28.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 95/37

Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2007 г. — Dascalu/Комисия

(Дело T-430/03) (1)

(„Длъжностни лица - Назначаване - Преразглеждане на класирането в степен и в стъпка - Прилагане на съдебната практика на Съда - Член 5, член 31, параграф 2, член 32, алинея втора, членове 45 и 62 от Правилника“)

(2007/C 95/73)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Iosif Dascalu (Kraainem, Белгия) (представител: N. Lhoëst, адвокат)

Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално C. Berardis-Kayser, L.Lozano Palacios и H. Krämer, впоследствие C. Berardis-Kayser и H. Krämer)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решенията на Комисията от 23 декември 2002 г. и от 14 април 2003 г., с които се променя класирането на ищеца в степен, доколкото те определят класирането му в стъпка към датата на назначаване в степен А6, първа стъпка, доколкото определят 5 октомври 1995 г. като дата на настъпване на финансовите им последици и доколкото не са възстановили степента на ищеца, и субсидиарно, искане за отмяна на решенията, с които се отхвърлят жалбите на ищеца и, от друга страна, искане за обезщетение на вредата, за която се твърди, че е настъпила като последица от тези решения.

Диспозитив

1)

Решението на Комисията от 14 април 2003 г. се отменя, доколкото определя 5 октомври 1995 г. като начален момент, от който настъпват финансовите му последици.

2)

Комисията трябва да направи сравнително съпоставяне на заслугите на ищеца и на длъжностните лица, повишени в степен А5, считано от 16 април 1993 г., а след това и на повишените в степен А4, считано от 16 януари 1998 г.

3)

Ако след това съпоставяне Комисията не е в състояние да предостави на ищеца приетото за обосновано повишение в степен, страните се приканват да се споразумеят за подходящо обезщетение, като взимат предвид, субсидиарно, искането за обезщетение, направено от ищеца.

4)

Страните трябва да уведомят Първоинстанционния съд в срок от три месеца, считано от произнасянето на настоящото съдебно решение, за съдържанието на постигнатото споразумение, а при липса на такова — за исканията си в паричен израз относно оценка на претърпяната вреда.

5)

Искът се отхвърля в останалата част.

6)

Първоинстанционният съд не се произнася по разноските.

(1)  ОВ C 47, 21.2.2004 г.