1

С жалбата си г‑н Игор Шувалов (Igor Shuvalov) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 февруари 2024 г., Шувалов/Съвет (T‑289/22, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2024:57), с което този съд отхвърля жалбата му за отмяна, първо, на Решение (ОВППС) 2022/265 на Съвета от 23 февруари 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OB L 42 I, 2022 г., стр. 98), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/260 на Съвета от 23 февруари 2022 г. за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OB L 42 I, 2022 г., стр. 3) (наричани по-нататък заедно „първоначалните спорни актове“), второ, на Решение (ОВППС) 2022/1530 на Съвета от 14 септември 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OB L 239, 2022 г., стр. 149), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1529 на Съвета от 14 септември 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OB L 239, 2022 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „първите спорни актове за оставяне в списъка“), и трето, на Решение (ОВППС) 2023/572 на Съвета от 13 март 2023 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OB L 75 I, 2023 г., стр. 134), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/571 на Съвета от 13 март 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OB L 75 I, 2023 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „вторите спорни актове за оставяне в списъка“), в частта на тези актове (наричани по-нататък заедно „спорните актове“) относно жалбоподателя.

2

Фактическият и правен контекст по настоящото дело е изложен в точки 2—13 от обжалваното съдебно решение и може да бъде обобщен и допълнен, както следва.

3

Между 2008 г. и 2018 г. жалбоподателят е заместник министър-председател в правителството на Руската федерация, а от 24 май 2018 г. е председател на Внешекономбанк (Vnesheconombank, VEB.RF) (Банка за развитие и външноикономическа дейност, Русия).

4

След присъединяването на Крим към Руската федерация, на 17 март 2014 г. на основание член 29 ДЕС Съветът на Европейския съюз приема Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи, териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16).

5

Член 1, параграф 1 от Решение 2014/145, изменено с Решение 2014/658/ОВППС на Съвета от 8 септември 2014 г. (ОВ L 271, 2014 г., стр. 47) (наричано по-нататък „първоначалното Решение 2014/145“), забранява влизането или транзитното преминаване през територията на държавите членки на физически лица, които отговарят на критериите, предвидени по-специално в букви а) и б) от него, докато член 2, параграф 1 от това решение предвижда замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на физически лица, които отговарят на критериите, предвидени по-специално в букви а) и г) от него, като последните по същество са идентични с предвидените в член 1, параграф 1, букви а) и б) от посоченото решение (наричани по-нататък заедно съответно „критерии а) и г)“).

6

Към 23 февруари 2022 г. член 2 от първоначалното Решение 2014/145 гласи следното:

„1.   Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:

[…]

7

След нахлуването в Украйна на въоръжените сили на Руската федерация на 24 февруари 2022 г., на 25 февруари 2022 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2022/329 за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 50, 2022 г., стр. 1).

8

Критериите, предвидени в член 1, параграф 1, букви а) и б) и в член 2, параграф 1, букви а) и г) от Решение 2014/145, изменено с Решение 2022/329 (наричано по-нататък „измененото Решение 2014/145“), са аналогични на предвидените в член 1, параграф 1, букви а) и б) и в член 2, параграф 1, букви а) и г) от първоначалното Решение 2014/145, с изключение на това, от една страна, че наречието „активно“ е заличено съответно от критерия за подкрепа на действия или политики, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и от критерия за материална или финансова подкрепа на вземащите решения в Русия лица, и от друга страна, че преди се е посочвала Източна Украйна, а сега — цялата тази държава (критерият, предвиден в член 1, параграф 1, буква б) и в член 2, параграф 1, буква г) от измененото Решение 2014/145 също е наричан по-нататък „критерий г)“).

9

На 17 март 2014 г. Съветът приема на основание член 215, параграф 2 ДФЕС Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 78, 2014 г., стр. 6).

10

Към 23 февруари 2022 г. член 3, параграф 1, букви а) и г) от Регламент № 269/2014, изменен с Регламент (ЕС) № 811/2014 на Съвета от 25 юли 2014 г. (ОВ L 221, 2014 г., стр. 11) (наричан по-нататък „първоначалният Регламент № 269/2014“), съдържа разпоредби, които по същество са аналогични на предвидените в член 2, параграф 1, букви а) и г) от първоначалното Решение 2014/145, възпроизведени в точка 6 от настоящото решение, по-специално що се отнася до критерия, предвиден в член 3, параграф 1, буква г) от първоначалния Регламент № 269/2014 (наричан по-нататък също „критерий г)“).

11

След нахлуването в Украйна на въоръжените сили на Руската федерация на 24 февруари 2022 г., на 25 февруари 2022 г. Съветът приема Регламент (ЕС) 2022/330 за изменение на Регламент № 269/2014 (ОВ L 51, 2022 г., стр. 1). Критериите, предвидени в член 3, параграф 1, букви а) и г) от Регламент № 269/2014, изменен с Регламент 2022/330 (наричан по-нататък „измененият Регламент № 269/2014“), са претърпели същите изменения като критериите, посочени в точка 8 от настоящото решение (критерият по член 3, параграф 1, буква г) от изменения Регламент № 269/2014 също е наричан по-нататък „критерий г)“).

12

На 23 февруари 2022 г. Съветът приема първоначалните спорни актове и включва името на жалбоподателя под номер 227 в списъка с ограничителни мерки, съдържащ се в приложението към всеки от двата акта, както следва:

„[Г-н] Игорь Иванович Шувалов е председател на State Development Corporation VEB.RF и член на Съвета на Евразийската икономическа комисия. Преди това е бил първи заместник министър-председател на Рус[ката федерация]. В това си качество е правел изказвания, че Рус[ката федерация] ще промени бюджетните правила, за да вземе предвид още два милиона души население след незаконното анексиране на Крим от Руската федерация. Поради това подкрепя действия и политики, които подкопават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“.

13

На 14 септември 2022 г. Съветът приема първите спорни актове за оставяне в списъка и оставя името на жалбоподателя под номер 227 в списъка, съдържащ се в приложението към всеки от тези два акта, на същите основания като изложените в предходната точка.

14

На 13 март 2023 г. Съветът приема вторите спорни актове за оставяне в списъка и оставя името на жалбоподателя под номер 227 в списъка, съдържащ се в приложението към всеки от тези два акта, на следните основания:

„[Г-н] Игор Иванович Шувалов е председател на Държавната корпорация за развитие ВЕБ.РФ. Преди това е бил първи заместник министър-председател на Рус[ката федерация] и член на Съвета на Евразийската икономическа комисия. В качеството на първи заместник министър-председател е правел изказвания, че Рус[ката федерация] ще промени бюджетните правила, за да вземе предвид още два милиона души население след незаконното анексиране на Крим от Руската федерация. Поради това подкрепя действия и политики, които подкопават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“.

15

На 18 май 2022 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорните актове в частта, в която се отнасят до него. В подкрепа на жалбата си той изтъква седем основания, а именно, първо, допусната от Съвета явна грешка в преценката на фактите, второ, нарушение на задължението на Съвета за мотивиране, трето, нарушение на основното право на свобода на изразяване, четвърто, нарушение на правото на ефективна съдебна защита, пето, нарушение на правото на собственост с оглед на принципа на пропорционалност, шесто, нарушение на принципа на равно третиране и седмо, злоупотреба с власт.

16

Що се отнася до второто основание, а именно нарушение на задължението за мотивиране, в точки 38 и 39 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че мотивите на спорните актове почиват на достатъчно индивидуални, специфични и конкретни причини, които да позволят на жалбоподателя да се защити, както и да разбере критерия и мотивите за тези актове, поради което заключава, че това основание не е налице.

17

Що се отнася до първото основание, а именно грешка в преценката на фактите, в точка 65 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че е възможно, както е направил Съветът, да се вземат предвид факти, настъпили в момент, относително далечен от датата на налагане на ограничителната мярка, стига, от една страна, тези факти да свидетелстват за изпълнението на един от критериите, обосноваващи включването на името на заинтересованото лице в списъка на ограничителните мерки, и от друга страна, да е установено, че към момента на налагане на ограничителните мерки това лице не е прекратило окончателно всяка дейност, която може да обоснове това налагане. В конкретния случай, в точки 81—87 от това решение Общият съд отбелязва, че съвкупност от достатъчно точни, конкретни и съгласувани улики позволява да се приеме, че като член на правителството на Руската федерация, а впоследствие председател на VEB.RF — публична институция, която подкрепя определяната от президента на Руската федерация икономическа политика, водена от правителството на тази федерация, и която е участвала непрекъснато в икономическото развитие на Крим след нахлуването в него на Руската федерация, жалбоподателят отговаря на условията, предвидени в критерий а).

18

Що се отнася до петото основание, а именно нарушение на правото на собственост с оглед на принципа на пропорционалност, в точки 96—116 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че наложените на жалбоподателя ограничителни мерки имат обезпечителен, временен и обратим характер, с възможност за националните органи да разрешат използването на част от замразеното имущество, поради което не го лишават от правото му на собственост, че са изпълнени условията по член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), за да може това право да бъде законосъобразно ограничено, че пропорционалността на мерките е обоснована, тъй като те са подходящи с оглед на преследваната цел, и че е достатъчно жалбоподателят да преустанови действията, обосновали посочените мерки, за да бъдат те отменени.

19

В точки 123 и 124 от обжалваното съдебно решение, при разглеждане на третото изтъкнато от жалбоподателя основание, Общият съд приема, че наложените на жалбоподателя ограничителни мерки по никакъв начин не засягат свободата му на изразяване и че изказванията на жалбоподателя, възпроизведени в мотивите на спорните актове, са само някои от обстоятелствата, които са надлежно удостоверени от преписката с доказателства и целят да обосноват констатацията, че той отговаря на условията, предвидени в критерий а). В точка 126 от това решение Общият съд постановява също, че тъй като Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че този критерий е изпълнен по отношение на жалбоподателя, следва да се заключи, че не е налице шестото основание, а именно нарушение на принципа на равно третиране.

20

На последно място, в точки 131—133 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че не са налице четвъртото и седмото основание, а именно съответно нарушение на правото на ефективна съдебна защита и злоупотреба с власт.

21

При това положение, тъй като Общият съд приема, че не е налице нито едно от основанията на жалбата, с обжалваното съдебно решение той отхвърля посочената жалба.

22

С жалбата си до Съда жалбоподателят го моли:

23

Съветът моли Съда:

24

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата си. Тези шест основания са грешки при прилагане на правото, които Общият съд допуснал, като приел, че Съветът не е допуснал грешка в преценката (първо основание), че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране (второ основание), че спорните актове не нарушават правото на жалбоподателя на свобода на изразяване (трето основание), че правото му на собственост не е било нарушено с оглед на принципа на пропорционалност (четвърто основание), че принципът на равно третиране не е бил нарушен (пето основание) и че правото на ефективна съдебна защита е било спазено и че Съветът не е допуснал злоупотреба с власт (шесто основание).

25

В рамките на първото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че поради явно изопачаване на фактите е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 58—87 от обжалваното съдебно решение е приел, че Съветът не е допуснал грешка в преценката при прилагането на критерий а) към неговия случай.

26

Всъщност в точка 65 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, без да споменава каквато и да било съдебна практика в това отношение, че за целите на налагането на ограничителни мерки е възможно да се вземат предвид факти, настъпили в момент, относително далечен спрямо датата на приемане на тези мерки. От няколко решения на Общия съд обаче следвало, че изтъкнатите от Съвета основания трябва да отговарят на критерия за актуалност към датата на приемане от последния на ограничителни мерки за съответното лице. По-специално, следвало да се вземе предвид развитието на положението на съответното лице, без да може да се презумира, че поради заеманите преди това длъжности и поради предходни публични изявления това лице е запазило или е можело да запази към датата на приемане на разглежданите ограничителни мерки подкрепата си за режима на съответната трета страна или за положението, до което се отнасят мерките.

27

Жалбоподателят оспорва и точка 82 от обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд неправилно приел, че фактът, че жалбоподателят е поел председателството на VEB.RF, след като е престанал да изпълнява правителствените си функции, означава, че той продължава да подкрепя действията и политиките, които застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Всъщност мотивите на спорните актове не се отнасяли до дейността на VEB.RF и не съдържали никакво конкретно оплакване по отношение на жалбоподателя, въпреки че разглежданите ограничителни мерки се отнасяли именно до него. Като изпълнявал функцията на председател на VEB.RF обаче, жалбоподателят, противно на приетото от Общия съд, изпълнявал професионални функции по управление на предприятие, които по никакъв начин не били свързани с действията и политиките, провеждани от руското правителство.

28

В своя защита Съветът подчертава, че поради обширните твърдения на жалбоподателя и факта, че той посочва конкретно само точки 65 и 82 от обжалваното съдебно решение, е изправен пред трудности да опровергае тези твърдения и да разбере по-специално в какво се изразява явното изопачаване на фактите. По съществото тази институция оспорва доводите на жалбоподателя.

29

В писмената си реплика жалбоподателят счита по-специално, че първото основание, което изтъква, е допустимо, тъй като в него ясно се посочват оспорваните точки от обжалваното съдебно решение, а именно точки 58—87. Освен това, макар да било вярно, че първото основание се отнася по-специално до точки 65 и 82 от това съдебно решение, следвало да се вземе предвид фактът, че тези две точки съдържат изводите от правните съображения, изложени в другите оспорени точки от посоченото решение.

30

В писмената си дуплика Съветът посочва по-специално, че само е изтъкнал, че изпитва трудности да разбере първото основание, и че при всички положения е поискал жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а не като недопустима.

31

В рамките на първото основание жалбоподателят упреква по същество Общия съд, че поради явно изопачаване на фактите е приел в точки 58—87, и по-специално в точки 65 и 82 от обжалваното съдебно решение, че Съветът не е допуснал грешка в преценката. Всъщност Общият съд неправилно приел, че за да мотивира спорните актове, Съветът е можел да се основе на функции и публични изявления, предхождащи приемането на тези актове. Жалбоподателят упреква Общия съд и за това, че от длъжността му на председател на VEB.RF е извел подкрепа по смисъла на критерий а), въпреки че в рамките на тази длъжност той изпълнявал само функциите на ръководител на предприятие, които по никакъв начин не били свързани с действията и политиките, провеждани от руското правителство във връзка с Украйна.

32

Следва да се отбележи, че без изрично да повдига възражение за недопустимост на първото основание, Съветът посочва, че предвид значителния брой точки, оспорени вкупом от жалбоподателя, изпитва трудности да разбере обхвата на това основание, по-специално що се отнася до твърдяното явно изопачаване на фактите.

33

В това отношение следва да се припомни, че от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва да посочва точно пороците на съдебното решение или определение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (решение от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др., C‑638/19 P, EU:C:2022:50, т. 75 и цитираната съдебна практика), и че Съдът следва, ако е необходимо — служебно, да провери дали това изискване за точно посочване е изпълнено (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1961 г., Fives Lille Cail и др./Върховен орган, 19/60, 21/60, 2/61 и 3/61, EU:C:1961:30, стр. 588, и от 25 юни 2020 г., HF/Парламент, C‑570/18 P, EU:C:2020:490, т. 30 и цитираната съдебна практика).

34

Освен това, когато твърди изопачаване на факти или доказателства от Общия съд, жалбоподателят трябва, съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник, да посочи точно фактите и доказателствата, които са изопачени, и да докаже грешките в анализа, които според него са довели Общия съд до това изопачаване. В допълнение, съгласно постоянната практика на Съда изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактите и доказателствата (решение от 6 юни 2024 г., Ryanair/Комисия, C‑441/21 P, EU:C:2024:477, т. 55 и цитираната съдебна практика).

35

В случая, що се отнася до твърдението за явно изопачаване на фактите, трябва да се констатира, че в жалбата си до Съда жалбоподателят не посочва точно фактическите обстоятелства, които са били изопачени, и още по-малко доказва допуснатите от Общия съд грешки в анализа. При това положение това твърдение трябва да се обяви за недопустимо.

36

За сметка на това, макар жалбоподателят действително да оспорва вкупом точки 58—87 от обжалваното съдебно решение, като същевременно съсредоточава съображенията си единствено върху точки 65 и 82 от това решение, следва да се отбележи, както правилно изтъква жалбоподателят в писмената си реплика, че точка 82 от посоченото съдебно решение съдържа изводите от правните съображения, изложени в останалите оспорени точки от същото решение, към които точка 82 изрично препраща, така че първото основание отговаря на изискванията, припомнени в точка 33 от настоящото решение, и с оглед на съображенията, изложени в предходната точка от настоящото решение, е частично допустимо.

37

С доводите си жалбоподателят оспорва по същество, от една страна, съображенията, изложени в точка 65 от обжалваното съдебно решение, и от друга страна, извода, до който Общият съд стига в точка 82 от това решение.

38

От практиката на Съда следва, че всяко решение, с което се налагат или оставят в сила ограничителни мерки срещу дадено лице, трябва да почива на достатъчно солидна фактическа база, като съдът на Съюза трябва да провери дали твърдените факти са точно установени с оглед на представените данни или доказателства, и да прецени доказателствената им сила в зависимост от обстоятелствата по случая и с оглед на евентуално представеното, по-специално от засегнатото лице, във връзка с тях становище (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119 и 124).

39

Както припомня Общият съд в точка 61 от обжалваното съдебно решение, именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, а не това лице да доказва отрицателен факт, а именно че тези мотиви са неправилни. Макар да не се изисква посоченият орган да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства относно твърдените мотиви, все пак е важно представените данни или доказателства да подкрепят мотивите по отношение на съответното лице (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 120 и 121).

40

Що се отнася, първо, до точка 65 от обжалваното съдебно решение, налага се изводът, че противно на твърденията на жалбоподателя, съдебната практика, цитирана в предходните две точки от настоящото решение, не е пречка в случай като настоящия, за да прецени дали дадено лице отговаря на критериите за включване в списъците, като критерий а) или критерий г), Съветът да вземе предвид данни или доказателства, отнасящи се до обстоятелства, предхождащи датата на приемане на акта, с който се налагат или оставят в сила ограничителни мерки, стига тези данни или доказателства да подкрепят мотивите на този акт и да допринасят за това да се докаже, че въпреки изтеклото време и предвид всички релевантни обстоятелства по всеки отделен случай, съответното лице отговаря на разглежданите критерии за включване в списъка (вж. по аналогия решение от 20 юни 2019 г., K.P., C‑458/15, EU:C:2019:522, т. 57). По-специално, не би могла да се изключи възможността такива данни и доказателства да бъдат взети предвид, за да се установи, с оглед на съответния критерий за включване, приемственост между предходното положение на съответното лице, от една страна, и настоящото му положение, от друга.

41

Второ, за да заключи в случая, че Съветът не е допуснал грешка в преценката, в точки 62—64, 66, 68, 69, 72, 76 и 80 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, от една страна, че към датата на приемане на спорните актове жалбоподателят активно е подкрепял действията или политиките, до които се отнася критерий а), и по-специално икономическото развитие на Крим, тъй като в качеството си на председател на VEB.RF той е действал, заедно с всички заемащи ръководни и управленски длъжности в дружеството лица, пряко или непряко назначавани или освобождавани от държавния глава на Руската федерация или от руското правителство, в съответствие с икономическата политика, определяна от този държавен глава и провеждана от това правителство. От друга страна, Общият съд отбелязва, че жалбоподателят вече е оказал такава подкрепа преди години, като до назначаването си за председател на VEB.RF през 2018 г. е заемал длъжността заместник министър-председател и на това основание през 2014 г. е правил публични изявления в подкрепа на икономическото развитие на Крим.

42

Съответно, като е приел по същество, че активната подкрепа, оказвана от жалбоподателя в качеството му на председател на VEB.RF към датата на приемане на спорните актове, е продължение на подкрепата, която вече е изразявал през 2014 г., когато е заемал длъжността заместник министър-председател, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 82 от обжалваното съдебно решение е заключил, че Съветът е представил съвкупност от достатъчно точни, конкретни и съгласувани улики, които удостоверяват, че от 2014 г. до датата на приемане на първоначалните спорни актове жалбоподателят непрестанно е оказвал такава подкрепа по смисъла на критерий а).

43

Що се отнася до оплакването, че в точка 82 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно заключил, че в качеството си на председател на VEB.RF жалбоподателят е оказвал активна подкрепа по смисъла на критерий а), въпреки че той упражнявал само професионална функция по управление на предприятие, която по никакъв начин не била свързана с действията и политиките на руското правителство, достатъчно е да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС и член 58 от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси. Общият съд единствен е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване на актове на Общия съд (решение от 29 февруари 2024 г., Euranimi/Комисия, C‑95/23 P, EU:C:2024:177, т. 84 и цитираната съдебна практика).

44

С това оплакване обаче жалбоподателят иска да постави под въпрос преценката на фактите и доказателствата от страна на Общия съд, като следва да се уточни, че макар формално да изтъква изопачаване на фактите, той не посочва точно кои факти били изопачени и не доказва грешките в анализа, които Общият съд допуснал, както следва от точка 35 от настоящото решение.

45

Освен това, доколкото жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 82 от обжалваното съдебно решение е изложил съображения, които не са посочени обстойно в изложението на мотивите на спорните актове, като в това изложение само се пояснявало, че жалбоподателят е „председател на VEB.RF“, без да се посочват дейностите на този субект, нито данни за ролята на жалбоподателя при заемане на функцията на председател, важно е да се припомни, че въпросът за мотивите, съществено процесуално изискване, е различен от въпроса за доказването на твърдяното поведение, който се отнася до материалната законосъобразност на разглеждания акт и налага, както е видно от съдебната практика, цитирана в точка 38 от настоящото решение, да се проверят както верността на споменатите в същия акт факти, така и квалификацията на тези факти като такива, които обосновават прилагането на ограничителни мерки спрямо съответното лице (решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 60 и цитираната съдебна практика).

46

В това отношение, както бе припомнено в точки 38 и 39 от настоящото решение, именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, а съдът на Съюза трябва да провери дали твърдените факти са точно установени с оглед на представените данни или доказателства.

47

В случая от точки 62, 69, 76, 81 и 82 от обжалваното съдебно решение следва, че в съответствие с тази съдебна практика Общият съд, първо, е установил, че доказателствата, представени в преписката на Съвета, са свързани в достатъчна степен с мотива, че жалбоподателят е председател на VEB.RF, второ, е проверил дали фактите, които са в основата на тези мотиви, са установени точно с оглед на тези доказателства, и трето, е установил по същество, че поради длъжността си на председател на VEB.RF жалбоподателят осъществява икономическата политика на руското правителство и по този начин участва в икономическото развитие на Крим, така че може да се заключи, че той предоставя активна подкрепа по смисъла на критерий а).

48

На последно място, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че в точка 18 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че от прочита на писмените изявления на жалбоподателя е видно, че той не иска отмяната на Решение 2014/145 и на Регламент № 269/2014, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателят не оспорва, както се посочва в точка 18 от обжалваното съдебно решение, че в съдебното заседание пред Общия съд е потвърдил, че не иска отмяната на тези два акта като такива. Освен това жалбоподателят само е посочил някакви „неверни твърдения“ на Общия съд в това отношение, без да претендира, че последният е пропуснал да разгледа представените от него в първоинстанционното производство доводи относно законосъобразността на Решение 2014/145 и на Регламент № 269/2014 като такива, и по-специално относно законосъобразността на предвидените в тях критерии, каквито са критерии а) и г).

49

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че първото основание не е налице.

50

В рамките на второто основание жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 36, 38 и 39 от обжалваното съдебно решение неправилно е приел, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране. Освен това в точка 33 от това решение самият Общ съд признал, че критерият, въз основа на който на жалбоподателя са наложени ограничителни мерки, не следвал ясно от прочита на мотивите. Макар в същата точка Общият съд в крайна сметка да заключавал, че мотивите на спорните актове се отнасят единствено до критерий а), но не и до критерий г), този извод не бил в съответствие с поведението на Съвета в хода на производството пред Общия съд, тъй като Съветът системно изтъквал двата критерия по отношение на жалбоподателя.

51

Освен това в точка 35 от обжалваното съдебно решение Общият съд бил въведен в заблуждение от мотивите на спорните актове, доколкото посочил, че жалбоподателят е заемал едновременно функциите на член на Съвета на Евразийската икономическа комисия и на председател на VEB.RF, въпреки че, както жалбоподателят доказал пред Общия съд, той заемал първо едната, а после другата длъжност. Това доказвало по безспорен начин липсата на мотиви в спорните актове.

52

Що се отнася до мотивите на Общия съд в точка 36 от обжалваното съдебно решение, съгласно които посочената в мотивите на спорните актове функция на председател на VEB.RF трябва да се разглежда в контекста, в който тя е поверена на заинтересованото лице и се упражнява, и по-специално с оглед на длъжността заместник министър-председател, която то е заемало преди това, жалбоподателят счита, че именно в този контекст е необяснима причината, поради която са му наложени ограничителни мерки, тъй като фактът, че престанал да заема важни политически функции, за да стане председател на публична организация, предполагал отчетливо намаляване на способността му да влияе върху политиката на своята държава и да подкрепя действията на руското правителство срещу Украйна.

53

Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

54

По второто основание жалбоподателят поддържа по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 33, 35, 36, 38 и 39 от обжалваното съдебно решение е приел, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране.

55

В това отношение следва да се подчертае, че колкото до точка 33 от обжалваното съдебно решение, Общият съд приема, без това да се оспорва от жалбоподателя, че мотивите на спорните актове се отнасят единствено до критерий а), така че мотивите на тези актове могат да възпрепятстват жалбоподателя да идентифицира друг критерий за включване в списъка, като например критерий г). Следователно позоваването от Съвета на критерий г) в хода на производството пред Общия съд няма никакво значение за отговора на въпроса дали, както е приел Общият съд, Съветът е мотивирал правилно спорните актове с оглед на критерий а).

56

Що се отнася до твърдяната непълнота на мотивите на първоначалните спорни актове, която Общият съд не отбелязал в точка 35 от обжалваното съдебно решение, важно е да се припомни, че както бе посочено в точка 45 от настоящото решение, въпросът за мотивите, съществено процесуално изискване, е различен от въпроса за доказването на твърдяното поведение, който се отнася до материалната законосъобразност на разглеждания акт.

57

В точка 35 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е посочил, че видно от прочита на мотивите на първоначалните спорни актове и на първите спорни актове за оставяне в списъка, за да наложи и остави в сила ограничителните мерки спрямо жалбоподателя, Съветът по-специално е приел, че към датата на приемане на тези актове той е бил председател на VEB.RF и член на Съвета на Евразийската икономическа комисия. Следователно той е приел в тази точка, както и в точки 38 и 39 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят е могъл да разбере причините, поради които са му наложени ограничителни мерки, и че съответно е имал възможност да се защити. Освен това, противно на поддържаното по същество от жалбоподателя, Общият съд надлежно е взел предвид твърдението му, че към датата на приемане на първоначалните спорни актове и на първите спорни актове за оставяне в списъка той вече не е бил член на Съвета на Евразийската икономическа комисия. Всъщност в точка 82 от обжалваното съдебно решение той е посочил, че жалбоподателят отговаря на разглежданите в случая критерии независимо от факта, че вече не е член на тази комисия.

58

По отношение на точка 36 от обжалваното съдебно решение е важно да се припомни, както прави самият Общ съд в точка 29 от това решение, че увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (решение от 25 юни 2020 г., Vnesheconombank/Съвет, C‑731/18 P, EU:C:2020:500, т. 37 и цитираната съдебна практика). Общият съд правилно е приложил тази съдебна практика в точка 36 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че предвид контекста, в който функциите на председател на VEB.RF са били поверени на жалбоподателя и са били упражнявани от него, и като се има предвид и фактът, че преди това той е бил заместник министър-председател, само споменаването на изпълнението на тези функции трябва да се счита, с оглед на задължението за мотивиране, за достатъчно обстоятелство, позволяващо на жалбоподателя да се защити и да разбере критерия и мотивите, на които се основават приетите за него ограничителни мерки.

59

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че второто основание не е налице.

60

По третото основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 122—124 от обжалваното съдебно решение е приел, че спорните актове не нарушават основното му право на свобода на изразяване. Жалбоподателят припомня, че е санкциониран от Съвета в частност за предходни публични изявления, направени в качеството му на заместник министър-председател. Като потвърдил такава причинно-следствена връзка между тези изявления и ограничителните мерки, Общият съд нарушил правото му на свобода на изразяване. Фактът, че тези мерки не засягат свободата му на изразяване, не означавал, че тази свобода не е нарушена, при това, като се има предвид, че Европейският съд по правата на човека признал в решение от 15 март 2011 г., Otegi Mondragón с/у Испания (CE:ECHR:2011:0315JUD000203407), че при упражняване на функциите си политиците имат право на свобода на изразяване, което е почти неограничено и по-голямо от това на други лица.

61

Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

62

В рамките на третото основание жалбоподателят по същество твърди, че в точки 122—124 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил подхода на Съвета, че на жалбоподателя са наложени ограничителни мерки по-специално поради предходни публични изявления, направени в качеството му на заместник министър-председател, и по този начин е нарушил основното право на жалбоподателя на свобода на изразяване.

63

В това отношение от точки 64—66, 82 и 124 от обжалваното съдебно решение следва, че публичните изявления, посочени в предходната точка от настоящото решение, са едно от обстоятелствата, позволили на Съвета да установи съвкупност от достатъчно точни, конкретни и съгласувани улики, за да приеме, че към датата на приемане на спорните актове жалбоподателят е оказвал активна подкрепа по смисъла на критерий а) като продължение на подкрепата, която вече е изразил в тези изявления през 2014 г.

64

След като посочените изявления са използвани като доказателство в подкрепа на факта, че условията по критерий а) са изпълнени за жалбоподателя, следва да се приеме, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 122—124 от обжалваното съдебно решение, че свободата на изразяване на жалбоподателя сама по себе си не е била нарушена с приемането на спорните актове. По-специално, следва да се приеме, подобно на Общия съд, че лице като жалбоподателя не може да се позовава на това право, за да се предпази от използването на такива изявления като доказателство, и че ограничителните мерки, като замразяване на средства и забрана за влизане, пътуване и транзитно преминаване през територията на Съюза, по никакъв начин не засягат свободата на изразяване на такова лице.

65

За разлика от делото, по което е постановено решение на ЕСПЧ от 15 март 2011 г., Otegi Mondragón с/у Испания (CE:ECHR:2011:0315JUD000203407), което се отнася до изказвания, направени от политик и довели в нарушение на правото му на свобода на изразяване до налагането му на наказание, следва да се отбележи, както припомня Общият съд в точки 122 и 123 от обжалваното съдебно решение, че ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя, от една страна, имат обезпечителен характер и от друга страна, не водят до засягане на свободното упражняване на свободата му на изразяване.

66

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че третото основание не е налице.

67

По четвъртото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като по-специално в точки 100—113 от обжалваното съдебно решение е приел, че правото му на собственост не е било нарушено с оглед на принципа на пропорционалност.

68

Всъщност фактът, че както следвало от точки 102 и 109 от обжалваното съдебно решение, ограничителните мерки са временни и обратими обезпечителни мерки и освен това подлежат на периодично преразглеждане, не намирал никакво основание в действителността, доколкото, от една страна, тези мерки често продължавали да действат дълго време и от друга страна, преразглеждането им често било само формално и дори невъзможно за осъществяване. Съответно жалбоподателят все още бил обект на ограничителни мерки за изявления, направени преди повече от десет години, и въпреки че функцията му на председател на VEB.RF била само техническа професионална функция. Това показвало, че Съветът не е взел предвид промяната в личното му положение. В крайна сметка жалбоподателят бил жертва на експроприация, така че приетите спрямо него ограничителни мерки не зачитали основното съдържание на правото на собственост.

69

Освен това фактът, отбелязан в точки 103 и 109 от обжалваното съдебно решение, че националните органи на държавите членки могат да разрешат използването на някои замразени финансови средства, не означавал, че правото на собственост на жалбоподателя било зачетено, тъй като съществували толкова практики за издаване на разрешения, колкото и държави членки.

70

Жалбоподателят счита също, че приетите спрямо него ограничителни мерки противоречат на принципа на пропорционалност, тъй като, противно на постановеното от Общия съд, не позволявали да се постигне преследваната със спорните актове легитимна цел, и не отговаряли действително на цел от общ интерес, тъй като всъщност жалбоподателят вече нямал възможност да подкрепя политиките и действията, посочени в критерий а), нито да оказва влияние върху руските власти.

71

На последно място, жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 113 от обжалваното съдебно решение е приел, че е достатъчно той да преустанови поведението, което обосновава налагането му на ограничителни мерки, за да бъдат прекратени тези мерки, въпреки че функциите му като председател на VEB.RF са единственото му средство за препитание.

72

Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

73

По четвъртото основание жалбоподателят упреква по същество Общия съд, че в точки 100—113 от обжалваното съдебно решение е допуснал редица грешки при прилагане на правото при анализа на условията по член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с правото на собственост, по-специално що се отнася до въпроса за спазването на принципа на пропорционалност.

74

В това отношение следва да се припомни, че правото на собственост, предвидено в член 17 от Хартата, не е абсолютно, така че ограничителни мерки, като разглежданите в случая, могат да доведат до ограничаване на това право (вж. в този смисъл решения от 11 септември 2019 г., HX/Съвет, C‑540/18 P, EU:C:2019:707, т. 57 и цитираната съдебна практика, и от 21 март 2024 г., Landeshauptstadt Wiesbaden, C‑61/22, EU:C:2024:251, т. 75 и цитираната съдебна практика).

75

Следователно на това право могат да бъдат налагани ограничения, стига в съответствие с член 52, параграф 1, първо изречение от Хартата те да са предвидени в закон и да зачитат основното съдържание на посоченото право. В допълнение, съгласно член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата при спазване на принципа на пропорционалност такива ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

76

Освен това във връзка с ограничителните мерки Съдът е приел, че на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в областите, които предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Оттук Съдът e стигнал до извода, че единствено явно неподходящият характер на приета в тези области мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (решения от 31 януари 2019 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет, C‑225/17 P, EU:C:2019:82, т. 103, и от 17 септември 2020 г., Rosneft и др./Съвет, C‑732/18 P, EU:C:2020:727, т. 105).

77

На първо място, жалбоподателят изтъква по същество, че в точки 102, 103 и 109 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че спорните актове не засягат основното съдържание на правото на собственост и че наложеното с тези актове ограничение на упражняването на правото му на собственост не изглежда с оглед на принципа на пропорционалност явно неподходящо за преследваната цел. Според него и както личало от неговия случай, ограничителните мерки в действителност не били временни и обратими обезпечителни мерки, а често продължавали да действат през дълъг период от време. Освен това тяхното преразглеждане често било само формално и дори било невъзможно да се осъществи, и разрешенията за освобождаване на замразени финансови средства били предмет на твърде разнородни практики от страна на националните органи на държавите членки.

78

В това отношение следва да се подчертае, че жалбоподателят не оспорва самия факт, че в съответствие с разпоредбите на правото на Съюза, припомнени от Общия съд в точки 102, 103 и 109 от обжалваното съдебно решение, ограничителните мерки са временни и обратими обезпечителни мерки, че подлежат на редовно преразглеждане и националните органи могат да разрешават използването на замразени финансови средства или да издават конкретни разрешения за размразяване на финансови средства.

