Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 17 септември 2026 година(1)
Дело C‑556/25
Haluška, s. r. o.
срещу
Okresný úrad Ružomberok, katastrálny odbor
(Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република, Словакия)
„ Преюдициално запитване — Енергия — Процедури за издаване на разрешения за малки по размер производства на водноелектрическа енергия — Изключване на малките производители от правото на подаване на заявление за вписване в кадастъра на законов сервитут, предвидено в националното право — Прилагане на правото на Съюза в националния правен ред — Забрана за дискриминация “
1. В Словакия производителите на електроенергия по принцип могат да се ползват от законов сервитут(2) върху земя на трети лица, когато притежават разрешение за извършване на дейността си съгласно националния закон, с който е транспонирана Директива (ЕС) 2019/944(3).
2. Същият закон обаче, изглежда, изключва от тази възможност малките производители на електроенергия. В настоящото преюдициално запитване се поставя въпросът дали такова изключване е съвместимо с правото на Съюза.
3. По-конкретно, Съдът трябва да даде тълкуване на член 8 от Директива 2019/944, както и на връзката му с общия принцип на недопускане на дискриминация, предвиден в член 9 от посочената директива.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза. Директива 2019/944
4. Член 3 („Конкурентен, ориентиран към потребителя, гъвкав и недискриминационен пазар на електроенергия“) гласи:
„[…]
4. Държавите членки гарантират наличието на еднакви условия на конкуренция, при които електроенергийните предприятия са подчинени на прозрачни, пропорционални и недискриминационни правила, такси и третиране, по-специално в областта на задължението за балансиране, достъпа до пазари на едро, достъпа до данни, процедурите за смяна и режимите на фактуриране, а когато е приложимо — и при лицензирането.
[…]“.
5. Съгласно член 8 („Процедура за издаване на разрешения за нови мощности“):
„1. Държавите членки приемат процедура за издаване на разрешения за изграждане на нови производствени мощности, която се провежда в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.
[…]
3. Държавите членки гарантират, че съществуват специални, опростени и рационализирани процедури за издаване на разрешения за малки по размер децентрализирани и/или разпределени производства, които отчитат техния ограничен размер и потенциално въздействие.
Държавите членки може да установят насоки за тази специална процедура за издаване на разрешения. Регулаторните органи или други компетентни национални органи, включително планиращите органи, преразглеждат тези насоки и може да препоръчат изменения.
[…]“.
6. Член 9 („Задължения за обществена услуга“) предвижда:
„1. Без да се засяга параграф 2, въз основа на институционалната си организация и като надлежно спазват принципа на субсидиарност, държавите членки гарантират, че дейността на електроенергийните предприятия се извършва в съответствие с принципите на настоящата директива с цел да се постигне конкурентен, сигурен и екологично устойчив пазар на електроенергия, като не упражняват дискриминация спрямо тези предприятия нито по отношение на правата, нито по отношение на задълженията.
[…]“.
7. Съгласно член 73 член 8, параграф 1 и параграф 2, букви а)—и) и буква к) и параграфи 3 и 4 се прилагат от 1 януари 2021 г.
Б. Националното право
1. Закон за енергетиката(4)
8. Член 6 урежда разрешението за извършване на „дейност в енергетиката“ по следния начин:
– съгласно параграф 1 дейност в енергетиката може да се извършва само въз основа и в съответствие с разрешение или потвърждение за изпълнено задължение за уведомяване,
– параграф 2 предвижда, че освен ако не става въпрос за дейностите, посочени в параграф 4, разрешение се изисква, наред с другото, за производство, пренос, разпределение и доставка на електроенергия,
– съгласно параграф 4, буква а) разрешение не се изисква за производство и доставка на електроенергия чрез съоръжения за производство на електроенергия с обща инсталирана мощност до 1 MW включително,
– параграф 5 гласи, че лицата, извършващи дейности, за които не се изисква разрешение съгласно параграф 4, имат задължение за уведомяване, като са длъжни в срок от 30 дни да уведомят органа за започването, прекратяването или промяната на дейността. Потвърждението за изпълнено задължение за уведомяване, издадено от органа, представлява документ, който дава право да се упражнява дейността.
9. Член 11, параграф 1 гласи:
„Притежателят на разрешение […] може, доколкото е необходимо и е в обществен интерес
a) да има достъп до чужди поземлени имоти, както и до съоръжения и оборудване на трети лица, доколкото и по начина, необходими за извършване на разрешените дейности,
[…]
f) да изгражда на чужди поземлени имоти, извън застроената територия на общината, електропроводи и електросъоръжения на преносната и разпределителната мрежа […],
g) да извършва върху чужд недвижим имот разрешени дейности по електросъоръжения […], необходими за осигуряване на експлоатацията на инсталации или мрежи, чието изграждане е разрешено […]“(5).
10. Член 11, параграф 8 уточнява:
„Задълженията, произтичащи от правата, посочени в параграф 1, представляват сервитути, свързани със собствеността върху недвижимия имот. Притежателят на разрешението има право да поиска вписването им в кадастъра на недвижимите имоти“.
2. Разпоредби относно сервитута и кадастъра на недвижимите имоти
11. Запитващата юрисдикция възпроизвежда националните разпоредби в областта на сервитутите и кадастъра на недвижимите имоти. Съгласно тези разпоредби сервитутите се учредяват с писмен договор, с решение на компетентния орган или със закон. За да се придобие право, съответстващо на сервитут, е необходимо вписване в кадастъра на недвижимите имоти.
II. Фактите, спорът и преюдициалните въпроси
12. От акта за преюдициално запитване, допълнен с представените от словашкото правителство допълнителни данни, се установяват следните факти:
– дружество Haluška s. r. o. (наричано по-нататък „Haluška“) произвежда водноелектрическа енергия чрез малка инсталация с мощност 0,0975 MW,
– тази инсталация функционира от 1993 г. и е „реконструирана“ през 2009 г., но Haluška поема управлението ѝ едва на 15 октомври 2014 г., когато става неин собственик(6),
– през октомври 2014 г. Haluška извършва уведомяването за започване на дейността по опростената процедура, предвидена в член 6, параграфи 4 и 5 от Закона за енергетиката(7),
– на 6 декември 2021 г. Haluška подава до Okresný úrad Ružomberok, katastrálny odbor (Окръжна служба по кадастъра Ружомберок, Словакия, наричана по-нататък „Службата по кадастъра“) молба за вписване в кадастъра на законовия сервитут върху поземлени имоти, принадлежащи на трети лица, на основание член 11, параграфи 1 и 6 от Закона за енергетиката,
– на 4 февруари 2022 г. Службата по кадастъра отхвърля молбата с мотива, че може да бъде вписан сервитут само в полза на притежател на „разрешение“ по член 6, параграф 2 от Закона за енергетиката, а не в полза на предприятие, което има „задължение за уведомяване“ по параграф 4 от посочения член,
– Haluška обжалва решението на Службата по кадастъра пред Správny súd v Banskej Bystrici (Административен съд Банска Бистрица, Словакия). То твърди, че тълкуването на Службата по кадастъра на член 11, параграф 1 от Закона за енергетиката противоречи на правото на Съюза, тъй като облагодетелства по-големите производители, нарушава конкуренцията и възпрепятства достъпа на по-малките производители до пазара на електроенергия.
13. Първоинстанционният съд отхвърля жалбата, след като приема, че:
– член 8, параграф 3 от Директива 2019/944 не изисква сам по себе си на „малък производител“ на електроенергия да се предоставят същият обем права като на „голям производител“,
– тълкуването на член 11, параграфи 1 и 8 от Закона за енергетиката на Службата по кадастъра е правилно. Допускането на сервитути и в полза на по-малките производители на електроенергия би довело до значително увеличаване на броя на имотите, обременени със сервитути, което би представлявало значителна намеса в правото на собственост на трети лица,
– запазването на законовите сервитути, предвидени в член 11, параграфи 1 и 8 от Закона за енергетиката, за притежателя на „разрешение“, не представлява ограничение за осъществяване на стопанска дейност, тъй като малкият производител на електроенергия може да подаде молба за учредяване на сервитут по реда на словашкия Граждански кодекс или, ако не бъде сключен договор, чрез предявяване на иск в съда.
14. Haluška обжалва първоинстанционното решение пред Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република, Словакия), който отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Попада ли национална правна уредба, с която националният законодател автоматично изключва малките производители на електроенергия, извършващи дейност въз основа на опростена процедура по член 8, параграф 3 от Директива [2019/944], от достъп до сервитутни права по националното право, които улесняват упражняването на стопанска дейност в областта на енергетиката, като предоставя тези права на всички останали производители на електроенергия, в приложното поле на правото на Съюза с оглед на член 194, параграф 1, буква а) [ДФЕС], член 8, параграфи 1 и 3 и член 9, параграф 1 от тази директива?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 8, параграфи 1 и 3 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива [2019/944] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която националният законодател автоматично изключва малките производители на електроенергия, извършващи дейност въз основа на опростена процедура по член 8, параграф 3 от тази директива от достъп до сервитутни права по националното право, които улесняват упражняването на стопанска дейност в областта на енергетиката, като предоставя тези права на всички останали производители на електроенергия?“.
III. Производството пред Съда
15. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 19 август 2025 г.
16. Писмени становища представят Haluška, словашкото правителство и Европейската комисия.
17. В съдебното заседание, проведено на 10 юни 2026 г., се явяват словашкото правителство и Комисията.
IV. По допустимостта на преюдициалното запитване
18. Словашкото правителство счита, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като се основава на непълно описание на фактите и неправилно изложение на националната правна уредба. Освен това поисканото тълкуване на правото на Съюза нямало връзка с действителността или с предмета на спора.
19. По-конкретно, въпросите били хипотетични, тъй като спорът се отнасял до учредяването на сервитут, който националното право запазва „от материалноправна гледна точка“ за притежателите на разрешение за разпределение на електроенергия, а не за производителите на електроенергия (независимо от техния размер) като Haluška.
20. Съгласно установената съдебна практика(8):
– само националният съд е компетентен да определи съгласно своите правомощия фактическата и нормативната рамка, в която се вписват отправените въпроси, проверката на чиято точност не е задача на Съда,
– преюдициалните въпроси се ползват с презумпция за релевантност и Съдът може да откаже да се произнесе само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или предмета на спора по главното производство или въпросите са от хипотетично естество.
21. Възражението на словашкото правителство по отношение на несъгласието му с описанието на фактите и националното право не може да бъде прието, тъй като то е от изключителната компетентност на запитващата юрисдикция и Съдът следва да се придържа към него.
22. Що се отнася до твърдяната непълнота на акта за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция несъмнено:
– не уточнява какво е трябвало да бъде изградено върху земята на засегнатите от сервитута трети лица, чието вписване в кадастъра е отказано. Тя, изглежда, отправя преюдициалните си въпроси общо за всички права от различно естество, посочени в член 11 от Закона за енергетиката(9), което им придава известна неточност,
– след като се позовава на принципа на недопускане на дискриминация, не посочва целта, която словашкото законодателство преследва с изключването на малките производители от възможността да се ползват със законовите сервитути. Установяването на тази цел може да е необходимо, за да се прецени неравното третиране, което не е съвместимо с правото на Съюза.
23. Тази непълнота в изложението на фактическата и правната рамка(10) обаче или не е определяща (в частност относно конкретната цел на спорния сервитут), или може да бъде отстранена в писмената фаза на производството и съдебното заседание.
24. Освен това анализът на доводите на словашкото правителство относно неприложимостта ratione materiae на член 8 от Директива 2019/944 към спора по главното производство следва да се извърши при тълкуването на тази разпоредба, а не при преценката за допустимост на преюдициалното запитване.
25. По аналогични причини не може да бъде приет и доводът на словашкото правителство относно член 11, параграф 1 от Закона за енергетиката (който урежда законовите сервитути). Запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да тълкува националното право, счита, че съгласно тази разпоредба всички производители могат да се ползват със законови сервитути, а ако това не е така, следва да се разгледа несъвместимостта ѝ с член 9 от Директива 2019/944. Следователно въпросът не е хипотетичен, а е свързан пряко със същността на спора(11).
26. Следователно Съдът разполага с необходимите данни, за да бъде полезен с отговора си на запитващата юрисдикция, чиито преюдициални въпроси са допустими.
