–

за CeramTec GmbH, от A. Bothe, Rechtsanwalt, C. Bratel и M.‑A. de Dampierre, avocates, и M.A. Mittelstein и C. Stöber, Rechtsanwältinnen,

–

за Coorstek Bioceramics LLC, от S. Naumann, avocat,

–

за френското правителство, от R. Bénard, B. Dourthe, H. Nunes da Silva и E. Timmermans, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от C. Auvret и P. Němečková, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква д), точка ii) и на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между CeramTec GmbH и Coorstek Bioceramics LLC (наричано по-нататък „Coorstek“) с предмет иск за установяване на нарушение, предявен от CeramTec срещу Coorstek, и насрещен иск на Coorstek за обявяване на недействителност на три притежавани от CeramTec марки на ЕС.

3

Регламент № 207/2009 е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21), влязъл в сила на 23 март 2016 г. Впоследствие той е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1). Предвид обаче датата на заявките за регистрация на марките, оспорвани от Coorstek в главното производство, която е определяща за установяването на приложимото към искането за обявяване на недействителност материално право (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2020 г., Sky и др., C‑371/18, EU:C:2020:45, т. 49), отправеното преюдициално запитване трябва да се разгледа през призмата на Регламент № 207/2009 в първоначалната му редакция.

4

Съображение 2 от Регламент № 207/2009 гласи:

„Уместно е да се насърчи хармоничното развитие на икономическите дейности в [целия Съюз] и едно продължително и балансирано разрастване, посредством завършването и доброто функциониране на вътрешен пазар, предлагащ условия, аналогични на тези, които съществуват на национален пазар. За да се създаде пазар от този тип и да се засили неговото единство, следва [по-специално] да се премахнат пречките пред свободното движение на стоки и пред свободното предоставяне на услуги[…] и да се установи режим, гарантиращ, че не се нарушава конкуренцията […]“.

5

Член 7 („Абсолютни основания за отказ“), параграф 1, буква д), точка ii) от този регламент предвижда:

„Отказва се регистрацията на:

[…]

д) знаците, които се състоят изключително от:

[…]

6

Член 52 („Абсолютни основания за недействителност“), параграф 1 от този регламент предвижда:

„Марка на [ЕС] се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение:

7

Член 99 („Презумпция за валидност — защита по същество“) от същия регламент има следния текст:

„1.   Съдилищата за марките на [ЕС] приемат марката на [ЕС] за валидна, освен ако ответникът не оспори валидността ѝ чрез насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност.

[…]“.

8

CeramTec е установено в Германия дружество, специализирано в разработването, производството и дистрибуцията на компоненти от техническа керамика, използвани по-специално в състава на тазобедрени или коленни импланти. То продава тези компоненти на производителите на медицински протези за изработката на цялостни протези, продавани след това на крайни потребители като болници или хирурзи ортопеди.

9

Coorstek е дружество, учредено съгласно американското право, чиято дейност се състои в производството на медицински компоненти от усъвършенствана техническа керамика, по-конкретно за тазобедрени и междупрешленни протези, както и за зъбни протези.

10

CeramTec е било притежател на европейски патент EP 0 542815, посочващ Франция и отнасящ се до композитен керамичен материал. Този патент е изтекъл на 5 август 2011 г.

11

На 23 август 2011 г. CeramTec подава три заявки за марки на ЕС, отнасящи се съответно до следните марки:

–	фигуративна марка, регистрирана на 12 април 2013 г. под номер 010214112, с претендиран приоритет въз основа на германска марка от 25 юли 2011 г., и представляваща графично изображение на тазобедрена глава в розов цвят pantone 677C; тази марка е изобразена по следния начин:

–	триизмерна марка, регистрирана на 20 юни 2013 г. под номер 010214179, с претендиран приоритет въз основа на германска марка от 26 юли 2011 г., и представляваща розов цвят pantone 677C; тази марка е изобразена по следния начин:

12

Тези марки обозначават следните стоки от клас 10 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.: „Керамични части за импланти за остеосинтеза, заместители на ставни повърхности, фиксатори за кости; глави за тазобедрена става, обвивки/плаки за тазобедрена става и части за колянна става; всички посочени стоки за продажба на производителите на импланти“.

13

На 13 декември 2013 г. Ceramtec предявява срещу Coorstek иск за нарушение на правата върху марките и паразитна конкуренция, твърдейки, че последното търгува с продукт, копиращ характерния розов цвят на собствените му продукти. Coorstek предявява насрещен иск за обявяване на трите описани в точки 11 и 12 от настоящото решение марки за недействителни (наричани по-нататък „оспорваните марки“).

14

С решение от 25 юни 2021 г. Cour d'appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) обявява оспорваните марки за недействителни поради недобросъвестно подаване на заявка.

15

Този съд отбелязва, че към датата на подаване на заявките за регистрация на оспорваните марки Ceramtec е било убедено в техническия ефект на хромовия оксид за гарантиране на твърдостта и якостта на керамичните глави, използвани при изработката на медицински протези, и че е искало да защити розовия цвят на главите, който те придобиват вследствие на наличието на хромов оксид в керамичния материал. Въз основа на това той стига до извода, че Ceramtec е имало намерение да продължи монопола си върху техническото решение, закриляно по-рано със споменатия в точка 10 от настоящото решение патент, изтекъл преди датата на подаване на тези заявки за регистрация.

16

Според посочения съд недобросъвестността се изразява в желанието не да се попречи на конкурентите да продължат да използват розовия цвят, а да се продължи монополът и да се попречи на конкурентите да навлязат на пазара, на който Ceramtec е имало господстващо положение благодарение на материала, влизащ в състава на неговите продукти, а именно хромовият оксид в пропорция, която води до оцветяване на керамиката в розово. Същият съд приема, че съответно CeramTec е имало намерение да получи изключително право за цели, различни от свързаните с функцията на марката, а именно да указва произхода на стоките му.

17

CeramTec подава касационна жалба пред Cour de cassation (Касационен съд, Франция), който е запитващата юрисдикция. Според CeramTec изброените в член 7 от Регламент № 207/2009 абсолютни основания за отказ не могат да обосноват недобросъвестност по член 52, параграф 1, буква б) от този регламент, тъй като в противен случай понятието за недобросъвестност би било използвано, за да се заобиколят или пренебрегнат условията за прилагане, предвидени в посочения член 7. Освен това тълкуване на този член 52, параграф 1, буква б), което би позволило обявяването на недействителност на марка на единственото основание, че заявителят ѝ е имал за цел да защити правата върху техническо решение, без да се докаже, че правото върху тази марка действително осигурява защитата на такова техническо решение, би означавало и да се заобиколи приложното поле на член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009 и да се пренебрегнат съответните приложни полета на тези два члена. CeramTec уточнява, че след изтичането на патента му и подаването на заявките за регистрация на оспорваните марки е открило, че хромовият оксид, който придава заявения с тези марки розов цвят, всъщност няма никакъв технически ефект.

18

Coorstek твърди, че член 7, параграф 1, буква д), точка ii) и член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 преследват различни цели и че първият член не представлява специална разпоредба, имаща предимство пред втория член. Според Coorstek при преценката на недобросъвестността по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) релевантно е единствено поведението на заявителя, а не присъщите качества на съответния знак. Освен това, като се има предвид, че недобросъвестността се преценява към датата на подаване на заявката за регистрация на марката, било без значение, че монополът върху съответния знак всъщност не е позволявал действително да се защити техническото решение, щом като заявителят е вярвал в подобна защита и релевантно е само неговото намерение.

19

Запитващата юрисдикция констатира, че между Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) и Oberlandesgericht Stuttgart (Висш областен съд Щутгарт, Германия), произнесли се по въпроса за недействителността на оспорваните марки, са налице разминавания в тълкуването. Тези разминавания касаели в частност връзката между абсолютните основания за отказ по член 7 от Регламент № 207/2009 и недобросъвестността, която представлява абсолютно основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от този регламент.

20

При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

На 24 февруари 2025 г., след представянето на заключението на генералния адвокат, CeramTec подава в секретариата на Съда искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.

22

Съгласно тази разпоредба във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден.

23

В подкрепа на искането си CeramTec изтъква, че в заключението на генералния адвокат не са преценени нито особеностите, нито сложността на фактите по спора в главното производство, че това заключение не отчита целите, преследвани с основанието за недействителност поради недобросъвестност, че изследването на съдебната практика потвърждава изискването да има обективен риск от засягане на конкуренцията и че в посоченото заключение липсва информация относно законния търговски интерес.

24

Следва да се припомни, че по силата на член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Следва също да се припомни, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност за страните по главното производство и за заинтересованите лица по член 23 от този статут да отговарят на представеното от генералния адвокат заключение. Поради това несъгласието на страна по главното производство или на заинтересовано лице със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 4 октомври 2024 г., Herbaria Kräuterparadies II,C‑240/23, EU:C:2024:852, т. 40 и 41 и цитираната съдебна практика).

25

В случая от искането за възобновяване на устната фаза на производството е видно, че с него CeramTec всъщност цели да изрази несъгласието си с правния анализ, направен от генералния адвокат. Както обаче следва от член 83 от Процедурния правилник и от цитираната в предходната точка от настоящото решение съдебна практика, подобна хипотеза не е сред основанията за възобновяване на устната фаза на производството. Освен това участвалите в настоящото производство заинтересовани лица са имали възможност да изложат в писмената и устната му фаза правните съображения, които смятат, че ще дадат възможност на Съда да тълкува разпоредбите от правото на Съюза, предмет на поставените от запитващата юрисдикция въпроси. В това отношение Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по отправеното преюдициално запитване, и че нито едно от обстоятелствата, посочени от CeramTec в подкрепа на искането му за възобновяване на устната фаза на производството, не обосновава възобновяването ѝ по реда на член 83 от Процедурния правилник.

26

При това положение няма основание да се възобновява устната фаза на производството.

27

Като начало следва да се уточни, че макар запитващата юрисдикция да е формулирала първия въпрос като отнасящ се до връзката между абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и това по член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1 от този регламент, от акта за преюдициално запитване е видно, че от абсолютните основания за отказ на регистрация, предвидени в посочения член 7, параграф 1, в рамките на спора по главното производство се сочи само основанието по член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от същия регламент.

28

При това положение следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от този регламент и абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент са самостоятелни и изключващи се едно друго.

29

Съгласно член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 марка на ЕС се обявява за недействителна, когато е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7 от този регламент. Член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от него гласи, че се отказва регистрацията на знаците, които се състоят изключително от формата на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат.

30

Член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент предвижда, че марка на ЕС се обявява за недействителна, когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за регистрация на тази марка.

31

За да се отговори на първия въпрос, следва да се провери най-напред дали абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009 и абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от този регламент (наричани по-нататък „двете абсолютни основания за недействителност“) са самостоятелни, а след това — дали тези две абсолютни основания за недействителност се изключват взаимно.

32

На първо място следва да се прецени дали двете абсолютни основания за недействителност са самостоятелни, в смисъл че, за да се обяви дадена марка за недействителна поради недобросъвестност на заявителя съгласно член 52, параграф 1, буква б), не се изисква преди това да се провери дали е налице абсолютното основание за отказ на регистрация, предвидено в член 7, параграф 1, буква д), точка ii).

33

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза е необходимо да се имат предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите и предназначението на акта, от който тя е част (вж. в този смисъл решения от 17 ноември 1983 г., Merck,292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 11 януари 2024 г., Inditex,C‑361/22, EU:C:2024:17, т. 43 и цитираната съдебна практика).

34

Видно от текста на член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009, всяко от тези две основания е посочено в отделна буква, а именно буква a) и буква б), разделени с точка и запетая, което отразява волята на законодателя да ги разграничи. От друга страна, този член 52, параграф 1 не съдържа нито в уводното си изречение, нито в следващото изброяване изрази, сочещи, че двете абсолютни основания за недействителност трябва да се разглеждат помежду си при спазване на някакъв ред на предимство.

