1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Meta Platforms Ireland Ltd, иска отмяна на решение за изпълнение C(2023) 8176 final на Комисията от 27 ноември 2023 година за определяне на размера на таксата за надзор, приложима за Facebook и Instagram съгласно член 43, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2

Жалбоподателят е дружество, учредено по ирландското право, дъщерно дружество на американското предприятие Meta Platforms Inc., идентифицирано като доставчик на услугите на Facebook и Instagram в Европейския съюз.

3

Съгласно член 43, параграфи 1—3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 2022 г., стр. 1, наричан по-нататък „АЦУ“) Европейската комисия събира от доставчиците на много големи онлайн платформи (наричани по-нататък „МГОП“) и на много големи онлайн търсачки (наричани по-нататък „МГОТ“), определени като такива в приложение на член 33 от посочения регламент, годишна такса за надзор за всяка от така определените им услуги, фиксирана с акт за изпълнение, за покриване на прогнозните разходи, които тя трябва да направи за изпълнението на възложените ѝ от АЦУ надзорни задачи. В съответствие с член 43, параграф 4 от посочения регламент Комисията определя посочената такса, като прилага методиката, която е определила в делегиран акт, при спазване на принципите, предвидени в член 43, параграф 5 от същия регламент.

4

За тази цел на 2 март 2023 г. Комисията приема Делегиран регламент (ЕС) 2023/1127 за допълнение на Регламент 2022/2065 с подробните методики и процедури по отношение на таксите за надзор, начислявани от Комисията на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки (ОВ L 149, 2023 г., стр. 16).

5

На 25 април 2023 г. Комисията приема съответно Решение C(2023) 2756 final за определяне на Facebook и Решение C(2023) 2734 final за определяне на Instagram като МГОП в съответствие с член 33, параграф 4 от АЦУ.

6

На 28 април 2023 г. жалбоподателят е уведомен за тези решения в качеството му на основно място на стопанска дейност в Съюза на доставчика на Facebook и Instagram. Копие от всяко решение е изпратено на Meta Platforms, дружеството, контролиращо групата правни субекти, към която принадлежи жалбоподателят.

7

На 27 септември 2023 г. Комисията изпраща на жалбоподателя съобщение за временно определения размер на годишната такса за надзор, що се отнася до Facebook и Instagram, в съответствие с член 6, параграф 3 от Делегиран регламент 2023/1127, копие от което е изпратено и на Meta Platforms. На 13 октомври 2023 г. жалбоподателят представя становището си на Комисията.

8

На 27 ноември 2023 г. Комисията приема обжалваното решение за определяне на размера на годишната таксата за надзор, приложима за Facebook и за Instagram за 2023 г. Този размер е бил определен в съответствие с член 43, параграф 3, втора алинея от АЦУ, като са следвани методиката и процедурите, определени в Делегиран регламент 2023/1127, и по-специално в член 5 от него. За целите на определянето на посочения размер Комисията използва по-специално двама оператори — трети лица, SensorTower и Similarweb, и следва обща за всички МГОП и МГОТ методика, която добавя в приложение към обжалваното решение, за да изчисли средномесечния брой активни получатели в Съюза (наричан по-нататък „СМБАП“) на определените услуги и да разпредели между последните годишната такса за надзор в съответствие с принципите, посочени в член 43 от АЦУ. Копие от това решение е изпратено и на Meta Platforms.

9

Жалбоподателят иска по същество от Общия съд:

10

Комисията иска от Общия съд:

11

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания, първите две от които се основават на възражение за незаконосъобразност, съответно на член 5, параграф 2, второ изречение от Делегиран регламент 2023/1127, тъй като той нарушавал член 290 ДФЕС и член 43, параграфи 4 и 5 от АЦУ, и на член 5, параграф 4 от Делегиран регламент 2023/1127, тъй като той нарушавал член 290, параграф 1 ДФЕС и член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ, както и принципите на пропорционалност и на равно третиране. Третото основание е изведено от нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан на основание член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, що се отнася до определянето на „остатъчните суми“ и методиката за изчисляване на СМБАП. Четвъртото основание е изведено от липса на мотиви относно методиката за изчисляване на СМБАП и на „остатъчните суми“. Петото основание е изведено по същество от неправилния и незаконосъобразен характер на методиката за изчисляване на СМБАП, тъй като Комисията упражнила делегираното си правомощие с индивидуални актове за изпълнение. Накрая, шестото основание е изведено от погрешното определяне на таксата за надзор на жалбоподателя, доколкото то нарушавало член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ.