V. По същество
27. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали е в съответствие с правото на Съюза национална правна уредба, която, както е тълкувана и прилагана в Словакия:
– не позволява вписването в кадастъра на законов сервитут върху земя на трети лица в полза на малките производители на електроенергия, които използват „специалната“ процедура, предвидена в член 8, параграф 3 от Директива 2019/944,
– запазва посоченото вписване за притежателите на разрешение, издадено по „общата“ процедура, предвидена в член 8, параграф 1 от Директива 2019/944.
А. По първия преюдициален въпрос
28. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали разглежданата национална правна уредба „попада […] в приложното поле на правото на Съюза с оглед на член 194, параграф 1, буква а) [ДФЕС], член 8, параграфи 1 и 3 и член 9, параграф 1 от Директива [2019/944]“.
29. Член 194 ДФЕС е разпоредба на първичното право, въз основа на която е приета Директива 2019/944. Последната представлява една от „необходимите мерки за постигане на целите, посочени в параграф 1“, предвидени в член 194, параграф 2 ДФЕС.
30. С Директива 2019/944 се извършва минимална хармонизация на организацията и функционирането на електроенергийния сектор на Съюза. Тя установява по-специално правилата „за свободния достъп до интегрирания пазар“(12), но не урежда пряко правото (което словашкото право предоставя на притежателите на „разрешение“) да се иска вписване в кадастъра на законови сервитути върху недвижими имоти, които принадлежат на трети лица.
31. Правото на използване на законов сервитут е една от мерките, които „улесняват упражняването на стопанска дейност в областта на енергетиката“. Следователно то оказва влияние върху „организацията и функционирането на електроенергийния сектор на Съюза“. Въпреки че държавите членки следва да определят условията, уреждащи кой и как може да се ползва със сервитута, при упражняване на правомощията си те трябва да спазват принципа на недопускане на дискриминация, затвърден в член 9, параграф 1 от Директива 2019/944(13).
32. Според мен, както правилно посочва запитващата юрисдикция, тълкуването на член 8, параграфи 1 и 3 и член 9, параграф 1 от Директива 2019/944 може да има значение за изхода на спора. Следователно разглежданата национална правна уредба трябва да се преценява, като се има предвид, че попада в приложното поле на Директива 2019/944.
33. Словашкото правителство оспорва приложимостта ratione materiae на член 8 от Директива 2019/944, като подчертава, че националното право предвижда две отделни процедури: за изграждането на производствени мощности и за извършването на професионална дейност(14) чрез използване на изградените производствени мощности(15).
34. Възможността за вписване в кадастъра на законовите сервитути се свързвала само с получаването на второто разрешение (за извършване на професионална дейност), а не на първото (за изграждане на централата). Въз основа на горното и като се позовава само на неговия текст, словашкото правителство твърди, че член 8 от Директива 2019/944 не се прилага в настоящия случай.
35. Следователно е необходимо да се изясни най-напред дали член 8 от Директива 2019/944 се отнася само за „изграждането на нови производствени мощности“, или се прилага и по отношение на „извършването на професионална дейност в енергийния сектор“. Ако първата хипотеза е вярна, може да се изключи релевантността на посочения член в настоящия случай.
36. Според словашкото правителство приложното поле на член 8, параграф 3 от Директива 2019/944 се свежда, повтарям, до процедурите, свързани с „изграждането на нови производствени мощности“. Обратно, в него не попадали процедурите за „издаване на разрешение за извършване на дейност в енергийния сектор“. Именно последното разрешение позволява съгласно словашкото право (отново според словашкото правителство) да се разреши вписването в кадастъра на законови сервитути.
37. На пръв поглед текстът на Директива 2019/944, изглежда, потвърждава тезата на словашкото правителство, че член 8 се прилага като цяло за „производството“ на електроенергия(16). Параграф 3 от посочения член предвижда „специални […] процедури за издаване на разрешения за малки по размер децентрализирани и/или разпределени производства“. В параграф 1 от него също се посочват процедурите (общи) за „изграждане на нови производствени мощности“.
38. Тезата на словашкото правителство обаче не съответства на тълкуването на член 8 от Директива 2019/944, което отчита целта на уредената с него „процедура за издаване на разрешения“.
39. Целта на Директива 2019/944 е по-специално „да гарантира[…], че не съществуват неоправдани пречки на вътрешния пазар на електроенергия по отношение на навлизането на пазара, експлоатацията и излизането от пазара“(17).
40. Връзката между „достъпа до пазара“ и процедурите за издаване на разрешения произтича от съображение 79 от Директива 2019/944: „Прекомерно продължителните процедури за издаване на разрешения може да представляват препятствие за достъпа на нови участници до пазара“(18).
41. Следователно общата цел на процедурите по член 8, параграфи 1 и 3 от Директива 2019/944 е да улеснят ефективния и недискриминационен достъп на нови производители, независимо дали са големи, или малки, до вътрешния пазар на електроенергия, като се избягва този достъп да е прекомерно сложен, обременителен, скъп и времеемък(19).
42. За да получи ефективен достъп до пазара на електроенергия, на производителя не му е достатъчно да изгради производствена мощност: той трябва и да я пусне в експлоатация, за да произвежда електроенергия.
43. От член 6, параграфи 1 и 2 от Закона за енергетиката следва, че „производството […] на електроенергия“ е една от професионалните дейности в енергетиката, която „може да се извършва само въз основа и в съответствие с разрешение или потвърждение за изпълнено задължение за уведомяване“(20).
44. В съдебното заседание словашкото правителство посочи, че в Словакия „нов производител“, който иска да навлезе на вътрешния пазар на електроенергия, като експлоатира професионално производствена мощност(21):
– ако иска да изгради нова централа, по принцип трябва да притежава официално „разрешение“, издадено за тази цел, което не е необходимо за определени малки производители(22),
– при всички случаи(23) трябва да притежава разрешение, състоящо се в „разрешение за извършване на дейност, свързана с производство на електроенергия“ (предвидено в член 6 от Закона за енергетиката), което е необходимо за пускането на централата в експлоатация.
45. В този контекст „разрешението за изграждане на нови производствени инсталации“ по член 8 от Директива 2019/944 обхваща в Словакия съвкупността от: а) евентуалното разрешение за изграждане на инсталацията и б) разрешението за извършване на професионална дейност по производство на електроенергия чрез посочената инсталация.
