27.1.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 20/4

1)

Когато отказът на предприятие с господстващо положение да изпълни изцяло заявките на търговци на фармацевтични продукти на едро, е продиктуван от намерението му да ограничи износната им дейност и по такъв начин да намали вредите, нанесени му от паралелната търговия, представлява ли отказът per se злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО? Свързан ли е отговорът на този въпрос с факта, че паралелната търговия носи големи печалби за търговците на едро поради ценовите разлики, произтичащи от намесата на държавата, в държавите-членки на Европейския съюз, тоест от факта, че на фармацевтичния пазар не са налице условия на истинска конкуренция, а има силна държавна намеса? На последно място, уместно ли е националният съдия да прилага по един и същи начин общностните конкурентноправни норми както към конкурентно функциониращи пазари, така и към тези, при които конкуренцията е нарушена поради намеса от страна на държавата?

2)

Ако Съдът счита, че поради посочените по-горе причини ограничаването на паралелната търговия не съставлява практика на злоупотреба във всеки случай, в който то е наложено от предприятие с господстващо положение, как може да се прецени дали е налице злоупотреба? По- специално:

2.1)

Уместно ли е да се използват за критерии процентното надвишаване на обичайното вътрешно потребление и/или загубите, понесени от предприятие с господстващо положение спрямо общия му оборот и общата му печалба? При положителен отговор на този въпрос, по какъв начин трябва да се определят процентният размер на надвишение и този на загубите (последният — определен като процент от оборота и общите печалби), над които въпросното поведение би могло да се квалифицира като злоупотреба?

2.2)

Подходящо ли е да се използва подход, основан на преценка на интересите и ако това е така кои са интересите, които подлежат на такава преценка? По-конкретно:

2.3)

Какви други критерии и подходи е уместно да се прилагат в настоящия случай?