Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. RICHARD DE LA TOUR
представено на 18 септември 2025 година(1)
Дело C‑447/24 [Höldermann](i)
Staatsanwaltschaft Berlin
при участието на
SO
(Преюдициално запитване, отправено от Kammergericht Berlin (Висш областен съд Берлин, Германия)
„ Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2008/909/ПВР — Взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода — Член 9, параграф 1, буква и) — Основания за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието — Лице, което не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението — Изключения — Назначаване на представител — Условие за уведомяване за насрочения съдебен процес — Уведомяване за определената дата и място на процеса — Доброволен и недвусмислен отказ на засегнатото лице да присъства на съдебния процес срещу него — Свобода на преценка на компетентния орган на изпълняващата държава членка — Задължение за съответстващо тълкуване “
I. Въведение
1. Правото на справедлив съдебен процес е един от основните принципи на демократичното общество. На него се основава правото на заподозрените и обвиняемите да присъстват на съдебния процес, което следва да бъде гарантирано в целия Европейски съюз(2). Това право обаче не е абсолютно. При определени обстоятелства заподозреният или обвиняемият следва да може да се откаже от него изрично или мълчаливо, но по недвусмислен начин(3).
2. В този контекст настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз(4), изменено с Рамково решение 2009/299(5).
3. Запитването е отправено в рамките на производство за изпълнение в Германия на присъда, постановена в Полша, с която германски гражданин е осъден на лишаване от свобода. След като сам е поискал от полските съдилища изпълнението на тази присъда в Германия, германският гражданин сега се противопоставя на нейното изпълнение пред компетентния германски съд.
4. По настоящото дело от Съда се иска по-специално да уточни как следва да се разбира изразът „е било уведомено за насрочения съдебен процес“, съдържащ се в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, както и свободата на преценка, с която разполагат компетентните органи при прилагането на основанието за отказ от признаване на съдебно решение и изпълнение на наказание, посочено в член 9, параграф 1, буква и) от това рамково решение. В това отношение подчертавам, че делото се вписва във фактически контекст, който се различава в известна степен от този по дело Khuzdar (C‑95/24), по което също днес представям заключение(6).
5. В настоящото заключение ще предложа на Съда да тълкува тази разпоредба в съответствие с предвиденото в Директива 2016/343, както последната е тълкувана от Съда. Това ще ме отведе по-специално до извода, че предвиденото в посочената разпоредба условие, съгласно което заинтересованото лице трябва да е било уведомено за насрочения съдебен процес, изисква то да е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес, с уточнението, че съществуват положения, при които от поведението на лицето следва да се счита, че то е получило такава информация.
6. Ще изложа причините, поради които според мен това тълкуване може в най-голяма степен да улесни взаимното признаване на съдебните решения между държавите членки, като гарантира както целите за борба с безнаказаността и за улесняване на социалната реинтеграция на осъдените лица, така и правото на защита на тези лица.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
7. Член 9 от Рамково решение 2008/909, озаглавен „Основания за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието“, предвижда в параграф 1, буква и):
„Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае решението и изпълни наказанието, ако:
[…]
и) съгласно предвиденото в член 4 удостоверение лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако в удостоверението не е посочено, че лицето, в съответствие с допълнителни процесуални изисквания, определени в националното законодателство на издаващата държава:
i) своевременно,
– или е призовано лично и по този начин уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, или чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес,
и
– е уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес;
или
ii) след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило защитник, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса;
или
iii) след като решението му е било връчено лично и е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което лицето има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение:
– изрично е заявило, че не оспорва решението;
или
– не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок“.
Б. Германското право
8. Член 84b от Gesetz über die internationale Rechtshilfe in Strafsachen (Закон за международната правна помощ по наказателни дела)(7) от 23 декември 1982 г., в приложимата за главното производство редакция (наричан по-нататък „IRG“), озаглавен „Допълнителни условия за допустимост“, предвижда следното:
„(1) Изпълнението е недопустимо, когато:
[…]
2. осъденият не се е явил лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението,
[…]
(3) В отклонение от параграф 1, точка 2, изпълнението е допустимо и когато:
1. осъденият своевременно
a) е призован лично за съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, или
b) чрез други средства действително е получил официална информация за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че осъденият е знаел за насрочения съдебен процес, и
c) е уведомен за възможността за постановяване на решение в негово отсъствие,
[…]
3. осъденият, като е знаел за насрочения съдебен процес, е упълномощил защитник с цел да го защитава на съдебния процес, и действително е бил защитаван от него на процеса.
(4) В отклонение от параграф 1, точка 2, изпълнението е допустимо и когато след връчването на решението осъденият:
1. изрично е заявил, че не оспорва решението, или
2. не е поискал повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.
Преди това осъденият трябва да е бил изрично уведомен за правото си на повторно разглеждане или обжалване, в което може да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение“.
III. Фактите по делото в главното производство и преюдициалните въпроси
9. С решение от 5 август 2019 г. Sąd Okręgowy w Zielonej Górze (Окръжен съд Жельона Гура, Полша) осъжда SO на една година лишаване от свобода за участие в престъпна организация(8).
10. С решение от 24 март 2022 г. Sąd Apelacyjny w Poznaniu (Апелативен съд Познан, Полша) отхвърля жалбата, подадена срещу тази присъда от адвоката на SO.
11. С определение от 30 януари 2023 г. Sąd Okręgowy w Zielonej Górze (Окръжен съд Жельона Гура) уважава молбата на SO за изпълнение на наказанието лишаване от свобода в Германия, тъй като той е германски гражданин, центърът на жизнените му интереси е в Берлин (Германия) и семейството му също живее в тази държава членка.
12. С писмо от 2 февруари 2023 г., към което са приложени това определение, удостоверението по член 4, параграф 1 от Рамково решение 2008/909, присъдата от 5 август 2019 г. и решението по жалбата, както и уведомлението за молбата на SO на немски и полски език, този съд иска от Staatsanwaltschaft Berlin (Прокуратура Берлин, Германия), като компетентен германски орган, да поеме изпълнението на наказанието.
13. Тогава Staatsanwaltschaft Berlin отправя искане до състава за изпълнение на наказанията на Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия) да обяви за допустимо изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено с присъдата от 5 август 2019 г.
14. Пред този състав за изпълнение на наказанията SO оспорва искането на прокуратурата в Берлин, като изтъква по-специално, че е присъствал лично само на две от общо 28‑те съдебни заседания в рамките на съдебния процес в Полша, който според твърденията му продължил на първа инстанция повече от четири години и половина, както и че не се е явил лично в съдебното заседание във въззивното производство. SO твърди, че не знае дали е бил защитаван в останалите 26 дни на съдебния процес на първа инстанция, както и на втора инстанция.
15. След като посоченият състав за изпълнение на наказанията иска допълнителна информация от Sąd Okręgowy w Zielonej Górze (Окръжен съд Жельона Гура), последният сочи с писмо от 31 юли 2023 г., че SO е участвал лично на три заседания на първа инстанция през 2012 г. и 2014 г., дал е становище по същество и е поискал останалите заседания да се проведат в негово отсъствие, в случай че не се яви. SO бил уведомен за правото си да участва в съдебния процес, и за задължението да съобщава за всяка промяна на адреса за връчване, както и да посочи за тази цел адрес в Полша. SO обаче не се явил лично във въззивното производство, а използвал съдействието на адвокат, който присъствал на съдебните заседания на двете инстанции. Съгласно полското право присъствието на подсъдимия във въззивната инстанция, както и на защитник не е задължително. Призовката за въззивното производство била връчена на посочения от SO адрес за връчване в Полша, а именно кантората на адвоката му.
16. С писмо от 19 септември 2023 г. в отговор на ново искане на състава за изпълнение на наказанията на Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) Sąd Okręgowy w Zielonej Górze (Окръжен съд Жельона Гура) предоставя допълнителна информация относно първоинстанционното производство.
17. С решение от 24 ноември 2023 г. този състав за изпълнение на наказанията отхвърля искането на прокуратурата в Берлин за обявяване на изпълнението на присъдата на SO в Германия за допустимо, тъй като според информацията, предоставена от Sąd Okręgowy w Zielonej Górze (Окръжен съд Жельона Гура), SO не е бил призован за някои заседания по делото, като се уточнява, че не изглежда нито процесуалните действия, извършени на тези заседания по делото на първа инстанция, да са представлявали интерес само за останалите подсъдими, нито SO да е знаел за тези заседания по някакъв друг начин. Освен това на тези заседания не го е защитавал адвокат.
18. Прокуратурата в Берлин подава незабавна жалба срещу това решение до Kammergericht Berlin (Висш областен съд Берлин, Германия), който е запитващата юрисдикция. В подкрепа на жалбата си тя изтъква, че личното явяване на SO на някои съдебни заседания, на които е дал становище по същество и е поискал съдебното производство да бъде проведено дори в негово отсъствие, е достатъчно, тъй като отсъствието му се дължало на самостоятелното му решение да не участва на съдебните заседания в другите дни. Освен това самият SO отправил чрез адвоката си искане до Sąd Okręgowy w Zielonej Górze (Окръжен съд Жельона Гура) за изпълнение на присъдата му в Германия, като по този начин се отказал от закрилата по член 84b, параграф 1, точка 2 от IRG.
19. Според изявление на защитника на SO последният не е знаел за производството по обжалване. Той не е бил призован на адреса си в Германия. В резултат на това той не е могъл, „знаейки за насрочения съдебен процес“, да упълномощи представител ad litem, който да го представлява.
20. По искане на запитващата юрисдикция адвокатът, който е защитавал SO пред полските съдилища, заявява в декларация от 28 февруари 2024 г., че правомощията му се разпростират както върху първоинстанционното, така и върху въззивното производство, че SO е дал адреса на кантората му като адрес за връчване в Полша, на който съгласно полското право могат надлежно да му бъдат връчвани документи, и че при обжалването е бил заместен от колега. Възможно било той да не е уведомил SO за датата на съдебното заседание, тъй като присъствието на последния на заседанието не било задължително и този адвокат бил заместен от колега.
21. На първо място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали призовка, връчена на представител, който е упълномощен от осъдения да получава подлежащите на връчване документи, отговаря на изискванията на член 9, параграф 1, буква и), подточка i), първо тире от Рамково решение 2008/909.
22. В това отношение тази юрисдикция счита, че понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“, съдържащо се в член 9, параграф 1, буква и) от това рамково решение, трябва да се разбира по същия начин като понятието, съдържащо се в член 4а от Рамково решение 2002/584/ПВР(9), което Съдът вече е тълкувал(10), тъй като текстовете на тези две разпоредби са идентични, те са изменени с едно и също рамково решение и няма причина случаите на предаване с цел изпълнение на европейска заповед за арест да се третират по различен начин от случаите на поемане на изпълнението на присъда. Следователно при наказателно производство пред няколко инстанции това понятие се отнасяло единствено до инстанцията, на която е постановено решението, с което след ново разглеждане на делото по същество от фактическа и правна страна окончателно е прието, че заинтересованото лице е виновно, и се осъжда да изтърпи наказание. В случая ставало въпрос за въззивното съдебно заседание от 24 март 2022 г. пред Sąd Apelacyjny w Poznaniu (Апелативен съд Познан), а не за първоинстанционното производство, посочено от състава за изпълнение на наказанията на Landgericht Berlin (Областен съд Берлин).
23. Запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че на поставения въпрос следва да се отговори отрицателно въз основа на решения от 24 май 2016 г., Dworzecki(11), и от 21 декември 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Задочно осъждане)(12), отнасящи се до идентичната разпоредба на член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584, в които Съдът е постановил, че връчването на призовка на пълнолетно лице, числящо се към домакинството на заинтересованото лице, което се е задължило да предаде призовката на заинтересованото лице, отговаря на посочените в тази разпоредба условия само когато европейската заповед за арест позволява да се определи дали и евентуално кога това лице действително я е предало на заинтересованото лице. Следователно издаващият съдебен орган следвало да посочи в европейската заповед за арест обстоятелствата, въз основа на които е констатирал, че заинтересованото лице действително е получило официална информация за датата и мястото на своя съдебен процес. Тази съдебна практика би могла да се приложи към удостоверението по член 4, параграф 1 от Рамково решение 2008/909, което в настоящия случай не съдържало такава информация.
24. При все това фактите по настоящото дело се различавали от тези, по които са постановени тези решения. Всъщност SO е посочил изрично пред компетентните съдебни органи защитника, на когото са връчени документите, като представител, упълномощен да получава подлежащите на връчване документи, като е посочил неговия адрес като адрес за връчване. От това можело да се заключи, че SO е пожелал връчванията на представителя, упълномощен да получава подлежащи на връчване документи, да бъдат приравнени на връчвания на самия него.
25. На второ място, при отрицателен отговор на първия въпрос запитващата юрисдикция счита, че следва да се провери дали осъденият е бил представляван във въззивното производство по начин, който води до отпадане на основанието за отказ на изпълнение. Ето защо тя иска да се установи дали са изпълнени условията за прилагане на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, ако към момента на упълномощаването на защитника да го представлява, осъденото лице е било уведомено не за датата на съдебния процес, а само за факта, че ще бъде проведен съдебен процес.
26. Тази юрисдикция посочва, че съгласно тази разпоредба насрочването на съдебното заседание трябва да предхожда хронологично упълномощаването на защитник. Това обаче не важи непременно за въззивното производство. Всъщност посочената юрисдикция отбелязва, че по правило осъдено на първа инстанция лице, наред с възлагането да подаде въззивната жалба, упълномощава адвоката си да го защитава във въззивното производство дори в случай на отсъствие, стига това да е допустимо съгласно националното право и присъствието на това лице в това въззивно производство да не е задължително. Тази юрисдикция отбелязва, че посоченото лице със сигурност знае, че ще се проведе въззивно производство, тъй като то подава жалба, но все още не знае точната дата, на която въззивният съд ще насрочи съдебното заседание.
27. Според запитващата юрисдикция самият факт на знанието за провеждането на въззивно производство е достатъчен, тъй като в по-нататъшния ход на производството единствено от подсъдимия, който обжалва, зависи дали ще осъществява връзка със съда и с адвоката си, за да може да бъде уведомен за датата на съдебния процес.
28. Запитващата юрисдикция добавя, че дори в случаите, в които защитникът подава жалба без знанието на клиента си, когато няма връзка с последния, а иска да спази срока за обжалване като превантивна мярка, въззивното производство няма да продължи без консултация с клиента и без неговото потвърждение. При това положение въз основа на явяването на избрания адвокат и на заместилия го адвокат пред Sąd Apelacyjny w Poznaniu (Апелативен съд Познан) тази юрисдикция стигнала до извода, че е имало консултация със SO и че той следователно със сигурност е бил уведомен за предстоящия съдебен процес във въззивното производство, макар към момента на консултацията заседанието все още да не е било насрочено.
29. На трето място, при отрицателен отговор на първия въпрос и при отговор на втория въпрос в смисъл, че към момента на упълномощаването на представителя съдебният процес трябва вече да е насрочен и заинтересованото лице да е уведомено за насрочената дата, запитващата юрисдикция отбелязва, че поемането на изпълнението съгласно член 84b, параграф 1, точка 2 от IRG би било недопустимо, тъй като изключението, предвидено в член 84b, параграф 3, точка 3 от IRG, не би било приложимо.
30. Тази юрисдикция обаче отбелязва, че докато член 9, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 предоставя свобода на преценка на компетентния орган на изпълняващата държава членка, член 84b, параграф 1, точка 2 от IRG предвижда абсолютно основание за отказ. Посочената юрисдикция счита, че не може да тълкува тази разпоредба contra legem, тоест в смисъл, че при проверката на основанието за отказ тя има свобода на преценка, което би надхвърлило предвидените в член 84b, параграфи 3 и 4 от IRG изключения.
31. Запитващата юрисдикция посочва, че ако разполага със свобода на преценка, поемането на изпълнението на наказанието би било допустимо. Всъщност въпреки подадената от него въззивна жалба SO не поддържал в достатъчна степен контакт с полските съдебни органи и със своя адвокат, чиято кантора е посочил като адрес за връчване. Освен това SO сам поискал изпълнението на наказанието му да бъде поето в Германия. С оглед на тези обстоятелства посочената юрисдикция не открива легитимен интерес на SO изпълнението на наказанието му в тази държава членка да бъде отказано.
32. Това кара посочената юрисдикция да отправи запитване до Съда относно съвместимостта на германското законодателство с принципа на предимство на правото на Съюза, въпреки че отговор в смисъл, че то е несъвместимо, би могъл да се изведе от решение от 21 декември 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Задочно осъждане)(13), в което Съдът тълкува член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584.
33. На четвърто място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали осъденото лице може да се откаже от защитата, произтичаща от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909, и ако това е така, дали искането, отправено от това лице до компетентния орган на издаващата държава членка за изпълнение на наказанието в неговата държава членка по произход, представлява такъв отказ.
34. Поведението на SO било противоречиво, тъй като, от една страна, той е поискал в Полша, без да изрази резерви или възражения срещу присъдата, наказанието да бъде изпълнено в Германия, и от друга страна, понастоящем е изразил възражения в Германия в това отношение. Запитващата юрисдикция счита, че това обстоятелство трябва да се вземе предвид при упражняването на свободата на преценка, с което тя би трябвало да разполага, но която националното право не ѝ признава.
35. Макар Рамково решение 2008/909 да не съдържа никакво правно основание, от което да може да се направи извод, че осъденото лице може да се откаже от защитата, произтичаща от член 9, параграф 1, буква и) от това рамково решение, тази юрисдикция отбелязва, че в тази разпоредба има и случаи, в които чрез поведението си в производството това лице може да прецени дали да се ползва от защитата срещу изпълнението на задочна присъда. Всъщност точка iii) от посочената разпоредба предвиждала възможност за това лице да се откаже от обжалването на задочно съдебно решение. Ако изпълнителната сила на това решение би могла в това отношение да зависи от волята на осъденото лице, би било възможно да се приеме също, че по-нататъшното изпълнение на посоченото решение зависи от същата тази воля, изразена в случая от SO, когато той поискал от Sąd Okręgowy w Zielonej Górze (Окръжен съд Жельона Гура) наказанието да бъде изпълнено в Германия.
36. При тези обстоятелства Kammergericht Berlin (Висш областен съд Берлин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Отговаря ли на изискванията на член 9, параграф 1, буква и), подточка i), първо тире от Рамково решение [2008/909], призовката, връчена на представител в страната, който е упълномощен от осъдения да получава подлежащите на връчване документи?
2) Трябва ли член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение [2008/909], да се разбира в смисъл, че към момента на упълномощаването съдебният процес следва вече да е насрочен и заинтересованото лице да знае за насрочената дата, или е достатъчно заинтересованото лице да упълномощи или да потвърди упълномощаването, като със сигурност знае, че ще се проведе съдебен процес?
3) Съвместимо ли е с предимството на правото на Съюза, че в член 84b, параграф 1, точка 2 от [IRG] германският законодател е уредил задочното осъждане като абсолютно основание за недопустимост [на искането за изпълнение], въпреки че в това отношение член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909], предвижда само факултативно основание за отказ?
4) Може ли заинтересованото лице да се откаже от защитата, която произтича от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909], и така да даде възможност за изпълнение на задочна присъда дори когато не са изпълнени условията, предвидени в член 9, параграф 1, буква и), подточки i), ii) и iii) от [това рамково] решение? Представлява ли такъв отказ искането за изпълнение в държавата по произход, отправено до компетентния орган на издаващата държава?“.
37. Полското правителство и Европейската комисия представят писмени становища и наред със SO, участват в съдебното заседание, проведено на 15 май 2025 г., в хода на което отговарят на поставените от Съда въпроси за устен отговор.
IV. Анализ
38. За разлика от делото Khuzdar (C‑95/24), по което днес се представя отделно заключение, настоящото дело не се отнася до отказ за изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584. Това дело се отнася до искане за признаване на съдебно решение и изпълнение на наказание на основание на Рамково решение 2008/909, независимо от изпълнението на такава заповед.
39. Припомням, че подобно на Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/909 конкретизира в областта на наказателното право принципите на взаимно доверие и на взаимно признаване. Това рамково решение укрепва съдебното сътрудничество в областта на признаване и изпълнение на съдебни решения по наказателни дела, с които лица са осъдени на наказания или мерки, включващи лишаване от свобода в друга държава членка, за улесняване на тяхната социална реинтеграция(14).
40. Така член 4, параграф 1, буква а) от Рамково решение 2008/909 предвижда възможността съдебното решение заедно с удостоверението, чийто образец се съдържа в приложение I към това рамково решение, да бъдат изпратени на държавата членка, чийто гражданин е осъденото лице и на чиято територия то живее. Съгласно член 6, параграф 2, буква а) от посоченото рамково решение съгласието на осъденото лице не се изисква в тази хипотеза.
41. Съгласно член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 то има за цел да установи правила, съгласно които държавите членки, с оглед улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, да признават постановените съдебни решения и да изпълняват наказанието, постановено от съд на друга държава членка.
42. За тази цел член 8 от това рамково решение предвижда, че компетентният орган на изпълняващата държава по принцип е длъжен да уважи искането за признаване на съдебно решение и за изпълнение на наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, наложени в друга държава членка, което му е предадено в съответствие с членове 4 и 5 от посоченото рамково решение. По принцип той може да отхвърли такова искане само на някое от основанията за отказ от признаване или от изпълнение, изчерпателно изброени в член 9 от същото рамково решение(15).
43. Настоящото преюдициално запитване се отнася именно до основанието, предвидено в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909.
44. За целите на разглеждането на преюдициалните въпроси следва да се съсредоточим единствено върху въззивното производство, разглеждано в главното производство. Всъщност Съдът вече е постановил, що се отнася до член 4а от Рамково решение 2002/584, че понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на тази разпоредба трябва да се разбира като обозначаващо производството, в което е постановено съдебното решение, с което окончателно е осъдено лицето, чието предаване е поискано по реда на изпълнението на европейска заповед за арест(16). Що се отнася по-специално до хипотеза като разглежданата в главното производство, при която процесът е воден на две последователни инстанции, а именно първа инстанция и след това производство по въззивно обжалване, Съдът е постановил, че именно инстанцията, на която е постановено въззивното решение, е единствената релевантна за целите на прилагането на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, при условие че на тази инстанция е постановено решението, което вече не подлежи на обжалване по редовните способи за това и което съответно съдържа окончателното произнасяне по съществото на делото(17).
45. Доколкото, от една страна, член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 са включени в тези две рамкови решения с Рамково решение 2009/299 и от друга страна, текстът и целите на тези две разпоредби се припокриват, в рамките на настоящото дело трябва да се възприеме същото тълкуване.
46. Поставените от запитващата юрисдикция въпроси са отправени в рамките на наказателно производство относно изпълнението в Германия на присъда, постановена в Полша, срещу германски гражданин, който, след като е поискал от полските съдилища изпълнението на тази присъда в Германия, сега се противопоставя на нейното изпълнение пред компетентния германски съд.
47. Това производство се отнася до положение, при което в съответствие с полското право не само че самото осъдено лице не е присъствало на повечето съдебни заседания, проведени в първоинстанционното производство, но преди всичко, след като е обжалвало присъдата си в първоинстанционното производство чрез своя адвокат, то не е присъствало лично на единственото заседание във въззивното производство, за чиято дата и място не е било лично уведомено. Там обаче то е представлявано от адвокат, заместващ правния съветник, на когото това лице е възложило защитата си пред полските първоинстанционни и въззивни съдилища и на когото по негово искане е връчена призовката за явяване във въззивното производство.
А. По първия преюдициален въпрос
48. С този въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе дали член 9, параграф 1, буква и), подточка i), първо тире от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че връчването на призовка за явяване на защитник, на когото осъденото лице е възложило защитата си и когото това лице е посочило като получател на призовки в държавата членка, в която е постановена присъдата, отговаря на предвидените в тази разпоредба условия.
49. От текста на член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 следва, че тази разпоредба предвижда факултативно основание за отказ от признаване на изпратено от друга държава членка съдебно решение и от изпълнение на наложеното с него наказание лишаване от свобода или на мярката, изискваща задържане, ако осъденото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено осъдителното решение. От тази възможност обаче има три изключения, изброени в подточки i)—iii) от тази разпоредба, които лишават компетентния орган на изпълняващата държава членка от възможността да откаже признаването и изпълнението на изпратеното му съдебно решение.
50. Що се отнася по-специално до член 9, параграф 1, буква и), подточка i) от Рамково решение 2008/909, компетентният орган на изпълняващата държава членка е лишен от тази възможност, когато лицето или „е призовано лично и по този начин уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението“, или „чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес“, и освен това „е уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес“.
51. По отношение на член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584 Съдът е постановил, че изразите „призовано лично“, както и „чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес“ съставляват автономни понятия на правото на Съюза и трябва да се тълкуват еднакво в целия Съюз(18). Тази съдебна практика може да се приложи към разпоредбата на идентичния текст на Рамково решение 2008/909, който също произтича от Рамково решение 2009/299.
52. В решение от 24 май 2016 г., Dworzecki(19), Съдът постановява също, че член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че на посочените в тази разпоредба условия само по себе си не отговаря връчване на призовка, което не е било извършено пряко на заинтересованото лице, а на неговия адрес — на пълнолетно лице, числящо се към същото домакинство, което се е задължило да му я предаде, без европейската заповед за арест да позволява да се определи дали и евентуално кога това пълнолетно лице действително я е предало на заинтересованото лице(20).
53. Хипотезата на призовка, връчена на защитник, на когото осъденото лице е поверило защитата си и когото то е посочило като получател на призовки в държавата членка, в която е постановена присъдата, според мен не може да се приравни на положението, по което е постановено това решение.
54. Според мен тази хипотеза по-скоро попада в обхвата на изключението по член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909. Обратното би лишило от полезно действие последната разпоредба, чието прилагане зависи, за разлика от предвиденото в член 9, параграф 1, буква и), подточка i) от това рамково решение, от условието заинтересованото лице да е упълномощило защитник, посочен от него или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес, и действително да е било защитавано от този защитник в процеса.
55. Ето защо предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, че член 9, параграф 1, буква и), подточка i) от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че връчването на призовка за явяване на защитник, когото осъденото лице е посочило като получател на призовки, само по себе си не позволява на компетентния орган на изпълняващата държава членка да приложи изключението, предвидено в тази разпоредба, доколкото тази хипотеза попада в обхвата на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от това рамково решение.
Б. По втория преюдициален въпрос
56. С този въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе дали член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че към момента на упълномощаването на защитник датата на съдебния процес трябва вече да е била определена и заинтересованото лице трябва да е било уведомено за нея, или е достатъчно заинтересованото лице да упълномощи или потвърди упълномощаването, като със сигурност знае, че ще бъде проведен съдебен процес.
57. Припомням, че тази разпоредба се отнася до положение, при което заинтересованото лице, след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило правен защитник, посочен от него или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес, и действително е било защитавано от този защитник на процеса.
1. Уведомяването за насрочения съдебен процес изисква заинтересованото лице да бъде информирано за определената дата и място на съдебния процес
58. В текстовете на повечето езици на Рамково решение 2008/909 от член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от това рамково решение не следва изрично изискване заинтересованото лице да е знаело за точната дата на съдебното заседание, на което е било осъдено, в случаите, когато е било представлявано от защитник. Текстът на тази разпоредба на италиански език се различава, доколкото в нея се използва изразът „essendo al corrente della data fissata“ (е в течение относно определената дата)(21).
59. В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици(22).
60. При това положение, дори ако текстовете на повечето езици са по-малко точни от текста на италиански език, следва да се подчертае, че изразът „connaissance du procès prévu“, който се съдържа по-специално в текста на френски език на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, в текста на някои езици е равнозначен на израза „уведомен за насроченото съдебно заседание“(23) или още „уведомен за предвиденото съдебно заседание“(24). Тези два израза обаче биха могли да се тълкуват като отнасящи се по своята същност до изискването за знание за насрочената дата на съдебното заседание, доколкото те, изглежда, предполагат, че дата за съдебното заседание вече е определена и че именно за това следва да бъде уведомено заинтересованото лице. Добавям, че от израза на английски език „the scheduled trial“, използващ определителен член, може да се разбира, че датата е част от понятието „насрочения съдебен процес“, тъй като „scheduled“ предполага конкретна дата и час.
61. От тези обстоятелства стигам до извода, че макар да е вярно, че изричното изискване заинтересованото лице да е било уведомено за точната дата на съдебното заседание, е изолирано сред текстовете на различните езици на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, немалък брой от тези текстове навеждат на мисълта, че това изискване по своята същност е част от тази разпоредба.
62. Според мен изследователска бележка 25/003, изготвена от дирекция „Изследвания и документация“ на Съда на Европейския съюз, позволява да се подкрепи тази констатация, като се разгледа начинът, по който посочената разпоредба и член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584 са транспонирани в правните системи на избрани държави членки. Няколко елемента, съдържащи се в тази бележка, заслужават да бъдат отбелязани, за да се изясни начинът, по който може да се разбира изразът „е било уведомено за насрочения съдебен процес“.
63. На първо място, следва да се отбележи, че на различни официални езици терминът „съдебен процес“, който се съдържа в този израз, може да има две различни значения. Всъщност този термин може да се отнася както до производството в неговата цялост, така и до съдебното заседание. Така в текстовете на тези разпоредби на български, испански, хърватски, датски, гръцки, френски, литовски, нидерландски, румънски и словенски език използваният термин съответства на буквалния превод на английската дума „trial“ (процес) и от чисто терминологична гледна точка може да се отнася както до съдебното заседание, така и до цялото производство(25). Следва обаче да се подчертае, че в специфичния контекст на рамкови решения 2002/584 и 2008/909 той по принцип се тълкува в националните правни системи в смисъл на „съдебно заседание“.
64. По-специално, в текста на италиански език в член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 е използван терминът „processo“, който буквално означава „производство“, а не „съдебно заседание“ — понятие, за което италианският език има конкретен термин („udienza“). При все това при тълкуването изразът „уведомено за насрочения съдебен процес“ обикновено се разбира като отнасящ се до „узнаването на датата на първото съдебно заседание“ или, по-общо, на заседание, на което все още са възможни явяване и редовно участие в процеса.
65. Ще добавя, че в текстовете на член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584 и на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 на чешки, немски, унгарски, полски и шведски език се използват съответно термините „jednání“, „Verhandlung“, „tárgyalás“, „rozprawa“ и „förhandling“, които означават „съдебно заседание“(26).
66. От тези обстоятелства стигам до извода, че изразът „е било уведомено за насрочения съдебен процес“ се тълкува в националните правни системи най-често като обозначаващ предвиденото съдебно заседание.
67. На второ място, що се отнася до въпроса дали изразът „уведомено за насрочения съдебен процес“ предполага, че заинтересованото лице трябва да е било уведомено за точната дата на съдебния процес, или самият факт, че то е знаело за започването на съдебен процес (без да знае конкретно датата му), е достатъчен, отбелязвам, с оглед на разглеждането на транспонирането на съответните разпоредби в няколко национални законодателства, че в правните системи на държавите членки могат да бъдат изведени три категории.
68. В първата категория законовите разпоредби, с които в националното право се транспонират член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, не предвиждат никакво специално изискване, що се отнася до уведомяването за съдебното заседание(27). Всъщност за тези правни системи е достатъчно осъденото лице, което не е присъствало лично в съдебното заседание, довело до осъждането му, да е било представлявано от адвокат в това заседание, за да може издадената срещу него европейска заповед за арест или постановената след посоченото съдебно заседание присъда да бъде изпълнена в изпълняващата държава членка. Така, посочените правни системи се отличават по изричната или имплицитна липса в националните им законодателства на каквото и да било изискване осъденото лице да е било уведомено за съдебното заседание (и a fortiori — за неговата дата).
69. Втората категория обхваща по-голямата част от националните правни системи(28). В тези правни системи законовите разпоредби, с които в националното право се транспонират член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, предвиждат, че осъденото лице трябва да е било уведомено за предвиденото съдебно заседание или за предвиденото производство, без изрично да се позовават на изискването за уведомяване за датата на съдебното заседание. Така в посочените правни системи е налице съответствие между формулировката, съдържаща се, от една страна, в член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584 и в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, и от друга страна, в разпоредбите на националното право.
70. При все това е важно да се отбележи, че макар думата „дата“ да не е изрично спомената в правните системи от втората категория, използването на израза „уведомено за насроченото съдебно заседание“ поне при някои от тях подсказва, че не може да бъде налице уведомяване за съдебното заседание, без да има уведомяване за конкретна дата за провеждането му.
71. При това положение липсата на формално изискване за уведомяване за датата на съдебното заседание има нюанси, доколкото в някои правни системи датата явно се съдържа имплицитно в понятието „предвиден“, свързано с термина „съдебен процес“, така че необходимостта осъденото лице да е било уведомено за датата на съдебното заседание, не може да се отхвърли.
72. Както посочих по-горе, такъв извод може да произтича например от английския израз „the scheduled trial“ („насроченият съдебен процес“)(29).
73. В третата категория законовите разпоредби, с които в националното право се транспонират член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, предвиждат, че осъденото лице трябва да е било уведомено конкретно за датата на съдебното заседание(30).
74. Следователно трябва да се отбележи, че транспонирането на тези разпоредби в правните системи от тази трета категория е по-конкретно от това, което посочените разпоредби предвиждат stricto sensu. При все това, подобно на посоченото във връзка с правните системи от втората категория, този извод трябва да бъде нюансиран, доколкото изразът „уведомено за насроченото съдебно заседание“, който се появява в текстовете на разглежданите разпоредби на някои от съответните езици, сам по себе си може да доведе до необходимостта от ясно и действително информиране на осъденото лице относно датата на съдебното заседание.
75. Според мен всички индикации, произтичащи от текста на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 на различните езици, подкрепят тълкуването, че съответното лице трябва да е било уведомено за определената дата и място на съдебното заседание.
76. Струва ми се, че този анализ се подкрепя при разглеждането на структурата и целите на Рамково решение 2008/909. В това отношение припомням, че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин, с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза, и в случай на несъответствие между текстовете на различните езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част(31).
77. Що се отнася до структурата на това рамково решение, отбелязвам, че член 9, параграф 1, буква и), подточка i) от него изключва възможността компетентният орган на изпълняващата държава членка да откаже да признае съдебното решение и да изпълни наказанието, по-специално когато заинтересованото лице е призовано лично и следователно е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, или чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес. Така формулирана, тази разпоредба се разбира в смисъл, че уведомяването за насрочения съдебен процес изисква заинтересованото лице да е било информирано за определената дата и място на съдебния процес. От това би могло да се заключи, че идентичното посочване в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 на условието лицето да е било уведомено за насрочения съдебен процес, трябва да има същото значение, а именно че по същество то съдържа същото изискване за точно информиране относно определената дата и място на съдебния процес, макар тази разпоредба да не повтаря това, което следва да се разбира под израза „е било уведомено за насрочения съдебен процес“.
78. За сметка на това не намирам за убедителен довода, че липсата в тази разпоредба на изрично посочване на уведомяването на заинтересованото лице за определената дата и място на съдебния процес може да се обясни с факта, че лицето е упълномощило защитник, който да го защитава по време на съдебния процес. Всъщност условието, свързано с това упълномощаване, според мен не може да замести правото на съответното лице да се яви лично на съдебния процес срещу него. При това положение, дори това лице да реши да упълномощи защитник, който да го защитава на съдебния процес, то би трябвало да разполага с достатъчно точна информация относно датата и мястото на съдебния процес, за да може да се яви лично, ако желае, при това до момента, в който съдебният процес действително ще се проведе.
79. От това следва, че доброволният и недвусмислен отказ на лице от правото да се яви лично на съдебния процес срещу него, ще е налице съгласно член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, ако са изпълнени две условия, а именно, от една страна, уведомяване на осъденото лице за датата и мястото на съдебния процес и от друга страна, действителна защита по време на процеса от защитник, упълномощен от това лице.
80. Така, посоченото в тази разпоредба условие за действителна защита по време на съдебния процес от защитник, упълномощен от осъденото лице, съответства на условието по член 9, параграф 1, буква и), подточка i), второ тире от това рамково решение лицето да е било уведомено за възможността за постановяване на решение, ако не се яви на съдебния процес. От своя страна условието, свързано с уведомяването за определената дата и място на съдебния процес, е общо за подточки i) и ii) от член 9, параграф 1, буква и) от посоченото рамково решение. Следва обаче да се отчете нюансът, че съгласно посоченото в съображение 9 от Рамково решение 2009/299 от практически съображения определената за процеса дата може първоначално да бъде посочена като няколко възможни дати в рамките на кратък период от време.
81. Считам, че тълкуването, съгласно което уведомяването за насрочения съдебен процес изисква заинтересованото лице да бъде информирано за определената дата и място на съдебния процес, съответства на волята на законодателя на Съюза, изразена по-специално в съображение 4 от Рамково решение 2009/299, а именно че това рамково решение има за цел да определи по-добре общите основания, които дават възможност на компетентния орган на изпълняващата държава членка да изпълни решението въпреки отсъствието на лицето по време на съдебния процес и при пълно зачитане на правото му на защита. Така член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 цели да гарантира високо ниво на защита и да позволи на компетентния орган на изпълняващата държава членка да признае постановеното срещу заинтересованото лице съдебно решение въпреки отсъствието му по време на съдебния процес, вследствие на който е било осъдено, но при пълно зачитане на правото му на защита(32). По-конкретно, от член 1 от Рамково решение 2009/299 във връзка със съображения 1 и 15 от него изрично следва, че член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 е изменен, за да защити правото на обвиняемия да се яви лично в провеждания срещу него наказателен съдебен процес, като същевременно се подобри взаимното признаване на съдебните решения между държавите членки(33). Следва също да се подчертае, че правото на подсъдимия да се яви лично на съдебния процес срещу него, е основен елемент от правото на защита и в по-общ план е от основно значение при спазване на правото на справедлив наказателен процес, закрепено в член 47, втора и трета алинея, както и в член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз(34).
82. Струва ми се, че предложеното от мен тълкуване се потвърждава при отчитането на Директива 2016/343.
2. Тълкуване, което се потвърждава при отчитането на Директива 2016/343
83. Директива 2016/343 допълва законодателния инструментариум, въведен по-специално с Рамково решение 2009/299. Следва да се припомни, че тази директива е приета на основание член 82, параграф 2, буква б) ДФЕС. От тази разпоредба следва, че за да улесни взаимното признаване, както и полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, законодателят на Съюза може да приема минимални правила, отнасящи се по-специално до правата на лицата в наказателното производство. В този смисъл, както се посочва в съображения 9 и 10 от посочената директива, тя има за цел да се укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство, така че да се засили взаимното доверие на държавите членки в техните системи за наказателно правосъдие и по този начин да се улесни взаимното признаване на решенията по наказателни дела(35). Както изрично се потвърждава в съображение 33 от същата директива, правото на лицата да присъстват на съдебния процес, е неразделна част от основното право на справедлив съдебен процес(36).
84. В съответствие с член 8 от Директива 2016/343 обаче държавите членки могат при определени условия да предвидят задочно провеждане на съдебния процес, като се има предвид, че когато се провежда такъв съдебен процес, въпреки че не са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от тази директива, засегнатото лице — съгласно член 8, параграф 4 и член 9 от посочената директива, които имат директен ефект — има право „на нов процес или на друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество и може да доведе до отмяна на първоначалното решение“(37).
85. Съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване (буква а) от тази разпоредба) или, ако заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата (буква б) от посочената разпоредба).
86. Освен това, както следва от член 8, параграф 4 и от член 9 от тази директива, право на нов съдебен процес имат лицата, чийто съдебен процес е проведен задочно, въпреки че не са изпълнени условията по член 8, параграф 2 от тази директива(38). С други думи, задочно осъденият може да бъде лишен от правото на нов съдебен процес само ако са изпълнени условията по член 8, параграф 2 от Директива 2016/343(39). Следователно, когато са изпълнени условията по този член 8, параграф 2, проведеният задочно съдебен процес е в състояние да доведе до решение, което съгласно предвиденото в параграф 3 от посочения член(40) може да бъде изпълнено, без съответната държава членка да е длъжна да предвиди право на нов съдебен процес(41).
87. Съдът е имал повод да уточни, че букви а) и б) от член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 се прилагат алтернативно, като всяка от тях съдържа две кумулативни условия, първото от които е засегнатото лице да бъде уведомено за съдебния процес срещу него(42). В това отношение Съдът се позовава на съображение 36 от тази директива, в което се уточнява, че уведомяването на заподозрения или обвиняемия за съдебния процес следва да означава призоваване на заподозрения или обвиняемия, лично или по друг начин, като на въпросното лице се предоставя официална информация относно датата и мястото на съдебния процес по начин, който му дава възможност да се осведоми за съдебния процес(43). При това положение Съдът е постановил, че националната юрисдикция, чиято задача е да установи дали са изпълнени посочените в член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 условия, следва да провери дали до знанието на засегнатото лице е бил сведен официален документ, който недвусмислено посочва датата и мястото на съдебния процес, а в случай че то не се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, последиците от евентуалното му неявяване(44).
88. Второто условие, необходимо съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2016/343, за да може задочно осъденото лице да бъде лишено от правото на нов съдебен процес, може да бъде изпълнено или в съответствие с член 8, параграф 2, буква а) и параграф 4 от тази директива, ако това лице е било уведомено своевременно за последиците от своето неявяване в съдебния процес, или в съответствие с член 8, параграф 2, буква б) и параграф 4 от посочената директива, ако посоченото лице е било представлявано в съдебния процес от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата(45).
89. От това следва, че макар второто условие да е различно в зависимост от това дали разглежданото положение попада в обхвата на буква а) или б) от член 8, параграф 2 от Директива 2016/343, първото условие, свързано с уведомяването на заинтересованото лице за съдебния процес, е общо за тези две разпоредби(46).
90. Струва ми се уместно да се приеме, че подточки i) и ii) от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 се основават на една и съща логика.
91. Всъщност по аналогия с постановеното от Съда във връзка с член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 следва да се приеме, че във всяка от хипотезите по член 9, параграф 1, буква и), подточки i)—iii) от Рамково решение 2008/909 признаването на съдебното решение и изпълнението на наказанието не засягат правото на защита на съответното лице, нито правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, закрепени в член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права(47).
92. Така член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 предвижда в подточки i)—iii) условията, при които може да се приеме, че заинтересованото лице е направило съзнателен и недвусмислен отказ да присъства на своя съдебен процес, поради което признаването на съдебното решение и изпълнението на наказанието, наложено на задочно осъденото лице, не биха могли да се обвържат с условието то да може да се ползва от производство за повторно разглеждане в негово присъствие в държавата членка, в която е постановена присъдата(48).
93. Доколкото член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 определя и условията, при които може да се счита, че осъденото лице доброволно и недвусмислено се е отказало да присъства на съдебния процес срещу него, и следователно може да бъде лишено от правото на нов съдебен процес(49), считам, че трябва да е налице съгласуваност при тълкуването, от една страна, на тази разпоредба и от друга страна, на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и на член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909.
94. Тази съгласуваност се обосновава с факта, че тези разпоредби преследват една и съща цел, насочена към укрепване на правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство, за да се улесни взаимното признаване на решенията по наказателни дела, и са част от една и съща цялостна система от гаранции(50). Така, посочените разпоредби се вписват в една по-обща нормативна съвкупност, която предоставя по съгласуван начин гаранции на лицата, срещу които е образувано наказателно производство.
95. Несъмнено е вярно, че подобно на Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/909 въвежда система за взаимно признаване, основана на принципа на взаимно доверие, и че както следва от съображение 14 от Рамково решение 2009/299, по този начин то не цели хармонизиране на националните законодателства(51).
96. Вярно е също, че когато е трябвало да уточни връзката между Директива 2016/343 и Рамково решение 2002/584, Съдът е изходил от констатацията, че това рамково решение съдържа специална разпоредба, а именно член 4а, която се отнася точно до хипотезата на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане на заинтересовано лице, което не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, с което е наложено/а това наказание или тази мярка(52). В този контекст Съдът уточнява, че евентуално несъответствие на националното право на издаващата държава членка с разпоредбите на Директива 2016/343 не може да съставлява основание, което е в състояние да доведе до отказ за изпълнение на европейската заповед за арест(53). Всъщност според Съда позоваването на разпоредбите на директива, за да се попречи на изпълнението на европейска заповед за арест, би позволило да се заобиколи въведената с Рамково решение 2002/584 система, която предвижда изчерпателно основанията за неизпълнение(54). В това отношение Съдът отбелязва, че Директива 2016/343 не съдържа разпоредби, приложими към издаването и изпълнението на европейските заповеди за арест(55). С оглед на тези съображения Съдът е постановил, че член 4а от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган не може да откаже изпълнението на европейска заповед за арест — издадена с цел изпълнение на присъда лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, когато съответното лице е попречило за личното си призоваване и не се е явило лично на съдебния процес поради укриването си в изпълняващата държава членка — единствено на основание, че няма гаранция, че при предаване на издаващата държава членка ще бъде спазено правото на нов съдебен процес, както е определено в членове 8 и 9 от Директива 2016/343(56).
97. Струва ми се, че тази позиция на Съда отразява изразената в съображение 3 от Рамково решение 2009/299 воля на законодателя на Съюза да не се поставя изпълнението на европейска заповед за арест в зависимост от предоставянето от издаващия орган на гаранции, че на лицето, за което е издадена заповедта, ще бъде осигурена възможност да поиска повторно разглеждане на делото в издаващата държава членка, и чийто достатъчен характер трябва да се прецени от изпълняващия орган. За да се преодолеят трудностите при взаимното признаване на задочни съдебни решения, произтичащи от наличието в държавите членки на различия в защитата на основните права(57), законодателят на Съюза е избрал да предвиди ясни и общовалидни основания за отказ за признаване на решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично(58).
98. От тази гледна точка отказът на Съда да се създаде основание за неизпълнение на европейска заповед за арест поради евентуално несъответствие на националното право на издаващата държава членка с разпоредбите на Директива 2016/343(59), според мен допуска член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 да се тълкуват в съответствие с член 8, параграф 2 от Директива 2016/343.
99. Всъщност е важно да се подчертае, че паралелът между тези разпоредби е накарал Съда да подчертае функционалната връзка между разпоредбите на тази директива и на Рамково решение 2002/584(60). Според мен тази констатация важи и за разпоредбите на Рамково решение 2008/909.
100. Тази функционална връзка, която гарантира съгласуваността и подредеността на системата от процесуални гаранции за задочно осъдените лица, ме кара да приема в контекста на прилагането на Рамково решение 2008/909, че за да се определи дали дадено положение съответства на някоя от хипотезите по член 9, параграф 1, буква и), подточка i) или ii) от това рамково решение и дали следователно признаването на съдебно решение и изпълнението на наказание не могат да бъдат отказани от компетентния орган на изпълняващата държава членка, следва да се вземат предвид условията, предвидени съответно в член 8, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2016/343, както са посочени и уточнени от Съда.
101. Обратното би могло да доведе до задължаване на компетентния орган на изпълняващата държава членка да признае съдебно решение и да изпълни наказание, въпреки че условията по член 8, параграф 2, буква а) или б) от Директива 2016/343 не са изпълнени и следователно въпреки че задочно осъденото лице не може валидно да бъде лишено от правото си на нов съдебен процес. По-специално, да се приеме, че прилагането на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 зависи от условия, по-гъвкави от предвидените в член 8, параграф 2, буква б) от Директива 2016/343, като например просто уведомяване, че даден съдебен процес ще се проведе, без други уточнения, би могло да задължи този орган да признае съдебно решение, което иначе може да бъде поставено под въпрос при нов съдебен процес, в случай че такъв се проведе.
102. Припомням обаче, че съгласно предвиденото в член 8, параграф 3 от Директива 2016/343 решението може да бъде изпълнено срещу съответното лице, когато е постановено в съответствие с член 8, параграф 2 от тази директива. Ето защо ми се струва логично да се приеме, че когато предвидените в буква а) или б) от тази разпоредба условия са изпълнени и следователно съответното лице може да бъде лишено от правото на нов съдебен процес и решението може да бъде изпълнено, компетентният орган на изпълняващата държава членка не може да възпрепятства такова изпълнение, като се позове на основанието за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието, предвидено в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909.
103. Тези обстоятелства подкрепят становището ми, че подобно на случаите по член 8, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2016/343(61), следва да се приеме, че подточки i) и ii) от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 са приложими алтернативно и всяка от тях предвижда две кумулативни условия, първото от които изисква заинтересованото лице да е било уведомено за насрочения съдебен процес, което означава, че то трябва да е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес.
104. Второто условие, което член 9, параграф 1, буква и), подточки i) и ii) от Рамково решение 2008/909 поставя, за да не може компетентният орган на изпълняващата държава членка да упражни правомощието си да откаже да признае съдебното решение и да изпълни наказанието, е или осъденото лице да е било уведомено за възможността за постановяване на решение, ако не се яви на съдебния процес, или да е упълномощило защитник, посочен от това лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес, и действително да е било защитавано от този защитник на процеса.
105. Въз основа на последното условие, заедно с условието съответното лице да е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес, може да се докаже, че съгласно посоченото в съображение 10 от Рамково решение 2009/299 това лице съзнателно е избрало да бъде представлявано от защитник, вместо да се яви лично на съдебния процес.
106. От друга страна, противно на това, което би могло да се разбира от текста на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, не считам, че тази разпоредба изисква уведомяването на заинтересованото лице за определената дата и място на съдебния процес задължително да предхожда упълномощаването на неговия защитник да го защитава на този съдебен процес. Посочената разпоредба би трябвало да се тълкува по-скоро в смисъл, че предвижда две кумулативни условия, които обаче не трябва задължително да бъдат изпълнени в определена последователност. Възприемането на различно тълкуване би довело до налагането на прекомерни формални изисквания, като например необходимостта от потвърждаване или подновяване на упълномощаването за целите на въззивното производство, въпреки че това упълномощаване първоначално е било направено, за да обхване цялото производство. Макар, както смятам, уведомяването на заинтересованото лице за определената дата и място на съдебния процес да има за цел да му позволи да присъства на съдебния процес срещу него, няма значение дали тази информация се предоставя преди упълномощаването на защитник, или след това. Впрочем отбелязвам, че когато уточнява условията, предвидени в член 8, параграф 2, буква б) от Директива 2016/343, Съдът не подчертава необходимостта от определена последователност между уведомяването на съответното лице за съдебния процес и упълномощаването на адвокат. Освен това отбелязвам, че когато заинтересованото лице упълномощава адвокат да обжалва и да го представлява във въззивното производство, това упълномощаване по необходимост предхожда уведомяването относно датата и мястото на въззивния съдебен процес, които по правило не са известни на този етап.
107. Ще добавя, че ако спазването на такава последователност бъде наложено в рамките на изключението, предвидено в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, това би могло да доведе до силно ограничаване на случаите на прилагане на това изключение, което би противоречало на правилото, че основанията за отказ от признаване на съдебното решение и за отказ от изпълнение на наказанието трябва да се тълкуват стриктно. В това отношение припомням, че всяко изключение от принципа на взаимно признаване трябва да се тълкува стриктно(62). Така, що се отнася до член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909, Съдът е постановил, че условието за двойна наказуемост представлява изключение от правилото на принципа за признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието. Поради това приложното поле на основанието за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието, изведено от липсата на двойна наказуемост, посочено в тази разпоредба, трябва да се тълкува стриктно, за да се ограничат случаите на отказ от признаване и изпълнение(63). Както Съдът вече е уточнил, стриктното тълкуване на посочената разпоредба допринася за постигането на преследваната с Рамково решение 2008/909 цел за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, както се посочва в член 3, параграф 1 от него(64). Според мен тези изводи би трябвало да са относими за прилагането на предвиденото в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 основание за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието.
108. От всички изложени по-горе съображения стигам до извода, че член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение изисква спазването на две кумулативни условия, а именно, от една страна, заинтересованото лице да е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес и от друга страна, да е упълномощило защитник, посочен от самото него или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес, и действително да е било защитавано от този защитник на процеса. Това уведомяване не трябва непременно да предхожда упълномощаването на посочения защитник.
109. Сега е необходимо да се изясни начинът, по който компетентният орган на изпълняващата държава членка трябва да провери дали тези условия са изпълнени.
3. Проверката на условията, предвидени в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909
а) По първото условие: случаите, в които се счита, че заинтересованото лице е получило достатъчно информация
110. За да се провери дали е изпълнено първото условие по член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, според мен и тук още веднъж е уместно да се вземе предвид съдебната практика във връзка с Директива 2016/343. Всъщност в този контекст Съдът е установил случаи, при които следва да се счита, че съответното лице е било уведомено за водения срещу него съдебен процес.
111. Така Съдът посочва, че както следва от съображение 38 от Директива 2016/343, за да се определи дали първото условие по член 8, параграф 2, букви а) и б) от тази директива е изпълнено, следва да се обърне особено внимание, от една страна, на усилията, които публичните органи са положили, за да информират заинтересованото лице за съдебния процес срещу него, и от друга страна, на усилията, които това лице е положило, за да получи предназначената за него информация. Вследствие на това според Съда от значение за преценката относно това условие са евентуални точни и обективни данни, че макар да е официално уведомено, че е обвинено в извършването на престъпление, и поради това да знае, че срещу него ще се води съдебен процес, посоченото лице умишлено прави така, че да избегне официалното получаване на информацията относно датата и мястото на съдебния процес. Може да се приеме, че са налице такива точни и обективни данни например когато лицето умишлено е съобщило неверен адрес на компетентните органи или вече не се намира на адреса, който им е съобщило(65). Така обстоятелството, че съответното лице умишлено е попречило на държавата да го уведоми, представлява релевантно обстоятелство за определянето дали предоставената му информация е достатъчна.
112. Въз основа на тези обстоятелства отбелязвам, че по делото в главното производство компетентните органи на държавата членка, в която е постановена присъдата, изглежда, не са нарушили задължението си за полагане на дължимата грижа, за да уведомят SO за провеждането на въззивния процес. Всъщност не се оспорва, че тези органи са изпратили своевременно официален документ, посочващ датата и мястото на съдебния процес, на адреса, който SO е съобщил на тези органи, а именно адреса на кантората на неговия защитник, и че този документ действително е бил доставен на този адрес. Като посочва този адрес, SO изразява желание връчванията, изпратени до кантората на защитника му, да бъдат приравнени на връчвания на самия него.
113. За сметка на това SO може да бъде упрекнат, че не е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа. Всъщност, както посочва запитващата юрисдикция, въпреки подадената от него въззивна жалба SO не е поддържал достатъчен контакт нито с полските съдебни органи, нито със защитника си, чиято кантора е посочил като адрес, на който трябва да се извършат всички връчвания. Тъй като не е поддържал контакт, който би му позволил да узнае датата и мястото на своя съдебен процес, понастоящем SO не би могъл да се позове пред компетентния орган на изпълняващата държава членка на факта, че не е разполагал с тази информация. Обстоятелството, че самият правен съветник не е уведомил SO за датата и мястото на въззивното заседание, не ми се струва релевантно в този контекст.
114. При тези обстоятелства считам, че своевременното изпращане от компетентните органи на осъждащата държава членка на официален документ, посочващ датата и мястото на съдебния процес, на адреса, съобщен от осъденото лице на тези органи като адрес, на който трябва да се извършат всички връчвания, а именно адреса на кантората на неговия защитник, и доказателството, че този документ действително е бил връчен на този адрес, са равнозначни на уведомяване на това лице за тази дата и място.
115. От това следва, че трябва да се счита, че осъденото лице е било уведомено за датата и мястото на съдебния процес срещу него(66).
116. Следователно, тъй като първото условие, посочено в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, според мен е изпълнено, следва да се провери дали това е така и по отношение на второто условие.
б) По второто условие: упълномощаване на защитник, който е защитавал лицето на съдебния процес
117. Що се отнася до представителството от упълномощен адвокат, Съдът уточнява, че наличието на „упълномощаване“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква б) от Директива 2016/343 изисква самото засегнато лице да е поверило на адвокат, евентуално определен служебно, задачата да го представлява в задочния съдебен процес(67). От това следва, че обстоятелството, че задочно осъдено лице е било защитавано от служебно назначен адвокат в хода на цялото съдебно производство, водено в негово отсъствие, само по себе си не е достатъчно, за да бъде изпълнено второто условие, посочено в тази разпоредба(68).
118. Според Съда представителството от адвокат позволява да се докаже, че лицето, съдено в задочно производство, се е отказало доброволно и недвусмислено от правото си да присъства в съдебния процес, само ако това лице умишлено е оставило на този адвокат грижата да го защитава пред съда, което предполага лицето да е избрало адвоката конкретно, за да го представлява в съдебния процес в негово отсъствие(69).
119. Въз основа на тези обстоятелства, които според мен са водещи за преценката на второто условие, предвидено в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, ми се струва, че с оглед на преписката, с която разполага Съдът, и без да се засягат проверките, които трябва да извърши запитващата юрисдикция, следва да се приеме, че в случая това условие е изпълнено.
120. Всъщност SO е упълномощил правен защитник, ангажиран от него да го представлява както по време на производството на първа инстанция, така и по време на въззивното производство. Обстоятелството, че SO е бил защитаван в хода на въззивното производство от адвокат, заместващ този защитник, според мен не представлява проблем, що се отнася до въпроса дали SO е бил представляван пред въззивния съд от упълномощен защитник, тъй като тази защита, чието действително изпълнение не се оспорва, се явява продължение на упълномощаването на посочения защитник.
121. Всички тези обстоятелства ме карат да приема, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство условията за прилагане на изключението, предвидено в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, изглеждат изпълнени. Следователно компетентният орган на изпълняващата държава членка не може да откаже да признае съдебното решение и да изпълни наказанието.
122. Във всеки случай, дори запитващата юрисдикция да стигне до извода, че тези условия не са изпълнени, важно е да се подчертае, че тя не може да бъде задължена съгласно националното си право да откаже да признае съдебното решение и да изпълни наказанието. Всъщност тя разполага със свобода на преценка дали да приложи основанието за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието, предвидено в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909. Третият преюдициален въпрос се отнася до тази проблематика.
В. По третия преюдициален въпрос
123. С този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се произнесе дали член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава компетентния орган на изпълняващата държава членка да откаже да признае съдебно решение и да изпълни наказание, когато не е приложимо нито едно от изключенията, предвидени в тази разпоредба.
124. Поради съображенията, които изложих в представеното днес заключение по дело Khuzdar (C‑95/24) и към които препращам, според мен на този въпрос следва да се отговори утвърдително.
Г. По четвъртия преюдициален въпрос
125. С този въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе дали член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че осъденото лице може да се откаже от защитата, произтичаща от тази разпоредба, и по този начин да позволи изпълнението на задочно постановена присъда дори когато посочените в тази разпоредба условия не са изпълнени. По-специално, тази юрисдикция иска да се установи дали фактът, че заинтересованото лице е поискало от компетентния орган на държавата членка, в която е постановена присъдата, наказанието да бъде изпълнено в държавата членка, чийто гражданин е то, представлява такъв отказ.
126. В самото начало уточнявам, че отговорът на този въпрос е полезен в рамките на главното производство само в случай че запитващата юрисдикция установи, че условията, предвидени в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от това рамково решение, не са изпълнени.
127. Припомням, че член 9, параграф 1, буква и), подточки i)—iii) от посоченото рамково решение предвижда условията, при които може да се приеме, че заинтересованото лице е направило съзнателен и недвусмислен отказ да присъства на своя съдебен процес, поради което признаването на съдебното решение и изпълнението на наказанието, наложено на задочно осъденото лице, не биха могли да се обвържат с условието то да може да се ползва от производство за повторно разглеждане в негово присъствие в държавата членка, в която е постановена присъдата(70).
128. По-специално, от член 9, параграф 1, буква и), подточка iii) от Рамково решение 2008/909 следва, че компетентният орган на изпълняващата държава членка не може да откаже да признае съдебното решение и да изпълни наказанието, ако, след като решението му е било връчено лично и е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което лицето има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение, това лице изрично е заявило, че не оспорва решението, или не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.
129. Според мен сам по себе си фактът, че заинтересованото лице е поискало от компетентния орган на държавата членка, в която е постановена присъдата, наказанието да се изпълни в държавата членка, чийто гражданин е то, не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия.
130. Разбира се, в настоящия случай поведението на SO може да изглежда противоречиво, доколкото, като иска наказанието му да бъде изпълнено в Германия, той явно приема това наказание. Важно е обаче да се подчертае, че SO може да отправи такова искане, като същевременно си запазва правото да поиска провеждането на нов съдебен процес.
131. След това уточнение, в този контекст следва да се вземе предвид съдебната практика относно идентичната разпоредба, съдържаща се в Рамково решение 2002/584. Всъщност от тази съдебна практика следва, че доколкото член 4а, параграф 1 от това рамково решение предвижда случай, при който изпълнението може да бъде отказано, изпълняващият съдебен орган при всички положения може, дори след като е констатирал, че обстоятелствата, за които се отнасят изключенията по-специално в букви а)—в) от тази разпоредба, не са налице в разглеждания случай, да вземе под внимание други обстоятелства, позволяващи му да се увери, че предаването на заинтересованото лице не води до нарушаване на правото му на защита, и по-специално да отчете поведението на заинтересованото лице(71).
132. С оглед на тази съдебна практика, която ми се струва приложима по аналогия при прилагането на член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909, считам, че искането на съответното лице присъдата му да бъде изпълнена в държавата членка, чийто гражданин е то, е част от тези обстоятелства. Така компетентният орган на изпълняващата държава членка може да осигури баланс между целите за борба с безнаказаността, за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице и за гарантиране на правото му на защита.
133. Ето защо предлагам на Съда да отговори на четвъртия преюдициален въпрос, че член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда в подточки i)—iii) условията, при които трябва да се счита, че осъденото лице се е отказало доброволно и недвусмислено да присъства на съдебния процес срещу него. Обстоятелството, че това лице е поискало от компетентния орган на държавата членка, в която е постановена присъдата, наказанието да бъде изпълнено в държавата членка, чийто гражданин е то, само по себе си не отговаря на условията по подточка iii) от тази разпоредба. Такова искане обаче е част от обстоятелствата, които компетентният орган на изпълняващата държава членка може, при упражняване на свободата си на преценка, да вземе предвид, за да реши дали желае да се позове на предвиденото в член 9, параграф 1, буква и) от това рамково решение основание за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието.
V. Заключение
134. С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на отправените от Kammergericht Berlin (Висш областен съд Берлин, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:
„1) Член 9, параграф 1, буква и), подточка i) от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година,
трябва да се тълкува в смисъл, че
връчването на призовка за явяване на защитник, когото осъденото лице е посочило като получател на призовки, само по себе си не позволява на компетентния орган на изпълняващата държава членка да приложи изключението, предвидено в тази разпоредба, доколкото тази хипотеза попада в обхвата на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от това рамково решение.
2) Член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, изменено с Рамково решение 2009/299,
трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в тази разпоредба изключение изисква спазването на две кумулативни условия, а именно, от една страна, заинтересованото лице да е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес и от друга страна, да е упълномощило защитник, посочен от самото него или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес, и действително да е било защитавано от този защитник на процеса. Това уведомяване не трябва непременно да предхожда упълномощаването на посочения защитник.
Своевременното изпращане от компетентните органи на осъждащата държава членка на официален документ, посочващ датата и мястото на съдебния процес, на адреса, съобщен от осъденото лице на тези органи като адрес, на който трябва да се извършат всички връчвания, а именно адреса на кантората на неговия защитник, и доказателството, че този документ действително е бил връчен на този адрес, са равнозначни на уведомяване на това лице за тази дата и място. В този случай следва да се счита, че лицето е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес, така че може да се приеме, че първото условие, посочено в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от измененото Рамково решение 2008/909, е изпълнено.
3) Член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909, изменено с Рамково решение 2009/299,
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, която задължава компетентния орган на изпълняващата държава членка да откаже да признае съдебно решение и да изпълни наказание, когато не е приложимо никое от предвидените в тази разпоредба изключения.
Националният съд е длъжен, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, да тълкува тази национална правна уредба, доколкото е възможно, с оглед на текста и целите на измененото Рамково решение 2008/909.
4) Член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909, изменено с Рамково решение 2009/299,
трябва да се тълкува в смисъл, че
предвижда в подточки i)—iii) условията, при които трябва да се счита, че осъденото лице се е отказало доброволно и недвусмислено да присъства на съдебния процес срещу него. Обстоятелството, че това лице е поискало от компетентния орган на държавата членка, в която е постановена присъдата, наказанието да бъде изпълнено в държавата членка, чийто гражданин е то, само по себе си не отговаря на условията по подточка iii) от тази разпоредба. Такова искане обаче е част от обстоятелствата, които компетентният орган на изпълняващата държава членка може, при упражняване на свободата си на преценка, да вземе предвид, за да реши дали желае да се позове на предвиденото в член 9, параграф 1, буква и) от това рамково решение основание за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието“.
1 Език на оригиналния текст: френски.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
2 Вж. съображение 33 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1). Вж. също решение от 20 май 2025 г., Качев (C‑135/25 PPU, наричано по-нататък „решение Качев“, EU:C:2025:366, т. 31 и цитираната съдебна практика).
3 Вж. съображение 35 от Директива 2016/343. Вж. също първото съображение от Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24).
4 ОВ L 327, 2008 г., стр. 27.
5 Наричано по-нататък „Рамково решение 2008/909“.
6 По това дело засегнатото лице се е укрило, без да посочи адрес за целите на връчването, поради което словашкият съд не е бил в състояние нито да го открие, нито да му връчи призовката за явяване в съдебното заседание.
7 BGBl. 1982 I, стр. 2071.
8 Наричано по-нататък „присъдата от 5 август 2019 г.“.
9 Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299 (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“).
10 В това отношение запитващата юрисдикция се позовава на решения от 10 август 2017 г., Tupikas (C‑270/17 PPU, EU:C:2017:628), и от 21 декември 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Задочно осъждане) (C‑397/22, EU:C:2023:1030).
11 C‑108/16 PPU, EU:C:2016:346.
12 C‑397/22, EU:C:2023:1030.
13 C‑396/22, EU:C:2023:1029.
14 Вж. решения от 9 ноември 2023 г., Staatsanwaltschaft Aachen (C‑819/21, EU:C:2023:841, т. 19), и от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА) (C‑305/22, EU:C:2025:665, т. 45).
15 Вж. решение от 9 ноември 2023 г., Staatsanwaltschaft Aachen (C‑819/21, EU:C:2023:841, т. 20).
16 Вж. по-специално решение от 21 декември 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Задочно осъждане) (C‑398/22, EU:C:2023:1031, т. 29 и цитираната съдебна практика).
17 Вж. по-специално решение от 21 декември 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Задочно осъждане) (C‑398/22, EU:C:2023:1031, т. 32 и цитираната съдебна практика).
18 Вж. решение от 24 май 2016 г., Dworzecki (C‑108/16 PPU, EU:C:2016:346, т. 32).
19 C‑108/16 PPU, EU:C:2016:346.
20 Вж. решение от 24 май 2016 г., Dworzecki (C‑108/16 PPU, EU:C:2016:346, т. 54).
21 Текстът на италиански език на член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584 е формулиран по идентичен начин.
22 Вж. по-специално решения от 25 март 2010 г., Helmut Müller (C‑451/08, EU:C:2010:168, т. 38), и от 3 юли 2025 г., Смилиев (C‑263/24, EU:C:2025:525, т. 67).
23 Вж. по-специално текстовете на немски и унгарски език.
24 Вж. по-специално текстовете на чешки и полски език. Вж. също текста на шведски език, в който се говори за „уведомен за планираното съдебно заседание“.
25 На български език: „процес“; на испански език: „juicio“; на хърватски език: „suđenje“; на датски език: „retssag“; на гръцки език: „díkis“; на френски език: „procès“; на литовски език: „teisminis nagrinėjimas“; на нидерландски език: „proces“; на румънски език: „procesul“, и на словенски език: „sojenje“.
26 За сметка на това текстовете на словашки и фински език на тези разпоредби се отнасят и до „процеса“ (съответно „konania“ и „oikeudenkäynnistä“), но този термин се тълкува в смисъл на „производство“, а не на „съдебно заседание“.
27 Тази категория обхваща по-специално Република Хърватия, Великото херцогство Люксембург и Република Полша.
28 Тази категория обхваща по-специално Кралство Белгия (като се вземе предвид транспонирането в националното право на разглежданите разпоредби както на френски, така и на нидерландски език), Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Ирландия, Република Гърция, Република Кипър, Република Литва, Унгария, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Словашката република, Република Финландия (като се вземе предвид транспонирането в националното право на разглежданите разпоредби както на фински, така и на шведски език) и Кралство Швеция. Посочената категория включва и Италианската република, но само що се отнася до транспонирането на член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584.
29 Същото важи и за кипърското законодателство, което използва гръцкия израз „tis programmatisménis díkis“, който е еквивалент на английския израз „the scheduled trial“. В България употребата на думата „насрочен“ (предвиден, организиран, определен) във връзка със заседанието произтича от думата „насрочвам“, която означава „да се определи моментът, в който ще се извърши дадено действие“, което предполага, че понятието „насроченото съдебно заседание“ в българското право предполага и определянето на конкретна дата. В Дания се използва терминът „den berammede retssag“, който се превежда буквално като „програмираното съдебно заседание“. Програмирането на съдебно заседание означава, че са определени дата и час за разглеждане на делото. В Унгария се използват термините „kitűzött tárgyalás“, които буквално означават „насрочено съдебно заседание“, което предполага, че вече е определена дата за съдебното заседание. В Чешката република употребата на прилагателното „nařízeném“, което буквално означава „определено“ или „разпоредено“, във връзка с термина „jednání“ (съдебно заседание) подсказва, че вече е определена дата за съдебното заседание.
30 Тази категория включва по-специално Кралство Испания, Френската република, Румъния, Република Словения и Италианската република, но в последната държава членка, единствено що се отнася до транспонирането на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909. По-конкретно, Кралство Испания използва думите „уведомено за определената дата и място на съдебното заседание“, Френската република — „уведомено за датата и мястото на съдебния процес“ (като под „процес“ се има предвид „съдебно заседание“), Италианската република (само за транспонирането на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909) — „уведомено за насрочената дата на съдебното заседание“, Румъния — „уведомено за деня, месеца, годината и мястото на явяване“, и Република Словения — „уведомено за определения ден и място на съдебното заседание“.
31 Вж. по-специално решения от 27 октомври 1977 г., Bouchereau (30/77, EU:C:1977:172, т. 14), и от 13 февруари 2025 г., Verbraucherzentrale Berlin (Понятие за задължителен начален период на абонамент) (C‑612/23, EU:C:2025:82, т. 31 и цитираната съдебна практика).
32 Вж. по-специално по аналогия решения от 17 декември 2020 г., Generalstaatsanwaltschaft Hamburg (C‑416/20 PPU, наричано по-нататък „решение Generalstaatsanwaltschaft Hamburg“, EU:C:2020:1042, т. 39 и цитираната съдебна практика), и от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказание) (C‑514/21 и C‑515/21, EU:C:2023:235, т. 50 и цитираната съдебна практика).
33 Вж. по-специално по аналогия решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказание) (C‑514/21 и C‑515/21, EU:C:2023:235, т. 50).
34 Вж. по-специално решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказание) (C‑514/21 и C‑515/21, EU:C:2023:235, т. 60 и цитираната съдебна практика).
35 Вж. по-специално решение от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес на изведен от територията обвиняем) (C‑420/20, EU:C:2022:679, т. 53 и цитираната съдебна практика).
36 Вж. по-специално решение Качев (т. 31 и цитираната съдебна практика).
37 Вж. по-специално решение Качев (т. 32 и цитираната съдебна практика). Наричано по-нататък „правото на нов съдебен процес“.
38 Вж. решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил) (C‑569/20, EU:C:2022:401, т. 29).
39 Вж. решения от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил) (C‑569/20, EU:C:2022:401, т. 31), от 16 януари 2025 г., VB II (Уведомяване за правото на нов съдебен процес) (C‑400/23, EU:C:2025:14, т. 59), от 16 януари 2025 г., Стангалов (C‑644/23, EU:C:2025:16, т. 36), и Качев (т. 33).
40 Съгласно тази разпоредба постановеното в съответствие с параграф 2 решение може да бъде изпълнено срещу заподозрения или обвиняемия.
41 Вж. решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил) (C‑569/20, EU:C:2022:401, т. 30).
42 Вж. решение Качев (т. 34). Съдът е подчертал, че член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 отдава особено значение на уведомяването на лицето, доколкото изрично обвързва възможността за организиране на задочно съдебно производство с условието лицето да е било уведомено за провеждането на това производство (вж. решение от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес на изведен от територията обвиняем), C‑420/20, EU:C:2022:679, т. 51).
43 Вж. решение от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес на изведен от територията обвиняем) (C‑420/20, EU:C:2022:679, т. 52).
44 Вж. решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил) (C‑569/20, EU:C:2022:401, т. 41).
45 Вж. решение Качев (т. 38).
46 Така според Съда, когато засегнатото лице не е било уведомено своевременно за съдебния процес или когато, след като е било информирано за него или се счита за получило такава информация, не е било уведомено за последиците от своето неявяване, нито е било надлежно представлявано в този съдебен процес от упълномощен да го защитава адвокат, то по принцип има право на нов съдебен процес, от момента, когато е узнало за задочно постановената присъда (вж. по-специално решение Качев, т. 42 и цитираната съдебна практика).
47 Вж. по-специално решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказание) (C‑514/21 и C‑515/21, EU:C:2023:235, т. 73 и цитираната съдебна практика).
48 Вж. по аналогия решение от 26 февруари 2013 г., Melloni (C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 52).
49 Вж. решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил) (C‑569/20, EU:C:2022:401), в което Съдът приема, че предоставената с член 8, параграфи 2 и 3 от Директива 2016/343 възможност на държавите членки — когато са изпълнени предвидените в член 8, параграф 2 условия — за задочно провеждане на съдебен процес и за изпълнение на решението, без да предвиждат право на нов съдебен процес, се основава на постулата, че в посочената в параграф 2 ситуация надлежно уведоменото лице доброволно и недвусмислено се е отказало от правото си да присъства на съдебния процес (т. 34 от това решение).
50 Така в рамките на европейската заповед за арест Съдът отбелязва, че „Рамково решение 2002/584 се вписва в цялостна система от гаранции за ефективна съдебна защита, предвидени в други разпоредби от правото на Съюза“ (решение от 28 януари 2021 г., Специализирана прокуратура (Декларация за правата) (C‑649/19, EU:C:2021:75, т. 76).
51 Вж. определение от 20 септември 2024 г., Anacco (C‑504/24 PPU, наричано по-нататък „определение Anacco“, EU:C:2024:779, т. 51).
52 Вж. решение Generalstaatsanwaltschaft Hamburg (т. 45).
53 Вж. решение Generalstaatsanwaltschaft Hamburg (т. 46).
54 Вж. решение Generalstaatsanwaltschaft Hamburg (т. 47). Вж. също определение Anacco (т. 55).
55 Вж. решение Generalstaatsanwaltschaft Hamburg (т. 47).
56 Вж. решение Generalstaatsanwaltschaft Hamburg (т. 56). Освен това подчертавам, че в решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на европейска заповед за арест) (C‑514/21 и C‑515/21, EU:C:2023:235), Съдът е постановил, че сред посочените в член 5 от Рамково решение 2002/584 условия не фигурира поемането на задължението от страна на издаващата държава членка да признае правото на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, на нов съдебен процес в хипотезата на задочното му осъждане в нарушение на неговото право на защита. Следователно правото на Съюза не допуска изпълняващият съдебен орган да може да обвърже с подобно условие предаването на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест (т. 80 от това решение). Съдът обаче уточнява, че в зависимост от конкретния случай може да се наложи този орган да потърси, чрез подаване на искане за допълнителна информация по смисъла на член 15, параграф 2 от това рамково решение, уверението на издаващата държава членка, че лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, ще бъде уведомено, че съгласно правото на издаващата държава членка ще му бъде предоставено право на нов съдебен процес, в който то ще може да участва, като по този начин ще бъде предоставена възможност за повторно разглеждане на делото по същество, като се вземат предвид новите доказателства, и за отмяна на първоначалния съдебен акт, като се има предвид, че ако издаващата държава членка даде такава гаранция, издаващият съдебен орган би бил задължен да предаде съответното лице в съответствие с член 4а, параграф 1, буква г) от посоченото рамково решение (т. 82 от посоченото решение).
57 Вж. решение от 26 февруари 2013 г., Melloni (C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 62), както и определение Anacco (т. 58).
58 Вж. съображение 4 от Рамково решение 2009/299. Вследствие на измененията, въведени с това рамково решение, Рамково решение 2002/584 вече хармонизира условията за изпълнение на европейската заповед за арест в случай на задочно осъждане, с което се отразява консенсусът, постигнат от всички държави членки относно обхвата, който на основание на правото на Съюза трябва да се предостави на процесуалните права, от които се ползват задочно осъдените, които са обект на европейска заповед за арест (вж. по-специално решение от 26 февруари 2013 г., Melloni, C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 62, и определение Anacco, т. 58).
59 В това отношение Съдът изтъква невъзможността за позоваване на Директива 2016/343, за да се попречи на изпълнението на европейска заповед за арест извън предвидените в Рамково решение 2002/584 случаи, при които не се допуска изпълнение (вж. решение Generalstaatsanwaltschaft Hamburg, т. 55).
60 Вж. решение от 16 януари 2025 г., VB II (Уведомяване за правото на нов съдебен процес) (C‑400/23, EU:C:2025:14, т. 48). Вж. също определение Anacco (т. 52).
61 Вж. решение Качев (т. 34).
62 Вж. по-специално решения от 29 април 2021 г., X (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem) (C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 39), от 14 юли 2022 г., Procureur général près la cour d’appel d’Angers (C‑168/21, EU:C:2022:558, т. 40), и от 6 юни 2023 г., O. G. (Европейска заповед за арест срещу гражданин на трета държава) (C‑700/21, EU:C:2023:444, т. 33). Вж. също така определение Anacco (т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).
63 Вж. решение от 11 януари 2017 г., Grundza (C‑289/15, EU:C:2017:4, т. 46).
64 Вж. решение от 11 януари 2017 г., Grundza (C‑289/15, EU:C:2017:4, т. 50 и 51).
65 Вж. по-специално решение Качев (т. 35 и цитираната съдебна практика).
66 Вж. по аналогия относно хипотезата на укриване на съответното лице решение Качев (т. 37 и цитираната съдебна практика).
67 Вж. по-специално решение Качев (т. 41 и цитираната съдебна практика).
68 Вж. решение Качев (т. 59).
69 Вж. решение Качев (т. 61).
70 Вж. по аналогия решение от 26 февруари 2013 г., Melloni (C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 52).
71 Вж. решение от 21 декември 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Задочно осъждане) (C‑396/22, EU:C:2023:1029, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).