29.11.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 287/12

А.

Настоящото известие се издава съгласно разпоредбите на Споразумението на Европейско икономическо пространство (по-нататък „Споразумение за ЕИП“) и Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (по-нататък „Споразумение за надзорен орган и съд“).

Б.

Европейската комисия (по-нататък „Комисията“) публикува известие със заглавие „Известие на Комисията относно разглеждане на жалби от Комисията по членове 81 и 82 от Договора за ЕО“ (1). Този незадължителен акт съдържа принципи и правила, които Комисията прилага в областта на конкуренцията. Освен това съдържа и процедурата, по която Комисията възнамерява да разглежда жалби.

В.

Надзорният орган на ЕАСТ счита, че гореспоменатият акт е от значение за ЕИП. За да осигури равни условия за конкуренция и да гарантира еднообразно прилагане на правилата на ЕИП в областта на конкуренцията на цялата територия на Европейското икономическо пространство, Надзорният орган на ЕАСТ приема настоящото известие по силата на своите правомощията по член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за надзорен орган и съд. При прилагане на правилата на ЕИП към всеки един отделен случай, Надзорният орган смята да следва принципите и правилата, съдържащи се в настоящото известие (2).

Г.

По-специално, целта на настоящото известие е да определи как Надзорният орган на ЕАСТ смята да разглежда жалби относно предполагаеми нарушения на разпоредбите на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП.

Д.

Настоящото известие се прилага за случаите, за които Надзорният орган е компетентен надзорен орган по член 56 от Споразумението за ЕИП.

1.

Глава II на част I от протокол 4 към Споразумението за надзорен орган и съд (по-нататък „глава II“) (3) определя система, по която Надзорният орган на ЕАСТ и компетентните органи в областта на конкуренцията и съдилищата на държавите от ЕАСТ прилагат членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП. В глава II се признават, по-специално, спомагателните функции на Надзорния орган и на компетентните органи на държавите от ЕАСТ като обществени правоприлагащи органи, както и на съдилищата в държавите от ЕАСТ, произнасящи се по частни дела за спазване правата на физическите лица, произтичащи от членове 53 и 54.

2.

По силата от глава II, обществените правоприлагащи органи могат да съсредоточат дейността си върху разследване на сериозни нарушения на членове 53 и 54, които често са трудно установими. В дейността си по прилагане на закона те се ползват от информацията, предоставяна от предприятия и потребители на пазара.

3.

Поради това Надзорният орган на ЕАСТ желае да насърчи граждани и предприятия да се обръщат към обществените правоприлагащи органи, за да ги информират за предполагаеми нарушения на правилата на конкуренция. На равнище Надзорен орган има два начина за това, като първият е да се подаде жалба по член 7, параграф 2 от глава II. Съгласно членове от 5 до 9 от глава III на част I от протокол 4 към Споразумението за надзорен орган и съд (по-нататък „глава III“) (4), тези жалби трябва да отговарят на определени изисквания.

4.

Вторият начин е да се предостави пазарна информация, която не е задължително да отговаря на изискванията за жалба по член 7, параграф 2 от глава II. Подобна информация, отнасяща се до възможни нарушения на членове 53 и 54, може да е отправна точка за разследване от страна на Надзорния орган на ЕАСТ (5). Информацията за възможни нарушения може да бъде изпратена на следния адрес:

5.

Без да засяга тълкуването на глави II и III от Съда на ЕАСТ, настоящото известие си поставя за цел да осигури насоки за граждани и предприятия, които търсят помощ срещу възможно нарушение на правилата на конкуренция. Известието е съставено от две основни части:

6.

Настоящото известие не се отнася до следните случаи:

7.

В зависимост от естеството на жалбата, жалбоподателят има възможност да подаде жалбата си в национално съдилище или в компетентен орган по защита на конкуренцията, който има правомощия на обществен правоприлагащ орган. В настоящата глава на известието си поставяме за цел да помогнем на потенциалните жалбоподатели да направят информиран избор за това дали да се обърнат към компетентен орган по защита на конкуренцията в държава от ЕАСТ, или да се обърнат към национално съдилище.

8.

Докато националните съдилища имат за роля да защитават правата на лицата и като такива са длъжни да се произнесат по заведени в тях дела, то обществените правоприлагащи органи не могат да разследват всички жалби, а си поставят приоритети при разглеждане на случаите. Съгласно член 55, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, Надзорният орган на ЕАСТ е натоварен със задачата да осигурява прилагането на принципите, заложени в членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП, като отговаря и за определяне и прилагане насоките на политикана на ЕИП в областта на защита на конкуренцията (7). По силата на съдебната практика на Съда на Европейските общности, Комисията, за да упражнява ефективно задачите си, е упълномощена да дава различни степени на приоритет на жалби, подадени по член 81 или член 82 от Договора за ЕО (8). Надзорният орган счита, че в контекста на Споразумението за ЕИП за Надзорния орган се прилага същият принцип.

9.

Глава II упълномощава съдилищата и компетентните органи по защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ да прилагат изцяло членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП заедно с Надзорния орган на ЕАСТ. Глава II постановява като основна цел съдилищата и компетентните органи по защита на конкуренцията в държавите от ЕАСТ да участват ефективно в прилагането на членове 53 и 54 (9).

10.

Освен това член 3 от глава II разпорежда съдилищата и компетентните органи по защита на конкуренцията в държавите от ЕАСТ да прилагат членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП за всички споразумения или действия, които могат да засегнат търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП и за които се прилага националното законодателство за защита на конкуренцията. Наред с това, членове 11 и 15 от глава II създават набор от механизми, чрез които съдилищата и компетентните органи по защита на конкуренцията в държавите от ЕАСТ да си сътрудничат с Надзорния орган на ЕАСТ при прилагане на членове 53 и 54.

11.

В така създадената нова законодателна рамка Надзорният орган на ЕАСТ възнамерява да съсредоточи своите средства за правоприлагане в следните области:

12.

Съдилищата на Общността системно поддържат становище, че националните съдилища са призвани да защитават правата на физическите лица, възникнали пряко от член 81, параграф 1 и член 82 от Договора за ЕО (11). От член 7 и Протокол 35 към Споразумението за ЕИП следва, че правото на ЕИП не поражда прехвърляне на компетенции от законодателно естество. Следователно, съгласно правото на ЕИП не е задължително физическите лица и икономическите оператори да могат да се позовават пряко на неприложени разпоредби на правото на ЕИП пред национални съдилища (12). По силата на Протокол 35 обаче държавите от ЕАСТ се задължават, при необходимост с отделен правен акт, да гарантират, че при конфликт между прилагани на правила на ЕИП и други правни разпоредби предимство ще имат прилаганите правила на ЕИП. Според съда на ЕАСТ подобен акт следва да гарантира на физическите лица и икономическите оператори, че при конфликт между прилагане на правилата на ЕИП и национално законодателство, те ще имат право да се позовават и изискват прилагане на национално равнище на права, произтичащи от разпоредбите на Споразумението за ЕИП, тъй като са или са били част от съответното национално законодателство, по-специално, при условие че са безусловни и достатъчно точни (13).

13.

Националните съдилища имат право да се произнесат по нищожността или валидността на договори, и само национални съдилища могат да осигурят обезщетение за щети, нанесени на физическо лице в случай на нарушение на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП. За да се осигури пълна ефективност на правилата за защита на конкуренцията на ЕИП, всяко физическо лице следва да разполага с право да подава искове за обезщетение поради загуби, понесени от него от договор или поведение, ограничаващи или нарушаващи конкуренцията. Искове за обезщетение, заведени в национални съдилища, могат да имат съществен принос за поддържането на ефективна конкуренция на територията, обхваната от Споразумението за ЕИП, тъй като няма да позволяват на предприятията да сключват или прилагат ограничителни споразумения или практики (14).

14.

Глава II отчита изрично факта, че националните съдилища играят основна роля за прилагане на правилата за защита на конкуренцията в ЕИП (15). Като се разширяват компетенциите за прилагане на член 53, параграф 3 до националните съдилища, в тази глава се отнема възможността предприятията да забавят процедура в национално съдилище, като подадат уведомление до Надзорния орган на ЕАСТ, и по този начин се отстранява една от пречките пред частно завеждани дела, съществували при предходните правила.

15.

Без да се засяга правото или длъжението на националните съдилища да поискат съвещателно становище от Съда на ЕАСТ по член 34 от Споразумението за надзорен орган и съд, член 15, параграф 1 от глава II изрично предвижда възможността националните съдилища да поискат становище или информация от Надзорния орган на ЕАСТ. Тази разпоредба цели улесняване на националните съдилища при прилагане на членове 53 и 54 (16).

16.

За жалбоподателите завеждане на дело в национално съдилище има следните предимства:

17.

Фактът, че даден жалбоподател може да си осигури защита на правата, като заведе дело в национален съд, е важен елемент, който Надзорният орган на ЕАСТ може да вземе под внимание, когато разглежда интереса разглеждане на жалба по Споразумението за ЕИП (20).

18.

Надзорният орган на ЕАСТ счита, че новата система на правоприлагане, установена в глава II, увеличава възможностите на жалбоподателите да търсят и получат ефективно правосъдие в национални съдилища.

19.

