Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

22 октомври 2025 година(*)

„ Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Фигуративна марка „CMS Italy“ — По-ранни международни фигуративни марки, изобразяващи скачаща на ляво котка — Относително основание за отказ — Засягане на репутацията — Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Интензитет на репутацията — Задължение за EUIPO изрично да вземе предвид най-благоприятната хипотеза за загубилата страна пред Службата — Задължение за полагане на дължима грижа “

По дело T‑491/24,

Puma SE, установено в Херцогенаурах (Германия), представлявано от M. Schunke и P. Trieb, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от J. Ivanauskas и V. Ruzek,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е

CMS Costruzione macchine speciali SpA, установено в Алонте (Италия),

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се по време на разискванията от: M. J. Costeira, председател, М. Кънчева (докладчик) и P. Zilgalvis, съдии,

секретар: Г. Митрев, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид поставените от Общия съд писмени въпроси на жалбоподателя и на EUIPO и техните отговори, постъпили в секретариата на Общия съд, съответно на 14 и 21 май 2025 г.,

предвид изложеното в съдебното заседание от 19 юни 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Puma SE, иска да бъде отменено решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 4 юли 2024 г. (преписка R 2215/2019‑5) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обстоятелствата по спора

2        На 21 декември 2012 г. другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, CMS Costruzione macchine speciali SpA, посочва, в рамките на заявка за защита на международната регистрация № 1150538, Европейския съюз с приоритетна дата 14 декември 2012 г.

3        Посочването е направено за следната фигуративна марка:

4        Заявената марка обозначава стоките и услугите от класове 7, 11 и 37 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, съответстващи за всеки от тези класове на следното описание:

–        клас 7: „Устройства и инструменти за машини за промишлени цели за производство на всички видове топлинни регулатори“,

–        клас 11: „Системи и оборудване за отопление, климатизация, охлаждане, топлинна регулация, вентилация, парогенериране, сушене“,

–        клас 37: „Инсталиране, поддръжка и ремонт на системи, оборудване и инструменти за машини за промишлени цели за производство на всички видове топлинни регулатори“.

5        На 21 ноември 2013 г. жалбоподателят подава възражение на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1) срещу регистрацията на заявената марка за стоките и услугите, посочени в точка 4 по-горе.

6        Възражението се основава по-специално на следните по-ранни марки (наричани по-нататък „по-ранните марки“):

–        възпроизведената по-долу международна фигуративна марка, регистрирана на 17 юни 1992 г. под номер 593987 (наричана по-нататък „по-ранната марка № 1“) и надлежно подновена, с действие в Бенелюкс, България, Чешката република, Естония, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Обединеното кралство, която обозначава по-специално следните стоки от класове 18, 25 и 28:

–        клас 18: „Изделия от кожа и/или имитация на кожа (включени в този клас); ръчни чанти и други подобни, които не са пригодени за стоките, предвидени да се съдържат в тях, както и дребни кожени изделия, по-специално кесии, портфейли, калъфи за ключове; дамски чанти, чанти за документи, чанти за подреждане и за продукти, ученически чанти и ученически чанти за носене на гръб, чанти за къмпинг, раници, торбички, чанти за спорт, чанти за транспортиране и съхранение и пътни чанти от кожа и имитация на кожа, от синтетични материи, метални сплави и текстилни тъкани; пътнически несесери (от кожа); колани (за поставяне през рамо); необработени кожи; куфари и пътни чанти; чадъри, слънчобрани и бастуни; камшици, хамути и сарашки стоки“;

–        клас 25: „Облекло, обувки, шапкарски изделия; съставни части за обувки, стелки и коригиращи стелки, токове, горници за ботуши; приспособления срещу пързаляне за обувки, бутонки и шпайкове; подплата и джобове за дрехи; артикули за корсажни изделия; ботуши, чорапи, чехли и пантофи; завършени артикули за обувки, градски обувки, обувки за спорт, за свободното време, за трениране, за джогинг, за гимнастика, за баня и физиологични обувки (включени в този клас), обувки за тенис; калци и гети, калци и гети от кожа, клинове, навуща, гети за ниски обувки; екипи за тренировка, гащета и трика за гимнастика, гащета и трикотажни изделия за футбол, блузи и къси панталони за тенис, дрехи и облекло за баня и плаж, плувни шорти, бански гащета и бански костюми, включително от две части, дрехи и облекла за спорт и за свободното време (включително трикотажни дрехи и облекла и от жарсе), както и за фитнес, джогинг или състезания за издръжливост и гимнастика, къси и дълги панталони за спорт, трикотажни изделия, пуловери, тениски, суичъри; дрехи и екипи за тенис и за ски; анцузи и екипи за свободното време, анцузи и екипи за всяко време, чорапи (трикотажни), чорапи за футбол, ръкавици, включително ръкавици от кожа, както и от имитация на кожа или от изкуствена кожа, каскети и шапки, ленти за коса, ленти за чело и ленти за попиване на потта, ешарпи, шалове, шалове за глава, шалчета; колани, анораци и облекла за дъжд, дъждобрани и непромокаеми облекла, палта, блузи, якета и жилетки, поли, дълги и къси панталони, пуловери и костюми, които се състоят от няколко части от дрехи и бельо; бельо“;

–        клас 28: „Играчки и игри, включително миниатюрни обувки и топки (използвани като играчки); апарати и уреди за физическа подготовка, за гимнастика и за спорт (включени в този клас); екипировка за ски, за тенис и за риболов; ски, захващащи средства за ски и щеки за ски; кантове за ски, кожа за ски; топки и балони за игра, включително топки и балони за спорт и за игра; гири, топки, дискове, копия за хвърляне; ракети за тенис, за пинг-понг или за тенис на маса, за бадминтон и за скуош, стикове за крикет, комплекти и стикове за голф и хокей; топки за тенис и перца; ролкови кънки и кънки за пързаляне, обувки, предвидени за ролкови кънки, също и с подсилени подметки; маси за тенис на маса; гимнастически бухалки, спортни обръчи, спортни мрежи, мрежи за врати и мрежи за топки; ръкавици за спорт (аксесоари за игра); кукли, дрехи за кукли, обувки за кукли, каскети и шапки за кукли, колани за кукли, облекла за кукли; наколенки, налакътници, протектори за глезени и защитни елементи за спорт; украшения за коледни елхи“;

–        възпроизведената по-долу международна фигуративна марка, регистрирана на 30 септември 1983 г. под номер 480105 (наричана по-нататък „по-ранната марка № 2“) и надлежно подновена, с действие в Бенелюкс, Чешката република, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Австрия, Португалия, Румъния, Словения и Словакия, която обозначава следните стоки от класове 18, 25 и 28:

–        клас 18: „Чанти за носене през рамо и пътни чанти; пътнически чанти и куфари, по-специално за спортни уреди и облекло“,

–        клас 25: „Облекла; боти, обувки и пантофи“,

–        клас 28: „Игри и играчки; уреди за гимнастически упражнения; уреди за гимнастика и спортни уреди (невключени в други класове), включително и спортни топки“.

7        В подкрепа на възражението е посочено основанието по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Възражението, насочено срещу всички стоки и услуги, посочени в точка 4 по-горе, се основава на всички стоки, обхванати от по-ранната марка № 2, и на част от стоките, обхванати от по-ранната марка № 1, а именно тези от класове 18, 25 и 28. За всички стоки, на които се позовава възражението, и за всички страни, в които по-ранните марки се ползват със защита, се претендира наличието на репутация. За да се докаже репутацията, като приложение към възражението са представени осемнадесет документа, включително предходни решения на отдела по споровете.

8        На 28 ноември 2014 г. отделът по споровете отхвърля възражението с мотива, че репутацията на по-ранните марки не е доказана.

9        На 26 януари 2015 г. жалбоподателят подава жалба до EUIPO срещу решението на отдела по споровете. За първи път пред апелативния състав той представя три CD с приложения, съдържащи дванадесет документа или групи от документи, за да докаже репутацията на по-ранните марки.

10      С решение от 29 януари 2016 г. (наричано по-нататък „първото решение“) втори апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата с мотива, че жалбоподателят не е представил доказателствата за репутацията на по-ранните марки.

11      С определение от 22 май 2019 г., Puma/EUIPO — CMS (CMS Italy) (T‑161/16, EU:T:2019:350), Общият съд отменя първото решение. Като взема предвид изводите от решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma (C‑564/16 P, EU:C:2018:509), относно друга заявка за марка, Общият съд приема, от една страна, че апелативният състав неправилно не е взел предвид предходните решения на EUIPO, представени от жалбоподателя пред отдела по споровете, за да докаже репутацията на посочените по-ранните марки, а от друга страна, че EUIPO неправилно е отхвърлила по съображение за недопустимост доказателствата, представени в рамките на производството по обжалване.

12      С решение от 24 септември 2020 г. (наричано по-нататък „второто решение“) четвърти апелативен състав отново отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя срещу решението на отдела по споровете, с което се отхвърля възражението.

