Иск, подаден на 16 април 2007 г. от C.A.S. SpA срещу решението на Първоинстанционен съд (пети състав), постановено на 6 февруари 2007 г. по дело T-23/03, C.A.S. SpA/Комисия на Европейските общности

(Дело C-204/07 P)

(2007/C 140/22)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: C.A.S. SpA (представител: D. Ehle, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Ищецът мотивира своя иск със следните девет основания, въз основа на които той счита обжалваното решение за порочно:

Първото правно основание се отнася до приетата от Първоинстанционния съд изключителна компетентност на турските власти по отношение на установяването дали сертификатите за движение на стоки A.TR.1, изготвени и представени при изпълнение на митническите формалности, са „истински“ или „неистински“, съответно „с вярно“ или „с невярно съдържание“. Ищецът счита, че в случаите, когато са налице достатъчно обосновани и обективни улики за участие на компетентните митнически власти на страната по износа в нередности при изготвянето на сертификатите за движение на стоки (връчване на формуляри, печати и подписи), както и при изпълнение на митническите формалности за дадена стока въз основа на тези сертификати, изключителните правомощия на митническия орган на страната по износа се прекратяват. Подадените по-късно декларации на турските власти не могат да се считат за достоверни и меродавни сами по себе си.

С второто правно основание ищецът оспорва обжалваното решение по отношение обхвата на правото на запознаване с материалите по делото и правото на защита на всеки заявител. Той счита, че правото на запознаване с материалите по делото не следва да се основава само на материали, които съгласно вътрешната преценка и наличните данни на Комисията, са залегнали в основата на нейното обжалвано решение. Също така той твърди, че в правото на запознаване с материалите по делото се включват всички материали с поверителен и неповерителен характер, които биха могли да имат значение за преценката на фактите и обстоятелствата във връзка с фактическите и правни твърдения на ищеца.

Като трето правно основание ищецът посочва, че Първоинстанционният съд му е възложил цялата тежест за доказване по отношение на тези фактически обстоятелства, което е основание за „специално положение“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс (МК) и член 905 от Правилника за прилагане на МК. В определени случаи ищецът изхожда от обръщане на тежестта за доказване или дори от ограничаване на тежестта за доказване. Ищецът в никакъв случай не носи тежест за доказване на определени твърдени от него факти и обстоятелства по делото, настъпили в трети страни (в случая Турция), които могат или трябва да бъдат установени по най-добър начин от Комисията/OLAF в рамките на предоставените на тези власти възможности. Същото важи и за факти и обстоятелства по делото, които попадат в сферата на дейност и влияние на Европейската комисия.

Като четвърто правно основание ищецът изтъква, че Първоинстанционният съд, също предвид възложената на ищеца по силата на решението пълна тежест за доказване, неправомерно не е отменил процесуално-организационните действия, както е било поискано от ищеца, и по-специално не е извършил поисканите събиране и преценка на доказателства. Вместо това предложените доказателства са били отхвърлени като правно нерелевантни.

Като пето правно основание ищецът заявява, че Първоинстанционният съд е дал порочно от правна гледна точка тълкуване и квалифициране на всички представени от ищеца документи, както и на изложените факти и улики, които свидетелстват за участие на турските власти при изготвянето на (привидно) „неистински“ (в действителност обаче „с невярно съдържание“) сертификати за движение на стоки A.TR.1. По този начин се е стигнало до погрешни правни изводи. Също така според ясно изложеното от ищеца Първоинстанционният съд изцяло е пропуснал да отчете съществени факти.

Като шесто правно основание се твърди, че Първоинстанционният съд не е квалифицирал несвикването от Комисията на Митническа комисия/Съвет на асоциация като неизпълнение на задължение от Комисията.

Според Седмото правно основание Първоинстанционният съд не е преценил правилно законния интерес на ищеца от отмяната на частично обжалваното решение на Комисията във връзка с определен сертификат за движение на стоки A.TR.1.

Чрез осмото правно основание ищецът изтъква, че Първоинстанционният съд неправомерно не е отчел елементите справедливост и риск спрямо конкретния случай. По този начин той не е преценил правилно, че дори да се допусне, че сертификатите за движение на стоки A.TR.1 са неистински, имайки предвид грубото неизпълнение на задължения на турските власти и на Комисията, би било несправедливо предвид отношението между стопанските субекти и администрацията, да се остави ищецът в качеството му на стопански субект да понесе вреди които той не би претърпял при нормално развитие на обстоятелствата.

Като девето правно основание ищецът изтъква, че съгласно член 220, алинея 2, буква б) от МК въз основа на установените и изложени факти с обжалваното решение се отрича активно участие на турските власти при издаването и използването на въпросните 32 A.TR.1 сертификати.

(1)  ОВ C 82, стр. 30.