С глава II се създава система, по силата на която както Надзорният орган на ЕАСТ, така и компетентните органи по защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ, са упълномощени да прилагат членове 53 и 54 (член 5). Децентрализираното правоприлагане от органите по защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ се насърчава и с възможността за обмен на информация (член 12) и осигуряване на взаимопомощ при разследвания (член 22).

20.

В глава II не се регламентира точно разпределението на задачите между Надзорния орган на ЕАСТ и органите по защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ, а се оставя възможността за сътрудничество според всеки един специфичен случай между тези органи в рамките на мрежата за защита на конкуренцията на ЕАСТ. Глава II си поставя за цел да гарантира ефективно прилагане на разпоредбите на членове 53 и 54 чрез гъвкаво разпределение на работата по отделни случаи между публичните правоприлагащи органи на ЕАСТ.

21.

Насоките за разпределение на работата между Надзорния орган на ЕАСТ и компетентните органи по защита на конкуренцията на държавите от ЕАСТ са определени в отделно известие (21). Насоките в това известие, което засяга точно отношенията между публичните правоприлагащи органи на ЕАСТ, е от интерес за жалбоподателите, тъй като им позволява да подадат жалбата си до органа, който изглежда е в най-добра позиция за разглеждането на техния случай.

22.

Известието относно сътрудничество в рамките на мрежата компетентни органи в ЕАСТ в областта на защита на конкуренцията декларира по-специално следното (22):

„Приема се, че един орган е в добра позиция за разглеждане на случай, когато са изпълнени заедно следните три условия:

В изброените критерии се вижда, че трябва да съществува веществена връзка между нарушението и територията на държава от ЕАСТ, за да може да се приеме, че органът за защита на конкуренцията на въпросната държава от ЕАСТ е в добра позиция. Може да се очаква, че в повечето случаи органите на държава от ЕАСТ, където конкуренцията е най-силно засегната от нарушение, ще са в добра позиция, при условие че имат правомощия да прекратят ефективно нарушението чрез единично или паралелно действие, освен в случаите, когато Надзорният орган на ЕАСТ е по-в добра позиция да предприеме действие (виж по-долу […]).

От тук следва, че обикновено един-единствен национален орган по конкуренция е в добра позиция за разследване на договор или практика, които засягат значително конкуренцията на неговата територия. […]

Освен това самостоятелното действие на национален орган по конкуренция се счита за подходящо, когато, дори да може да се приеме, че повече от един такива органи са в добра позиция, то действието на един-единствен национален орган по конкуренция е достатъчно, за да се преустанови цялото нарушение. […]

Паралелно действие на няколко национални компетентни органи може да бъде подходящо, когато един договор или практика оказват значително въздействие върху конкуренцията основно на съответните им територии и действието на само един национален компетентен орган не би било достатъчно, за да се прекрати цялото нарушение и/или то да бъде санкционирано адекватно. […]

Органите, работещи паралелно по дадено дело, полагат усилия да координират действията си, доколкото е възможно. За тази цел те могат да счетат за необходимо да определят един орган за водещ и да делегират на този водещ орган задачи като например координиране на мерки по разследването, като в същото време всеки един орган отговаря за провеждане на собствената си процедура.

Надзорният орган на ЕАСТ е в добра позиция и когато едно или повече споразумения или практики, включително мрежи от такива споразумения или практики, оказват влияние върху конкуренцията в две или повече държави от ЕАСТ (трансгранични пазари, обхващаши две или повече държави от ЕАСТ или няколко национални пазара).

Освен това Надзорният орган на ЕАСТ е в особено добра позиция за разглеждане на дело, свързано пряко с други разпоредби за ЕИП, които се прилагат изключително или по-ефективно от Надзорния орган, ако интересите на ЕИП налагат вземане на решение от Надзорния орган за развитие на политиката в защита на конкуренцията в ЕИП при възникване на нов въпрос или за осигуряване на ефективно правоприлагане“.

23.

В рамките на мрежата компетентни органи в областта на защита на конкуренцията на ЕАСТ, данни за разследвани по жалби случаи се предават на останалите членки на мрежата незабавно след предприемане на първата формална мярка по разследването (23). Когато една и съща жалба е подадена в няколко органа или когато е подадена пред орган, който не е в добра позиция за разрешаването й членовете на мрежата полагат усилия да определят, в примерен срок от два месеца, кой орган или кои органи да поемат случая.

24.

Самите жалбоподатели играят важна роля за намаляване на възможната нужда от прехвърляне на дело по тяхна жалба, като се позоват на разпределението на задачите в мрежата, така както е описано в настоящата глава, още когато решават къде да подадат жалбата си. Когато все пак се наложи прехвърляне на делото в рамките на мрежата, засегнатите предприятия и жалбоподател(и) се уведомяват възможно най-скоро от въпросните органи по защита на конкуренцията (24).

25.

Надзорният орган на ЕАСТ има право да отхвърли жалба по член 13 от глава II, като се обоснове с това, че държавен орган по защита на конкуренцията в ЕАСТ разглежда или вече е разглеждал въпроса. Когато предприеме подобно действие, Надзорният орган е длъжен, съгласно член 9 от глава III, да уведоми жалбоподателя незабавно за националния орган по защита на конкуренцията, разглеждащ или разгледал въпроса.

26.

По член 7, параграф 2 от глава II, физически или юридически лица, които могат да докажат законен интерес (25), имат право да подадат жалба с искане Надзорният орган на ЕАСТ да установи нарушение на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП и да изискат нарушението да бъде преустановено съгласно член 7, параграф 1 от глава II. Настоящата част на това известие разяснява изискванията към жалби по член 7, параграф 2 от глава II, оценката им и процедурата на Надзорния орган.

27.

За разлика от гражданските съдилища, чиято задача е да защитават индивидуалните права на частни лица, Надзорният орган на ЕАСТ е административен орган, който трябва да работи в обществен интерес. Неделима част от задачите на Надзорния орган като обществен правоприлагащ орган е фактът, че му е оставено поле за определяне на приоритети при своята дейност по правоприлагане (26).

28.

Надзорният орган на ЕАСТ има право да отдава различни степени на приоритет на жалби, подадени до него, както и да се позовава на интерес съгласно Споразумението за ЕИП като критерий за приоритет (27). Надзорният орган може да отхвърли жалба, когато счита, че случая не представлява достатъчен интерес съгласно Споразумението за ЕИП, който да оправдае допълнително разследване. Когато Надзорният орган отхвърли жалба, жалбоподателят има право на отговор от органа (28), без да се засягат разпоредбите на член 7, параграф 3 от глава III.

29.

Жалба по член 7, параграф 2 от глава II се подава пред Надзорния орган на ЕАСТ само за предполагаемо нарушение на членове 53 или 54, като органът предприема действия съгласно член 7, параграф 1 от глава II. Жалбата по член 7, параграф 2 от глава II се подава по формуляр В, посочен в член 5, параграф 1 от глава III.

30.

Формуляр В е достъпен на: http://www.eftasurv.int/fieldsofwork/fieldcompetition/faq/, а освен това е приложен към настоящото известие. Жалбата се подава в три хартиени копия, както и, по възможност, на електронен носител. Освен това, жалбоподателят подава и неповерителна версия на жалбата (член 5, параграф 2 от глава III). Подаването на жалбата по електронен път може да бъде извършено чрез посочения по-горе уебсайт, а хартиените копия се изпращат на следния адрес:

31.

Във формуляр В от жалбоподателя се изисква да предостави пълна информация във връзка с жалбата си. Освен това всеки жалбоподател прилага копия от поддържащи документи, които притежава, както и, доколкото е възможно, предоставя насоки за това къде Надзорният орган на ЕАСТ може да получи информация и документи по въпроса, които не са достъпни за жалбоподателя. В изключителни случаи Надзорният орган може да освободи жалбоподателя от длъжението да предостави информация във връзка с част от данните, изисквани във формуляр В (член 5, параграф 1 от глава III). Надзорният орган счита, че тази възможност по-специално може да има положителна роля за улесняване на жалбите от асоциации на потребителите, когато последните, в рамките на иначе обоснована жалба, нямат достъп до конкретна информация в сферата на предприятията, срещу които е подадена жалба.

32.

Кореспонденция, изпратена до Надзорния орган на ЕАСТ, която не отговаря на изискванията на член 5 от глава III и следователно не представлява жалба по смисъла на член 7, параграф 2 от глава II, се разглежда от Надзорния орган само като обща информация, която, когато се приеме за полезно, може да доведе до разследване по собствена инициатива (виж параграф 4 по-горе).

33.

Статутът на формални жалбоподатели по член 7, параграф 2 от глава II е запазен за юридически и физически лица, които могат да докажат законен интерес (29). Държавите от ЕАСТ се считат със законен интерес за всички жалби, които подават.

34.

В много случаи условието за законен интерес не се поставя под съмнение, тъй като жалбоподателите са пряко и отрицателно засегнати от предполагаемото нарушение. Все пак има случаи, при които условието за „законен интерес“ по член 7, параграф 2 изисква допълнителен анализ, за да се докаже неговото спазване. Полезни насоки за такива случаи могат да се дадат най-добре с неизчерпателен набор от примери.

35.

