8.12.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 297/25

Жалба, подадена на 28 септември 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение на Първоинстанционния съд от 18 юли 2007 г. по дело T-189/02, Ente per le Ville Vesuviane/Комисия на Европейските общности

(Дело C-445/07 P)

(2007/C 297/40)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (за която се явяват: L. Flynn, представител, подпомаган от A. Dal Ferro, avvocato)

Друга страна в производството: Ente per le Ville vesuviane

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени решението на Първоинстанционния съд от 18 юли 2007 г. по дело Т-189/02 в частта, в която обявява за допустим иска за отмяна, подаден от Ente per le Ville vesuviane;

—	да се обяви за недопустим искът за отмяна, подаден от Ente per le Ville vesuviane срещу Решение D (2002) 810111 на Комисията от 13 март 2002 година;

—	да се осъди Ente per le Ville vesuviane да заплати съдебните разноски по настоящото производство и по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

Комисията счита за допустимо своето обжалване, насочено срещу решението на Първоинстанционния съд, тъй като независимо от спечелването на делото по същество в първоинстанционното производство, нейното насочено срещу Ente per le Ville vesuviane възражение за недопустимост е било отхвърлено.

Според жалбоподателя обжалваното решение е опорочено поради нарушаване на общностното право в частта, в която се обявява за допустим искът, подаден от Ente per le Ville vesuviane, тъй като последният е счетен за пряко засегнат по смисъла на член 230, четвърта алинея от Договора за ЕО. Жалбоподателят твърди, че според трайната съдебна практика когато — както в конкретния случай — има акт, насочен към държава-членка, разполагаща с дискреционна власт да отрази или не последиците му върху ищеца, последният не може да се счита за пряко засегнат от въпросното решение, независимо дали той е или не е „бенефициерът“ на средствата на Общността.