Дело T‑131/24

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (пети състав) от 2 юли 2025 година

„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсия за осигурителен стаж — Реформи на Правилника от 2004 г. и 2014 г. — Преходни разпоредби, отнасящи се до някои правила за изчисляване на пенсионните права — Член 28 от приложение XIII към Правилника — Договорно наети служители, вече длъжностни лица — Годишен процент за придобиване на пенсионни права — Пенсионна възраст — Приложно поле на закона — Равно третиране“

Длъжностни лица — Пенсии — Правила за изчисляване на пенсионните права — Преходни разпоредби на Регламент № 1023/2013 — Приложимост към служители, които са на служба към 31 декември 2013 г. — Ограничаване само до служителите, които са прекъснали осигуряването си в пенсионната схема на Съюза — Изключване — Нарушение на принципа на равно третиране, тъй като служителите, прекъснали осигуряването си, са приравнени на тези, които не са го прекъснали — Липса

(член 13, параграф 2 ДЕС, Правилник за длъжностните лица, изменен с Регламент № 1023/2013 съображение 29 и член 83, параграф 2 и приложение XIII към Правилника, членове 21, 22 и 28; Условия за работа на другите служители, член 1, параграф 1 и приложението към тях; Регламент № 723/2004 на Съвета)

(вж. т. 37—42, 44, 45 и 108—114)
Длъжностни лица — Пенсии — Правила за изчисляване на пенсионните права — Преходни разпоредби на Регламент № 1023/2013 — Приложимост към служители, които са на служба към 31 декември 2013 г. — Приложимост към договорно нает служител, станал длъжностно лице след тази дата — Разлика в третирането на такъв служител в сравнение с договорно нает служител, запазил този статут или станал срочно нает служител — Обосноваване с оглед на целта за поддържане на актюерския баланс на пенсионната схема на Съюза — Допустимост — Позоваване на практика, следвана от друга институция — Липса на последици

(членове 310 и 317 ДФЕС, Правилник за длъжностните лица, изменен с Регламент № 1023/2013, член 77, и приложение XIII към Правилника, членове 21, 22 и 28; Условия за работа на другите служители, член 39, параграф 1, член 83, параграф 2 и член 109, параграф 1, и приложението към тях, член 1, параграф 1; Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета, съображение 13)

(вж. т. 47—66, 77—88 и 91—104)
Жалби на длъжностните лица — Основания — Основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране — Оспорване на преходните правила, приети за да гарантират справедлив преход от стария към новия режим на Правилника — Съдебен контрол — Граници

(вж. т. 69—73)

Резюме

Сезиран с жалба от CR, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, срещу решението на тази институция за определяне на пенсионните права за осигурителен стаж (наричано по-нататък „обжалваното решение“), Общият съд отхвърля жалбата и изяснява прилагането на преходните разпоредби, отнасящи се до някои правила за изчисляване на пенсионните права, предвидени в приложение XIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).

През юни 2012 г. жалбоподателката постъпва на служба в Комисията като договорно нает служител. През август 2015 г. тя е назначена за длъжностно лице.

Междувременно реформата от 2014 г. на Правилника и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз ( 1 ), от една страна, въвежда нов годишен процент за придобиване на пенсионни права в размер на 1,8 %, който е по-неблагоприятен от предходния 1,9 %, и от друга страна, определя пенсионна възраст от 66 години, вместо 63 години, както е по-рано.

През май 2023 г. служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) на Комисията приема обжалваното решение, като по-специално прилага член 28 от приложение XIII към Правилника относно правилата за изчисляване на годишния процент за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст на договорно наетите служители, вече длъжностни лица. PMO уведомява жалбоподателката, че считано от 1 юли 2023 г., има право на пенсия за осигурителен стаж при навършване на 66‑годишна възраст. PMO я уведомява също, че за периода, през който е била договорно нает служител, годишният процент за придобиване на пенсионните ѝ права е 1,9 %, а за периода, през който е била длъжностно лице, годишният процент е 1,8 %.

В своята жалба, подадена по административен ред и отхвърлена от Комисията, жалбоподателката изтъква, че въпросният член не е приложима към нейното положение, като се има предвид, че тя била осигурена без прекъсване в пенсионноосигурителната схема на институциите на Европейския съюз (наричана по-нататък „ПСИЕС“) и че е правела вноски в нея без прекъсване. Тя иска от PMO да преразгледа обжалваното решение, така че пенсионната ѝ възраст да бъде определена на 63 години и за цялата ѝ кариера да бъде приложен годишен процент за придобиване на пенсионни права от 1,9 %. Освен това, тъй като е останала на служба до 66‑годишна възраст и счита, че пенсионната ѝ възраст е трябвало да бъде определена на 63 години, жалбоподателката иска да ѝ бъде предоставено допълнително увеличение от 2,5 % от последната ѝ основна заплата за всяка прослужена година след навършването на 63‑годишна възраст.

Съображения на Общия съд

На първо място, Общият съд отбелязва, че за да се установи дали е приложим член 28 от приложение XIII към Правилника, е важно единствено да са изпълнени определените в този член условия.

Член 28 от приложение XIII към Правилника предвижда две отделни и кумулативни условия. Първото условие е лицето да е постъпило на служба като служител най-късно на 1 май 2004 г. или на 1 януари 2014 г., тъй като на една от тези дати служителят е трябвало да има сключен договор. Второто условие този служител да е назначен като длъжностно лице задължително след постъпването му на служба, тъй като съгласно текста на член 28 от приложение XIII към Правилника назначаването трябва да е станало „след“1 януари 2004 г. или „след“1 януари 2014 г.

Ограничаването на приложимостта на посочения член само до служителите, които са прекъснали осигуряването си към ПСИЕС, както поддържа жалбоподателката, не следва от ясния текст на член 28 от приложение XIII към Правилника. Да се приеме нейният довод, би означавало да се ограничи обхватът на член 28 от приложение XIII към Правилника, като се добави условие, което не е било предвидено от законодателя на Съюза.

Щом смисълът на разпоредба от правото на Съюза следва недвусмислено от самия ѝ текст, съдът на Съюза не може да се отклонява от него. Така, ако се приеме, че прилагането на разпоредба от Правилника зависи от условие, което не е предвидено в нея, това би представлявало тълкуване contra legem на тази разпоредба, поради което такова тълкуване не може да бъде прието. Всъщност с оглед на принципите на институционално равновесие и на предоставената компетентност, прогласени в член 13, параграф 2 ДЕС, съдът на Съюза няма правомощие да дерогира разпоредби на Правилника, като член 28 от приложение XIII към него, като добави несъществуващо понастоящем условие.

Общият съд отбелязва, че нито практиката на Съда, нито тази на Общия съд опровергават този извод. В нито един момент тези две съдилища не са възнамерявали да поставят под въпрос направения от законодателя на Съюза избор и да променят приложното поле на член 28 от приложение XIII към Правилника, като го запазят само за срочно наетите или договорно наетите служители, с които към 1 май 2004 г. или 1 януари 2014 г. има сключен договор и са прекъснали осигуряването си към ПСИЕС, преди да бъдат назначени като длъжностни лица.

На второ място, що се отнася до спазването на принципа на равно третиране, Общият съд счита, от една страна, че предвид широката свобода на преценка, с която разполага, законодателят на Съюза е можел да приеме, че длъжностни лица, назначени след 1 май 2004 г. или след 1 януари 2014 г., се третират различно от начина, по който щяха да бъдат третирани, ако бяха запазили най-малко десет години статута си на срочно нает или договорно нает служител. Всъщност цялостното отражение на реформите от 2004 г. и 2014 г. върху бюджета на Съюза неизбежно е по-значително, що се отнася до пенсиите на длъжностните лица, отколкото по отношение на пенсиите на другите служители. Тази логика следва целта за поддържане на актюерския баланс на ПСИЕС, без това да засяга придобитите права и оправданите правни очаквания на назначения персонал, цел, която се прибавя към по-общите цели за бюджетна дисциплина и оздравяване на публичните финанси в контекст на трудни социални и икономически условия.

Освен това от разпоредбите на член 28 от приложение XIII към Правилника не може да се изведе никакво произволно или явно неадекватно разграничение по отношение на преследваната от законодателя на Съюза цел да се запазят придобитите права и оправданите правни очаквания на съответните длъжностни лица, тъй като, подобно на другите членове на персонала, които са назначени към 1 май 2004 г. или към 1 януари 2014 г., придобитите от тях права и оправданите им правни очаквания се зачитат.

От друга страна, при проверката на сходството на съответните им положения е без значение дали тези длъжностни лица са прекъснали осигуряването си към ПСИЕС преди назначаването им. Всъщност това обстоятелство се отнася за периода, през който са били наети като други служители, докато прилагането на разпоредбите на член 28 от приложение XIII към Правилника зависи от назначаването им като длъжностни лица. Така, на практика това обстоятелство може най-много да означава, че на длъжностно лице, което преди да бъде назначено е прекъснало осигуряването си и съответно плащането на вноските си към ПСИЕС, ще се зачитат по-малко години осигурителен стаж, отнасящи се само за периода, през който е било наето като служител, отколкото ако не беше прекъснало участието си в пенсионноосигурителната схема.

( 1 ) Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15) е влязъл в сила на 1 ноември 2013 г. и е приложим, що се отнася до релевантните за настоящото дело разпоредби, считано от 1 януари 2014 г.