1.

За френския литературен пейзаж отдавна са характерни мерки за защита, насочени към опазване на културното наследство, и правната уредба на цените е за тази цел основен стълб от приемането през 1981 г. на Закона „Lang“ ( 2 ). С този закон се въвежда единна цена на книгата, за да се гарантира равен достъп до литература на цялата територия, като по този начин се насърчава съществуването на децентрализирана мрежа от книжарници и многообразие на издателства в противовес на уеднаквяването на пазара. Почти 40 години по-късно т.нар. Закон „Darcos“ от 2021 г. разширява действието на тази защитна правна уредба в цифровата ера, като налага минимална такса от 3 евро за доставката на книги, поръчани онлайн, на стойност, по-ниска от 35 евро.

2.

Conseil d’État (Държавен съвет) се стреми да определи дали е възможно да се съвместят, от една страна, правото на Съюза, основано на аксиомата за вътрешен пазар със свободно движение на продукти и на производствените фактори, и от друга страна, национална културна политика, която чрез определяне на цените цели да защити независимите книжарници, да запази плурализма в издателската дейност и да утвърди статута на книгата като „непазарно благо“, част от националното наследство.

3.

Своеобразието на настоящото дело произтича от факта, че запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда само относно разпоредбите от правото на Съюза, с оглед на които тя трябва да разгледа въпросната правна уредба, без да задава въпрос по същество дали съответната правна уредба е съвместима с правото на Съюза.

4.

В случая става въпрос евентуално за Директиви 2000/31/ЕО ( 3 ) и 2006/123/ЕО ( 4 ), както и за основните свободи на Договора за функционирането на ЕС, по-точно свободното движение на стоки съгласно член 34 ДФЕС и свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 ДФЕС.

5.

Съображения 18 и 21 от Директива 2000/31 предвиждат:

[…]

6.

Член 1 от тази директива, озаглавен „Цел и приложно поле“, предвижда в параграф 6, че „[н]астоящата директива не засяга мерките, които са предприети на [равнището на Съюза] или на национално равнище, при спазване на правото [на Съюза] за насърчаване на културното и езиково разнообразие и осигуряване защитата на плурализма“.

7.

Член 2, буква з) от посочената директива предвижда:

„По смисъла на настоящата директива, следните термини означават:

[…]

8.

Съгласно член 3 от същата директива, озаглавен „Вътрешен пазар“:

„1.   Всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област.

2.   Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.

[…]

4.   Държавите членки […] могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:

[…]“.

9.

Съображения 11, 33, 40, 76 и 83 от Директива 2006/123 предвиждат:

[…]

[…]

[…]

[…]

10.

Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет“, предвижда в параграфи 1—6:

„1.   Настоящата директива установява общи разпоредби за улесняване упражняването на свободата на установяване за доставчиците на услуги и свободното движение на услуги, като същевременно се запазва високото качество на услугите.

2.   Настоящата директива не се прилага относно либерализацията на услугите от общ икономически интерес, запазени за публични или частни субекти, нито относно приватизацията на публични субекти, които предоставят услуги.

3.   Настоящата директива не се прилага относно премахването на монополи, предоставящи услуги, нито относно помощи, предоставяни от държави членки, които са предмет на правилата [на Съюза] относно конкуренцията.

Настоящата директива не засяга свободата на държавите членки да определят, в съответствие с правото [на Съюза], какво за тях са услуги от общ икономически интерес, как се организират и финансират такива услуги, в съответствие с правилата за държавните помощи и какви специфични задължения са свързани с тях.

4.   Настоящата директива не засяга мерките предприети на нивото [на Съюза] или на национално ниво, в съответствие с правото [на Съюза], за защита и насърчаване на културното или езиково разнообразие, или на плурализма на медиите.

5.   Настоящата директива не засяга правилата на наказателното право на държавите членки. Независимо от това, държавите членки не могат да ограничават свободата да се предоставят услуги чрез прилагане на наказателноправни разпоредби, които специално регулират или влияят на достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуги, заобикаляйки правилата, залегнали в настоящата директива.

6.   Настоящата директива не засяга трудовото право, ко[е]то държавите членки прилагат в съответствие с националното право, съобразявайки се с правото [на Съюза]. По същия начин настоящата директива не засяга законодателството на държавите членки в сферата на общественото осигуряване“.

11.

Член 2 от посочената директива, озаглавен „Обхват“, предвижда:

„1.   Настоящата директива се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка.

2.   Настоящата директива не се прилага спрямо следните дейности:

[…]

[…]“.

12.

Член 3, параграф 1 от същата директива предвижда по-специално, че ако нейните разпоредби влизат в противоречие с разпоредба на друг акт на Съюза, регулираща специфични аспекти на достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в специфичен сектор, предимство има разпоредбата на другия акт [на Съюза] и тя се прилага към тези специфични сектори.

13.

Член 4, точка 1 от Директива 2006/123 определя понятието „услуга“ като „всяка стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице, обичайно осъществявана срещу възнаграждение, както е посочено в член [57 ДФЕС]“.

14.

Член 15 от тази директива е част от глава III, озаглавена „Свобода на установяване за доставчиците“, и в параграфи 2 и 3 от него се предвижда:

„2.   Държавите членки проверяват дали техните правни системи поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга в зависимост от спазването на някои от следните недискриминационни изисквания:

[…]

[…]

3.   Държавите членки удостоверяват, че изискванията, посочени в параграф 2, отговарят на следните условия:

[…]

[…]“.

15.

Член 16 от тази директива, който е включен в глава IV от нея, озаглавена „Свободно движение на услуги“, предвижда:

„1.   Държавите членки съблюдават правото на доставчиците да предоставят услуги в държава членка, различна от тази, в която са установени.

Държавата членка, в която се предоставя услугата, гарантира свободен достъп до и свободно упражняване на дейността по предоставяне на услугата в рамките на цялата си територия.

Държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга на тяхна територия, в зависимост от изпълнението на всякакви изисквания, които не са съобразени със следните принципи:

[…]

3.   Държавата членка, в която се мести доставчикът, запазва възможността да налага изисквания относно осъществяването на дейност по предоставяне на услуга, когато това е оправдано по причини, свързани с [обществения ред], обществената сигурност, общественото здраве и опазването на околната среда, и в съответствие с параграф 1. Също така, държавата членка запазва възможността да прилага, в съответствие с правото [на Съюза], своите правила относно условията за наемане на работа, включително и онези, залегнали в колективните трудови договори“.

16.

Член 1, първа и четвърта алинея от Закона от 1981 г. предвижда:

„Всяко физическо или юридическо лице, което издава или внася книги, е длъжно да определи за книгите, които издава или внася, крайна продажна цена.

[…]

Търговците на дребно прилагат действителна продажна цена на дребно, между 95 % и 100 % от цената, определена от издателя или вносителя. Когато книгата се изпраща на купувача и не се взема от търговски обект за продажба на дребно на книги, продажната цена е цената, определена от издателя или вносителя. Услугата за доставка на книги в никакъв случай не може, пряко или непряко, да се предлага безвъзмездно от търговеца на дребно, освен ако книгата не е взета от търговски обект за продажба на дребно на книги. Таксата трябва да се начислява при спазване на минималния размер, определен с наредба на министрите, отговарящи за културата и икономиката, по предложение на Autorité de régulation des communications électroniques des postes et de la distribution de la presse (Орган за регулиране на електронните съобщения, пощите и разпространението на печата). Тази наредба отчита тарифите, предлагани от доставчиците на пощенски услуги на пазара за продажба на дребно на книги, и изискването за поддържане на територията на гъста мрежа от търговци на дребно“.

17.

Съгласно член 1 от Arrêté du 4 avril 2023 relatif au montant minimal de tarification du service de livraison du livre (Наредба от 4 април 2023 г. относно минималния размер на таксите за услугата за доставка на книги) ( 5 ):

„Минималният размер на таксата за услугата за доставка на книги, посочен в четвъртата алинея на член 1 от [Закона от 1981 г.], е:

Така определената минимална такса се прилага към услугата за доставка на поръчката, независимо от броя на включените в нея пратки.

Услугата за доставка се заплаща от купувача едновременно с плащането на поръчката“.

18.

Amazon EU Sàrl (наричано по-нататък „Amazon“), дружество по люксембургското право, подава до Conseil d’État (Държавен съвет), запитващата юрисдикция, жалба за отмяна на Наредбата от 4 април 2023 г.

19.

В подкрепа на жалбата си Amazon изтъква, че налагането на търговците на дребно на минимална такса за услугата за доставка на книги, които не се вземат от търговски обект за продажба на дребно на книги, съответстваща на минимален размер, определен с Наредбата от 4 април 2023 г., нарушава Директива 2000/31 като главно искане, а при условията на евентуалност — Директива 2006/123 и принципа на свободното движение на стоки, като същевременно уточнява, че голяма част от продаваните от него книги във Франция са доставяни от складове, намиращи се в друга държава членка.

20.

На първо място, запитващата юрисдикция счита, че с член 1, четвърта алинея от Закона от 1981 г. се урежда единствено услугата за доставка на книги. Поради това, като се има предвид член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31, така както е тълкуван от Съда в решение Ker-Optika ( 6 ), въведеното с тази разпоредба изискване не попада в приложното поле на тази директива.

21.

На второ място, тази юрисдикция посочва, че според Amazon член 1, четвърта алинея от Закона от 1981 г. поставял свободното упражняване на дейност по предоставяне на услуги в зависимост от изискване, несъвместимо с условията, предвидени в член 16, параграф 1 от Директива 2006/123. Що се отнася до Ministère de la Culture (Министерство на културата, Франция), то счита главно, че член 1, четвърта алинея от този закон е приет за целите на опазване на редакционното разнообразие, а оттам на културното разнообразие, поради което е изключен от приложното поле на тази директива в приложение на член 1, параграф 4 от нея. При условията на евентуалност, Министерството твърди, че културното разнообразие е съображение, което позволява да се обоснове въпросната правна уредба.

22.

На трето място, запитващата юрисдикция иска да се установи, в случай че бъде възприето тълкуването на Министерството на културата, дали преценката на дадена правна уредба с оглед на Директива 2006/123 изключва преценката с оглед на първичното право.

23.

На четвърто място, запитващата юрисдикция си задава въпроса, в случай че такава преценка би трябвало да се извърши с оглед на първичното право, дали национална мярка, с която се определя минимална такса за доставката на стока по домовете, трябва да се разглежда като отнасяща се до условие за продажба на тази стока и следователно да се преценява с оглед на свободното движение на стоки, гарантирано с член 34 ДФЕС, или с оглед на свободното предоставяне на услуги, гарантирано с член 56 ДФЕС, по-специално предвид засягането на дейността за онлайн продажба на тази стока или различния характер на престацията за доставка в сравнение с престацията за продажба на стоката.

24.

В този контекст Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25.

В началото следва да се подчертае, че целта на всеки от настоящите преюдициални въпроси е да се определи приложимото в случая право на Съюза. От тази гледна точка запитващата юрисдикция иска от Съда да установи с първия си въпрос дали разпоредбите на Директива 2006/123 са приложими; с втория, в случай че Директива 2006/123 би била приложима — дали може да се извърши преценка с оглед на първичното право, и с третия — дали разглежданата правна уредба представлява пречка по смисъла на член 34 или 56 ДФЕС. Тя обаче не задава въпрос за възможно обосноваване на евентуална пречка.

26.

Доколкото запитващата юрисдикция се позовава на защитата и насърчаването на културното разнообразие, следва да се разгледат заявената цел на разглежданата мярка и въведеният с нея механизъм за нейното постигане. Правната уредба, разглеждана в главното производство, задължава търговците на дребно да наложат на купувачите минимална такса за услугата за доставка на книги, които не се вземат от търговски обекти за продажба на дребно, а са доставяни до дома.

27.

Заявената цел на тази правна уредба е да бъдат защитени установените във Франция търговци на книги на дребно. Във връзка с това френското правителство обяснява, че във Франция по отношение на книжния пазар се води културна политика, „насочена към защита на книгата като културно благо срещу отрицателните последици, които може да произтекат от ценова конкуренция“. Именно с оглед на това в Закона от 1981 г. е предвиден общ механизъм за определяне на цените, според който издателите и вносителите на книги имат задължение да определят крайна продажна цена, която търговците на дребно са длъжни да спазват, като се запазва възможността за максимална отстъпка от 5 %.

28.

Въпреки че този общ механизъм за определяне на цените не попада в обхвата на настоящото заключение, може да се отбележи, че според поддръжниците му тази културна политика позволява да се гарантират жизнеността и многообразието на сектора на издаването и да се запази гъста и разнообразна мрежа за разпространение и за дистрибуция на книгите на цялата национална територия.

29.

Впрочем бих искал да посоча, че към Съда вече е отправяно запитване относно продажната цена на дребно на книгите във Франция, както и в Австрия, и той постановява, че такива режими не са несъвместими с разпоредбите на вътрешния пазар, и по-специално със свободното движение на стоки ( 7 ).

30.

Ръстът на продажбите в интернет коренно преобръща не само навиците на клиентите, но според френското правителство — и постигнатото със Закона от 1981 г. равновесие. Той разкрива и нов фактор в конкуренцията: разходите за доставка. Всъщност някои големи онлайн платформи предлагат безплатна доставка на книги, а това според френското правителство е за сметка на другите търговци на дребно. За да се отстрани тази неравнопоставеност на участниците на пазара, този закон е изменен, като се налага изискване при фактурирането на разходите за доставка да се спазва минимален размер на такса, и като се предвижда долен праг от 3 евро, както и възможността за почти изцяло безплатна доставка при покупка на стойност над 35 евро.

31.

Следователно въпросната правна уредба е насочена изрично към продажбата на книги в интернет, при което стигаме до анализа на Директива 2000/31.

32.

Най-напред следва да се провери дали въпросните национални разпоредби попадат в координираната област на Директива 2000/31. Ако случаят е такъв и ако се окаже, че тези национални разпоредби противоречат на разпоредбите на тази директива, те ще имат предимство пред разпоредбите на Директива 2006/123.

33.

Във връзка с това Amazon и Комисията считат, че въпросната правна уредба попада в обхвата на координираната област на Директива 2000/31.

34.

Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка. „Координираната област“ е определена в член 2, буква з) от Директива 2000/31 като изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги на информационното общество, независимо дали са от общ характер, или специално предназначени за тях.

35.

Следователно Директива 2000/31 почива на логиката на „държавата на произход“ ( 8 ). Изискванията за достъп и за извършване са наложени практически без изключение от държавата членка на произход.

36.

От координираната област обаче съгласно член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 са изключени изисквания като тези, приложими към стоките като такива, и изисквания, приложими към доставката на стоки.

37.

Поради това се поставя въпросът дали мярка, свързана с таксуването на доставка, с която не се налага специално изискване относно начина, по който да бъде доставена дадена стока като разглежданата в главното производство, представлява изискване, приложимо към доставката на стоки.

38.

Според Amazon и Комисията това не е така. Те твърдят, че предмет на разглежданата правна уредба е цената на онлайн сделките и че тя не се отнася до самите конкретни условия на доставката на дадена книга. Според Amazon тази правна уредба не визира доставчиците на услуги за доставка и не засяга предприятията, специализирани (единствено) в дейностите по доставка. Въз основа на изложеното Аmazon и Комисията правят извод, че не е налице изискване, приложимо към доставката на стоки на основание член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31.

39.

Според мен тези доводи не са убедителни.

40.

Най-напред следва да се припомни, че Съдът вече се е произнесъл, че макар национални правила относно търговията с контактни лещи да попадат в приложното поле на Директива 2000/31, доколкото се отнасят до акта на продажба на тези лещи чрез интернет, това не е така за националните правила относно доставката на посочените лещи ( 9 ). Въпросната правна уредба в случая обаче има за цел и последици да регламентира доставката на книги по домовете. При това положение не мога да приема доводите на Amazon и на Комисията, че по същество доставката на книга в действителност е допълнително и неразделно условие на онлайн продажбата ( 10 ).

41.

Действително, когато купува книга онлайн, за потребителя това представлява една-единствена сделка. Това обаче не променя факта, че от правна и от фактическа гледна точка става въпрос за две сделки, а именно продажбата на книга и последващата ѝ доставка.

42.

Нещо повече, не може да става въпрос за „неделима сделка“, доколкото въпросната правна уредба се отнася единствено за доставките по домовете. Всъщност изискванията, свързани с таксите за доставка, се налагат независимо от обстоятелството дали книгата е купена по интернет: след като е налице доставка по домовете, се заплаща определена такса. Що се отнася обаче до поръчките, направени в интернет, които се вземат от магазин, няма задължение за фактуриране на разходи за доставка.

43.

При тези обстоятелства считам, че въпросната правна уредба не попада в координираната област по силата на член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 и поради това член 3, параграф 2 от нея не е приложим, от което следва, че правната уредба, въведена от държавата на произход във връзка с разходите за доставка, не се прилага към Amazon.

44.

С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи, на първо място, дали член 1, параграф 4 от Директива 2006/123 трябва да се тълкува в смисъл, че той изключва от нейното приложно поле национална правна уредба, с която се определя минимална такса за доставката до дома на една или повече поръчани книги; на второ място, в случай на отрицателен отговор на този въпрос, дали насърчаването на културното разнообразие, предвидено в тази разпоредба във връзка с член 16, параграф 1, буква б) от тази директива, би могло да обоснове такава мярка, и на трето място, по същество, ако се предположи, че посочената директива е приложима, дали въпросната правна уредба може да се преценява с оглед на първичното право на Съюза.

45.

Когато Директива 2006/123 се прилага по отношение на дадена дейност, съответната държава членка е длъжна по-специално да премахне ограниченията на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги. Във връзка с това в член 16 от тази директива се предвижда, че ограниченията са допустими само ако са обосновани от изброените в тази разпоредба императивни съображения от общ интерес, пропорционални и недискриминационни. Освен това общо задължение държавите членки трябва да изпълнят редица други по-конкретни задължения.

46.

Тези задължения включват по-специално административно опростяване ( 11 ) чрез създаване на единични звена за контакт ( 12 ) и чрез предвиждане на процедури по електронен път ( 13 ), задължения за предоставяне на помощ на получателите на услуги ( 14 ), гарантиране, че доставчиците предоставят на получателите редица сведения ( 15 ), и осъществяване на административно сътрудничество с другите държави членки ( 16 ).

47.

Следователно задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на Директива 2006/123, има реални последици за тях.

48.

Припомням, че член 1 от Директива 2006/123, озаглавен „Предмет“, предвижда в параграф 1, че тя има за цел да „установ[и] общи разпоредби за улесняване упражняването на свободата на установяване за доставчиците на услуги и свободното движение на услуги, като същевременно се запазва високото качество на услугите“.

49.

Тази разпоредба предвижда на следващо място, в параграфи 2—6 ( 17 ), областите, за които Директива 2006/123 „не се прилага“, тези, които тя „не засяга“, и по-специално в параграф 4 от нея — че тя „не засяга мерките, предприети на нивото [на Съюза] или на национално ниво, в съответствие с правото [на Съюза], за защита и насърчаване на културното или езиково разнообразие, или на плурализма на медиите“ ( 18 ).

50.

Член 2 от Директива 2006/123, озаглавен „Обхват“, обаче предвижда в параграф 1, че тя се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка, а в параграф 2 — редица изключения от този принцип. В него се уточнява, че тази директива „не се прилага“ спрямо цяла поредица от „дейности“.

51.

При прочита на членове 1 и 2 от Директива 2006/123 си задавам следния въпрос: защо в тази директива са предвидени две разпоредби за предмета и за обхвата ѝ, което създава впечатлението, че това е едно и също? И как да се обясни разликата при формулирането на различните параграфи?

52.

Що се отнася до текста на член 1, параграф 4 от Директива 2006/123, и по-специално на израза „не засяга“, следва да се отбележи, че тази формулировка е най-малкото несполучлива, тъй като правните разпоредби не трябва да бъдат описателни, а да налагат изисквания. Разпоредба, налагаща изисквания, е тази, която предвижда, че даден правен акт се прилага или не към определени области на правото. В този смисъл член 2 от тази директива е ясен: тя не се прилага по отношение на много, ясно определени, области на правото. Същото обаче не може да се каже за член 1, параграф 4 от посочената директива, който е предмет на разглеждане. Използваният описателен израз „не засяга“ поражда неяснота у читателя. Защо „не засяга“? Защото разпоредбата го твърди? Всичко това би могло да внушава, че законодателят на Съюза не е имал намерение да придаде правна стойност на член 1, параграф 4 от същата директива. Той просто е счел за уместно да уточни, че според него Директива 2006/123 не може да засяга областите, посочени в член 1, параграф 4 от тази директива, а именно защитата или насърчаването на културното или езиково разнообразие, или на плурализма на медиите.

53.

Трябва да призная, че би било изкушаващо да се приеме, че разпоредбата на член 1, параграф 4 от Директива 2006/123 няма никаква правна стойност, и да се твърди, че става въпрос само за описателна и повествователна норма ( 19 ), която за целите на правния анализ може да бъде изключена.

54.

Последицата от такова разсъждение би била, че въпросната правна уредба може да се преценява с оглед на Директива 2006/123. Това по-специално би означавало, че член 16 от тази директива би бил приложим, без правната уредба да може да бъде обоснована, тъй като защитата на езиковото разнообразие не е сред изброените в тази разпоредба императивни съображения от общ интерес.

55.

Такъв подход обаче не може да се възприеме, поради следните съображения.

56.

Според мен е трудно да си представим, че разпоредба на правен акт е напълно лишена от всякакво правно действие. Според мен всеки параграф от член 1 от Директива 2006/123 трябва да се преценява грижливо и да се тълкува, като се вземе предвид естеството на посочените мерки, макар че, както ще докажа по-нататък, нито едно от възможните тълкувания на член 1, параграф 4 от тази директива не е действително удовлетворително.

57.

В това отношение бих искал да отбележа, че всяко буквално и семантично тълкуване, чиято цел е да се установи разлика между съответните думи ( 20 ), е обречено на неуспех, тъй като в някои от текстовете на различните езици на Директива 2006/123 такава разлика не съществува ( 21 ). Поради това, доколкото i) всички официални езици на Съюза са автентични езици, поради което ii) по принцип трябва да се признае еднаква стойност на текстовете на актовете на Съюза на всички езици ( 22 ), при което iii) тълкуване на разпоредба от правото на Съюза по този начин изисква сравнение между текстовете на различните езици ( 23 ) и iv) текстовете на различните езици от правото на Съюза трябва да се тълкуват по еднакъв начин ( 24 ), предлагам на Съда да не търси разлика между изразите „ne porte pas atteinte“, „n’affecte pas“ и „ne s’applique pas“, използвани в текста (на френски език) на член 1 от Директива 2006/123.

58.

Сега ще анализирам логиката и структурата на Директива 2006/123, за да потърся отговор на поставения въпрос.

59.

Първо, не трябва да се забравя, че Директива 2006/123 има една и съща цел като тази, преследвана с основните свободи, уредени в Договора за функционирането на ЕС, а именно премахването на пречките за свободното движение. В този контекст е общоизвестно, че поради хоризонталния си характер основните свободи могат да засегнат всяка възможна област. Ако законодателят на Съюза се беше ограничил да посочи, че свободата на установяване и свободното движение на услуги „не засягат“ културното разнообразие, щеше да става въпрос за логическа невъзможност. Това показва, че той е искал да придаде правно значение на член 1, параграф 4 от Директива 2006/123.

60.

Второ, не трябва да се забравя, че Договорът за функционирането на ЕС, от една страна, и Директива 2006/123, от друга страна, използват различни методи с цел постигане на общата цел за премахване на ограниченията на свободното предоставяне на услуги ( 25 ). Договорът за функционирането на ЕС е насочен главно към „ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза“ ( 26 ). Той цели „негативна интеграция“, като забранява пречките пред търговията с услуги ( 27 ). За разлика от него Директива 2006/123 поставя акцента върху и е конкретно насочена към дейностите по предоставянето на услуги. Като акт на вторичното право, тя може да се занимае по-подробно с проблемите на доставчиците на услуги, когато те се сблъскват с пречки. Ето защо тя се съсредоточава върху дейността на доставчиците на услуги и цялата ѝ структура е ориентирана към дейностите по предоставяне на услуги ( 28 ). Поради това е и логично член 2 от Директива 2006/123, с който се определя нейният обхват, да се отнася до дейностите по предоставяне на услуги.

61.

Но какво може да се каже за мерките, приети на национално равнище, чиято цел е да се защити или насърчи езиковото разнообразие и които по дефиниция имат по-широк обхват от дейностите? Какво може да се каже за областите, които законодателят може би е искал да изключи от приложното поле на Директивата? Моето разбиране за мерките, визирани в член 2 от Директива 2006/123, е, че законодателят на Съюза е искал не да ги изключи от обхвата на Директивата, а да укаже, че тази директива трябва да се тълкува с оглед на тези мерки, от което по-специално следва, че такива мерки може да послужат за обосноваване на пречка за свободното предоставяне на услуги.

62.

Като се има предвид тази констатация, сега следва да се разгледа въпросът как се установява, че дадена правна уредба попада в обхвата на защитата на културното разнообразие.

63.

Фактът, че държава членка се позовава на обстоятелството, че дадена правна уредба просто е обхваната от защитата на културното разнообразие, сам по себе си не би могъл да е достатъчен, тъй като при такъв подход държавите членки биха могли да определят едностранно някои аспекти от обхвата на Директива 2006/123.

64.

Следователно държавата членка е длъжна да обоснове национална правна уредба, чиято цел е да насърчава езиковото разнообразие, така както обосновава дадена пречка — като представи доказателства, че правната уредба е пропорционална, тоест, че тя може да постигне преследваната цел и е необходима за тази цел.

65.

Доколкото член 1, параграф 4 от Директива 2006/123 не определя нейния обхват, следва да се приеме, че той в действителност обосновава дадена пречка, а именно защитата на културното разнообразие ( 29 ). Съзнавам напълно, че такова разрешение би означавало по същество да се допусне допълнително императивно съображение от общ интерес освен тези, предвидени в член 16, параграф 3 от Директива 2006/123. В действителност, като въвежда в края на законодателната процедура член 1, параграф 4 в Директива 2006/123, законодателят иска да предвиди възможност държавата членка да приема мерки за насърчаване на езиковото разнообразие.

66.

Според мен от изложеното следва, че национална мярка, насочена към насърчаване на културното разнообразие, се урежда от разпоредбите на Директива 2006/123 и евентуално може да бъде обоснована, ако отговаря на „класическите“ условия, предвидени в член 16 от тази директива, по-специално като принципа на пропорционалност.

67.

Поради това предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че член 1, параграф 4 от Директива 2006/123 трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, с която се определя минимална такса за доставката до дома на една или повече поръчани книги, попада в приложното поле на тази директива и може да бъде обоснована, ако са изпълнени предвидените в член 16 от посочената директива условия.

68.

Що се отнася до въпроса дали първичното право се прилага в случай на приложимост на Директива 2006/123, отговорът произтича от постоянната съдебна практика: тъй като попадаме в обхвата на Директива 2006/123, не следва да се прави позоваване на член 49 или член 56 ДФЕС, нито на други основни свободи на вътрешния пазар.

69.

Като се има предвид отговорът, който предлагам да се даде на първия и втория преюдициален въпрос, третият преюдициален въпрос става хипотетичен. Все пак ще го разгледам, в случай че Съдът приеме, че първичното право е приложимо по настоящото дело.

70.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали национална мярка, с която се определя минимална такса за доставката на книги по домовете, представлява пречка по смисъла на член 34 или член 56 ДФЕС.

71.

Запитващата юрисдикция, изглежда, се стреми да определи само дали член 34 или член 56 ДФЕС са приложими, без обаче да изследва дали са налице указания за възможно обосноваване на въпросната правна уредба.

72.

Безспорно е, че разглежданата правна уредба се отнася както до книгите като стоки, така и до тяхната доставка като услуга. Когато случаите касаят едновременно стоки и услуги, Съдът обикновено разглежда само една свобода въз основа на „критерия за център на тежестта“ ( 30 ). В това отношение Съдът последователно приема, че когато дадена национална мярка накърнява както свободното предоставяне на услуги, така и свободното движение на стоки, той по принцип я разглежда с оглед само на една от тези две основни свободи, ако от обстоятелствата по случая е ясно, че едната от тях е напълно второстепенна спрямо другата и може да бъде свързана с нея ( 31 ). В този контекст Съдът е склонен да разглежда случаи на търговия на дребно от гледна точка на свободното движение на стоки ( 32 ). Съдът обаче не отрича, че от гледна точка на основните свободи дадена икономическа дейност има множество аспекти, дори да анализира даден случай само от гледна точка на една свобода.

73.

Например по делото, по което е постановено решение Burmanjer и др. ( 33 ), Съдът приема, че не може да се изключи възможността продажбата на продукт да се придружава от дейност, включваща свързани с „услуги“ аспекти. Независимо от това този факт сам по себе си не може да е достатъчен, за да се квалифицира дадена икономическа операция, например амбулантната продажба, като „предоставяне на услуги“ по смисъла на член 56 ДФЕС. Вместо това във всеки конкретен случай трябва да се установи дали тази услуга е, или не е изцяло второстепенна спрямо елементите, отнасящи се до свободното движение на стоки ( 34 ).

74.

Що се отнася до анализирането на дадено положение само от гледна точка на една свобода, в заключението си по дела X и Visser ( 35 ) следвам логиката на критерия за центъра на тежестта: в случай, при който Съдът следва да тълкува само първичното право, естествено е той да се съсредоточи върху преобладаващата основна свобода. Защо да прилага същия критерий по отношение на друга свобода, само за да стигне до същия резултат? В крайна сметка всички основни свободи имат една и съща цел: премахване на пречките пред търговията в рамките на вътрешния пазар. В повечето случаи не е непременно от първостепенно значение дали конкретно положение попада в обхвата например само на член 49 ДФЕС, само на член 34 ДФЕС, на членове 34 и 56 ДФЕС или само на член 56 ДФЕС.

75.

Що се отнася до правната уредба, разглеждана в главното производство, считам, че относимата основна свобода е свободното движение на стоки, закрепена в член 34 ДФЕС.

76.

Всъщност целта и действието на тази правна уредба са да се регламентира дейността за онлайн продажба на книги и тя цели да увеличи цената на поръчка на книги, когато те се изпращат до дома. Ето защо в резултат на тази правна уредба се увеличава общата цена на дадена книга, тоест на стока.

77.

Що се отнася по-специално до продажбата на лекарства ( 36 ), на контактни лещи ( 37 ) или на видеограми ( 38 ), Съдът е приел, че национална мярка, която се отнася до условие, характеризиращо се с продажбата на стоки чрез интернет и доставката им в дома на потребителя, трябва да се разглежда само по отношение на правилата в областта на свободното движение на стоки и следователно по отношение на членове 34 и 36 ДФЕС.

78.

Според мен същото е валидно за правната уредба, разглеждана в главното производство. Въпреки че тя се отнася изрично за плащаната от купувача цена за услугата за доставка на книгите, тя изобщо не регламентира условията по договорите, сключени с доставчиците на тази услуга, нито цената, която те са длъжни да фактурират за нея. Следователно адресати на въпросната правна уредба са не тези доставчици, а продавачите на книги.

79.

Поради това тази правна уредба трябва да се анализира с оглед на членове 34 и 36 ДФЕС.

80.

Следва да се отбележи, за да се разсее всякакво възможно съмнение, което би могла да има запитващата юрисдикция в това отношение, че въпросната правна уредба не представлява „условие за продажба“ по смисъла на произтичащата от дело Keck съдебна практика ( 39 ).

81.

Общоизвестно е, че Съдът никога не е давал позитивно определение на понятието „условия за продажба“ ( 40 ) и тълкува стеснително това понятие.

82.

Като възприема заключението на генерален адвокат Wahl по този въпрос ( 41 ), Съдът постановява, че „понятието „условия за продажба“ обхваща само националните разпоредби, които уреждат начина, по който стоките могат да бъдат търгувани, правилата относно начина, по който стоките могат да бъдат превозвани, не попадат в обхвата на това понятие“ ( 42 ).

83.

Освен това Съдът постановява, че ограничение на продажбата от разстояние по дефиниция може да засегне в по-голяма степен икономически оператори от други държави членки, отколкото националните оператори ( 43 ) и че поради това достъпът до пазара на първите е затруднен ( 44 ).

84.

Поради това на този етап следва да се приеме, че въпросната правна уредба не представлява условие за продажба, което би довело до изключването ѝ от приложното поле на член 34 ДФЕС.

85.

Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) преюдициални въпроси по следния начин:

„Член 1, параграф 4 и член 16 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар

трябва да се тълкуват в смисъл, че

национална правна уредба, с която се определя минимална такса за доставката до дома на една или повече поръчани книги, попада в приложното поле на тази директива и може да бъде обоснована, ако са изпълнени предвидените в член 16 от посочената директива условия“.