35

Това граматическо тълкуване на член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009 се потвърждава както от контекста, в който се вписва тази разпоредба, така и от преследваните с нея цели.

36

Що се отнася до този контекст, следва да се отбележи, че за разлика от основанието за недействителност по буква б) от член 52, параграф 1, това по буква а) от тази разпоредба препраща към абсолютните основания за отказ на регистрация, посочени в член 7 от Регламент № 207/2009, и трябва да се разглежда и тълкува във връзка с този член.

37

Освен това всяко от абсолютните основания за отказ на регистрация, изброени в член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009, е независимо от останалите и изисква отделно разглеждане (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 16 септември 2015 г., Société des Produits Nestlé,C‑215/14, EU:C:2015:604, т. 46), така че самият член 52, параграф 1, буква а) от този регламент визира основания за недействителност, които са самостоятелни едни спрямо други и със собствено приложно поле.

38

По аргумент за по-силното основание трябва да се признае, че такава самостоятелност съответно е налице и между основанието за недействителност по член 52, параграф 1, буква а) и това по член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент.

39

От друга страна, както по същество споменава генералният адвокат в точка 34 от заключението си, макар в своята цялост член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009 да съдържа изчерпателен списък на абсолютните основания за недействителност на марка на ЕС, всяко посочено в него абсолютно основание за недействителност има различно естество. Всъщност това по буква а) се прилага само в изчерпателно изброените в член 7, параграф 1 от този регламент случаи, а това по буква б) препраща към понятието „недобросъвестност“, приложимо в неопределен брой хипотези.

40

Що се отнася до целите им, тези абсолютни основания за недействителност споделят общата цел, преследвана с правилата на Съюза в областта на марките, а именно да допринасят за ненарушената конкуренция в Съюза. В това отношение, както следва по-специално от съображение 2 от Регламент № 207/2009, последният има за цел да създаде и осигури функционирането на вътрешния пазар. В този контекст правилата относно марката на ЕС имат за цел да гарантират, че за да привличат клиенти с качеството на своите стоки или услуги, предприятията могат да регистрират като марки знаци, които позволяват на потребителите да различат, без риск да се объркат, техните стоки или услуги от такива с друг произход (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO,C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 45 и цитираната съдебна практика).

41

Абсолютните основания за недействителност по член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009 обаче имат различни цели.

42

Всъщност, от една страна, с абсолютното основание за недействителност, предвидено в член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, се цели да се обявят за недействителни марките, които са били регистрирани, въпреки че за тях е налице едно или няколко от предвидените в член 7, параграф 1 от този регламент абсолютни основания за отказ и те съответно са негодни за регистрация, тъй като не са в състояние да изпълняват функциите си на марка. С това основание се санкционира недостатък на марката и се цели защита на общия интерес, който е в основата на тези абсолютни основания за отказ.

43

Що се отнася в частност до абсолютното основание за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009, целта, залегнала в основата му, е да се възпрепятства възможността правото на марките да доведе до положение, при което дадено предприятие има монопол върху техническите решения или полезните характеристики на определена стока, които ползвателят може да търси при стоките на конкурентите. Така с посоченото основание за отказ се цели да се избегне възможността предоставената от правото на марките защита да бъде разширена отвъд знаците, позволяващи да се отличи стока или услуга от предлаганите от конкурентите стоки или услуги, и по този начин да стане пречка за конкурентите да предлагат свободно стоки, включващи посочените технически решения или полезни характеристики, в конкуренция с притежателя на марката (вж. в този смисъл решения от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП,C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 43, и от 23 април 2020 г., Gömböc,C‑237/19, EU:C:2020:296, т. 25 и цитираната съдебна практика). Става въпрос да не се допусне предоставеното от марката изключително и трайно право да послужи за неограничено продължаване на действието във времето на други права, за които законодателят на Съюза е предвидил преклузивен срок (решение от 16 септември 2015 г., Société des Produits Nestlé,C‑215/14, EU:C:2015:604, т. 45).

