24.3.2007

Официален вестник на Европейския съюз

C 69/24

Иск, предявен на 30 януари 2007 г. — Iride и Iride Energia/Комисия

(Дело T-25/07)

(2007/C 69/53)

Език на производството: италиански

Страни

Ищци: Iride SpA и Iride Energia SpA (Торино, Италия) [представители: L. G. Radicati di Brozolo, M. Merola, C. Bazoli, адвокати]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищците

—

да се обяви недействителността на решението в частта, в която определя мерките като държавни помощи, както и в частта, с която преустановява отпускането на помощта, докато Италия не представи доказателство за възстановяването от страна на AEM Torino на помощта, обявена за незаконна и несъвместима с Решение 2003/193/ЕО от 5 юни 2002 г. относно данъчните облекчения за бивши общински предприятия;

—	да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Предявеният от Iride SpA и Iride Energia SpA („ищците“) иск има за предмет решението от 8 ноември 2006 г., с което Комисията е приключила започнатата на основание член 88, параграф 2 ЕО процедура за проверка на съответствието с общностното право на обезщетение, което Италия възнамерява да отпусне на AEM Torino за невъзвръщаемите разходи в енергийния сектор (1).

Ищците искат Първоинстанционният съд на Европейските общности да обяви недействителността на решението в частта, която определя като държавни помощи мерките за обезщетяване на AEM Torino за невъзвръщаемите разходи, възникнали в течение на процеса на либерализация на енергийния сектор, и в частта, с която преустановява отпускането на помощта, докато Италия не представи на Комисията доказателство, че AEM Torino не се е възползвал от предходната помощ, обявена за незаконна и несъвместима с Решение 2003/193/ЕО относно данъчните облекчения за бивши общински предприятия („Решението за данъчни облекчения“), или доказателство, че AEM Torino е възстановил с лихвите предходната помощ, получена в рамките на посочения режим.

Искът се опира по-специално на следните основни доводи:

a)	Въпросната мярка не представлява държавна помощ, доколкото не се финансира чрез използване на държавни средства и не предоставя безвъзмездно преимущество на бенефициерите.

б)

Решението Deggendorf (2) не би могло да намери приложение към фактите по случая. По-специално, Комисията не е доказала наличието на предпоставките (и по-точно на потенциален ефект на кумулиране на предходните с новите мерки), които, според изведените от същото решение принципи, трябва да са налице, за да може да се преустанови осъществяването на мярката. В частност, Комисията не е обяснила как ефекти на кумулиране с помощите, представляващи предмет на Решението за данъчни облекчения, могат да се породят от мерки като т. нар. „stranded costs“[„заседнали разходи“], които имат чисто изравнителни цели и следователно изчерпани в миналото последици, като тези мерки позволяват разходи, поети в период на регулиран пазар, да се погасяват по начин, аналогичен на този, по който биха действали предприятията, ако либерализацията на сектора не беше осъществена преди да бъде завършено погасяването на гореспоменатите разходи.

(1) ОВ L 366, 21.12.2006 г., стр. 62.

(2) Дело C-355/95, TwD/Комисия (Сб. 1997, стр. I-2549)