9.6.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/11

Жалба, подадена на 12 април 2007 г. от Aktieselskabet af 21. november 2001 срещу решението на Първоинстанционния съд (първи състав), постановено на 6 февруари 2007 г. по дело T-477/04: Aktieselskabet af 21. November 2001 срещу Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), TDK Kabushiki Kaisha (TDK Corp.)

(Дело C-197/07 Р)

(2007/C 129/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Aktieselskabet af 21 ноември 2001 г. (представител: C. Barrett Christiansen, advokat)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), TDK Kabushiki Kaisha (TDK Corp.)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени изцяло решението на Първоинстанционния съд от 6 февруари 2007 година, по дело № T-477/04 (атакуваното решение)

—	да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) да заплати съдебните разноски за производството пред Съда на Европейските общности.

—	да отмени решението на Първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 7 октомври 2004 година, по дело № R-364/2003-1

—	да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) да заплати съдебните разноски за производството пред Първоинстанционния съд и пред СХВП.

Правни основания и основни доводи

В настоящата жалба жалбоподателят твърди, че:

като е приел, че по-ранните марки се ползват с известност, по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността, Първоинстанционният съд неправилно:

1.	не е направил, разграничение между 36-те по-ранни марки в атакуваното решение

2.	е взел предвид доказателство, което не съвпада с официалните указания на СХВП

3.	е взел предвид доказателство, което няма връзка с по-ранните марки

4.	е взел предвид документ без дата

5.	не е взел предвид, че датата имаща значение за установяване на известността е датата на регистриране на оспореното заявление за марка на Общността

6.	е потвърдил известността, основана на доказателство, което не е близко по време до датата на постъпване на оспореното заявление за марка на Общността

е взел предвид изследване на пазара като доказателство за известност, без никакви доказателства:

(а)	за това дали то е било проведено от независим и признат изследователски институт или дружество

(б)	за броя и профила (пол, възраст, занятие и среда) на интервюираните

(в)	за метода и обстоятелствата, при които изследването е било проведено и пълния списък с въпросите включени във въпросника

(г)	за това дали процентът отразен в изследването отговаря на общия брой лица, до които е било направено допитването или само на тези, които действително са отговорили.

8.	не е взел предвид отделната доказателствена стойност на представените доказателства преди да направи общо заключение.

Като е приел, в нарушение на член 8, параграф 5 от Регламента за марката на Общността, че неоснователно е била извлечена полза от известността на по-ранните марки, Първоинстанционният съд неправилно:

9.	е основал решението си относно съществуването на неоснователно извлечена полза въз основа на известността, което противоречи на член 8, параграф 5 от Регламента за марката на Общността,

10.	е приел, че възможност, която не може да бъде изключена, е достатъчна за да се приеме за доказан, prima facie, бъдещ риск, който не е хипотетичен, от неоснователно извличане от жалбоподателя на ползи от известността на по-ранните марки.