1.

Понятието за сигурна страна на произход, чиито принцип и ред и условия за прилагане са определени в членове 36 и 37 и в приложение I към Директива 2013/32/ЕС ( 2 ), позволява на държавите членки да установят особен режим за разглеждане на молбите за международна закрила, по силата на който могат да ускорят процедурата и да я провеждат на границата или в транзитни зони с довода, че за кандидатите с произход от такава страна се предполага, че се ползват в нея от достатъчна закрила срещу опасност от преследване или срещу тежко посегателство върху основните им права.

2.

Въвеждането на понятието за сигурна страна на произход в правото на Съюза повдига много въпроси, сред които тези за законосъобразността и за обективността на оценката, извършвана от държавите членки в този контекст ( 3 ). Още през 1992 г., когато това понятие е въведено в международното право относно бежанците, Guy Serle Goodwin-Gill си задава въпрос в този смисъл в публикация, която може да служи за пример: „Who then is to say that countries are safe? And by whose standards? Secret men in secret rooms reading secret memos? No“ ( 4 ).

3.

Настоящите дела повдигат именно въпроса за обхвата на правомощията и на компетентността на държавите членки във връзка с определянето като сигурни страни на произход и представляват продължение на решение от 4 октомври 2024 г., Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky ( 5 ). Преюдициалните въпроси, отправени от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), са поставени тук в особения контекст, в който и двамата съответни кандидати за международна закрила са граждани на трета държава, определена като сигурна страна на произход от италианския законодател, а именно Бангладеш, и поради това са отведени в центъра за задържане в Джадър (Албания), където молбата им е разгледана в рамките на ускорена процедура, проведена „на границата“, и след това е отхвърлена като явно неоснователна ( 6 ).

4.

Първите три преюдициални въпроса се отнасят до прилагането на понятието „сигурна страна на произход“ и целта им е да се изяснят задълженията, които имат държавите членки в този контекст, за да гарантират наличието на ефективен съдебен контрол по смисъла на член 46 от Директива 2013/32 и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 7 ). Всъщност запитващата юрисдикция иска Съдът да уточни до каква степен държава членка може да определи трета държава като сигурна страна на произход с акт със силата на закон, без кандидатът с произход от съответната страна и без националният съд, сезиран с жалба срещу приетото спрямо него решение за отхвърляне на молбата, съответно да имат възможност първият — да оспори, а вторият — да осъществи контрол за законосъобразност на такова определяне в рамките на пълна проверка ex nunc на молбата за международна закрила поради неразкриването на източниците на информация, въз основа на които е извършено определянето.

5.

От своя страна четвъртият преюдициален въпрос се отнася до самото понятие „сигурна страна на произход“ и целта му е да се изясни текстът на приложение I към Директива 2013/32. Всъщност докато от разполагаемите източници на информация относно общата обстановка в Бангладеш се установява наличието на опасност от преследване или от тежки посегателства по отношение на някои категории лица, живеещи в тази държава, запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали държава членка може да определи трета страна като сигурна страна на произход, ако част от населението ѝ ( 8 ) може да не се ползва от достатъчна закрила в посочената страна.

6.

Съображения 18, 40 и 42 от Директива 2013/32 предвиждат:

[…]

[…]

7.

Член 31 от тази директива, озаглавен „Процедура по разглеждане“, предвижда в параграф 8, буква б):

„Държавите членки могат да предвидят ускоряване на процедура по разглеждане в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II и/или нейното извършване на границата [или в транзитни зони] в съответствие с член 43, ако:

[…]

8.

Съгласно член 36 от посочената директива, озаглавен „Понятие за сигурна страна на произход“:

„1.   Една страна, която е определена като сигурна страна на произход в съответствие с настоящата директива, след индивидуално разглеждане на молбата може да се счита за сигурна страна на произход за конкретен кандидат единствено ако:

и лицето не е посочило сериозни основания да се смята, че страната не е сигурна страна на произход в неговите конкретни обстоятелства и от гледна точка признаването му за лице, на което е предоставена международна закрила в съответствие с Директива 2011/95/ЕС[ ( 9 )].

2.   Държавите членки уреждат в своето национално законодателство допълнителни норми, ред и условия за прилагането на понятието сигурна страна на произход“.

9.

Член 37 от Директива 2013/32, озаглавен „Национално определяне на трети страни като сигурни страни на произход“, предвижда следното:

„1.   Държавите членки могат да запазят или приемат законодателство в съответствие с приложение I за национално определяне на сигурни страни на произход за целите на разглеждането на молби за международна закрила.

2.   Държавите членки правят редовен преглед на ситуацията в трети страни, определени като сигурни страни на произход в съответствие с настоящия член.

3.   Оценката дали определена страна е сигурна страна по произход в съответствие с настоящия член се основава на редица източници на информация, включително информация от други държави членки, [от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (AUEA) ( 10 )], ВКБООН, Съвета на Европа и други международни организации.

4.   Държавите членки уведомяват [Европейската] комисия[…] за страните, които са определени като сигурни страни на произход в съответствие с настоящия член“.

10.

Член 46 от тази директива, който се отнася до „[п]раво[то] на ефективна защита“, предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:

[…]

3.   С цел спазване на разпоредбите на параграф 1 държавите членки гарантират, че ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95], най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд.

[…]“.

11.

Приложение I към Директива 2013/32, озаглавено „Определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“, предвижда следното:

„Една страна се счита за сигурна страна на произход, ако на основание на правното положение, прилаганото право в рамките на демократична система и в рамките на политическите обстоятелства може да се покаже, че по принцип и за всеки отделен случай [никога] няма преследване, както е определено в член 9 от Директива [2011/95], няма мъчения, нехуманно или унизително отношение и наказания и не съществува опасност от произволно насилие в ситуация на международен или вътрешен въоръжен конфликт.

За да се направи тази оценка, се отчита между другото и степента, в която страната предлага защита срещу преследване и лошо отношение чрез:

12.

Член 2 bis, параграфи 1—4 от Decreto legislativo n. 25 — Attuazione della direttiva 2005/85/CE recante norme minime per le procedure applicate negli Stati membri ai fini del riconoscimento e della revoca dello status di rifugiato (Законодателен декрет № 25 за прилагане на Директива 2005/85/ЕО относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки [ОВ L 326, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, глава 19, том 7, стр. 242]) ( 15 ) от 28 януари 2008 г., съответно изменен с Decreto-legge n. 158 — Disposizioni urgenti in materia di procedure per il riconoscimento della protezione internazionale (Декрет-закон № 158 за приемане на спешни разпоредби в областта на предоставяне на международна закрила) ( 16 ) от 23 октомври 2024 г. ( 17 ) предвижда:

„1.   В приложение на критериите за класиране, установени от европейското законодателство, и данните от източниците на информация, предоставени от компетентните международни организации, за сигурни страни на произход се считат следните страни: Албания, Алжир, Бангладеш, Босна и Херцеговина, Кабо Верде, Кот д’Ивоар, Египет, Гамбия, Грузия, Гана, Косово, Северна Македония, Мароко, Черна гора, Перу, Сенегал, Сърбия, Шри Ланка и Тунис“.

2.   Държава, която не е членка на Европейския съюз, може да се счита за сигурна страна на произход, ако въз основа на вътрешния ѝ правен ред, на прилагането на закона в рамките на демократична система и на общото политическо положение може да се докаже, че — по принцип и трайно — там няма преследване, […], няма мъчения, нехуманно или унизително отношение и наказания и не съществува опасност от произволно насилие в ситуация на международен или вътрешен въоръжен конфликт. Дадена страна може да бъде определена като сигурна страна на произход, като се изключат категории лица.

3.   При оценката по параграф 2 в частност се отчита доколко страната предлага защита срещу преследване и малтретиране чрез:

4.   Оценката дали държава, която не е членка на [Съюза], е сигурна страна на произход, се основава на информацията, получена от Commissione nazionale per il diritto di asilo (Национална комисия за правото на убежище), която използва и информацията, събрана от документационния център […], както и други източници на информация, сред които по-специално е информацията от други държави членки […], от [EUAA], от (ВКБООН), от Съвета на Европа и от други компетентни международни организации.

4-   bis Списъкът на сигурните страни на произход се актуализира периодично с акт със силата на закон и се изпраща на [Комисията]. За целите на актуализирането на списъка по параграф 1, не по-късно от 15 януари всяка година Consiglio dei Ministri [Министерски съвет] изготвя доклад, в който в съответствие с първостепенната нужда от сигурност и непрекъснатост на международните отношения и предвид информацията, посочена в параграф 4, уведомява за положението в страните от действащия списък и в тези, които възнамерява да включи в него. Правителството изпраща доклада на компетентните парламентарни комисии“.

13.

Съгласно член 9, параграф 2 bis от Законодателен декрет № 25/2008:

„Решението, с което се отхвърля подадената от кандидата молба […], се мотивира, като се посочва само, че кандидатът не е доказал наличието на сериозни причини страната на произход да не бъде счетена за сигурна с оглед на конкретното положение на самия кандидат“.

14.

Член 28 ter, параграф 1, буква b) от този законодателен декрет гласи:

„Молбата се счита за явно неоснователна […], когато е налице едно от следните условия:

[…]

15.

Член 1, параграф 2 от Decreto — Aggiornamento della lista dei Paesi di origine sicuri prevista dall’articolo 2 bis del decreto legislativo 28 gennaio 2008, n. 25 (Постановление — Актуализиране на списъка на сигурните страни на произход, предвиден в член 2 bis от Законодателен декрет [№ 25/2008] ( 18 ), от 7 май 2024 г. гласи следното:

„При разглеждане на молбите за международна закрила конкретното положение на кандидата се преценява въз основа на информацията, която се съдържа в досието на страната на произход, както е указано в инструкциите за приложение на това постановление“.

16.

Жалбоподателите в главното производство са граждани на Бангладеш. След като са спасени в морето от италианските власти, те са доведени в приложение на член 3, параграфи 2 и 3 от Протокола за споразумение, посочен в бележка под линия 6 от настоящото заключение, в центъра за задържане в Джадър, където на 16 октомври 2024 г. всеки от тях подава молба за международна закрила.

17.

В съответствие с относимите национални разпоредби тези молби са разгледани в рамките на ускорена процедура, провеждана на границата от Commissione Territoriale per il riconoscimento della Protezione Internazionale di Roma — sezione procedure alla frontiera II (Областна комисия за признаване на международна закрила Рим — отдел „Гранични процедури II“, Италия). С решения от 17 октомври 2024 г. тя отхвърля молбите им като явно неоснователни, тъй като жалбоподателите не успяват да оборят презумпцията за сигурност на страната си на произход.

18.

На 25 октомври 2024 г. всеки от жалбоподателите подава жалба срещу тези решения до Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим), който решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19.

С акт от 21 ноември 2024 г. председателят на Съда съединява дела C‑758/24 и C‑759/24 за целите на писмената и устната фаза на производството и за целите на съдебното решение.

20.

Запитващата юрисдикция иска да бъде задействано спешното преюдициално производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда. С решение от 19 ноември 2024 г. Съдът отхвърля това искане.

21.

Запитващата юрисдикция иска също, при условията на евентуалност, настоящите дела да бъдат разгледани по реда на бързото преюдициално производство, предвидено в член 105 от Процедурния правилник. На 21 ноември 2024 г. председателят на Съда уважава това искане.

22.

LC (дело C‑758/24) и CP (дело C‑759/24), италианското, българското, чешкото, германското, гръцкото, френското, кипърското, латвийското, литовското, унгарското, малтийското, нидерландското, австрийското, полското, словашкото, финландското и шведското правителство и Комисията представят писмени и/или устни становища. В съдебното заседание, проведено на 25 февруари 2025 г., те отговарят на поставените от Съда въпроси, на които следва да бъде даден устен отговор.

23.

В становището си италианското правителство твърди, че първият, вторият и четвъртият преюдициален въпрос са недопустими.

24.

На първо място, това правителство поддържа, че запитващата юрисдикция не уточнява нормата от правото на Съюза, с която са уредени редът и условията за определяне на трети страни като сигурни страни на произход и по силата на която това определяне чрез законодателен акт не е допустимо.

25.

Следва да се приеме обаче, че запитващата юрисдикция излага изчерпателно в точки 17—28 от запитването си релевантните разпоредби от международното право, от правото на Съюза и от италианското право. В съображенията на Декрет-закон № 158/2024, на който тя се позовава, впрочем изрично са посочени както Директива 2013/32, така и Регламент 2024/1348 и решение CV, поради което правната уредба е ясно посочена.

26.

На второ място, италианското правителство твърди, че исканото тълкуване относно реда и условията на това определяне не е от значение за решаването на спора в главното производство, доколкото то няма никакво конкретно отражение върху специфичното положение на жалбоподателите и върху изхода от образуваните по техните жалби дела ( 19 ). Във връзка с това то подчертава, че Бангладеш вече е определен като сигурна страна на произход в Междуминистерското постановление. С Декрет-закон № 158/2024 от списъка на сигурните страни на произход били изключени само тези държави, за които били налице териториални изключения в приложение на решение CV, и въведените с него изменения във връзка с процедурата за приемане на списъка на сигурните страни на произход не се отразявали на процедурата за оценка и за преразглеждане на условията за сигурност на всяка страна, вписана в този списък.

27.

Преюдициалните въпроси обаче не са поставени с оглед на това. Както подчертава запитващата юрисдикция, измененията, внесени с Декрет-закон № 158/2024, имат съществено отражение върху възможностите и условията за упражняване на съдебен контрол върху това определяне, доколкото в резултат на същия декрет-закон, за определянето на трета страна като сигурна страна на произход вече се изисква законодателна норма, без италианският законодател да посочва изрично метода на оценка и конкретно използваните критерии за преценка, нито източниците, от които черпи релевантната информация, що се отнася до общата ситуация в съответните страни.

28.

На трето място, италианското правителство твърди, че четвъртият въпрос е абстрактен и хипотетичен, тъй като запитващата юрисдикция не извършила никаква проверка, за да установи, че Бангладеш не е сигурна страна на произход за някои категории лица, и че кандидатите спадат към една от тези категории.

29.

Доколкото обаче определянето на трета страна като сигурна страна на произход е свързано с важни процедурни последици, що се отнася до реда и условията за разглеждане на молбите за международна закрила, подадени от жалбоподатели с произход от тази страна, такъв въпрос не е нито абстрактен, нито хипотетичен в рамките на контрола за законосъобразност на това определяне.

30.

Поради това считам, че няма никаква пречка за допустимостта на преюдициалните въпроси.

31.

Във всеки от отправените от нея преюдициални въпроси запитващата юрисдикция се позовава на членове 36, 37 и 38 от Директива 2013/32. Макар в членове 36 и 37 от тази директива действително да се определят принципът и редът и условията за прилагане на понятието за сигурна страна на произход, за сметка на това в член 38 от нея се уточняват условията за прилагане на друго правно понятие, а именно за сигурна трета страна. Като се има предвид, че споровете в главното производство не се отнасят до „сигурна трета страна“ и доколкото това понятие е уредено от различни правила, ще разгледам тези въпроси само с оглед на разпоредбите, предвидени в членове 36 и 37 от посочената директива.

32.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали членове 36 и 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да определя трети страни като сигурни страни на произход със законодателен акт.

33.

В основата на този въпрос е фактът, че до приемането на Декрет-закон № 158/2024 италианските органи са определяли трети страни като сигурни страни на произход на два етапа. Първоначално законът определя правната уредба на това определяне (метод, критерии, източници на информация, обстоятелства, подлежащи на преценка), докато на следващо място компетентният административен орган определя с междуминистерско постановление сигурните страни на произход въз основа на досиетата относно тези страни.

34.

С Декрет-закон № 158/2024 обаче този режим се променя, като това определяне е поверено на италианския законодател. Поради това в член 2 bis от Законодателен декрет № 25/2008 като сигурни страни на произход се определят определен брой страни, сред които Бангладеш. С тази законодателна намеса, изглежда, се въвежда важно изменение в уредбата на съдебните спорове в националното право, доколкото изборът за определяне на трети страни като сигурни страни на произход вече не с административен, а със законодателен акт, би ограничил дори поради естеството на тази норма съдебния контрол за законосъобразността на това определяне, който общият съд би трябвало да може да упражнява, поради което ограничава упражняването на правото на защита на кандидата. Във връзка с това по дело C‑759/24 жалбоподателят подчертава, че тогава националният съд би трябвало да направи искане за контрол за конституционосъобразност в рамките на инцидентно производство в главното производство.

35.

Сам по себе си този първи въпрос, който се отнася до естеството на националната норма, не представлява никаква особена трудност.

36.

Всъщност в нито една разпоредба от Директива 2013/32 не се уточнява(т) органът или органите на държавите членки, на който/които би трябвало да бъде възложено определянето на сигурните страни на произход на национално равнище, независимо дали е налице национален списък, нито относимият за тази цел акт. В член 37, параграф 1 от тази директива се уточнява само, че „[д]ържавите членки могат да запазят или приемат законодателство в съответствие с приложение I за национално определяне на сигурни страни на произход за целите на разглеждането на молби за международна закрила“. Изразът „законодателство“ („legislation“ в текста на английски език или „normativa“ в текста на италиански език) трябва да се разбира в най-широкия си смисъл, като обхващащ актове от законово, подзаконово или административно естество.

37.

Следователно държавите членки се ползват от широка свобода на преценка относно избора на процесуалните способи и правила, които да гарантират определянето в тяхното национално право на третите страни като сигурни страни на произход. Няма никаква пречка това определяне да произтича от акт със силата на закон, тъй като такъв избор всъщност спада към признатата им институционна и процесуална автономия.

38.

При все това от член 288, трета алинея ДФЕС следва, че тази свобода на избор не засяга задължението на държавите членки да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на предимството на правото на Съюза и за осигуряване на пълното действие на Директивата, в съответствие с преследваната от нея цел и с посочените в нея задължения ( 20 ). От изложеното следва, че актът, с който държава членка определя трети страни като сигурни страни на произход, не трябва да има никакво отражение върху нейните задължения по отношение на спазването на основните принципи и гаранции, посочени в глава II от Директива 2013/32, и по-конкретно по отношение на зачитането на правото на ефективна съдебна защита, признато на кандидатите за международна закрила по силата на член 46 от тази директива.

39.

С оглед на тези аспекти предлагам да се отговори, че членове 36 и 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат практика, по силата на която държава членка определя трета страна като сигурна страна на произход със законодателен акт, при условие че такава практика гарантира предимството на правото на Съюза и осигурява пълното действие на тази директива, в съответствие с посочените в нея задължения и преследваните от нея цели.

40.

В този контекст запитващата юрисдикция отправя втория и третия си преюдициален въпрос.

41.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска Съдът да установи дали членове 36 и 37 и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика, по силата на която държава членка определя трета страна като сигурна страна на произход със законодателен акт, без кандидатът с произход от съответната страна да може да оспори това определяне, и националният съд, сезиран с жалбата срещу приетото по отношение на него решение за отхвърляне, да упражни контрол за законосъобразността му с оглед на условията, посочени в приложение I към тази директива, поради неразкриването на източниците на информация, въз основа на които то е извършено.

42.

Освен това с третия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали при такива обстоятелства националният съд може да осъществи контрол за законосъобразността на това определяне с оглед на посочените в това приложение условия, въз основа на събраните от него самия източници на информация сред тези, посочени в член 37, параграф 3 от същата директива.

43.

От акта за преюдициално запитване е видно, че в основата на тези въпроси е наличието a priori на противоречие между обстоятелствата, които се установяват от разполагаемата информация за общата ситуация в Бангладеш, и презумпцията, установена в член 2 bis от Законодателен декрет № 25/2008, според която тази страна е сигурна страна на произход. Обратно на по-ранния режим в акта, с който трети страни се определят като сигурни страни на произход, не се разкриват специфичните източници на информация, въз основа на които италианският законодател преценява сигурността на тази страна, и по-специално способността ѝ да гарантира на населението си достатъчна закрила срещу опасността от преследване или от тежки посегателства. Поради това запитващата юрисдикция твърди, че при липсата на достъп до тази информация както съответният кандидат, така и съдебният орган, пред който той е подал жалбата си, са лишени съответно от възможността първият — да оспори, а вторият — да упражни контрол за законосъобразността на тази презумпция за сигурност, като проверят произхода, достоверността, надеждността, релевантността, актуалността и пълнотата на тези източници.

44.

Следователно посочените въпроси не се отнасят до контрола, който този съдебен орган трябва да осъществява по отношение на прилагането на разпоредбите, предвидени в член 36, параграф 1 от Директива 2013/32, който изисква да се изключи прилагането на презумпцията за сигурност на съответната страна в конкретен случай, когато след извършване на субективна и подкрепена с конкретни факти преценка на дадена молба се окаже, че тази страна не е сигурна поради индивидуалното положение на кандидата. Те се отнасят единствено до случая, при който кандидатът оспорва самото определяне на неговата страна на произход като сигурна страна на произход.

45.

От съображения 25 и 50 и от член 46, параграф 1 от Директива 2013/32 следва, че кандидатите за международна закрила с произход от трета страна, определена като сигурна страна на произход, чиято молба се разглежда по реда на ускорената процедура, трябва да разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу приетите по отношение на тях решения на границата или в транзитните зони. В член 46, параграф 3 от тази директива се определя обхватът на това право, като се уточнява, че държавите членки трябва да гарантират, че съдът, пред който е оспорено решението, прието във връзка със съответната молба за международна закрила, ще извърши „цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“.

46.

Освен това от практиката на Съда следва, че характеристиките на обжалването, предвидено в член 46 от Директива 2013/32, трябва да се определят в съответствие с член 47 от Хартата, който представлява препотвърждаване на принципа на ефективна съдебна защита ( 21 ).

47.

В приложение на тези принципи Съдът приема в решение от 28 юли 2011 г., Samba Diouf ( 22 ), че мотивите, въз основа на които административен орган разглежда молба за международна закрила в рамките на ускорена процедура, би трябвало да могат да бъдат предмет на съдебен контрол ( 23 ). И също в приложение на посочените принципи неотдавна в решение CV Съдът постановява, че правото на ефективна съдебна защита, гарантирано в член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, налага на компетентния съдебен орган при цялостното и ex nunc разглеждане, изисквано от законодателя на Съюза, да вземе предвид — въз основа на обстоятелствата по преписката и на тези, с които се е запознал в хода на производството пред него — незачитане на материалноправните условия за определяне на трета страна като сигурна страна на произход, посочени в приложение I към тази директива, дори незачитането да не е изрично изтъкнато в подкрепа на жалбата ( 24 ). Според Съда при това положение държавите членки са длъжни така да уредят националното си право, че разглеждането на посочените жалби да включва проверка от този компетентен съдебен орган на всички фактически и правни обстоятелства, които му позволяват да извърши актуализирана преценка на конкретния случай, сред които е законосъобразността на такова определяне ( 25 ).

48.

От изложеното по-горе следва, че самото обстоятелство, че трета страна е определена като сигурна страна на произход със законодателен акт, не може да доведе до избягването на този контрол за законосъобразност спрямо същия акт, тъй като в противен случай член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 ще бъде лишен от всякакво полезно действие. Доколкото с такова определяне този законодателен акт определя молбите за международна закрила, които може да бъдат разглеждани в рамките на ускорена процедура, и/или тази процедура да бъде водена на границата или в транзитни зони в съответствие с член 31, параграф 8, буква б) от тази директива, посоченият законодателен акт прилага правото на Съюза и трябва, независимо от заглавието си или от формата си в националното право, да осигури спазването на признатите от правото на Съюза материалноправни и процесуални гаранции на кандидатите за международна закрила.

49.

Поради това, въпреки мненията, изразени по този въпрос от няколко държави членки в техните становища, ми се струва от основно значение националният законодател да гарантира достатъчна и подходяща публичност на обстоятелствата, както и на източниците на информация, въз основа на които той е могъл да направи извод за сигурността на съответните страни по смисъла на член 37, параграф 1 от Директива 2013/32, в случай на оспорване на това определяне пред компетентния административен или съдебен орган.

50.

Разбира се, нито член 37, параграф 3 от Директива 2013/32, нито която и да е друга разпоредба от тази директива изисква от държавата членка да разкрива източниците на информация, на които е основала презумпцията за сигурност на съответната страна.

51.

Както логиката на Директива 2013/32, така и нейните цели обаче подкрепят тяхното разкриване. То спада към извършваната проверка, която трябва да бъде подходяща и изчерпателна, както и към действителния достъп на кандидата с произход от трета страна, определена като сигурна страна на произход, до признатите му от законодателя на Съюза основни гаранции и принципи, в съответствие с целите, посочени в съображения 18 и 20 от тази директива.

52.

На първо място, разкриването на източниците на информация засилва убедителността и достоверността на презумпцията за сигурност, което способства за бързината и ефикасността на процедурите за разглеждане на молбите за международна закрила. Що се отнася до законна презумпция като установената в член 2 bis от Законодателен декрет № 25/2008, обикновено тя е определена като заключение, което законът или съдията прави от известен факт по повод на неизвестен факт, чието съществуване става правдоподобно благодарение на първия ( 26 ). Поради това няма никаква обективна сигурност относно наличието на достатъчна закрила на кандидатите в тяхната страна на произход. Сигурността на презумпцията ще зависи от сигурността на фактите, от които се извежда тази презумпция, от тяхната достоверност, надеждност, релевантност, актуалност, пълнота и от правилността на изводите, които националният законодател прави от тях.

53.

На второ място, като изисква запазването на индивидуално разглеждане на молбата, подадена от гражданин на трета страна, определена като сигурна страна на произход ( 27 ), законодателят на Съюза не възнамерява да сведе компетентния административен орган до обикновена регистратура. Независимо от законовото, подзаконовото или административното естество на нормата, с която трета страна се определя като сигурна страна на произход, този орган все още е натоварен с извършване на „съответното разглеждане“ на молбата и е интересно да се отбележи, че за тази цел той трябва да разполага с „подходящи средства“, сред които служители, надлежно обучени във връзка с използването на информация относно страните на произход или на правни експертни доклади (член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 2013/32). От изложеното следва, че тъй като с доказателства се установява възможността или, обратно, неспособността страната на произход да осигури закрила срещу актовете на преследване или тежки посегателства срещу основните права, те се оказват решаващ елемент както на общата преценка, водеща до установяването на презумпция за сигурност на съответната страна, така и съответно на индивидуалната преценка на положението на жалбоподателя, водещо евентуално до оборването на тази презумпция ( 28 ). Доказателствата, които са от основно значение за преценката, остават същите и се основават на тежестта и релевантността на източниците на информация.

54.

Поради това оборимостта на презумпцията за сигурност изисква компетентният административен орган да може да прецени дали декларациите на кандидата са непротиворечиви и достоверни (член 4, параграф 5, буква в) от Директива 2011/95) и дали той е посочил сериозни основания, за да обори тази презумпция (член 36, параграф 1 от Директива 2013/32) с оглед на тези източници на информация.

55.

По същия начин оборимостта на презумпцията за сигурност изисква на кандидата да бъде дадена възможност да узнае причините, поради които страната му на произход се презумира за сигурна, за да може той да я обори по-ефективно, като разграничи индивидуалното си положение от общата ситуация, на която се основава тази презумпция. По принцип предоставянето на международна закрила въз основа на източници на информация по никакъв начин не представлява предмет на спор от страна на кандидата. За сметка на това ситуацията е различна в случай на отказ. Това е причината, поради която всяка презумпция за сигурност на трета страна трябва да почива на процедура, гарантираща прозрачността при събирането и обработването на сведенията относно общата ситуация в нея, информация, на която националният законодател е основал решението си, че тази страна би могла да бъде определена като сигурна страна на произход. Както свидетелстват за това разпоредбите, предвидени в член 37, параграф 3 от Директива 2013/32, и въпреки неизчерпателния характер на съдържащия се в него списък, тук няма нито място, нито нужда от информация, която може да бъде определена като чувствителна или поверителна ( 29 ).

56.

В този контекст би могло да се счита, че разкриването на тези източници на информация спада към задължението за сътрудничество на държавата членка на основание член 4, параграф 1, in fine, от Директива 2011/95.

57.

На трето място, струва ми се, че достатъчна и подходяща публичност на източниците на информация, на които е основана презумпцията за сигурност, е неотделима от правото на ефективна съдебна защита, признато в член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, на кандидата, произхождащ от трета страна, определена като сигурна страна на произход, и по отношение на когото се води ускорена процедура.

58.

Ефективността на съдебния контрол, гарантиран в член 47 от Хартата, изисква кандидатът да може да се запознае с мотивите за решението за отхвърляне на молбата му за международна закрила ( 30 ). Доколкото тези мотиви и мотивите, на които се основава презумпцията за сигурност на неговата страна на произход, обаче са еднакви, разкриването на тези източници му позволява да защити правата си и да вземе информирано решение дали е от полза да сезира компетентния съдебен орган.

59.

Освен това, както постановява Съдът, ефективността на съдебния контрол налага компетентният съдебен орган да извърши цялостно и ex nunc разглеждане както на фактите, така и на правните въпроси относно молбата за международна закрила, включително евентуално незачитане на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към Директива 2013/32 ( 31 ). Това изискване обаче налага същият орган да има достъп до източниците на информация, използвани за тази цел от националния законодател.

60.

На четвърто място, като гарантира публичността на тези източници на информация, законодателят на държава членка предлага на всички национални компетентни органи на другите държави членки обща и еднаква референтна основа, позволяваща не да се изключат, а поне да се ограничат положенията, при които извършените от тези органи преценки по отношение на кандидатите с произход от една и съща страна на произход са различни.

61.

Всъщност не се спори, че критериите, посочени в приложение I към Директива 2013/32, са определени общо и абстрактно и че обстоятелствата, показващи способността или, обратно, неспособността на дадена страна да осигури достатъчна закрила на населението си, се преценяват по много различен начин в зависимост от държавите членки и от националните органи ( 32 ). Както посочва Guy Serle Goodwin-Gill ( 33 ), „информация не липсва […] Но нека бъдем реалисти, има проблем с проверената информация: тя ограничава възможностите и е противоречива. Точно както може да изглежда, че нещо показва липсата на опасност, в други случаи то само потвърждава обратното“ ( 34 ).

62.

С оглед на тези аспекти мисля, че въпреки мълчанието на текстовете логиката, на която се основава понятието за сигурна страна на произход, и целите, преследвани от законодателя на Съюза в този контекст, предполагат държавите членки да предоставят достъп до източниците на информация, въз основа на които презумират сигурността на съответните страни, още повече че посочените в член 37, параграф 3 от Директива 2013/32 източници са публични. Този достъп може да се установи в съответствие с формите и процедурите, предвидени в националното право, например като бъдат приложени към акта за определяне на трети страни като сигурни страни на произход или като част от приложение към него или като бъдат съобщавани впоследствие по искане на кандидата или на компетентния административен или съдебен орган.

63.

При неразкриване на тези източници ефективността на съдебния контрол изисква компетентният съдебен орган, който разполага с цялата експертиза, необходима в тази област, да обоснове преценката си на източниците на информация, които счита за най-релевантни, за да прецени законосъобразността на това определяне ( 35 ). Обратно на обикновена процедура, ускорена процедура, водена на границата по отношение на кандидат с произход от трета страна, определена като сигурна страна на произход, се прилага с оглед на предварително съставен списък. Доколкото преценката за сигурността на дадена страна подлежи на промяна и в случай че тя не се преразглежда редовно, няма пречка този орган да актуализира общата ситуация в страната в граждански, правен и политически аспект.

64.

Предвид всички тези съображения предлагам на Съда да постанови, че членове 36 и 37 и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат практика, по силата на която държава членка определя трета страна като сигурна страна на произход със законодателен акт, при условие че националният съд, сезиран с жалба срещу решение, с което се отхвърля молба за международна закрила, подадена от кандидат с произход от такава страна, разполага, във връзка с наложеното в същия член 46, параграф 3 изискване за цялостно и ex nunc разглеждане, с източниците на информация, въз основа на които националният законодател е направил извод за сигурността на съответната страна.

65.

При неразкриването на тези източници на информация компетентният съдебен орган може да осъществи контрол за законосъобразността на това определяне с оглед на условията, предвидени в приложение I към посочената директива, въз основа на събрани от самия него източници на информация, сред тези, посочени в член 37, параграф 3 от същата директива.

66.

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи дали член 36 и член 37, параграф 1 от Директива 2013/32 и приложение I към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да определя трета страна като сигурна страна на произход за целите на разглеждането на молбите за международна закрила, при положение че някои категории лица биха могли да не се ползват от достатъчна закрила срещу опасността от преследване или тежки посегателства в тази страна.

67.

На този въпрос може да бъдат дадени два отговора, като всеки от тях произтича от тълкуване, което според мен е защитимо от правна гледна точка.

68.

Първият почива на стриктно и донякъде идеалистично тълкуване на основното определение на понятието„сигурна страна на произход“, посочено в приложение I към Директива 2013/32, и се състои в отхвърляне на такава възможност. Според запитващата юрисдикция това разрешение е в духа на решение CV. Ако Съдът възприеме такова разрешение, тогава държава членка би могла да определи трета страна като сигурна страна на произход само при условие че докаже, че правната и политическата ситуация в тази страна се характеризира с демократичен режим, в рамките на който нейните граждани и пребиваващите в нея лица без гражданство се ползват с достатъчна закрила срещу опасността от преследване или тежки посегателства, независимо от своето местоположение на територията на тази страна и независимо от своята раса, от своята националност, от политическите и религиозните си убеждения или също от принадлежността си към определена социална група.

69.

Такова разрешение би имало за цел да гарантира, че който и да е с произход от такава страна няма a priori никаква реална нужда от международна закрила, и би позволило да се осигури еднакво разглеждане на всички молби, подадени от гражданите на тази страна. Все пак ми се струва, че в контекст, характеризиращ се със силен миграционен натиск, това разрешение лишава понятието за сигурна страна на произход от част от неговото полезно действие. Всъщност недостатъкът му би бил, че то изключва от националните списъци за сигурни страни на произход страни, които гарантират с институциите си правовата държава и зачитането на основните права и свободи, но все още не успяват да изпълнят задачата си по отношение на една или повече ограничена/и и определяема/и категория/и лица. Поради това държавите членки са длъжни да разглеждат всички молби, подадени от гражданите на тези страни, по реда на обикновената процедура, въпреки че много голямата част от тези кандидати нямат никаква реална нужда от международна закрила. В резултат на това се стига до претоварване на службите на националните компетентни органи и до удължаване на процедурата за разглеждане, което вреди на кандидатите, имащи реална нужда от международна закрила.

70.

Поради тази причина предлагам на Съда да възприеме по-скоро второто разрешение. С него се признава, че държавите членки разполагат със свобода на преценка, като им се позволява да определят трета страна като сигурна страна на произход, въпреки че са идентифицирали една или повече ограничена/и, но ясно разпознаваема/и категория/и лица като намираща/и се в опасност в тази страна, както и съответно и изрично да изключат прилагането на свързаната с тази страна презумпция за сигурност по отношение за тези лица.

71.

Съзнавам, че такова разрешение изглежда в противоречие с постановеното от Съда в решение CV. В това решение Съдът признава наличието на свобода на преценка не само на държавите членки, но и на законодателя на Съюза ( 36 ) и се противопоставя на възможността те да прилагат териториални изключения. Освен това без съмнение приемам, че поради странен парадокс прилагането на понятието за сигурна страна на произход би могло да се усложни особено много.

72.

Все пак това разрешение се подкрепя не само от текста на Директива 2013/32, но и от логиката и целта на системата, в която се вписва това понятие. Всъщност, в случай че системата за убежище на държава членка е подложена на силен миграционен натиск и голяма част от молбите, подадени от граждани с произход от някои страни, са явно неоснователни, става въпрос за балансирано разрешение, което позволява, от една страна, да се съвместят целта за бързина при разглеждането на тези молби и необходимостта да се гарантира разглеждане на всички молби по подходящ начин и в съответствие с разпоредбите на Директива 2013/32 ( 37 ). От друга страна, става въпрос за прагматично разрешение, което да отчита изискванията, с които понастоящем трябва да бъдат съобразени националните системи за убежище, както и промените в правната уредба на Съюза, настъпили с влизането в сила на 11 юни 2024 г. на Регламент 2024/1348.

73.

Предлагам всеки от тези аспекти да бъде разгледан още веднъж.

74.

На първо място, ако е съчетано с достатъчно ограничения и гаранции, такова разрешение отговаря на определението на понятието „сигурна страна на произход“.

75.

Съгласно приложение I, първа алинея към Директива 2013/32 „[е]дна страна се счита за сигурна страна на произход, ако на основание на правното положение, прилаганото право в рамките на демократична система и в рамките на политическите обстоятелства може да се покаже, че по принцип и за всеки отделен случай [никога] няма преследване, както е определено в член 9 от Директива [2011/95], няма мъчения, нехуманно или унизително отношение и наказания и не съществува опасност от произволно насилие в ситуация на международен или вътрешен въоръжен конфликт“.

76.

Няма да правя никакъв извод от употребата на изразите „за всеки отделен случай“ и „[никога] няма“ в текста на френски език на приложение I към Директива 2013/32 ( 38 ). Всъщност при сравнителен преглед на това приложение от лингвистична гледна точка се установява, че всеки от тези изрази няма нито едно съответстващо значение в текстовете на други езици на същото приложение. Поради това ми се струва, че точки 68 и 69 от решение CV, на които запитващата юрисдикция изрично се позовава, не може да се приложат по аналогия.

77.

В текстовете на други езици на приложение I към Директива 2013/32 определянето на трета страна като сигурна страна на произход е обусловено от възможността да се докаже, че по принцип и „постоянно“ ( 39 ) или по принцип и „трайно“ ( 40 ) (или „непрекъснато“ ( 41 ), „редовно“ ( 42 ), „системно“ ( 43 ), „постоянно“ ( 44 ) или също „последователно“ ( 45 )) „няма преследване“. Тези текстове на други езици, изглежда, изразяват по-вярно волята на законодателя на Съюза да се отчита стабилността на третата страна за целите на нейното определяне като сигурна страна на произход ( 46 ), тъй като стабилността впрочем е един от критериите, изисквани от Директива 2011/95 за целите на прилагане на клаузите за преустановяване на международната закрила ( 47 ). Също така обстоятелствата, които може да се променят, не може да се предполагат и поради това държавите членки не може да презумират способността на дадена страна да гарантира достатъчна закрила срещу опасността от преследване или от тежки посегателства, ако от разрешените източници на информация се установява, че тази способност е налице само в отделни случаи.

78.

Поради това в анализа си ще се съсредоточа върху смисъла на израза „по принцип“, който е общ за текстовете на всички езици на приложение I към Директива 2013/32.

79.

От семантична гледна точка думата „общ“ и изразите „като цяло“ и „по принцип“ се отнасят за събитие, факт или всякакво друго обстоятелство, които се проявяват в повечето случаи или също са приложими за много голям брой лица, без да се отчитат особените случаи. Следователно този израз има абстрактен аспект ( 48 ). От изложеното правя извод, че от терминологична гледна точка трета страна може да бъде определена като сигурна страна на произход, ако с оглед на различните критерии, изброени в приложение I към Директива 2013/32, бъде доказано, че тя закриля не всеки от гражданите си, но мнозинството от тях от опасността от преследване или от тежки посегателства, като се има предвид, че може да са налице особени положения, при които тази страна не гарантира достатъчна закрила срещу такива посегателства. Поради това в съображение 42 от Директивата се уточнява, че това определяне не представлява „абсолютна“ гаранция за сигурността на гражданите на посочената страна, като се има предвид естеството на оценката, която може да отчита самото общата ситуация в страната в граждански, правен и политически аспект. Следователно законодателят на Съюза ясно признава, че понятието за сигурна страна на произход и следващата от него презумпция за сигурност произтичат от обобщение.

80.

На второ място, логиката, на която се основава понятието за сигурна страна на произход, свидетелства за тази дихотомия между обобщение и изключения. Това правно понятие всъщност включва два аспекта: от една страна, обективен и общ аспект, който се изразява чрез определянето в акт с общо приложение на трети страни като сигурни страни на произход, отговарящи на изискванията и критериите, посочени в член 37 и в приложение I към Директива 2013/32, и от друга страна, субективен и конкретен аспект, който се изразява чрез индивидуално разглеждане на молбата, след приключването на което националният компетентен орган може да бъде длъжен да изключи прилагането на презумпцията за сигурност на съответната трета страна в съответствие с член 36, параграф 1 от тази директива.

81.

Ако обаче законодателят на Съюза изисква от националните компетентни органи да изключват прилагането (ex post) на презумпцията за сигурност на трета страна всеки път, когато след приключване на индивидуално разглеждане на дадена молба установят, че поради индивидуалното си положение заинтересованото лице може да бъде изложено на опасност от преследване или от тежки посегателства в страната си на произход, тогава не виждам никаква по-важна причина, която да представлява пречка в края на оценката за общата ситуация в тази страна държава членка да реши да изключи (ex ante) от приложното поле на тази презумпция категорията/категориите лица, която/които досега е/са определяна/и като изложена/и на опасност в посочената страна.

82.

Всъщност такова условие за прилагане на понятието за сигурна страна на произход, макар да почива на строга проверка за изпълнение на критериите, посочени в приложение I към Директива 2013/32, позволява на държавите членки, по-специално на тези, подложени на силен миграционен натиск и до които са подадени много явно неоснователни молби, да преследват целите на тази директива.

83.

Във връзка с това припомням, че съгласно съображения 18 и 20 от нея държавите членки трябва да са в състояние да ускорят процедурата по разглеждане, когато съществува вероятност дадена молба за международна закрила да е неоснователна, като същевременно гарантират „точността и пълнотата на нейното разглеждане“ ( 49 ). От момента, в който държава членка успее да докаже, че дадена страна гарантира стабилни и достатъчни условия за сигурност на голяма част от населението си, в съответствие с критериите, посочени в приложение I към Директива 2013/32, и да определи категорията или категориите лица, които евентуално са в опасност в тази страна, тази държава членка се стреми да съвмести целта за бързина на процедурите за разглеждане на молбите за международна закрила, за които има вероятност да са явно неоснователни поради страната на произход на заинтересованото лице, с гарантиране на точно и пълно разглеждане на молбите, които са подадени от категориите лица, изключени от прилагането на понятието за сигурна страна на произход, като тези молби се разглеждат по реда на обикновената процедура, предвидена в член 31, параграфи 1—7 от тази директива.

84.

В съответствие с Резолюцията от Лондон ( 50 ) това разрешение запазва ефикасността и бързината на процедурите по разглеждане за всички кандидати за международна закрила, като намалява натиска, на който са подложени някои национални системи за убежище, и позволява съсредоточаването на ресурсите за кандидатите, имащи реална нужда от международна закрила. Както подчертава в становището си гръцкото правителство, изключването на прилагането на това понятие по отношение на определени категории лица по-скоро засилва, отколкото отслабва закрилата на кандидатите от сигурна страна на произход, а нидерландското правителство добавя, че такова условие освобождава тези лица от задължението да оборват презумпцията за сигурност на тяхната страна на произход.

85.

На трето място, според мен това условие за прилагане на понятието за сигурна страна на произход може да се приеме на основание член 36, параграф 2 от Директива 2013/32. Като предвижда, че „[д]ържавите членки уреждат в своето национално законодателство допълнителни норми, ред и условия за прилагането на [това понятие]“ ( 51 ), законодателят на Съюза признава на държавите членки известна свобода на преценка, която според мен те могат да използват за преследването на законосъобразни цели. Те биха могли да поискат да гарантират по-високо равнище на закрила на основните права на някои категории лица. В период на значителен приток на кандидати те биха могли също да поискат да разпределят по най-добър начин средствата и ресурсите на своята национална система за убежище, за да облекчат националните компетентни органи от натоварването с явно неоснователни молби.

86.

Бих искал да уточня обаче, че когато държава членка приема допълнителна норма или условие за целите на прилагането на понятието за сигурна страна на произход в националното си право, тя прилага правото на Съюза, поради което нейната свобода на преценка е ограничена от това право.

87.

Поради това държавите членки не трябва да упражняват признатата им свобода на преценка по начин, който би засегнал общите цели на Директива 2013/32, и по-специално тази, свързана с понятието за сигурна страна на произход и нейното полезно действие ( 52 ).

88.

Това предполага държавата членка да определи категорията или категориите лица, изложени на опасност, при извършване на оценката на общата ситуация на третата страна, за да изключи изрично прилагането по отношение на тях на понятието за сигурна страна на произход и на свързаната с него презумпция за сигурност. Всъщност националният компетентен орган, до който е подадена молба за международна закрила, трябва да може веднага да определи и да различи спадащите към тези категории лица, за да започне обикновената процедура за разглеждане, предвидена в член 31, параграфи 1—7 от Директива 2013/32.

89.

Всяко изключване, което не бъде официално оповестено, би довело до отслабване на закрилата на кандидатите за международна закрила с произход от съответните страни.

90.

От изложеното следва, че това условие за прилагане на понятието за сигурна страна на произход не засяга задължението на държавата членка да следи за спазването на изискванията, посочени в приложение I към Директива 2013/32, и по-специално да гарантира, че правното и политическото положение в съответната страна се характеризират с демократична система, в която населението като цяло се ползва от трайна закрила срещу опасността от преследване или от тежки посегателства.

91.

Това понятие налага задължение на държавите членки да ограничат изключенията с оглед на лицата до доста малък брой лица, тъй като рискуват да поставят под въпрос презумпцията за сигурност, на която се основава определянето на съответната трета страна като сигурна страна на произход. Всъщност предвиждането на прекалено много изключения с оглед на лицата, на прекалено много категории лица, изложени на опасност, в действителност би означавало, че страната на произход не е сигурна.

92.

Така, ако трета страна е била определена като сигурна страна на произход, въпреки че е изтъкнато наличието на много категории лица, които може да бъдат изложени на опасност от преследване или от тежки посегателства (например лица, принадлежащи към ЛГБТКИА+ общността, пострадали от сексуално насилие, включително гениталното осакатяване на жени, етническите и религиозните малцинства, лица, обвинени за извършване на престъпления с политически характер, и лица, осъдени на смърт), някои от които не са разпознаваеми веднага, понятието за сигурна страна на произход би се приближило до фикция. Всъщност поради естеството и обхвата си тези изключения по-скоро са показател за наличието на общи и системни недостатъци или на бездействие във връзка с изпълнение на задълженията от съответната трета страна по отношение на населението ѝ и такова определяне не би било нито подходящо, нито разумно с оглед на предвидените в приложение I към Директива 2013/32 изисквания.

93.

Поради това държавите членки са длъжни да се ползват от признатата им свобода на преценка при стриктно спазване на принципа на пропорционалност, така че извършваното от тях определяне и свързаното с него изключване на категориите лица, изложени на опасност, да бъдат годни да гарантират по последователен и систематичен начин осъществяването на преследваните от законодателя на Съюза цели ( 53 ).

94.

Накрая, на четвърто и последно място, мисля, че това тълкуване позволява да се вземе предвид Регламент 2024/1348, който влезе в сила на 11 юни 2024 г. ( 54 ). Всъщност член 61, параграф 2 от този регламент разрешава изрично на държавите членки да определят трети страни като сигурни страни на произход, като предвидят изключения за ясно разпознаваеми категории лица ( 55 ). Макар да е вярно, че съгласно член 79, параграф 2 от посочения регламент той се прилага едва от 12 юни 2026 г., това не променя факта, че той вече е част от правния ред на Съюза, и ми се струва странно от държавите членки, които понастоящем са избрали да определят трети страни като сигурни страни на произход, като са предвидили изключения за определени категории лица, да се изисква да отменят това условие за прилагане, при положение че те следва да се подготвят адекватно за прилагането на посочения регламент на основание на предвидените в член 75 от него преходни мерки.

95.

С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да постанови, че член 36 и член 37, параграф 1, както и приложение I към Директива 2013/32 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да определи трета страна като сигурна страна на произход за целите на разглеждането на молбите за международна закрила, като същевременно предвиди възможността ограничени категории лица да бъдат изложени на опасност от преследване или от тежки посегателства в тази страна, при условие че, от една страна, правното и политическото положение в посочената страна се характеризират с демократична система, в която населението като цяло се ползва от трайна закрила срещу такава опасност, и от друга страна, тази държава членка съответно изрично изключва прилагането на понятието за сигурна страна на произход и на свързаната с него презумпция за сигурност по отношение на тези категории лица.

96.

Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия) въпроси по следния начин: