1.

Преюдициалното запитване по настоящото дело се отнася до тълкуването на член 4 от Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите ( 2 ). То е отправено от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) в рамките на производство между Katholische Schwangerschaftsberatung, сдружение към Католическата църква в Германия, и JB, бивша служителка в това сдружение. JB е уволнена поради решението си да напусне Католическата църква, което според нея се дължи на нежеланието ѝ да плаща специалния налог, събиран от тази църква от лицата, които живеят със съпруг с високи доходи и различна религия.

2.

Настоящото дело се явява пряко продължение на решения Egenberger ( 3 ) и IR ( 4 ), в които Съдът предоставя съответни насоки, за да се определи в кои случаи религията на дадено лице може да съставлява професионално изискване, когато професионалната дейност се извършва в църкви и публични или частни организации, характерът на които е основан на религия ( 5 ). Ето защо настоящото дело дава възможност на Съда да разясни допълнително условията, на които трябва да отговарят тези църкви и религиозни организации, за да могат надлежно да се позовават на дерогациите от принципа на равно третиране, изброени в член 4 от Директива 2000/78, и по-специално на тези, посочени в параграф 2 от тази разпоредба. В това отношение ще трябва да се вземат предвид и две релевантни разпоредби на първичното право на Съюза, а именно: i) член 17 ДФЕС, който изрично предвижда, че Съюзът зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите членки съгласно националното законодателство, и ii) член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 6 ), който изрично закрепва свободата на човека да променя своята религия.

3.

Katholische Schwangerschaftsberatung, жалбоподател в главното производство ( 7 ), е женско професионално сдружение към Католическата църква в Германия. Целта му е да помага на деца, младежи, жени и техните семейства в особено житейско положение. Една от дейностите му са консултациите за бременни жени, по-специално по отношение на аборта.

4.

Трудовите договори, които жалбоподателят сключва със своите служители, препращат конкретно към Grundordnung des kirchlichen Dienstes im Rahmen kirchlicher Arbeitsverhältnisse (Основен правилник за църковната служба в рамките на църковни трудови правоотношения) от 22 септември 1993 г. ( 8 ). Този правилник предвижда правилата, които Католическата църква прилага към трудовите си правоотношения в Германия, и установява по-специално задължения на служителите за лоялност и определено поведение.

5.

Съгласно Основния правилник тежките нарушения на задължението за лоялност могат да доведат до уволнение на служителя ( 9 ). За всеки служител, независимо дали е католик или не, нарушението на задължението за лоялност се счита за тежко, когато той защитава позиции, които противоречат на основополагащите принципи на Католическата църква, например като пропагандира аборти или ксенофобия ( 10 ). Освен това за служителите католици напускането на Католическата църква е равносилно на тежко нарушение на това задължение ( 11 ).

6.

JB е майка на пет деца и от 2006 г. работи при жалбоподателя, по-специално като проектен консултант в областта на консултациите при бременност. През октомври 2013 г., докато е в отпуск за отглеждане на дете, JB уведомява компетентния общински орган за намерението си да напусне Католическата църква. С оглед на финансовата тежест върху семейството ѝ нейната основна цел е да бъде освободена от плащането на допълнителния църковен налог, който е дължала като католичка, живееща в религиозно смесен брак със съпруг с високи доходи.

7.

След като е уведомен за това решение, жалбоподателят първо се опитва, следвайки предвидените в Основния правилник етапи ( 12 ), да убеди JB, след връщането ѝ от отпуск за отглеждане на дете, да се присъедини отново към Католическата църква. След като JB отказва, жалбоподателят я уволнява през юни 2019 г., като счита, че решението ѝ представлява тежко нарушение на задължението ѝ за лоялност съгласно този правилник. Към датата на уволнението екипът на жалбоподателя за консултиране по въпросите на абортите се състои от шест души, двама от които са членове на Евангелската църква.

8.

JB оспорва решението на жалбоподателя пред по-долните трудови съдилища в Германия. Уважен е искът ѝ за обявяване на уволнението за незаконно и ѝ е присъдено обезщетение. Поради това жалбоподателят подава жалба до Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело, с цел да бъдат отменени решенията на двете по-нискостоящи трудови съдилища.

9.

Според запитващата юрисдикция уволнението на JB представлява разлика в третирането, която по принцип е проява на пряка дискриминация, основана на религията, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) във връзка с член 1 от Директива 2000/78. Тази юрисдикция обаче има съмнения относно това дали дерогациите от принципа на равно третиране, предвидени в член 4, параграф 2 от тази директива, или при условията на евентуалност в член 4, параграф 1 от нея, са приложими в случай като разглеждания в главното производство.

10.

Първо, колкото до член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78, който по същество се отнася до основни, законосъобразни и оправдани професионални изисквания, основани на религията на дадено лице, запитващата юрисдикция не поставя под въпрос, че жалбоподателят е частна организация по смисъла на тази алинея. Тя обаче иска да се установи дали оставането в определена религиозна общност или повторното присъединяване към нея след напускането ѝ може да представлява професионално изискване по смисъла на тази разпоредба. Що се отнася до спора в главното производство, запитващата юрисдикция отбелязва, че жалбоподателят не е поставил извършването на разглежданата професионална дейност в зависимост от членство в Католическата църква. Той дори не изисква от служителите си да принадлежат към религиозна общност. При все това съгласно каноничното право напускането на Католическата църква е едно от най-тежките прегрешения срещу вярата и единството на тази църква. Ето защо, като има предвид признатата в член 17 ДФЕС автономия на църквите, запитващата юрисдикция не може да изключи, че след като напусне Католическата църква, служителят вече не е подходящ за работа в тази църква.

11.

Второ, колкото до член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2000/78, който се отнася до правото на църквите да изискват от своите служители да действат добросъвестно и лоялно съобразно характера на организацията, запитващата юрисдикция подчертава, че в текста на тази алинея изрично е предвидено изискването да бъдат изпълнени критериите, посочени в член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78. Това означава, че всяка дерогация от забраната на пряката дискриминация по член 4, параграф 2, втора алинея зависи от разглеждането на критериите, посочени в първата алинея от този член, по-специално в светлината на решения Egenberger и IR. Запитващата юрисдикция все пак има съмнения относно това дали текстът на член 4, параграф 2, втора алинея означава, че задължението за добросъвестност и лоялност се отнася до характера на църквата, към която принадлежи религиозната организация, или до самата организация като работодател. Според запитващата юрисдикция например служителят може да е проявил недобросъвестност спрямо Католическата църква, като я е напуснал; не е задължително обаче той да е проявил недобросъвестност спрямо своя работодател, чийто характер трябва да спазва при изпълнението на задачите си.

12.

Трето, колкото до член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, който се прилага за основни и определящи професионални изисквания, при условие че целта им е законосъобразна и че те са пропорционални, запитващата юрисдикция отбелязва, че тази разпоредба не изисква разглеждането на тези критерии във връзка с характера на работодателя, а с оглед на обективното естество на съответните професионални дейности и контекста, в който те се упражняват. От тази гледна точка не изглежда да е обективно необходимо дадено лице да остане член на Католическата църква, за да работи в областта на консултирането на бременни жени. Въпреки това според запитващата юрисдикция не може да се изключи, че характерът на организация, основан на религиозни принципи, може да се счита за обективно изискване по смисъла на този член. Може би и в този контекст трябва да се вземе предвид автономията на църквите, защитена с член 17 ДФЕС.

13.

При тези обстоятелства Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

14.

Преюдициалното запитване е постъпило в секретариата на Съда на 12 април 2024 г. Писмени становища представят Република Гърция, Европейската комисия и страните в главното производство. На 17 март 2025 г. е проведено съдебно заседание пред големия състав на Съда, в което участват всички страни, представили писмени становища.

15.

С двата си въпроса запитващата юрисдикция иска да се изясни тълкуването на Директива 2000/78 в светлината на член 10, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Хартата.

16.

Въпреки че в нито един от тези въпроси не се посочва конкретна разпоредба от тази директива, от изложените в акта за преюдициално запитване съображения следва, че с първия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 или, при условията на евентуалност, член 4, параграф 1 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че уволняването на служител от религиозна организация поради решението на този служител да напусне църквата, част от която е организацията, представлява дискриминация. Запитващата юрисдикция задава този въпрос, по-специално що се отнася до професионална дейност, чието упражняване не е поставено в зависимост от членството в съответната църква и от това служителят да не действа явно в разрез с характера на тази църква. Ако се установи, че в такъв случай не е налице дискриминация, с втория въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да уточни изискванията, ако има такива, които трябва да се вземат предвид, за да е оправдана подобна разлика в третирането, основана на религията.

17.

В настоящото заключение, следвайки последователността на съмненията на запитващата юрисдикция, ще разгледам по отношение на първия въпрос дали положение като описаното в акта за преюдициално запитване може да попадне в обхвата на дерогациите, предвидени в двете алинеи от член 4, параграф 2 от Директива 2000/78. В случай че не се прилага нито една от тези дерогации, ще разгледам въпроса дали дерогацията, предвидена в член 4, параграф 1 от тази директива, може да се приложи за положение като разглежданото в главното производство. Вторият преюдициален въпрос ще разгледам само ако се установи, че една от тези разпоредби е приложима, което е основната предпоставка, на която почива този въпрос.

18.

Целта на Директива 2000/78, както е посочено в член 1 от нея, е да се регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана по-специално на религия или убеждение, по отношение на заетостта и упражняването на занятие с оглед на прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране ( 13 ). Както е посочено в практиката на Съда, по този начин в обхванатата от Директива 2000/78 област се дава конкретен израз на основния принцип на недопускане на дискриминация, закрепен вече и в член 21 от Хартата ( 14 ).

19.

Освен това основната рамка за борба с дискриминацията, установена с Директива 2000/78, съдържа в член 4, параграф 2 от нея специална разпоредба, която се отнася до разликите в третирането, основани на религията, в случай на професионални дейности в църкви и религиозни организации.

20.

По-специално член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78 предвижда, че държавите членки могат да оставят в сила или да приемат национално законодателство, съгласно което в случай на професионални дейности в църкви или религиозни организации разлика в третирането, основаваща се на религията на дадено лице, не представлява дискриминация. За да е така, тази алинея изисква религията на лицето да съставлява основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, като се отчита характерът на организацията. Освен това тази разлика в третирането трябва да се прилага, като се вземат предвид конституционните разпоредби и принципи на държавите членки, както и основните принципи на правото на Съюза, и трябва да не се оправдава дискриминация на друго основание.

21.

От своя страна член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2000/78 по същество гласи, че при условие че се гарантира, че другите разпоредби са спазени, тази директива не накърнява правото на църквите и другите религиозни организации, действащи в съответствие с националните конституции и закони, да изискват от своите служители да действат добросъвестно и лоялно съобразно характера на организацията.

22.

Що се отнася до член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78, Съдът е установил, че законосъобразността с оглед на тази разпоредба на разликата в третирането, основаваща се на религия, е обусловена от подлежащото на обективна проверка наличие на пряка връзка между поставеното от работодателя професионално изискване и съответната дейност ( 15 ). Съответно църква или друга религиозна организация може да третира различно своите служители въз основа на религията само ако, като се има предвид характерът на съответната професионална дейност или контекстът, в който тя се упражнява, въпросната религия съставлява основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, като се отчита характерът на църквата или организацията ( 16 ).

23.

По-конкретно в практиката на Съда се посочва, първо, че използването на прилагателното „основно“ в член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78 означава, че религиозната принадлежност, на която се основава характерът на църквата или организацията, трябва да бъде необходима с оглед на значението на разглежданата професионална дейност за утвърждаването на посочения характер или упражняването от тази църква или организация на правото ѝ на автономност, признато в член 17 ДФЕС ( 17 ).

24.

Съдът отбелязва също така, че използването на понятието „законосъобразно“ показва, че волята на законодателя на Съюза е да гарантира, че изискването относно религиозната принадлежност, на която се основава характерът на разглежданата църква или организация, няма да послужи за преследването на цел, чужда на посочения характер или на упражняването от тази църква или организация на правото ѝ на автономност ( 18 ).

25.

Накрая, понятието „обосновано“ предполага не само че контролът за спазването на критериите, посочени в член 4, параграф 2 от Директива 2000/78, може да бъде упражнен от национална юрисдикция, но и че църквата или организацията, предвидила това професионално изискване, има задължението да докаже с оглед на фактическите обстоятелства в конкретния случай, че твърдяната опасност от засягане на нейния характер или на правото ѝ на автономност е вероятна и сериозна, така че въвеждането на такова изискване се оказва необходимо ( 19 ).

26.

В конкретния случай следва да се отбележи като предварителна бележка, че според запитващата юрисдикция разглежданото в главното производство уволнение представлява разлика в третирането, основаваща се на религията. Освен това запитващата юрисдикция счита, че тази разлика в третирането представлява пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78, тъй като по същество JB не е уволнена въз основа на видимо неутрална разпоредба, критерий или практика, а въз основа на правило, което се прилага единствено за служителите, които са членове на Католическата църква, а не за служителите, които изповядват друга религия или изобщо не изповядват никаква религия.

27.

В това отношение е важно да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда ( 20 ) запитващата юрисдикция трябва да провери, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства по делото, дали различното третиране представлява дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 2000/78. Тази юрисдикция следва също така да прецени дали въпросната дискриминация трябва да се квалифицира като пряка по смисъла на буква а) от тази разпоредба или като непряка по смисъла на буква б) от нея.

28.

От това следва, че макар жалбоподателят да оспорва в писменото си становище констатациите на запитващата юрисдикция относно разглежданата в главното производство разлика в третирането, Съдът не е длъжен да разгледа този въпрос, тъй като нито един от поставените въпроси не е свързан с тълкуването на член 2, параграф 2 от Директива 2000/78. Същото важи и за констатацията на запитващата юрисдикция, която не е оспорена от никоя от страните пред Съда, че жалбоподателят попада в категорията на религиозна организация по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2000/78.

29.

Що се отнася до трите критерия, предвидени в член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78, които се прилагат за посочените в тази разпоредба професионални изисквания, важно е да се отбележи, че те са кумулативни. Следователно неизпълнението на един от тези критерии е достатъчно, за да се заключи, че произтичащата от тази разпоредба дерогация не може да бъде изтъкната с цел да се обоснове разлика в третирането, основаваща се на религията.

30.

Такъв е настоящият случай, в който според мен професионално изискване, което задължава служителите, принадлежащи към дадена църква, да не я напускат, за да не бъдат уволнени, не отговаря на критерия изискването да е основно, предвиден в член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78, като се има предвид професионална дейност като описаната в акта за преюдициално запитване.

31.

Всъщност, както става ясно от практиката на Съда, цитирана в точка 23 от настоящото заключение, за да бъде изпълнен критерият професионалното изискване да е основно, то трябва преди всичко да е необходимо с оглед на значението на разглежданата професионална дейност за утвърждаването на характера на църквата или религиозната организация или за упражняването от тази църква или организация на правото ѝ на автономност. Съгласно член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78 преценката дали този критерий е изпълнен трябва да се извършва, като се вземат предвид характерът на професионалната дейност и контекстът, в който тя се упражнява. По същество това означава, че професионалното изискване ще се счита за основно по смисъла на тази разпоредба, когато поради характера на професионалната дейност и контекста, в който се упражнява, фактът, че съответният служител не изповядва религия, го прави неподходящ да упражнява тази дейност, като се отчита характерът на организацията.

32.

Въпреки това професионално изискване, състоящо се в продължително членство в църква, не може да се счита за основно, когато религиозна организация, действаща в качеството на работодател, не поставя извършването на професионална дейност в зависимост от тази принадлежност и освен това наема лица с различна религия за извършване на тази дейност.

33.

В това отношение трябва да се подчертае, че в такъв случай не е необходимо да се проверява предварително дали въпросната професионална дейност е значима за утвърждаването на характера на религиозната организация или за упражняването на нейното право на автономност. В края на краищата самата религиозна организация е замислила и определила характера на професионалната дейност като такава, за чието упражняване не се изисква членство в църква. Освен това е очевидно, че когато персоналът, който извършва професионалната дейност, се състои от членове на различни религиозни общности, както е в случая по главното производство, контекстът, в който се упражнява тази дейност, също не позволява да се приеме, че принадлежността към църква представлява основно задължение, чието неизпълнение прави служителя негоден за изпълнение на задълженията му.

34.

Въпреки това жалбоподателят в главното производство твърди, че фактът, че служителите, които извършват дадена професионална дейност, не са длъжни да принадлежат към определена църква, не е равнозначен на изискването да не напускат тази църква в началото и по време на трудовото правоотношение. В съответствие с разясненията, дадени от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване, жалбоподателят в главното производство отбелязва по същество, че съгласно каноничното право напускането на Католическата църква е едно от най-тежките прегрешения срещу тази църква. Това е признато в германското конституционно право, по-специално в практиката на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия), който приема също, че напускането на Католическата църква е надлежно основание за уволнение с оглед на правото на тази църква на самоопределение. По тази причина според жалбоподателя предвид автономията, която съгласно член 17 ДФЕС трябва да бъде призната на църквата при установяване на трудовите ѝ правоотношения в държава членка, професионално изискване като разглежданото в главното производство не следва да се счита за дискриминация по смисъла на член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78.

35.

В това отношение бих искала най-напред да припомня накратко, че член 17 ДФЕС е израз на неутралността на Съюза по отношение на организирането от държавите членки на отношенията им с църквите и религиозните сдружения или общности ( 21 ). Съгласно практиката на Съда ( 22 ) тази неутралност вече е заложена в член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 ( 23 ), който има за цел да се осигури справедливо равновесие между, от една страна, правото на автономност на църквите и другите религиозни организации, признато по-специално в член 17 ДФЕС, и от друга страна, правото на работниците да не бъдат подлагани на дискриминация, основана на религия, признато в член 21 от Хартата, в случаите, в които тези права могат да бъдат конкурентни ( 24 ).

36.

Именно с тази цел, както Съдът вече е постановил ( 25 ), член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 предвижда критериите, които трябва да се вземат предвид при претеглянето на интересите, което следва да се извърши, за да се гарантира справедливо равновесие между евентуално конкурентните права. В крайна сметка това означава, че по отношение на равното третиране в областта на заетостта и професиите правото на автономност на църквите по член 17 ДФЕС е подчинено на условия и че това право не може да обезсмисли общата забрана за дискриминация, установена в член 21 от Хартата, и по-специално критериите, предвидени в член 4, параграф 2 от Директива 2000/78.

37.

В конкретния случай следва да се отбележи, че що се отнася до упражняването на професионална дейност и когато няма други релевантни фактори, които трябва да се вземат предвид, служителят, който е напуснал определена църква, се намира в същото положение като другите служители, които не принадлежат към тази църква. Съответно, когато религиозна организация самостоятелно е установила, че съответната професионална дейност може да се извършва от лица, които не принадлежат към определена църква, обстоятелството, че даден служител е напуснал тази църква, не може да бъде достатъчно, за да се заключи, че той вече няма да бъде подходящ за извършване на тази дейност.

38.

В това отношение е важно да се отбележи най-напред, че да се тълкува правото на автономност по член 17 ДФЕС в смисъл, че позволява на религиозна организация да уволни служител на основание, че е напуснал определена църква, когато членството в тази църква не е необходимо за извършването на професионална дейност, означава, както посочва запитващата юрисдикция, да бъде изключено от ефективния съдебен контрол спазването на критериите, посочени в член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78. Това изцяло противоречи на констатациите на Съда в решения Egenberger ( 26 ) и IR ( 27 ).

39.

Второ, ясно е, че подобно тълкуване би било в противоречие и с индивидуалната свобода на промяна на религията, която е изрично закрепена в член 10, параграф 1 от Хартата и съответства на член 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. ( 28 ). Европейският съд по правата на човека тълкува тази свобода в смисъл, че e еднa от основите на демократичното общество по смисъла на Конвенцията и доказателство за плурализма, неразривно свързан с това общество, обхващащ не само правото да се приеме или промени религията, но и правото да се отстъпи от тази религия по собствена воля ( 29 ).

40.

Ето защо според мен зачитането на правото на църковна автономност съгласно член 17 ДФЕС не може да доведе до промяна на равновесието, установено в член 4, параграф 2 от Директива 2000/78. Такъв би бил резултатът, ако напускането на църквата се счита за надлежно основание за уволнение на служител в положение, в което религиозната организация, която действа като работодател, не е обусловила упражняването на въпросната професионална дейност от принадлежност към тази църква.

41.

Освен това, както отбелязва запитващата юрисдикция, може да се окаже, че напускането на определена църква е съпроводено с неспазване на основните принципи и ценности на тази църква, което от своя страна може да доведе до това служителят да не е подходящ за извършване на съответната професионална дейност. Всъщност съобразяването с тези основни принципи и ценности е едно от задълженията, които в разглеждания в главното производство случай всички служители, католици и некатолици, трябва да спазват при изпълнение на служебните си задължения съгласно Основния правилник ( 30 ).

42.

Напускането на тази църква обаче само по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че съответният служител не възнамерява да продължи да спазва тези основни принципи и ценности и че автоматично ще престане да изпълнява задълженията, които има по силата на трудовото правоотношение ( 31 ). Същото важи и за довода, че напускането на определена църква води до загуба на доверие в това дали служителят ще изпълнява правилно своите задължения, и по-конкретно в това дали този служител отговаря на етичните изисквания на църквата. За да бъде приет този довод, работодателят все пак трябва да докаже въз основа на проверими факти, че съществуват съмнения относно това дали в резултат на решението на служителя да напусне църквата, той все още желае или е в състояние да изпълнява професионалните изисквания, поставени от неговия работодател.

43.

От това следва, че поставеното на служител изискване да не напуска определена църква или повторно да се присъедини към нея след напускането ѝ, не може да се счита за основно по смисъла на член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78, когато религиозната организация, която действа като работодател, не изисква членство в тази църква за извършване на професионална дейност и служителят не действа явно в разрез с характера на тази църква. Следователно не може да се установи подлежащо на обективна проверка наличие на пряка връзка между професионално изискване и професионална дейност като разглежданите в главното производство, както изисква практиката на Съда, цитирана в точка 22 от настоящото заключение.

44.

С оглед на изложеното по-горе член 4, параграф 2, първа алинея от Директива 2000/78 не може да служи за надлежно основание, за да се заключи, че разлика в третирането като тази, която според запитващата юрисдикция произтича от разглежданото в главното производство уволнение, не представлява дискриминация. Като се има предвид, че критериите в тази разпоредба са кумулативно посочени, не е необходимо да се проверява допълнително дали това професионално изискване отговаря на другите допълнителни критерии, установени в нея, а именно дали е законосъобразно и оправдано.

45.

Във всеки случай, що се отнася до това дали професионално изискване като разглежданото в настоящия случай е оправдано, бих искала накратко да отбележа, че в положение, в което, от една страна, религиозна организация не поставя извършването на професионална дейност в зависимост от членство в църква, а от друга страна, съответният служител не действа явно в разрез с характера на тази църква, е трудно да се приеме, че напускането на тази църква доказва наличието на вероятна и сериозна опасност от засягане на нейния характер и автономност, както се изисква от съдебната практика, цитирана в точка 25 от настоящото заключение. Поради това считам, че дори да се приеме, че разглежданото в главното производство професионално изискване е законосъобразно, то в никакъв случай не би могло да се счита за оправдано по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2000/78.

46.

Що се отнася до това дали член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2000/78 може да представлява надлежно основание, за да се обоснове разлика в третирането като описаната от запитващата юрисдикция, важно е да се припомни, че както следва от точка 20 от настоящото заключение, тази разпоредба гласи, че Директива 2000/78 не накърнява правото на църкви и други религиозни организации да изискват от своите служители да действат добросъвестно и лоялно съобразно характера на организацията. При все това текстът на тази алинея започва с думите „[к]ато се гарантира, че другите разпоредби са спазени“, което означава, че прилагането ѝ трябва да бъде съобразено по-специално с критериите, посочени в първата алинея от този член ( 32 ).

47.

В конкретния случай, без да е необходимо да се проверява допълнително дали напускането на определена църква може да доведе до недобросъвестно или нелоялно поведение спрямо характера на тази църква по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2000/78, следва да се заключи, че професионално изискване като разглежданото в главното производство не отговаря на критериите, посочени в първата алинея от тази разпоредба. Следователно втора алинея от нея също трябва да се изключи като надлежно основание, за да се приеме, че разлика в третирането като разглежданата в главното производство не представлява дискриминация.

48.

Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 държавите членки могат да предвидят, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1 от тази директива, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите конкретни професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално.

49.

Съгласно практиката на Съда, за да може разлика в третирането да се счита за „основно и определящо професията изискване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, това изискване трябва да е обективно продиктувано от характера на разглежданата професионална дейност или от контекста, в който тя се упражнява ( 33 ). Характерът на професионалната дейност изисква различно третиране, а не субективните условия на работодателя. Съдът неизменно е приемал, че доколкото допуска дерогация от принципа на недопускане на дискриминация, член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува стриктно ( 34 ).

50.

В настоящия случай, както правилно отбелязват Комисията и запитващата юрисдикция, фактът, че служителите католици не могат да напускат Католическата църква по време на трудовото им правоотношение, за да не бъдат уволнени, не се оказва обективно необходимо за конкретната дейност, извършвана от проектен консултант в областта на консултациите при бременност. Първо, тази забрана не се отнася до конкретните задачи, които този консултант трябва да изпълнява в рамките на обичайните си функции, а до правоотношението с работодателя, а именно Католическата църква. Второ, липсата на обективна необходимост в случай като описания в акта за преюдициално запитване може да бъде лесно доказана с факта, че към момента, в който съответната служителка в главното производство е уволнена, за жалбоподателя са работили шест души, двама от които са членове на Евангелската църква.

51.

Следователно доводът, че продължителното членство в Католическата църква представлява основно и определящо професията изискване в описания по-горе обективен смисъл, не може да бъде приет и поради това член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 не може да се разглежда като надлежна дерогация от дискриминация като разглежданата в главното производство.

52.

С оглед на изложените по-горе съображения, и по-специално на изводите в точки 44, 47 и 51 от настоящото заключение, считам, че член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в този член дерогации не могат да се прилагат за разлика в третирането, произтичаща от уволняването на служител от религиозна организация поради решението му да напусне църквата, към която тази организация принадлежи, когато за изпълнението на професионалните дейности не се изисква членство в тази църква и съответният служител не действа явно в разрез с нейния характер.

53.

Тъй като вторият въпрос на запитващата юрисдикция е поставен, в случай че член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 или, при условията на евентуалност, член 4, параграф 1 от тази директива се тълкува в смисъл, че професионално изискване като разглежданото в главното производство не представлява дискриминация, а съгласно моя анализ това не е тълкуването, което предлагам в настоящото заключение, Съдът не е длъжен да даде отговор на този втори въпрос.

54.

Въз основа на изложения по-горе анализ предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия), както следва:

„Член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите

трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в този член дерогации не могат да се прилагат за разлика в третирането, произтичаща от уволняването на служител от религиозна организация поради решението му да напусне църквата, към която тази организация принадлежи, когато за изпълнението на професионалните дейности не се изисква членство в тази църква и съответният служител не действа явно в разрез с нейния характер“.