13      С решение от 5 октомври 2022 г., Puma/EUIPO — CMS (CMS Italy) (T‑711/20, непубликувано, наричано по-нататък „отменителното съдебно решение“, EU:T:2022:604), Общият съд отменя второто решение. След като потвърждава сравняването на конфликтните марки (отменителното съдебно решение, т. 33—80), той констатира, че апелативният състав неправилно е приел, че не е необходимо да се разглежда възражението, основано на по-ранната марка № 2, с единствения мотив, че има по-малка степен на сходство със заявената марка в сравнение с по-ранната марка № 1. В това отношение Общият съд подчертава, че степента на сходство между знаците е само един от релевантните фактори, за да се прецени има ли връзка на основание член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, и че следователно по-малката степен на сходство с по-ранната марка № 2 можела да се компенсира по-конкретно с по-висока степен на репутация (отменителното съдебно решение, т. 97—112). Освен това, що се отнася до по-ранната марка № 1, Общият съд констатира, че апелативният състав неправилно е приел, че не е необходимо да се преразгледат доказателствата за репутацията, които са били представени пред отдела по споровете и се различават от предходните решения на отдела по споровете (отменителното съдебно решение, точки 114—136). В резултат на това Общият съд отменя второто решение в частта относно възражението, основано на по-ранните марки № 1 и № 2, тъй като не е направена цялостна преценка за това ползват ли се тези марки с репутация и какъв е нейният интензитет (отменителното съдебно решение, т. 137—144).

14      С обжалваното решение пети апелативен състав отново отхвърля жалбата на жалбоподателя. На първо място, след като отбелязва, че е длъжен да направи нова цялостна преценка за това ползват ли се по-ранните марки с репутация и какъв е нейният интензитет, той решава да приеме допълнителните доказателства, представени в рамките на производството по обжалване, като приема, че в отменителното съдебно решение Общият съд е потвърдил сравняването на конфликтните марки. На второ място, след като преценява всички доказателства за репутацията на по-ранните марки, включително предходните решения на отдела по споровете и допълнителните доказателства, представени пред него, апелативният състав констатира, че съвместното разглеждане на представените от жалбоподателя доказателства показва „най-малкото“ средна степен на репутация на по-ранните марки за спортни обувки и спортни дрехи, поне в Германия, Италия, Испания, Обединеното кралство и Чешката република. На трето място, той отхвърля възражението с мотива, че не е доказано наличието на връзка между конфликтните марки въпреки „поне“ средната степен на репутация на по-ранните марки. На четвърто място, „[з]а изчерпателност“ апелативният състав отхвърля също възражението с мотива, че жалбоподателят не е доказал, че са изпълнени другите условия, а именно неоснователното извличане на полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранните марки или увреждане на отличителния им характер или на репутацията им.

 Искания на страните

15      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително направените в производството пред апелативния състав.

16      EUIPO иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, в случай че бъде насрочено съдебно заседание.

 От правна страна

17      В подкрепа на жалбата си по същество жалбоподателят се позовава на едно-единствено основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Това единствено основание се състои по същество от четири части, свързани, първо, със сходството между конфликтните марки, второ, с интензитета на репутацията на по-ранните марки, трето, с наличието на връзка между конфликтните марки, и четвърто, с наличието на засягане на репутацията на по-ранните марки.

18      Според член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка по смисъла на параграф 2 се отказва регистрация на марката, за която е била подадена заявката, когато тя е идентична или сходна на по-ранна марка и трябва да бъде регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни на тези, за които е регистрирана по-ранната марка, когато, в случай на по-ранна марка на Европейския съюз, тя се ползва с репутация в Съюза, а в случай на по-ранна национална марка тя се ползва с репутация в съответната държава членка и когато използването без основателна причина на марка, за която е била подадена заявка, извлича неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или би я увредило.

19      Следователно по-широката защита, която член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 предоставя на по-рано регистрираната марка, предполага да са изпълнени следните условия: първо, идентичността или сходството на конфликтните марки, второ, съществуването на репутация на по-ранната марка, изтъкната в подкрепа на възражението, и трето, съществуването на риск използването без основателна причина на марката, за която е била подадена заявка, да извлече неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или да ги увреди. Тези условия са кумулативни и липсата на едно от тях е достатъчна, за да бъде посочената разпоредба неприложима (вж. отменителното съдебно решение, т. 31 и цитираната съдебна практика.

20      В случая Общият съд приема за уместно да разгледа най-напред втората част от единственото основание, отнасяща се до интензитета на репутацията на по-ранните марки.

21      С втората част на единственото основание жалбоподателят оспорва преценката на апелативния състав, че интензитетът на репутацията на по-ранните марки е най-малкото среден. По същество тази част се състои от три оплаквания. С първото оплакване жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е взел предвид основното значение на степента на репутация на по-ранните марки за прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Липсата на отговор от апелативния състав за степента на тази репутация била „в противоречие с правото“. С второто оплакване жалбоподателят твърди, че по-ранните марки всъщност се ползват с много висока степен на репутация, която се доказвала от големия брой представени доказателства. С третото оплакване той упреква апелативния състав за това, че не е признал, че по-ранните марки имат силно изразен отличителен характер, тъй като техният нормален или среден присъщ отличителен характер бил значително нараснал поради широкото им използване.

22      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя. Тя преквалифицира първото оплакване на жалбоподателя в смисъл, че апелативният състав трябвало да установи точната степен на репутация, с която се ползват по-ранните марки. EUIPO отбелязва, че макар наличието на репутация на по-ранните марки да е необходимо предварително условие за прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, все пак не е необходимо във всички случаи да се установява конкретната степен на тази репутация. Следователно на основание на този член преценката трябвало да може да се направи въз основа на възможно най-ниската степен на репутация (т.е. „най-малката“), на най-високата степен на репутация (т.е. „най-много“, „в най-добрия случай“) или дори на известна репутация. Поради това EUIPO приема, че в случая апелативният състав не е допуснал никаква грешка в преценката, като е стигнал до извода, че по-ранните марки се ползват с „най-малко средна степен на репутация“ за спортни обувки и спортни дрехи, които представляват две отделни категории стоки.

23      В точки 44—61 от обжалваното решение апелативният състав е преценил надлежно всички доказателства за репутацията на по-ранните марки, включително предходните решения на отдела по споровете. В частност апелативният състав приема, че представените пред него приложения показват, че през годините жалбоподателят е положил значителни маркетингови усилия, а именно е спонсорирал различни спортисти и спортни отбори. Така редица документи съдържат снимки на известни спортисти, носещи спортни дрехи и спортни обувки, върху които фигурират по-ранните марки (или една от тях).

24      В точка 62 от обжалваното решение апелативният състав констатира, че съвместното разглеждане на представените от жалбоподателя доказателства показва „най-малко средна степен на репутация“ на по-ранните марки за спортните обувки и спортни дрехи. Според него документите, взети в тяхната цялост, не са достатъчни, за да докажат наличието на репутация за други стоки, тъй като не показвали, че съответните потребители познават в достатъчна степен марката, което можело да бъде доказано от пазарни проучвания. Като цяло представените доказателства показвали, че по-ранните марки се използват интензивно и отдавна и притежават „най-малко средна [степен на] репутация“ по отношение на спортните обувки и спортните дрехи. В точка 63 от посоченото решение апелативният състав прави извода, че като цяло представените от жалбоподателя доказателства показват „поне средна степен на репутация“ на по-ранните марки, най-малкото в Германия, Италия, Испания, Обединеното кралство и Чешката република.

25      Според постоянната съдебна практика дадена марка се ползва с репутация по смисъла на правото на Съюза, когато е известна на значителна част от съответните потребители на стоките или на услугите, обхванати от нея, в съществена част от съответната територия. Наличието на репутацията трябва да се преценява, като се вземат предвид всички релевантни за конкретния случай фактори, и по-специално пазарният дял на марката, интензитетът, географският обхват и продължителността на използването ѝ, както и размерът на инвестициите, направени от предприятието за нейното популяризиране (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509, т. 55 и 56 и цитираната съдебна практика).

26      Що се отнася до първото оплакване, следва да се приеме, че с него по същество жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е установил точната степен на репутация, с която се ползват по-ранните марки, или, най-малко, като не е взел изрично предвид най-благоприятната за него хипотеза.

27      В самото начало следва да се припомни, че интензитетът на репутацията е релевантен фактор за цялостната преценка дали между конфликтните марки има връзка (вж. в този смисъл решение от 27 ноември 2008 г., Intel Corporation, C‑252/07, EU:C:2008:655, т. 41 и 42).

28      Освен това, що се отнася до интензитета на репутацията и до това каква е степента на отличителния характер на марката, от съдебната практика става ясно, че колкото отличителният характер и репутацията на марката са по-изразени, толкова по-лесно е да се приеме, че съществува увреждане (вж. в този смисъл решение от 27 ноември 2008 г., Intel Corporation, C‑252/07, EU:C:2008:655, т. 69 и цитираната съдебна практика).

29      От друга страна, следва да се припомни, че макар да е едно от кумулативните условия за прилагане на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, репутацията на по-ранната марка, включително нейният интензитет, е част от факторите, които трябва да се вземат предвид за преценката както дали има асоциативна връзка в съзнанието на потребителите между по-ранната марка и оспорената марка, така и дали има вероятност от настъпване на едно от трите увреждания, посочени в същата разпоредба (вж. решение от 28 септември 2016 г., Lacamanda Group/EUIPO — Woolley (HENLEY), T‑362/15, непубликувано, EU:T:2016:576, т. 21 и цитираната съдебна практика).

30      Така преценката за това ползва ли се по-ранната марка с репутация е необходим етап от проверката за приложимостта на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009. Следователно прилагането на тази разпоредба по необходимост предполага да се направи окончателен извод за това съществува или не такава репутация, което по принцип изключва възможността анализ за евентуалното прилагане на въпросната разпоредба да бъде направен въз основа на неясна хипотеза, т.е. хипотеза, която не би се основавала на приемането на репутация с конкретен интензитет (вж. решение от 28 септември 2016 г., HENLEY, T‑362/15, непубликувано, EU:T:2016:576, т. 22 и цитираната съдебна практика; вж. също по аналогия решение от 22 януари 2025 г., Rain Carbon Germany/EUIPO — Novaresine (NOVARESINE INNOVATION GOES GREEN), T‑1188/23, непубликувано, EU:T:2025:49, т. 91 и 92).

31      В това отношение следва да се приеме, че когато, както в случая, EUIPO разглежда прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, не е достатъчно да констатира, че по-ранната марка се ползва с „най-малко средна“ степен на репутация, а трябва или да определи с точност степента на интензитет на тази репутация (средна, висока, дори много висока), която представлява релевантен фактор за цялостната преценка на връзката, или най-малко да вземе изрично предвид най-благоприятната хипотеза за загубилата страна пред EUIPO, в случая това е жалбоподателят. Трябва да се уточни, че в този контекст понятието „загубилата страна“ обозначава страната, чиито доводи относно интензитета на репутацията EUIPO отхвърля.

32      Несъмнено следва да се отбележи, както прави EUIPO, че тя не е длъжна да определя точна степен на репутация във всички случаи. Така в някои подходящи случаи (вж. т. 34 и 35 по-долу), за да прецени какъв е интензитетът на репутацията, EUIPO може да използва изрази като „най-малко“ или „най-много“.

33      Важно е обаче да се подчертае, че когато EUIPO избере да използва изрази като „най-малко“ или „най-много“, за да прецени интензитета на репутацията, трябва изрично да вземе предвид най-благоприятната хипотеза за загубилата страна пред Службата, преди да може да разсъждава a fortiori за другите хипотези, които са по-неблагоприятни за загубилата страна.

34      Така в случаите, в които EUIPO стигне до извода, че липсва връзка или че репутацията на разглежданата по-ранна марка не е засегната, може да квалифицира степента на репутация като „най-много“ висока, да вземе предвид максималната степен, а именно високата степен, и да разсъждава a fortiori за хипотезите, които са по-неблагоприятни за загубилата страна, която е подалата възражението, а именно средна (или ниска) степен. За разлика от това, в такива случаи на EUIPO не е позволено да квалифицира степента на репутация като „най-малко“ средна, без изрично да вземе предвид най-благоприятната хипотеза за „загубилата страна“, в случая подалата възражението страна, като хипотезата за висока степен на репутацията, дори много висока степен. Всъщност изричното невземане предвид на най-благоприятната хипотеза за подалата възражението страна може да опорочи цялостната преценка дали е налице връзка, за която интензитетът на репутацията на по-ранната марка представлява релевантен фактор, или дали е налице засягане на репутацията.

35      Обратно, в случаите, в които EUIPO стигне до извода, че между конфликтните марки има връзка или че репутацията на разглежданата по-ранна марка е засегната, може да квалифицира степента на репутация като „поне“ средна, да вземе предвид минималната степен, а именно средната степен, и да разсъждава a fortiori за хипотезите, които са по-неблагоприятни за загубилата страна, в този случай притежателят на оспорената марка, а именно висока степен, дори много висока. За разлика от това, в такива случаи на EUIPO не е позволено да квалифицира степента на репутация като „най-много“ висока, без изрично да вземе предвид най-благоприятната хипотеза за притежателя, каквато е тази за средна (или ниска) степен на репутация. Всъщност изричното невземане предвид на най-благоприятната хипотеза за притежателя може да опорочи цялостната преценка дали е налице връзка, за която интензитетът на репутацията на по-ранната марка представлява релевантен фактор, или дали е налице засягане на репутацията.

36      В по-общ план следва да се приеме, че когато в рамките на каквато и да е преценка EUIPO избере да използва изрази като „най-малко“ или „най-много“, трябва изрично да вземе предвид най-благоприятната хипотеза за загубилата страна пред EUIPO, а именно страната, чиито доводи относно въпросната преценка Службата отхвърля.

37      Задължението изрично да се вземе предвид най-благоприятната хипотеза за загубилата страна пред EUIPO представлява за последната особен израз на задължението за полагане на дължима грижа, според което компетентната институция е длъжна да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни за конкретния случай правни и фактически обстоятелства (вж. отменителното съдебно решение, т. 127 и цитираната съдебна практика).

38      В случая обаче се налага констатацията, че при цялостната преценка дали между конфликтните марки има връзка апелативният състав не е взел изрично предвид най-благоприятната хипотеза за загубилата страна, в случая жалбоподателят (който впрочем изтъква именно такава хипотеза), а именно тази за „много висока“ репутация.

39      Така конкретният случай се различава от делото, по което е постановено решение от 2 октомври 2015 г., The Tea Board/СХВП — Delta Lingerie (Darjeeling) (T‑627/13, непубликувано, EU:T:2015:740, т. 83). По това дело, на което се позовава EUIPO в съдебното заседание, апелативният състав изрично се основава не на неясна хипотеза, а на хипотетичната предпоставка, че разглежданите по-ранни марки се ползват с репутация с точно определен интензитет, а именно изключително висок интензитет, който съответства на този, който жалбоподателят, загубилата въпросното дело страна, цели да докаже пред компетентните инстанции на EUIPO.

40      Направената в точка 38 по-горе констатация не може да бъде опровергана от останалите доводи на EUIPO.

41      Първо, EUIPO поддържа, че макар наличието на репутация, с която се ползват по-ранните марки, да представлява необходимо предварително условие за прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, все пак не във всички случаи е необходимо да се установява точната степен на тази репутация. Поради това трябвало да е възможно на основание на този член преценката да се направи въз основа на възможно най-ниската степен на репутация (т.е. „най-малко“) (решения от 19 юни 2008 г., Mülhens/СХВП — Spa Monopole (MINERAL SPA), T‑93/06, непубликувано, EU:T:2008:215, т. 34—36, и от 6 юли 2022 г., ALO jewelry CZ/EUIPO — Cartier International (ALOve), T‑288/21, непубликувано, EU:T:2022:420, т. 26 и 72), на най-високата степен на репутация (т.е. „най-много“, „в най-добрия случай“) (отменителното съдебно решение, т. 16) или дори на известна репутация (решение от 9 септември 2020 г., Novomatic/EUIPO — Brouwerij Haacht (PRIMUS), T‑669/19, непубликувано, EU:T:2020:408, т. 77).

42      В това отношение следва да се отбележи, че безспорно в решение от 19 юни 2008 г., MINERAL SPA (T‑93/06, непубликувано, EU:T:2008:215, т. 34—36), Общият съд действително приема, че е налице „най-малко много голяма“ репутация, и постановява, че това е достатъчно, за да се определи точно степента на репутация на по-ранната марка. За разлика обаче от апелативния състав по настоящото дело, след това Общият съд се съгласява, че е налице засягане на репутацията, като приема (поне) „много голяма“ степен на репутация, а така изрично се основава на най-благоприятната хипотеза за загубилата страна — притежателят на оспорената марка. Също така безспорно в решение от 6 юли 2022 г., ALOve (T‑288/21, непубликувано, EU:T:2022:420, т. 26 и 72), Общият съд действително приема, че по-ранната марка се ползва с „най-малко средна“ степен на репутация. За разлика обаче от апелативния състав по настоящото дело, след това Общият съд стига до извода, че е налице засягане на репутацията, като приема (поне) средна степен на репутация, а така се основава на най-благоприятната хипотеза за загубилата страна — притежателят на оспорената марка. Освен това, макар да е вярно, че в частта „Обстоятелствата по спора“ от отменителното съдебно решение Общият съд припомня, че във второто решение четвърти апелативен състав е приел, че представените пред него доказателства показват „най-много известна репутация“ за „спортни обувки“ от клас 25, това не променя факта, че в частта „От правна страна“ на отменителното съдебно решение той изобщо не се е произнесъл по този въпрос. Накрая, макар да е вярно, че в решение от 9 септември 2020 г., PRIMUS (T‑669/19, непубликувано, EU:T:2020:408, т. 77 и 107), Общият съд най-напред констатира, че по-ранните марки се ползват с „известна репутация“, по-нататък той уточнява, че тази репутация трябва да се „смята за средна“, преди да приеме, за разлика от апелативния състав по настоящото дело, че е налице засягане на репутацията.

43      Така нито едно от посочените от EUIPO съдебни решения не е релевантно в настоящия случай, в който апелативният състав изрично не е взел предвид най-благоприятната хипотеза за загубилата страна.

44      Второ, EUIPO твърди, че степента на репутация може да варира в зависимост от конкретните стоки и услуги и че при това положение да се възприеме една-единствена степен на репутация за всички тези стоки и услуги можело да улесни прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

45      В това отношение е достатъчно да се констатира, че като се има предвид, че интензитетът на репутацията представлява фактор за преценката съществува ли връзка и че може да варира в зависимост от конкретните стоки и услуги, EUIPO трябва или да установи точната степен на интензитет на репутацията за всяка от конкретните стоки и услуги, за които по-ранната марка се ползва с репутация, или поне за всяка от тези стоки и услуги да вземе изрично предвид най-благоприятната хипотеза за загубилата страна (вж. т. 31 по-горе).

46      Трето, EUIPO смята, че изводът на апелативния състав за това, че по-ранните марки се ползват „най-малко със средна степен на репутация“ за „спортни обувки“ и „спортните дрехи“ от клас 25, означава, че за тези стоки репутацията действително би могла да бъде много висока. В отговор на писмен въпрос на Общия съд EUIPO приема, че апелативният състав „имплицитно, но несъмнено“ е взел предвид твърдяната от жалбоподателя висока степен на репутация на по-ранните марки.

47      В това отношение е достатъчно да се отбележи, че такова вземане предвид от EUIPO на най-благоприятната хипотеза за загубилата страна пред Службата следва да бъде изрично и ясно, а не имплицитно или неясно.

48      Четвърто, EUIPO твърди, че от обжалваното решение не следва, че за целите на прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 апелативният състав е взел предвид само средната степен на репутация на по-ранните марки. Според EUIPO, напротив, от текста на точка 62 от обжалваното решение (например „публикацията „Sporting Goods Intelligence“ (приложение 9 […]) показва, че през 2007 г. [жалбоподателят] притежава значителен пазарен дял за „обувките за лека атлетика“, заемайки трето място в света в този сектор“, „по-ранните марки са били използвани интензивно и отдавна“) следва, че апелативният състав не е изключил възможността репутацията на по-ранните марки действително да е по-висока от средната. Освен това от точка 78 от обжалваното решение, в която се посочва „за изчерпателност“, че „дори по-ранните марки да се ползват с висока степен на репутация и за други стоки от клас 25 […], резултатът би бил идентичен“, следвало, че апелативният състав взел предвид висока степен на репутация на по-ранните марки, поне за някои от стоките, обхванати от по-ранните марки, а следователно и „най-благоприятния сценарий“ за жалбоподателя.

49      В това отношение се налага констатацията, че обжалваното решение не съдържа никакви изрични и ясни данни за каквото и да било вземане предвид — в цялостната преценка на връзката — на много висока степен на репутация за спортните обувки или спортните дрехи. Що се отнася до цитираните откъси от точка 62 от това решение, следва да се отбележи, че те са в основата на преценката за наличието и интензитета на репутацията, както преди, така и след констатациите в точки 62 и 63 от същото решение, според които съвместното разглеждане на представените доказателства показва „най-малко средна степен на репутация“. Следователно тези откъси по никакъв начин не поставят под въпрос общия извод на апелативния състав за интензитета на репутацията. Освен това те не са включени в цялостната преценка на връзката. Следователно те не могат да докажат, нито дори да внушат, че в този смисъл е взета предвид висока, дори много висока репутация.

50      Колкото до цитирания откъс от точка 78 от обжалваното решение, освен че се съдържа в преценката има ли засягане, той се отнася именно до „други“ стоки от клас 25, различни от спортните обувки и спортните дрехи. Следователно той не може, само въз основа на наречието „също“, да установи изричното и ясно вземане предвид на висока, дори много висока репутация за спортните обувки и спортните дрехи при цялостната преценка на връзката.

51      В това отношение следва да се уточни, що се отнася до това има ли засягане по смисъла на третото условие по член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 (вж. т. 19 по-горе), че в преценката си, извършена „за изчерпателност“ в точки 74—78 от обжалваното решение, апелативният състав също не е взел изрично предвид най-благоприятната хипотеза за жалбоподателя, що се отнася до интензитета на репутацията на по-ранните марки. Всъщност в точка 77 от това решение апелативният състав посочва „поне средната степен на репутация, с която се ползват по-ранните марки за [спортните] обувки и спортните дрехи“, а в цитирания откъс от точка 78 от посоченото решение изтъква хипотезата за „висока степен на репутация“ за „други“ стоки, различни от спортните обувки и спортните дрехи.

52      Пето, в съдебното заседание EUIPO твърди, че пред собствените ѝ инстанции жалбоподателят не се е позовал на висока степен на репутация.

53      От обобщеното в точка 8 от обжалваното решение писмено изложение на основанията за обжалването пред апелативния състав обаче става ясно, че жалбоподателят изтъква „много висока степен на разпознаване на пазара“ и „висока репутация“ за по-ранните си марки. Следователно това твърдение на EUIPO не се подкрепя от фактите. Впрочем EUIPO оспорва собственото си твърдение, че апелативният състав „имплицитно, но несъмнено“ взел предвид високата степен на репутация на по-ранните марки, на която се е позовал жалбоподателят (вж. т. 46 по-горе).

54      Следва да се заключи, че като не е взел изрично предвид най-благоприятната хипотеза за жалбоподателя (на която впрочем последният се позовава), а именно „много висока“ степен на репутация, в цялостната преценка на връзката между конфликтните марки, апелативният състав е нарушил задължението, посочено в точки 31—37 по-горе, и по този начин е допуснал грешка при прилагане на правото.

55      Следователно първото оплакване от втората част на единственото основание трябва да бъде уважено.

56      Според постоянната съдебна практика обаче наличието на връзка между конфликтните марки — което е основно, макар и имплицитно условие за прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 — трябва да се преценява цялостно, като се вземат предвид всички релевантни фактори в конкретния случай. Сред тези фактори може по-специално да се посочи интензитетът на репутацията на по-ранната марка (вж. отменителното съдебно решение, т. 139 и цитираната съдебна практика).

57      В настоящия случай, като се има предвид грешката при прилагане на правото, допусната от апелативния състав по отношение на интензитета на репутацията на по-ранните марки (вж. т. 54 по-горе), Общият съд не следва да се произнася по интензитета на тази репутация, нито по цялостната преценка на апелативния състав за това има ли връзка между конфликтните марки. Следователно апелативният състав ще трябва да прецени тези аспекти за целите на решението, което ще трябва да постанови по жалбата, с която остава сезиран (вж. в този смисъл отменителното съдебно решение, т. 140 и цитираната съдебна практика).

58      В това отношение следва да се припомни, че Общият съд няма право сам да преценява интензитета на репутацията на по-ранните марки, тъй като в съответствие с член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009 Общият съд упражнява контрол за законосъобразност върху решенията на EUIPO. Ако той стигне до извода, че подобно решение, оспорено с подадената пред него жалба, е опорочено поради незаконосъобразност, трябва да го отмени. Общият съд обаче не може да отхвърли жалбата, като замени със свои мотивите на компетентната инстанция на EUIPO, която е автор на обжалвания акт (вж. в този смисъл решение от 28 септември 2016 г., HENLEY, T‑362/15, непубликувано, EU:T:2016:576, т. 25 и цитираната съдебна практика).

59      С оглед на всичко изложено по-горе и без да е необходимо да се разглеждат другите части и другите оплаквания от единственото основание на жалбоподателя, обжалваното решение следва да бъде отменено в неговата цялост.

 По съдебните разноски

60      Според член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

61      След като EUIPO е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя. Освен това жалбоподателят е поискал EUIPO да бъде осъдена да му заплати разноските, които той е направил в производството пред апелативния състав. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в светлината на настоящото решение апелативният състав следва да се произнесе по разходите, свързани с производството пред него (вж. в този смисъл решение от 29 май 2018 г., Uribe-Etxebarría Jiménez/EUIPO — Núcleo de comunicaciones y control (SHERPA), T‑577/15, EU:T:2018:305, т. 94 и цитираната съдебна практика).

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Отменя решение на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 4 юли 2024 г. (преписка R 2215/2019‑5).

2)      Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 октомври 2025 година.

Подписи

*      Език на производството: английски.