1.

През последните години използването на платформи за разпространение на съдържание (наричано по-нататък „стрийминг“) става все по-достъпно, като в същото време предлагането на тези платформи се увеличи значително: днес има голям брой платформи, които са на разположение на потребителите, а предлаганото от тях съдържание става все по-разнообразно. Въпреки че всяка от тези платформи със сигурност има специфики, те същевременно имат някои общи основни характеристики.

2.

Така предлагането на стрийминг услуга позволява на потребителя да бъде предоставяно съдържание, като например видеа или музикални произведения, които могат да бъдат гледани или слушани. Това съдържание се съхранява на сървър, до който потребителите могат да имат достъп чрез хипертекстова връзка или приложение, използвайки своето крайно устройство. След това те могат да гледат или слушат произведение, избрано от съдържанието, което е предоставено чрез интернет, на живо или при поискване, в зависимост от условията на абонамента и предложения им пакет.

3.

Най-често с предлагането на стрийминг услуга на потребителя се предоставя също така възможността да изтегли избраното съдържание, за да може то да бъде гледано или слушано дори при липсата на интернет връзка. В такъв случай избраното произведение се запазва в собствена памет и може да се възпроизвежда дори независимо от онлайн достъпа, обикновено за ограничен период от време, след който вече не е възможно да се получи достъп до съответното изтеглено съдържание, като то все пак остава достъпно онлайн.

4.

Освен това предлагането на съдържание за гледане или слушане обикновено се съпътства от специфично за всеки потребител персонализирано представяне на платформата чрез списъци на консултираното съдържание, като например на съдържанието, което в момента се гледа или слуша, или на персонализирани предложения въз основа на вече използваното съдържание.

5.

Тези платформи са в центъра на настоящото дело, по което Съдът следва да определи дали предлагането на стрийминг услуга трябва да се квалифицира като предлагане на „цифрово съдържание“, или като предлагане на „цифрова услуга“ по смисъла на разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС ( 2 ).

6.

Такова квалифициране не е само от семантично естество. Всъщност съгласно разпоредбите на посочената директива предвиденото в нея право на отказ по принцип може да отпадне преди изтичането на предвидения в нея 14‑дневен срок, когато се предоставя „цифрово съдържание“, но не и в случай на предлагане на „цифрова услуга“.

7.

Съображения 19 и 57 от Директива (ЕС) 2019/770 ( 3 ) гласят:

[…]

8.

Член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, предвижда в точки 1 и 2:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

9.

Член 3 от посочената директива, озаглавен „Обхват“, предвижда в параграф 5, буква ж):

„5.   Настоящата директива не се прилага за договори относно:

[…]

10.

Член 5 от същата директива, озаглавен „Предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга“, предвижда:

„1.   Търговецът предоставя цифровото съдържание или цифровата услуга на потребителя. Освен ако страните не са се договорили друго, търговецът предоставя цифровото съдържание или цифровата услуга без неоправдано забавяне след сключването на договора.

2.   Търговецът е изпълнил задължението си за предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга, когато:

11.

Съображения 30 и 38 от Директива (ЕС) 2019/2161 ( 4 ) гласят:

[…]

12.

Директива 2011/83 е изменена с Директива 2019/2161. Срокът за транспониране е изтекъл на 28 ноември 2021 г. и националните разпоредби за транспониране трябва да се прилагат от 28 май 2022 г.

13.

Член 2 от Директива 2011/83, изменена с Директива 2019/2161, предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

14.

Член 14 от посочената директива, изменена с Директива 2019/2161, който е озаглавен „Задължения на потребителя в случай на отказ“, предвижда:

„[…]

2а.   В случай на отказ от договора потребителят се въздържа от използване на цифровото съдържание или цифровата услуга и от предоставянето им на трети страни.

3.   Когато потребителят упражнява правото си на отказ, след като е отправил искане в съответствие с член 7, параграф 3 или член 8, параграф 8, той заплаща на търговеца сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора. Пропорционалната сума, която потребителят трябва да заплати на търговеца, се изчислява на базата на крайната цена, уговорена в договора. Ако общата цена е прекомерна, пропорционалната сума се изчислява на базата на пазарната стойност на това, което е било действително предоставено.

4.   Потребителят не дължи разходи за:

[…]

[…]“.

15.

Член 16 от посочената директива, изменена с Директива 2019/2161, гласи:

„Държавите членки не предоставят правото на отказ, предвидено в членове 9—15 за договори от разстояние или договори извън търговския обект, по отношение на:

[…]

[…]

[…]“.

16.

Член 3 от Bundesgesetz über Fernabsatz- und außerhalb von Geschäftsräumen geschlossene Verträge (Fern- und Auswärtsgeschäfte -Gesetz — FAGG) (Федерален закон за договорите от разстояние и договорите извън търговския обект) ( 5 ) съдържа следните определения:

„[…]

[…]“.

17.

Член 18 от този закон, озаглавен „Изключения от правото на отказ“, гласи:

„(1)   Потребителят няма право на отказ при договори от разстояние или договори, сключени извън търговски обект, които се отнасят до:

[…]

[…]“.

18.

Sky Österreich Fernsehen GmbH (наричано по-нататък „Sky Österreich“) е частно телевизионно дружество, установено в Австрия, което предлага по-специално стрийминг услуги на тази територия. Цифровите съдържания, които се предоставят за гледане, се намират на сървър, до който клиентите получават достъп чрез линк или приложение, използвайки своето крайно устройство, за да могат да гледат програмите, включени в техния абонамент, както на живо, така и при поискване чрез интернет. Възможни са и изтегляния, в зависимост от съответните лицензодатели. В този случай цифровото съдържание може да бъде запазено на собствен носител и да се възпроизвежда независимо от онлайн достъпа. Изтегленото съдържание може да бъде гледано само веднъж и трябва да бъде изгледано докрай в рамките на 48 часа от началото на достъпа.

19.

Онлайн сключването на абонамент за стрийминг услуги е възможно само ако клиентът се съгласи с посочената по-долу договорна клауза:

„При поръчка на абонамент: Запознат съм с предоставената от Sky X информация относно правото на отказ от договора. Съгласявам се Sky да започне изпълнението на договора преди изтичането на 14‑дневния срок за отказ, и приемам, че с поръчката на абонамент губя правото си на отказ“.

20.

Сдружението за защита на потребителите Verein für Konsumenteninformation (наричано по-нататък „VKI“) счита, че на потребителите не е предоставена достатъчно информация относно правото на отказ. Според това сдружение абонаментът за стрийминг представлява „цифрова услуга“ и следователно правото на отказ отпада едва след пълното ѝ изпълнение, когато потребителят е потвърдил, че ще загуби това право към този момент. За сметка на това Sky Österreich счита, че стрийминг услугата представлява „цифрово съдържание“, поради което правото на отказ отпада още със започването на изпълнението на договора.

21.

В първоинстанционното производство се отхвърля предявеният от VKI иск, с който се претендира Sky Österreich да бъде задължено да се въздържа от използване на горепосочената договорна клауза в търговската си практика спрямо потребители. Въззивният съд все пак уважава подадената от VKI жалба и изменя решението на първоинстанционния съд, като квалифицира предлаганата от Sky Österreich стрийминг услуга като „цифрова услуга“, при която правото на отказ не може да отпада с началото на изпълнението на договора, а едва при пълното изпълнение на услугата.

22.

Sky Österreich подава пред запитващата юрисдикция по настоящото дело Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) касационна жалба, с която иска да се установят критериите, въз основа на които може да се определи дали стрийминг услуги с характеристики, сходни с предлаганите от Sky Österreich, трябва да се квалифицират като договори за цифрово съдържание, или като договори за цифрови услуги.

23.

Според запитващата юрисдикция предоставяната от Sky Österreich услуга отговаря на условието за данни, които се „произвеждат и предоставят в цифров вид“, и следователно отговаря на определението за „цифрово съдържание“. Тя отбелязва, че стриймингът обозначава единствено процес на предаване на данни, при който данните могат да бъдат гледани или слушани още по време на преноса. Тази услуга обаче може да се разглежда и като „съхраняване или достъпване до данни в цифров вид“ и следователно да представлява„цифрова услуга“, особено като се има предвид, че тя не се предоставя еднократно, че обикновено е съпътствана от съответно актуализиране на съдържанието и индивидуални препоръки въз основа на поведението на конкретния потребител и че договорът поначало е сключен за определен срок.

24.

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 16, буква м) във връзка с член 2, точка 11 от [Директива 2011/83] да се тълкува в смисъл, че предлагането на стрийминг услуги, при които цифровото съдържание, предоставено за гледане, се намира на сървър, до който клиентите получават достъп чрез линк или приложение, използвайки своето крайно устройство, и след това могат да гледат програмите, включени в техния абонамент, както на живо, така и при поискване чрез интернет, или алтернативно — да изтеглят цифровото съдържание, да го запазят в собствена памет и да го гледат веднъж в рамките на 48 часа, без да е необходима интернет връзка, представлява доставка на „цифрово съдържание“ по смисъла на тези разпоредби?“.

25.

VKI, Sky Österreich, италианското и полското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища. Не е проведено съдебно заседание.

26.

С единствения си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 2, точка 11 и член 16, буква м) от Директива 2011/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че стрийминг услуга, в рамките на която предоставеното на потребителя съдържание се намира на сървър, до който клиентите могат да получат достъп чрез хипертекстова връзка или приложение, за да го гледат на живо, при поискване или офлайн след изтегляне, представлява предлагане на „цифрово съдържание“, за което предвиденото в посочената директива право на отказ в 14‑дневен срок не се прилага при определени условия.

27.

Sky Österreich защитава становището, че предоставяната от него услуга трябва да се квалифицира като предлагане на „цифрово съдържание“, за което е възможно да се предвиди, че правото на отказ на потребителя в 14‑дневен срок не се прилага, при условие че потребителят е информиран за това и е потвърдил, че е съгласен да загуби това право. От друга страна, всички останали страни поддържат тезата, че предлагането на стрийминг услуга като разглежданата в главното производство представлява предлагане на „цифрова услуга“, за която не се прилага изключението от правото на отказ, предвидено в член 16, буква м) от Директива 2011/83, поради което потребителите трябва да разполагат с 14‑дневен срок, за да се откажат при необходимост от абонамента си.

28.

Определения на понятията „цифрово съдържание“ и „цифрова услуга“ са дадени съответно в член 2, точки 11 и 16 от Директива 2011/83, който препраща към определенията в член 2, точки 1 и 2 от Директива 2019/770.

29.

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на тези разпоредби трябва да се вземат предвид не само техният текст, но и контекстът, в който се вписват, както и целите на правната уредба, от която са част ( 6 ).

30.

В член 2, точки 11 и 16 от Директива 2011/83 „цифрово съдържание“ се дефинира като „данни, които се произвеждат и предоставят в цифров вид“, а „цифрова услуга“ — като услуга, която „позволява[…] на потребителя да създава, обработва, съхранява или достъпва данни в цифров вид“ или „позволява[…] споделянето или всяко друго взаимодействие с данни в цифров вид, въведени или създадени от даден потребител или от други ползватели на тази услуга“.

31.

Налага се изводът, че текстът на Директива 2011/83 не позволява да се определи с точност какво представлява предлагане на цифрово съдържание и какво представлява предлагане на цифрова услуга. И както подчертава запитващата юрисдикция, предлагането на стрийминг може да бъде квалифицирано едновременно като „предоставяне на цифрово съдържание“, доколкото позволява предоставянето и възпроизвеждането на данни, произведени в цифров вид, и като „предоставяне на цифрова услуга“, позволяваща на потребителя да има достъп до данни и да ги съхранява временно.

32.

Впрочем законодателят на Съюза е съгласен, че винаги могат да съществуват съмнения дали договорът представлява договор за услуга, или договор за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител ( 7 ).

33.

Следователно е необходимо да се пристъпи към систематично и телеологично тълкуване на тези разпоредби, за да се направи разграничение между предоставянето на цифрово съдържание по смисъла на член 2, точка 11 от Директива 2011/83, изменена с Директива 2019/2161, и предоставянето на цифрови услуги по смисъла на член 2, точка 16 от същата директива.

34.

На първо място, макар че самият текст на член 2, точки 11 и 16 от Директива 2011/83 не позволява да се определи точно какъв е обхватът на понятията „цифрово съдържание“ или „цифрова услуга“, директиви 2011//83 и 2019/2161, и по-специално съображенията към тях, все пак предоставят полезни насоки.

35.

Така, от една страна, що се отнася до цифровото съдържание, в съображение 19 от Директива 2011/83, в първоначалната ѝ редакция, се посочват като пример „компютърни програми, приложения, игри, музика, видео или текстове, независимо дали са достъпни чрез изтегляне или предаване в реално време, посредством материален носител или чрез всякакво друго средство“. От друга страна, що се отнася до цифровите услуги, в съображение 30 от Директива 2019/2161 се посочват „услугите за споделяне на образ и звук и друг хостинг на файлове, текстообработка или игри, предлагани в облака, съхранение в облак, уеб поща, социални медии и приложения в облак“.

36.

Като приема, отново в съображение 30 от Директива 2019/2161, че „може да е трудно да се направи разграничение между различните видове цифрово съдържание и цифрови услуги“, законодателят на Съюза чрез тези различни примери все пак дава някакви насоки за това какво отличава предлагането на „цифрово съдържание“ от предлагането на „цифрова услуга“. Така при първия вид предлагането е еднократно, ограничено във времето и е свързано с предлаганото съдържание, докато при втория вид се предполагат определена продължителност и поемане на задължение от страна на търговеца, така че самото предоставяне на дадено съдържание не изчерпва услугата.

37.

От друга страна, това следва и от уточненията, които законодателят дава, отново в съображенията на директиви 2011/83, 2019/770 и 2019/2161. Всъщност в тях се посочва, че цифровото съдържание „включва еднократно предоставяне, поредица от отделни действия по предоставяне или непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок“ ( 8 ), докато цифровите услуги предполагат „непрекъснатото участие на доставчика на услуги“ ( 9 ). Според мен това е решаващият критерий, за да се определи обхватът на понятието „цифрово съдържание“ и на понятието „цифрова услуга“.

38.

Както подчертава Комисията, непрекъснатото участие на доставчика на услуги разкрива известно развитие както по отношение на предоставеното съдържание, така и по отношение на услугите, предлагани едновременно с горепосоченото предоставяне. С други думи, предлагането на цифрова услуга не може да се ограничава, за разлика от предлагането на цифрово съдържание, до еднократно и ограничено предоставяне.

39.

На второ място, струва ми се, че такова тълкуване се потвърждава от прочита на член 2, точки 11 и 16 от Директива 2011/83 в светлината на член 16, буква м) от същата директива, съгласно който при определени условия правото на отказ не се прилага към договорите за предоставяне на цифрово съдържание.

40.

Всъщност такова изключение от правото на отказ е обосновано от факта, че в случай на предлагане на цифрово съдържание потребителят знае точно какво съдържание ще гледа или слуша, доколкото става въпрос за еднократно и конкретно предлагане. Освен това, след като предоставеното съдържание е било гледано или слушано, то представлява вече само ограничен интерес за потребителя, доколкото е било използвано изцяло. Следователно няма срок, през който потребителят може да изпробва предоставеното съдържание.

41.

Случаят е различен, когато става въпрос за предлагането на цифрова услуга. Всъщност в подобна хипотеза, като се имат предвид участието на търговеца и свързаните с предоставеното съдържание услуги, наличието на право на отказ е напълно обосновано. В рамките на абонамент за стрийминг платформа клиентът може така да „изпробва“ платформата, за да се запознае с каталога с произведения, които тя предлага, с нейната ергономичност и предложените възможности за гледане или слушане, както и с възможностите за персонализиране на платформата в зависимост от използваното съдържание. Следователно при това положение става въпрос не само да се използва предложено съдържание, но и да се провери дали предлаганата от търговеца услуга като цяло е подходяща за потребителя. Ако случаят не е такъв, той може да упражни правото си на отказ.

42.

Във всички случаи, от възприетото от Съда в решение PE Digital ( 10 ) следва, че член 16, буква м) от Директива 2011/83 представлява изключение от правото на отказ и трябва — като разпоредба от правото на Съюза, която ограничава правата, предоставени с цел защита на потребителите — да подлежи на стеснително тълкуване ( 11 ). С други думи, понятието „цифрово съдържание“, с което се свързва прилагането на изключението от правото на отказ, не би могло да се разглежда в широк смисъл и следователно би трябвало да бъде ограничено, според мен, до еднократни действия по предоставяне. Следователно, когато дадена услуга надхвърля обхвата на такова действие, тя трябва да се квалифицира като „цифрова услуга“ по смисъла на член 2, точка 16 от посочената директива.

43.

При тези обстоятелства считам, че от систематичното тълкуване на член 2, точки 11 и 16 и член 16, буква м) от Директива 2011/83 следва, че стрийминг услуга като разглежданата по настоящото дело не представлява предлагане на „цифрово съдържание“.

44.

Този извод се потвърждава и от телеологичното тълкуване на посочените разпоредби.

45.

Директива 2011/83 има за цел да предложи „справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията“ ( 12 ).

46.

Както е постановил Съдът, целта на правото на отказ е да защити потребителя в особеното положение на продажба от разстояние, при което той не е в състояние действително да види стоката или да се увери в характера на предоставената услуга преди сключването на договора. Ето защо с правото на отказ трябва да се компенсира неблагоприятното положение на потребителя, резултат от договора от разстояние, като му се предостави подходящ срок за размисъл, през който той има възможност да прегледа и да изпита придобитата стока ( 13 ).

47.

Предвиденото в член 16, буква м) от Директива 2011/83 изключение от правото на отказ има за цел да защити търговеца в случаите, когато предлаганото от него съдържание е известно и може да бъде незабавно използвано. В такъв случай, както твърди италианското правителство, потребителят се ползва в пълна степен от всички предимства на услугата към момента на изпълнението ѝ. Освен това, както твърди Sky Österreich, когато става въпрос за цифрово съдържание, не е възможно възстановяване на statu quo ante, отговарящо на интересите на търговеца, така че, ако на потребителя се позволи впоследствие да се откаже, това би означавало търговецът в крайна сметка да предостави безплатно цифровото съдържание.

48.

При тези обстоятелства именно по-широкият обхват на „цифровата услуга“ предполага постоянен ангажимент от страна на търговеца, за разлика от обикновеното предоставяне на „цифрово съдържание“, като обосновава възможността потребителят да упражни правото си на отказ, ако, след като я изпробва, не е доволен от нея. За разлика от това именно еднократният и конкретен характер на „цифровото съдържание“ е основание потребителят да не може да го изпробва, тъй като, преди да бъде предоставено въпросното съдържание, той е наясно точно каква услуга ще получи.

49.

Следователно от анализа на целите на изменената Директива 2011/83, изменена с Директива 2019/2161, следва също, че стрийминг услуга като разглежданата в настоящото производство не представлява предлагане на „цифрово съдържание“, за което предвиденото в посочената директива право на отказ в 14‑дневен срок може да не се прилага.

50.

Според мен този извод не се поставя под въпрос от довода на Sky Österreich, че ако се позволи на потребителя да упражни правото си на отказ в рамките на абонамент за предлагане на стрийминг като разглеждания в главното производство, това със сигурност би довело до злоупотреба във връзка с абонаментите.

51.

Също така Sky Österreich посочва, че се наблюдава по-голямо търсене на абонаментите за стрийминг услуги, по-специално при пускането на първия или последния сезон от популярни сериали или по време на ключови спортни срещи от футболни първенства. То отбелязва, че ако потребителят разполага с възможност да прекрати абонамента си непосредствено след като е използвал дадено съдържание, той би могъл да гледа въпросното съдържание почти безплатно.

52.

Въпреки това, както подчертава Комисията, тази възможност за злоупотреба е изрично взета предвид от законодателя в член 14, параграф 3 от Директива 2011/83, изменена с Директива 2019/2161, в който се предвижда, че „[к]огато потребителят упражнява правото си на отказ […], той заплаща на търговеца сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора“.

53.

Това решение се прилага и по отношение на потребител, който прекратява абонамента си за стрийминг платформа: търговецът получава компенсаторно обезщетение, съответстващо на предоставяното съдържание през периода, през който потребителят е имал достъп до него.

54.

Според Sky Österreich такова компенсаторно обезщетение все пак не би било достатъчно с оглед на практиката на Съда, съгласно която, за да се определи пропорционалната сума, която потребителят трябва да плати на търговеца, когато този потребител изрично е поискал изпълнението на сключения договор да започне по време на срока за отказ, и се отказва от този договор, по принцип следва да се вземе предвид уговорената в договора цена за всички предвидени в него услуги и дължимата сума да се изчисли prorata temporis ( 14 ). При такова изчисляване обаче не биха били взети предвид различните стойности на видовете предложено съдържание, тъй като финалният етап от спортно състезание би имал различна икономическа стойност от излъчван всеки ден сериал.

55.

Всъщност не може да се пренебрегне фактът, че потребителите биха могли да се изкушат да упражнят правото си на отказ с единствената цел да получат достъп до уникално привлекателно съдържание, и че изчисляване prorata temporis, както е предвидено в съдебната практика, може да не доведе до предоставяне на справедливо компенсаторно обезщетение за търговеца.

56.

Ще отбележа обаче, от една страна, че член 14, параграф 3 от Директива 2011/83 предвижда заплащането на сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено, без да се посочва срокът, през който разглежданата услуга е била предоставяна. От друга страна, възприетото от Съда в решение PE Digital ( 15 ) според мен се обосновава с факта, че икономическата стойност на предлаганата по това дело услуга — сайт за запознанства — е била със стабилен и постоянен характер. С други думи, за даден потребител не би било по-привлекателно да се абонира за услуга в конкретен момент, за да получи достъп до конкретно съдържание.

57.

С оглед на тези съображения смятам, че посоченото разрешение не може да бъде приложено стриктно към положение, при което потребителят дължи парично обезщетение, когато е упражнил правото си на отказ, след като се е абонирал за стрийминг платформа, тъй като според мен при това обезщетение може да се вземат предвид както срокът, през който потребителят е бил абониран за платформата, така и икономическата стойност на различните видове предоставено и възпроизведено съдържание ( 16 ).

58.

При тези обстоятелства поддържам извода, изложен в точка 49 от настоящото заключение.

59.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) преюдициален въпрос по следния начин:

„Член 2, точки 11 и 16 и член 16, буква м) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г.,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

стрийминг услуга, в рамките на която предоставеното на потребителя съдържание се намира на сървър, до който клиентите могат да получат достъп чрез хипертекстова връзка или приложение, за да го гледат на живо, при поискване или офлайн след изтегляне, не представлява предлагане на „цифрово съдържание“.