Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания) на 31 май 2007 г. — Pedro IV Servicios, S.L./Total España SA

(Дело C-260/07)

(2007/C 183/40)

Език на производството: испански

Препращаща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Ищец: Pedro IV Servicios, S.L.

Ответник: Total España SA

Преюдициални въпроси

При условие, че член 12, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1984/83 (1) предвижда, че „независимо от разпоредбите на параграф 1, буква в), когато споразумението се отнася до бензиностанция, която доставчикът е отдал под наем на дистрибутор или която дистрибуторът ползва в рамките на правно или фактическо отношение, на дистрибутора могат да бъдат налагани указаните в настоящия раздел задължения за изключителни покупки и забраната за търговия с конкурентни изделия за целия период, през който дистрибуторът фактически стопанисва бензиностанцията“ [неофициален превод], трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че посоченото правило се отнася до хипотезата, в която доставчикът, отдал под наем бензиностанцията, първоначално е бил собственик на терена и на инсталациите или, напротив, позоваването на отдаването под наем на бензиностанцията се отнася до всеки правен титул за собственост на доставчика единствено и само върху бензиностанцията, като вследствие на това той има право да я отдава под наем на самия собственик на терена, без да е необходимо да се съобразява с ограниченията във времето, които тази разпоредба налага относно споразумения за изключителни покупки?

При условие, че в конкретния случай е приложим Регламент (ЕО) № 2790/1999 (2) от 22 декември 1999 г., трябва ли член 5 от него, съгласно който изключението не се прилага, ако споразумението за изключителни покупки е за срок, по-дълъг от пет години, макар че „срокът […] не се прилага, когато договорните стоки или услуги се продават от купувача на производствени обекти или терени, собственост на доставчика, или наети от доставчика от трети страни, който не е свързан [да се чете: „трети лица, които не са свързани“] с купувача, при условие че продължителността на задължението за въздържане от конкуренция не надвишава периода, през който производствените обекти и терени се заемат [да се чете: „се ползват“] от купувача“, да се тълкува в смисъл, че когато става дума за отдаване под наем, се има предвид хипотезата, в която доставчикът-наемодател е и първоначален собственик на терена и на инсталациите, или напротив, позоваването на отдаването под наем на бензиностанцията се отнася до всеки правен титул за собственост на доставчика единствено и само върху бензиностанцията, като вследствие на това той има право да я отдава под наем на самия собственик на терена, без да е необходимо да се съобразява с ограниченията във времето, които тази разпоредба налага относно споразумения за изключителни покупки?

След като параграф 1, буква а) от член 81 от Договора за ЕО съдържа забрана за косвено определяне на покупни или продажни цени и осмото съображение от Регламент на Комисията (ЕИО) № 1984/83 уточнява, че „с настоящия Регламент не могат да бъдат освободени други ограничения на конкуренцията, и по-специално такива, с които се ограничава изборът на клиенти от дистрибутора или свободата на последния да определя своите цени и условия на продажба“[неофициален превод], без да се посочва определянето на препродажните цени сред останалите позволени ограничения на конкуренцията, които член 11 от посочения регламент допуска, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те обхващат всяка форма на ограничаване на свободата на дистрибутора да определя крайните продажни цени, като например определянето от страна на доставчика на търговската надценка на лицето, стопанисващо бензиностанцията, когато се определя цена на горивото, доставяно на дистрибутора при най-благоприятни условия, уговорени с други бензиностанции, които могат се да се установят в Барселона, като тази цена в никакъв случай не може да надвишава средната цена, определена от други доставчици от значение за пазара, заедно със считаната за подходяща минимална надценка, като по този начин се определя крайната продажна цена, която доставчикът не налага изрично, а препоръчва?

След като параграф 1, буква а) от член 81 от Договора за ЕО съдържа забрана за косвено определяне на покупни или продажни цени и член 4, буква а) от Регламент (ЕО) № 2790/1999 от 22 декември 1999 г. обхваща като особено тежко ограничение на конкуренцията поддържането на препродажни цени, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че те обхващат всяка форма на ограничаване на свободата на дистрибутора да определя крайните продажни цени, като например определянето от страна на доставчика на търговската надценка на лицето, стопанисващо бензиностанцията, когато се определя цена на горивото, доставяно на дистрибутора при най-благоприятни условия, уговорени с други бензиностанции, които могат се да се установят в Барселона, като тази цена в никакъв случай не може да надвишава средната цена, определена от други доставчици от значение за пазара, заедно със считаната за подходяща минимална надценка, като по този начин се определя крайната продажна цена, която доставчикът не налага изрично, а препоръчва?

(1)  Регламент (ЕИО) № 1984/83 на Комисията от 22 юни 1983 г. за прилагане на член 85, параграф 3 от Договора към категории споразумения за изключителни покупки (ОВ L 173, стр. 5).

(2)  Регламент (ЕО) № 2790/1999 на Комисията от 22 декември 1999 г. за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 336, стр. 21).