|
25.8.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 199/10 |
Решение на Съда (четвърти състав) от 28 юни 2007 г. (преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Köln — Германия) — Planzer Luxembourg Sàrl/Bundeszentralamt für Steuern
(Дело C-73/06) (1)
(Шеста директива ДДС - Член 17, параграфи 3 и 4 - Възстановяване на ДДС - Осма директива ДДС - Възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, които не са установени в страната на сделката - Член 3, буква б) и член 9, втора алинея - Приложение Б - Удостоверение за статут на данъчнозадължено лице - Правно значение - Тринадесета директива ДДС - Възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността - Член 1, точка 1 - Понятие за място на стопанска дейност)
(2007/C 199/16)
Език на производството: немски
Препращаща юрисдикция
Finanzgericht Köln
Страни в главното производство
Ищец: Planzer Luxembourg Sàrl
Ответник: Bundeszentralamt für Steuern
Предмет
Преюдициално запитване — Finanzgericht Köln — Тълкуване на член 3, буква б) и на приложение Б към Осма директива 79/1072/EИО на Съвета от 6 декември 1979 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката (ОВ L 331, стp. 11), и на член 1, точка 1 от Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно уеднаквяване на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчни субекти, които не са установени на територията на Общността (ОВ L 326, стp. 40) — Възстановяване на ДДС на данъчнозадължено лице, което е установено на територията на друга държава-членка и което е дъщерно дружество на дружество, установено в трета държава — Критерии, въз основа на които се приема, че дадено предприятие е установено на територията на страната — Понятие за „място на стопанска дейност“ и за „постоянен обект, от който се осъществяват сделките“
Диспозитив
|
1) |
Член 3, буква б) и член 9, втора алинея от Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, трябва да се тълкуват в смисъл, че удостоверението, изготвеното в съответствие с образеца, съдържащ се в приложение Б към тази директива, позволява по принцип да се презумира, че заинтересованото лице не само е данъчнозадължено лице във връзка с данъка върху добавената стойност в държавата-членка, чиято данъчна администрация е издала въпросното удостоверение, но и че то е установено в тази държава-членка. Тези разпоредби обаче не забраняват на данъчната администрация на държавата-членка, в която се иска възстановяване на данъка върху авансово платената добавена стойност, при съмнение относно действителността от икономическа гледна точка на установяването, адресът на което е посочен в удостоверението, да установи наличието на тази действителност, чрез предвидените за тази цел административни мерки в общностната правна уредба в областта на данъка върху добавената стойност. |
|
2) |
Член 1, точка 1 от Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно уеднаквяване на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — Правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчни субекти, които не са установени на територията на Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че мястото на стопанска дейност на дадено дружество е мястото, където се приемат съществените решения във връзка с общото ръководство на това дружество и където се изпълняват функциите, свързани с неговото централно управление. |