РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

№ 298/05/COL

от 22 ноември 2005 г.

относно предложение за регионално диференциране на размера на вноските за социално осигуряване в определени икономически отрасли (Норвегия)

НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕФТА (1),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за създаване на Европейска икономическа зона (2) и по специално членове 61 до 63 и Протокол 26 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението между държавите членки на ЕФТА относно създаването на Надзорен орган и Съд (3) и по специално член 24 от него,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД член 1, параграф 2 на част I и член 4, параграф 4 и членове 6 и 7, параграф 5 на част II от Протокол 3 от Споразумението на държавите-членки на ЕФТА относно създаването на Надзорен орган и Съд,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Насоките на Надзорния орган (4) относно прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решението на Надзорния орган от 14 юли 2004 г. относно прилагането на разпоредби, посочени в член 27 на част II от Протокол 3 от Споразумението за надзор и съд,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решението на Съда на ЕАСТ по съдебно дело E-6/98 правителството на Норвегия срещу Надзорния орган на ЕАСТ (5),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решението на Надзорния орган № 172/02/COL от 25 септември 2002 г., съдържащо предложение за предприемане на подходящи мерки по повод схемата за регионално диференциране размера на вноските за социално осигуряване (6) и писмото от норвежките власти с дата 29 октомври 2002 г., с което се приемат съответните мерки,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решението на Надзорния орган № 218/03/COL от 12 ноември 2003 г. по отношение на държавната помощ под формата на регионално диференциране на размера на осигурителните вноски (7),

КАТО ПРИЗОВА всички заинтересовани страни да приложат своя коментар относно клаузите, цитирани по-горе (8),

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД:

I.   ФАКТИ

1.   Процедура

В съответствие с член 1, параграф 3 от част I на Протокол 3 към Споразумението за Надзора и Съд, норвежките власти уведомиха за своето намерение да приложат намаляване на размера на осигурителните вноски за предприятията, намиращи се в избрани географски зони 2, 3 и 4 в Норвегия и действащи в определени икономически сектори. Уведомлението бе изпратена с писмо с дата 26 април 2004 г., от норвежкото представителство в Европейската общност, с приложено писмо от Министерството на икономиката и търговията, както и писмо от Министерството на финансите, и двете с дата 23 април 2004 г., получени и регистрирани от Надзорния орган на 27 април 2004 г. (входящ № 278992).

След като се обмени кореспонденция и се състояха срещи между Надзорния орган и норвежките власти (9), и предвид сериозните затруднения, с които се сблъска Надзорния орган, за да обяви мярката, за която беше уведомен, в съответствие с член 61 от Договора за ЕИП, Надзорния орган взе решение за открие процедура, установена в член 1, параграф 2 на част I на протокол 3 от Споразумението за надзора и съда.

Решението № 245/04/COL на Съда от 6 октомври 2004 г. да открие официална процедура на разследване бе публикувано в Официален Вестник на Европейската общност и в Приложението за ЕИП към него (10). Органът призова заинтересованите страни да приложат своите становища.

С писмо от норвежкото представителство в Европейската общност с дата 12 ноември 2004 г., норвежките власти представиха становището си към решението за откриване на процедура (входящ № 299087). Надзорният орган не получи становище на заинтересованите страни.

2.   Описание на предложената мярка

a)   История

Въз основа на норвежкия Акт за социално осигуряване от 28 февруари 1997 г. („Lov om folketrygd“), всички работодатели в Норвегия трябва да внасят задължителни вноски според националната схема за социално осигуряване. Вноските се изчисляват в зависимост от бруто заплатите на служителите и са диференцирани по местоживеене. За тази цел, Норвегия е разделена на 5 географски зони. Зона 1 (11) обхваща най-централните части на южната част от страната и покрива 76,6 % от населението на Норвегия. Зона 2 (12) обхваща по-малко централните части на южна Норвегия и покрива 9,4 % от общото население на Норвегия. Зона 3 (13) обхваща най-вече планински райони в южна Норвегия и покрива около 2,6 % от общото население на Норвегия. Зона 4 (14) се състои от по-голямата част на северна Норвегия на юг от Зона 5. Зона 4 покрива 9,4 % от общия брой на населението. Зона 5 (15) обхваща най-северната част на страната.

На 19 ноември 1997 г. Надзорният орган започва официална процедура по разследване на регионалното диференцираните вноски за социално осигуряване в Норвегия. (16) На 2 юли 1998 г., Надзорният орган прие решение (17), което установи, че схемата дава преимущество на определени предприятия чрез държавния бюджет и това не може да се оправдае с общия характер и същността на системата, и по този начин се нарушава или има опасност да се наруши конкуренцията в Европейското икономическо пространство (18). Системата трябва да се приведе в съответствие с правилата на Споразумението за ЕИП.

На 2 септември 1998 г., норвежките власти заведоха иск пред Съда на ЕАСТ в съответствие с член 36, параграф 1 от Споразумението за надзор и съд с молба за анулиране на Решението от 2 юли 1998 г.

Съдът отхвърли молбата за анулиране на решението на 20 май 1999 г. (19) и потвърди решението на Надзорния орган. Съдът потвърди заключението, че системата за диференциране на осигурителните вноски представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

За да се съобразят с Решението на Надзорния орган от 2 юли 1998 г., норвежките власти предложиха нови правила за регионално диференциране на вноските за социално осигуряване. На 22 септември 1999 г., Надзорният орган одобри новите правила за определен период време с крайна дата 31 декември 2003 (20).

На 21 декември 2000 г. Европейската комисия прие отрицателно решение по отношение на схемата за помощ с намалени социално-осигурителни вноски, за която бе уведомена от Швеция (21). В своето решение Комисията посочи, че Норвегия с писмо от 27 юли 2000 г. не само изказа своето становище относно откриването на процедура за Швеция, но също така потвърди, че работи по подобна схема.

С оглед приетото решение за Швеция, норвежката система след това бе предмет на дискусии по време на няколко срещи между норвежките власти и Надзорния орган, както и между Надзорния орган и Европейската комисия. Поради приликите между норвежката и шведската схеми, и за да се осигури равнопоставеност в ЕИП, Органът сметна за необходимо да анализира съвместимостта на норвежката схема и предприе официална проверка на норвежката система с писмо до норвежките власти с дата 4 юни 2002 г. (Doc. №: 02-4189 D).

В Решението си от 25 септември 2002 г. (22), Надзорният орган стигна до заключението, че схемата за регионално диференцирани вноски за социално осигуряване не отговаря на условията на дерогацията, установена в член 61, параграф 31, буква в) от Споразумението за ЕИП, и предложи приемането на съответни мерки с цел елиминиране на всяка несъвместима помощ в системата или превръщането на такава помощ в съвместима, с начален срок 1 януари 2004 г.

С писмо от представителството на Норвегия в Европейската общност от 29 октомври 2002 г., получено и регистрирано от Надзорния орган на 31 октомври 2002 г. (Doc. №: 02-7855 A), норвежките власти приеха необходимите мерки.

През март 2003 г., норвежките власти уведомиха Надзорния орган относно тригодишен преходен период, считано от 2004 г. до 2007 г., за постепенното адаптиране на нивата на вноски за социално осигуряване, приложими в Зони 3 и 4 (Doc. №: 03-1846 A). Според уведомлението размерът на вноските за социално осигуряване се определя, както следва: (23):

Таблица 1

С писмо от 15 април 2003 г. (Doc. №: 03-2467 A) норвежките власти са уведомили за продължение на регионално диференцираните вноски за социално осигуряване в Nord-Troms и Finnmark (Зона 5). Уведомлението бе оттеглено обаче с писмо от норвежкия посланик в Европейската общност с дата 4 юли 2003 г. (Doc. №: 03-4403 A), след като държавите-членки на ЕАСТ, след постигнато общо съгласие в Постоянния комитет на държавите-членки на ЕАСТ от 1 юли 2003 г. (№ 2/2003/SC), и чрез позоваване на член 1, параграф 2 от част I на Протокол 3 към Споразумението за надзора и съда, взеха решение, че настоящата схема, прилагана към Зона 5, е в съответствие със Споразумението за ЕИП поради извънредните обстоятелства в Зона 5.

След откриването на официална процедура по разследване с решение с дата 16 юли 2003 г. (24), и в съответствие с решението на Съда на ЕАСТ по Дело E-6/98 (25), Надзорният орган заключи, че намалените нива на вноски за социално осигуряване в Зони 2, 3 и 4 се равняват на отпускане на помощ. Въпреки това, Надзорният орган одобри тригодишния преходен период, за който бе уведомен, за регионално диференцираните вноски за социално осигуряване в Зони 3 и 4 с Решение № 218/03/COL от 12 ноември 2003 г. В споменатото решение, Надзорният орган отбеляза, че без преходен период увеличеният размер на осигурителните вноски би довел до нежелано увеличение на безработицата. Надзорният орган изрази становище, че постепенното изравняване на диференцираните данъчни нива в период от три години означава, че увеличените годишни разходи на предприятията ще се разпределят в този срок. В противен случай, рязкото премахване на настоящата система би означавал шок по отношение на разходите за въпросните предприятия. Целесъобразен преходен период е препоръчителен с оглед смекчаване на шоковия ефект върху предприятията и предоставяне на време за адаптиране към новата икономическа среда.

б)   Описание на уведомената понастоящем мярка за регионално диференцирани нива на вноски за социално осигуряване в определени икономически сектори

1.   Описание на основните характеристики на мярката

През април 2004 г., норвежките власти уведомиха Надзорния орган за намерението си да приложат от 1 януари 2005 г. за определени сектори и за неопределен период от време регионално диференцираните нива на вноски за социално осигуряване, които бяха валидни до края на 2003 г. за Зони 1, 2, 3 и 4. Нивата са дадени в таблица 1 по-горе за 2003 г. Зона 5 не бе включена в уведомлението, тъй като приложимото ниво е 0, в съответствие с Решение на Постоянния комитет на държавите членки на ЕАСТ № 2/2003/SC от 1 юли 2003 г.

Уведомената мярка ще се прилага в определени икономически сектори, които, според норвежките власти, не са в конкуренция с предприятия от останалите държави-членки на ЕИП. Норвежките власти изразиха мнение, че търговията няма да се повлияе в икономическите сектори, които се възползват от планираното прилагане на намалени нива на социални осигуровки. Следователно, според становището на норвежките власти, уведомената мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Норвежките власти оцениха излагането на конкуренцията въз основа на икономически доклад, изготвен от независимата консултантска фирма ECON в сътрудничество с норвежка правна фирма (по-долу наричан „Докладът на ECON“. Следва списък на секторите, за които се счита, че не са засегнати от конкуренция на предприятия от други държави-членки на ЕИП и съответно включени в уведомената мярка, който списък бе изготвена въз основа на оценката, представена в доклада на ECON:

Таблица 2

Въз основа на доклада на ECON, норвежките власти установиха следните критерии за диференциация между предприятия, които не са в конкуренция с предприятия, находящи се в държави от ЕИП, и такива, които са засегнати от общата конкуренция в ЕИПпо отношение на икономическите сектори, отбелязани с код 0/2:

2.   Методът, използван за селекция на предприятия, обхванати от уведомената мярка на регионално диференцирани нива на социални осигуровки

Уведомената мярка обхваща ред икономически сектори, описани от доклада на ECON, както са изброени по-горе. Докладът ECON бе основан на оценка на конкурентния интерфейс („konkurranseflater“) между предприятия, находящи се в Зона 2, 3 и 4 в Норвегия, и тези в останалите държави-членки от ЕИП. Той съдържа списък от сектори, за които се предполага, че не се влияят от конкуренцията на други държави-членки от ЕИП.

По отношение на производството, списъкът от икономически сектори, които не се влияят от конкуренцията на други държави-членки от ЕИП, бе проектиран въз основа на регионални данни за цифрите на внос и износ за съответните зони, представени от Statistics Norway. Според обясненията на норвежките власти в писмо с дата 12 ноември 2004 г., случаите на директна търговия в почти всички производствени сектори (NACE 15 до NACE 37) са причина ECON да заключи, че практически всички сектори могат да се повлияят от конкуренция на предприятия от други държави от ЕИП. Норвежките власти също обясняват, че все пак малък брой сектори (издателство и печат на вестници, строеж на кораби) бяха класифицирани като действащи на местните пазари поради същността и характеристиките на споменатите подсектори, а не вследствие анализ на вноса и износа.

По отношение предприятията в сектора на услугите (NACE 50 до NACE 99), излагането на конкуренция беше анализирано основно на базата на познания относно положението на пазара в различните бизнес сектори и на интервюта, проведени с подбрани предприятия от Зони 2, 3 и 4 в Норвегия.

Не се упоменава ясно изразена референция към метода, използван за отчитане на излагането на конкуренция в областта на снабдяването с електричество, газ и вода (NACE 40), нито в строителния сектор (NACE 45), въпреки че голям брой от строителните подсектори са включени в уведомлението.

Според доклада на ECON, местната дейност не се влияе от вътрешната търговия в ЕИП. За да се класифицира една дейност само като местна според определението на доклада ECON, трябва да са изпълнени две кумулативни условия за съответния икономически сектор в съответния регион: предприятията от дадения сектор не трябва да участват в международна дейност, а специфичната дейност, находяща се в региона, не трябва да привлича клиенти от други места.

Докладът твърди, че идентификацията на конкурентния интерфейс може да се прилага при изработването на проектопредложение за правила, които продължават, доколкото това е възможно, старата схема на намалени нива на вноски за социално осигуряване за икономическите сектори, които не са включени в конкуренцията между държавите-членки на ЕИП (28). Докладът ECON, обаче, не съдържа предложение за правила, което се очаква нормално от една схема за помощи, а уведомлението също не представя подобно предложение.

В увода на доклада, ECON заявява, че не е разполагал с достатъчно време и ресурси за провеждане на щателен анализ на конкурентните отношения вътре в самите икономически сектори, обхванати от доклада, и това може да доведе до завишена или занижена оценка на конкуренцията в другите държави-членки от ЕИП (29). Въпреки това, ECON е на мнение, че може да се очертае достатъчно добра картина на конкуренцията между предприятията в ЕИП от данните в доклада.

3.   Причини за безпокойство в решението за откриване на официална процедура

На 6 октомври 2004 г., Надзорният орган реши да открие официална процедура относно регионалното диференциране на нивата на вноските за социално осигуряване в определени икономически сектори. Надзорният органът счита, че предложението за прилагане на намалени нива на вноски за социално осигуряване в Зони 2, 3 и 4 обхваща много широк кръг от икономически сектори и предприятия. Уведомената мярка възпроизвежда в голяма степен предната схема за регионално диференцирани намаления на нивата на вноските за социално осигуряване, които бяха обявени от Надзорния орган за несъвместима помощ (30).

Основната разлика между оценената преди схема и настоящата уведомена мярка е отпадането на определени икономически сектори, които могат да се облагодетелстват от намалените нива. ECON е изготвил в доклада си списък от сектори, за които се прие, че не са повлияни от вътрешната търговия в ЕИП, след като се направи оценка на конкурентния им интерфейс.

В решението си за откриване на процедура, Надзорният орган изрази съмнение относно недостатъчната систематичност на приложения метод за събиране на информация в доклада на ECON. Органът изрази загриженост, че докладът на ECON представя една непълна картина на съществуващото положение и липсва изчерпателен анализ на бъдещото положение.

Надзорният орган наблегна на съмненията си дали следваният подход за установяване наличие на влияние върху вътрешната търговия в ЕИП в даден сектор съответства с изискванията, описани в установените прецеденти по отношение тълкуването на критерия „ефект върху търговията“ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Позовавайки се на закона, Надзорният орган напомни, че за разлика от подхода на ECON, фактът, че помощта се отпуска за местни дейности или предприятия, не изключва от само себе си евентуално влияние върху търговията.

Едновременно с това, Надзорният орган изрази съмнение дали уведомената мярка осигурява необходимите механизми за гарантиране липса на влияние върху търговията във всеки един случай, тъй като не съдържа обща защитна мярка, чието приложение да осигури необходимата правна и икономическа сигурност относно евентуално влияние върху търговията. Надзорният орган изрази загриженост относно недостатъчно конкретния характер на мярката, която е неограничена във времето и не предвижда клауза за преразглеждане на критериите и условията за нейното приложение.

Същевременно, Надзорният орган реши да открие официална процедура по разследване, за да улесни задачата на Норвегия при изясняването и по-доброто аргументиране дали уведомената мярка има въздействие върху търговията. Направена е референция към следващата част поради коментара, предоставен от норвежките власти.

4.   Коментар на норвежките власти

С писмо от 12 ноември 2004 г., норвежките власти представиха своя коментар относно решението на Надзорния орган да открие официална процедура за разследванe. По отношение съдържането на нотификацията, норвежките власти поясниха, че по отношение на стандартните индустриални класификации 52.120 (друга търговия на дребно в неспециализирани магазини), 52.420 (търговия на дребно с дрехи) и 52.443 (търговия на дребно с мебели), уведомлението обхваща предприятия, намиращи се и в трите зони, включени в мярката. Поради неточност, указанието беше посочено само за предприятия от Зона 4.

На второ място, норвежките власти поясниха, че „определени икономически сектори в една зона бяха уведомени като неизложени на конкуренция, докато същите сектори в други зони не бяха включени в списъка. […] Причина за това беше, че докладът на ECON установи, че в определени икономически сектори не съществуват предприятия, които надхвърлят границата de minimis в съответната зона. […] Обаче, за бъдеще, ако разходите за работни заплати на подобни предприятия доведат до надвишаване на границата de minimis, то те ще се уведомени в други зони.“

На трето място, норвежките власти изразиха мнение, че аргументацията на Надзорния орган в решението за откриване на официална процедура за разследване, представлява донякъде опростяване на метода, използван при събирането на данни и изготвянето на оценката от ECON. По този въпрос норвежките власти изказаха твърдение, че за предприятия в производствения сектор излагането на конкуренция е анализирано на базата на данни за вноса и износа. Норвежките власти поясниха, че докладът на ECON не предполага, че анализът на упоменатите цифри може да се приеме за достатъчен при определянето на икономическите сектори, които не са повлияни от конкуренцията на предприятия от останалите държави на ЕИП, но е достатъчен, за да потвърди, че помощ, отпусната в определени сектори, може реално да повлияе на търговията.

По отношение на предприятия в сферата на услугите, норвежките власти изразиха становището, че излагането на конкуренция е анализирано основно на базата на данни за пазарната ситуация в различни сектори на бизнеса и въз основа на проведени интервюта с дадени предприятия. За да се класифицира една дейност като единствено местна дейност, едно от условията бе, че предприятията в съответния сектор за услуги не участват в международна дейност. Същевременно, посоченото условия не беше категоризирано като достатъчно условие. Докладът на ECON също направи оценка дали конкретна дейност от сферата на услугите от определен регион, е в състояние да привлече клиенти от други места или от държави-членки на ЕИП. По отношение на евентуално бъдеще положение, интервюираните фирми бяха запитани какво според тях би било въздействието върху търговския стереотип на техните клиенти, в случай че цената на местната услуга се увеличи с определен процент или в случай че цената на същата услуга, предлагана от фирми на съседни скандинавски държави, бъде увеличена.

На четвърто място, норвежките власти решиха, че е в компетентността на Надзорния орган да оцени на кой сектор или бенефициера, включен в уведомената мярка, може да се отпусне помощ, която не влияе върху търговията между договорните страни в Споразумението за ЕИП.

II.   ОЦЕНКА

1.   Процедурни изисквания

Уведомената мярка е влязла в действие. Следователно, норвежките власти са изпълнили отговорностите си според член 1, параграф 3 на част I на протокол 3 от Споразумението за надзора и съда.

2.   Уведомената мярка

Норвежките власти са уведомили своето „намерение да продължат, считано от 1 януари 2005 г., схемата за диференцирани вноски за социално осигуряване, прилагана преди 1 януари 2004 г., за сектори, които не са изложени на конкуренция от предприятия на други държави-членки на ЕИП.“ Не е уведомено конкретно проектопредложение за регламенти и закони, установяващи приложението на мярката. Норвежките власти са уведомили за доклад, въз основа на който възнамеряват да приложат отново старата схема за регионално диференциране и намалени нива на вноските за социално осигуряване в полза на определени сектори. Въпреки че в него се твърди, че идентификацията на конкурентния интерфейс може да се използва за изработване на проектопредложение за правила, докладът на ECON не съдържа предложение за правила, както е общоприето в случаи на схеми за помощ, нито подобно предложение е направено в нотификацията.

Въз основа на недостатъчната информация, приложена от норвежките власти в уведомлението, и по време на официалната процедура за разследване, може да се приеме, че норвежките власти желаят да продължат (или отново да въведат) старата система за регионално диференциране и намалени нива на вноски за социално осигуряване, но да ограничат неговото приложение до секторите, изброени в доклада на ECON. Необходимо е да се напомни, че старата система на намалени нива на вноски за социално осигуряване бе класифицирана като схема за помощ (31). Надзорният орган не вижда причини защо уведомената мярка да не се класифицира като схема, въпреки че обхватът на приложението й е стеснен.

Според определението, установено в член 1, параграф г на част II на протокол 3 от Споразумението за надзора и съда, помощна схема представлява всеки акт, благодарение на който, без да се налага прилагане на допълнителни мерки, се отпуска индивидуална помощ на предприятия, дефинирани в акта по общ или неконкретен начин. Тя също включва всеки акт, с който се отпуска необвързана със специфичен проект помощ на едно или няколко предприятия, за неопределен период от време и/или за неопределена стойност.

Нотифицираната мярка се отнася до приложението на регионално диференцирани нива на вноски за социално осигуряване за всяко предприятие, действащо в определени сектори (повече от 200 сектора са включени в предложението), отношение на работещите в тях и живеещи в Зони 2, 3 и 4. Прилагането на намалени нива на вноски за социално осигуряване не представлява индивидуална помощ към определено предприятие, а повтаряща се и редовна мярка за неопределен период от време в полза на неопределен брой бенефициери. Следователно, уведомената мярка следва да бъде определена като схема.

3.   Обхват на настоящото решение

Оценката, която следва, се отнася само до дейности, които са обхванати от Споразумението за ЕИП. Надзорният орган не може да оценява дейности, които са извън обхвата на Споразумението, като например NACE Код 75.220 отбранителни дейности.

Същевременно, Надзорният орган не е компетентен да разглежда помощи за предприятия, извършващи дейност, свързана изключително с продукти, които не са включени в Споразумението за ЕИП, като агрикултури и рибни продукти. (32). Подобен пример, който не е единствен, представлява случаят с NACE Код 01.300, отглеждане на земеделски култури, съчетано с животновъдство (смесена ферма). Помощ за дейности в сектори, които са извън компетентността на Надзорния орган, не подлежат на оценка в настоящето решение (33).

4.   Наличие на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП гласи, както следва:

Според установените правни прецеденти, определението за помощ изисква изпълнението на четирите условия, установени в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. (34): 1) трябва да има интервенция чрез държавата или чрез държавни ресурси; 2) трябва да предоставя определено преимущество на получателите; 3) направената интервенция трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и 4) за да попадне в действието на забраната, установена в член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, помощта трябва да влияе на търговията между договорните страни.

Норвежката схема на намалени нива на вноски за социално осигуряване е предмет на няколко решения, взети от Надзорния орган (35). Съдът на ЕАСТ също оцени схемата (36) и стигна до заключението, че подобна схема представлява държавна помощ.

Както бе споменато по-горе, настоящето предложение има за цел да въведе отново предишната схема, като единствената разлика е, че предложената схема ограничава действието си до няколко сектора. Становището на Надзорния орган е, че заключенията на Надзорния орган и на Съда на ЕАСТ относно отнасянето на предишната схема към член 61, параграф 1 от Споразумението на ЕИП, са еднакво приложими към настоящата модифицирана схема по отношение на три от четирите кумулативни критерия.

По този начин, уведомената схема включва консумация на държавни ресурси чрез пропуснати вземания от държавата поради прилагане на намалени нива на вноски за социално осигуряване. Наред с това, схемата предоставя директно конкурентно преимущество на предприятия в избрани сектори и региони, за разлика от предприятия с различно местонахождение или невключени в нотифицираните сектори. В този контекст надзорният орган би желал да подчертае, че една мярка съставлява държавна помощ, в случай че се отнася до предприятие, което извършва икономическа дейност, по-конкретно дейност на предлагане на стоки и услуги в условията на конкуренция на даден пазар (37). Правният прецедент дефинира предприятието като „всяко лице, занимаващо се с икономическа дейност, независимо от правния статут на лицето и начина на финансиране“ (38). Следователно държавна помощ не може да се предоставя на неикономически дейности, като изключително административни държавни дейности, правораздаване, съдебна дейност и в задължителни дейности за социално осигуряване, като дотук изброените не изчерпват всички примери. Поради това, настоящето решение не обхваща подобни дейности.

Следователно, остава въпросът дали помощта, отпусната по нотифицираната схема и приложима към определени сектори, за които се твърди, че са извън конкуренцията на предприятия от държави-членки на ЕИП, оказва въздействие на търговията между договорните страни.

a)   Дали помощта въздейства на търговията по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП?

За да попадне под възбраните на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, мярката за отпускане на помощ трябва да оказва влияние върху търговията между Договорните страни от Споразумението за ЕИП. Клаузата не разграничава причини или цели, а дефинира държавната помощ по отношение на следствията (39).

В частта, която следва, Надзорният орган ще направи оценка дали ограничението на нотифицираната схема до определени сектори възпира възможно влияние върху търговията между договорните страни, и по този начин я извежда извън обсега на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

1.   Правният стандарт

В съответствие с юриспруденцията (40), в случай че държавната финансова помощ заздравява позицията на едно предприятие по отношение на други предприятия, конкуриращи се вътре в ЕИП, се счита, че търговията е повлияна от помощта.

Не съществува праг или процент, под който да се приеме, че търговията между договорните страни не е повлияна (41). Според установени правни прецеденти, относително малкият размер на помощта или относително малкият размер на предприятието, което я получава, не изключва възможност от влияние върху вътрешната търговия в ЕИП (42). В случай че секторът се състои от много голям брой малки компании, помощ, която е потенциално насочена към всички или голям брой от предприятията в него, може, въпреки малката стойност на индивидуалната помощ, да окаже въздействие върху търговията на договорните страни от Споразумението за ЕИП. (43) Помощта може да наруши търговията във ЕИП, дори ако получателят не участва в международна дейност (44).

Характерът на помощта не зависи от местния или регионален вид на предлаганите услуги или от мащаба на въпросната дейност в съответната област (45). Местният характер на дейностите на бенефициентите на определена мярка съставлява една от характеристиките, които трябва да се вземат предвид при оценката на предполагаемо влияние над търговията, но не е достатъчно условия за изключване на подобно влияние над търговията (46). Причина за това е, че отпускането на държавна помощ на предприятие може да доведе до задържане или увеличение на вътрешното предлагане, вследствие на което възможностите на други предприятия да проникнат в пазара на съответните държави от ЕИП, се намаляват (47).

В оценката на влиянието над търговията, не се изисква от Надзорния орган да определи действителното влияние на една схема на помощ, а да анализира вероятността тя да въздейства на търговията вътре в ЕИП (48). По този начин, критерият за ефект върху търговията е традиционно интерпретиран по нерестриктивен начин, в смисъл, че, най-общо казано, една мярка се счита за държавна помощ, в случай че е в състояние да влияе на търговията между държавите членки на ЕИП (49).

2.   Оценка на уведомената схема

Според норвежките власти уведомената схема обхваща приблизително 75 % от секторите за услуги, изследвани в доклада на ECON, малка част от производствените сектори, както и няколко сектора в областта на строителството. Според уведомлението, упоменатите малко повече от 200 икономически сектора, 13, от които са с определени квалификации, не са изложени на търговия вътре в ЕИП. Поради тази причина норвежките власти считат, че уведомената схема не се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

—   Докладът на ECON и приложения метод при избора на икономическите сектори, включени в схемата

Уведомената схема за регионално диференциране на вноските за социално осигуряване се основава на така наречения доклад на ECON, приложен към уведомлението. Обаче, както се посочва в доклада, неговата цел не е изразяване на становище дали схемата на регионално диференцираните нива на вноските за социално осигуряване е в съответствие със Споразумението за ЕИП, а оценка на конкурентния интерфейс (50).

Норвежките власти не са представили допълнителни оценки в уведомлението, нито са изложили по-прецизни дефиниции на условията на конкуренция по отношение на другите Договорни страни. Те просто са заявили, че първоначалните нива на диференцирани вноски за социално осигуряване ще се прилагат към предприятия в сектори без конкурентен интерфейс според доклада на ECON. Не е представен правен текст с разпоредби, които да определят приложението на намалените нива на вноски за социално осигуряване.

Норвежките власти допускат, че потенциални разминавания в информацията на доклада на ECON могат да се появят при оценката на отделните икономически сектори, за които е „много вероятно изравняване на агрегатно ниво“ (51). Въпреки това, Надзорният орган не може да утвърди въпросния подход. Една схема за помощ трябва да е достатъчно прецизна, така че приложението на правилата й към потенциални индивидуални бенефициери да не престъпва правилата на Споразумението за ЕИП.

Според становището на Надзорния орган методът за избор на икономически сектори, за които се предполага, че не се влияят от междудържавната търговия, не гарантира, че помощ няма да се отпусне на предприятия, чиято дейност би повлияла на търговията вътре в ЕИП.

Надзорният орган поставя под въпрос благонадеждността на информацията, събрана от ECON, която, особено за сектори за услуги, се базира върху техните познания за състоянието на пазара, както и на телефонни интервюта с определен брой предприятия. Събраната информация не се основава на емпирични доказателства и има твърде субективен характер. Същевременно, според информацията, предоставена на Надзорния орган, събраните данни не са верифицирани.

На основание доклада на ECON, една дейност се приема за единствено местна и неповлияна от вътрешната търговия в ЕИП, в случай че са изпълнени две условия: предприятията в съответната икономическа зона не участват в международна дейност и специфичната дейност не в състояние да привлече клиенти от други места.

Въпреки това, докладът на ECON не оценява дали критерият „ефект върху търговията“ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП ще се изпълни, или не, ако се отпусне помощ на предприятия от изброените сектори. Оценява се дали съществува пряка конкуренция в сектора и въпросния регион. Както е описано по-горе, обстоятелството, че получателят на помощта оперира на местен пазар, не изключва вероятността от влияние над търговията в ЕИП. Следователно, липсата на конкурентен интерфейс, според доклада, не означава, че помощта за предприятия, действащи във въпросните икономически сектори, няма да повлияе на търговията между договорните страни.

Така методът, приложен от ECON за идентифициране на икономическите сектори, които съставляват основата за нотифицирането на настоящата схема за регионално диференцирани нива на вноски за социално осигуряване, не отговаря на параметрите за интерпретация на критерия „ефект върху търговията“, установен от правните прецеденти на Съда на ЕАСТ и на Съда на Европейските общности, споменати по-горе.

—   Самата схема

Нотифицираната схема обхваща много широк и разнообразен спектър от предприятия (52), действащи inter alia в следните икономически сектори: корабостроене, строеж на магистрали, пътища, летища и спортни съоръжения, търговия на едро и дребно, пощи и телекомуникации, финансови услуги, автомобили под наем, одит, производство на филми и радио и телевизионна дейност.

За области с прието вторично законодателство за откриване и регулиране на установяването на вътрешния пазар, като финансови услуги (NACE 65), телекомуникации (NACE 64) и други, както и за сектори с установени специфични правила при отпускане на помощи, като корабостроенето (NACE 35) (53), Органът принципно предполага, че въпросната дейност не е защитена от търговия вътре в ЕИП.

Мобилните телекомуникационни оператори (NACE 64.220), доставчиците на интернет услуги (NACE 64.230) и куриерските служби, освен дейността на националната поща (NACE 64.120), са безспорни примери за международна дейност. Преобладаващата част от упоменатите дейности се извършват от компании с международна дейност (54).

По отношение на строителния сектор (NACE 45), дейности като строеж на магистрали или водни проекти трябва да се изпълняват от високо специализирани предприятия, които се конкурират с други компании вътре в ЕИП (55).

По-точно, в част от нотифицираните икономически сектори, които се характеризират с дерегулация и либерализация, финансовата интервенция от страна на държавата често ще има ефект над търговията.

Други икономически сектори, обхванати от схемата, вече са били обект на решения за държавна помощ и представляват ясен израз за наличен ефект върху търговията. Един подобен случай е издаването на вестници (NACE 22), сектор, за който Комисията прие решение миналата година, което се казва, че: „[…] съществува търговия между държавите членки на печатни продукти, обхванати от разглежданата мярка за помощи. Съответно, разглежданите мерки за помощ могат да изкривят конкуренцията между фирмите, като например, издателските фирми могат да осъществяват дейност в различни държави членки, като печатат публикации на различни езици и се съревновават за издателски права и реклама“ (56).

Друг пример за сектор, в който са били приети решения за държавна помощ и се е установило наличие на ефект върху търговията, е секторът на търговията на едро (NACE 51) (57): „обемът на търговията на фармацевтични и други подобни продукти […] през 1991 […] с четири държави от ЕИП (Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия) надхвърля 2,7 милиарда екю.“

Както става ясно от посочените по-горе примери, предприятия в много сектори, включени в настоящата схема, са не само обекти на конкуренция, а работят в условията на конкуренция от страна на предприятия в други държави от ЕИП. Помощ, предоставена на предприятия, действащи във въпросните сектори, следователно, ще има ефект върху търговията. Поради тези причини, схемата включва държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. В това отношение е необходимо да се изтъкне, че норвежките власти са уведомили за една-единствена схема за регионално диференцирани нива на вноски за социални осигуровки, която обхваща повече от 200 сектора, а не повече от 200 индивидуални нотификации, по един за всеки сектор.

В писмо до норвежките власти с дата 12 ноември 2004 г., се споменава накратко, че „в компетентността на Надзорния орган е […] да оцени дали на някой от нотифицираните икономически сектори и бенефициенти може да бъде отпусната помощ, която не влияе на търговията между договорните страни на Споразумението за ЕИП“ (58). Обаче когато се анализира една схема, Органът трябва да оцени общите характеристики на схемата като такава, за да установи дали тя включва държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Разрешените правни прецеденти на Съда на Европейските общности са установили, че „в случаи на схема за помощ, Комисията може да се ограничи до анализ на общите характеристики на въпросната схема, без да се изисква проучване на всеки конкретен случай, към който се прилага“ (59). Съдът на ЕАСТ също одобри споменатата интерпретация (60).

В резултат на което, Надзорният орган трябва да оцени схемата сама по себе си. Ако схемата осигурява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тя е под действието на упоменатата клауза. Следователно, надзорният орган не е задължен да се изказва положително за всеки индивидуален случай, включен в схемата, че условията на член 61, параграф 1 от Споразумението на ЕИП са изпълнени.

Още повече, за целите на настоящето решение не е необходимо (61) да се установи дали схемата е в състояние да повлияе на търговията в споменатите над 200 сектора. Според установените правни прецеденти, необходимо е да се докаже, че търговията няма да бъде повлияна от нито едно предприятие, облагодетелствано от схемата (62). Надзорният орган счита, че е невъзможно да се гарантира, че всички потенциални бенефициенти в повечето от 200 уведомени NACE сектора не са и в бъдеще няма да бъдат изложени на търговия по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

Съществуват известни икономически сектори, които включват дейности, често извършвани на местно ниво. По отношение на тях също не може да се изключи a priori евентуално въздействие над търговията. Като пример може да се посочат местните доставчици на услуги като квалификационни центрове или магазини за търговия на дребно като супермаркети, които често са част големи вериги, които са в конкуренция из цялата ЕИП. Още повече, Съдът на Европейските общности скоро отсъди наличие на ефект над търговията в сектора зъболечение (NACE 85) (63), услуга, която обикновено се предлага на местно ниво.

Въпреки установяването на наличие на влияние над търговията в повечето случаи, съществуват няколко конкретни примера в практиката за взимане на решения на Надзорния орган и Комисията, когато конкретни помощи, отпуснати при определени обстоятелства, имат ефект над търговията. Подобни примери са решението относно кея в Брайтън и басейна в Дорстън (64). Съществуването на ефект над търговията също е изключено в решението на Надзорния орган за откриване на частни дневни детски центрове на обществени места със субсидирани наеми в Осло (65). Общата характеристика в тези случаи е, че те се отнасят за индивидуална помощ или схема, основана на ясни, точни и стриктни ограничения при приложението и избора на потенциалните бенефициери, което гарантира, че индивидуално отпуснатата помощ няма ефект над търговията.

Докладът на ECON, въз основа на който е изработена схемата, анализира съществуващото положение в известен брой икономически сектори в Норвегия. Обаче, икономиката се развива и търговските стереотипи подлежат на промяна. Следователно, какво ще бъде бъдещото състояние и дали резултатите от доклада на ECON, въз основа на който норвежките власти доказват отсъствие на влияние над търговията, ще са валидни в бъдеще, остава неизвестно. При липсата на контролен механизъм за адаптиране на помощта към новите условия, не може съществува сигурност, че помощта в бъдеще няма да се отпуска на предприятия, действащи в някои от изброените икономически сектори с доказан ефект над търговията. Трябва да се отбележи в този контекст, че предложението за диференцирани нива на вноски за социално осигуряване е неограничено във времето.

Материалното покритие на схемата не е достатъчно прецизно. Норвежките власти са изяснили обхвата на нотификацията в писмо с дата 12 ноември 2004 г., и са приложили коментар относно инициирането на официална процедура за разследване. Определени сектори бяха уведомени като неподложени на конкуренция в една зона, тъй като понастоящем не съществуват предприятия от съответните сектори в съответните зони, които да надхвърлят прага de minimis. Въпреки това, норвежките власти обясниха, че подобни предприятия ще се разглеждат като принадлежащи към съответния сектор, уведомен в други зони, ако в бъдеще разходът за заплати надхвърли прага de minimis. Тези сектори, обаче, не са включени в нотификацията, предадена на Надзорния орган.

Още повече, няма специфични критерии за избор на подходящи предприятия в икономическите сектори, включени в списъка, утвърден в доклада на ECON, тъй като нотификацията се отнася само към сектори. Двата необходими кумулативни критерия — географска локация и секторна дейност, които се изискват за прилагането на намалените нива на вноските за социално осигуряване са, според Надзорния орган, с прекалено общ характер. В съответствие с положителните решения, споменати по-горе, една схема трябва да съдържа прецизни и ясни критерии (66), които да гарантират, че не се отпуска помощ на предприятие, което може да повлияе на търговията вътре в ЕИП.

Въз основа на информацията, предоставена от Норвежките власти, Надзорният орган счита, че съществува вероятност предложението за регионално диференцирани нива на вноски за социално осигуряване да повлияе на търговията между Договорните страни.

б)   Извод

Поради причините, изброени по-горе, Надзорният орган достига до извода, че нотифицираната схема за регионално диференцирани нива на вноските за социално осигуряване на предприятия, действащи в определени икономически сектори, представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

5.   Съответствие на помощта

Норвежките власти застъпват становище, че предложението за регионално диференциране на нивата на вноски за социално осигуряване не представлява държавна помощ. След предварителна оценка на схемата, Надзорният орган взе решение да открие официална процедура за разследване, предвид сериозните съмнения по отношение характера на регионално диференцираните нива на вноски за социално осигуряване и тяхното съответствие с правилата за държавна помощ в Споразумението за ЕИП. Въпреки несигурността, изразена от Надзорния орган в решението му за откриване на официална процедура на разследване, норвежките власти не са представили аргументи относно съответствието на схемата.

Надзорният орган е на мнение, че нито едно от изключенията, упоменати в челен 61, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, могат да се приложат в настоящия случай.

Наред с това, системата за намалени вноски за социално осигуряване не може да се счита за съвместима на базата на член 61, параграф 3 от Споразумението за ЕИП. Намалението на текущите разходи на едно предприятие, по-точно на вноските за социално осигуряване представлява действаща помощ. Подобна помощ, отпусната на предприятия в определени региони, е принципно недопустима.

Не може да се допусне, че прилагането на намалени нива на вноските за социално осигуряване съответства на рамката на член 61, параграф 3, алинея а от Споразумението за ЕИП, тъй като нито един от норвежките региони, не съответства на тази клауза, която изисква изключително нисък стандарт на живот или голяма безработица.

Намалените нива на вноските за социално осигуряване не осигуряват изпълнението на важен проект от общ европейски интерес, нито коригират сериозен дисбаланс в икономиката на държавата според изискванията за съответствие на основа член 61, параграф 3, алинея б от Споразумението за ЕИП.

Като се позовава на член 61, параграф 3, алинея в от Споразумението за ЕИП, в своето Решение № 218/03/COL от 12 ноември 2003 г., относно държавна помощ под формата на регионално диференцирани вноски за социално осигуряване, Надзорният орган реши, че продължение на норвежката схема би било несъвместимо с член 61, параграф 3, алинея в от Споразумението за ЕИП и Ръководството за държавна помощ. За предприятия, находящи се в Зони 2, 3 и 4, които действат в икономически сектори, изброени в нотификацията, нотифицираната мярка подсказва връщане към правила, които бяха обявени за несъответстваща помощ от Надзорния орган през 2002 г. и неотговарящи на изключенията, упоменати в член 61, параграф 3, алинея в от Споразумението за ЕИП. Фундаменталните характеристики на нотифицираната схема са същите както и на схемата, обект на предишно решение на Надзорния орган. Единствената разлика е ограниченият обхват на приложение на настоящата схема, която включва предприятия, действащи в над 200 изброени сектора. В съответствие с настоящето си Решение, надзорният орган потвърждава своята предишна оценка, че приложението на регионално диференцирани нива на вноски за социално осигуряване, е несъвместимо с правилата за държавна помощ на Споразумението за ЕИП.

6.   Заключение

Въз основа на текущата оценка, Надзорният орган счита, че уведомената схема за регионално диференцирани нива на вноски за социално осигуряване за определени сектори, представлява държавна помощ, несъвместима с правилата на Споразумението за ЕИП.

Според информацията, предоставена на Надзорния орган, уведомената схема за регионално диференцирани нива на вноски за социално осигуряване за определени икономически сектори не е още приложено, тоест, не е отпусната помощ на потенциалните бенефициери на схемата.

ПРИЕ НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Уведоменото предложение за регионално диференцирани нива на вноските за социално осигуряване на предприятия, действащи в определени икономически сектори, които норвежкото правителство планира да въведе, представлява държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Уведоменото предложение е в несъответствие с член 61 от Споразумението за ЕИП.

Член 2

Уведоменото предложение за регионално диференцирани нива на социално-осигурителните вноски на предприятия, действащи в определени икономически сектори, няма да се приложи.

Член 3

Адресат на настоящето решение е Кралство Норвегия.

Член 4

Автентичният текст на настоящето решение е на английски език.

(1)  По-долу наричан Надзорен орган.

(2)  По-долу наричано Споразумение за ЕИП.

(3)  По- долу наричано Споразумение за надзора и съда.

(4)  Насоки за приложението и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, прието и издадено от Надзорния орган на ЕАСТ на 19 януари 1994 г., публикувано в ОВ L 231 от 3.9.1994 г, ЕИП Допълнение № 32. Насоките са последно изменени на 17.6.2005 г. По-долу наричано Насоки за държавните помощи.

(5)  Дело E-6/98 Правителството на Норвегия срещу Надзорния орган на ЕАСТЕАСТ [1999 г.] доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 76.

(6)  Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 172/02/COL. Всички решения на Надзорния орган на ЕАСТ относно държавна помощ могат да се намерят на уебстраницата на Органа: http://www.EFTAsurv.int/fieldsofwork/fieldstateaid/stateaidregistry/

(7)  Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 218/03/COL, публикувано в ОВ L 145, от 9.6.2005 г., стр. 25—41.

(8)  Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 245/04/COL, публикувано в ОВ С 60, от 10.3.2005 г., стр. 9—25.

(9)  По-детайлна информация относно кореспонденцията между Органа и норвежките власти е упомената в Решението на Органа да открие официалната процедура на разследване, Решение № 245/04/COL, публикувано в ОВ С 60, от 10.3.2005 г., стр. 9—25.

(10)  Публикувано в ОВ С 60, 10.3.2005 г., стр. 9—25.

(11)  Тази зона включва всички общини, които не са споменати по-долу в Зони 2—5.

(12)  Тази зона включва: в провинция Nord-Trøndelag, общините на Meråker, Frosta, Leksvik, Mosvik, Verran; в провинция Sør-Trøndelag, общините на Ørland, Agdenes, Rissa, Bjugn, Rennebu, Meldal, в провинция Hordaland, общините на Etne, Ølen, Tysnes, Kvinnherad, Jondal, Odda, Ullensvang, Eidfjord, Ulvik, Granvin, Kvam, MoMidtre Gauldal, Selbu; в провинция Møre og Romsdal, общините наVanylven, Sande, Herøy, Norddal, Stranda, Stordal, Rauma, Nesset, Midsund, Sandøy, Gjemnes, Tingvoll, Sunndal, Haram, Aukra, Eide; в провинция Sogn og Fjordane, всички общини; в провинция Hordaland, общините на Etne, Ølen, Tysnes, Kvinnherad, Jondal, Odda, Ullensvang, Eidfjord, Ulvik, Granvin, Kvam, Modalen, Fedje, Masfjorden, Bømlo; в провинция Rogaland, общините на Hjelmeland, Suldal, Sauda, Kvitsøy, Utsira, Vindafjord, Finnøy; в провинция Vest-Agdery, общините на Åseral, Audnedal, Hægebostad, Sirdal; в провинция Aust-Agder, общините на Gjerstad, Vegårshei, Åmli, Iveland, Evje og Hornnes, Bygland, Valle, Bykle; в провинция Telemark, общините на Drangedal, Tinn, Hjartdal, Seljord, Kviteseid, Nissedal, Fyresdal, Tokke, Vinje, Nome; в провинция Buskerud, общините на Flå, Nes, Gol, Hemsedal, Ål, Hol, Sigdal, Rollag, Nore и Uvdal; в провинция Oppland, общините на Nord-Fron, Sør-Fron, Ringebu, Gausdal, Søndre Land, Nordre Land; в провинция Hedmark, общините на Nord-Odal, Eidskog, Grue, Åsnes, Våler, Trysil, Åmot.

(13)  Тази зона включва: в провинция Nord-Trøndelag, община Snåsa; в провинция Sør-Trøndelag, общините на Hemne, Snillfjord, Oppdal, Røros, Holtålen, Tydal; в провинция Oppland, общините на Dovre, Lesja, Skjåk, Lom, Vågå, Sel, Sør-Aurdal, Etnedal, Nord-Aurdal, Vestre Slidre, Øystre Slidre, Vang; в провинция Hedmark, общините на Stor-Elvdal, Rendalen, Engerdal, Tolga, Tynset, Alvdal, Folldal, Os.

(14)  Тази зона включва: в провинция Troms, общините, които не са включени в списъка на зона 5; в провинция Nordland, всички общини; в провинция Nord-Trøndelag, общините на Namsos, Namdalseid, Lierne, Røyrvik, Namsskogan, Grong, Høylandet, Overhalla, Fosnes, Flatanger, Vikna, Nærøy, Leka; в провинция Sør-Trøndelag, общините на Hitra, Frøya, Åfjord, Roan, Osen; в провинция Møre og Romsdal, община Smøla.

(15)  Тази зона включва всички общини в провинция Finnmark, всички общини в провинция Troms, общините на Karlsøy, Lyngen, Storfjord, Kåfjord, Skjervøy, Nordreisa и Kvænangen.

(16)  Решение № 246/97/COL.

(17)  Решение № 165/98/COL.

(18)  По-надолу наричана ЕИП.

(19)  Дело E-6/98 Правителството на Норвегия срещу Надзорния орган на ЕАСТ [1999 г.] Доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 76.

(20)  Решение № 228/99/COL.

(21)  Публикувано в ОВ L 244, 14.9.2001 г., стр. 32.

(22)  Решение № 172/2/COL.

(23)  Предприятията в определени икономически сектори ще плащат пълните 14,1 %, както досега, според схема, одобрена от Решение на Надзорния орган с дата 22 септември 1999 г. Норвежките власти също информираха Надзорния орган относно намерението си да продължат прилагането на нивата за 2003 г., доколкото това ще бъде в съответствие с границата de minimis.

(24)  Решение № 141/3/COL.

(25)  Дело E-6/98 Правителството на Норвегия срещу Надзорния Орган на ЕАСТ [1999 г.] Доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 76.

(26)  NACE списък от сектори според класификацията на норвежкия статистически институт.

(27)  В таблицата код 0 означава, че според норвежките власти не съществува ефект във въпросния сектор, код 0/2 означава, че определени предприятия от дадения сектор във съответната зона са изложени на конкуренция.

Референцията „n.a.“ означава „неприложим“. Това значи, че според изследванията на доклада на ECON, не съществуват предприятия, действащи в съответната зона, които надхвърлят прага de minimis в съответната зона.

(28)  Обобщение на доклада: „Kartleggingen skal kunne brukes til å utarbeide et forslag til regelverk som så langt som mulig viderefører ordningen med gradert arbeidsgiveravgift for bransjer eller vesentlige deler av bransjer som ikke er i konkurranse med virksomheter i andre EØS-land, og som dermed ikke påvirker samhandelen.“.

(29)  Точка 1.2 от доклада: „Det har verken vært tid eller ressurser til å gjennomføre en dyptgående analyse av konkurranseforholdene innen alle de bransjer som omfattes av rapporten. I de fleste tilfellene har vi måttet bygge på faglige vurderinger støttet av intervjuer med utvalgte bedrifter. Skjevheter i informasjonen kan derfor forekomme i våre vurderinger av enkeltbransjer. Imidlertid kan dette slå ut både i retning av å overvurdere konkurransen med andre EØS-land og å undervurdere den“.

(30)  За допълнителна информация е направена референция към Раздел I.2.a от настоящето решение, със специална референция към Решенията на Надзорния орган № 172/02/COL и № 218/03/COL.

(31)  Направена е референция към Решение на Надзорния орган № 218/03/COL, в което той приема тригодишен преходен период за премахването на регионално диференцираните нива на вноските за социално осигуряване.

(32)  Виж, inter alia, членове 8, параграф 3, 17 до 20 и протоколи 3 и 9 от Споразумението за ЕИП, както и член 24 от Споразумението за надзора и съда.

(33)  Виж също Раздел 4 по-долу.

(34)  Дело C-345/02 Pearle BV, Hans Prijs Optiek Franchise BV, Rinck Opticiëns BV and Hoofdbedrijfschap Ambachten [2004 г.] ECR I-7139, параграф 33, Дело C-142/87 Белгия срещу Комисията („Tubemeuse“) [1990 г.] ECR I-959, параграф 25; Общи дела C-278/92 to C-280/92 Испания срещу Комисията [1994 г.] ECR I-4103, параграф 20; Дело C-482/99 Франция срещу Комисията [2002 г.] ECR I-4397, параграф 68, и Дело C-280/00 Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg [2003 г.] ECR I-7747, параграф 74.

(35)  Виж Раздел I.2.a) от настоящето решение.

(36)  Дело E-6/98 Правителството на Норвегия срещу Надзорния орган на ЕАСТ [1999 г.] Доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 76.

(37)  Общи дела Cases C-180/98 to C-184/98 Pavlow и други [2000 г.] ECR I-6451, параграф 75.

(38)  Дело C-41/90 Höfner и Elser [1991 г.] ECRI-1979, параграф 21.

(39)  Дело C-56/93 Белгия срещу Комисията [1996 г.] ECR I-723, параграф 79.

(40)  Дело E 6/98 Правителството на Норвегия срещу Надзорния орган на ЕАСТ [1999 г.] Доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 76, параграф 59; Дело 730/79 Philip Morris v срещу Комисията [1980 г.] ECR 2671, параграф 11.

(41)  Дело C-280/00 Altmark Trans and Regierungspräsidium Magdeburg [2003 г.] ECR I-7747, параграф 81, Дело C-172/03 Wolfgang Heiser срещу Finanzamt Innsbruck [2005 г.], не е докладвано още, параграф 32.

(42)  Дело C-71/04 Administración del Estado v Xunta de Galicia [2005 г.] не е докладвано още, параграф 41; Дело C-280/00 Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg [2003 г.] ECR I-7747, параграф 81; Общи дела C-34/01 to C-38/01 Enirisorse [2003 г.] ECR I-14243, параграф 28; Дело C-142/87 Белгия срещу Комисията („Tubemeuse“) [1990 г.] ECR I-959, параграф 43; Общи дела C-278/92 до C-280/92 Испания срещу Комисията [1994 г.] ECR I-4103, параграф 42.

(43)  Дело C-71/04 Administración del Estado v Xunta de Galicia [2005 г.] не е докладвано още, параграф 43; Дело C-351/98 Испания срещу Комисията [2002 г.] ECR I-8031, параграф 64; and Дело C-372/97 Italy срещу Комисията [2004 г.] ECR I-3679, параграф 57.

(44)  Дело T-55/99 CETM срещу Комисията [2000 г.] ECR II-3207, параграф 86.

(45)  Дело C-280/00 Altmark Trans and Regierungspräsidium Magdeburg [2003 г] ECR I-7747, параграф 77; Дело C-172/03 Wolfgang Heiser v Finanzamt Innsbruck [2005 г] не е докладвано още, параграф 33; Дело C-71/04 Administración del Estado v Xunta de Galicia [2005 г] не е докладвано още, параграф 40.

(46)  Общи дела T-298/97-T-312/97 e.a. Alzetta a.o. срещу Комисията [2000 г] ECR II-2319, параграф 91.

(47)  Дело E-6/98 Правителството на Норвегия срещу Надзорния орган на ЕАСТ [1999 г.] Доклад на Съда на ЕАСТ, стр. 76, параграф 59; Дело C-303/88 Италия срещу Комисията [1991г.] ECR I-1433, параграф 27; Общи дела C-278/92 до C-280/92 Испания срещу Комисията [1994 г.] ECR I-4103, параграф 40, Дело C-280/00 Altmark Trans and Regierungspräsidium Magdeburg [2003 г.] ECR I-7747, параграф 78.

(48)  Дело C-298/00 P Италия срещу Комисията [2004 г.] ECR I-4087, параграф 49, и Дело C-372/97 Italy срещу Комисията [2004 г.] ECR I-3679, параграф 44.

(49)  Общи дела T-298/97-T-312/97 e.a. Alzetta a.o. срещу Комисията [2000 г.] ECR II-2319, параграфи 76—78.

(50)  Точка 1.1 от доклада: „Det inngår imidlertid ikke i formålet til den foreliggende rapport å foreta en vurdering av om den differensierte arbeidsgiveravgiften er i strid med EØS-avtalens bestemmelser. Raporten er avgrenset til å kartlegge de relevante konkurranseflater.“

(51)  Виж стр. 2 от писмото на норвежките власти, с дата 23 април 2004 г. (Входящ № 279843).

(52)  Според обясненията на норвежките власти в нотификацията, за повечето, но не всички сектори в производството, се предполага, че са изложени на чужда конкуренция и следователно няма да се облагодетелстват от нотифицираните намалени нива на вноски за социални осигуровки. Обаче, твърди се, че 75 % от предприятията във всички сектори за услуги и много сектори на строителството са изложени на конкуренция и търговия в ЕИП.

(53)  Дело C-71/04 Administración del Estado v Xunta de Galicia [2005 г.] не е докладвано още, параграф 47.

(54)  Общи дела E-5/04, E-6/04 and E-7/04 Fesil a.o. срещу Надзорния орган на ЕАСТ [2005 г.], не е докладвано още, параграф 95.

(55)  Още повече, уведомлението не съдържа ясна референция към метода, приложен за определянето на излагането на конкуренция във въпросния сектор, въпреки че голям брой от строителни подсектори са включени в нотификацията.

(56)  Решение на Комисията 30.6.2004 г. относно уведомените от Италия мерки в полза на печатарската индустрия.

(57)  Решение на Комисията относно гръцката схема за помощи във фармацевтичния сектор, финансирани с облагане на фармацевтичните и други подобни продукти, държавна помощ C1A/92.

(58)  Виж стр. 3 от писмото на норвежките власти, с дата 12 ноември 2004 г. (входящ № 299087).

(59)  Дело T-171/02 Regione autonoma della Sardegna срещу Комисията [2005 г.] все още недокладвано, параграф 102; Дело 248/84 Германия срещу v Комисията [1987 г.] ECR 4013, параграф 18; Дело C-75/97 Белгия срещу Комисията [1999 г.] ECR I-3671, параграф 48 и Дело C-278/00 Гърция срещу Комисията [2004 г.] ECR I-3997, параграф 24.

(60)  Дело E-6/98 Правителството на Норвегия срещу Надзорния орган на ЕАСТ [1999 г.] доклад на съда на ЕАСТ, стр. 76, параграф 57.

(61)  Виж в този контекст, Становище на Advocate General Geelhoed в Дело C-278/00 Гърция срещу Комисията [2004 г.] ECR I-3997, параграф 40.

(62)  Дело T-171/02 Regione autonoma della Sardegna срещу Комисията [2005 г.] не докладвано още, параграф 104.

(63)  Дело C-172/03 Wolfgang Heiser срещу Finanzamt Innsbruck [2005 г.] не докладвано все още, параграфи 29 и 32.

(64)  Решение на Комисията за държавна помощ № 560/01 и NN 17/02 и Решение на Комисията за държавна помощ № 258/2000 г, съответно.

(65)  Решение на Комисията № 291/03/COL от 18 декември 2003 г. относно откриването на частни детски центрове на обществени места със субсидиран наем в Осло.

(66)  Становище на Advocate General Geelhoed в Дело C-278/00 Гърция срещу Комисията [2004 г.] ECR I-3997, параграф 45—46.