12

Общият съд ще разгледа най-напред петото основание.

13

С това основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и нарушава член 290, параграф 1 ДФЕС и член 291, параграф 2 ДФЕС, член 33, параграф 3, член 43, параграф 4 и член 87 от АЦУ, както и член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127, тъй като надхвърля целта си за приемане на акт за изпълнение, с който да се определи размерът на таксата, като установява нова обща методика за изчисляване на СМБАП и по недопустим начин допълва АЦУ.

14

На първо място, жалбоподателят упреква Комисията, че е установила методиката за изчисляване на СМБАП по-скоро в приложенията към всеки акт за изпълнение, отколкото посредством делегиран акт, както предвижда член 33, параграф 3 от АЦУ, при липсата на който Комисията е можела да използва данните, декларирани от самите доставчици в приложение на член 24, параграф 2 от АЦУ, вместо да приема обща методика. Всъщност жалбоподателят изтъква, че предвид значението на методиката за изчисляване на СМБАП за определянето на таксата за надзор, ако Комисията е искала да я установи „подробно“, без да използва делегиран акт на основание член 33, параграф 3 от АЦУ, тя е трябвало да я включи в Делегиран регламент 2023/1127, а не да я добавя в приложение към актовете за изпълнение, адресирани до всички доставчици, каквото е обжалваното решение.

15

На второ място, жалбоподателят твърди, че тази методика на изчисляване противоречи на принципа на пропорционалност. По-конкретно, според него Комисията е приела три варианта на СМБАП и го приложила по различен начин в зависимост от това дали СМБАП е използван за целите на прозрачността (в съответствие с член 24 от АЦУ), за целите на определянето на услугите като МГОП или МГОТ (в съответствие с член 33 от АЦУ) или за целите на определянето на размера на таксата за надзор за даден доставчик (в съответствие с член 43 от АЦУ). Така общата методика, която е била добавена в приложение към обжалваното решение, довела до СМБАП, които значително се различавали от декларираните от жалбоподателя. Според жалбоподателя обаче, дори да се приеме, че е било необходимо възприемане на общ подход, за да се избегнат различия при изчисляването на СМБАП, Комисията е можела да приеме обща методика посредством отделен делегиран акт по силата на член 33, параграф 3 от АЦУ, което е щяло да позволи на доставчиците да я приложат за изчисляването на своя собствен СМБАП или, при условията на евентуалност, в Делегиран регламент 2023/1127, в съответствие с член 43, параграф 4 от АЦУ. Поради това жалбоподателят заключава, че Комисията не може да лишава от полезно действие посочените разпоредби, като приема актове за изпълнение, които обезсмислят функцията, която законодателят е възложил на делегираните актове.

16

Комисията изтъква, от една страна, че доколкото определя метода за изчисляване на коефициента (U) за целите на определянето на дължимата такса за всяка определена услуга, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127 допълва член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ, като се има предвид, че той изисква единствено таксите да бъдат пропорционални на СМБАП на определените услуги. От друга страна, Комисията счита, че член 43, параграф 4 от АЦУ не я задължава да установи обща методика за изчисляване на СМБАП. Така посочената обща методика не била нищо друго освен действителния избор на Комисията, измежду трите възможни, да се основе на „всяка друга информация на [нейно] разположение“, както ѝ позволявал член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127. Освен това тя посочва, че член 33, параграф 3 от АЦУ не препраща към член 43 от АЦУ, който също не препраща към тази разпоредба, поради което не може да се твърди, че Комисията е заобиколила формалностите на процедурата за приемане на делегиран акт, предвидена в член 87 от АЦУ, като е добавила общата методика в приложение към актовете за изпълнение.

17

Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност, Комисията възразява, че е избрала обща методика за изчисляване на СМБАП именно за да гарантира прозрачността и равното третиране на доставчиците с оглед на определянето на техните такси. Според нея, макар това да е довело до приблизително изчисляване на СМБАП, като се има предвид, че поради липсата на достъп до инфраструктурата или до вътрешните данни на всеки доставчик не било възможно да се извърши подробно преброяване, тя е счела, че е за предпочитане да се сравнят, посредством посочената методика, СМБАП на всички определени услуги от един и същ или сходен вид, за да се определят пропорционални такси, отколкото да се търси абсолютна точност. В това отношение Комисията припомня, че е използвала обща методика, като се е основала на член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127, който изброява същите източници на информация за изчисляването на СМБАП като посочените в член 33, параграф 4, първа алинея от АЦУ, с цел да се гарантира правната сигурност. Освен това според нея било напълно уместно да се използват различни източници на данни, от една страна, за да се определят услугите като МГОП, и от друга страна, за да се определят таксите, които да се начислят на доставчиците на тези услуги.

18

Накрая, Комисията поддържа, че дори да има несъвършенства в метода, използван от третите и независими източници на информация, на които се основава общата методика, всяка евентуална непоследователност, до която това може да доведе, се прилага хоризонтално към всички определени услуги, така че различните услуги били засегнати по един и същ начин, което ѝ позволявало да гарантира справедливо разпределение на разходите за надзор.

19

Следва да се припомни, че съгласно член 33, параграф 3 от АЦУ във връзка с определянето на онлайн платформите и онлайн търсачките като МГОП или МГОТ „Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 87 от [АЦУ], след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, за да допълни разпоредбите на [АЦУ], като определи методиката за изчисляване на [СМБАП] за целите на параграф 1 от настоящия член и член 24, параграф 2 [от АЦУ], като гарантира, че методиката е съобразена с пазарното и технологичното развитие“.

20

Освен това съгласно последното изречение от член 33, параграф 4, първа алинея от АЦУ, когато приема решение за определяне на МГОП или МГОТ, „Комисията взема своето решение въз основа на данните, докладвани от доставчика на онлайн платформата или на онлайн търсачката съгласно член 24, параграф 2 [от АЦУ], или на информацията, поискана съгласно член 24, параграф 3[ от АЦУ], или на всякаква друга информация, с която [тя] разполага […]“.

21

Освен това, що се отнася до определянето на таксата за надзор, член 43, параграфи 3‑5 от АЦУ предвижда следното:

„3.   На доставчиците на [МГОП] и [МГОТ] се начислява годишна такса за надзор за всяка услуга, във връзка с която са били определени съгласно член 33 [от АЦУ].

Комисията приема актове за изпълнение, с които определя размера на годишната такса за надзор по отношение на всеки доставчик на [МГОП] и [МГОТ]. При приемането на тези актове за изпълнение Комисията прилага методологията, установена в делегираните актове, посочени в параграф 4 от настоящия член, и спазва принципите, установени в параграф 5 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88 [от АЦУ].

4.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 87 [от АЦУ] за установяване на подробна методология и процедури за:

[…]

[…]

При приемането на тези делегирани актове Комисията спазва принципите, установени в параграф 5 от настоящия член.

5.   Актът за изпълнение, посочен в параграф 3, и делегираният акт, посочен в параграф 4, съответстват на следните принципи:

[…]

[…]“.

22

Съгласно член 87, параграф 4 от АЦУ преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка. Освен това съгласно член 87, параграф 6 от същия регламент Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз могат да направят възражение преди влизането в сила на такъв акт.

23

Накрая, що се отнася до определянето на основния размер на таксата за услуга, член 4, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент 2023/1127 гласи следното:

„1.   За всяка определена услуга, подлежаща на такси за надзор съгласно член 3, основният размер на таксата за година n се изчислява като дяла от общите годишни разходи, разчетени за година n+1 в съответствие с член 2, пропорционално на [СМБАП] на определената услуга, изразен като коефициент (U), посочен в параграф 2 от настоящия член, и […] като се взема предвид коефициентът (Т) […], както следва:

2.   Коефициентът (U) за изчисляване на основния размер на таксата за всяка определена услуга има стойността, посочена в приложение II, която съответства на [СМБАП] (в милиони единици), закръглен надолу до най-близките сто хиляди.

[СМБАП] на всяка определена услуга, с който се определя приложимият коефициент съгласно първата алинея от настоящия параграф, е извлеченият от данните, докладвани от доставчика на онлайн платформата или онлайн търсачката съгласно член 24, параграф 2 от [АЦУ], или от информацията, изисквана по член 24, параграф 3 от посочения регламент, или от всяка друга информация на разположение на Комисията към 31 август на година n.

[…]“.

24

В случая в съображение 31 от обжалваното решение се уточнява, че СМБАП за всяка определена услуга, определящ коефициента (U), приложим за определянето на таксата за надзор, може да произтича от данните, предоставени от доставчика на услугата в съответствие с член 24, параграф 2 от АЦУ, от информацията, поискана съгласно член 24, параграф 3 от същия регламент, или от всяка друга информация, с която Комисията разполага.

25

По-нататък, в съображение 32 от обжалваното решение се посочва, че предвид различните методологии, различната наличност на публична информация за тях, различната степен на точност и различните източници на данни, използвани от доставчиците на определените услуги за изчисляване на СМБАП на техните услуги, както и изискваната от някои от тези доставчици поверителност, следва да се използват обща методика и общи източници на данни, за да се приложи коефициентът (U) последователно между различните определени услуги в съответствие с член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2023/1127. Следователно въз основа на общата методика и общите източници на данни, съдържащи се в приложението към обжалваното решение, Комисията е изчислила СМБАП на Facebook и Instagram и съответния коефициент (U), необходими за определяне на размера на таксата за надзор, фактурирана на жалбоподателя (вж. съображение 33 от обжалваното решение).

26

Освен това в съображение 37 от обжалваното решение Комисията подчертава наличието на трудности, поради редица причини, да се намерят данните за СМБАП на МГОП и МГОТ, както и за методиката, на която доставчиците са се основали, за да изчислят своя СМБАП. При тези условия Комисията посочва, че за нея е невъзможно в сроковете, предвидени в член 6, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2023/1127, да направи надеждно сравнение на декларираните СМБАП между различните определени услуги за фиксирането на таксата за надзор в съответствие с член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ. Освен това тя обосновава използването на източници на данни на трети лица с целта и различното естество на процедурата за фиксиране на таксите за надзор в сравнение с процедурата за определяне на МГОП и МГОТ (вж. съображение 37 от обжалваното решение).

27

Накрая, в отговор на довода, изтъкнат от жалбоподателя в рамките на процедурата, довела до приемането на обжалваното решение, с който той я упреква, че не е предвидила общата методика, използвана за изчисляване на СМБАП, в делегиран акт, Комисията уточнява по-специално в съображение 40 от обжалваното решение, че член 43, параграф 5 от АЦУ не ѝ налага никакво задължение в този смисъл за целите на определянето на таксата за надзор, нито, при липса на делегиран акт, за да основе това определяне на данните, декларирани от доставчиците на услуги по силата на член 24, параграф 2 от АЦУ.

28

В това отношение в съображение 41 от обжалваното решение тя посочва освен това, че упражняването на правомощие, предоставено по силата на член 290 ДФЕС, по принцип е дискреционно и че тя трябва да реши дали да упражни правомощието си за приемане на делегирани актове, освен когато разпоредба от основен законодателен акт ѝ налага ясно, точно и безусловно задължение да приеме конкретен делегиран акт преди определена дата, какъвто не е случаят с оправомощаването, предвидено в член 33, параграф 3 от АЦУ. Тя добавя, че в действителност тази разпоредба просто посочва, че тя има правомощието да приема делегирани актове за допълване на разпоредбите на АЦУ, като предвиди метода за изчисляване на СМБАП. В заключение Комисията припомня, че при всички положения приемането на делегиран акт съгласно член 33, параграф 3 от АЦУ изисква предварителна консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, който обаче не е бил създаден преди 17 февруари 2024 г.

29

Общият съд ще провери дали АЦУ позволява използването на обща методика за изчисляване на СМБАП, преди да прецени дали в настоящия случай Комисията е нарушила член 43 от този регламент, като е приела такава методика в рамките на акт за изпълнение.

30

На първо място, трябва да се отбележи, че нито една разпоредба в АЦУ или в Делегиран регламент 2023/1127 пречи на Комисията да следва определена методика за изчисляване на СМБАП. Освен това трябва да се отбележи, както прави Комисията, че релевантният елемент за нуждите на прилагането на член 43 от АЦУ не е СМБАП в абсолютна стойност за всяка определена услуга, а неговата относителна стойност спрямо другите определени услуги.

31

В случая Комисията основателно е могла да има съмнения относно цялостната съгласуваност на методите за изчисляване на СМБАП, използвани от различните доставчици, още повече че тя не е разполагала с данните за някои от тях.

32

От това следва, че тя е имала основание да използва обща методика и с цел прозрачност и равно третиране на посочените доставчици, като се има предвид, че съгласно член 43 от АЦУ разпределянето на разходите за надзор трябва да бъде пропорционално на СМБАП на всяка определена услуга.

33

Освен това, доколкото от текста на член 4, параграф 2, втора алинея от Делегиран регламент 2023/1127 следва, че (вж. т. 22 по-горе) той не налага никаква йерархия между трите посочени източника на информация, тъй като те са ясно представени като алтернативни, в случая Комисията не е била длъжна да предпочете или да пренебрегне един от тях. Следователно Комисията правилно е решила да се основе на „всяка друга информация на [нейно] разположение“ по смисъла на горепосочената разпоредба.

34

На второ място, от общата структура и цели на АЦУ следва, че понятието „СМБАП“ трябва да се разбира по единен и последователен начин, независимо от контекста и целта на прилагането му, което освен това се потвърждава от съображение 77 от посочения регламент. Всъщност, ако намерението на законодателя беше да предвиди различни правни режими в зависимост от това дали целта на използването на СМБАП е определянето на дадена услуга като спадаща към МГОП или МГОТ или определянето на таксата за надзор, той е щял да го предвиди изрично по ясен и точен начин.

35

Така, макар Комисията несъмнено да има право да приеме обща методика за изчисляване на СМБАП, тя при все това не може да избегне контрола върху процедурата за приемане на делегирани актове, предвидена по-специално в член 87, параграфи 4 и 6 от АЦУ, като се ограничи до това да добави в приложение тази обща методика към всеки акт за изпълнение.

36

Всъщност съгласно член 43, параграф 4 от АЦУ Комисията е длъжна да приема делегирани актове, определящи подробно метода и процедурите, които трябва да се използват за определяне на индивидуалните годишни такси за надзор на всеки доставчик, а съгласно член 43, параграф 5, буква б) от същия регламент тези такси трябва да бъдат пропорционални на СМБАП на всяка МГОП или МГОТ.

37

Освен това в член 4 от Делегиран регламент 2023/1127 се уточнява редът за определяне на основния размер на таксата за всяка услуга посредством формула, съдържаща по-специално коефициента (U), чиято стойност съответства на СМБАП за всяка съответна услуга, без обаче да включва метод за изчисляване на СМБАП като такъв.

38

Доколкото изчисляването на СМБАП обаче е необходимо за определянето на таксата за надзор на всяка услуга съгласно член 43, параграф 5, буква б) от АЦУ, Комисията го изчислява въз основа на „обща методика“, която тя все пак е добавила в приложение към обжалваното решение, както и към актовете за изпълнение, адресирани до другите доставчици на определени услуги (вж. съображение 32 от обжалваното решение).

39

Макар да е вярно, както подчертава Комисията, че за разлика от член 33, параграф 3 от АЦУ, член 43 от същия регламент не се отнася изрично до приемането на делегиран акт за установяване на методиката за изчисляване на СМБАП, това не променя факта, че посоченият член възлага на Комисията задължение да гарантира, че годишните такси за надзор са пропорционални на СМБАП за всяка определена услуга, като същевременно определя методиката и процедурите, които трябва да се използват за определянето на тези такси в рамките на делегиран акт, а не на акт за изпълнение.

40

С други думи, от контекстуалното и систематичното тълкуване на релевантните разпоредби на АЦУ следва, че макар да не се позовава изрично на методиката, посочена в член 33 от АЦУ, член 43 от същия регламент създава изрична връзка между методиката за определяне на годишните такси за надзор, която може да бъде предвидена само посредством приемането на делегиран акт, и СМБАП за определените услуги, с оглед на които трябва да се определят таксите.

41

Като последица от това методиката за изчисляване на СМБАП е присъща на определянето на таксата за надзор и трябва да се счита за съществен и абсолютно необходим елемент от това определяне.

42

На трето място, що се отнася до довода на Комисията, че член 4, параграф 2, втора алинея от Делегиран регламент 2023/1127 предоставя достатъчно подробности относно изчисляването на СМБАП, следва да се констатира, подобно на жалбоподателя, че посочената разпоредба не съдържа повече подробности относно това изчисление, отколкото предоставените от самия АЦУ. Всъщност, макар член 4, параграф 2, втора алинея от Делегиран регламент 2023/1127 и последното изречение от член 33, параграф 4, първа алинея от АЦУ да имат различни цели, а именно изчисляването на СМБАП съответно за определянето на таксите и за определянето на МГОП или МГОТ, следва да се констатира, че източниците на информация, посочени в тези две разпоредби, за да се получи СМБАП, са идентични.

43

Следователно, след като, както бе припомнено в точка 41 по-горе, изчисляването на СМБАП е съществен и абсолютно необходим елемент за определянето на таксата, предвиденото в член 43, параграф 4 от АЦУ задължение на Комисията да определи „подробно“ в делегиран акт метода и процедурите за определяне на таксите води имплицитно, но неминуемо до задължението в такъв акт да се определят най-малкото достатъчно подробно елементите от методиката за изчисляване на СМБАП.

44

При всички случаи член 43, параграф 4 от АЦУ по същество задължава Комисията да уточни и конкретизира АЦУ, като изложи в делегиран акт подробности, които не са били определени от законодателя (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 17 март 2016 г., Парламент/Комисия,C‑286/14, EU:C:2016:183, т. 50). Доколкото в Делегиран регламент 2023/1127 Комисията обаче посочва само в общи линии три източника на информация, а именно данните, съобщени от доставчика съгласно член 24, параграф 2 от АЦУ, информацията, поискана съгласно член 24, параграф 3 от АЦУ, и всяка друга информация, с която тя разполага, не може да се счита, че Комисията е спазила член 43, параграф 4 от АЦУ.

45

Освен това, като се задоволява в съдебното заседание с твърдението, че включването на твърде подробна методология за изчисляване на СМБАП в делегиран акт не е подходящо и че такова разрешение е „контрапродуктивно“, тъй като това би довело до риска да трябва тази методология да се актуализира всяка година, по-специално с оглед на новите решения за оценка, Комисията не е доказала надлежно от гледна точка на правото защо добавената в приложение към обжалваното решение обща методика е прекалено подробна с оглед на текста, при това ясен и точен, на член 43, параграф 4 от АЦУ.

46

Освен това подобен довод противоречи и на съображение 77 от АЦУ, съгласно което „[о]пределянето на [СМБАП] на услугата може да бъде повлияно от пазарните и техническите промени и поради това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да допълва разпоредбите на [посочения] регламент чрез приемане на делегирани актове за изготвяне на методика за определяне на активните получатели на онлайн платформа или онлайн търсачка“.

47

По-нататък, не може да се приеме изтъкнатият от Комисията в съдебното заседание довод, че изборът да не се включи подробна информация в Делегиран регламент 2023/1127 отговаря на опасение, свързано със защитата на търговската тайна и на поверителните данни на дружества трети лица, използвани при изчисляването на СМБАП. Всъщност, от една страна, Комисията не е доказала по какъв начин поверителността на някои данни би била защитена в по-голяма степен в акт за изпълнение като обжалваното решение, отколкото в делегиран акт. От друга страна, трябва да се констатира, че при всички положения поверителната информация, на която се позовава Комисията, не се съдържа нито в Делегиран регламент 2023/1127, нито в общата методика, добавена в приложение към обжалваното решение, така че този довод може само да бъде отхвърлен.

48

При тези условия, след като СМБАП е както съществен елемент от методиката за определяне на таксата за надзор, така и понятие, което следва да се разбира еднакво и последователно в целия АЦУ (вж. т. 34 по-горе), от член 43, параграф 3 от АЦУ във връзка с член 33, параграф 3 от същия регламент следва, че като е приела методиката за изчисляване на СМБАП в акт за изпълнение, а не в делегиран акт, Комисията е нарушила член 43, параграфи 3—5 и член 87 от АЦУ.

49

Този извод не може да бъде поставен под съмнение от другите доводи на Комисията.

50

Всъщност, първо, противно на твърдяното от Комисията, добавената в приложение към обжалваното решение обща методика не може да се разглежда просто като мотивирано обяснение на начина, по който е изчислен СМБАП, а както личи от самото заглавие на приложението, представлява истинска подробна методика за изчисляване.

51

Макар тя да може да послужи за разбиране на следваната от Комисията логика и да е обща за всички доставчици, както подчертава Комисията в съдебното заседание, това не променя факта, че с оглед на текста, съдържанието и дължината си подобна методика има характеристиките на документ с общ характер, който е предназначен да се прилага за всички доставчици, а не просто елемент от мотивите на обжалваното решение.

52

Второ, следва да се отбележи, че доколкото никоя разпоредба на АЦУ или на Делегиран регламент 2023/1127 не оправомощава Комисията да допълва или конкретизира метода и процедурите, посочени в член 43, параграф 4 от АЦУ, посредством акт за изпълнение, фактът, че общата методика е добавена в приложение към обжалваното решение, е лишен и от всякакво правно основание.

53

С оглед на всички изложени по-горе съображения петото основание следва да се уважи и следователно да се отмени обжалваното решение, без да е необходимо разглеждане на останалите изтъкнати от жалбоподателя доводи, твърдения за нарушения или правни основания и без да е необходимо произнасяне по направеното от него искане за извършване на процесуално-организационни действия.

54

Комисията иска от Общия съд, в случай че отмени член 5, параграф 2 или 4 от Делегиран регламент 2023/1127 или обжалваното решение, да запази правните последици на посочения регламент или на обжалваното решение до приемането от нея на необходимите мерки за отстраняване на констатираните недостатъци. Това спиране на изпълнението било необходимо, като се има предвид, че подобна отмяна би имала отражение върху размера на таксите, дължими и вече платени за 2023 г. от другите доставчици на определени услуги, както и върху общия размер на ресурсите, с които Комисията разполага и които тя вече е използвала за изпълнението на задачите си по надзор.

55

Жалбоподателят поддържа, че ограничаване във времето на последиците от евентуална отмяна на обжалваното решение не е обосновано само от факта, че съдебното решение, което предстои да бъде постановено, би имало за обратно действие възстановяването на таксата за надзор, платена в очакване на приемането на ново решение. Освен това тя счита, че съдебното решение, което предстои да бъде постановено, няма да има преки последици по отношение на другите актове за изпълнение, приети от Комисията.

56

Съгласно член 264, първа алинея ДФЕС, ако жалбата е основателна, съдът обявява обжалвания акт за недействителен.

57

В такъв случай институцията, чийто акт е бил отменен, трябва съгласно член 266, първа алинея ДФЕС да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението за отмяна.