46. Целта на член 8 от Директива 2019/944 е да гарантира достъп до пазара въз основа на процедури, които отговарят на „обективни, прозрачни и недискриминационни критерии“ (и „опростени и рационализирани“ в случай на малки производители). Това изискване трябва да се спазва по отношение както на процедурата за издаване на разрешение за изграждане на централата (когато за тази цел е необходимо разрешение), така и на процедурата за получаване на разрешение за пускане в експлоатация. Прилагането му само на етапа на изграждане би било недостатъчно и на практика не осигурява никакъв достъп до пазара, тъй като при липса на разрешение за експлоатацията ѝ (а именно за производство на електроенергия) централата не може да участва на общия пазар на електроенергия и трудно би могла да бъде квалифицирана като „производствена мощност“.
47. В крайна сметка член 8 от Директива 2019/944 трябва да се тълкува еднакво, независимо от характеристиките на процедурата за издаване на разрешения съгласно националното право.
48. Член 8 от Директива 2019/944 предвижда задължение за приемане на специална процедура за малките по размер производители на електроенергия. Този член обаче не изисква необходимите процедури за изграждане на производствена мощност и за извършване на дейността по производство на електроенергия чрез тази мощност да са разделени на две отделни процедури. Член 8 от Директива 2019/944 може да бъде транспониран така, че за двете разрешения да се провежда само една процедура(24).
49. В обобщение, считам, че съответствието на разглежданата национална разпоредба с член 8 от Директива 2019/944 следва да се преценява с оглед на широко тълкуване на последния, което не ограничава обхвата му до изграждането на нови производствени мощности, а го разширява така, че да обхваща и процедурите за издаване на разрешения (в широк смисъл), въз основа на които производител на електроенергия може да участва на пазара(25).
50. От тази гледна точка член 8 от Директива 2019/944 обхваща процедурата за издаване на разрешението за извършване на професионална дейност в енергийния сектор, ако словашкото право свързва с него възможността да се иска вписване на законов сервитут върху имоти, които принадлежат на трети лица.
51. При всички случаи, независимо дали член 8 от Директива 2019/944 се тълкува по единия, или другия начин, първият преюдициален въпрос се свежда до това да се установи дали национална правна уредба, която изключва малките производители от достъпа до сервитутните права, попада в приложното поле на правото на Съюза, включващо член 194, параграф 1, буква а) ДФЕС и член 8, параграфи 1 и 3 и член 9 от Директива 2019/944. Според мен отговорът на така формулирания въпрос следва да бъде утвърдителен.
Б. По втория преюдициален въпрос
52. При утвърдителен отговор (както предлагам) на първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 8, параграфи 1 и 3 във връзка с член 9, параграф 1 от Директива 2019/944 допуска разглежданата правна уредба.
53. Съгласно акта за преюдициално запитване досегашното тълкуване на националната правна уредба лишава „[…] автоматично […] малките производители на електроенергия, извършващи дейност въз основа на опростена процедура […,] от достъп до сервитутни права по националното право, които улесняват упражняването на стопанска дейност в областта на енергетиката, като предоставя тези права на всички останали производители на електроенергия“.
54. Следователно вторият преюдициален въпрос се основава на предпоставката, че националната правна уредба предоставя различни права на субектите в зависимост от това дали използват „общата“ процедура (член 8, параграф 1 от Директива 2019/944), или специалната, опростена и рационализирана процедура (член 8, параграф 3 от посочената директива).
55. Според мен съмненията на запитващата юрисдикция произтичат от това, че:
– словашкото право задължава малкия производител да използва „специалната“, опростена и рационализирана процедура по член 6, параграфи 4 и 5 от Закона за енергетиката, без да има възможност да избере вместо нея „общата“ процедура, която е запазена за „големите“ производители,
– този режим води до „пълно“ лишаване на малките производители от достъпа до законови сервитути по член 11 от Закона за енергетиката,
– ограничението е от такова естество, че целта на член 8, параграф 3 от Директива 2019/944 „е напълно осуетена“, тъй като лишава малките производители „от предимствата, с които се ползват другите производители на електроенергия, работещи при по-сложния разрешителен режим“(26).
56. След като посочва каква е целта на член 8, параграф 3 от Директива 2019/944 според нея(27), запитващата юрисдикция критикува националното законодателство в това отношение, доколкото не позволява тази цел да бъде постигната(28).
57. Член 8 от Директива 2019/944 има процесуален характер в смисъл, че не обуславя правата, които се предоставят или отказват след приключването на съответните процедури(29). Този член, повтарям, само предвижда общи или специални процедури, които приключват с разрешение (в първия случай) или с уведомяване за дейността (във втория случай).
58. Член 8 от Директива 2019/944, разбиран в този смисъл, няма за пряка цел да гарантира съществуването на здравословна конкуренция на пазара(30). Той по-скоро цели да очертае задълженията, които държавите членки трябва да изпълнят при установяването на процедури за издаване на разрешения, които могат да осигурят ефективен и недискриминационен достъп на производителите на електроенергия до пазара.
59. Подготвителните работи по приемането на член 8, параграф 3 от Директива 2019/944, както и на еквивалентните разпоредби от предходните директиви относно вътрешния пазар на електроенергия потвърждават, че тази разпоредба се отнася по-скоро за процедурата за издаване на разрешения, отколкото за съдържанието и действието на самото разрешение.
60. Още от първото ѝ въвеждане в Директива 2003/54/ЕО(31) целта на тази разпоредба е „да облекчи и ускори процедурите за издаване на разрешения на малки производители на електроенергия“(32). Съгласно Директива 2009/72 държавите членки трябва „да гарантират, че съществуват специални разрешителни процедури“ за малките по размер производства(33). В това отношение Директива 2019/944 уточнява, че специалната процедура за издаване на разрешения трябва да бъде опростена и рационализирана(34).
61. От тази законодателна процедура следва, че член 8, параграф 3 от Директива 2019/944 е резултат от процес на постепенно адаптиране на разрешителната процедура към нуждите на малките производители на електроенергия. Неговата цел е те да не бъдат възпрепятствани или разубедени да участват на пазара поради характеристиките на тази процедура.
62. Погледнато от материалноправна гледна точка, а не само от процесуална, словашката правна уредба, в която са установени две процедури, води в своята цялост до парадоксално положение: това, което би трябвало да представлява полза за малките производители на електроенергия, се оказва наказание. След приключването на „опростената“ процедура тези производители получават разрешение, което не им позволява да искат вписване в кадастъра на разглежданите законови сервитути, за разлика от производителите, които използват общата процедура.
63. Запитващата юрисдикция счита, както посочих по-горе, че опростената процедура лишава малките производители от права, които имат значително влияние върху достъпа им до пазара(35).
64. Ако разбирам правилно акта за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция: а) приема за установено, че националната правна уредба възпрепятства малките производители да използват „общата“ процедура(36), и б) не предвижда възможност тези малки производители да се откажат (поради легитимен интерес, който може да обоснове решението им) от опростената процедура, за да използват общата процедура(37).
65. Следователно вторият въпрос излиза извън строго процесуалните рамки и обхваща различните права на притежателя на „разрешение за изграждане на нови производствени мощности“ в зависимост от това дали го е получил по процедурата по параграф 1, или по процедурата по параграф 3 от член 8 от Директива 2019/944.
66. Не съм убеден, че при такава формулировка на въпроса отговорът му произтича пряко от член 8 от Директива 2019/944. Тази разпоредба, както обясних по-горе, не урежда сама по себе си правата на притежателя на разрешение, а организира процедурата за достъп до пазара(38).
67. Макар притежаването на правата, свързани със законовия сервитут, да не е задължителен фактор за достъпа до пазара на малките производители(39), притежаването или непритежаването на тези права може да бъде фактор, който оказва по-силно или по-слабо влияние върху извършването на дейността им. Именно в това отношение са напълно приложими правилата на Директива 2019/944 относно дейността на производителите на електроенергия на пазара, както и относно правата и задълженията на предприятията, които вече участват на пазара(40).
68. Към посочените правила трябва да се добавят правилата, които държавите членки са приели по въпросите, за които не е извършена минимална хармонизация на равнището на Съюза. При всички случаи последните трябва да спазват общите принципи на правото на Съюза, сред които е принципът на недопускане на дискриминация, който е общоприложим и предвиден в член 3, параграф 4 и член 9, параграф 1 от Директива 2019/944(41).
69. Ето защо считам, че на втория преюдициален въпрос следва да се отговори главно с оглед на член 9, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 3 от Директива 2019/944(42).
70. Сервитутите, които словашкото право свързва с „вида“ на полученото разрешение, не са уредени пряко в Директива 2019/944. Въпреки че в тази област държавите членки разполагат с известна свобода на действие, която им позволява да насочат операторите по какъв начин да действат, те при всички случаи трябва да гарантират изпълнението на целите на Директива 2019/944 и да спазват изискването „възприетите […] критерии [да] са обективни и […] не[…]дискриминационни“(43).
71. Равенството пред закона е „общ принцип на правото на Съюза, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако разграничаването им не е обективно обосновано“(44).
72. От обяснителния доклад към Закона за енергетиката(45) следва, че член 11 цели да позволи притежателят на разрешението да извършва предвидените в него дейности без предварителното съгласие на собственика на обременения със сервитут имот(46).
73. Словашкото правителство подчертава, че положението на големите и малките производители на електроенергия не е сходно поради изключението, от което се ползват последните, във връзка с изпълнението на някои професионални изисквания или определени задължения, наложени на първите(47). Никое от тези изисквания обаче не е свързано с целта на член 11, чиито правила установяват права, които могат да улеснят извършването на дейността на всеки производител на електроенергия, независимо дали е голям, или малък(48).
74. Без да се засяга преценката на запитващата юрисдикция, всичко сочи, че двете положения могат да се считат за сходни (що се отнася по-специално до законовия сервитут като инструмент за насърчаване на производството на електроенергия), както и че действащият режим води обективно до неравно третиране в полза на големите производители. Последните, като притежатели на „разрешение“, могат да впишат сервитут, независимо от съгласието на собственика на обременения имот, докато за постигането на същия резултат малките производители трябва да използват средства, резултатът от които не е сигурен (зависи от волята на собственика на земята), или по-дълги и сложни процедури(49).
75. Разликата в третирането може да е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на разглежданото законодателство и когато е съразмерна на целта на съответното третиране.
76. Според словашкото правителство целта, която се преследва с вътрешната правна уредба, е да се предотврати непропорционалното увеличаване на нарушените права на собственост на собствениците на обременени със сервитут недвижими имоти. Този инструмент (законовият сервитут) е запазен за предприятия, които извършват дейност в обществен интерес(50).
77. Всъщност запитващата юрисдикция не оспорва, че защитата на правата на собственост на третите лица, чиито имоти са засегнати от законовите сервитути, е цел, която може да обоснове разглежданото ограничение.
78. Проблемът се състои в пропорционалността на мярката, като се има предвид, че съществува друга подходяща и по-малко ограничителна алтернатива, която позволява да се гарантира постигането на посочената цел.
79. Службата по кадастъра отхвърля молбата на малкия производител по чисто формален критерий („потвърждението за изпълнено задължение за уведомяване“ вместо „разрешението“), без да разгледа останалите условия по член 11, параграф 1 от Закона за енергетиката(51). Твърдяната легитимна цел обаче би могла да се постигне с по-задълбочен анализ, без да се отказва същевременно и непременно правото на малките производители да искат вписване на законовия сервитут.
80. В отговор на въпрос, отправен в съдебното заседание, словашкото правителство призна, че член 11 от Закона за енергетиката не предоставя абсолютно право на вписване на сервитут. То обясни, че Службата по кадастъра разполага с широка свобода да прецени дали е налице обществен интерес, и при необходимост, да претегли противоположните интереси на производителя и собственика на засегнатата земя.
81. С оглед на твърденията на словашкото правителство в писменото му становище(52) Законът за енергетиката се основава на предварителна и абстрактна преценка, извършена пряко от законодателя, че производството на електроенергия от малките производители не е в обществен интерес. Тази преценка изключва възможността Службата по кадастъра да извършва преценка във всеки отделен случай.
82. В съдебното заседание словашкото правителство призна, че не може да обясни с какви правни доводи е обосновано решението на националния законодател да възприеме този подход.
83. От своя страна считам, че подобно разбиране на „обществения интерес“ не е съвместимо с Директива 2019/944. Тази директива цели да насърчи малките по размер производства на електроенергия и интегрирането на пазара на енергията от възобновяеми източници (като водноелектрическата) именно защото насърчаването им е в обществен интерес(53).
