Иск, предявен на 23 март 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия

(Дело C-161/07)

(2007/C 140/16)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и G. Braun, пълномощници)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Според ищеца член 43, параграф 1 ЕО гарантира на всеки гражданин на държава-членка право да се установи в друга държава-членка, с цел достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и създаване на дружества и ръководене на предприятия в друга държава-членка. Като израз на общата забрана на дискриминацията по член 12 ЕО, член 43 ЕО забранява дискриминация, основана на гражданство по отношение на упражняващите дейност като самостоятелно заети лица. В член 43, параграф 2 се съдържа изискване за предоставяне на гражданите на другите държави-членки на третиране, еднакво с това на техните собствени граждани. Така свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на всякакъв вид дейност като самостоятелно заето лице, както и създаване на дружества и ръководене на предприятия, в частност на дружества на територията на всяка друга държава съгласно разпоредбите на приемащата държава, които важат за собствените й граждани.

За вписването на учредено в съответствие с австрийското право дружество, по заявление на гражданин на някоя от държавите-членки на Европейския съюз, присъединили се на 1 май 2004 г. — с изключение на Малта и Кипър — съдилищата по регистрация на дружества в Австрия изискват установяване на неговата самостоятелност. За разграничаване между самостоятелно заети и несамостоятелно заети лица е меродавно „реалното стопанско съдържание на дейността“. Съгласно австрийската правна уредба за несамостоятелно заети лица се считат по-специално съдружниците в персонално дружество, както и съдружниците в дружество с ограничена отговорност с дружествен дял по-малък от 25 %, които предоставят характерни за трудовото правоотношение престации. Тази презумпция важи до установяване от страна на регионалното деловодство на Службата по пазара на труда, по заявление на съдружника, че той има съществена роля в управлението на дружеството. Заявителят следва да представи доказателства за самостоятелност. До установяване на самостоятелността с индивидуален административен акт, в срок не повече от три месеца, съответните лица не могат да упражняват дейността си.

Според ищеца тази разпоредба не е съвместима със свободата на установяване по член 43 ЕО. По отношение на самостоятелно заетите лица от осем нови държави-членки тя създава пречка пред свободата им на установяване в Австрия, с което съществено затруднява учредяването на дружество, без да има основание за това. Дори да се окаже обаче, че въпросната разпоредба има само ограничено приложно поле, правната уредба не загубва своя дискриминационен характер. Дори когато гражданите от въпросните осем държави-членки не следва винаги и без изключение да подават заявления, решаващ е фактът, че австрийските граждани и гражданите на останалите държави-членки не трябва в никой случай да подават такива заявления. Преходните разпоредби на договорите за присъединяване предвиждат и други ограничения, изключително по отношение на свободата на движение на работниците. Във връзка със свободата на установяване не съществуват такива възможности за ограничаване. Фактът, че съответната правна уредба трябва ratio legis да предотврати заобикаляне на преходните разпоредби за свободното движение на работниците и не цели ограничаване свободата на установяване, не променя нищо по отношение на това, че като резултат разпоредбата създава пречка пред свободата на установяване.

Ограниченията на свободата на установяване могат да бъдат оправдани съгласно член 46 ЕО само по съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве, както и когато не става въпрос за явно дискриминационни мерки по други съображения от общ интерес. Като ограничения на дадена основна свобода тези мерки във всички случаи следва да бъдат насочени към постигане на поставената цел и не трябва да се простират извън необходимото за това. Въпросната австрийска правна уредба не съответства на тези изисквания за обоснованост.

Всъщност няма основания заобикалянето на преходните разпоредби по повод на граждани на въпросните осем държави-членки да добие такива размери, че функционирането на австрийския пазар на труда да бъде фактически изложено на съществена опасност, както се страхува австрийското правителство. По-нататък двата критерия за преценка на вида на занятието, а именно вида предоставена престация и ролята в управлението на дружеството, не са годни за разграничаване на едно несамостоятелно занятие от една самостоятелна дейност. От изложението на австрийското правителство по отношение на необходимостта от ограничението не става ясно защо една допълнителна проверка след вписването на дружеството не може да бъде по-умерено средство за постигане на желаната цел.