Първоинстанционният съд на Европейските общности счита, че обединение на предприятия може да заяви, че има законен интерес от подаване на жалба относно поведение спрямо негови членове, дори когато не е пряко засегнато в качеството си на предприятие, работещо на определен пазар, от поведението, срещу което е подадена жалбата, при условие че, първо, има право да представлява интересите на членовете си, и второ, поведението, срещу което се подава жалбата, може да окаже отрицателно въздействие върху неговите членове (30). И обратно, на Комисията може да не даде ход на жалба от обединение на предприятия, чиито членове не са били заети в стопански операции, за които има подадена жалба (31).

36.

Като отчита тази съдебна практика, Надзорният орган на ЕАСТ счита, че предприятията (самите те или чрез обединения, които представляват интересите им) имат право да претендират за законен интерес, когато работят в съответен пазар или когато поведението, срещу което е подадена жалба, може пряко и отрицателно да повлияе на интереса им. Надзорният орган счита, че законен интерес може да се защитава например от страни по договор или практика, срещу които е подадена жалба от конкуренти, чиито интереси са били предполагаемо нарушени от поведение, срещу което има жалба, или от предприятия, изключени от системата за разпределение.

37.

Асоциациите на потребители също имат право да подават жалби пред Надзорния орган на ЕАСТ (32). Надзорният орган счита, че отделни потребители, чиито икономически интереси са пряко и отрицателно засегнати като купувачи на стоки или услуги, които са предмет на нарушение, са в състояние да докажат законен интерес (33).

38.

Надзорният орган на ЕАСТ не счита за законен интерес по смисъла на член 7, параграф 2, интереса на лица или организации, които желаят да изтъкнат съображения от общ характер, без да докажат, че те или техни членове са пряко и отрицателно засегнати от нарушението (pro bono publico).

39.

Местни или регионални обществени органи могат да докажат законен интерес в качеството им на купувачи или потребители на стоки или услуги, засегнати от поведението, за което е подадена жалба. За сметка на това не може да се приеме, че те имат законен интерес по смисъла на член 7, параграф 2 от глава II, доколкото представят на вниманието на Надзорния орган на ЕАСТ предполагаеми нарушения pro bono publico.

40.

Жалбоподателят е длъжен да докаже законен интерес. Когато физическо или юридическо лице, подаващо жалба, не е способно да докаже законен интерес, Надзорният орган на ЕАСТ е в правото си, без да нарушава правото си да започне разследване по собствена инициатива, да не даде ход на жалбата. Надзорният орган може да проверява дали това условие е спазено на всеки един етап от разследването (34).

41.

Относно приключени дела с решения от съдилищата на Общността и практиката на Комисията, Надзорният орган на ЕАСТ счита, че не е необходимо във всеки един случай да се провежда разследване (35) или, a fortiori, да се взема решение по член 5, параграф 2, буква а) от Споразумението за надзорен орган и съд, относно наличието или отсъствието на нарушение на член 53 или член 54 от Споразумението за ЕИП (36), но има право да дава различни степени на приоритет на жалби, подадени до него, и да се позовава на интерес съгласно Споразумението за ЕИП при определяне на приоритета за всяка една получена жалба (37). Положението е различно само когато една жалба е от изключителната компетентност на Надзорния орган (38).

42.

Надзорният орган на ЕАСТ следва да проучи внимателно фактическите и правни елементи, представени на вниманието му, за да може да оцени интереса по Споразумението за ЕИП от допълнително разследване на даден случай (39).

43.

Оценката на интереса по Споразумението за ЕИП в една жалба зависи от обстоятелствата по всеки един отделен случай. Ето защо броят критерии, които прилага Надзорният орган при подобна оценка, не е ограничен, нито пък Надзорният орган е ограничен да прилага само конкретни критерии. Тъй като между различни случаи може да има голяма разлика между фактически и правни обстоятелства, във всеки един случай е допустимо прилагането на нови критерии, които не са разгледани преди това (40). Когато е уместно, Надзорният орган може да даде приоритет на един-единствен критерий за оценка на интереса на Общността в светлината на Споразумението за ЕИП (41).

44.

Сред критериите, които могат да се считат за подходящи за оценка на интереса съгласно Споразумението за ЕИП при (допълнително) разследване по даден случай, са следните:

45.

Когато формира становище, че определен случай не представлява достатъчен интерес съгласно Споразумението за ЕИП, за да се обоснове (допълнително) разследване, Надзорният орган на ЕАСТ може да отхвърли жалбата на това основание. Това решение се взема или преди начало на разследване, или след като се вземат мерки по разследването (48). Надзорният орган обаче не е длъжен да обяви за невалидна жалба на основание липса на достатъчно силен интерес съгласно Споразумението за ЕИП (49).

46.

Разследването на жалба по членове 53 или 54 включва два аспекта, единият от които е свързан с установяване на факти за доказване на нарушение на член 53 или член 54, а вторият е с правната оценка на поведението, срещу което е жалбата.

47.

Всяка жалба, дори когато отговаря на изискванията на член 5 от глава II и формуляр В, не подкрепя достатъчно формулираните обвинения, може да бъде отхвърлена на това основание (50). За да отхвърли една жалба на основание, че поведението, за което е подадена жалба, не нарушава правилата за защита на конкуренцията на ЕИП или не попада в сферата им на приложение, Надзорният орган на ЕИП не е длъжен да отчита обстоятелства, които не са му били предоставени от жалбоподателя и които би могъл да разкрие само след разследване на случая (51).

48.

Критериите за правна оценка на споразумения или практики по членове 53 и 54 не могат да се считат за подробно разгледани в настоящото известие. Потенциалните жалбоподатели могат да се отнесат към подробните насоки по въпроса, предоставени от Надзорния орган на ЕАСТ (52), в допълнение към други източници, и по-специално съдебната практика в Съда на ЕАСТ и на съдилищата на Общността, както и случаи от практиката на Надзорния орган и Комисията (53). В следващите точки са разгледани четири конкретни случаи с насоки за по-подробни препоръки.

49.

Споразуменията и практиките попадат в приложното поле на членове 53 и 54, когато могат да засегнат търговията между договарящите се страни по Споразумението за ЕИП. Когато дадено споразумение или практика не отговарят на това условие, се прилага националното законодателство, а не правото за защита на конкуренцията на ЕИП. Подробни насоки по този въпрос има в известието относно влияние върху понятието за търговия (54).

50.

Споразумения, попадащи в приложното поле на член 53, могат да бъдат споразумения от по-малко значение, които може да не ограничават осезаемо конкуренцията. Насоки по този въпрос има в известието на Надзорния орган на ЕАСТ за de minimis  (55).

51.

Споразумения, които изпълняват условията на регламент за групово освобождаване, се считат за отговарящи на условията на член 53, параграф 3. За да се оттегли възможността за групово освобождаване по член 29 от глава II, Надзорният орган на ЕАСТ следва да установи, че след отделна оценка дадено споразумение, за което се прилага регламент за групово освобождаване, има известен ефект, който е несъвместим с член 53, параграф 3.

52.

Споразумения, които ограничават конкуренцията по смисъла на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, могат да изпълняват условията по член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП. По силата на член 1, параграф 2 от глава II и без да е необходимо предварително административно решение, такива споразумения не са забранени. Насоки относно условията, които трябва да изпълнява споразумение по член 53, параграф 3, могат да се намерят в известието относно член 53, параграф 3 (56).

53.

Както бе споменато по-горе, Надзорният орган на ЕАСТ не е длъжен да извършва разследване по всяка една жалба, подадена за установяване на нарушение. Надзорният орган обаче е длъжен да разгледа внимателно фактическите и правни въпроси, повдигнати пред него от страна на жалбоподателя, за да се прецени дали тези въпроси се отнасят до поведение, което може е свързано с нарушение на членове 53 и 54 (57).

54.

В процедурата на Надзорния орган на ЕАСТ при разглеждане на жалби могат да се разграничат различни етапи (58).

55.

По време на първия етап след подаване на жалбата Надзорният орган на ЕАСТ проучва самата жалба и може да събере допълнителна информация, за да реши какви действия да предприеме по жалбата. На този етап може да се осъществи неформален обмен на мнения между Надзорния орган и жалбоподателя, с цел да се изяснят фактически и правни въпроси, засегнати в жалбата. На този етап Надзорният орган може да реагира, като позволи на жалбоподателя да изясни обвиненията си в светлината на реакцията на органа.

56.

На втория етап Надзорният орган на ЕАСТ може да разследва случая допълнително с цел да открие процедура по член 7, параграф 1 от глава II срещу предприятията, за които е постъпила жалбата. Когато Надзорният орган прецени, че няма достатъчно основания за действие по жалбата, той уведомява жалбоподателя за причините за подобно решение и му дава възможност да представи допълнителни забележки в срок, определен от органа (член 7, параграф 1 от глава III).

57.

Когато жалбоподателят не представи допълнителни забележки в срока, определен от Надзорния орган на ЕАСТ, жалбата му се счита за оттеглена (член 7, параграф 3 от глава III). Във всички други случаи, на третия етап от процедурата Надзорният орган се запознава с представените от жалбоподателя забележки и започва процедура срещу предприятието, предмет на жалбата, или взема решение да отхвърли жалбата (59).

58.

Когато Надзорният орган на ЕАСТ отхвърли жалба по 13 от глава II на основание, че друг орган разглежда или е разглеждал случая, Надзорният орган следва разпоредбите на член 9 от глава III.

59.

По време на процедурата жалбоподателите имат редица права, определени по-специално в членове от 6 до 8 от глава III. Трябва обаче да се отчита, че процедурите на Надзорния орган на ЕАСТ не представляват състезателно производство между жалбоподателя, от една страна, и предприятията, които са предмет на разследването, от друга. Именно затова процедурните права на жалбоподателя са по-ограничени от правата на изслушване на предприятията при процедура за нарушение (60).

60.

Надзорният орган на ЕАСТ е длъжен да вземе решение по подадени жалби в разумни срокове (61). Какво точно означава разумен срок зависи от обстоятелствата по всеки един случай и по-специално, неговия контекст, различните процедурни стъпки, предприети от Надзорния орган, поведението на страните в хода на процедурата, сложността на случая и значението му за включените в него страни (62).

61.

По принцип Надзорният орган на ЕАСТ полага усилия да уведоми жалбоподателите за действието, което възнамерява да предприеме по дадена жалба в рамките на индикативен срок от четири месеца от получаване на жалбата. Така, в зависимост от обстоятелствата на отделния случай и по-специално евентуалната нужда от допълнителна информация от жалбоподателя или от трети страни, Надзорният орган по принцип ще информира жалбоподателя до четири месеца дали възнамерява, или не да разследва допълнително случая му. Този индикативен краен срок не представлява законообвързващ краен срок.

62.

По същия начин, през четиримесечния срок Надзорният орган на ЕАСТ може да уведоми жалбоподателя за действията, които възнамерява да предприеме в рамката на първия етап на процедурата (виж точка 55 по-горе). Надзорният орган може, когато проучването на жалбата е преминало към втория етап (виж точка 56 по-горе), да информира пряко жалбоподателя за своята временна оценка с писмо по член 7, параграф 1 от глава III.

63.

За да се осигури най-бързо разглеждане на жалбата, е желателно жалбоподателите да сътрудничат старателно по време на процедура (63), например като информират Надзорния орган на ЕАСТ за ново развитие по случая.

64.

Когато Надзорният орган на ЕАСТ изпрати становище с възражения до предприятията, предмет на жалба, по член 10, параграф 1 от глава III, жалбоподателят има право да получи копие от този документ, от който са заличени търговски тайни и друга поверителна информация на засегнатите предприятия (неповерителна версия на становище с възражения; виж член 6, параграф 1 от глава III). Жалбоподателят е поканен да коментира в писмен вид изложените възражения. За това се определя краен срок.

65.

Освен това Надзорният орган на ЕАСТ може, когато е уместно, да даде възможност на жалбоподателите да изразят възгледите си по време на изслушване на страните, до които е изпратено становището с възражения, но само когато жалбоподателят изиска това в писмените си забележки (64).

66.

Жалбоподателите имат право да представят, по своя инициатива или след поискване от Надзорния орган на ЕАСТ, документи, които съдържат търговски тайни или друга поверителна информация. Надзорният орган защитава поверителната информация (65). По член 16 от глава III, жалбоподателите са длъжни да посочат поверителната информация, да се обосноват защо тази информация се счита за поверителна и да представят отделна, неповерителна версия, в която да изложат възгледите си по член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от глава III, както и когато предоставят информация впоследствие по същата процедура. Освен това Надзорният орган може при всички случаи да изиска от жалбоподател, представящ документи или становища, да посочи кои документи или части от документи или становища счита за поверителни. По-специално може да се определи краен срок за жалбоподателя, в който той да посочи коя информация счита за поверителна и да представи неповерителна версия, включително кратко описание или неповерителна версия на всяка една заличена информация.

67.

Определянето на една информация като поверителна не ограничава Надзорния орган на ЕАСТ от правото му да оповести и използва информация, когато е необходимо да се докаже нарушение на членове 53 или 54 (66). Когато за доказване на нарушение са необходими търговски тайни и поверителна информация, Надзорният орган преценява за всеки един такъв документ дали нуждата от оповестяването му е по-голяма от щетите, които би нанесло подобно разкриване.

68.

Когато Надзорният орган на ЕАСТ приеме позиция, че една жалба не трябва да се разследва повече, тъй като не е налице достатъчно интерес съгласно Споразумението за ЕИП по продължаване на случая, той уведомява жалбоподателя с писмо, в което посочва правното основание за това решение (член 7, параграф 1 от глава III), излага причините, поради които Надзорният орган е взел временно решение в посочения смисъл, и дава възможност на жалбоподателя да представи допълнителна информация или забележки в срок определен от органа. Надзорният орган посочва в това писмо и последствията при въздържане от отговор по смисъла на член 7, параграф 3 от глава III, както е разяснено по-долу.

69.

Съгласно член 8, параграф 1 от глава III, жалбоподателят има право на достъп до информацията, на която Надзорният орган основава предварителното си становище. Този достъп се осигурява, като към писмото се прилагат и копия от съответните документи.

70.

Срокът за предоставяне от страна на жалбоподателя на бележки по писмото, изпратено по член 7, параграф 1 от глава III, се определя според обстоятелствата по случая. Този срок не може да е по-кратък от четири седмици (член 17, параграф 2 от глава III). Когато жалбоподателят не отговори в посочения срок се счита, че е оттеглил жалбата си по член 7, параграф 3 от глава III. Ако пожелаят, жалбоподателите имат право да оттеглят жалбата си и по всяко време.

71.

Жалбоподателят има право да поиска удължаване на срока за предоставяне на бележки. В зависимост от обстоятелствата по случая Надзорният орган на ЕАСТ може да отпусне удължаване на срока.

72.

В случаите, когато жалбоподателят представи допълнителни забележки, Надзорният орган на ЕАСТ се запознава с тези бележки. Когато тези бележки са от естество, което кара Надзорния орган да промени първоначалните си действия, той може да открие процедура срещу предприятията, срещу които е подадена жалбата. При тази на процедура жалбоподателят има процедурните права, посочени по-горе.

73.

Когато забележките на жалбоподателя не променят предложеното действие на Надзорния орган на ЕАСТ, последният отхвърля жалбата с решение (67).

74.

Когато Надзорният орган на ЕАСТ отхвърли жалба с решение по член 7, параграф 2 от глава III, той излага причините за това по смисъла на член 16 от Споразумението за надзорен орган и съд, т.е. по начин, който е подходящ за разглеждания въпрос и като се отчитат обстоятелствата на всеки един случай.

75.

Мотивите изясняват ясно и недвусмислено основанията на Надзорния орган на ЕАСТ по начин, позволяващ на жалбоподателя да вникне в причините за решението, а на Съда на ЕАСТ — да упражни правото си на преразглеждане. Надзорният орган не е длъжен да вземе позиция по всички аргументи, изложени от жалбоподателя в подкрепа на жалбата. Той трябва да изложи само факти и правни основания, които са от решаващо значение в контекста на решението (68).

76.

Когато Надзорният орган на ЕАСТ отхвърли жалба по случай, който изисква решение по член 10 от глава II (Случаи на неприложимост на член 53 или член 54) или член 9 от глава II (Длъжения), решението за отхвърляне на жалбата може да препраща към другото решение, взето на основание цитираните разпоредби.

77.

Решение за отхвърляне на жалба подлежи на обжалване пред Съда на ЕАСТ (69).

78.

Решение за отхвърляне на жалба лишава жалбоподателите от възможност да изискат повторно откриване на разследване, освен ако не представят значим нов доказателствен материал. Последваща кореспонденция по същото предполагаемо нарушение от същите жалбоподатели не може да се разглежда като нова жалба, освен ако пред Надзорния орган на ЕАСТ не се представи значим нов доказателствен материал. По свое усмотрение Надзорният орган може да отвори отново определено дело при наличие на подходящи обстоятелства.

79.

Решение да се отхвърли жалба не представлява окончателно решение дали става дума за нарушение, или не, на членове 53 или 54, дори когато Надзорният орган на ЕАСТ е оценил случая въз основа на членове 53 и 54. Оценките, изведени от Надзорния орган в решение да се отхвърли жалба, в този смисъл не ограничават съдилищата или компетентните органи по защита на конкуренцията на държава от ЕАСТ да приложат член 53 и член 54 за споразумения или практики, заведени пред тях. Оценките, изведени от Надзорния орган в решение за отхвърляне на жалба, представляват само факт, който съдилищата или компетентните органи по защита на конкуренцията на държава от ЕАСТ могат да отчитат, когато проучват дали дадени споразумения или практики са съобразни с член 53 и член 54 (70).

80.

По силата на член 8 от глава II, Надзорният орган на ЕАСТ има право да приеме временни мерки по своя инициатива, когато установи риск от сериозни и непоправими щети на конкуренцията. Член 8 от глава II уточнява, че по жалби, подадени по член 7, параграф 2 от глава II, не могат да се прилагат временни мерки. Искания от предприятия за временни мерки се подават пред съдилищата на държава от ЕАСТ, които са в позиция са вземат решения за такива мерки (71).

81.

Някои лица може да желаят да уведомят Надзорния орган на ЕАСТ за предполагаеми нарушения на членове 53 или 54, без самоличността им да се разкрива на засегнати в жалбата предприятия. Такива лица могат да се свържат с Надзорния орган. От своя страна той е длъжен да пази анонимността на информатора си (72), освен в случаите, когато искането за анонимност очевидно е неоправдано.