84. Не твърдя, че малките производители на електроенергия трябва да се ползват с права, идентични с признатите на производителите, чиято дейност е критична или съществена за стабилността на мрежата. Споделям становището на запитващата юрисдикция(54), че ограниченият размер и по-слабото въздействие на малкото по размер производство, както и освобождаването му от задължението да спазва някои изисквания от различно естество, могат да обосноват по-внимателен подход при предоставянето на права, които по своето естество могат да засегнат други обществени интереси или права на трети лица.
85. На няколко места от акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция посочва „сегашното тълкуване и прилагане на словашката правна уредба“(55) като пречка, поради която не може да отмени отказа за поисканото от Haluška вписване на сервитута.
86. В качеството на Върховен съд обаче запитващата юрисдикция следва да тълкува националното право, без да прилага непременно предходни решения. От изложението ѝ изглежда, че нищо не пречи да тълкува член 11, параграф 1 от Закона за енергетиката в съответствие с правото на Съюза, така че да избегне необоснованото неравно третиране между едните и другите производители.
87. Съгласно това (евентуално) съответстващо с правото на Съюза тълкуване националната правна уредба не би попречила на Службата по кадастъра да разполага с достатъчно широка свобода да прецени във всеки отделен случай дали е налице обществен интерес, дори когато малък производител на водноелектрическа енергия иска да използва законовия сервитут.
88. В това отношение Службата по кадастъра може да претегли противоположните интереси на производителя на електроенергия и собственика на засегнатата земя и при необходимост, да изключи риска от злоупотребата, произтичаща от неконтролирано разпространение на законови сервитути.
89. В обобщение и без да се засяга преценката на запитващата юрисдикция, член 11 от Закона за енергетиката може да се тълкува в съответствие с Директива 2019/944, без това тълкуване да води систематично до непропорционално нарушаване на правата на собственост на собствениците на засегнатите земи (които освен това трябва да бъдат обезщетени при условията, предвидени в националната правна уредба).
VI. Заключение
90. С оглед на гореизложеното предлагам на Najvyšší správny súd Slovenskej republiky (Върховен административен съд на Словашката република, Словакия) да се отговори по следния начин:
„Член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че
освен ако националната правна уредба може да бъде тълкувана в съответствие с Директива 2019/944, което запитващата юрисдикция следва да прецени, национално правило, което въз основа на предварителна и абстрактна оценка на обществения интерес възпрепятства малките производители на водноелектрическа енергия, извършващи дейност въз основа на опростената процедура по член 8, параграф 3 от тази директива, да се ползват от законов сервитут, признат на останалите производители на електроенергия, не е в съответствие с член 9, параграф 1 от тази директива“.
1 Език на оригиналния текст: испански.
2 Сервитутът, в класическия си вариант, е тежест, наложена върху един недвижим имот в полза на друг недвижим имот, който принадлежи на друг собственик. Той може да бъде учреден със закон (законов сервитут) или по волята на собствениците (доброволен сервитут).
3 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 2019 г., стр. 125).
4 Zákon č. 251/2012 Z. z. o energetike a o zmene a doplnení niektorých zákonov v znení účinnom do 31. marca 2022 (Закон № 251/2012 за енергетиката и за изменение и допълнение на някои закони, в редакцията, в сила до 31 март 2022 г., наричан по-нататък „Законът за енергетиката“).
5 Списъкът в член 11, параграф 1 включва и други права, като право „да изсича и подрязва дървета и други растения, които застрашават безопасността или надеждността на експлоатацията на енергийните съоръжения“ (буква b); „да обработва тревни площи“ (буква c) или „да влиза с предварително разрешение, дадено в съответствие със специалните разпоредби, в затворени обекти и съоръжения“ на Министерството на отбраната и на вътрешните работи, на въоръжените сили и полицията, както и на други държавни служби (буква d). В първоначалната версия на акта за преюдициално запитване текстът на буква f) е с удебелен шрифт, което показва, че именно тази разпоредба е предмет на спора пред запитващата юрисдикция. Според словашкото правителство обаче спорът се отнася до сервитута, предвиден в буква g).
6 Това следва от документите, посочени в бележка под линия 68 от писменото становище на словашкото правителство. Промяната в собствеността настъпва съгласно договор от 15 октомври 2014 г., с който водноелектрическата инсталация е внесена в капитала на дружество Haluška.
7 Националната преписка, изпратена до Съда, съдържа документ, издаден на 20 октомври 2014 г. от Úrad pre reguláciu siet’ových odvetví (регулаторен орган на мрежовите предприятия, Словакия), в който се потвърждава, че Haluška е изпълнило задължението за уведомяване за започване на дейността на 15 октомври 2014 г. Този официален документ, както се посочва в него, служи като разрешение за извършване на дейност в енергийния сектор.
8 Решение от 29 януари 2026 г., Fondazione Teatro alla Scala di Milano (C‑668/24, EU:C:2026:60, т. 35 и цитираната съдебна практика).
9 Запитващата юрисдикция посочва, че националният закон лишава малките производители от „права, които оказват значително влияние върху достъпа до пазара на електроенергия и дейността на енергийните предприятия (изграждане на съоръжения върху чужда земя и влизане в чужди обекти без съгласието на собственика, експлоатация и поддръжка на такива съоръжения и др.)“ (акт за преюдициално запитване, т. 44, курсивът е мой).
10 „Необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които те се основават“. Решение от 30 април 2026 г., Kotaňák (C‑748/24, EU:C:2026:358, т. 29 и цитираната съдебна практика).
11 Преюдициалното запитване не е хипотетично и поради факта, посочен от словашкото правителство в съдебното заседание, че Haluška е получило достъп до земята, предмет на сервитута, по друг начин (с договор и/или по придобивна давност). Ако бъде установен, този факт би бил част от фактическата преценка, която единствено запитващата юрисдикция е компетентна да извърши.
12 Член 1, втора алинея.
13 Съгласно таблицата, съдържаща се в приложение IV към Директива 2019/944, член 9, параграф 1 от нея съответства на член 3, параграф 1 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 55). Във връзка с последната Съдът е приел, че: „[…] с посочения член 3, параграф 1 [от Директива 2009/72] по отношение на вътрешния пазар на електроенергия се въвежда общият принцип на недопускане на дискриминация, който е неразделна част от общите принципи на правото на Съюза. […] Съдът […] приема, че този принцип е задължителен за държавите членки, когато разглежданото по делото в главното производство национално положение попада в приложното поле на правото на Съюза“ (решение от 7 ноември 2019 г., UNESA и др., C‑105/18—C‑113/18, EU:C:2019:935, т. 49).
14 В този контекст терминът „професионална“ указва, че дейността се извършва от предприятия. Ще го използвам в този смисъл навсякъде в настоящото заключение.
15 Според словашкото правителство член 8 от Директива 2019/944 се отнася само за „изграждането на нови производствени мощности“, за което съгласно вътрешното право е необходимо разрешение, различно от разглежданото в главното производство (т. 24—30 от писменото му становище). То подчертава, противно на посоченото от запитващата юрисдикция, че член 8, параграф 3 от Директива 2019/944 е транспониран в националното право не с член 6, а с член 12 от Закона за енергетиката.
16 Тази разпоредба е озаглавена „Процедура за издаване на разрешения за нови мощности“.
17 Вж. съображения 12 и 14 от Директива 2019/944.
18 Курсивът е мой. В съображението се уточнява, че „[п]роцедурите за издаване на разрешения не следва да водят до административна тежест, несъразмерна на големината и потенциалното влияние на производителите“.
19 В съдебното заседание словашкото правителство прие, че със задължението за уведомяване, предвидено в член 6, параграф 4 от Закона за енергетиката, се преследва тази цел, но настоя, че член 8, параграф 3 от Директива 2019/944 е транспониран в националното право само с член 12 от посочения закон.
20 Член 6 от Закона за енергетиката урежда разрешението, което се изисква не само за извършване на дейността по производство на електроенергия, но и за нейния пренос, разпределение и доставка. Следователно то може да бъде свързано с няколко от „разрешенията“, предвидени в Директива 2019/944, включително с разрешението по член 8 от нея относно производството на електроенергия.
21 Страните не спорят, че Haluška иска да извършва дейността си професионално, а не само за собствено потребление, който случай попада в обхвата на член 4, параграф 2 от Закона за енергетиката.
22 Съгласно член 12, параграф 2 от Закона за енергетиката разрешението не е необходимо, ако става въпрос за инсталации за производство на електроенергия от слънчева енергия до 500 kW и от друг източник на енергия до 1 MW.
23 В съдебното заседание словашкото правителство обясни, че разрешението се изисква както за производителя, който експлоатира новоизградена централа, така и за производителя, който възобновява дейността на съществуваща инсталация, и потвърди, че без него не може да се произвежда електроенергия.
24 В заключението си по дело Regione Emilia-Romagna (C‑653/24, EU:C:2025:966) разглеждам правна уредба, приложима за италианските малки водноелектрически инсталации, използващи публични водни ресурси за производството на електроенергия. В този контекст е установена само една процедура за издаване на разрешения както за изграждането на централата, така и за пускането ѝ в експлоатация (вж. бележка под линия 30 от заключението).
25 В съдебното заседание бяха отбелязани трудностите, свързани с понятието „изграждане“ на нова централа, тъй като не е ясно дали за идентифицирането на „нова централа“ има минимален праг, когато се извършват реконструкция и адаптиране на съществуваща инсталация. Тези трудности могат и трябва да се преодолеят, като се вземе предвид крайната цел на разпоредбата, а именно да улесни навлизането на нов производител на пазара, независимо от датата на построяване на експлоатираната инсталация.
26 Акт за преюдициално запитване, точки 40 и 43.
27 Акт за преюдициално запитване, точка 40: „целта и смисълът на член 8, параграф 3 […] е да се даде възможност на малките децентрализирани производители да навлязат по-лесно на пазара на електроенергия и по този начин да се осигури конкурентна среда на пазара на електроенергия (повече производители на електроенергия), децентрализация на производството на електроенергия (да се позволи на малките производители да получат достъп до пазара и да бъдат защитени от монопола на големите доставчици на електроенергия) […] и в крайна сметка полза за потребителите чрез по-ниски цени на електроенергията в резултат на здравословна конкуренция на енергийния пазар“.
28 Акт за преюдициално запитване, точка 40 in fine: тази цел „[…] не може да бъде постигната, ако, от една страна, националният законодател предвижда специална разрешителна процедура за малките производители на електроенергия, но, от друга страна, ги лишава от предимствата, с които се ползват другите производители на електроенергия, работещи при по-сложния разрешителен режим, предвиден в член 8, параграф 1 от Директива 2019/944“.
29 Параграф 4 от него предоставя някои права само на „кандидатите“, които са участвали в процедурата и поисканото разрешение им е отказано.
30 Както ще изложа по-нататък, в действителност неговият косвен ефект е увеличаването на броя на участващите на пазара производители на електроенергия, за да се улесни създаването на конкурентна среда.
31 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, 2003 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61). Като цяло е изисквала само държавите членки да отчитат „ограничен[ия] размер и потенциалното […] отражение“ на малките производствени мощности в рамките на процедурата за издаване на разрешения. Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 27, 1997 г., стр. 20) не съдържа никаква разпоредба, която има за цел да улесни достъпа до пазара на малките производители на електроенергия.
32 Това е видно от Съобщение на Комисията до Европейския парламент съгласно член 251, параграф 2, втора алинея от Договора за ЕО относно общата позиция на Съвета във връзка с приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 96/92/ЕО и относно общата позиция на Съвета във връзка с приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 98/30/ЕО (документ SEC/2003/161 окончателен, достъпен на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/ES/TXT/HTML/?uri=CELEX:52003SC0161). Член 6, параграф 3 не се съдържа в първоначалното предложение на Комисията (COM/2001/0125 окончателен). На първо четене Европейският парламент предлага (изменение 50) да се въведе нов параграф, съгласно който „small decentralised and/or embedded generators shall benefit from simplified authorisation procedures“. Изменението има за цел „да се насърчи развитието на децентрализираните източници на енергия, като същевременно се признава, че малките електрически централи имат по-ограничено екологично и социално въздействие“ (вж. Доклад на Европейския парламент, документ A5‑0077/2002 от 1 март 2002 г., достъпен на адрес: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-520020077_EN.html?redirect#_section1). Комисията приема този принцип. Разпоредбата е преформулирана, но не е променена „целта за по-бързи разрешителни процедури за малки инсталации за производство на електроенергия“ (документ SEC/2003/161 окончателен).
33 Съгласно член 7, параграф 3 от Директива 2009/72 „[д]ържавите членки гарантират, че съществуват специални разрешителни процедури за малко […] производство, които отчитат техния ограничен размер и потенциален ефект“ (отбелязвам в курсив измененията спрямо редакцията от 2003 г.). Опит за изменение на член 6, параграф 3 от Директива 2003/54 се среща в становище на Европейския парламент на първо четене, в изменение 59 от което се предлага да бъде наложено задължение на държавите членки да гарантират, че „малките децентрализирани производители и/или малките съоръжения за децентрализирано производство се ползват от опростени разрешителни процедури“ (вж. Доклад на Европейския парламент A6‑0191/2008, достъпен на адрес: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-620080191_ES.html?redirect, курсивът е мой).
34 Това изменение се дължи на изменение 43 на Европейския парламент (достъпно на адрес: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-820180044_EN.html#_section2).
35 В точки 40, 42 и 44 от акта за преюдициално запитване, както и в текста на двата преюдициални въпроса запитващата юрисдикция настоява, че малките производители са „лишени“ от правото на законов сервитут.
36 Като в такъв случай докажат, че отговарят на по-строгите изисквания за професионалната компетентност. Комисията неколкократно подчерта този аспект в съдебното заседание.
37 Следователно запитващата юрисдикция не пита дали национална правна уредба, която лишава малките производители от свободен избор между процедурите по параграфи 1 и 3 от посочения член, е съвместима с член 8 от Директива 2019/944. Въз основа на анализа на причината за съществуването на такава разпоредба считам, че тя има за цел да осигури на малките производители по-лесна процедура, замислена като алтернатива на общата процедура. Обратно, не считам, че член 8, параграф 3 от Директива 2019/944 цели да ги задължи да използват опростената процедура, дори ако по някаква легитимна причина нямат интерес от това и предпочитат да следват „общата“ процедура за достъп до пазара.
38 В съдебното заседание словашкото правителство и Комисията споделят мнението, че правата, произтичащи от разрешението, не се уреждат от член 8 от Директива 2019/944.
39 Всичко сочи, че Haluška участва на пазара от 2014 г. и в продължение на няколко години произвежда електроенергия, без да притежава сервитутните права, за чието вписване в кадастъра подава молба през 2021 г.
40 Правила, които уреждат например свободния им достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа, както и отделянето на собствеността им от операторите на преносните системи, за да се избегне рискът от дискриминация в експлоатацията на мрежата (членове 6 и 43), или достъпа на производителя до клиентите чрез изграждането на „директни електропроводни линии“ (член 7). При липса на допълнителни уточнения относно естеството на строителството, за което е поискан сервитутът в разглеждания случай, не може да се прецени евентуалната релевантност на тези разпоредби.
41 Държавите членки „[…] не упражняват дискриминация спрямо тези [електроенергийни] предприятия нито по отношение на правата, нито по отношение на задълженията“ (член 9, параграф 1 от Директива 2019/944).
42 Процедурата, довела до разглежданото в настоящия случай „разрешение“ (или по-точно до потвърждението за изпълнение на задължението за уведомяване), е приключила на 20 октомври 2014 г., когато е била в сила Директива 2009/72. Член 7 от нея е еквивалентен по същество на сегашния член 8 от Директива 2019/944. За улеснение ще продължа да посочвам член 8 от Директива 2019/944, въпреки че приложимата разпоредба ratione temporis е член 7 от Директива 2009/72.
43 Вж. по аналогия решение от 9 октомври 2008 г., Sabatauskas и др. (C‑239/07, EU:C:2008:551, т. 47).
44 Вж. по-специално решение от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект) (C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 54).
45 Посочен в бележка под линия 63 от писменото становище на словашкото правителство.
46 В този доклад се посочва още, че „с издаването на разрешението за изграждане на електропроводи и съоръжения на електроенергийната мрежа органът по градоустройство взема решение относно обхвата и възможностите за експлоатация на тези съоръжения“ и „притежателят на разрешението [е длъжен да] предостави на собственика на имота еднократно обезщетение, но само за площта, която няма да може да ползва вследствие на упражняването на законовия сервитут от страна на притежателя на разрешението“.
47 Словашкото правителство посочва по-специално задължението да предоставят определена информация на Министерството на икономиката или на оператора на преносната мрежа, както и да предоставят достъп на лицата, на които е възложено изпълнението на държавни функции, до сградите, в които се извършва дейността; да гарантират професионалната компетентност на лицата, изпълняващи свързани с тази дейност функции, както и да гарантират, че съоръженията отговарят на изискванията за качество, безопасност, опазване на здравето при работа и опазване на околната среда.
48 Съгласно практиката на Съда „[и]зискването положенията да са сходни […,] трябва да се преценява с оглед на всички характерни за тези положения обстоятелства, и по-специално с оглед на предмета и целта на установяващия разглежданото различие акт“: решение от 2 септември 2021 г., État belge (Право на пребиваване в случай на домашно насилие) (C‑930/19, EU:C:2021:657, т. 58), курсивът е мой. В настоящия случай разглежданата разлика е установена не (пряко) от разпоредбата относно процедурата за издаване на разрешения (член 6 от Закона за енергетиката), а от разпоредбата относно учредяването на сервитутите (член 11 от същия закон). Следователно сходството на положенията следва да се прецени с оглед на целта на последната разпоредба.
49 Малък производител може да получи сервитут само чрез договор със собственика на земята или по съдебен ред.
50 Писмено становище на словашкото правителство, точки 60—63.
51 Сред тези условия са необходимостта и общественият интерес. Съгласно разпоредбата законов сервитут може да бъде вписан в кадастъра само „доколкото това е необходимо и е в обществен интерес“.
52 Съгласно писменото становище на словашкото правителство (т. 64) производителите, които упражняват дейността си въз основа на изпълнението на задължението за уведомяване, осъществяват дейност само с цел печалба, а не в обществен интерес, тъй като не изпълняват критични за инфраструктурата функции и производството им не е от съществено значение за стабилността на мрежата.
53 Съображение 6 и член 58, буква г) от Директива 2019/944. В съдебното заседание словашкото правителство в крайна сметка призна, че в действителност производството на електроенергия от възобновяеми източници е в обществен интерес.
54 Точка 43 от акта за преюдициално запитване.
55 Точки 2, 39, 44 и 45 от акта за преюдициално запитване.