44

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 37 от заключението си, съгласно съдебната практика този член постига равновесие между две изисквания, а именно, от една страна, изискването да не се допусне продължаване на закрилата на патентовано техническо решение след изтичането на срока на действие на патента, и от друга страна, да се ограничи невъзможността за регистрация единствено до марките, които действително биха затруднили използването на дадено техническо решение от други предприятия (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2010 г., Lego Juris/СХВП,C‑48/09 P, EU:C:2010:516, т. 44—48).

45

От друга страна, с абсолютното основание за недействителност, предвидено в член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, се цели да се гарантира, че икономическите оператори, които възнамеряват да използват системата на марката на ЕС, ще участват почтено в пазарната конкуренция. Съответно то цели да санкционира недостатък, присъщ на заявката за регистрация, а не на самата марка.

46

От изложените по-горе съображения следва, че двете абсолютни основания за недействителност са самостоятелни, в смисъл че, за да се обяви дадена марка за недействителна поради недобросъвестност на заявителя съгласно член 52, параграф 1, буква б), не се изисква преди това да се провери дали е налице някое от абсолютните основания за отказ на регистрация, предвидени в член 7, параграф 1 от този регламент, към който препраща член 52, параграф 1, буква а) от същия. Квалификацията „недобросъвестност“ съответно не изисква да се установи, че знакът се състои изключително от формата на стоката, която е необходима за постигането на технически резултат, по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от посочения регламент. Обратното също е напълно вярно, тъй като, за да се констатира, че знакът се състои изключително от формата на стоката, която е необходима за постигането на технически резултат, не е необходимо да се установява недобросъвестност на заявителя.

47

На второ място следва да се провери дали абсолютните основания за недействителност по член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009 се изключват взаимно, в смисъл че прилагането на едното от тези две основания изключва прилагането на другото.

48

В това отношение е уместно да се отбележи, че текстът на член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не съдържа нито в уводното си изречение, нито в букви а) и б) нещо, което да навежда на мисълта, че споменатите в тези букви основания за недействителност се изключват взаимно.

49

Освен това разпоредбите на Регламент № 207/2009 не изключват възможността марка на ЕС да се обяви за недействителна в приложение на абсолютните основания за недействителност, предвидени в член 52, параграф 1, букви а) и б) от този регламент. Несъмнено, когато е сезиран с искане марката да бъде обявена за недействителна на тези основания, съдът може да сметне за уместно, според особеностите на конкретния случай, да изследва само едно от тях. Всъщност, ако то е налице, вече не е необходимо той да разглежда другото от тези основания, за да обяви марката за недействителна. Нито една разпоредба от Регламент № 207/2009 обаче не му пречи да изследва и това друго основание.

50

От горното следва, че абсолютните основания за недействителност по член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не се изключват взаимно.

51

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 52, параграф 1 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от този регламент и абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент са самостоятелни, но не и изключващи се едно друго.

52

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че недобросъвестността на подалия заявка за регистрация на знак като марка може, ако регистрацията се иска вследствие на изтичането на патент, да се доказва само с мнението на заявителя по отношение на годността на този знак да изразява закриляното по-рано с патента техническо решение, и то независимо дали въпросният знак се състои изключително от формата на стоката, която е необходима за постигането на технически резултат, по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от този регламент.

53

Както следва от практиката на Съда, тъй като в Регламент № 207/2009 няма определение на съдържащото се в член 52, параграф 1, буква б) от него понятие „недобросъвестност“, смисълът и обхватът на това понятие трябва да се определят с оглед на обичайното му значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който се използва, и за целите, преследвани с посочения регламент (решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO,C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 43 и 44 и цитираната съдебна практика).

54

В съответствие с обичайното си значение в общоупотребимия език понятието „недобросъвестност“ предполага наличието на непочтена нагласа или намерение. Освен това посоченото понятие трябва да се разбира в контекста на правото в областта на марките, който е контекстът на търговския оборот. В това отношение приетите един след друг Регламент № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), Регламент № 207/2009 и Регламент 2017/1001 имат една и съща цел, а именно създаването и функционирането на вътрешния пазар.

55

Както бе припомнено в точка 40 от настоящото решение, правилата относно марката на ЕС имат по-специално за цел да допринасят за системата на ненарушена конкуренция в Съюза, в която, за да привличат клиенти с качеството на своите стоки или услуги, предприятията трябва да могат да регистрират като марки знаци, които позволяват на потребителите да различат, без риск да се объркат, техните стоки или услуги от такива с друг произход (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO,C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 45 и цитираната съдебна практика).

56

Поради това абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 се прилага, когато от релевантни и непротиворечиви улики следва, че притежателят на марка на ЕС е подал заявката за регистрация на тази марка не с цел почтено да участва в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика, или с намерението да получи — без дори да има предвид конкретно трето лице — изключително право за цели, различни от свързаните с функциите на дадена марка, по-специално припомнената в предходната точка съществена функция по указването на произхода (решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO,C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 46).

57

Намерението на заявителя на марка е субективен елемент, който обаче трябва да бъде обективно установен от компетентните административни и съдебни органи. Ето защо всяко твърдение за недобросъвестност трябва да бъде подложено на цялостна преценка, като се имат предвид всички релевантни фактически обстоятелства в конкретния случай. Само по този начин твърдението за недобросъвестност може да бъде преценено обективно (решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO,C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 47 и цитираната съдебна практика).

58

В това отношение е уместно да се отбележи, че от текста на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 не следва, че за да се прецени евентуалната недобросъвестност на заявителя, трябва да се изключат фактически обстоятелства, които водят или биха могли да доведат до извода за наличие на абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от този регламент.

59

От практиката на Съда следва, че обстоятелства, които биха могли да доведат, от друга страна, до извода за наличие на относително основание за отказ на регистрация, могат да са релевантни за установяването на недобросъвестност на заявителя по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, без за констатирането на недобросъвестност във връзка с относително основание за отказ на регистрация да е нужно да се изследва и дали условията за прилагането на това основание са изцяло изпълнени (вж. по аналогия решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO,C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика).

60

По същия начин трябва да се приеме, че за да се прецени евентуалната недобросъвестност на заявителя, може да се вземе под внимание фактът, че той се е опитал да продължи монопола върху закриляното по-рано с патент техническо решение. Мнението на заявителя по отношение на годността на заявения за регистрация като марка знак да изрази изцяло или отчасти това техническо решение, е само един от възможните белези за наличието на несвързано с функциите на марката намерение да попречи на конкурентите да навлязат на пазара, на който той е имал господстващо положение благодарение на своя патент. Това мнение може да е част от релевантните и непротиворечиви улики, че заявката за регистрация е подадена не с цел да се участва почтено в пазарната конкуренция, а с намерение, което е в противоречие с почтената търговска практика.

61

Тази възможност съществува както когато фактическите обстоятелства от значение за случая позволяват да се установи пълното наличие на абсолютното основание за отказ на регистрация, предвидено в член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от Регламент № 207/2009, така и когато тези обстоятелства са недостатъчни в това отношение, тъй като, видно от отговора на първия въпрос, двете абсолютни основания за недействителност са самостоятелни и не се изключват взаимно.

62

Следователно недобросъвестност на заявителя по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 може да се установи, като се вземат предвид фактори, евентуално отчитани при анализа на посоченото в член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от този регламент абсолютно основание за отказ на регистрация, без непременно да е констатирано, че съответният знак се състои изключително от формата на стоката, която е необходима за постигането на технически резултат.

63

За да се прецени твърдението за недобросъвестност, е важно обаче действителното намерение на заявителя да се установи въз основа на всички относими фактически обстоятелства. Сред тях в случай като процесния са, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 57 от заключението си, естеството на оспорваната марка, произходът на съответния знак и неговото използване от създаването му, обхватът на изтеклия патент, търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на оспорваната марка, и хронологията на събитията около подаването на тази заявка.

64

Накрая, като се има предвид, че по силата на член 99, параграф 1 от Регламент № 207/2009 марката на ЕС се ползва с презумпция за валидност, подалият искане за обявяване на недействителност, който възнамерява да се позове на основанието по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, трябва да представи релевантните и непротиворечиви улики, посочени в припомнената в точка 56 от настоящото решение съдебна практика, за да докаже недобросъвестност при подаването на заявката за регистрация. В такъв случай по-нататък е в тежест на заявителя да докаже, давайки правдоподобни обяснения относно преследваните цели и търговска логика, че регистрацията е част от законна търговска стратегия. В това отношение следва да се уточни, както по същество прави генералният адвокат в точка 58 от заключението си, че фактът, че една недобросъвестно регистрирана марка изпълнява присъщите на марката функции, и по-специално функцията да указва произхода, сам по себе си не е пречка за обявяването ѝ за недействителна. Всъщност, както следва също от тази съдебна практика, и изпълняващата тези функции марка трябва да бъде обявена за недействителна, ако заявката за регистрацията ѝ е била подадена с намерението да се накърнят интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика.

65

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че недобросъвестността на подалия заявка за регистрация на знак като марка може, ако регистрацията се иска вследствие на изтичането на патент, да се доказва по-специално с мнението на заявителя по отношение на годността на този знак изцяло или частично да изразява закриляното с патента техническо решение, и то независимо дали въпросният знак се състои изключително от формата на стоката, която е необходима за постигането на технически резултат, по смисъла на член 7, параграф 1, буква д), точка ii) от този регламент. Сред обстоятелствата, от значение за преценката дали евентуално е налице недобросъвестност на заявителя, са също така естеството на оспорваната марка, произходът на съответния знак и неговото използване от създаването му, обхватът на изтеклия патент, търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на оспорваната марка, и хронологията на събитията около подаването на тази заявка.

66

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че недобросъвестността на заявителя може да се преценява въз основа на обстоятелства, настъпили след подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

67

Видно от текста на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, марката се обявява за недействителна, когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за нея.

68

От тази разпоредба съответно следва, че относимият момент, за да се прецени наличието на недобросъвестност на заявителя, е този на подаването на заявката за регистрация (решения от 11 юни 2009 г., Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli, C‑529/07, EU:C:2009:361, т. 35, и от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO,C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 59).

69

Както бе припомнено в точка 56 от настоящото решение, абсолютното основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 се прилага, когато от релевантни и непротиворечиви улики следва, че притежателят на марка на ЕС е подал заявката за регистрация на тази марка не с цел почтено да участва в пазарната конкуренция, а с намерението да накърни интересите на трети лица по начин, който е в противоречие с почтената търговска практика, или с намерението да получи — без дори да има предвид конкретно трето лице — изключително право за цели, различни от свързаните с функциите на дадена марка, по-специално съществената функция по указването на произхода.

70

При цялостната преценка за наличие на недобросъвестност на заявителя трябва да се вземат предвид всички релевантни фактически обстоятелства, такива каквито са били към момента на подаването на заявката (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO,C‑104/18 P, EU:C:2019:724, т. 59).

71

Следователно тази преценка трябва да се основава на всички данни, които позволяват на съда да разбере какво е било намерението на заявителя към момента на подаването на заявката за регистрация на спорната марка. Дори последващи подаването на тази заявка за регистрация обстоятелства могат да служат като признаци за намерението на заявителя към този момент.

72

За сметка на това нещо, което е станало известно на заявителя едва след подаването на заявката за регистрация на спорната марка, няма как да промени възприятието, което той е имал при подаването на тази заявка.

73

В случая въз основа на обстоятелството, че едва след подаването на заявката CeramTec е открило, че включването на хромов оксид в продуктите му няма технически ефект — обстоятелство, което следва да провери запитващата юрисдикция — няма как впоследствие да се констатира възприятие на CeramTec, което не е съществувало към посочения момент.

74

С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че недобросъвестността на заявителя не може да се преценява въз основа на обстоятелства, настъпили след подаването на заявката за регистрация на спорната марка.

75

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: