10.11.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 269/19

1)

Следва ли членове 43 и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавен монопол върху определени хазартни игри, като например залагания върху резултати от спортни състезания и лотарии, когато в съответната държава-членка като цяло няма последователна и системна политика в областта на ограничаване на хазартните игри, тъй като националните оператори, на които е предоставена концесия, поощряват към участие в други хазартни игри — като държавни залагания върху резултатите от спортни състезания и лотарии — и ги рекламират, и освен това други игри със същата или дори по-висока степен на потенциална опасност от пристрастяване — като залагания върху резултатите от определени спортни събития (конни надбягвания), игрални автомати и казина — могат да се предлагат от частни доставчици на услуги?

2)

Следва ли членове 43 и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че издадените от компетентните национални органи на държавите-членки разрешения за организиране на залагания върху резултатите от спортни състезания, които не са ограничени върху съответната национална територия, дават право на притежателя на разрешението, както и на оправомощени от него трети лица, да правят и изпълняват съответни предложения за сключване на договори на територията на други държави-членки без допълнителни национални разрешения?