–

възражението за недопустимост, повдигнато от ЕИБ с отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 22 април 2025 г.,

–

становището на жалбоподателя по възражението за недопустимост, подадено в секретариата на Общия съд на 18 юни 2025 г.,

1

С жалбата си на основание член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз жалбоподателят, г‑н Christofer Edge, иска, от една страна, да се отменят решенията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 4 и 13 октомври 2023 г., с които се отхвърлят молбите за възстановяване на разноските за образование на децата му, както и решението на ЕИБ от 6 февруари 2024 г., с което се отхвърлят жалбите по административен ред срещу тези решения, и от друга страна, да се осъди ЕИБ да му заплати сумата 16400 евро.

2

С договор за определен срок от 22 ноември 2021 г. жалбоподателят, който е баща на две деца, е назначен от ЕИБ като договорно нает служител.

3

Той подава молба да му бъде отпусната надбавка за образование, предназначена за покриване на разноските за образование на голямата му дъщеря за 2023/2024 г. С решение от 4 октомври 2023 г. ЕИБ отхвърля молбата. На 9 октомври 2023 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу това решение.

4

На 13 октомври 2023 г. ЕИБ решава да пристъпи към възстановяване на надбавката за образование, изплатена по-рано за по-малката дъщеря на жалбоподателя. На 28 ноември 2023 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу това решение.

5

С решение от 6 февруари 2024 г. ЕИБ разглежда заедно двете жалби по административен ред на жалбоподателя и ги отхвърля.

6

На 17 май 2024 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд разглежданата понастоящем жалба.

7

Жалбоподателят по същество моли Общия съд:

8

Във възражението си за недопустимост ЕИБ моли Общия съд:

9

В становището си по възражението за недопустимост жалбоподателят моли Общия съд:

10

Съгласно член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник на Общия съд, ако ответникът е направил такова искане, Общият съд може да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество. Тъй като в настоящия случай ЕИБ е поискала произнасяне по недопустимостта, Общият съд, като приема, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, решава да се произнесе по това искане, без да провежда докрай производството.

11

В подкрепа на възражението си за недопустимост ЕИБ се позовава на две основания за недопустимост — нарушение на:

12

Що се отнася до второто основание за недопустимост, ЕИБ изтъква, че жалбата е явно недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока в нарушение на член 41а от Правилника за персонала на ЕИБ, както и на член 58, параграф 1 от Процедурния правилник.

13

Жалбоподателят твърди, че жалбата му е допустима, тъй като съгласно член 58, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник денят, в който е било връчено обжалваното решение, не трябва да се взема предвид при изчисляването на срока.

14

В това отношение от член 41а от Правилника за персонала на ЕИБ следва, че споровете между нея и членовете на нейния персонал се отнасят до Съда на Европейския съюз в срок от три месеца от датата на връчване на мотивираното решение, с което се отхвърля жалбата по административен ред.

15

Следва да се отбележи, че правилата за изчисляване на срокове, предвидени в член 58 от Процедурния правилник, на които се позовават страните, се прилагат само за процесуални срокове, предвидени в Договорите, в Статута на Съда на Европейския съюз и в самия Процедурен правилник (вж. по аналогия определение от 13 март 1998 г., Lonuzzo-Murgante/Парламент,T‑247/97, EU:T:1998:55, т. 35).

16

При липсата на уточнения в Правилника за персонала на ЕИБ относно метода на изчисляване на предвидения в член 41а от този регламент срок, изразен в месеци, който започва да тече от връчването на обжалваното решение, следва да се приложи методът, който гарантира, че всяка страна се възползва напълно от срока, независимо от часа, в който е връчен въпросният акт. По силата на тази разпоредба, когато срок, определен в дни, седмици, месеци или години, се изчислява от момента на настъпване на събитие или извършване на действие, денят, в който е настъпило това събитие или е извършено това действие, не се включва в срока.

17

Този метод е израз на латинската максима dies a quo non computatur in termino, която представлява правна норма, призната в правните системи на много от държавите членки (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2004 г., Toeters и Verberk, C‑171/03, EU:C:2004:714, т. 31).

18

Посоченият метод съответства на правилото, предвидено в член 3, параграф 1 от Европейската конвенция за изчисляване на сроковете, подписана в Базел на 16 май 1972 г., съгласно която „сроковете, определени в дни, седмици, месеци или години, текат от dies a quo, полунощ, до dies ad quem, полунощ“ [неофициален превод].

19

Методът, посочен в точка 16 по-горе, съответства също на правилото, използвано за изчисляване на процесуалните срокове в процедурните правилници на Съда и на Общия съд (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2004 г., Toeters и Verberk, C‑171/03, EU:C:2004:714, т. 35), който се прилага за жалби на основание член 91 от Статута на длъжностните лица на Европейския съюз, в съответствие с член 91, параграф 5 от посочения статут (вж. в този смисъл определение от 13 март 1998 г., Lonuzzo-Murgante/Парламент, T‑247/97, EU:T:1998:55, т. 33 и 36).

20

На последно място, посоченият метод съответства на правилото, предвидено в член 3, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 година за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 1971 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 16), което се прилага при липса на разпоредби в обратния смисъл за изчисляване на сроковете в актовете на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2004 г., Toeters и Verberk, C‑171/03, EU:C:2004:714, т. 33).

21

Съобразно посочения в точка 16 по-горе метод, тъй като съгласно член 41а от Правилника за персонала на ЕИБ жалбата трябва да бъде подадена до Съда на Европейския съюз в тримесечен срок от датата на връчване, този срок започва да тече в края на деня на връчване в полунощ и изтича на последния ден от тримесечния период в полунощ. Срокът изтича в края на същото число от посочения в срока месец, като това на деня, от който започва да тече срокът, а именно деня на връчването (вж. в този смисъл решение от 15 януари 1987 г., Misset/Съвет, 152/85, EU:C:1987:10, т. 8, и определение от 17 май 2002 г., Германия/Парламент и Съвет, C‑406/01, EU:C:2002:304, т. 14).

22

Освен това следва да се отбележи, че установеното в член 60 от Процедурния правилник правило, че процесуалните срокове се считат за удължени еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост, се прилага за всички процесуални срокове, освен ако в посочения правилник не е предвидено друго. Следователно това правило се прилага и по отношение на сроковете, отнасящи се до спорове между ЕИБ и нейните служители, с които е сезиран Съдът на Европейския съюз съгласно член 41а от Правилника за персонала на ЕИБ.

23

В случая е безспорно, че решението на ЕИБ, с което се отхвърлят жалбите по административен ред, е връчено на жалбоподателя на 6 февруари 2024 г. Следователно срокът по член 41а от Правилника за персонала на ЕИБ започва да тече на 6 февруари в полунощ, или с други думи, на 7 февруари 2024 г. в 00:00 ч., и е изтекъл три месеца по-късно, тоест на 6 май 2024 г. в полунощ. Този срок се удължава еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост, предвиден в член 60 от Процедурния правилник. Следователно жалбоподателят е трябвало да подаде жалбата си преди полунощ на 16 май 2024 г.

24

В становището си жалбоподателят се позовава на прилагането на член 58, параграф 1, буква а) във връзка с член 58, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник, което водело до изтичане на срока на 17 май 2024 г. Това изчисление на жалбоподателя, независимо от факта, че се основава на член 58 от Процедурния правилник, който не е приложим в случая, означава да му се предостави срок от три месеца и един ден, което не е в съответствие с текста на член 41а от Правилника за персонала на ЕИБ.

25

От изложените по-горе съображения следва, че подадената на 17 май 2024 г. жалба е просрочена и трябва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо произнасяне по първото възражение за недопустимост.

26

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

27

Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на ЕИБ в съответствие с нейното искане.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти петчленен състав)

определи: