–

за Deutsche Rentenversicherung Nord и BG Verkehr, от T. Birch, advokat,

–

за Gjensidige Forsikring, датско дъщерно дружество на Gjensidige Forsikring ASA, Норвегия, като представител на Marius Pedersen A/S, и Gjensidige Forsikring, датско дъщерно дружество на Gjensidige Forsikring ASA, Норвегия, от H. Saugmandsgaard Øe, advokat,

–

за чешкото правителство, от J. Benešová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M.‑L. Ehlers Defontaine и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 85, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1, и поправка в ОВ L 200, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Deutsche Rentenversicherung Nord (наричано по-нататък „DRV-N“) и BG Verkehr (наричано по-нататък „BG‑V“), от една страна, и от друга страна, Gjensidige Forsikring (наричано по-нататък „GF“), датско дъщерно дружество на Gjensidige Forsikring ASA, Норвегия, действащо като представител на Marius Pedersen A/S (наричано по-нататък „MP“) и от свое име, във връзка с регресен иск за обезщетения, изплатени на вдовицата на германски гражданин, починал вследствие на трудова злополука, настъпила в Дания.

3

Член 85, параграф 1 от Регламент № 883/2004 гласи:

„Ако лице получава обезщетения съгласно законодателството на една държава членка във връзка с вреда, претърпяна в резултат на събития в друга държава членка, всички права на институцията, дължаща обезщетенията, срещу трето лице, което е длъжно да поправи вредата, се уреждат от следните правила:

4

Съгласно член 1, параграф 1 от Erstatningsansvarslov (Закон за отговорността за вреди) от 24 август 2018 г.:

„Отговорният за телесна повреда изплаща обезщетение за загуба на доход, медицински разходи и други произтичащи от увреждането загуби, както и обезщетение за причинена болка и страдание“.

5

Член 13, параграф 1 от този закон предвижда:

„Обезщетението за загуба на издръжка за съпруг или партньор е в размер на 30 % от обезщетението, което починалият би получил при пълна загуба на работоспособност […]. Размерът на обезщетението обаче не може да бъде по-малък от 644000 DKK [датски крони] (около 83720 евро), освен ако не са налице изключителни обстоятелства“.

6

Член 17, параграф 1 от този закон предвижда:

„Обезщетенията по социалното законодателство, включително обезщетенията за безработица, медицинската помощ, пенсиите по социалното пенсионно законодателство и обезщетенията по Закона за осигуряването за трудова злополука, на които има право увредения или преживелия, не могат да служат като основание за регресен иск срещу лицето, което е длъжно да поправи вредата. […]“.

7

Член 26а, параграф 1 от същия закон предвижда:

„Всеки, който умишлено или поради груба небрежност причини смъртта на друго лице, може да бъде осъден да плати обезщетение на преживелите лица, които са се намирали в особено тясна връзка с починалия“.

8

Съгласно член 19, параграф 1 от Arbejdsskadesikringslov (Закон за осигуряване за трудова злополука) от 19 август 2022 г.:

„При смърт вследствие на трудова злополука преживелият съпруг има право на преходна сума в размер на 191000 [DKK] (около 28830 евро) (стойност 2024), ако бракът е сключен преди настъпването на трудовата злополука и съжителството е съществувало към момента на смъртта на пострадалия. Сумата се коригира в съответствие с член 25“.

9

Член 20, параграф 1 от този закон е формулиран по следния начин:

„Лице, което има право на преходна сума по член 19, параграфи 1—3 и е загубило издръжката си вследствие на смъртта на пострадалия или чиито условия за издръжка са били засегнати неблагоприятно по някакъв друг начин вследствие на смъртта, има право на обезщетение поради това. Обезщетението се определя, като се вземат предвид степента на зависимост и способността на преживелия да се издържа сам при отчитане на възраст, здравословно състояние, образование, заетост, зависимост и финансово положение“.

10

Член 77, параграф 1 от посочения закон гласи:

„Обезщетенията по този закон не могат да служат като основание за регресен иск срещу отговорния за вредата, който дължи обезщетение на пострадалите или преживелите ги лица […]. Вземанията на пострадалите или преживелите ги лица срещу отговорния за вредата се намаляват, доколкото на съответните лица са изплатени или се дължат обезщетения по този закон. […]“.

11

Член 46 от Sozialgesetzbuch, Sechstes Buch (VI) — Gesetzliche Rentenversicherung (книга VI от Кодекса за социално осигуряване — Задължително пенсионно осигуряване, наричана по-нататък „SGB VI“) предвижда на вдовицата или вдовеца да се предоставя пенсия за вдовец/вдовица, когато починалият съпруг е бил осигурен през изисквания по принцип минимален период.

12

Член 116 от Sozialgesetzbuch, Zehntes Buch (X) — Sozialverwaltungsverfahren und Sozialdatenschutz (книга X от Кодекса за социално осигуряване — Административно производство в областта на социалната сигурност и защита на социалните данни, наричана по-нататък „SGB X“) предоставя на социалноосигурителните институции право на встъпване в правата, които бенефициерите евентуално имат спрямо трети лица, отговорни за обезщетенията, които институциите са били длъжни да предоставят вследствие на претърпяната вреда.

13

На 15 юли 2015 г. германски гражданин, който е работил като шофьор в отдела за външна търговия на германско предприятие, е пострадал при злополука, докато е помагал за товаренето на стоки на камиона си на един от търговските адреси на MP в Дания. Скоро след това е починал вследствие на нараняванията.

14

MP признава гражданската си отговорност за тази смърт. GF, застраховател на гражданска отговорност на това предприятие, изплаща на вдовицата на починалия работник, по искане на нейния адвокат, обезщетение за загубата на издръжка, изчислено в съответствие с датското право.

15

Освен това DRV-N и BG-V, при които починалият е бил осигурен като германски работник, са изплатили на вдовицата му вдовишка пенсия в съответствие с член 46 от SGB VI.

16

Тъй като член 116 от SGB X предвижда право на встъпване в правата на вдовицата на починалия работник спрямо отговорното трето лице във връзка с така изплатената пенсия, DRV-N и BG-V искат възстановяване на тази пенсия от MP и GF.

17

MP и GF отказват да уважат това искане с мотива, че то е неоснователно с оглед на датското право. Всъщност, от една страна, правото на вдовишка пенсия по германското законодателство, която се изплаща независимо от причината за смъртта, не съответствало на правото на обезщетение за загуба на издръжка по датското право. От друга страна, тъй като GF вече е изплатило това обезщетение на вдовицата на починалия работник, тя не можела да претендира никакво друго обезщетение съгласно датското право.

18

Съответно на 6 и 12 юли 2018 г. DRV-N и BG-V предявяват регресен иск срещу MP и GF пред запитващата юрисдикция Retten i Svendborg (Районен съд Свендборг, Дания), за да се признае отговорността тези дружества за възстановяването на обезщетенията, изплатени на вдовицата на починалия работник.

19

Макар да признават, че обезщетението за загуба на издръжка, изплатено на вдовицата на починалия работник, е било изчислено в съответствие с датското право и че тази вдовица не може да претендира никакво друго обезщетение по силата на това право, DRV-N и BG-V считат, че изплащането на това обезщетение не е довело до пълно освобождаване от задължения, тъй като MP и GF не били добросъвестни по отношение на регресния иск на DRV-N и BG-V.

20

Освен това те твърдят, че условията и обхватът на правата, в които се суброгират, трябва да се определят в съответствие с германското право. Дори ако обхватът на вземането им срещу MP и GF трябва да се определи в съответствие с датското право, член 85, параграф 1 от Регламент № 883/2004 трябвало да се тълкува в смисъл, че социалните обезщетения, изплатени от тях на вдовицата на починалия работник, не трябва да са идентични или съпоставими по естеството си с обезщетенията, предвидени в датското право, за да подлежат на възстановяване. Всъщност тази разпоредба нямала за цел да изключи възможността за предявяване на иск от социалноосигурителната институция, която отговаря за изплащането на обезщетенията, срещу отговорния за вредата поради липса на идентичност между обезщетенията, които могат да бъдат претендирани съответно по законодателството на държавата членка, в която е установена социалноосигурителната институция, която отговаря за изплащането на обезщетенията, и по законодателството на държавата членка, в която е настъпила вредата.

21

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в главното производство най-напред се поставя въпросът по кое от разглежданите национални законодателства се определя обхватът на правата, в които се суброгира социалноосигурителната институция, която отговаря за изплащането на обезщетенията. По-нататък тази юрисдикция иска да се установи дали регресният иск предполага социалните обезщетения, чието възстановяване се иска, да бъдат по естеството си съпоставими с обезщетенията, за които увреденото лице би могло да претендира по силата на правото на държавата членка, в която е настъпила вредата. Накрая, тя иска да се установи значението, което трябва да се придаде на израза „по естеството си“, използван от Højesteret (Върховен съд, Дания) в практиката му относно разглежданата област.

22

Датското право уточнявало изчерпателно естеството на различните обезщетения, които лицето, на което е нанесена телесна повреда, или преживелите го лица могат да претендират, като обезщетение за загубата на професионални доходи, за болки и страдания, трайни увреждания на здравето, болки и неимуществени вреди, трайни наранявания, загуба на трудоспособност, загуба на издръжка, преходна сума при смърт и обезщетение за непозволено увреждане. За по-голямата част от тези обезщетения бил определен максимален размер.

23

В член 77 от Закона за осигуряването за трудова злополука се предвиждало също, че обезщетението, изчислено в съответствие със Закона за отговорността за вреди, е субсидиарно спрямо обезщетението, което увреденият или преживелите го лица могат да претендират по Закона за осигуряването за трудова злополука, и че обезщетението за трудова злополука не може да служи като основание за регресен иск срещу отговорния за вредата, който дължи обезщетение.

24

Нито Законът за отговорността за вреди, нито Законът за осигуряването за трудова злополука предоставят на преживялото лице право на вдовишка пенсия, която да е от същото естество като правото, предвидено в SGB VI, и съгласно произтичащите от него правила. Ето защо не можело непосредствено да се установи идентичност между искането на DRV-N и BG-V за възстановяване на обезщетение, и обезщетенията по Закона за отговорността за вреди и Закона за осигуряването за трудова злополука.

25

Така запитващата юрисдикция счита, че от практиката на Съда не става ясно дали материалноправните норми на законодателството на държавата членка, в която е настъпила вредата, могат да ограничат регресния иск на социалноосигурителната институция, която отговаря за изплащането на обезщетенията, когато социалноосигурителните обезщетения, чието възстановяване се иска, не са идентични или поне съпоставими по естеството си с претенцията, която увреденият би могъл да предяви съгласно тези материалноправни норми.

26

При тези обстоятелства Retten i Svendborg (Районен съд Свендборг) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 85, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че за да разполага задължената институция [институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията] с регресен иск съгласно тази разпоредба, в държавата членка, в която е настъпила вредата, трябва да съществува правно основание за вида обезщетение или компенсация, чието възстановяване се претендира, или за еквивалентно плащане вследствие на събитието, заради което отговорният за вредата дължи обезщетение съгласно правото по мястото на настъпване на вредата?“.

27

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 85, параграф 1 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че когато по силата на законодателството на държавата членка, където живее, дадено лице получава пенсия за вдовец/вдовица след смъртта на своя съпруг вследствие на трудова злополука, настъпила в друга държава членка, и законодателството на първата държава членка предвижда в полза на институцията, която отговаря за изплащането на тази пенсия, право на встъпване спрямо третото лице, което е длъжно да поправи вредата, произтичаща от тази трудова злополука, регресният иск на тази институция, която отговаря за изплащането, е обусловен от наличието във втората държава членка на правно основание, което позволява получаването на такава пенсия или на равностойно обезщетение.

28

Член 85, параграф 1 от Регламент № 883/2004 има за цел да позволи на социалноосигурителна институция на държава членка, която е изплатила социалноосигурителни обезщетения за вреди, настъпили на територията на друга държава членка, да упражни срещу третото лице, отговорно за вредата, правните средства за защита, предвидени в приложимото от нея право, независимо дали става въпрос за суброгация или за пряк иск. Така предоставеното на националните социалноосигурителни институции право представлява логичното и справедливо допълнение към разширяването на обхвата на задълженията на посочените институции върху цялата територия на Съюза, което разширяване произтича от разпоредбите на този регламент (вж. в този смисъл решение от 2 юни 1994 г., DAK, C‑428/92, EU:C:1994:222, т. 16).

29

Така тази разпоредба се разглежда като стълкновителна норма, която задължава националната юрисдикция, сезирана с иск за обезщетение срещу причинилото вредата лице, да приложи правото на държавата членка, в която е установена институцията, която отговаря за изплащането на обезщетението, не само за да определи дали тази институция е встъпила законно в правата на пострадалото лице или на неговите правоприемници, но и за да определи естеството и размера на вземанията, в които се суброгира институцията, която отговаря за изплащането на обезщетението (вж. в този смисъл решение от 21 септември 1999 г., Kordel и др., C‑397/96, EU:C:1999:432, т. 22).

30

Всъщност, ако националната юрисдикция приложи правото на държавата членка, на чиято територия е настъпила вредата, за да определи обхвата на правото на иск на институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията, тя би могла да лиши изцяло или отчасти член 85, параграф 1 от Регламент № 883/2004 от полезното му действие. Такъв би бил по-специално случаят, ако законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпила вредата, предвижда, че законната суброгация или прекият иск не обхващат определени видове вземания, които институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията, може да предяви чрез суброгация или пряк иск в държавата членка, в която е установена (вж. в този смисъл решение от 2 юни 1994 г., DAK,C‑428/92, EU:C:1994:222, т. 19).

31

От това следва, че разпоредби като тези на член 17, параграф 1 от Закона за отговорността за вреди, които се отнасят до правото на иск на датските социалноосигурителни институции срещу трети лица, които са длъжни да поправят вредите, довели до изплащането на социалноосигурителни обезщетения, не могат да се прилагат, за да се определи дали и в каква степен институция, която отговаря за изплащането на обезщетения, от държава членка, различна от Кралство Дания, разполага с правото на иск срещу лицето, причинилото вредата на датска територия, където се прилагат тези разпоредби. Следователно тези разпоредби не са пречка за предявяването на иск от страна на институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията, от държава членка, различна от тази, в която се прилагат тези разпоредби (вж. в този смисъл решение от 2 юни 1994 г., DAK,C‑428/92, EU:C:1994:222, т. 22).

32

При това положение член 85, параграф 1 от Регламент № 883/2004 цели единствено да гарантира, че правото на иск, от което може да се ползва институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията, по силата на прилаганото от нея законодателство, е признато от другите държави членки. Той няма за цел да измени приложимите правила за определяне дали и в каква степен трябва да се ангажира извъндоговорната отговорност на третото лице, причинило вредата. Отговорността на третото лице остава подчинена на материалноправните норми, които обичайно трябва да приложи националната юрисдикция, сезирана от пострадалото лице или от неговите правоприемници, тоест по принцип — на законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпила вредата (вж. в този смисъл решение от 21 септември 1999 г., Kordel и др., C‑397/96, EU:C:1999:432, т. 15).

33

От това следва, че правата, които пострадалото лице или неговите правоприемници имат срещу причинителя на вредата, както и условията за предявяване на иск за обезщетение пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е настъпила вредата, се определят съгласно правото на тази държава, включително приложимите норми на международното частно право (вж. в този смисъл решение от 21 септември 1999 г., Kordel и др., C‑397/96, EU:C:1999:432, т. 16).

34

Институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията, може да се суброгира само в така определените права. Всъщност такава суброгация не може да има за последица пораждането за получателя на обезщетението на допълнителни права спрямо трето лице (вж. в този смисъл решение от 21 септември 1999 г., Kordel и др., C‑397/96, EU:C:1999:432, т. 17).

35

Освен това сред обезщетенията, признати на пострадалото лице или на неговите правоприемници от законодателството на държавата членка, на чиято територия е настъпила вредата, правото на суброгация обхваща само тези, които съответстват на обезщетенията, изплащани от институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията, с изключение на обезщетенията за неимуществени вреди или обезщетенията, предоставяни въз основа на други лични елементи на увреждането (решение от 16 февруари 1977 г., Töpfer и др., 72/76, EU:C:1977:27, т. 19).

36

В случая от съдебната практика, припомнена в точки 28—35 от настоящото решение, следва, първо, че наличието и обхватът на суброгацията в правата на вдовицата на починалия работник, от която се ползват DRV-N и BG-V по силата на член 116 от SGB X по отношение на изплатените ѝ от тях обезщетения съгласно член 46 от SGB VI, се определят от германското право и че противно на твърдяното от MP и GF, член 17, параграф 1 от Закона за отговорността за вреди не може да бъде пречка за регресния иск на DRV-N и BG-V, основан на тези суброгирани права.

37

Второ, тази суброгация обаче не може да породи нито за вдовицата на починалия работник, нито за DRV-N или BG-V допълнителни права спрямо правата, предоставени на вдовицата от датското право.

38

В това отношение, както е видно от акта за преюдициално запитване, датското право не познава право на пенсия за вдовец/вдовица като установеното от германското право. За сметка на това датското право предвижда най-напред в член 13, параграф 1 от Закона за отговорността за вреди и в член 20 от Закона за осигуряването за трудова злополука, че на преживелия съпруг се дължи обезщетение за загубата на издръжка, което вече е било изплатено от GF на вдовицата на починалия работник. По-нататък, член 26а, параграф 1 от Закона за отговорността за вреди предвижда обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от преживелите лица, които са се намирали в особено тясна връзка с починалия. Накрая, член 19, параграф 1 от Закона за осигуряването за трудова злополука предвижда при определени условия предоставянето на преходно обезщетение на преживелия съпруг.

39

Следва да се отбележи, от една страна, че от акта за преюдициално запитване не става ясно дали в случая обезщетението за претърпените неимуществени вреди се дължи на вдовицата на починалия работник, нито дали то е било изплатено от GF. Освен това, макар в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция да посочва, че според Arbejdsmarkedets Erhvervssikring i Danemark (Орган по застраховането на пазара на труда, Дания) злополуката, която е в основата на главното производство, не поражда в полза на тази вдовица право на обезщетения съгласно Закона за осигуряването при трудова злополука, каквито са преходното обезщетение и обезщетението за загуба на издръжка, предвидени съответно в член 19, параграф 1 и в член 20 от този закон, от това не следва, че тази преценка е окончателна и следователно изключва релевантността на тези обезщетения в рамките на спора по главното производство.

40

От друга страна, доколкото GF вече е изплатило едно или евентуално няколко от тези обезщетения на вдовицата на починалия работник, единствено запитващата юрисдикция следва да определи дали съгласно приложимото национално право такива плащания са довели до пълно освобождаване от задължения за MP и GF по отношение на претенциите, предявени от DRV-N и BG-V в рамките на регресния им иск.

41

Трето, що се отнася до въпроса дали обезщетението за загуба на издръжка, предвидено в датското право и изплатено от GF на вдовицата на починалия работник, съответства по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 35 от настоящото решение, на пенсията за вдовец/вдовица, изплащана от DRV-N и BG-V, следва да се припомни, че Регламент № 883/2004 не въвежда обща схема за социална сигурност и че при липса на хармонизиране на равнището на Съюза в тази област всяка държава членка трябва да определи в законодателството си по-конкретно условията, при които възниква правото на социални обезщетения (вж. в този смисъл решение от 11 април 2024 г., Sozialministeriumservice,C‑116/23, EU:C:2024:292, т. 61 и цитираната съдебна практика).

42

Следователно, както основателно изтъкват чешкото правителство и Европейската комисия, обезщетенията, изплащани вследствие на настъпване на правопораждащо събитие, каквото е трудова злополука, могат да се различават значително в различните държави членки и твърде строгите изисквания за съответствие между обезщетенията, предвидени в законодателствата на различните държави членки, биха рискували да лишат член 85, параграф 1 от Регламент № 883/2004 от неговото полезно действие.

43

Ето защо следва да се приеме, че правото на суброгация, предвидено в законодателството на дадена държава членка за обезщетение, изплащано по силата на същото това законодателство, по смисъла на член 85, параграф 1 от Регламент № 883/2004 може да се разпростре върху обезщетение, предвидено в законодателството на държавата членка, на чиято територия са настъпили фактите, които са в основата на правопораждащото събитие, каквото е трудова злополука, когато и едното, и другото обезщетение са достатъчно съпоставими от гледна точка на техния предмет и съответните им цели.

44

В случая е видно, че датските и германските обезщетения се предоставят след смъртта на издържащия семейството и двете имат за цел да обезщетят близките преживели лица по-специално за пропуснатите ползи, свързани със загубата на доходи на починалия.

45

Освен това според запитващата юрисдикция член 77, параграф 1 от Закона за осигуряването за трудова злополука предвижда по-специално, че правата на лицата, преживели пострадалите лица, спрямо отговорното за вредите лице, се намаляват, доколкото са им били изплатени или им се дължат обезщетения по силата на този закон. От това следва, че съгласно датското законодателство предметът и целите на обезщетението за загуба на издръжка могат да се считат за съответстващи на тези на социалните обезщетения, предоставяни по силата на това законодателство вследствие на трудова злополука.

46

При тези обстоятелства следва да се приеме, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, че двете разглеждани в главното производство обезщетения, що се отнася до техния предмет и техните цели, са достатъчно съпоставими, за да може правото на суброгация, предвидено в член 116 от SGB X и посочено в член 85, параграф 1 от Регламент № 883/2004, да обхване обезщетението за загубата на издръжка в рамките на предвидените от датското законодателство максимални размери.

47

Четвърто, що се отнася до предвиденото в датското право преходно обезщетение и обезщетението за претърпените неимуществени вреди, които бяха предмет на разисквания между страните в съдебното заседание пред Съда, достатъчно е да се отбележи, от една страна, че представената на Съда преписка не съдържа необходимите данни, за да му позволи да предостави на запитващата юрисдикция полезни насоки относно това дали предметът и целта на преходното обезщетение са достатъчно съпоставими с тези на обезщетенията, изплащани от DRV-N и BG-V на вдовицата на починалия работник. От друга страна, от припомнената в точка 35 от настоящото решение съдебна практика следва, че предметът и целите на обезщетение за претърпени неимуществени вреди не могат да се считат за достатъчно съпоставими с тези на пенсията за вдовец/вдовица, изплащана в случая от DRV-N и BG-V.

48

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 85, параграф 1 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че когато по силата на законодателството на държавата членка, където живее, дадено лице получава пенсия за вдовец/вдовица след смъртта на своя съпруг вследствие на трудова злополука, настъпила на територията на друга държава членка, и законодателството на първата държава членка предвижда в полза на институцията, която отговаря за изплащането на тази пенсия, право на встъпване спрямо третото лице, което е длъжно да поправи вредата, произтичаща от тази трудова злополука, регресният иск на тази институция, която отговаря за изплащането, не е обусловен от наличието във втората държава членка на правно основание, което позволява получаването на такава пенсия или на равностойно обезщетение, доколкото е достатъчно обезщетенията, предвидени вследствие на правопораждащо събитие, каквото е трудовата злополука, в законодателствата на съответните държави членки, да са достатъчно съпоставими от гледна точка на своя предмет и на съответните си цели, за да може правото на встъпване, предвидено от законодателството на първата държава членка и посочено в член 85, параграф 1, да се разпростре върху обезщетението, предвидено от втората държава членка.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Член 85, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност,

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато по силата на законодателството на държавата членка, където живее, дадено лице получава пенсия за вдовец/вдовица след смъртта на своя съпруг вследствие на трудова злополука, настъпила на територията на друга държава членка, и законодателството на първата държава членка предвижда в полза на институцията, която отговаря за изплащането на тази пенсия, право на встъпване спрямо третото лице, което е длъжно да поправи вредата, произтичаща от тази трудова злополука, регресният иск на тази институция, която отговаря за изплащането, не е обусловен от наличието във втората държава членка на правно основание, което позволява получаването на такава пенсия или на равностойно обезщетение, доколкото е достатъчно обезщетенията, предвидени вследствие на правопораждащо събитие, каквото е трудовата злополука, в законодателствата на съответните държави членки, да са достатъчно съпоставими от гледна точка на своя предмет и на съответните си цели, за да може правото на встъпване, предвидено от законодателството на първата държава членка и посочено в член 85, параграф 1, да се разпростре върху обезщетението, предвидено от втората държава членка.