58

При това положение съгласно член 264, втора алинея ДФЕС съдът на Съюза може да определи, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. В това отношение от съдебната практика следва, че за да упражни предоставеното му с тази разпоредба правомощие, съдът на Съюза взема предвид зачитането на принципа на правна сигурност и други публични или частни интереси (вж. решение от 25 февруари 2021 г., Комисия/Швеция,C‑389/19 P, EU:C:2021:131, т. 72 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks,C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 122).

59

Така член 264, втора алинея ДФЕС по-специално е тълкуван съответно в смисъл, че поради съображения за правна сигурност, но и поради съображения, насочени към избягване на прекъсването или отстъплението в прилагането на провеждани или подкрепяни от Съюза политики, позволява правните последици на отменен акт да се запазят в разумен срок (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 февруари 2025 г., de Volksbank/ЕСП (Предварителни вноски, 2018 г.), T‑406/18, EU:T:2025:151, т. 104 и цитираната съдебна практика).

60

В случая, макар обжалваното решение да е прието в нарушение на член 43, параграф 4 от АЦУ, както е видно от точка 48 по-горе, за сметка на това Общият съд не е установил грешка, засягаща самото задължение на жалбоподателя да плати таксата за надзор за 2023 г.

61

При тези обстоятелства отмяната на обжалваното решение, без да се предвиди запазване на неговото действие до замяната му с ново решение, би могла да наруши прилагането на член 43 от АЦУ, който предвижда Комисията да събира от доставчиците на МГОП и МГОТ годишна такса за надзор, чийто общ размер покрива разходите, направени от Комисията при изпълнението на задачите по надзора, възложени ѝ от АЦУ (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 177). Всъщност, ако Комисията бъде задължена да възстанови с незабавно действие размера на таксата за надзор на жалбоподателя, както и размера на таксите на други доставчици, като тези, които са предявили подобна жалба, основана на същите правни основания като тези, които са уважени в рамките на настоящото обжалване, въпреки че тези доставчици по принцип остават задължени да заплатят посочените такси, подобно възстановяване би довело до риск Комисията да бъде лишена от финансовите средства, необходими за изпълнение на задачите по надзора, възложени ѝ от АЦУ.

62

Освен това следва да се отбележи, че като се имат предвид причините, обосноваващи отмяната на обжалваното решение, а именно фактът, че Комисията е използвала обща методика за изчисляването на СМБАП, като я е добавила в приложение към актовете за изпълнение, Комисията няма да може да приеме ново решение, с което да наложи на жалбоподателя плащането на таксата за надзор, без предварително да установи методиката за изчисляване на СМБАП посредством делегиран акт. Всъщност съгласно член 266, параграф 1 ДФЕС Комисията трябва да направи необходимите заключения от отмяната на обжалваното решение, като вземе предвид не само диспозитива на настоящото решение, но също и мотивите, представляващи неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (вж. в този смисъл решения от 29 ноември 2007 г., Италия/Комисия, C‑417/06 P, непубликувано, EU:C:2007:733, т. 50 и цитираната съдебна практика, и от 14 юли 2016 г., Латвия/Комисия,T‑661/14, EU:T:2016:412, т. 90). Така ново решение, с което се установява таксата за надзор, приложима за Facebook и Instagram за 2023 г., би могло евентуално да бъде прието едва след изменение на Делегиран регламент 2023/1127 или след приемането на нов делегиран акт, с който се установява методиката за изчисляване на СМБАП, което при сегашното положение освен това би могло да има отражение и върху определянето на таксите за надзор в актовете за изпълнение, приети за 2024 г.

63

Вследствие на това отхвърлянето на искането за запазване на последиците от обжалваното решение би довело до риск от накърняване на правната сигурност и на правилното изпълнение на задачите за надзор, възложени на Комисията от АЦУ.

64

При тези обстоятелства правните последици на обжалваното решение следва да се запазят до приемането на необходимите мерки за изпълнение на настоящото решение в разумен срок, който не може да надвиши дванадесет месеца, считано от датата, на която настоящото решение стане окончателно.

65

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

66

След като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши: