—

заседавала в Хорсенс (Дания) от 28 до 30 май 2012 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид решението на Асамблеята на Африканския съюз от 25 май 2011 г. относно мирното разрешаване на кризата в Либия, което отново посочи, че съседните на Либия държави от Африка са понесли най-големия удар от конфликта в Либия по отношение както на сигурността, така и на социално-икономическите последици, и което подчерта, че трайното разрешаване на кризата в Либия изисква значително участие от страна на Африка и тясна координация на всички заинтересовани страни,

—

като взе предвид резолюциите си от 18 май 2011 г. относно демократичните въстания в Северна Африка и Близкия изток: последиците за държавите от АКТБ, Европа и света (2) и от 23 ноември 2011 г. относно „Арабската пролет“ и последиците за съседните държави от Субсахарска Африка (3),

—

като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—

като взе предвид Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН,

—

като взе предвид Декларацията на извънредното заседание на Европейския съвет от 11 март 2011 г. (4),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно Либия от 21 март, 23 май и 18 юли 2011 г. и 23 март 2012 г.;

—

като взе предвид решението на Съвета от 21 декември 2011 г. относно размразяването на либийски финансови средства (5),

—

като взе предвид съвместното съобщение от 8 март 2011 г. до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“, (COM(2011)0200 окончателен),

—

като взе предвид доклада „За сплотена Либия: предизвикателства пред сигурността след режима на Кадафи“ на Международната кризисна група от 14 декември 2011 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията по политически въпроси (АКТБ-ЕС/101.157/окончателен),

А.

като има предвид, че „Арабската пролет“, в това число либийската революция, представлява за ЕС възможност да допринесе за стабилността, демокрацията и просперитета в регион, който е от съществено значение за стабилността на съседните държави от ЕС и АКТБ; като има предвид, че ЕС и държавите от АКТБ имат общ интерес да подкрепят изграждането на демокрация в този регион;

Б.

като има предвид, че независимо от смъртта на полковник Кадафи и падането на неговия режим, положението остава нестабилно в няколко от бившите укрепления на неговите поддръжници;

В.

като има предвид, че е важно да се вземат мерки относно хуманитарните последствия от конфликта в Либия и за съдбата на либийците, които са изправени пред трудности в Либия;

Г.

като има предвид, че много чуждестранни граждани са несправедливо набедени за наемници на Кадафи;

Д.

като има предвид, че НАТО и неговите съюзници от международната коалиция, действащи съгласно Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН относно защитата на цивилното население на Либия, в момента, в който се намесиха в Либия, не бяха обмислили добре съпътстващите хуманитарни последствия и последствия за сигурността от падането на режима на Кадафи в държавите от АКТБ и по-специално тези от Сахел-сахарския регион;

Е.

като има предвид, че ЕС нееднократно заяви своя ангажимент за подкрепа на правата на човека, гражданското общество и сигурността, и политическите и социалните реформи, насочени към постигане на истинска демокрация, за борба с авторитарните режими и корупцията, за осигуряване на по-добри икономически и социални условия в региона;

Ж.

като има предвид, че Амнести Интернешънъл докладва сериозни нарушения на правата на човека в окупираните региони, изоставени от хората, тъй като всички обрани болници не са могли да предоставят дори жизненоважния минимален достъп до здравни грижи;

З.

като има предвид, че при пълно зачитане на факта, че националният преход е най-вече проблем на Либия, Европейският съюз и неговите държави членки в сътрудничество с Организацията на обединените нации следва да положат повече усилия за оказване на необходимата помощ и подкрепа на либийския народ, особено по отношение на защитата на правата на човека, националното помирение, социалната справедливост, подкрепата за гражданското общество, образованието и демилитаризацията, разоръжаването и реинтеграцията (ДРР);

И.

като има предвид, че двете страни заявиха своя ангажимент да укрепят своите взаимоотношения и сътрудничество в множество области, сред които сигурността, управлението на границите, гражданското общество, здравеопазването и образованието;

Й.

като има предвид, че едно от политическите последствия за ЕС от либийския конфликт е рязкото повишаване на законната и незаконната имиграция, което представлява непропорционална тежест за южните държави членки на ЕС;

К.

като има предвид, че миграционните потоци след либийския конфликт са по-скоро хоризонтални, отколкото в посока юг—север; като има предвид, че държавите членки на ЕС поеха несъразмерно малка част от отговорността за оказване на помощ и за приемане и подслоняване на бежанци от Либия по време на събитията от 2011 г. в сравнение с усилията на съседните африкански държави; като има предвид, че усилията на някои държави членки на ЕС да се нагърбят доброволно с по-голяма част от тази отговорност следва да бъдат признати и приветствани;

Л.

като има предвид, че бързото връщане на мигрантите от АКТБ в Либия оказа икономически, социални и политически последствия за многото семейства, лишени от своя основен източник на доходи, и за правителствата на държавите на произход, на които се налага да поемат високите разходи по приемането и реинтеграцията на завърналите се;

М.

като има предвид, че липсва адекватно сътрудничество между Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и ЕС в съгласуването на международните действия за подпомагане на близо 5 000 бежанци от Либия, които не са либийски граждани и които все още се намират във временни лагери в Тунис и Египет;

Н.

като има предвид, че либийският конфликт доведе до разпространението на огромни количества оръжие в Сахел-сахарския регион сред различни настанили се в този регион терористични и престъпни групи и наркотрафиканти, които представляват сериозна заплаха за сигурността и стабилността на целия подрегион;

О.

като има предвид, че бившите бойци, които се завръщат от Либия със значителни количества оръжие и амуниции, са потенциални нови членове на бунтовническите движения, групите, свързани с Ал Кайда в ислямския Магреб (Al Qaïda au Maghreb Islamique — AQMI), и престъпните групи;

П.

като има предвид, че това развитие, заедно с възраждането на иредентизма сред туарегите в държави като Мали и Нигер, е много вероятно да постави под заплаха стабилността и териториалната цялост на държавите от Сахел-сахарския регион, и по-специално Мавритания и Буркина Фасо;

Р.

като има предвид изключителната си загриженост относно окупацията на северната част на Мали, тъй като, подкрепяни от ислямистите на ANÇAR—EDDINE, отделни членове на AQMI и други бойци, завърналите се от Либия и обявилите създаването на Mouvement National de Libération de l’Azawad (MNLA) групи туареги предприеха смъртоносни атаки в редица градове, в които бе отнет животът на множество цивилни и военни и които предизвикаха бягството на хиляди граждани в съседни страни;

С.

като има предвид, че в нощта на 21 срещу 22 март 2012 г. президентът на Мали Amadou Toumani Touré беше свален с преврат, който постави край на дългогодишния демократичен процес, започнал преди повече от две десетилетия;

Т.

като има предвид, че извършителите на преврата твърдят, че той е предизвикан от неспособността на предишното правителство да се справи с въстанието на туарегите;

У.

като има предвид, че възползвайки се от объркването в държавното управление на Мали и от нарушаването на командната система на малийската армия, въоръжените части на MNLA, ANÇAR-EDDINE, AQMI и други формирования окупираха трите административни района в северната част на Мали и че MNLA едностранно обяви независимостта на тази територия, наричана от него Azawad и съставляваща две трети от територията на Мали;

Ф.

като има предвид, че намалената сигурност доведе до спад в туристическия сектор, както и до забавяне, дори спиране на текущите проекти за развитие в много държави от подрегиона, поради което много млади хора останаха без работа, а уязвимостта им увеличи риска те да бъдат привлечени от терористични или престъпни групи;

Х.

като има предвид, че необятността на тази слабо населена територия и дължината на недобре определените граници налагат добра регионална координация на информацията и предприеманите действия;

Ц.

като има предвид, че хуманитарната и продоволствената криза се влошава поради жестоките нападения от бунтовниците туареги, свързани с радикалните ислямистки групи на AQMI, които предизвикаха разселването на 81 000 души във вътрешността на страната и към съседните държави (Мавритания, Нигер и Буркина Фасо), където тежката суша през последните години доведе до недостиг на храна и вода;

Ч.

като има предвид, че броят на гладуващите се разпространява извън окупираната зона поради безпрецедентното положение;

Ш.

като има предвид, че борбата срещу тероризма в Сахел трябва да се води отчасти чрез активна политика за насърчаване на развитието, социалната справедливост, правовата държава и интеграцията; като има предвид, че на местното население трябва да се предоставят икономически перспективи като алтернатива на престъпната икономика;

Щ.

като има предвид, че Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации има важна роля в разрешаването на конфликтите по света;

АА.

като има предвид, че с оглед на извършването на политическия преход на Либия, либийците следва да бъдат подкрепени в опитите им да установят без отлагане плуралистична демокрация и да съставят конституция след провеждане на процес по широко допитване до обществеността;

1.

припомня споделената отговорност на държавите членки по преместването на лицата, ползващи се с международна закрила, и лицата, търсещи убежище, разселени в ЕС вследствие на либийския конфликт, по-специално в случаите, когато системата за предоставяне на убежище на приемащата държава членка е подложена на значителен натиск;

2.

призовава в този контекст за придаването на официален характер на система за „задължителна и неотменима солидарност“ с държавите членки, подложени на конкретен и несъразмерен натиск под формата на разселване на лица в рамките на ЕС, успоредно с повишено сътрудничество с Либия;

3.

призовава ЕС и неговите държави членки за осигуряване на подходящо финансиране за целите на преместването на лица в рамките на ЕС;

4.

отдава признание на Върховния комисариат на ООН за бежанците за неговите действия в полза на бежанците и разселените вследствие на либийския конфликт лица и насърчава увеличаването на усилията с цел гарантиране на безопасното и достойно завръщане на мигрантите и за улесняване на незабавната интеграция на завръщащите се;

5.

приканва международната общност и особено ЕС да мобилизират спешна хуманитарна подкрепа в помощ на групите от населението в северната част на Мали;

6.

счита, че е налице спешна необходимост да се подкрепят инициативите, насочени към укрепване на диалога и повишаване на способността за съпротива на местните общности, за да устоят и да се противопоставят на привлекателността на тероризма и на набирането на млади хора от терористични и други престъпни групи, включително чрез подкрепа за заетост и обучение на младите хора;

7.

приканва ЕС и цялата международна общност да предоставят необходимото съдействие на засегнатите държави от АКТБ, за да се подпомогне създаването на необходимите структури по приемането и реинтеграцията на техните работници мигранти от Либия;

8.

като изразява загриженост относно сериозните нарушения на правата на човека, грабежите и другите беззакония, които окупаторите извършват срещу беззащитното цивилно население, голяма част от което беше принудено да се пресели в съседните държави;

9.

настоява новата либийска власт да предприеме всички необходими мерки за гарантирането на сигурността на африканските работници мигранти, които се намират в Либия;

10.

приветства решението на Съвета от 21 декември 2011 г. да размрази всички финансови средства и активи на Централната банка на Либия и Либийската арабска външна банка, държани в ЕС, с цел подпомагане на реконструкцията на Либия и възстановяване на либийската икономика и оказване на съдействие на новата либийска власт;

11.

призовава Комисията и Съвета да ускорят способността за реакция на ЕС в областта на интегрираното управление на границите и подкрепата на гражданското общество и медиите съгласно договореностите на международната конференция в Париж на 2 септември 2011 г.;

12.

приветства реакцията на ЕС спрямо „Арабската пролет“ и конфликта в Либия, по-специално установяването на „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ като основен инструмент за подкрепа на южните съседни на Европа държави, претърпяващи реформа;

13.

осъжда разпространяването на оръжия по време на конфликта и разграбването на складове с оръжия, и призовава за спешна стратегия за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция на бунтовниците и цивилните лица по деликатен спрямо политическото положение начин, като набляга, че разоръжаването, демобилизцията и реинтеграцията трябва да бъдат приоритет за стабилизирането на Либия и съседните ѝ региони;

14.

призовава държавите от Сахел-сахарския регион, новата либийска власт и компетентните многостранни агенции да предприемат всички необходими мерки за прекратяване на разпространението на оръжия в региона и да установят подходящи механизми за контрол и сигурност на националните граници в целия регион, включително прехвърлянето на малки оръжия и леко въоръжение, и да осъществят програми за събиране и унищожаване на незаконни малки оръжия и леко въоръжение, както и да приемат мерки за обмен на информация и за стартиране на съвместни операции за сигурност в региона;

15.

приветства установяването на Съвместния оперативен щаб-комитет (СЕМОС), създаден през 2010 г. от Алжир, Мали, Мавритания и Нигер за координиране на борбата срещу тероризма, организираната престъпност и трафика на наркотици в Сахел-сахарския регион;

16.

призовава Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации да приеме спешна резолюция за омиротворяването на Сахел-сахарския регион;

17.

подчертава ситуацията на крайна бедност и насилие, на която са подложени групите от населението в северната част на Мали и която задълбочава хуманитарната и продоволствената криза;

18.

решително осъжда дейностите на въоръжените групировки в региона, по-специално окупацията на северната част на Мали от въоръжените части на MNLA, Ansar Dine, AQIM и други групировки, и изисква незабавното и безусловно оттегляне на тези части;

19.

решително осъжда държавния преврат, предвождан от поделения на военните в Мали, и призовава за незабавно възстановяване на демокрацията, както и изисква цялостното прилагане на стратегията за изход, предвиждана от Икономическата общност на Западноафриканските държави (ИОЗАД) и Африканския съюз;

20.

осъжда по-специално жестокостите спрямо цивилното население, особено тези, извършени от окупационните сили, които бяха насочени по-скоро срещу жените и децата, отколкото срещу други жертви, като особено остро осъжда използването на отвличания и изнасилвания като средства за война; призовава за разследване на жестокостите, извършени в Мали в последните месеци;

21.

призовава ЕС и неговите държави членки да обърнат специално внимание на положението на жените и момичетата в региона на Сахел и да предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхната защита от всякакъв вид насилие и от нарушаване на техните човешки права;

22.

отново потвърждава ангажимента към укрепването на демокрацията и териториалната цялост на държавите, засегнати от конфликта в Либия;

23.

подчертава необходимостта новата либийска власт да прилага стандартите на международното право; следователно призовава за тази цел ЕС да осигури ресурси и помощ на Либия, които биха спомогнали за създаването на по-голяма правна сигурност и безопасна хуманитарна помощ за жертвите на конфликта;

24.

енергично отхвърля декларацията на MNLA за независимост на северната част на Мали, като я определя като нищожна и невалидна; и отново потвърждава своята ангажираност спрямо единството и териториалната цялост на Мали;

25.

приветства инициативите, предприети от Икономическата общност на западноафриканските държави (ИОЗАД) за омиротворяване на северната част на Мали и за премахване на всички пречки пред цялостния суверенитет на Мали върху този регион; приканва международната общност също да подкрепи тези инициативи и да предприеме съответните мерки, за да облекчи страничните ефекти от либийския конфликт в съседните държави, по-специално във връзка с ангажимента на НАТО и неговите съюзници от международната коалиция, сражавала се в Либия;

26.

изразява тревога относно споразумението, сключено между MNLA и ислямисткото движение Ansar Dine, за създаване на ислямска държава в северната част на Мали и призовава Африканския съюз и Европейския съюз да разработят краткосрочна, средносрочна и дългосрочна стратегия за прекратяване на окупацията в северната част на Мали от тези незаконни въоръжени сили;

27.

приканва международната общност като цяло и ЕС в частност да засили своето сътрудничество с държавите от Сахел-сахарския регион и с Икономическата общност на Западноафриканските държави (ИОЗАД) в областта на борбата срещу тероризма и организираната престъпност в подрегиона, по-специално чрез увеличаване на средствата, с които разполага Съвместният оперативен щаб-комитет (СЕМОС) за изпълнение на мисията си за налагане на сигурност по Сахел-сахарската ивица;

28.

призовава Европейския съюз и неговите държави членки да подкрепят усилията за повишаване на капацитета на държавите от региона и за мобилизиране на всички налични ресурси в защита на хората и подобряване на сигурността и развитието на региона, в сътрудничество с държавите от региона и междудържавните организации ИОЗАД и Западноафриканския икономически и валутен съюз (ЗАИВС);

29.

изразява надежда, че мисията на европейската политика в областта на сигурността и отбраната (ЕПСО) ще помогне на страните в този подрегион да контролират по-ефективно своите граници, и по-специално да се борят с трафика на оръжия, наркотици и хора;

30.

призовава държавите от региона да предприемат мерки за насърчаване на обмена на информация в сферата на сигурността, по-специално във връзка с изземването на оръжия, като използват съществуващите системи за обмен на информация като тези, използвани от Африканския център за изучаване и изследване на тероризма към АС, Интерпол и Организацията на обединените нации;

31.

подчертава, че приемането на нова конституция или законова рамка за Либия трябва да се извърши при спазване на основните права на човека;

32.

приканва новото правителство на Либия да разшири сътрудничеството си с ИОЗАД, за да вземе всички необходими мерки да устои на атаките на престъпните терористични групи, свързани с AQMI, които поддържат въстанието на туарегите в северната част на Мали;

33.

призовава ЕС да подкрепи временната либийска власт в усилията ѝ да постигне приобщаващ преход от конфликт към укрепване на мира в Либия и призовава Националния преходен съвет на Либия да следва процес по всеобхватно помирение, който обхваща всички либийци и позволява провеждането на демократичен, мирен и прозрачен преход в тази страна;

34.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Европейския парламент, на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, на Европейската комисия, на институциите от Африканския съюз и генералния секретар на Организацията на обединените нации.

—

заседавала в Хорсенс (Дания) от 28 до 30 май 2012 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и преразгледано през 2005 г. и 2010 г.,

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г., с която се установяват Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като цели, съвместно определени от международната общност за премахване на бедността и глада, и по-специално предвид ЦХР 1 относно принципа на преодоляване на крайната бедност и глада,

—

като взе предвид Конвенцията за продоволствената помощ, подписана в Лондон на 13 април 1999 г., чиито цели са да допринесе за продоволствената сигурност в света и да подобри способността на международната общност да отговаря на извънредни ситуации, свързани с прехраната и други хранителни нужди в развиващите се страни,

—

като взе предвид „Доброволните насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща храна в контекста на националната продоволствена сигурност“ на ФАО,

—

като взе предвид Декларацията от Мапуту относно селското стопанство и продоволствената сигурност, подписана през 2003 г., в която африканските правителства поеха ангажимент да отделят най-малко 10 % от годишните си национални бюджети за селското стопанство,

—

като взе предвид „Насоки за политика на ЕС по отношение на земята“ от ноември 2004 г.,

—

като взе предвид седмата специална сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно „Отрицателното въздействие върху осъществяването на правото на храна от задълбочаването на световната продоволствена криза, причинена наред с другото от повишаването на цените на хранителните продукти“, която се проведе на 22 май 2008 г. в Женева,

—

като взе предвид съвместното изявление относно глобалната продоволствена сигурност, направено в Л’Акуила на 10 юли 2009 г.,

—

като взе предвид инициативата на ООН „Минимален стандарт на социална защита“,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 13 януари 2009 г. относно Общата селскостопанска политика и глобално осигуряване на прехраната,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 26 ноември 2009 г. относно срещата на върха на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) относно продоволствената сигурност,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната (COM(2010)0127), прието на 31 март 2010 г., и заключенията на Съвета, приети на 10 май 2010 г.,

—

като взе предвид своята резолюция относно продоволствената сигурност, приета в Киншаса на 4 декември 2010 г.,

—

като взе предвид осемте препоръки към Г-20, публикувани на 29 януари 2011 г. от специалния докладчик на ООН за правото на храна,

—

като взе предвид вътрешния доклад на агенцията до Г-20, координиран от ФАО и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), относно „Нестабилността на цените на пазарите на храни и селскостопанска продукция: политически решения“ от 2 юни 2011 г.,

—

като взе предвид доклада на Експертната група на високо равнище в областта на продоволствената сигурност и прехраната относно „Нестабилността на цените и продоволствената сигурност“ от юли 2011 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 27 септември 2011 г. относно подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономическо развитие, финанси и търговия (АКТБ-ЕС/101.149/окончателен),

А.

като има предвид, че според ФАО броят на гладуващите хора през 2010 г. е достигнал 925 милиона;

Б.

като има предвид, че само 62 от 118 развиващи се държави имат шанс да постигнат ЦХР 1, а 29 страни по света изпитват затруднения по отношение на предлагането на храни и се нуждаят от хранителна помощ отвън;

В.

като има предвид, че световното търсене на селскостопански продукти се очаква да нарасне със 70—100 % до 2050 г., като до този момент населението на света се очаква да достигне 9 милиарда души;

Г.

като има предвид, че продоволствената несигурност, причината за гладните бунтове, които е възможно да създадат проблеми с колективната сигурност в световен мащаб, допълнително се влошава от проблеми в областта на собствеността на земята, липсата на подходящи селскостопански политики, влошаването качеството на земята, изменението на климата, несигурността относно правата на земевладение, търсенето на агрогорива и политики в областта на енергетиката, спекулациите със стоки, както и изкуственото покачване на цените на храните главно в резултат на спекулациите;

Д.

като има предвид, че от август 2010 г. цените на храните се покачват всеки месец, като нивата им сега са по-високи, отколкото по време на техния пик през 2008 г.;

Е.

като има предвид, че в доклада на Световната банка от август 2011 г. за наблюдение на цените на продоволствията се заявява, че високите и нестабилни цени на продоволствията на световния пазар излагат на риск най-бедните в развиващите се страни и допринасят за бедственото положение в Африканския рог;

Ж.

като има предвид, че нестабилните цени на стоките засягат не само потребителите, но и производителите, като изключително затрудняват селскостопанските производители от АКТБ да планират производството и предлагането на пазара на продуктите си; като има предвид, че делът на доходите на селскостопанските производители от веригата на предлагане на храни намаля значително, като същевременно печалбите на преработвателните предприятия и търговците на дребно постоянно се увеличават;

З.

като има предвид, че плодородността на почвата се понижава до тревожни нива в много области, което води до намаляване на добивите и свръхексплоатация на изтощените почви; и като има предвид, че научните доказателства показват, че е възможно да се възстанови плодородността на почвата, добивите да се увеличат, селските стопанства да се защитят от екстремни метеорологични условия, да се подобри биоразнообразието и да се диверсифицират и увеличат източниците на доходи на дребните производители чрез използване на агроекологични системи, в които се съчетават посеви с дървета и добитък;

И.

като има предвид, че размерът на помощта за развитие, предназначена за селското стопанство, драстично намалява от 80-те години на ХХ век, достигайки до едва 3,8 % от официалната помощ за развитие (ОПР); като има предвид, че делът на публичните разходи за селско стопанство е спаднал средно до 7 % в развиващите се държави;

Й.

като има предвид, че по-голямата част от африканските правителства изразяват загриженост, че предимствата от либерализацията на световната търговия са минимални в Африка на юг от Сахара поради преждевременното излагане на зараждащите се селскостопански сектори на реална конкуренция от производители в развиващите се и развитите държави и че отварянето на пазара следва да става постепенно, а не изведнъж;

К.

като има предвид, че поради все по-честото придобиване на земя главно от чуждестранни инвеститори несигурните селскостопански и продоволствени системи на държавите от АКТБ станаха дори още по-уязвими;

Л.

като има предвид, че продуктите от селското стопанство все повече се използват като биогорива, което е причина нестабилността на пазарите на горива да е свързана с нестабилността на пазарите на стоки и което допринася за повишаването на цените на храните и за продоволствената несигурност;

М.

като има предвид, че финансовите спекулации и повишената либерализация на финансовите пазари и търговията със селскостопански продукти значително допринасят за нестабилността на цените; като има предвид, че деривативните инструменти, основани на стоковите пазари на храни и селскостопански продукти, придобиха висока популярност и станаха леснодостъпни за инвеститори от цял свят, и вече не са специални инструменти на професионалните инвеститори;

1.

припомня, че достъпът до подходяща храна е универсално право на човека; настоятелно призовава всички държави да прилагат незадължителните насоки на ФАО относно правото на храна;

2.

подчертава, че политическата стабилност също е необходимо условие за развитие, а оттам и за подобрена продоволствена сигурност, и призовава всички заинтересовани страни да покажат политическата воля, необходима за гарантиране на тази стабилност;

3.

призовава за насочване на по-голям дял от официалната помощ за развитие от ЕС (ОПР на ЕС) към селското стопанство и развитието на селските райони в държавите от АКТБ с цел да се подобри продоволствената сигурност; настоятелно призовава международната общност да изпълни ангажиментите, поети на срещата на високо равнище в Л’Акуила, а именно предоставяне на 22 милиарда щатски долара за подпомагане на селскостопанските производители в развиващите се държави и за борба с глада, от които досега е предоставена едва една пета;

4.

счита, че е необходим и значителен принос от правителствата на държавите от АКТБ, за да се намали голямата разлика в инвестициите за развитие на селските райони в тези държави, за да може да се разработи интегрирана селскостопанска система, която да позволява самостоятелност;

5.

счита, че решение на предизвикателството пред продоволствената сигурност може да се намери в дребното селско стопанство, и приканва ЕС да прекрати субсидирания износ, който дестабилизира стопанството в селските райони на развиващите се държави, и да увеличи помощта и подкрепата си в полза на устойчивите дребни производители, устойчивите селски стопани и средни селскостопански производители, главно на които се дължи продоволствената сигурност;

6.

подчертава основната роля на жените и младите хора в продоволствената и хранителната сигурност и в селскостопанското производство; призовава Европейската комисия и правителствата на държавите от АКТБ да инвестират в програми, насочени специално към подпомагане на жените и младите дребни производители (напр. програми за образование и обучение в областта на устойчивото и съобразеното с околната среда селско стопанство; по-лесен достъп до заеми и микрокредити с нестопанска цел);

7.

подчертава, че е особено важно дребните производители и местните селскостопански организации да участват в прилагането на селскостопанската политика в държавите от АКТБ и че ЕС следва да се стреми да работи с дребните производители и други местни сдружения и да ги укрепи с цел да гарантира защитата на интересите на местните общности;

8.

подчертава необходимостта от повече публични инвестиции в изследванията на системи за устойчиво агроекологично производство, включващо посеви, дървета и добитък, и призовава ЕС и държавите от АКТБ да разработят общ капацитет за изследвания, обучение и надграждане на методите за устойчиво селско стопанство и новите технологии, а именно чрез публично-частни партньорства и съвместни предприятия;

9.

изразява дълбока загриженост от мащабното придобиване на земя, което понастоящем се извършва от чуждестранни инвеститори в развиващите се държави и което също е и във вреда на местните дребни и средни селскостопански производители; призовава ЕС да насърчи правителствата на държавите от АКТБ да се заемат с поземлена реформа с цел гарантиране на правата върху земята на местните селскостопански производители, както и на дребните и средните селскостопански производители и по-специално жените, и предотвратяване на практиките на „заграбване на земя“ от страна на корпорациите;

10.

призовава държавите от АКТБ да преразгледат своите политики за земята с цел да определят и посочат кои области да се считат за селскостопански области, като вземат предвид проблемите, свързани с използването и управлението на земята;

11.

призовава Европейската комисия да предостави възможност за независима оценка на въздействието на политиките за либерализиране на търговията върху земеделската земя, които все по-често се прилагат в полза на осъществяващия износ агробизнес, вместо за удовлетворяване на националните продоволствени нужди на развиващите се държави, и да отправи конкретни предложения за справяне с това явление и проблемите, произлизащи от него, като широкомащабно „заграбване на земя“ и бързото влошаване на продоволствената сигурност;

12.

призовава Европейската комисия да актуализира своите насоки относно политиката за земята по отношение на „заграбването на земя“ и да предложи мерки за подобряване на отчитането и наблюдението на мащабните придобивания на земя с участието на европейски инвеститори;

13.

счита, че прозрачността на световните селскостопански пазари следва значително да се подобри; в този смисъл приветства създаването на информационна система за селскостопанските пазари (ИССП), за която призоваха земеделските министри на страните от Г-20, с цел разрешаване на нестабилността на цените на храните чрез по-навременна, точна и прозрачна информация относно световните продоволствени пазари;

14.

призовава ООН и Г-20 да увеличат усилията си за постигане на съгласие относно световно регулиране с цел прекратяване на спекулациите със селскостопанските стоки и координиране на създаването на превантивни механизми срещу прекомерното колебание в световните цени на храните;

15.

призовава за ясно определяне на действащите лица, извършващи търговия на стоковите пазари на храни и селскостопански продукти, и за извършване на задълбочен анализ на механизмите на предаване при спекулации с хранителни продукти на местните и световните пазари; настоятелно призовава всички участващи лица съвместно да създадат международен механизъм, предназначен за наблюдение на търговската дейност със стоки и селскостопански деривативи;

16.

подчертава, че достъпът до пазарите е най-голямото препятствие, което дребните производители и средните селскостопански производители в държавите от АКТБ трябва да преодолеят, и че е необходимо спешно да се премахнат неблагоприятните търговски режими и пречки за търговията, по-специално тези, които възпрепятстват износа от АКТБ на пазарите в развитите държави;

17.

счита, че сегашните политики в областта на търговията, по-специално селскостопанските субсидии в богатите държави и ограниченията пред износа по време на криза, трябва да се преразгледат, за да се ограничат последиците от нестабилността на цените на храните; подчертава ангажимента на ЕС постепенно да спре субсидиите за износ успоредно с подобни мерки, предприемани от неговите партньори в СТО; призовава ЕС допълнително да подобри координацията между своите политики в областта на развитието и на търговията;

18.

подчертава, че подобрената регионална търговия може да допринесе за продоволствена сигурност и да осигури на производителите по-стабилна пазарна среда;

19.

призовава за премахване на нарушаващите търговията фискални стимули и субсидии в подкрепа на биогоривата, които биха довели до производство на биогорива само там, където е икономически постижимо, като по този начин се ограничи въздействието на биогоривата върху продоволствената сигурност;

20.

счита за необходимо да се постигне правилният баланс между целите, свързани с продоволствената сигурност, и целите в областта на енергетиката; призовава ЕС да проучи въздействието на своите стратегически цели в областта на биогоривата върху продоволствената сигурност и да ги преработи въз основа на резултатите от това изследване на въздействието;

21.

насърчава правителствата на държавите от АКТБ да проучат или засилят мерките за смекчаване на последствията от нестабилността на цените, например като предоставят на бедните хора субсидирана храна или парични средства чрез гъвкави защитни мрежи;

22.

призовава за увеличаване, по-добро управление и съхранение на физическите резерви от зърно и храна за непредвидени ситуации на национално и регионално равнище и за засилване на международната координация и наблюдение на цените и запасите, като по този начин се противодейства на нестабилността на цените на храните и се предоставя възможност за по-добро и по-бързо реагиране на продоволствените кризи;

23.

призовава ЕС и държавите от АКТБ да спомогнат за съхраняване, подобряване и популяризиране на местните сортове семена, които често са по-подходящи за нуждите на местното население и за климатичните условия в развиващите се страни, така че да се гарантира правото на селскостопанските производители да възпроизвеждат своите собствени семена и да се предотврати възможността с тези семена да може да се сдобие всеки по силата на правилата за интелектуална собственост;

24.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, председателството на Съвета на ЕС, ФАО и Г-20.

—

заседавала в Хорсенс (Дания) от 28 до 30 май 2012 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС (Споразумението от Котону), и по-специално член 8, параграф 4 относно недискриминацията,

—

като взе предвид „Глобалния договор на ООН“ и ръководните принципи на ОИСР по отношение на мултинационалните предприятия, в които са изложени принципите на отговорно бизнес поведение,

—

като взе предвид Глобалната инициатива на Международната организация на труда (МОТ) за премахване на детския труд в мините и кариерите, проведена през 2005 г.,

—

като взе предвид Африканската визия за минно дело, приета от ръководителите на държавите от Африканския съюз през февруари 2009 г.,

—

като взе предвид Декларацията относно устойчивото развитие и управление на промишлеността в областта на минералните ресурси на държавите от АКТБ (ACP/89/008/10), приета в Брюксел на 1-та среща на министрите от АКТБ, отговарящи за промишлеността в областта на минералните ресурси, проведена от 13 до 15 декември 2010 г. в Брюксел, Белгия,

—

като взе предвид обхвата и дейностите на международния панел на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) относно устойчивото управление на природните ресурси,

—

като взе предвид изследването на Международната организация на труда на тема „Детски труд в добива на злато: проблемът“ (юни 2006 г.),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 15 декември 2010 г. относно бъдещето на стратегическото партньорство между ЕС и Африка след третата среща на високо равнище ЕС–Африка (P7_TA(2010)0482),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент относно ефективна стратегия за суровините в Европа (P7_TA(2011)0364),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (P7_TA(2010)0446),

—

като взе предвид изследването на Центъра за търговска политика на Африка в областта на използването на минералите, устойчивостта на околната среда и устойчивото развитие в регионите на ИАО, ЮАОР и ИОЗАД (2009 г.),

—

като взе предвид доклада на експертната група на Организацията на обединените нации относно природните ресурси и конфликта в Африка: Transforming a Peace Liability into a Peace Asset [Превръщане на мира от недостиг в изобилие] (2006 г.),

—

като взе предвид резолюциите на ООН относно „кървавите диаманти“, по-специално Резолюция 1459 (2003) на Съвета за сигурност на ООН относно Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес,

—

като взе предвид Декларацията на МОТ относно основните принципи и права в областта на труда, приета през 1998 г.,

—

като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии,

—

като взе предвид принципа на последователност на политиките за развитие (ППР), формулиран в Договора от Лисабон (член 208 от ДФЕС), и правното задължение за консултиране на държавите от АКТБ, съгласно последователността на политиките за развитие (член 12 от Споразумението за партньорство от Котону),

—

като взе предвид доклада на комисията по социални въпроси и околна среда (АКТБ-ЕС/101.156/окончателен),

А.

като има предвид, че съгласно Конференцията на ООН за търговия и развитие, невъзобновяемите минерални ресурси се класифицират в три категории: енергийни полезни изкопаеми като нефт, газ, уран и въглища; метални полезни изкопаеми като мед, кобалт и боксит; и неметални полезни изкопаеми като скъпоценни камъни (диаманти);

Б.

като има предвид, че повечето държави от АКТБ, по-специално тези в Африка, притежават изобилие от минерални ресурси, като метали, нефт, диаманти, злато, желязо, кобалт, уран, мед, боксит и сребро, но въпреки това богатство голямата част от населението живее в бедност;

В.

като има предвид, че повечето минерали се изнасят под формата на насипна руда или концентрати, или метали, без да имат много добавена стойност в държавите, производители от АКТБ;

Г.

като има предвид, че неяснотата и поверителността на договорите или споразуменията за добив на полезни изкопаеми са довели до манипулиране на слабите държави и до незачитане на парламентарния контрол;

Д.

като има предвид, че при липсата на правителства, които да осъзнават проблема, и на свързаните им отговорности да регулират и контролират миннодобивната промишленост, дейностите на миннодобивните дружества в държавите от АКТБ значително са влошили местните екологични, социални и здравни условия;

Е.

като има предвид, че миннодобивните дейности, извършвани от правителства, национални и транснационални дружества, са довели до заграбване на земя, разселване на коренното население и ограничаване на възможностите за местното население да гарантира продоволствена сигурност чрез селскостопански дейности;

Ж.

като има предвид, че експлоатацията на мини причинява сериозни физически и психически здравословни проблеми, които водят до критично висока смъртност сред миньорите;

З.

като има предвид, че е известно, че приходите от незаконната експлоатация на мини предизвикват вътрешни конфликти; като има предвид, че незаконното експлоатиране на мини в предразположени към конфликти и обхванати от конфликти държави продължава да е една от причините за конфликтите и тяхното повторение, като например в Ангола, Демократична република Конго, Сиера Леоне и Либерия;

И.

като има предвид, че проучването, извършено през 2010 г. по искане на комисията по развитие на Европейския парламент, относно възможната употреба при изграждането на жилища на радиоактивни добивни материали от открити уранови мини в Габон и Нигер, показва, че в тези държави съществуват сериозни проблеми по отношение на експлоатацията на урановите мини и безопасността на мините за местното население; като има предвид, че в проучването се изразява критика към липсата на прозрачност относно данните на дружествата, свързани с радиоактивното замърсяване, а относно един случай се твърди, че за строителство са използвани радиоактивни материали и че са засегнати водните ресурси и почвата около миньорските села;

Й.

като има предвид, че детският труд все още е широко разпространен, по-специално при миннодобивни дейности в малък мащаб, и че тези дейности излагат децата на значителен риск от нараняване, от излагане на токсични химикали или от смърт; като има предвид, че предишни инициативи на съответните правителства често не са постигали желания ефект;

К.

като има предвид, че Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) — доброволен орган, съставен от минодобивни дружества — подчертава колко е важна прозрачността на правителствата и дружествата в добивната промишленост, както и необходимостта от по-добро управление и отчетност на публичните финанси;

Л.

като има предвид, че от 90-те години на ХХ век до 2008 г. световното производство на 14 важни полезни изкопаеми се е разраснало от 1 милион до 2,5 милиона тона; като има предвид, че световното търсене се очаква значително да се увеличи, тъй като населението ще достигне 9 милиарда души до 2050 г. в контекста на моделите на растеж, урбанизация и потребление; като има предвид, че търсенето на мед, желязна руда и алуминий се очаква да се увеличи двойно през следващите 15—20 години;

М.

като има предвид, че Центърът за търговска политика на Африка заключи, че „много миннодобивни дружества съхраняват приходите си в задгранични сметки, като в местните сметки оставят много малки суми, с които да покриват оперативните си разходи“;

Н.

като има предвид, че струпването на хора в миннодобивни райони с малък мащаб води до лоши канализационни условия, които причиняват епидемии от малария, дизентерия и други заболявания; като има предвид, че увеличената работна сила от трудещи се мигранти в тези области се свързва с увеличение на проституцията, което неизбежно е довело до увеличение на бременността в ранна младежка възраст, самотни родители и болести, предавани по полов път, по-специално ХИВ/СПИН, например в Гана и в Того (МОТ 2006 г.);

1.

изразява дълбока загриженост относно факта, че макар и много от развиващите се държави, по-специално африканските, да имат богати минерални ресурси, настоящият търговски модел, при който развиващите се държави изнасят суровини и купуват произведени изделия от индустриализираните държави, както и националните икономически структури и стратегии за развитие на въпросните държави не са допринесли за борбата с бедността;

2.

призовава правителствата на държавите от АКТБ-ЕС да премахнат „проклятието върху ресурсите“ и да поставят изобилието от минерални ресурси на държавите от АКТБ, по-специално на тези от Африка, в центъра на своята стратегия за развитие, така че цялото население да извлече полза от нея, вместо инвеститорите и елитът да забогатяват, докато обикновените граждани не извличат никаква полза;

3.

призовава държавите от АКТБ да проверят дали съществуващите договори съответстват на международните стандарти за устойчиво използване на национални ресурси от обществен интерес, да предложат инвестиционни стимули и да направят съществуващите данъчни системи по-ефективни, цялостно да се преборят с корупцията в държавните администрации и надзорните органи и да инвестират спечелените от износа на ресурси приходи в развитието на въпросната държава (инфраструктура, социална система, промишлено производство и др.);

4.

настоятелно призовава държавите от АКТБ да използват умели и опитни експерти при воденето на преговори с миннодобивните дружества относно договори за експлоатация на полезни изкопаеми;

5.

подчертава важната роля, която националните парламенти и организациите на гражданското общество могат да заемат в контролирането на споразуменията или договорите за експлоатация на мини с цел да поемат отговорност спрямо своите граждани, да нарушат културата на секретност и да се борят с корупцията на всички равнища; призовава правителствата на държавите от АКТБ да изпълнят задълженията си да предоставят информация на националните парламенти и да включат местни лица, отговорни за вземането на решения, и представители на гражданското общество в процесите по вземане на решения относно използването на националните ресурси;

6.

подчертава необходимостта от силни, прозрачни и приложими законови и регулаторни рамки за управление на сектора на минералните ресурси в държавите от АКТБ; призовава правителствата и парламентите на държавите от АКТБ да прилагат политики и да регулират преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от обществен интерес, консултирайки се с гражданското общество, така че да осигурят стабилна правна среда, която насърчава преките чуждестранни инвестиции, благоприятства местната икономика, създава добавена стойност на национално равнище и насърчава развитието;

7.

призовава правителствата на държавите от АКТБ да прекратят масовото изтичане на финанси от своите държави, предвид факта, че незаконното изтичане на финанси от Африка, включително укриването на данъци, е оценено на 865 милиарда щатски долара за периода 1970—2008 г. според Global Financial Integrity (GFI);

8.

настоява да се разгледа въпросът с изпирането на пари, което според директора на Междуправителствената група за действие срещу изпирането на пари в Западна Африка (GIABA) възлиза на 337 милиарда евро само в Западна Африка, като включва голяма сума от укриването на данъци, докато сумата по десетия Европейски фонд за развитие на държавите от АКТБ възлиза на 22 682 милиона евро, предназначени за пет години (2008—2013 г.);

9.

в този контекст набляга на необходимостта да се създадат или подчертаят и предпазят качествените обществени услуги, по-специално в борбата с изтичането на капитали, изпирането на пари и укриването на данъци, като средство за борба с незаконните печалби от приходи, получени от миннодобивна дейност;

10.

приветства дискусиите на европейско равнище, свързани със създаването на европейска инициатива за прозрачност, предложението за директива на Европейския Парламент и на Съвета относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните с тях отчети на определени видове предприятия, които бяха предизвикани от закона Дод-Франк, според който всички нефтени, газови и миннодобивни дружества, котирани на борсата САЩ, са задължени да публикуват сумата, която плащат на правителството, и да докладват употребата на полезни изкопаеми от зони на конфликт; призовава всички международни партньори да работят за въвеждането на подобни изисквания;

11.

приветства предложенията на Европейската комисия за изменение на Директивите за прозрачността и за счетоводните стандарти, които изискват от котираните на борсата дружества в ЕС, както и от тези, които не са котирани на фондовата борса, но извършват дейност в добивната промишленост и дърводобив в девствени гори, да изготвят отчети за всяка държава и проект относно плащанията, които извършват на местните, регионалните и националните органи на властта в трети държави; призовава Европейската комисия да представи законодателни предложения на ЕС, които да са съпоставими с раздел 1502 от закона Дод-Франк, според който дружествата от САЩ, които добиват минерали от Демократична република Конго (ДРК) и околните области, са задължени да полагат дължима грижа в своите вериги на доставка;

12.

приканва правителствата на държавите от АКТБ и ЕС, според съответния си капацитет, да представят законови предложения относно автоматичното разкриване на приходите и плащанията на данъци на транснационалните корпорации във всяка развиваща се държава, за да се сложи край на данъчните убежища, укриването на данъци и незаконните потоци от капитали;

13.

подчертава, че държавите от АКТБ следва да гарантират, че лицензите за експлоатация на мини включват правно обвързващи разпоредби за социални и екологични стандарти; призовава ЕС да включи отговорности и задължения за чуждестранните инвеститори, които осъществяват дейност в развиващите се държави, за зачитане на правата на човека, екологичните стандарти и основните трудови стандарти на МОТ; счита, че дружествата, извършващи дейност в трети държави, следва да бъдат правно обвързани със същите права и задължения, както в държавите им на произход;

14.

отбелязва, че занаятчийският миннодобив и миннодобивът в малък мащаб могат да имат съществена роля на местно равнище, като осигуряват заетост и доходи на голям брой хора; призовава държавите от АКТБ да регулират този сектор, да приемат законодателство срещу употребата на международно забранени токсични вещества като живак и цианид, и да осигурят безопасни условия на труд за миньорите, работещи в занаятчийския добив и в добива в малък мащаб, като улеснят достъпа до микрокредити, с чиято помощ те могат да се оборудват със здравословни и екологосъобразни технологии, както и да зачитат правата на човека;

15.

припомня, че детският труд все още е широко разпространен, по-специално при миннодобивни дейности в малък мащаб, и че тези дейности излагат децата на значителен риск от нараняване, от излагане на токсични химикали или от смърт; подчертава необходимостта от информационни кампании, насочени към рисковете за здравето на децата, произтичащи от условията на труд при миннодобивните дейности в малък мащаб; настоятелно призовава държавите от АКТБ и държавите партньори в областта на развитието, включително и Европейския съюз, да предприемат инициативи за борба срещу детския труд;

16.

призовава правителствата на държавите от АКТБ да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че отпадъците от експлоатацията на мини се управляват по начин, който не излага човешкото здраве на риск и при който не се използват потенциално опасни за околната среда процеси или методи, както и за да забранят неконтролираното изхвърляне или обезвреждане на отпадъци;

17.

настоятелно призовава партньорите за развитие, включително и Европейския съюз, да предоставят техническа помощ на държавите от АКТБ, експлоатиращи мини, с цел да се оцени въздействието върху околната среда и социалното въздействие на миннодобивните действия в миналото и в настоящето, да се въведе отчетност на щетите върху околната среда и здравето на всички нива, да се компенсират жертвите и да се възстанови екосистемата съгласно принципа „замърсителят плаща“; подчертава необходимостта от това на защитата на дивите животински и растителни видове и екологичните въпроси да се отдаде по-голямо значение, отколкото на търговските въпроси в контекста на минното дело, и настоятелно призовава държавите от АКТБ да помислят добре преди да предоставят лицензи за проучване в области, обитавани от редки или застрашени диви животински и растителни видове, например националния парк Вирунга в Уганда;

18.

припомня, че Европейският съюз финансира програми, предназначени за запазване на биоразнообразието в държавите от АКТБ, например в контекста на десетия и предстоящия единадесети Европейски фонд за развитие, осъществяването на чиито цели бива възпрепятствано от добива на нефт и руда в защитени зони; призовава съответните правителства на държавите от АКТБ да поемат ангажимента да спазват националното законодателство в областта на околната среда и международните конвенции;

19.

изразява съжаление, че дейностите по експлоатация на мини понякога водят до заграбване на земя, което принуждава хората да напуснат родните си земи; настоява миннодобивните дружества да предоставят планове за повторно заселване и преместване, когато случаят е такъв, както и да не изоставят шахти/изкопи, без да ги възстановят;

20.

подчертава, че правата върху общностните земи в различните им форми (индивидуални или колективни) следва да се признават от закона с цел защитата на членовете на общността и предоставянето на адекватна защита в случай на инвестиции в минно дело или други сектори;

21.

призовава държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, да работят за забраната на токсичните вещества, забранени в минното дело на международно равнище, и да участват в Междуправителствения комитет за преговори, с мандат да разработи глобален правно обвързващ инструмент относно живака под егидата на Програмата на ООН по околната среда (UNEP);

22.

насърчава държавите от АКТБ да създадат или укрепят националните агенции в областта на науката, технологиите и иновациите заедно с капацитета за наблюдение, с цел да насърчават зелените технологии и ноухау в проучването и минното дело;

23.

подчертава значението на това в политиката на ЕС в областта на суровините изцяло да се вземе под внимание устойчивият икономически растеж в развиващите се държави (както е заложено в член 208 от ДФЕС) и да се осигури съгласуваност между политиката за развитие и инициативата за суровините; следователно счита, че ЕС също следва да подпомага развиващите се държави в диверсификацията на техните икономики, намаляването на тяхната зависимост от износа на суровини и увеличаването на стойността на техните продукти чрез вътрешно производство и преработка;

24.

настоятелно призовава правителствата на държавите от ЕС и от АКТБ да разгледат въпроса, свързан с детския труд, тъй като той представлява висок риск за децата, работещи от много ранна възраст в опасни условия, при които най-вече липсва зачитане на основните права и защита;

25.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, на Европейския парламент, на Европейската комисия, на председателството на Съвета на Европейския съюз, на Африканския Съюз, на Панафриканския парламент и на Съвета на ООН по правата на човека.

—

заседавала в Хорсенс (Дания) от 28 до 30 май 2012 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид своите предишни резолюции,

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно нарушаването на правата на човека в Нигерия,

—

като взе предвид своята резолюция относно положението в Западна Африка от 21 март 2001 г. и по-специално параграфите относно Нигерия,

—

като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховния представител Аштън от 26 декември 2011 г. относно бомбените атентати на Коледа и от 22 януари 2012 г. относно бомбените атентати в Кано, Нигерия,

—

като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 27 декември 2011 г. относно атентатите в Нигерия,

—

като взе предвид срещата на министерско равнище Нигерия—ЕС, проведена на 8 февруари 2012 г. в Абуджа,

—

като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението от Котону за периода 2007—2013 г., ратифицирано от Нигерия на 27 септември 2010 г.,

—

като взе предвид Конституцията на Федерална република Нигерия, и в частност нейните разпоредби за защита на свободата на религията в глава IV — Право на свобода на мисълта, съвестта и религията,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., ратифициран от Нигерия на 29 октомври 1993 г.,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г., ратифицирана на 22 юни 1983 г.,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

А.

като има предвид, че насилието, извършено от група „Боко Харам“, радикална ислямистка група, причини смъртта на няколко стотин невинни души, сред които мюсюлмани, християни и хора, изповядващи други религии;

Б.

като има предвид, че фундаменталистката ислямска секта, традиционно наричана „Боко Харам“, е набрала популярност през 2009 г, в зората на жестоките сблъсъци между тази сенчеста група и нигерийската полиция;

В.

като има предвид, че е известно, че тази секта проповядва срещу това, което счита за порочно влияние на западното образование и че пропагандира налагането на законите на шериата или на Исляма в държавата;

Г.

като има предвид, че за тази военна група се счита, че набира членовете си предимно сред странстващи последователи на Корана (Almajirai), политически гангстери и други млади хора, подведени да тръгнат по лош път;

Д.

като има предвид, че в няколко скорошни доклада се посочва възможна връзка между „Боко Харам“ и Ал-Кайда в ислямския Магреб (AQMI) и „Ал Шабааб“ в Сомалия, което би могло да представлява сериозна заплаха за мира и сигурността в региона на Сахел и Западна Африка, какъвто пример дадоха скорошните събития в Мали;

Е.

като има предвид, че връзката с тези терористични групировки и сътрудничеството в областта на логистиката и обучението се считат за допринасящи фактори за смъртоносните нападения, извършени от сектата „Боко Харам“ в Нигерия;

Ж.

като има предвид, че дължината на границите на Нигерия представлява голямо предизвикателство за сигурността и досега през годините е затруднявала контролирането на трафика на малки оръжия и леко въоръжение, както беше видно през последното десетилетие от действията на въоръжената престъпност по магистралите на Североизточна Нигерия, извършвани от бивши бунтовници от Чад и Нигер;

З.

като има предвид, че политическата и етническата стабилност на Нигерия има отражения и извън нейните граници в резултат на водещата роля на държавата в региона и в Африка на юг от Сахара като цяло;

И.

като има предвид, че кризата с „Боко Харам“ в момента е най-голямото предизвикателство за сигурността, пред което Нигерия е изправена и което допълнително се влошава от разпространението на малки оръжия, по-специално след свалянето на режима на Кадафи в Либия;

Й.

като има предвид, че свободата на религията, убежденията, съвестта и мисълта е основна и всеобща ценност, както и съществен елемент на демокрацията;

К.

като има предвид, че в отговор на нарастващата вълна от насилие на 31 декември 2011 г. президентът Гудлък Джонатан въведе извънредно положение в някои северни области на местното управление и временно затвори границите с Чад, Камерун и Нигер;

Л.

като има предвид, че групировката претърпя силно поражение и премина в нелегалност след смъртта на своя лидер, а много от последователите ѝ са в ръцете на полицията;

М.

като има предвид, че войнствената секта се прегрупира и отново се появи през 2011 г. със смъртоносни нападения над местни политици и над силите за сигурност в североизточната част на страната, а зверствата бързо се разпространяват в много части на Северна Нигерия;

Н.

като има предвид, че „Боко Харам“ пое отговорността за смъртоносните нападения, включително и за тези на 20 януари в Кано, когато бяха убити 185 души, както и за бомбените атентати в църквата на Коледа през 2011 г., при които бяха убити 40 души;

О.

като има предвид, че от миналия март насам „Боко Харам“ е подпалила повече от дузина училища на север;

П.

като има предвид, че членовете на тази секта все по-често използват усъвършенствани оръжия и самоделни взривни устройства (СВУ), за да причиняват тежки телесни повреди и мащабни разрушения на обществено и частно имущество, предизвиквайки страх и паника сред населението;

Р.

като има предвид, че правозащитни организации са документирали участието на ислямистката групировка „Боко Харам“ в нападения срещу полицейски управления, военни съоръжения, служби по сигурност, джамии, църкви, училища и банки, както и в самоубийствения бомбен атентат срещу централата на ООН, при който загинаха най-малко 24 души и бяха ранени над 100;

С.

като има предвид, че самоубийствените бомбени атентати, ново явление в страната, вече се извършват често и имат смъртоносни последствия;

Т.

като има предвид, че броят на жертвите на насилията, отприщени от атаките на „Боко Харам“ и от операциите, включващи мерки за противодействие от страна на Съвместната работна група по сигурността (СРГ), досега е достигнал поне 1 500 души;

У.

като има предвид, че от началото на годината отново се извършиха нападения в Нигерия, за които не е поета отговорност, като това допринесе за подсилване на климата на насилие;

Ф.

като има предвид, че силите за сигурност досега не са успели да спрат похода на насилие на „Боко Харам“;

Х.

като има предвид, че малко от важните членове на „Боко Харам“ са арестувани и задържани от агенциите за сигурност;

Ц.

като има предвид, че се изследва възможността за постигане на диалог и преговори между федералното правителство и сектата;

Ч.

като има предвид, че се счита, че „Боко Харам“ вече не е единна група, а от това се възползват престъпни елементи, участвали в обири на банки, отвличания и политически убийства;

Ш.

като има предвид, че повечето нигерийци са решени да живеят заедно като една неделима цялост;

Щ.

като има предвид, че в държавата не съществува конфликт между мюсюлмани и християни;

АА.

като има предвид, че макар и Нигерия да е един от най-големите производители и износители на нефт в света, през 2011 г. приблизително 60 % от населението е живеело с по-малко от 1 щатски долар на ден; като има предвид, че повсеместната корупция, широко разпространената бедност и липсата на механизми за преразпределение на богатството се обясняват с цялостната несигурност в държавата и са създали подходяща среда за екстремистките групи да набират безработни млади хора, а мирното разрешаване на конфликти също предполага равен достъп до ресурси и справедливо разпределение на приходите;

ББ.

като има предвид, че поради увеличаващата се безработица младите хора станаха уязвими за доктрини, манипулиране и вербуване от фундаменталистки ислямистки групировки, като „Боко Харам“;

ВВ.

като има предвид, че националният парламент на Нигерия, признавайки заплахата за националната сигурност, която насилствените размирици носят, през 2011 г. обнародва Антитерористичния акт;

ГГ.

като има предвид, че за националната сигурност беше предоставена най-голямата засега сума от федералния бюджет на Нигерия за 2012 г;

ДД.

като има предвид, че на 12 ноември 2009 г. Европейската комисия и федералното правителство на Нигерия подписаха стратегическия документ Нигерия—ЕС и Националната индикативна програма за периода 2008—2013 г., съгласно които ЕС ще финансира проекти, целите на които включват мир, сигурност и права на човека;

1.

решително осъжда неотдавнашните прояви на насилие, по-специално нападенията, извършени от фундаменталистката ислямистка секта „Боко Харам“, и трагичната смърт в засегнатите региони на Нигерия, като изразява своите съболезнования на опечалените и своето съчувствие към ранените;

2.

призовава сектата „Боко Харам“ да остави оръжията си, за да създаде предразполагаща атмосфера за диалог и преговори с правителството;

3.

настоятелно призовава правителството незабавно да разоръжи всички лица и групировки в страната, притежаващи незаконни огнестрелни оръжия;

4.

настоятелно призовава всички общности да проявяват сдържаност и да търсят мирни средства за преодоляване на различията между религиозните и етническите групи в Нигерия;

5.

отново изразява своята загриженост относно пълното и ефективно зачитане на правото на свобода на религията за всички религиозни малцинства в Нигерия; подчертава в този контекст, че свободата на изповядване на вяра е само един аспект от правото на свобода на религията, което включва също и свободата на промяна на религията и нейното изповядване чрез проповядване, религиозни обреди и ритуали на индивидуално, колективно, частно, обществено и институционално ниво;

6.

насърчава правителството на Нигерия да увеличи усилията си, за да прекрати насилието възможно най-бързо, да гарантира сигурността и защитата на своето население и зачитането на правата на човека, и по всякакъв начин да предотвратява всички следващи нападения, да продължава да насърчава диалога между културите и да насърчава свободата на мисълта, съвестта и религията; признава необходимостта Нигерийският междурелигиозен съвет (НМС) да увеличи усилията си за насърчаване на хармонията, диалога и мира между религиите;

7.

призовава органите да продължават да разследват причините за най-скорошното насилие и да гарантират, че извършителите ще бъдат изправени пред съда по справедлив и прозрачен начин;

8.

подчертава значението на една независима, безпристрастна и достъпна съдебна система, която да повиши степента на зачитане на принципа на правовата държава и на основните права на населението;

9.

призовава правителството на Нигерия да засили борбата срещу корупцията, бедността и неравнопоставеността, както и да укрепи социалните, политическите и икономическите реформи, чиято цел е зачитането на правата на човека, за което също е необходимо справедливо разпределяне на ресурсите и богатствата;

10.

призовава донорските организации да се присъединят към правителството на Нигерия в създаването на работни места за доста големия брой безработни млади хора в държавата;

11.

приветства предстоящия пилотен проект на нигерийското правителство за въвеждане на основните образователни елементи на демокрацията, правовата държава, плурализма и толерантността във всички училища, независимо от тяхната насоченост;

12.

изразява съжаление за смъртта на британския гражданин Chris McManus и италианския гражданин Franco Lamolinara — двама инженери, работили за италианско строително дружество, държани като заложници в Северна Нигерия в продължение на десет месеца — при провалилия се опит за освобождаването им на 8 март 2012 г. и изразява своите съболезнования на техните семейства;

13.

призовава международната общност, по-специално Организацията на обединените нации (ООН), Африканския съюз (АС) и Икономическата общност на Западноафриканските държави (ИОЗАД) да подпомогнат Нигерия в усилията ѝ да се пребори със заплахите на тероризма, разпространението на малки оръжия и трансграничните престъпления, като оборудва и обучи персонала на агенциите за сигурност с цел ефективно събиране на разузнавателни данни и борба срещу съвременния тероризъм;

14.

отдава признателност за сътрудничеството с Европейския съюз, Съединените американски щати и други международни действащи лица и помощта, оказана от тях на Нигерия в целенасочените ѝ усилия за борба с тероризма;

15.

насърчава по-доброто регионално сътрудничество за преодоляване на заплахата, съществуваща поради възможна връзка между „Боко Харам“ и AQMI; насърчава държавите в региона да задълбочат своето сътрудничество, включително чрез съответните регионални организации, за да се предотврати взаимодействието между „Боко Харам“ и AQMI, и за да се предпазят сухоземните и морските граници на Нигерия от нахлуването на въоръжени групировки; призовава институциите на ЕС и държавите членки да подкрепят тези усилия, полагани на регионално равнище;

16.

възлага на съпредседателите си да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия и Африканския съюз.

А.

Общата политика на ЕС в областта на рибарството (ОПОР), която ръководи политиката в областта на рибарството на държавите — членки на ЕС, във водите на общността, включително и външното измерение на тази политика, в момента се преразглежда и се очаква да бъде финализирана през 2013 г.

Б.

В рамките на общата политика на ЕС в областта на рибарството споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР) и регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) предоставят основната политическа рамка за отношенията между АКТБ и ЕС в областта на рибарството. Понастоящем ЕС има сключени 21 споразумения за партньорство в областта на рибарството, 15 от които са в сила. Единадесет от тях са СПОР относно риба тон, а четири обхващат множество видове (Мавритания, Гвинея-Бисау, Мароко и Гренландия).

В.

Крайбрежните екосистеми на тропическите държави, като изключителните икономически зони на държавите от АКТБ, са сред най-богатите на рибни ресурси. Това богатство на ресурси е привлекателно за всички народи, извършващи риболов в отдалечени риболовни райони, включително за държавите — членки на ЕС.

Г.

Външният флот на държавите от ЕС понастоящем включва повече от 700 плавателни съда, а само около половината от тях са включени в споразумения за партньорство в областта на рибарството, а другата половина функционират в рамките на частни договорености за лицензиране. Други близо 400 плавателни съдове с произход от ЕС работят в рамките на съвместни предприятия, създадени в трети държави, сред които и държави от АКТБ. Споразуменията в областта на рибарството понастоящем обхващат по-малко от 0,5 % от дейностите на флотовете на ЕС, а количеството риба, уловена съгласно СПОР, представлява приблизително 3 % от общите доставки на риба на пазара на ЕС, докато вноса от държавите от АКТБ представлява около 10 % от вноса на риба в ЕС.

Д.

Следва също да се припомни, че европейските пазари зависят от вноса, който е повече от 60 % и при който държавите от АКТБ представляват приблизително 10 %, а 68 % от износа на риба от държавите на АКТБ понастоящем са предназначени за пазара на ЕС.

Е.

В настоящите споразумения в областта на рибарството съотношението между договорения риболовен капацитет и стойността на финансовото участие, определено за сектора, е причината правителствата на държавите от АКТБ да отпуснат неустойчиви равнища на достъп до риболов. Поради тази причина някои държави от АКТБ получават повече финансиране, отколкото могат да усвоят, или недостатъчно финансиране спрямо нуждите им.

Ж.

В миналото някои групи държави от АКТБ (в Тихия океан, Индийския океан или Западна Африка) предложиха извършването на преговори за споразумения за достъп до рибарството на регионална основа. Европейската комисия обаче принципно предпочита двустранните споразумения. И в настоящото предложение това е така, макар че се предлагат и някои стъпки за постигане на по-голямо съответствие между регионалните и двустранните подходи на външната политика на ЕС чрез „свързване на двустранните интереси на ЕС в определен регион чрез интегриран регионален подход“.

З.

В своето съобщение относно външното измерение Европейската комисия заявява, че тя ще „предприеме политическа инициатива на високо равнище, за да се обсъдят възможностите за намаляване на капацитета в световен мащаб до 2013 г. Подобна инициатива би отчела стремежите на развиващите се държави и би била в съответствие с реформата на ОПОР, която ще предложи управление, основаващо се на риболовни права, като един от основните механизми за намаляване на капацитета“.

1.

Призовава ЕС да гарантира, че всички компоненти от отношенията в областта на рибарството с развиващите се държави допринасят за устойчиво рибарство. За тази цел ЕС следва да разработи партньорства за развитие на устойчивото рибарство, чиято главна цел следва да бъде създаването на благоприятна среда във въпросната трета развиваща се държава за екологично, социално и икономически устойчиви операции;

2.

призовава ЕС да гарантира, че бъдещите регламенти на ЕС относно ОПОР, относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (ООП) или относно определени мерки, свързани с държавите, които разрешават неустойчив риболов, с цел да запазят запасите от риба ще допринасят за осъществяването на устойчив риболов в държавите от АКТБ;

3.

призовава ЕС да създаде благоприятна среда за частни инвестиции от ЕС в устойчиви операции по риболов в държавите от АКТБ, което ще създаде достойни работни места и ще донесе висока добавена стойност в държавите от АКТБ, като същевременно ще постави доброто управление в основата на бъдещите споразумения в областта на рибарството;

4.

на мнение е, че бъдещото външно измерение на ОПОР следва да насърчава регионалната интеграция на АКТБ чрез хармонизиране на мерките, предприети съгласно споразумението за устойчиво рибарство (СУР), подпомагане на регионалното научно сътрудничество и сътрудничество в областта на наблюдението, и чрез увеличаване на подкрепата за ефективното участие на държавите от АКТБ в Регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) и за борбата им срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов;

5.

приветства предложението за разграничаване на подкрепата на ЕС за сектора от плащанията за права на достъп до риболовни зони във водите на АКТБ и за определяне на подкрепата за сектора в съответствие с нуждите и капацитета за усвояване на средства на държавите партньори. настоятелно призовава ЕС да подпомогне капацитета на третите държави за усвояване на помощите;

6.

счита, че участието на държавите от АКТБ в регионалните органи е от съществено значение, за да могат те да упражняват своите права и да създадат или развият достъпа на своите местни флотове до морските ресурси и по-специално до далекомигриращите и преминаващите запаси като риба тон и дребни морски ресурси, както и да изпълняват своите отговорности и ангажименти за устойчивото използване въз основа на подходящи планове за развитие на рибарството и за подобряване на приноса на сектора на рибарството към продоволствената сигурност на държавите от АКТБ;

7.

призовава за създаване на прозрачен механизъм за диалог с широко участие на всички заинтересовани страни с цел изпълняване на приоритетите на развиващите се държави, свързани с устойчивото развитие на техния сектор на рибарството;

8.

призовава за оценяване на икономическото, социалното и екологичното въздействие на всички политики на ЕС, които засягат развитието на рибарството в третата държава, засегната от споразумението в областта на рибарството. Това оценяване следва да стане общодостъпно за всички заинтересовани страни, така че да насърчи информираното участие в политическия диалог в ЕС и във въпросните държави от АКТБ;

9.

приветства предложението за включване на клауза за прозрачност в бъдещите споразумения в областта на рибарството, за да се гарантира, че е известно кумулативното риболовно усилие на местните и на всички чуждестранни флоти, извършващи дейност в съответна изключителна икономическа зона; подобна клауза, както и подобреното събиране на данни и изследвания ще спомогнат за оценяване на равнището на наличните излишъци от запаси: счита, че съществува необходимост от по-голяма прозрачност във функционирането на споразуменията за устойчиво рибарство по отношение на публикуването на предварителните и последващите оценки, които съдържат важни данни, като например количеството на улова на флотите на ЕС във водите на държавите от АКТБ;

10.

настоява плавателните съдове под флагове на ЕС и плавателните съдове, собственост в ЕС, които извършват риболов във води на държави от АКТБ, да бъдат уредени в споразумение, в което се предвиждат условията, при които операторите от ЕС могат да предприемат риболовни дейности във въпросните трети държави и по-специално:

11.

призовава ЕС да гарантира пълна прозрачност при изпълнение на споразуменията за устойчиво рибарство с държавите партньори, включително по отношение на воденето на преговори относно достъпа до риболов, управлението на риболовните дейности и оценяването на резултатите от преговорите;

12.

призовава също за пълна прозрачност от страна на държавите от АКТБ и ЕС във връзка с управлението на рибарството в техните води в рамките на споразуменията, които сключват с държавите партньори; за това са необходими съгласувани усилия на множество заинтересовани страни, за да се гарантира, че важната информация е оповестена публично, по-специално по отношение на местното гражданско общество, и че членовете на парламента имат капацитета и средствата да използват тази информация и да държат своите правителства отговорни за вземането на решения и предоставянето на услуги;

13.

счита, че в контекста на реформата на ООП съответствието на вноса от АКТБ с бъдещите стандарти на ЕС, свързани с устойчивото рибарство, опазването на околната среда, трудовите стандарти и зачитането на правата на човека, следва да спомогне за насърчаване на устойчивото рибарство в държавите от АКТБ и не следва да се използва за протекционистични цели или да накланя везните в полза на операторите на плавателни съдове от ЕС;

14.

настоява европейските инвестиции в рибарството на АКТБ да се основават на нуждите от развитие в държавите от АКТБ: създаване на работни места, продоволствена сигурност, приходи от износ и др. Малките и средните риболовни предприятия (МСП) в АКТБ, по-специално дребномащабния риболов и дружествата, извършващи преработка и износ, ефективно удовлетворяват много от точно тези нужди и поради това приоритет на инвестициите на ЕС следва да бъде подпомагането на развитието на МСП в сектора на рибарството;

15.

подчертава, че споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР) с държавите от АКТБ трябва в средносрочен план да насърчават третите държави устойчиво да експлоатират своите собствени ресурси както за вътрешно потребление, така и за износ; така че натрупаното богатство да остане в рамките на тези държави за тяхна собствена полза;

16.

обявява се за идеята, че споразуменията в областта на рибарството между ЕС и трети държави трябва да бъдат предхождани от открит дебат, който позволява на публичните и обществените организации на различни държави да вземат ефективно участие и ангажира националните парламенти и Европейския парламент, като гарантира, че преговорите са демократични и прозрачни в рамките на функционирането на институциите на всяка държава;

17.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата декларация на Съвета на АКТБ-ЕС, на Европейската комисия и на Европейския парламент.