4.6.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 124/17

РЕШЕНИЕ НА СЪДА

от 19 декември 2008 година

по съединени дела E-11/07 и Е-1/08 между Olga Rindal (Дело E-11/07); Therese Slinning, представлявана от законния си настойник Olav Slinning (Дело E-1/08) и Норвегия, представлявана от Отдела за освобождавания и искания за лечение в чужбина;

(социално осигуряване — свобода на предоставяне на услуги — национални здравноосигурителни системи — разходи за болнично лечение в друга държава от ЕИП — експериментално и пробно лечение)

2009/C 124/07

По Съединени дела Е-11/07 и Е-1/08 между Olga Rindal (Дело E-11/07) и Therese Slinning (Дело E-1/08), от една страна, и Норвегия, представлявана от Отдела за освобождавания и искания за лечение в чужбина, от друга страна, по ИСКАНЕ до Съда от Borgarting lagmannsrett (Апелативен съд на Borgarting) и Oslo tingrett (Районен съд на Осло) относно тълкуването на правилата, отнасящи се до свободното движение на услуги в Европейското икономическо пространство, и по-специално тълкуването на членове 36 и 37 от Споразумението за ЕИП и на член 22 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, адаптиран към Споразумението за ЕИП с протокол 1 към него, Съдът, в състав Carl Baudenbacher, председател и съдия-докладчик, Henrik Bull и Thorgeir Örlygsson, съдии, излезе с решение на 19 декември 2008 г., чийто диспозитив постановява:

Отказът за възстановяването на разходите за лечение в чужбина, което съгласно международната медицина трябва да се счита за експериментално или пробно, в случаите когато лицето няма право на ползване на такова лечение в собствената си държава, може да се счита за съвместим с членове 36 и 37 от Споразумението за ЕИП. На първо място, такъв е случаят, ако системата за възстановяване на разходи за лечение в чужбина не изисква по-големи вноски от лицата, които получават лечение в чужбина, в сравнение с тези, получаващи болнично лечение в рамките на социалноосигурителната система на собствената им държава. На второ място, това ще е така, ако подобни по-високи вноски са резултат единствено от необходими и умерени средства, използвани за постигането на цели, които могат основателно да оправдаят ограничения върху свободното движение на болнични услуги.

Без значение е, че самият метод на лечение е международно признат и документирано използван за медицински симптоми, различни от тези на въпросния пациент.

Без значение за отговора на първия въпрос е, че въпросният метод на лечение трябва да се счита за използван в държавата, която го прилага само под формата на изследователски проекти или по изключение в зависимост от всеки отделен случай. Нито е от значение, че собствената държава на пациента смята да използва този метод в бъдеще.

Отказът за възстановяване на разходите за болнично лечение в чужбина може да се счита за съвместим с членове 36 и 37 от Споразумението за ЕИП, ако пациентът може да получи в собствената си държава оферта за адекватно медицинско обслужване, оценено съгласно приети международни стандарти в рамките на оправдан от медицинска гледна точка срок.

Без значение за отговора на третия въпрос е, че пациентът, който е решил да се подложи на лечение в чужбина, вместо на адекватно лечение в собствената си държава, не получава възстановяване на разходите на лечението в чужбина в същата степен, в която би струвало лечението в собствената държава.

Без значение за отговорите на първия въпрос и на първия абзац от третия въпрос е, че:

—	собствената държава в действителност не предлага лечението, предоставено в чужбина;

—	на пациента в действителност не му е било предложено въпросното лечение в собствената му държава, защото не му е бил направен преглед за това лечение, въпреки че самото лечение се предлага в държавата;

—	на пациента е направен преглед в собствената му държава, но не му е направена оферта за по-нататъшно хирургично лечение, тъй като не се е счело, че той ще получи документирана полза от лечението;

—	лечението, на което е бил подложен пациентът в чужбина, е имало за резултат действително подобрение на здравословното състояние на пациента.

За отговора на първия абзац от третия въпрос обаче може да е от значение, че в действителност на въпросния пациент не е било предложено адекватно лечение в собствената му държава в рамките на оправдан от медицинска гледна точка срок. Това е така, когато собствената държава на пациента откаже да възстанови разходите за лечение в чужбина, когато не е могла в приемлив от медицинска гледна точка срок, да изпълни задължение по собственото си социалноосигурително законодателство да предложи лечение на пациента в една от собствените си болници.