79

При това положение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел по същество в точки 102, 103 и 107—109 от това решение, че от тези разпоредби на правото на Съюза е видно, че спорните актове не засягат основното съдържание на правото на собственост и че с оглед на принципа на пропорционалност наложеното с тези актове ограничение на упражняването на правото на собственост на жалбоподателя не е явно неподходящо за преследваната цел, а именно, както следва от точка 104 от посоченото решение, да се упражни пряк или косвен натиск върху правителството на Руската федерация и нейните ръководители, за да преустановят действията и политиките си, дестабилизиращи Украйна. Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че доводите на жалбоподателя представляват само съвкупност от общи твърдения, които имат за цел, без никакви доказателства, да поставят под въпрос подходящото прилагане на посочените разпоредби.

80

Освен това от изложените в точки 41 и 43 от настоящото решение съображения следва, че Общият съд правилно е приел, че Съветът не е допуснал грешка в преценката при приемането на спорните актове, така че налагането, а впоследствие и оставянето в сила на ограничителните мерки за жалбоподателя са обосновани с оглед на фактите и съответния критерий за включване в списъка. При това положение фактът, че действието на наложените на жалбоподателя ограничителни мерки е продължено два пъти, не може нито да обезсили съображенията, изложени от Общия съд в точки 102, 103 и 109 от обжалваното съдебно решение, нито да означава, че ограничителните мерки са постоянни и необратими и че впоследствие името на жалбоподателя не може да бъде заличено от списъка или че той не може да получи разрешение за освобождаване на финансовите му средства.

81

На второ място, жалбоподателят счита, че приетите за него ограничителни мерки противоречат на принципа на пропорционалност, тъй като, противно на постановеното от Общия съд, не позволявали да се постигне преследваната със спорните актове легитимна цел, и не отговаряли действително на цел от общ интерес.

82

В това отношение следва да се отбележи, че единственият правен довод, с който се цели да се докаже, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото по този въпрос, се отнася до неспособността на жалбоподателя в качеството му на председател на VEB.RF да подкрепя политиките и действията, посочени в критерий а), или да влияе на руските власти. От точки 41 и 43 от настоящото решение обаче следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е приел, че поради функциите на жалбоподателя на председател на VEB.RF за него е изпълнен критерий а).

83

На трето място, жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 113 от обжалваното съдебно решение е приел, че е достатъчно той да преустанови поведението, което обосновава налагането му на ограничителни мерки, за да бъдат прекратени тези мерки, въпреки че функциите му като председател на VEB.RF са единственото му средство за препитание.

84

В това отношение следва да се отбележи, че тези мотиви на Общия съд в точка 113 от обжалваното съдебно решение са изложени във връзка с довод на жалбоподателя не относно средствата му за препитание, а относно последиците от ограничителните мерки за обществения му имидж. Общият съд обаче не може да бъде упрекнат, че е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с довод, който не е бил разгледан в тази точка.

85

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че четвъртото основание не е налице.

86

По петото основание жалбоподателят счита, че в точка 126 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че принципът на равно третиране не е бил нарушен, тъй като Съветът не е допуснал грешка в преценката. Според жалбоподателя тези съображения са опорочени поради грешка при прилагане на правото, тъй като, както е посочил в рамките на първото си основание, Общият съд неправилно е приел, че Съветът не е допуснал грешка в преценката.

87

Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

88

Като се има предвид, че произнасянето по петото основание зависи от произнасянето по първото основание и че в точка 49 от настоящото решение е прието, че последното основание не е налице, то трябва да се приеме, че и петото основание не е налице.

89

В рамките на шестото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 131—133 от обжалваното съдебно решение е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че правото на ефективна съдебна защита е спазено и че Съветът не е злоупотребил с власт. Според него спорните актове нарушават правото на ефективна съдебна защита и са опорочени поради злоупотреба с власт, тъй като за тях не са изложени пълни мотиви, те не са подкрепени с достатъчно доказателства и нарушават свободата на изразяване и правото на собственост. В това отношение жалбоподателят препраща към доводите, изложени в първоинстанционното производство.

90

Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

91

В това отношение следва да се отбележи, че противно на изискванията на съдебната практика, посочена в точка 33 от настоящото решение, в подкрепа на шестото основание не са изложени никакви правни доводи, с които да се докаже, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. По-специално, жалбоподателят само оспорва точки 131—133 от обжалваното съдебно решение и препраща към доводите, които е представил пред Общия съд, без да дава повече обяснения по тях и без да посочва частите на обжалваното съдебно решение, които възнамерява да оспори. Съответно доводът му е само искане за преразглеждане на подадената в първоинстанционното производство жалба в нарушение на изискванията, установени както в Статута на Съда на Европейския съюз, така и в неговия процедурен правилник (решение от 13 септември 2007 г., Il Ponte Finanziaria/СХВП,C‑234/06 P, EU:C:2007:514, т. 45 и 46).

92

Ето защо следва да се приеме, че шестото основание не е налице, а оттам и да бъде отхвърлена жалбата в своята цялост.

93

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Член 138, параграфи 1 и 2 от този правилник, който се прилага към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

94

Тъй като Съветът е поискал жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски, и същият е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши: