26.5.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 117/7

Жалба, подадена на 2 март 2007 г. от Erste Bank der österreichischen Sparkassen AG срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до 264/02 и 271/02, Raiffeisen Zentralbank Österreich AG и други/Комисия на Европейските общности, относно дело Т-264/02

(Дело C-125/07 P)

(2007/C 117/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Erste Bank der österreichischen Sparkassen AG (представител: F. Montag, адвокат)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени частично решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности (втори състав) от 14 декември 2006 г. по съединени дела T-259/02 до T-264/02 и T-271/02 (1), доколкото с него е бил отхвърлен искът по дело T-264/02, с който си оспорва Решение на ответника C(2002) 2091 окончателен от 11 юни 2002 г. в рамките на процедура по член 81 EО, както и да се отмени посоченото решение на ответника, доколкото с последното е била наложена глоба на жалбоподателя,

—	при условията на евентуалност, да се намали съответно размера на наложената на ищеца глоба в член 3 от Решение на ответника C(2002) 2091 окончателен от 11 юни 2002 г. в рамките на процедура по член 81 от Договора за ЕО,

—	ако не бъдат уважени горните искания, при условията на евентуалност, да се отмени посоченото в точка 1 решение на Първоинстанционния съд и да се върне делото за ново разглеждане на Първоинстанционния съд,

—	във всички случаи, да се осъди ответника да заплати всички процесуални разноски.

Правни основания и основни доводи

Твърди се, че оспорваното решение не отчита обхвата на правото на защита на ищеца. Последният счита, че не е бил надлежно изслушан във връзка с определянето на пазарните дялове в сектора на спестовните каси в Австрия, което Комисията е възнамерявала да проведе. Според него, доводът на ответника в предявените възражения, че ищецът бил водещ финансов институт в сектора на спестовните каси, неправилно е бил приет от Първоинстанционния съд за достатъчен с оглед зачитане правото на защита на ищеца. В допълнение се твърди, че ответникът е трябвало да уведоми ищеца относно изводите, които той е възнамерявал да направи въз основа на това обстоятелство.

В материалноправен аспект се твърди, че Първоинстанционният съд не е отчел, че с решението си ответникът

е нарушил член 15, параграф 2 от Регламент 17/1962, тъй като е приел, че ищецът носи отговорност за практиката на банка GiroCredit за периода отпреди поглъщането й от ищеца. В замяна на това, редно би било да се приеме, че банка Austria-Konzern носи отговорност за практиката на банка GiroCredit през този период, тъй като тя: (i) е контролирала банка GiroCredit и е имала влияние върху участието й в Lombardclub [ежемесечна среща на представителите на управителните органи на основните австрийски банки] (ii) е участвала в споразуменията, сключени в рамките на Lombardclub чрез друго дружество от концерна и (iii) е съществувала като правен субект към момента на приемане на решението,

б.

е нарушил член 15, параграф 2 от Регламент 17/1962, тъй като в определения на ищеца пазарен дял са включени пазарните дялове на спестовните каси, които през периода на нарушението (1995 г. — юни 1998 г.) са били независими в правно и в икономическо отношение. Съгласно ищеца, липсва дори правно основание, за да бъде включен секторът на спестовните каси в определения му пазарен дял. Той добавя също, че не са били налице предпоставките за правните основания, на които се позовават съдът и ответникът.

в.

е нарушил член 81, параграф 1 ЕО, тъй като включването на пазарните дялове на спестовните каси в определения на ищеца пазарен дял означава да се приеме, че ищецът носи отговорност за практиките на независимите в правно и в икономическо отношение спестовни каси, без да се съблюдават строгите изисквания, установени от Съда на Европейските общности по отношение на отговорността за чужди действия.

г.

е нарушил член 15, параграф 2 от Регламент 17/1962, тъй като глобата не е следвало да бъде наложена, защото пазарните дялове на банка GiroCredit и на сектора на спестовните каси незаконосъобразно са били включени в определения на ищеца пазарен дял, и във всички случаи размерът на глобата е бил прекалено висок,

д.

е нарушил член 15, параграф 2 от Регламент 17/1962, дори и включването на пазарния дял на спестовните каси в определения на ищеца пазарен дял да е било правилно, quod non, тъй като във всички случаи включването на пазарния дял на целия сектор на спестовните каси в определения на ищеца пазарен дял е било незаконосъобразно, защото на Bank Austria и съответно на Erste österreichische Sparkasse — Bank AG са били наложени отделни глоби, така че техните пазарни дялове не е следвало да бъдат повторно взети предвид, в двоен размер,

е.	е нарушил член 81, параграф 1 EО, тъй като споразуменията, сключени в рамките на Lombardclub не са довели до „осезателни “нарушения на търговията между държавите-членки, така че член 81, параграф 1 EО в настоящия случай не е следвало да бъде приложен.

(1) ОВ C 331, стр. 29.