РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

29 януари 2026 година ( *1 )

[Текст, поправен с определение от 19 март 2026 година]

„Преюдициално запитване — Митнически съюз — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕС) № 952/2013 — Митнически кодекс на Съюза — Внос на стоки — Митническа стойност — Деклариране на занижени стойности — Вторични методи за определяне на митническата стойност — Метод, основан на „минимална приемлива цена“, изчислена въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на ЕС — Допустимост“

По съединени дела C‑72/24 24 [Keladis I] и C‑73/24 [Keladis II] ( i )

с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Dioikitiko Protodikeio Thessalonikis (Административен съд Солун, Гърция) с актове от 30 ноември 2023 г., постъпили в Съда на 30 януари 2024 г., в рамките на производства по дела

HF (C‑72/24),

WI (C‑73/24)

срещу

Anexartiti Archi Dimosion Esodon,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, M. Condinanzi и R. Frendo (докладчик), съдии,

генерален адвокат: R. Norkus,

секретар: L. Carrasco Marco, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 януари 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–

[поправено с определение от 19 март 2026 г.] за HF и WI, от A. N. Masouras, R. K. Ntanis и Th. Tsiatsios, dikigoroi,

–

за Anexartiti Archi Dimosion Esodon, от E. Giannakoulopoulou и I. Reïzakis, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от V. Baroutas, K. Georgiadis и K. Konsta, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, L. Halajová и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за испанското правителство, от S. Núñez Silva, в качеството на представител,

–

за френското правителство, от P. Chansou и B. Travard, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Herold, F. Moro и I. Zervas, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 май 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на членове 29—31 и 81 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. (ОВ L 17, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 9, стр. 250) (наричан по-нататък „Митническият кодекс на Общността“), на членове 150—153 и 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (EO) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г. (ОВ L 1994, 346 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 6, стр. 233) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“), членове 70—74 и 177 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 2013, 269 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс на Съюза“), членове 141—143 и член 144, параграф 2, буква е), Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015, г., стр. 558, наричан по-нататък „Регламентът за изпълнение“), както и на член 7, параграф 2, буква е) от Споразумението за прилагане на член VII от общото споразумение за митата и търговията 1994 (ОВ L 336, 1994 г., стр. 119; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 128), съдържащо се в приложение 1A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 5), подписано в Маракеш и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3).

2

Запитванията са отправени в рамките на дела, водени от две физически лица, съответно HF (дело C‑72/24), собственик на търговско предприятие за текстилни изделия в Гревена (Гърция), и WI (дело C‑73/24), служителка в предприятие за търговия на едро с текстилни изделия, срещу Anexartiti Archi Dimosion Esodon (Независим орган за публичните приходи, Гърция) по повод на няколко акта за последващо събиране на вземания във връзка с облагането с данък върху добавената стойност (ДДС) на сделки за внос на текстилни изделия с произход от Турция.

Правна уредба

Международното право

3

Член 7 от Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. предвижда:

„1.   Ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на членове от 1 до 6 включително, митническата стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на чл. VII от [Общото споразумение за митата и търговията] (1994) и на базата данни, които са на разположение в страната вносител.

2.   Митническата стойност, съгласно разпоредбите на този член, не следва да се определя въз основа на:

[…]

е)

минимални митнически стойности; […]

[…]“.

Правото на Съюза

Митническият кодекс на Общността

4

Член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността е предвиждал:

„Решенията на митническите органи, издадени в писмена форма, с които се отхвърлят искания или са неблагоприятни за адресатите, трябва да бъдат мотивирани. Те трябва да посочват възможността за обжалване по член 243“.

5

Член 29, параграф 1 от този кодекс е гласял:

„1.   Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на [Европейската общност] […]“.

6

Съгласно член 30 от посочения кодекс:

„1.   Когато митническата стойност не може да се определи съгласно член 29, се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение от посочения ред се допуска, ако деклараторът изяви желание букви в) и г) да бъдат разменени по ред на прилагане. Само когато тази митническа стойност не може да бъде определена чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф.

2.   Митническа стойност, определена в резултат на прилагане на този член, е:

a)

договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

б)

договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

в)

стойността, [основаваща] се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите;

г)

изчислената стойност, представляваща сумата от:

–

разходите или стойността на материалите и на производствените или други операции, използвани при производството на внасяните стоки,

–

сумата от печалбата и общите разходи, равна на тази, която обикновено се калкулира при продажбите на стоки от същото естество или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ с местоназначение в Общността,

–

разходите или стойността на елементите, посочени в член 32, параграф 1, буква д).

3.   Допълнителните условия и правилата за прилагане на параграф 2, се определят в съответствие с процедурата на комитета“.

7

Член 31 от същия кодекс e предвиждал:

„1.   Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по силата член[…] 29 или 30, тя се определя въз основа на наличните данни в Общността и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на:

–

Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г.,

–

член VII от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г.,

и

–

разпоредбите на тази глава.

2.   Митническата стойност, определена чрез прилагане на параграф 1, не се основава на:

[…]

е)

минимални митнически стойности;

или

ж)

субективно определени или фиктивни стойности“.

8

Съгласно член 78 от Митническия кодекс на Общността:

„1.   След вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията.

2.   Митническите органи имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място в помещенията на декларатора при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни за професионални цели. Митническите органи имат право да извършват и проверка на стоките, ако те все още могат да бъдат представени.

3.   Когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат“.

9

Член 81 от този кодекс е предвиждал:

„Когато една пратка съдържа стоки с различно тарифно класиране и обработката на всяка от тези стоки според тарифното класиране за целите на извършване на декларирането би довела до работа и разходи, несъответстващи на размера на дължимите вносни сборове, митническите органи имат право, по искане на декларатора, да приемат облагане на цялата пратка съобразно тарифното класиране на стоката с най-висока ставка на митните сборове“.

10

Член 221, параграф 1 от посочения кодекс е предвиждал:

„Длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет“.

Регламентът за прилагане

11

Член 142, параграф 1, букви в) и г) от Регламента за прилагане е гласял:

„1. За целите на настоящия дял:

[…]

в)

„идентични стоки“ означава стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични;

г)

„подобни стоки“ означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни“.

12

Член 150, параграф 1 от Регламента за изпълнение е предвиждал:

„При прилагането на член 30, параграф 2, буква а) от [Митническия кодекс] ([договорна стойност] на идентични стоки), [митническата стойност] трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката с идентични стоки продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и количество, при условие че подобни корекции могат да се направят на базата на доказаните обстоятелства, които ясно установяват необходимостта и точността на корекциите, с които стойността се увеличава или намалява“.

13

Член 151, параграфи 1 и 5 от посочения регламент за прилагане е гласял:

„1.   При прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс на Общността] ([договорна стойност] на подобни стоки), [митническата стойност] трябва да се определя чрез стойността на сделката с идентични стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката с идентични стоки продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и количество, при условие че подобни корекции могат да се направят на базата на доказаните обстоятелства, които ясно установяват необходимостта и точността на корекциите, с които стойността се увеличава или намалява.

[…]

5.   За целите на настоящия член [договорната стойност] за подобни вносни стоки означава [митническа стойност], определена по-рано според член 29 от [Митническия кодекс на Общността], коригирана според параграф 1 и параграф 2 от настоящия член“.

14

Съгласно член 152 от същия регламент за прилагане:

„1.   

a)

Ако вносните стоки или идентични или подобни вносни стоки се продадат в Общността в състоянието, в което са внесени, [митническата стойност] на внесените стоки, изчислена според член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността], трябва да бъде на базата на единичната цена, по която вносните стоки или идентични или подобни вносни стоки се продават в най-голямото общо количество по време или около момента на внасянето на оценяваните стоки, на лица, които не са свързани с онези лица, от които купуват такива стоки, като се намали със следното:

i)

или комисио[н]ите, които обичайно се заплащат или са договорени или прибавките, които обикновено се правят за печалба и общи разходи (включително преките и непреки разходи за маркетинг за въпросната стока) във връзка с продажбите в Общността на вносни стоки от същата категория или вид;

ii)

обичайните разходи за транспорт и застраховка и подобни разходи в рамките на Общността;

iii)

вносните мита и други такси, дължими в Общността за вноса и продажбата на стоките.

б)

Ако по или около времето на вноса на подлежащите на оценка стоки не са [продадени] нито вносните стоки, нито идентични или подобни вносни стоки, [митническата стойност] на вносните стоки, определяна според настоящия член, която в останалите случаи се определя от параграф 1, буква а), се базира на единичната цена, на която в Общността се продават вносните стоки или идентични или подобни стоки в състоянието, в което са внесени на най-ранна дата след вноса на оценяваните стоки, но преди изтичането на 90 дни след датата на вноса.

[…]

5.   За целите на параграф 1, буква б) „най-ранната дата“ е датата, до която са извършени продажби на вносните стоки или на идентични или подобни вносни стоки в достатъчно количество, за да се установи единичната цена“.

15

Член 181а от Регламента за прилагане е предвиждал:

„1.   Не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода за оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 процедура не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на член 29 от [Митническия кодекс на Общността].

2.   Когато митническите органи имат съмненията, описани в параграф 1, те могат да изискат допълнителна информация съобразно член 178, параграф 4. Когато съмненията продължават, митническите органи са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице, в писмен вид, ако то желае, относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Окончателното решение и основанията за вземането му се съобщават в писмен вид на въпросното лице“.

16

Член 198 от Регламента за прилагане е гласял:

„1.   Когато една митническа декларация се отнася за две или повече произведения, данните за всяко произведение се смятат за отделна декларация.

2.   Компонентите на индустриални агрегати, спадащи към един и същ код от [комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007, глава 2, том 4, стр. 3)], се смятат за един-единствен стоков артикул“.

17

Приложение 23 към Регламента за прилагане, озаглавено „Тълкувателни бележки относно митническата стойност“, е предвиждало, що се отнася до тълкуването на член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, че „[м]етодите за остойностяване, които ще се използват съгласно [тази разпоредба], трябва да са описаните в членове 29 и 30, параграф 2 [от този кодекс], обаче евентуалната гъвкавост при прилагането им би трябвало да бъде в съответствие с член 31, параграф 1 [от посочения кодекс]“. За целта в посоченото приложение са предвидени някои примери, за да се онагледи какво следва да се разбира под „разумна гъвкавост“. Така, що се отнася до прилагането на дедуктивния метод е посочено, че „изискването за „90 дни“[, предвидено в член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за прилагане,] може да се прилага гъвкаво“.

Митническият кодекс на Съюза

18

Членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза установяват правилата за определяне на митническата стойност на стоките, като съдържанието им по същество е идентично на съдържанието на правилата, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс на Общността. По-специално член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза съдържа формулировки, които са сходни на член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността. Освен това член 177, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, който се отнася до метода за опростяване на митническите декларации, по същество също е идентичен с член 81 от Митническия кодекс на Общността.

19

Член 77 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Допускане за свободно обращение и временен внос“, по същество е идентичен с член 201 от Митническия кодекс на Общността.

Регламентът за изпълнение

20

Член 140 от Регламента за изпълнение е озаглавен „Неприемане на декларираните договорни стойности“ и гласи:

„1.   Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.

2.   Ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза]“.

21

Член 142, параграфи 2 и 5 от Регламента за изпълнение гласи:

„2.   При липса на единичната цена, посочена в параграф 1, използваната единична цена е цената, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на [Европейския съюз] в състоянието, в което са внесени, в най-ранния момент след внасянето на стоките, чиято стойност ще се определя, и във всички случаи в срок от 90 дни след това внасяне.

[…]

5.   При определяне на митническата стойност, от определената съгласно параграфи 1—4 единична цена се приспада следното:

a)

или комисионите, които обичайно се заплащат или са договорени, или добавките, които обичайно се правят за печалба и покриване на разходи от общ характер (включително преките и непреките разходи за маркетинг на въпросните стоки) във връзка с продажбите в митническата територия на Съюза на внасяни стоки от същия клас или вид, които са стоки, попадащи в една група или гама от стоки, произвеждани от даден промишлен отрасъл;

б)

обичайните разходи за транспорт и застраховка и свързаните с тях разходи, направени на митническата територия на Съюза;

в)

вносните мита и други задължения, платими на митническата територия на Съюза във връзка с вноса или продажбата на стоките“.

22

Съгласно член 144 от посочения регламент за изпълнение, озаглавен „Резервен метод“:

„1.   При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза] може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза]. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

2.   Когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може да се определя въз основа на някое от следните:

[…]

е)

минимални митнически стойности;

ж)

произволно определени или фиктивни стойности“.

23

Член 222 от същия регламент за изпълнение е озаглавен „Стокови позиции“ и гласи:

„1.   Когато една митническа декларация обхваща две или повече стокови позиции, данните, посочени в нея за всяка стокова позиция, се считат за съставляващи отделна митническа декларация.

2.   С изключение на случаите, когато конкретни стоки, съдържащи се в една пратка, са обект на различни мерки, за целите на параграф 1 се счита, че стоките, съдържащи се в една пратка, съставляват една стокова позиция, когато е изпълнено едно от следните условия:

a)

те се класират в една тарифна подпозиция;

б)

те са предмет на заявление за опростяване в съответствие с член 177 от Кодекса“.

Директива 2006/112/ЕО

24

Съгласно съображения 43 и 44 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7):

„(43)

Държавите членки следва да бъдат напълно свободни да определят лицето — платец на ДДС по вноса.

(44)

Държавите членки следва да могат да предвидят някой, различен от данъчнозадълженото лице по ДДС, да бъде държан солидарно отговорен за плащането му“.

25

Член 2, параграф 1, буква г) от тази директива предвижда:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

[…]

г)

вносът на стоки“.

26

Член 71, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Когато при въвеждането в Общността стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277 или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.

Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, на земеделски налози или на такси, имащи равностоен ефект, установени по дадена обща политика, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми“.

27

Член 85 от същата директива предвижда, че по отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на правото на Съюза.

28

Член 201 от Директива 2006/112 предвижда:

„При внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата членка на вноса“.

29

Член 250, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем […]“.

Гръцкото право

Митническият кодекс

30

Член 29, параграфи 1 и 6 от Nomos 2960/2001 — Ethnikos Teloniakos Kodikas (Закон № 2960/2001 за Националния митнически кодекс) (FEK A’ 265), изменен с Nomos 3583/2007 — Anamorfosi tou Ethnikou Teloneiakou Kodika kai alles diataxeis (Закон 3583/2007 — Реформа на националния митнически кодекс и други разпоредби (FEK A’142) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“) предвижда:

„1.   Митническо задължение е задължението, което всяко физическо или юридическо лице има към митнически орган, за заплащане на всички мита, данъци, включително [ДДС], и други наложени от държавата данъци и такси, които се дължат за стоки и се прилагат по отношение на тях в съответствие с релевантните разпоредби.

[…]

6.   Длъжник по митническото задължение е деклараторът, лицето, от името на което се подава декларация за акциз и други данъци, както и всяко друго лице, за което е възникнало задължение по силата на разпоредбите на митническото законодателство […]“.

31

Съгласно член 33, параграф 1 от Митническия кодекс:

„След като представи стоките на митническия орган, собственикът на стоките или неговият законен представител по силата на действащото законодателство трябва да подаде декларация, за да бъдат поставени стоките под някакъв митнически режим или да бъдат насочени към едно от другите митнически направления в съответствие със специалните разпоредби на общностното законодателство“.

32

Съгласно член 155 от Митническия кодекс:

„1.   Контрабанда е:

[…]

b)

всяко действие, с което се цели да бъде лишена гръцката държава или Европейският съюз от дължимите мита, данъци и други такси за внесените или изнесените стоки, включително когато те са били събрани в момент или по начин, различен от предвидените в закона. За посочените в този параграф нарушения на извършителите се налагат увеличени мита в съответствие с разпоредбите от настоящия кодекс, и то дори ако компетентните органи счетат, че не е осъществен фактическият състав на контрабандата.

2.   За контрабанда се счита:

[…]

g)

покупката, продажбата и държането на внесени или пуснати за потребление стоки по начин, който осъществява състава на контрабандата;

[…]

i)

декларирането на по-ниска или по-висока от действителната цена на внесени или изнесени стоки, ако това води до загуба на мита, данъци и други такси.

[…]“.

Закон № 2859/2000 за Кодекса за ДДС

33

Съгласно член 35, параграф 3 от Nomos 2859/2000 — Kyrosi Kodika Forou Prostithemenis Axias (Закон № 2859/2000 за Кодекса за данъка върху добавената стойност, наричан по-нататък (FEK A’248):

„При внос на стоки данъчнозадължено лице е лицето, което се счита за собственик на внесените стоки в съответствие с разпоредбите на митническото законодателство“.

Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси

Дело C‑72/24

34

През 2014 г. в рамките на търговската си дейност в Гърция HF закупува текстилни изделия с произход от Турция.

35

Митническите декларации за тези стоки са подадени до гръцките митнически органи (наричани по-нататък „митническите органи“) в съответствие с опростената процедура за деклариране по член 81 от Митническия кодекс на Общността, който е предвиждал, че тези органи имат право по искане на декларатора да приемат, че цялата пратка със стоки с различно тарифно класиране се облага съобразно тарифното класиране на стоката с най-висока ставка на митните сборове.

36

Според запитващата юрисдикция вносът на тези стоки в Гърция е освободен от мита, но подлежи на облагане с ДДС при внос въз основа на митническата стойност, посочена от дружеството вносител в декларациите му за внос.

37

През 2016 г. въз основа на подадена жалба за занижаване на стойността на внесени стоки митническите органи провеждат проверка, в резултат на която се установява, че са налице данни, пораждащи основателни съмнения, че митническата стойност, посочена в няколко от подадените митнически декларации, е неточна и че посоченият в тези декларации получател на стоките не е техният действителен собственик.

38

Тъй като имат подозрения, на 14 декември 2016 г. митническите органи осъществяват последваща проверка на всички митнически декларации, в резултат на която стигат до извода за наличие на система за контрабанда, която е в основата на 289 декларации за внос с невярно съдържание. Във връзка с това митническите органи приемат, че чрез сложен механизъм за измами тази система води до деклариране на митнически стойности, които са значително по-ниски от минималните рентабилни търговски стойности.

39

Митническите органи обаче считат, че поради невъзможността за последваща физическа проверка на съответните стоки и тяхното общо описание в съответните фактури, те не са в състояние да възпроизведат реалните цени, действително платени за тези стоки на турските доставчици.

40

При тези условия, за да определят митническата стойност на посочените стоки, митническите органи се основали на „прагова цена“ или на „минимална приемлива цена“ (lowest acceptable price) (наричана по-нататък „МПЦ“), като използват средство за оценяване на риска, основано на данни на равнището на Съюза, създадено от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

41

От преписката на разположение на Съда следва, че този метод се състои, първо, в изчисляването на „средна коригирана цена“ (cleaned average price) (наричана по-нататък „СКЦ“), наричана също „справедлива цена“ (fair price или fair value). СКЦ, изразени като цени за килограм, се изчисляват въз основа на месечните цени на вноса на съответните стоки с произход от Турция, изведени от Comext, референтната база данни за подробна статистическа информация за международната търговия със стоките, поддържана от Eвростат.

42

След това се изчислява средна цена за целия Съюз въз основа на аритметична стойност, или непретеглена средна стойност, на СКЦ във всички държави членки. При изчисляването на тази средна аритметична стойност се изключват пределните стойности (outliers), т.е. необичайно високите или ниски стойности.

43

Накрая се изчислява МПЦ, чиято стойност съответства на 50 % от СКЦ. МПЦ, определена също като цена за килограм, се използва като профил или праг на риск, позволяващ на митническите органи на държавите членки да откриват декларираните при внос особено ниски стойности и в резултат на това, вноса, свързан с голям риск от деклариране на занижени стойности.

44

Всъщност от преписката на разположение на Съда следва, че митническите органи от всички държави членки имат на разположение комуникационна система, а именно информационната система за борба с измамите (Anti-Fraud Information System„AFIS“), в която OLAF също участва. Чрез тази система и като използват по-специално съответния инструмент за автоматично наблюдение (Automated Monitoring Tool, наричан по-нататък „AMT“), те могат да откриват случаите на деклариране на занижени стойности.

45

В случая, въз основа на така изчислената МПЦ, митническите органи определят „единичната цена“ по смисъла на член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Общността. Посочените органи мотивират този избор с оглед на липсата на възможност да се основат, от една страна, на фиктивната договорна стойност на разглежданите в главното производство умишлено подценени стоки и от друга страна, на договорната стойност на идентични или сходни стоки поради непълното описание на стоките в приложените към подадените митнически декларации фактури. Тези органи освен това не са били в състояние да направят физическа проверка на разглежданите в главното производство стоки при проверка a posteriori, тъй като стоките не са били иззети.

46

Във връзка с това митническите органи посочват, че нито един от участниците в разглежданата в главното производство система за контрабанда не е предоставил в обясненията си данни, позволяващи да се приеме, че възприетите митнически стойности са били много по-високи от действително платените цени.

47

Така посочените органи констатират, че неплатената поради измама сума на ДДС за всички стоки, за които благодарение на разглежданата в главното производство система за контрабанда е подадена декларация с невярно съдържание, възлиза на 6211300,18 евро.

48

Колкото до участието на HF в тази система за контрабанда, от акта за преюдициално запитване е видно, че през 2014 г. той е държал стоки, за които е подадена декларация за митническа стойност с невярно съдържание, и поради това по силата на националното право той следва да заплати дължимия за тези стоки неплатен ДДС.

49

HF подава жалба срещу оспорваните в главното производство актове за установяване на данъчно задължение до запитващата юрисдикция — Dioikitiko Protodikeio Thessalonikis (Административен съд Солун, Гърция). Той изтъква, че определянето на митническата стойност на въпросните стоки въз основа на МПЦ е незаконосъобразно, тъй като в качеството си на статистически данни за цените при внос те могли да се използват само за оспорване на декларираната стойност, но не могли да бъдат метод за определяне на митническата стойност. Той смята освен това, че е бил окончателно оправдан по обвинението за контрабанда с присъда на Trimeles Plimmeleiodikeio Grevenon (Наказателен съд в състав от трима съдии Гревена, Гърция).

50

В началото запитващата юрисдикция отбелязва, че тя е обвързана от постановената от Trimeles Plimmeleiodikeio Grevenon (Наказателен съд в състав от трима съдии Гревена) окончателна присъда само доколкото в разглежданите в главното производство актове за събиране на вземания в тежест на HF са наложени увеличени мита, които следва да се отменят. Тя счита обаче, че HF продължава да дължи неплатения ДДС за внос.

51

Що се отнася до използването на „статистически стойности“ при определянето на митническата стойност на съответните стоки, запитващата юрисдикция отбелязва най-напред, че тези стойности могат да бъдат използвани от митническите органи, за да установят наличието на основателни съмнения относно истинността на декларираната договорна стойност. Освен това според тази юрисдикция в съответствие с решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство (Борба с измамата чрез занижени цени) (C‑213/19, EU:C:2022:167), посочените стойности могат да се използват за определяне на загубите на собствени ресурси на Съюза, причинени от държави членки, които не извършват ефективен контрол за разкриване на измамите.

52

По-нататък, посочената юрисдикция отбелязва, че в точки 38—41 и 44 от решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary (C‑291/15, EU:C:2016:455), Съдът е постановил, че средните „статистически стойности“ могат да послужат като основа за доказване на наличието на обосновани, ако не и основателни съмнения от страна на компетентните митнически органи на държава членка, за да изключат декларираната договорна стойност и да приложат „йерархично“ предвидените алтернативни методи за определяне на митническата стойност, независимо от автентичността на фактурите и на другите документи, удостоверяващи договорната стойност на внасяните стоки, когато при поискване не са представени данни, позволяващи да се установи точността на декларираната договорна стойност.

53

Накрая, в точки 51 и 53—56 от решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master (C‑599/20, EU:C:2022:457), Съдът приел, че в рамките на метода fall-back, предвиден в член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, данните, съдържащи се в национална база данни за стоки, попадащи в обхвата на същия код по интегрираната тарифа на Европейския съюз (наричан по-нататък „код по ТАРИК“) и произхождащи от същия продавач като съответните стоки, представляват „налични данни в Общността“ по смисъла на тази разпоредба и могат да бъдат използвани като основа за определяне на митническата стойност на съответните стоки.

54

Запитващата юрисдикция обаче изразява съмнения относно възможността да се използват средни статистически стойности, по-специално МПЦ, за да се определи митническата стойност на съответните стоки в рамките на методите, предвидени в членове 29 и 30 от Митническия кодекс на Общността, и по-специално в рамките на вторичния метод, предвиден в член 30, параграф 2, буква в) от този кодекс, който е използваният в случая. Всъщност, от една страна, митническите органи са използвали този метод за определяне на митническата стойност, въпреки че тази разпоредба се отнася до идентични или сходни стоки, и от друга страна, не е видно МПЦ да е била изчислена съобразно срока по член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за прилагане.

55

Освен това тази юрисдикция счита, че използването на МПЦ за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се равнява на използване на минимални цени, които по дефиниция са „фиктивни“, което противоречало на обичайно използваните в международната търговия методи.

56

Посочената юрисдикция иска също да се установи дали използването на МПЦ има място в рамките на процедурата, предвидена в член 81 от Митническия кодекс на Общността.

57

Освен това същата юрисдикция изразява съмнения дали националните разпоредби, установяващи лицето или лицата, определени или признати за платци на ДДС, са достатъчно ясни и точни, за да може HF, в качеството си на държател на стоките, да носи солидарна отговорност за плащането на избегнатия ДДС при внос.

58

При тези обстоятелства Dioikitiko Protodikeio Thessalonikis (Административен съд Солун) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Отговарят ли статистическите стойности, наречени „прагови стойности“ (threshold values) — „справедливи цени“ (fair prices), които се основават на статистическата база данни Comext на Евростат и произтичат от информационната система на OLAF [(AFIS)], част от която е инструментът за автоматично наблюдение [(AMT)] —, и които са на разположение на националните митнически органи чрез съответните електронни системи, на условието да са достъпни за всички икономически оператори, както е уточнено в решение [на Съда] от 9 юни 2022 г., Fawkes, C‑187/21? Представляват ли съдържащите се в тях данни само агрегирани данни съгласно действащите към момента на настъпване на фактите по спора Регламент (ЕО) № 471/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1172/95 на Съвета (ОВ L 152, 2009 г., стр. 23) и Регламент (ЕС) № 113/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обхвата на търговията, определянето на данните, съставянето на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност и по валута на фактуриране, както и специфични стоки или движения (ОВ L 37, 2010 г., стр. 1)]?

2)

В рамките на последваща проверка, когато не е възможно физически да се проверят внесените стоки, могат ли статистическите стойности в базата данни Comext, доколкото се считат за общодостъпни и не съдържат само агрегирани данни, да бъдат използвани от националните митнически органи само за да се потвърдят основателните им съмнения, че обявената в митническите декларации стойност е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане сума за тези стоки, или те могат да бъдат използвани и за целите на определянето на митническата им стойност на тази основа в съответствие с алтернативния метод, посочен в член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] или в 7[4], параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза], наричан „дедуктивен метод“, или евентуално друг алтернативен метод? Какво значение има за разрешаването на този въпрос обстоятелството, че не може да се установи, че понастоящем се продават идентични или подобни стоки по смисъла на член 152, параграф 1 от [Регламента за прилагане]?

3)

Във всеки случай, съвместимо ли е равностойното на прилагането на минимални цени използване на посочените статистически стойности за определянето на митническата стойност на конкретни вносни стоки със задълженията, произтичащи от Международното споразумение за определяне на митническата стойност на [СТО] (наречено също „Споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.“), по което Европейският съюз е страна, като се има предвид обстоятелството, че това споразумение изрично забранява използването на минимални цени?

4)

Във връзка с предходния въпрос, прилага ли се предвиденото в член 31, параграф 1 от [Митническия кодекс на Общността] изискване за спазване на общите принципи и разпоредби на посоченото по-горе международно споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. по отношение на резервния метод за определяне на митническата стойност и съответно на изключването на прилагането на минималните стойности, предвидено в член 31, параграф 2 от [Митническия кодекс на Общността] (но което не се съдържа в съответстващата разпоредба на член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза]), само когато се използва този метод или те уреждат всички алтернативни методи за определяне на митническата стойност?

5)

Ако се установи, че при вноса е било използвано опростяване при класирането чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция по смисъла на член 81 от [Митническия кодекс на Общността] понастоящем член 177 от [Митническия кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013]), възможно ли е да се приложи алтернативният метод по член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] (съответстващ на член 70, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза]), независимо от разнородността на стоките, декларирани под същия код по ТАРИК в същата декларация, и от последващата фиктивна стойност на стоките, които не попадат в този код за тарифно класиране?

6)

В заключение, независимо от предходните въпроси, достатъчно ясни ли са в съответствие с изискванията на правото на Съюза разпоредбите на гръцкото законодателство, уреждащи определянето на лицата, които са длъжни да заплатят ДДС при внос, доколкото определят като данъчнозадължено лице „предполагаемият собственик на внасяните стоки“?“.

Дело C‑73/24

59

Изтъкнатите факти и мотивите, изложени в акта за преюдициално запитване по дело C‑73/24, са аналогични на посочените в акта за преюдициално запитване по дело C‑72/24, с изключение на факта, че от една страна, запитващата юрисдикция е сезирана с жалба, подадена от WI, която е служителка на предприятие за търговия на едро с текстилни изделия с произход от Турция и за която се предполага, че е знаела за разглежданата в главното производство система за контрабанда, тъй като ѝ е била възложена по-голямата част от управлението на това предприятие, и от друга страна, че разглежданите в главното производство митнически декларации са подадени между март 2014 г. и декември 2016 г.

60

При тези условия Dioikitiko Protodikeio Thessalonikis (Административен съд Солун) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, формулирани по сходен начин като поставените в акта за преюдициалното запитване по дело C‑72/24:

„1)

Ако е налице основателно съмнение относно обстоятелството дали декларираната митническа стойност на внасяните стоки е действителната договорна стойност на стоките, но не е възможно чрез последваща проверка да се определи договорната стойност въз основа на методите, посочени в член 30, параграф 2, букви а) и [б)] (договорна стойност на идентични и сходни стоки) от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграф 2, букви а) и [б)] от [Митническия кодекс на Съюза], тъй като, от една страна, стоките не са били иззети и следователно не е възможно да бъдат физически проверени, и от друга страна, описанието на стоките в документите, придружаващи декларацията за внос, е общо и неточно — съвместима ли е с разпоредбите на член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] и на член 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] административна практика, съгласно която чрез прилагането на предвидения в тези разпоредби „дедуктивен метод“ се използват като основа за определяне на договорната стойност на стоките „праговите стойности“, установени в [(AMT)] на информационната система на Европейския съюз за борба с измамите [AFIS] и определени чрез статистически методи?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, допустимо ли е да се използват посочените по-горе „прагови стойности“ чрез прилагане на който е да е от другите методи, описани в членове 30 и 31 от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграфи 1—3 от [Митническия кодекс на Съюза], по-специално, като се има предвид, от една страна, разумната гъвкавост, с която трябва да се характеризира прилагането на „резервния метод“ по смисъла на член 31 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза], и от друга страна, изричната забрана митническата стойност да се определя въз основа на минимални митнически стойности, предвидена в самия „резервен метод“ (член 31, параграф 2, буква е) от [Митническия кодекс на Общността] и член 144, параграф 2, буква е) от [Регламента за изпълнение])?

3)

При отрицателен отговор на предходните въпроси, допуска ли правото на Съюза неплатеният ДДС да не бъде начислен на вносител, за когото впоследствие се установи, че е внасял (системно) стоки на цени, по-ниски от определените като минимални рентабилни търговски цени, когато при последващата проверка митническите органи не са в състояние да определят митническата стойност на внасяните стоки по някой от методите, описани в членове 30 и 31 от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграфи 1—3 от [Митническия кодекс на Съюза], или в този случай се допуска като крайна мярка той да бъде начислен въз основа на статистически определените [МПЦ], както вече е било допуснато в случая на извършеното от страна на [Европейската комисия] начисляване на загубата на собствени ресурси за сметка на държава членка, която не е упражнила подходящ митнически контрол (вж. решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство (Борба с измамата чрез занижени цени), C‑213/19, EU:C:2022:167)?

4)

При утвърдителен отговор на втория и третия [въпрос], трябва ли статистически определените минимални цени да представляват внос, извършен през същия период като проверявания внос или в близки периоди, и ако това е така, какъв е максималният приемлив период от време между вноса, използван за получаване на статистическия резултат и проверявания внос (могат ли например да се прилагат по аналогия деветдесетте дни, предвидени в член 152, параграф 1, буква б) от [Регламента за прилагане] и в член 142, параграф 2 от [Регламента за изпълнение])?

5)

При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса относно използването на „праговите стойности“ за определяне на договорните стойности на внесените стоки, в случай че при вноса е следвана процедурата по член 81 от [Митническия кодекс на Общността] и член 177 от [Митническия кодекс на Съюза] за опростяване на съставянето на митническите декларации чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция, в съответствие ли е с принципа на забрана за определяне на произволни или фиктивни митнически стойности административната практика, съгласно която митническата стойност на всички стоки, внасяни по всяка декларация за внос, се изчислява въз основа на определената за конкретната стока „прагова стойност“, чийто код по ТАРИК е посочен в декларацията за внос, тъй като митническият орган трябва да се счита за обвързан съгласно член 222, параграф 2, буква б) от [Регламента за изпълнение] от групирането, извършено от вносителя, или напротив, стойността на всяка стока трябва да се определи въз основа на собствената ѝ тарифна позиция, дори ако кодът не е посочен в декларацията за внос, за да се избегне рискът от налагане на произволни мита?“.

Производството пред Съда

По съединяването на делата

61

С решение на председателя на Съда от 25 март 2024 г. дела C‑72/24 и C‑73/24 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

По искането за възобновяване на устната фаза на производството

62

На 3 юли 2025 г. жалбоподателите в главните производства, HF и WI, подават в секретариата на Съда искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на искането си те изтъкват по същество, от една страна, че в заключението си генералният адвокат се е основал на фактически обстоятелства, които се отклоняват от взетите предвид от запитващата юрисдикция, и от друга страна, че не са съгласни с някои от преценките, съдържащи се в заключението на генералния адвокат. По-специално HF и WI оспорват преценките относно проверката на праговите стойности в рамките на метода за определяне на митническата стойност, предвиден в член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза.

63

Следва да се припомни, че съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от мотивите, въз основа на които генералният адвокат стига до него (решение от 19 март 2020 г., Sánchez Ruiz и др., C‑103/18 и C‑429/18, EU:C:2020:219, т. 42 и цитираната съдебна практика).

64

В този контекст следва да се припомни още, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност страните или заинтересованите субекти по член 23 от този статут да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение. Поради това несъгласието на някоя от страните или на такъв заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 19 март 2020 г., Sánchez Ruiz и др., C‑103/18 и C‑429/18, EU:C:2020:219, т. 43 и цитираната съдебна практика).

65

От това следва, че доколкото направеното от HF и WI искане за възобновяване на устната фаза на производството, от една страна, има за цел да им се предостави възможност да вземат отношение по становището, застъпено от генералния адвокат в заключението му, и от друга страна, се отнася до някои твърдени поправки, които са в противоречие с информацията, съдържаща се в акта за преюдициално запитване по дело C‑72/24, то не може да бъде уважено.

66

Същевременно, съгласно член 83 от процедурния си правилник във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.

67

В случая Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси. Освен това искането за възобновяване на устната фаза на производството не разкрива никакъв нов факт, който може да има решаващо значение за решението, което Съдът трябва да постанови по настоящите дела.

68

При тези условия, след като изслуша генералния адвокат, Съдът счете, че няма основание да се възобновява устната фаза на производството.

По преюдициалните въпроси

69

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 288, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза членове 70—74 от него се прилагат от 1 май 2016 г. Като се има предвид обаче, че фактите по спора в главното производство по дело C‑73/24 са настъпили преди и след тази дата, за да се отговори на поставените въпроси, следва да се направи тълкуване на разпоредбите както на Митническия кодекс на Общността, така и на Митническия кодекс на Съюза.

70

В това отношение правилата относно определянето на митническата стойност на стоките, предвидени в членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза, по същество са идентични с предвидените в членове 29—31 от Митническия кодекс на Общността. Ето защо съдебната практика относно тези разпоредби от Митническия кодекс на Общността по принцип е приложима и по отношение на еквивалентните разпоредби от Митническия кодекс на Съюза.

По първите три въпроса по дело C‑72/24 и по първите три въпроса по дело C‑73/24

71

С първите три въпроса по дело C‑72/24 и с първите три въпроса по дело C‑73/24, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 30 и член 31, параграф 1 и параграф 2, букви е) и ж) от Митническия кодекс на Общността и член 74 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, когато в хода на последващ контрол, при който, от една страна, не е възможна физическа проверка на внесените стоки, а от друга страна, описанието им в документите, придружаващи митническата декларация, е направено общо и неточно, поради което митническата стойност не може да се определи въз основа на договорната стойност на тези стоки в съответствие с член 29 от Митническия кодекс на Общността и с член 70 от Митническия кодекс на Съюза, тази стойност да се определи въз основа на МПЦ, която се изчислява въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Съюза.

72

Следва да се припомни най-напред, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност на внесена стока трябва да отразява реалната ѝ икономическа стойност и следователно да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (вж. в този смисъл решение от 15 май 2025 г., Tauritus,C‑782/23, EU:C:2025:353, т. 51 и цитираната съдебна практика).

73

Освен това правилното определяне на митническата стойност на стоките е императивна задача за осигуряване на ефективното събиране в пълен размер на традиционните собствени ресурси, каквито са митата и ДДС. Ето защо, доколкото съществува пряка връзка между събирането на приходите по-специално от ДДС и предоставянето на съответните ресурси на разположение на Комисията, държавите членки са длъжни, в съответствие със задълженията си по член 325, параграф 1 ДФЕС, да защитават финансовите интереси на Съюза срещу измама или всяка друга незаконна дейност, която засяга тези интереси, както и да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че този данък, и съответно тези ресурси, са събирани ефективно и в пълен размер (вж. в този смисъл решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство (Борба с измамата чрез занижени цени) (C‑213/19, EU:C:2022:167, т. 346).

74

Членове 29—31 от Митническия кодекс на Общността и членове 70—74 от Митническия кодекс на съюза изрично установяват йерархия между различните предвидени в тях методи за определяне на митническата стойност, така че вносителят не е свободен да избере метода, който ще приложи (вж. в този смисъл решение от 15 май 2025 г., Tauritus,C‑782/23, EU:C:2025:353, т. 53).

75

Следователно при определянето на митническата на стойност на внесените стоки следва да се отдаде приоритет на метода на договорната стойност, предвиден в член 29 от Митническия кодекс на Общността и в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, тъй като се предполага, че този метод е най-подходящ, докато методите, посочени в членове 30 и 31 от Митническия кодекс на Общността и в член 74 от Митническия кодекс на Съюза, трябва да се считат за субсидиарни методи, които трябва да се използват само когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 29 или член 70. Това се отнася по-специално за допълнителния метод, посочен в член 31 от Митническия кодекс на Общността и в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, който се прилага само ако митническата стойност не може да се определи нито чрез метода на договорната стойност, нито чрез някой от субсидиарните методи, посочени в член 30 от Митническия кодекс на Общността или в член 74, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза (вж. в този смисъл решения от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary,C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 28 и цитираната съдебна практика, както и от 15 май 2025 г., Tauritus,C‑782/23, EU:C:2025:353, т. 52 и 54).

76

Освен това съгласно член 181а от Регламента за прилагане и член 140 от Регламента за изпълнение, когато имат основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода за договорната стойност. Те следователно могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary,C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 31).

77

В случая от предоставените на Съда данни следва, че митническата стойност на стоките не може да бъде определена съгласно член 29, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и член 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза въз основа на договорната стойност на внесените стоки, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство. В това отношение тази юрисдикция отбелязва, от една страна, че митническите органи не са били в състояние да се основат на договорната стойност на съответните стоки, тъй като при последващия контрол са заключили, че те умишлено са били подценени. От друга страна, нито един от участниците в разглежданата в главните производства система за контрабанда не предоставил в обясненията си данни, които дават основание да се приеме, че възприетите от митническите органи митнически стойности са били много по-високи от действително платените цени.

78

При тези обстоятелства, както бе припомнено в точка 75 от настоящото решение, митническото остойностяване се извършва по реда на разпоредбите на член 30 от Митническия кодекс на Общността или на член 74, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс на Съюза, като последователно се прилагат предвидените в тези разпоредби метод (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga,C‑1/18, EU:C:2019:519, т. 24 и цитираната съдебна практика).

79

В това отношение следва да се припомни, че когато митническите органи предприемат действия за определяне на митническата стойност съгласно член 30, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс на Съюза, те трябва да основат преценката си на обстоятелства, отнасящи се до идентични или сходни стоки. Ето защо това определяне изисква да се проверят обстоятелства като физическите характеристики, качеството, репутацията, взаимозаменяемостта на стоките и търговското равнище на продажбите, които се вземат предвид (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2022 г., FAWKES,C‑187/21, EU:C:2022:458, т. 48).

80

Както обаче отбелязва запитващата юрисдикция, тези методи за определяне на митническата стойност на стоките не са могли да бъдат взети предвид в случая поради непълното описание на стоките в приложените към подадените митнически декларации фактури и поради невъзможността митническите органи да извършат физическа проверка на съответните стоки при последващия им контрол, тъй като последните не са били иззети.

81

Що се отнася до използвания в случая метод за митническо остойностяване, предвиден в член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Общността и в член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза, той се опира на стойността, основаваща се на единичната цена, която съответства на продажбите на митническата територия на Съюза на внасяните стоки или на внесени идентични или сходни стоки.

82

Важно е обаче да се отбележи, че доколкото според запитващата юрисдикция митническите органи не са били в състояние да извършат физическа проверка на внесените стоки, за да определят дали те са идентични или сходни с тези, които е трябвало да използват, за да определят митническата стойност, и доколкото описанието на тези стоки в приложените към митническите декларации фактури е непълно, тези органи не са разполагали с необходимата информация, за да приложат метода, предвиден в член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Общността и в член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза, като това обстоятелство следва да се провери от запитващата юрисдикция.

83

Освен това, за да се приложи методът за митническо остойностяване, предвиден в член 30, параграф 2, буква г) от Митническия кодекс на Общността и в член 74, параграф 2, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, митническата стойност може да се основе на изчислена стойност, равна на сбора от различни елементи, сред които сума, представляваща печалбите и общите разходи, която трябва да е равна по размер на обичайно начисляваната при продажбите на стоки от същото естество или вид като подлежащите на остойностяване, произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза.

84

Въпреки това, като се имат предвид припомнените в точка 80 от настоящото решение сведения, предоставени от запитващата юрисдикция, в случая за митническите органи е било невъзможно да извършат митническото остойностяване на основание член 30, параграф 2, буква г) от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 2, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, като това обстоятелство следва обаче да се провери от запитващата юрисдикция.

85

С оглед на изложените по-горе констатации следва да се припомни, че ако митническата стойност на внесените стоки не може да се определи и въз основа на член 30 от Митническия кодекс на Общността и на член 74, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс на Съюза, митническото остойностяване се извършва в съответствие с разпоредбите на член 31 от Митническия кодекс на Общността и на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary,C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 28 и цитираната съдебна практика).

86

В случая запитващата юрисдикция иска да се установи дали е възможно при изчисляването на митническата стойност на съответните стоки да се използва МПЦ, изчислена въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Съюза, когато тези стоки вече не могат да бъдат иззети с цел подлагането им на физическа проверка, а общото им описание в съответните фактури не предоставя възможност да се получат достатъчно данни за тяхната действителна стойност.

87

В самото начало е важно да се отбележи, че такива статистически данни не могат да компенсират посочените по-горе пречки за използването на някой от методите за оценка, предвидени в член 30 от Митническия кодекс на Общността и в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Всъщност следва да се отбележи, че събраните на равнището на Съюза статистически данни, като МПЦ, не съдържат елементи, които могат да бъдат използвани за целите на определянето на митническата стойност съгласно член 30, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс на Съюза, тъй като те са обобщени и имат поверителен характер (вж. по аналогия решение от 9 юни 2022 г., FAWKES,C‑187/21, EU:C:2022:458, т. 53—55).

88

Освен това предвид обстоятелствата, посочени в точка 80 от настоящото решение, такива данни не могат да се използват и в рамките на митническо остойностяване на основание член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза.

89

Същото се отнася и за метода за определяне на митническата стойност, предвиден в член 30, параграф 2, буква г) от Митническия кодекс на Общността и в член 74, параграф 2, буква г) от Митническия кодекс на Съюза, тъй като от обясненията, предоставени в преписката на разположение на Съда, не е видно, че конкретните данни, необходими за целите на това определяне, посочени в точка 83 от настоящото решение, са взети предвид в МПЦ.

90

Ето защо следва да се провери дали МПЦ, изчислена въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Съюза, може да се използва за определяне на митническата стойност на съответните стоки в съответствие с член 31 от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза.

91

За тази цел следва да се припомни, че съгласно член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, когато митническата стойност на внесените стоки не може да се определи чрез прилагане съответно на членове 29 и 30 от Митническия кодекс на Общността, от една страна, и на член 74, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс на Съюза, от друга страна, тя се определя въз основа на наличните в Съюза данни, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на международните споразумения, както и на глава 3 от посочените кодекси.

92

Що се отнася, на първо място, до въпроса дали член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността допуска използването на МПЦ, следва да се отбележи, че в точка 2 от тълкувателната бележка относно митническата стойност във връзка с тази разпоредба, съдържаща се в приложение 23 към Регламента за прилагане, се подчертава, че методите за оценяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да са определените в разпоредбите от член 29 до член 30, параграф 2 от този кодекс, но че „[разумна] гъвкавост“ при прилагането на тези методи би била в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс.

93

От акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданите в главните производства вносни стоки, чиято договорна стойност е била занижена според митническите органи, са описани общо в митническите декларации като текстилни изделия.

94

В това отношение следва да се припомни, че от една страна, Съдът се позовава на понятието „разумна гъвкавост“ по делото, по което е постановено решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master (C‑599/20, EU:C:2022:457) и в което запитващата юрисдикция иска да установи дали в рамките на спора, с който е сезирана, предвид разнородността на частите в използвания код по ТАРИК и липсата на подробно описание на внесените стоки е възможно определянето на митническата им стойност съгласно член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността въз основа на договорната стойност на подобни стоки, при положение че понятието „подобни стоки“, дефинирано в член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, предполага хомогенност на внасяните стоки, която е трудно съвместима с разнообразието на стоките, класирани в посочения код по ТАРИК.

95

По посоченото дело Съдът подчертава, че дефиницията на понятието „подобни стоки“ в член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане се отнася до определянето на митническата стойност по член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс на Общността. Макар от точка 2 от тълкувателната бележка, посочена в точка 92 от настоящото решение, да следва, че методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на член 31 от този кодекс, трябва да бъдат описаните от член 29 до член 30, параграф 2 от същия кодекс, в същата точка се уточнява, че тези методи трябва да се прилагат с разумна гъвкавост, по-специално що се отнася до преценката на понятието „подобни стоки“ (решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master (C‑599/20, EU:C:2022:457, т. 52). Така Съдът признава, че данни, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „наличните данни“ в Съюза по смисъла на член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master,C‑599/20, EU:C:2022:457 т. 52 и 54).

96

От друга страна, следва да се припомни също, че както следва от съдебната практика, цитирана в точка 73 от настоящото съдебно решение, държавите членки са длъжни, в съответствие със задълженията си по член 325, параграф 1 ДФЕС, да защитават финансовите интереси на Съюза срещу измама или всяка друга незаконна дейност, която засяга тези интереси, както и да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че тези мита, и съответно тези ресурси, са събирани ефективно и в пълен размер. От това следва необходимостта митническите органи да установят митническа стойност, в случай че деклараторът не предостави достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки.

97

Като се има предвид това изискване и „[разумната] гъвкавост“, с която съгласно точка 2 от тълкувателната бележка, посочена в точка 92 от настоящото решение, методите за определяне на митническата стойност, определени в разпоредбите от член 29 до член 30, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността, трябва да се прилагат в рамките на член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, следва да се приеме, че данни като МПЦ, изчислена въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Съюза и включени в база данни, създадена на равнището на Съюза, представляват „налични данни в Общността“, по смисъла на член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и, изглежда, могат да бъдат взети предвид за целите на определянето на митническата стойност на съответните стоки.

98

Тази констатация обаче важи само ако, както се изисква съгласно член 31, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността, митническата стойност, определена по този начин чрез прилагане на параграф 1 от този член, не се основава на елементите, посочени в букви е) и ж) от тази разпоредба.

99

В това отношение съгласно член 31, параграф 2, букви е) и ж) от Митническия кодекс на Общността митническа стойност не се определя въз основа съответно на минималните митнически стойности и на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

100

От една страна обаче, както следва от точки 40—43 от настоящото решение, МПЦ били определяни въз основа на СКЦ, изчислени въз основа на месечните цени на вноса на съответните продукти от Турция, изведени от Comext. При това положение те не изглеждат произволни, а се основават на обективни и неутрални критерии (вж. в този смисъл решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство (Борба с измамата чрез занижени цени)C‑213/19, EU:C:2022:167, т. 294).

101

От друга страна, що се отнася до посочената в точка 99 от настоящото решение забрана за определяне на митническата стойност въз основа на минимални стойности, важно е да се приеме, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 79 от заключението си, че евентуалното използване на МПЦ би могло да наруши тази забрана, ако тази административна практика има системен характер и ако на съответния икономически оператор не е позволено да обоснове по-ниските цени, посочени в митническата му декларация. Всъщност в последната хипотеза отказът да се вземат предвид договорни стойности под такъв праг би наложил корекция чрез повишаване на декларираните митнически стойности до достигане на този праг и би представлявал система от минимални стойности.

102

За сметка на това, следва да се приеме, че евентуалното използване като крайна мярка на МПЦ, изчислени въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Съюза, при обстоятелства като тези по главното производство, на основание член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, не трябва да се счита за система от минимални стойности, ако съответният икономически оператор е имал възможност да обоснове декларираната пред митническите органи стойност.

103

Ето защо в случая запитващата юрисдикция следва да провери дали при използването на статистическите данни, съставени от МПЦ, митническите органи са дали възможност на жалбоподателите в главното производство да обосноват по-ниските цени, посочени в митническите им декларации, и да предоставят допълнителна информация в рамките на административното производство пред тях.

104

Що се отнася, на второ място, до въпроса дали МПЦ може да се използва на основание член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, следва да се приеме, че в това отношение тази разпоредба трябва да се тълкува във връзка с член 144 от Регламента за изпълнение, който предвижда в параграф 1, че при определянето на митническата стойност съгласно член 74, параграф 3 може да се прояви „разумна гъвкавост“ при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза.

105

От това следва, че предвид идентичността на тези термини с тези в тълкувателната бележка, припомнени в точка 92 от настоящото решение, съображенията, изложени в точки 94—97 от настоящото решение, намират приложение и по отношение на Митническия кодекс на Съюза.

106

Важно е да се отбележи, че в рамките на Митническия кодекс на Съюза този извод се потвърждава и от факта, че съгласно член 144, параграф 2 от Регламента за изпълнение, когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно параграф 1 от този член, се използват „други подходящи методи“. В това отношение следва също да се отбележи, че тази разпоредба припомня, че използването на тези методи е възможно, при условие че в този случай митническата стойност не се определя въз основа по-специално на някой от елементите, посочени в букви е) и ж) от този параграф 2, които се отнасят съответно до минимални митнически стойности и до произволно определени или фиктивни стойности.

107

В това отношение, като се има предвид идентичността на термините с посочените в точка 99 от настоящото решение, следва да се отбележи, че съображенията в точки 98—103 от настоящото решение се прилагат и по отношение на член 144, параграф 2 от Регламента за изпълнение.

108

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се констатира, че данни като МПЦ, изчислени въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Съюза, представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, които a priori могат да бъдат използвани за целите на определянето на митническата стойност на съответните стоки. Всъщност, когато вносът е допуснат за свободно обращение, тъй като тези стоки вече не могат да бъдат иззети с цел извършването на проверки, за да се установи тяхната действителна стойност, и когато придружаващите митническите декларации документи са съставени общо и неточно, може да се използва само статистически метод, за да се оцени стойността на посочените стоки.

109

Следва обаче да се установи и дали статистически стойности като МПЦ, използвани за целите на определянето на митническата стойност на съответните стоки, са данни, които могат да бъдат част от мотивите на решенията на митническите органи, изисквани по член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността и от член 22, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза.

110

В това отношение следва да се подчертае, че правото на добра администрация, тъй като е проявление на общ принцип на правото на Съюза, означава задължение за държавите членки да го зачитат при прилагането на правото на Съюза (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services,C‑46/16, EU:C:2017:839, т. 39).

111

Сред тези изисквания задължението да се мотивират приетите от националните органи решения е от особено значение, тъй като позволява на адресатите им да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services,C‑46/16, EU:C:2017:839, т. 40).

112

Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността и член 22, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза припомнят задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите им.

113

Освен това съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services,C‑46/16, EU:C:2017:839, т. 42).

114

Освен това, както следва от точки 74 и 75 от настоящото решение, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29—31 от Митническия кодекс на Общността и в членове 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза, се намират в отношение на субсидиарност помежду си (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services,C‑46/16, EU:C:2017:839, т. 43).

115

При тези условия задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на посочените разпоредби, трябва, от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services,C‑46/16, EU:C:2017:839, т. 44).

116

От друга страна, това задължение означава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на разглежданите стоки, както за да се позволи на адресата да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services,C‑46/16, EU:C:2017:839, т. 45).

117

Съдът обаче постановява, че поверителните сведения от база данни, които имат за цел посредством методи за статистически анализ да се разкрият търговски модели, които могат да представляват измами, не могат да бъдат част от мотивите, изисквани по член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността и член 22, параграф 6 от Митническия кодекс на Съюза. Следователно не може да се счита, че базата данни, от която произтичат сведенията, е на разположение на митническите органи за целите на определянето на митническата стойност по смисъла на член 30, параграф 2, букви a) и б) от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс на Съюза (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2022 г., FAWKES,C‑187/21, EU:C:2022:458, т. 55).

118

МПЦ обаче се изчисляват от държавите членки въз основа на процент от статистическите стойности, съдържащи се в AMT, и се прилагат като рисков профил, така че те по принцип не могат да бъдат съобщавани на икономическите оператори.

119

Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 89 от заключението си, изискването за мотивиране следва да се съобрази с естеството на всяко митническо решение, което следователно при обстоятелства като разглежданите в главните производства трябва да отразява използването на метода за определяне на митническата стойност, предвиден в член 31 от Митническия кодекс на Общността и в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза.

120

Освен това, доколкото МПЦ трябва да се използват само като крайна мярка, тяхното ad hoc предаване на икономическите оператори само доколкото е необходимо продължава да е възможно по изключение, за да се предостави възможност на държавите членки да изпълнят задълженията, които, както следва от цитираната в точка 73 от настоящото решение съдебна практика, са им наложени по силата на член 325, параграф 1 ДФЕС, да защитават финансовите интереси на Съюза срещу измама или всяка друга незаконна дейност, която засяга тези интереси, като вземат необходимите мерки, за да гарантират ефективното събиране в пълен размер на митата и на ДДС.

121

Ето защо следва да се приеме, че данни като МПЦ, изчислени въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Съюза, представляват „налични данни в Общността“ по смисъла на член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, които могат да бъдат използвани като основа за определянето на митническата стойност на съответните стоки (вж. по аналогия решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master,C‑599/20, EU:C:2022:457, т. 54).

122

Освен това е важно да се констатира също, че използването на МПЦ на основание член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза не е несъвместимо с принципите, общите разпоредби на международните споразумения и другите разпоредби, посочени в тях. Следователно то представлява „подходящ метод“ съгласно член 144, параграф 2 от Регламента за изпълнение.

123

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първите три въпроса по дело C‑72/24 и на първите три въпроса по дело C‑73/24 следва да се отговори, че член 31, параграф 1 и параграф 2, букви е) и ж) от Митническия кодекс на Общността, както и член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 144, параграф 1 и параграф 2, букви е) и ж) от Регламента за изпълнение трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат, когато в хода на последващ контрол, при който, от една страна, не е възможна физическа проверка на внесените стоки, а от друга страна, описанието им в документите, придружаващи митническата декларация, е направено общо и неточно, поради което митническата стойност на внесените стоки не може да се определи в съответствие с членове 29 и 30 от Митническия кодекс на Общността, както и с член 70 и член 74, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза, тази стойност да се определи въз основа на „МПЦ“, която се изчислява въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Съюза, при условие че съответният икономически оператор има възможност да обоснове по-ниските цени, посочени в митническата декларация.

По четвъртия въпрос по дело C‑72/24

124

С четвъртия си въпрос по дело C‑72/24 запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали изключването на прилагането на минимални стойности и резервата в полза на общите принципи и разпоредби на Споразумението за прилагането на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., предвидени в член 31, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс на Общността, се прилагат и в рамките на методите за определяне на митническата стойност, предвидени в член 30 от този кодекс.

125

Предвид отговора на първите три въпроса по дело C‑72/24 и на първите три въпроса по дело C‑73/24 не е необходимо да се отговаря на четвъртия въпрос по дело C‑72/24. Всъщност, след като от това следва, че определянето на митническата стойност въз основа на МПЦ може да се извърши при определени условия само съгласно метода за определяне на митническата стойност, предвиден в член 31 от Митническия кодекс на Общността, не следва да се проверява дали изключването на прилагането на минимални стойности и резервата в полза на общите принципи и разпоредби на Споразумението за прилагането на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г., предвидени в член 31, параграфи 1 и 2 от този кодекс, се прилагат и в рамките на член 30 от посочения кодекс.

По четвъртия въпрос по дело C‑73/24

126

С четвъртия си въпрос по дело C‑73/24 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че ако допускат използването на МПЦ, изчислена въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Европейския съюз, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, вносът, използван за получаване на тези данни, трябва да бъде вносът, извършен в същия или приблизително в същия момент като вноса, предмет на последващия контрол, и съответно дали максималният интервал от време, който трябва да се използва между вноса, предмет на този контрол, и вноса, за който се отнася МПЦ, може по аналогия да бъде срокът от 90 дни, предвиден в член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за прилагане и в член 142, параграф 2 от Регламента за изпълнение.

127

Както бе посочено в точка 72 от настоящото решение, разпоредбите на правото на Съюза относно митническото остойностяване на внесена стока имат за цел да установят справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност на внесена стока трябва да отразява реалната ѝ икономическа стойност и следователно да отчита всички елементи на посочената стока, които имат икономическа стойност.

128

В този контекст митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 юни 2022 г., FAWKES,C‑187/21, EU:C:2022:458, т. 68).

129

Що се отнася до член 30, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс на Съюза, Съдът постановява, че изискването да се вземе предвид договорната стойност на изнесените стоки „в същия момент или приблизително в същия момент“ като стоките, подлежащи на остойностяване, цели да гарантира, че се вземат предвид сделки, извършени на дата, която е достатъчно близка до датата на износа, така че да се избегне рискът от съществено изменение на търговските практики и условията на пазара, които засягат цените на подлежащите на остойностяване стоки (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2022 г., FAWKES,C‑187/21, EU:C:2022:458, т. 70).

130

Така при определянето на митническата стойност в съответствие с тези разпоредби митническият орган може да използва само данни за договорните стойности, отнасящи се до период от 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне на подлежащите на остойностяване стоки. Всъщност този период изглежда достатъчно близък до датата на износа, така че да се избегне рискът от съществено изменение на търговските практики и пазарните условия, които засягат цените на подлежащите на остойностяване стоки (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2022 г., FAWKES,C‑187/21, EU:C:2022:458, т. 71 и 73).

131

Освен това следва да се припомни, че член 152, параграф 1, буква а) от Регламента за прилагане и член 142, параграф 1 от Регламента за изпълнение установяват принципа, съгласно който с оглед на определяне на единичната цена на вносните стоки или на идентични или подобни вносни стоки, продадени в Съюза в състоянието, в което са внесени, за целите на определянето на митническата стойност на внесените стоки, посочени в член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза, следва да се изходи от единичната цена, по която вносните стоки или идентични или сходни стоки се продават в най-голямото общо количество на лица, които не са свързани с продавача, по или около времето на вноса, като се държи сметка за намаленията, отнасящи се до елементите, посочени в член 152, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от Регламента за прилагане (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga,C‑1/18, EU:C:2019:519, т. 31).

132

По изключение от този принцип член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за прилагане и член 142, параграф 2 от Регламента за изпълнение предвиждат, че ако по или около времето на вноса на подлежащите на оценка стоки не са продадени нито вносните стоки, нито идентични или подобни вносни стоки, митническата стойност на вносните стоки се основава на единичната цена, на която в Съюза се продават вносните стоки или идентични или подобни стоки в състоянието, в което са внесени на най-ранната дата след вноса на оценяваните стоки, но преди изтичането на 90 дни след датата на вноса (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga,C‑1/18, EU:C:2019:519, т. 32).

133

Следователно, за да се определи най-точната и близка до реалността митническа стойност, в съответствие с метода, предвиден в член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Общността и в член 74, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Съюза, митническата стойност на тези стоки трябва да бъде определена в най-близкия до вноса им момент. Следователно срокът от 90 дни, предвиден в член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за прилагане и в член 142, параграф 2 от Регламента за изпълнение, съставлява изключение от принципа, установен в член 152, параграф 1, буква а) от Регламента за прилагане и в член 142, параграф 1 от Регламента за изпълнение, и поради това трябва да се тълкува стриктно (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga,C‑1/18, EU:C:2019:519, т. 33).

134

В това отношение следва да се отбележи, че подобни съображения са приложими и когато митническата стойност се определя на основание член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, като във всички случаи тази стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесените стоки. От това следва, че що се отнася до определянето на митническата стойност на съответните стоки въз основа на МПЦ, тази стойност трябва да се определи най-точно и близко до реалността. Ето защо използваните данни трябва по принцип да се отнасят до стоки, внесени в най-близкия до вноса на остойностяваните стоки момент.

135

Освен това, както се припомня в точка 92 от настоящото решение, в точка 2 от тълкувателната бележка относно митническата стойност във връзка с член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, съдържаща се в приложение 23 към Регламента за прилагане, се подчертава, че методите за остойностяване, които следва да се използват по силата на тази разпоредба, трябва да бъдат определени в разпоредбите от член 29 до член 30, параграф 2 от този кодекс, но че разумна гъвкавост при прилагането на тези методи би била в съответствие с целите и разпоредбите на член 31 от посочения кодекс. Като пример за това, което следва да се разбира под „[разумна] гъвкавост“ точка 3 от тази тълкувателна бележка предвижда, че що се отнася до метода за определяне на митническата стойност, предвиден в член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс на Общността, срокът от 90 дни по член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за прилагане може да се „прилага гъвкаво“.

136

От това следва, че такъв срок може да се използва по аналогия и когато митническата стойност се определя на основание член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Съюза, но той може да се прилага гъвкаво.

137

Що се отнася до разумната гъвкавост, с която срокът от 90 дни може да се прилага в този контекст, следва да се припомни, че по отношение на член 30, параграф 2, букви а) и б) от Митническия кодекс на Общността Съдът постановява, че при липсата на износ на идентични или сходни стоки, извършен през този период от 90 дни, митническият орган следва да провери дали такъв износ е извършен през по-дълъг период, който обаче не е твърде отдалечен от датата на износ на подлежащите на остойностяване стоки, при условие че през този по-дълъг период търговските практики и условията на пазара, които засягат цените на тези стоки, са останали по същество едни и същи (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2022 г., FAWKES,C‑187/21, EU:C:2022:458, т. 72). Ето защо подобни съображения могат да се прилагат и когато митническата стойност на стоките се преценява на основание член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза.

138

В случая от преписката на разположение на Съда е видно, че статистическите данни, съдържащи се в AMT, се отнасят до период от 48 месеца. В съдебното заседание обаче Комисията уточнява, че тези данни вече се отнасят до период от един месец вместо от 48 месеца, като това обстоятелство следва да се провери от запитващата юрисдикция.

139

При това положение по принцип прилагането на срок от 48 месеца може да накърни целта да се предостави възможност митническата стойност на съответните стоки да се определи възможно най-точно и възможно най-близко до реалността по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 128 от настоящото решение.

140

При все това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 96 от своето заключение, определянето на толкова дълъг срок би било оправдано само като изключение и като крайна мярка, когато не са налични по-надеждни данни и, както следва от точка 73 от настоящото решение, целта за защита на финансовите интереси на Съюза, закрепена в член 325 ДФЕС, не може да бъде постигната по друг начин, по-специално, когато става въпрос да се осигури ефективното събиране в пълен размер на традиционните собствени ресурси, каквито са митните сборове и ДДС.

141

На последно място, изложените по-горе съображения са приложими и когато митническата стойност на стоките се определя на основание член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза. В това отношение следва да се отбележи, че макар тълкувателната бележка относно митническата стойност във връзка с член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, съдържаща се в приложение 23 към Регламента за прилагане, да няма еквивалент в Регламента за изпълнение, член 144, параграф 1 от Регламента за изпълнение също предвижда, че при определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза може да се използва „разумна гъвкавост“ при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от този кодекс. Ето защо срок от 90 дни изглежда целесъобразен и при прилагането на член 144, параграф 2 от Регламента за изпълнение, при зачитане на съображенията, изложени в точки 132, 134 и 135 от настоящото решение.

142

С оглед на всички изложени по-горе съображения на четвъртия въпрос по дело C‑73/24 следва да се отговори, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че когато митническата стойност се преценява с оглед на МПЦ, изчислена въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Европейския съюз, от една страна, вносът, използван за получаването на тези данни, трябва да бъде вносът, извършен в същия или приблизително в същия момент като вноса, предмет на последващия контрол, и от друга страна, срокът от 90 дни, посочен в член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за прилагане и в член 142, параграф 2 от Регламента за изпълнение, също е приложим по аналогия, тъй като този срок може да бъде прилаган с разумна гъвкавост.

По петия въпрос по дело C‑72/24 и по петия въпрос по дело C‑73/24

143

С петия си въпрос по дело C‑72/24 и с петия си въпрос по дело C‑73/24, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 81 от Митническия кодекс на Общността и член 177 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат митническите органи да извършват преоценка на митническата стойност на съответните стоки след последващ контрол по предвидения в тези членове 81 и 177 метод за опростяване на митническите декларации, който е бил използван в момента на вноса на тези стоки по заявление на декларатора.

144

За да се определи обхватът на дадена разпоредба от правото на Съюза, следва да се вземат предвид едновременно текстът, контекстът и целите ѝ (решение от 29 септември 2015 г., Gmina Wrocław,C‑276/14, EU:C:2015:635, т. 25 и цитираната съдебна практика).

145

Що се отнася до техния текст, следва да се припомни, че съгласно член 81 от Митническия кодекс на Общността, който по същество е възпроизведен в член 177 от Митническия кодекс на Съюза, когато една пратка съдържа стоки с различно тарифно класиране и обработката на всяка от тези стоки според тарифното класиране за целите на извършване на декларирането би довела до работа и разходи, несъответстващи на размера на дължимите вносни сборове, митническите органи имат право, по заявление на декларатора, да приемат, че цялата пратка се облага на базата на тарифната подпозиция на стоката с най-високата ставка на вносните мита.

146

В това отношение е важно да се приеме, че както поддържа френското правителство в своето представено пред Съда становище, от този текст не следва, че използването на предвидената в него процедура за опростяване на митническите декларации чрез групирането на стоките в една тарифна подпозиция, би имало отражение върху методите и данните, които митническите органи могат да използват, за да определят a posteriori митническата стойност на внесените стоки в случай на съмнение относно декларираната стойност.

147

Освен това от член 81 от Митническия кодекс на Общността и от член 177 от Митническия кодекс на Съюза следва, че процедурата за опростяване на митническите декларации започва по заявление на декларатора, така че с това изрично заявление той цели при подаването на митническата си декларация цялата пратка със стоки с различно тарифно класиране да бъде обложена въз основа на тарифното класиране на тази от тях, за която се прилага най-високата ставка на вносно мито. Това предполага посоченото заявление на декларатора да е валидно за цялата процедура за определяне на митническата стойност на посочените стоки, включително в случай на последващ контрол.

148

Следователно от текста на член 81 от Митническия кодекс на Общността и на член 177 от Митническия кодекс на Съюза не следва, че процедурата за опростяване на митническите декларации чрез групирането на стоки в една тарифна подпозиция, е ограничена до етапа на вноса на съответните стоки и че прилагането ѝ е изключено в рамките на преоценката на митническата стойност на тези стоки след извършен последващ контрол.

149

Това тълкуване се подкрепя от тълкуването на контекста, в който се вписват посочените членове, както и от преследваните с тях цели.

150

Що се отнася, от една страна, до посочения контекст, следва да се припомни, че съгласно член 198, параграф 1 от Регламента за прилагане и член 222, параграф 1 от Регламента за изпълнение, когато митническа декларация обхваща две или повече стокови позиции, данните, посочени в нея за всяка стокова позиция, се считат за съставляващи отделна митническа декларация. Член 222, параграф 2 от Регламента за изпълнение обаче предвижда, че стоките, съдържащи се в една пратка, съставляват една стокова позиция, по-специално когато са предмет на заявление за опростяване в съответствие с член 177 от Митническия кодекс на Съюза.

151

От друга страна, що се отнася до целта на член 81 от Митническия кодекс на Общността и на член 177 от Митническия кодекс на Съюза, следва да се отбележи, че както предвиждат по същество тези членове 81 и 177, целта на процедурата за опростяване е да се избегне непропорционална тежест на работата и разходите спрямо дължимите вносни или износни мита. Следователно би било в противоречие с тази цел задължението на митническите органи при последващ контрол да вземат предвид всяка стока поотделно, когато деклараторът е поискал да се приложи процедурата за опростяване на митническите декларации.

152

Освен това, както е видно от представеното пред Съда становище на Комисията, следва да се отбележи, че ако съответният икономически оператор изрично е поискал да му бъдат начислени мита за цялата пратка със съответните стоки съобразно тарифната подпозиция на стоките, за които се прилага най-високото мито, може разумно да се приеме, че той се е съгласил и новото определяне на митническата стойност на тези стоки да се извърши по реда на същите правила за опростяване.

153

С оглед на всички изложени по-горе съображения на петия въпрос по дело C‑72/24 и на петия въпрос по дело C‑73/24 следва да се отговори, че член 81 от Митническия кодекс на Общността и член 177 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат митническите органи да извършват преоценка на митническата стойност на съответните стоки след последващ контрол по предвидения в тези членове 81 и 177 метод за опростяване на митническите декларации, който е бил използван в момента на вноса на тези стоки по заявление на декларатора.

По шестия въпрос по дело C‑72/24

154

Съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си. Всъщност формалното посочване от националната юрисдикция на някои разпоредби от правото на Съюза в преюдициалния ѝ въпрос не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаването на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът следва да изведе от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решение от 22 декември 2022 г., Ministre de la Transition écologique и Premier ministre (Отговорност на държавата за замърсяването на въздуха), C‑61/21, EU:C:2022:1015, т. 34 и цитираната съдебна практика).

155

От акта за преюдициално запитване е видно, че за да може да разреши висящия пред нея спор, запитващата юрисдикция иска да се установи дали, както предвижда националната правна уредба, HF, в качеството си на физическо лице, което е собственик на стоките, може да носи отговорност за плащането на ДДС при внос.

156

Освен това е важно да се отбележи, че член 201 от Директива 2006/112 предвижда, че при внос ДДС е дължим от лицето или лицата, определени или признати като отговорен платец от държавата членка на вноса.

157

При тези условия следва да се приеме, че с шестия си въпрос по дело C‑72/24 запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 201 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че лицето, считано за собственик на внесените стоки за целите на плащането на ДДС при внос, може да бъде платец на този данък, ако национални разпоредби изрично го определят или признават като такъв.

158

Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика ДДС при внос и митата имат сходни основни характеристики, доколкото възникват при вноса на стоки в Съюза и последващото им допускане в икономическо обращение в държавите членки. Тази успоредност се потвърждава от обстоятелството, че член 71, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС позволява на държавите членки да обвържат данъчното събитие и изискуемостта на ДДС при внос с митническото събитие и изискуемостта на митата (решение от 12 май 2022 г., U. I. (Косвен митнически представител), C‑714/20, EU:C:2022:374, т. 54 и цитираната съдебна практика).

159

От текста на член 201 от Директива 2006/112, съгласно който при внос ДДС „е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата членка на вноса“, следва, че този член оставя право на преценка на държавите членки за определяне на лицата — платци на този данък, което се потвърждава от съображение 43 от тази директива, като предвижда, че последните трябва да имат пълна свобода да посочат лицето, което е платец на данъка при внос (решение от 12 май 2022 г.U.I. (Косвен митнически представител), C‑714/20, EU:C:2022:374, т. 55).

160

Така, макар от посочения член да следва, че държавите членки трябва да посочат поне едно лице като платец на този данък, те са свободни да посочат няколко такива лица, което следва и от съображение 44 от посочената директива, съгласно което е важно държавите членки да могат да приемат разпоредби, предвиждащи, че лице, различно от лицето — платец на данъка, е солидарно отговорно за плащането му (решение от 12 май 2022 г., U.I. (Косвен митнически представител), C‑714/20, EU:C:2022:374, т. 56).

161

Следователно с оглед на правото на преценка, предоставено на държавите членки посредством член 201 от Директива 2006/112, за целите на прилагането на този член те несъмнено могат да предвидят, че лицата, които следва да заплащат мита, ще бъдат задължени да заплатят и ДДС при внос (решение от 12 май 2022 г., U.I. (Косвен митнически представител), C‑714/20, EU:C:2022:374, т. 57).

162

Необходимо е обаче правното положение, произтичащо от националните мерки за транспониране на директива, да бъде достатъчно точно и ясно, за да позволи на съответните частноправни субекти да се запознаят с обхвата на своите права и задължения (решение от 12 май 2022 г., U.I. (Косвен митнически представител), C‑714/20, EU:C:2022:374, т. 60).

163

Освен това принципът на правна сигурност изисква по-специално действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, по-специално когато те могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията (решение от 12 май 2022 г., U.I. (Косвен митнически представител), C‑714/20, EU:C:2022:374, т. 61).

164

При тези условия за целите на прилагането на член 201 от Директивата за ДДС държавите членки следва да определят или признаят лицето или лицата, които са платци на ДДС при внос, посредством достатъчно ясни и точни национални разпоредби, при спазване на принципа на правната сигурност (решение от 12 май 2022 г., U.I. (Косвен митнически представител), C‑714/20, EU:C:2022:374, т. 62).

165

От това следва, че евентуално определяне на лицето, считано за собственик на внесените стоки за целите на плащането на ДДС при внос, предвидено от държава членка, трябва да бъде установено изрично и недвусмислено с такива национални разпоредби.

166

В случая запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да тълкува вътрешното си право, следва да прецени с оглед на гръцкото право дали то определя или признава изрично и недвусмислено собственика на внесените стоки като платец на ДДС при внос.

167

С оглед на всички изложени по-горе съображения на шестия въпрос по дело C‑72/24 следва да се отговори, че член 201 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че лицето, считано за собственик на внесените стоки за целите на плащането на ДДС при внос, може да бъде платец на този данък, ако национални разпоредби изрично и недвусмислено го определят или признават като такъв.

По съдебните разноски

168

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
 

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
 

1)

Член 31, параграф 1 и параграф 2, букви е) и ж) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., както и член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с член 144, параграф 1 и параграф 2, букви е) и ж) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат, когато в хода на последващ контрол, при който, от една страна, не е възможна физическа проверка на внесените стоки, а от друга страна, описанието им в документите, придружаващи митническата декларация, е направено общо и неточно, поради което митническата стойност на внесените стоки не може да се определи в съответствие с членове 29 и 30 от изменения Регламент № 2913/92, както и с член 70 и член 74, параграф 2 от Регламент № 952/2013, тази стойност да се определи въз основа на „минимална приемлива цена“ (lowest acceptable price), която се изчислява въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Европейския съюз, при условие че съответният икономически оператор има възможност да обоснове по-ниските цени, посочени в митническата декларация.

 

2)

Член 31, параграф 1 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 82/97, и член 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013

трябва да се тълкуват в смисъл, че

когато митническата стойност се преценява с оглед на „минимална приемлива цена“ (lowest acceptable price), изчислена въз основа на агрегирани статистически стойности, установени на равнището на Европейския съюз, от една страна, вносът, използван за получаването на тези данни, трябва да бъде вносът, извършен в същия или приблизително в същия момент като вноса, предмет на последващия контрол, и от друга страна, срокът от 90 дни, посочен в член 152, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 г., и в член 142, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447, също е приложим по аналогия, тъй като този срок може да бъде прилаган с разумна гъвкавост.

 

3)

Член 81 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 82/97, и член 177 от Регламент № 952/2013

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат митническите органи да извършват преоценка на митническата стойност на съответните стоки след последващ контрол по предвидения в тези членове 81 и 177 метод за опростяване на митническите декларации, който е бил използван в момента на вноса на тези стоки по заявление на декларатора.

 

4)

Член 201 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

трябва да се тълкува в смисъл, че

лицето, считано за собственик на внесените стоки за целите на плащането на данъка върху добавената стойност при внос, може да бъде платец на този данък, ако национални разпоредби изрично и недвусмислено го определят или признават като такъв.

 

Подписи

( *1 ) Език на производството: гръцки.

( i ) Имената на настоящите дела са измислени. Те не съвпадат с истинското име на никоя от страните в производството.