1.

През 1990 г. кинорежисьорът Claude Chabrol и сценаристът Paul Gégauff прехвърлят правата за използване на част от филмите им на разпространител на филми за срок от 30 години.

2.

През 2019 г., когато Claude Chabrol и Paul Gégauff вече са починали, съответните им наследници предявяват иск срещу разпространителя и други свързани с него дружества, по-специално за обезщетение за вреди, претърпени вследствие на неизпълнение на договорни задължения и нарушение на авторски права.

3.

Ответниците повдигат възражение за недопустимост на иска, изведено от неконституирането по делото на всички съавтори, участвали в създаването на филмите, или на техните правоприемници. Те изтъкват, че съгласно френското право, за предявяването на иск за защита на авторски права върху съвместно произведение („съвместно създадено произведение“) се изисква да бъдат конституирани по делото всички съавтори.

4.

Съдът, сезиран с настоящия спор, отправя до Съда два преюдициални въпроса, с които по същество иска да се установи дали задължението за конституиране по делото на всички съавтори като условие за допустимост на иска е съвместимо с правото на Съюза, по-специално с Директива 2001/29ЕО ( 2 ), Директива 2004/48/ЕО ( 3 ), Директива 2006/115/ЕО ( 4 ) и Директива 2006/116/ЕО ( 5 ) във връзка с членове 17 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

5.

Съгласно член 8 („Санкции и средства за правна защита“):

„1.   Държавите членки предвиждат съответни санкции и средства за правна защита по отношение на нарушения на правата и задълженията, определени в настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции и средства за правна защита. Санкциите са ефективни, съразмерни и възпиращи.

2.   Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да гарантира притежателите на права, чиито интереси са засегнати от нарушаващата дейност, извършена на тяхна територия, да могат да предявят иск за щети и/или да поискат налагането на съдебна забрана и при необходимост изземване на материала на нарушението, както и на съоръжения, продукти или компоненти, посочени в член 6, параграф 2.

[…]“.

6.

Член 3 („Общо задължение“) гласи:

„1.   Държавите членки предвиждат мерки, процедури и средства, които са необходими за гарантиране на изпълнението на права върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящата директива. Тези мерки, процедури и средства за защита са лоялни и справедливи и не могат да бъдат ненужно сложни или скъпи, нито да са свързани с неразумни срокове или с неоправдани забавяния.

2.   Също така тези мерки, процедури и средства за защита са ефективни, пропорционални и разубеждаващи и се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на препятствия пред законната търговия и се предвиждат предпазни механизми срещу злоупотреба с тях“.

7.

Член 1 („Времетраене на авторските права“) предвижда:

„1.   Правата на автор на литературно или художествено произведение по смисъла на член 2 от Бернската конвенция текат приживе и 70 години след смъртта му, независимо от датата, на която произведението е законно предоставено на публиката.

2.   В случай на съавторство назованият в параграф 1 срок се изчислява от смъртта на последния преживял автор.

[…]“.

8.

Член 2 („Кинематографични или аудио-визуални произведения“) гласи:

„1.   Главният режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение се смята за негов автор или за един от неговите автори. Държавите членки са свободни да посочват и други съавтори.

2.   Срокът на закрила на кинематографичните или аудио-визуалните произведения изтича 70 години след смъртта на последното от следните преживели лица, независимо дали тези лица са посочени като съавтори: главният режисьор, авторът на сценария, авторът на диалога и композиторът на музиката, специално създадена за използването ѝ в кинематографичното или аудио-визуалното произведение“.

9.

Член 9 („Неимуществени права“) предвижда:

„Настоящата директива не засяга разпоредбите на държавите членки относно неимуществените права“.

10.

Член L. 113‑2 гласи:

„Счита се за съвместно създадено произведението, в чието създаване са участвали няколко физически лица […]“.

11.

Член L. 113‑3 предвижда:

„Съвместно създаденото произведение е обща собственост на съавторите.

Съавторите упражняват правата си по взаимно съгласие.

В случай на несъгласие компетентен да се произнесе по спора, е гражданският съд.

Когато участието на всеки от съавторите се отнася до отделна част от произведението, всеки от тях може да използва самостоятелно своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи по никакъв начин на използването на общото произведение“.

12.

Съгласно член L. 113‑7:

„За автор на аудио-визуално произведение се считат физическото лице или лица, които извършват интелектуалното създаване на това произведение. До доказване на противното се предполага, че съавтори на съвместно създадено аудио-визуално произведение са: 1. авторът на сценария; 2. авторът на преработката; 3. авторът на репликите; 4. авторът на музикалните композиции със или без думи, специално създадени за произведението; 5. режисьорът […]“.

13.

Член 126 предвижда, че когато положението, от което възниква основание за повдигане на възражение за недопустимост, може да бъде поправено, възражението за недопустимост се отхвърля, ако основанието за него е отпаднало към момента на произнасянето на съда.

14.

Съгласно член 659, когато настоящият, постоянният или служебният адрес на адресата на документа не е известен, призовкарят съставя протокол, в който описва с точност извършените от него действия по намирането на адресата на документа. На същия ден или най-късно на следващия работен ден призовкарят изпраща до адресата копие от протокола с приложено копие от документа за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка на последния известен адрес, тъй като в противен случай връчването се счита за нередовно.

15.

Що се отнася до писмената фаза на първоинстанционното производство, член 780 предвижда, че сезираният със спора съдебен състав упражнява контрол върху процесуалните действия, като следи за законосъобразното протичане на производството и по-специално за спазването на сроковете за размяната и връчването на книжата.

16.

Съгласно член 788 съдията, отговарящ за подготовката на делото за разглеждане от съда, упражнява всички необходими правомощия за връчването, получаването и представянето на книжата.

17.

Релевантните факти, както са описани в акта за преюдициално запитване ( 8 ), са следните:

18.

На 11 юли 2019 г. наследниците на Claude Chabrol и Paul Gégauff предявяват иск срещу дружествата Brinter, Artedis, Panoceanic Films, Radio Days SARL, г‑жа MW и г‑н BS ( 11 ) за неизпълнение на договор и нарушение на авторски права ( 12 ) върху 14 филма, на пет от които Paul Gégauff е съавтор.

19.

На 27 януари 2020 г. ответниците повдигат възражение за недопустимост, изведено от неконституирането по делото на 19 съавтори на въпросните филми.

20.

За да поправят нередовността на претенциите си, с отделни актове от 5 май и 12 юни 2020 г. ищците привличат в съдебното производство:

21.

С определение от 9 февруари 2023 г. ( 17 ) съдията, отговарящ за подготовката на делото за разглеждане от съда, разпорежда на ответниците да предоставят идентификационните данни на съавторите и правоприемниците на филмите.

22.

Въпреки че ищците са разполагали с тези данни, те не са могли да открият и привлекат в съдебното производство всички съавтори и правоприемници на филмите поради броя на филмите (14), изминалото време (създадени са между 1967 г. и 1974 г.), свързаната със страните сложност (режисьор, сценарист, композитор, автор на предходното литературно произведение) и смъртта на някои от съавторите, чиито наследници не са известни или не пребивават във Франция.

23.

Сезираният със спора Tribunal judiciaire de Paris (Първоинстанционен съд Париж, Франция) посочва, че „от 27 януари 2020 г. съдебното производство е възпрепятствано от невъзможността да бъдат установени техните [на съавторите на филмите] многобройни наследници“ ( 18 ).

24.

Той също така подчертава, че ,,[…] страните са положили големи усилия да идентифицират съавторите или техните правоприемници, без те да могат да бъдат редовно призовани в производството, както се изисква от националната съдебна практика, основана на член L. 113‑3 от [CPI]“ ( 19 ).

25.

Що се отнася до правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с Хартата, запитващата юрисдикция счита, че на практика ищците са възпрепятствани да получат достъп до съд, който да се произнесе по съществото на гражданския им спор, ако не могат да призоват по делото всички правоприемници на съавторите на процесните произведения ( 20 ). Следователно правото на ищците да се ползват от авторските права, зависи от способността им да идентифицират другите съпритежатели на посочените права ( 21 ).

26.

В този контекст запитващата юрисдикция отправя до Съда два преюдициални въпроса:

27.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 5 март 2024 г.

28.

Писмени становища представят:

29.

Съдът не е счел за необходимо провеждането на съдебно заседание.

30.

Преюдициалното запитване се отнася единствено до процесуален проблем, произтичащ от тълкуването на член L. 113‑3 от CPI. Страните не спорят относно материалния обхват на авторските права, които след изясняването на въпроса относно процесуалното възражение биха могли да се окажат нарушени.

31.

Член L. 113‑3 от CPI предвижда, че съавторите на съвместно създадено произведение трябва да упражняват правата си по взаимно съгласие. Националната съдебна практика тълкува посочения член в смисъл, че „съавтор на съвместно създадено произведение, който предприема действия по съдебен ред за защита на имуществените си права, е длъжен да привлече като страни по делото останалите автори на произведението, когато неговият принос не може да бъде отделен от приноса на съавторите, тъй като в противен случай действията му ще бъдат недопустими“ ( 22 ).

32.

Накратко, запитващата юрисдикция иска да се установи дали тълкуваното по посочения начин национално правило е в съответствие с правото на Съюза, от което извежда включените в двата ѝ въпроса правни актове.

33.

Сред тях е Директива 2006/115, по отношение на чието съдържание обаче запитващата юрисдикция не изразява никакво становище относно евентуалното ѝ значение за разглеждания спор и не посочва конкретните членове, които пораждат съмнения у нея. Поради това считам, че отговорът на Съда може да не съдържа анализ на този правен акт.

34.

Това не се отнася за Директива 2001/29, Директива 2004/48 и Директива 2006/116. Трите директиви съдържат разпоредби, които сами по себе си могат да имат значение за отговора на преюдициалните въпроси:

35.

Що се отнася до членове 17 и 47 от Хартата, последният член има най-голямо значение за настоящия спор, след като авторските права са признати от правото на Съюза от гледна точка на правните средства за защита, което дава възможност за прилагане на самата Харта (член 51, параграф 1). Член 17, параграф 2 от Хартата („интелектуалната собственост е защитена“) следва да се тълкува във връзка с разпоредбите от вторичното право, в които е предвидена тази защита.

36.

В няколко точки от акта за преюдициално запитване се посочва, че претенциите на „consorts (другарите)“ ( 23 ) Chabrol и Gégauff обхващат имуществени и неимуществени вреди ( 24 ).

37.

Несъмнено авторските права, за които в настоящия случай се твърди, че са нарушени, са имуществени, но е спорно дали в действителност са засегнати и неимуществени права. Ако се потвърди, че това е така, трябва да се има предвид, че член 9 от Директива 2006/116 изключва възможността нейните разпоредби да засягат законодателството на държавите членки в областта на имуществените права.

38.

Запитващата юрисдикция следва да установи какви авторски права (имуществени или неимуществени) биха могли да се окажат нарушени. За отговора на преюдициалните ѝ въпроси, които се свеждат до повдигнатото от ответниците възражение за недопустимост, включването или изключването на неимуществените авторски права няма съществено значение.

39.

Според мен двата въпроса позволяват да бъдат разгледани заедно. Моят анализ ще обхваща както проблемите, свързани със съвместното притежание на авторските права, така и установените условия и ограничения по отношение на защитата на тези права по съдебен ред.

40.

Възможността за съвместно притежание (съвместна собственост) на авторските права се предполага или се посочва изрично в законодателството на Съюза.

41.

В Директива 2001/29 ( 25 ) и Директива 2004/48 ( 26 ) се посочват „авторът“ или „притежателите на права върху интелектуалната собственост“, като тези термини са използвани без разлика в единствено или в множествено число.

42.

Директива 2006/116 признава съвместното притежание на авторски права: в съображение 14 от нея се посочват „случаи, когато едно или повече физически лица са идентифицирани като автори“. Член 1, параграф 2 предвижда изрично случай на „съавторство“.

43.

По-конкретно, що се отнася до кинематографичните или аудио-визуалните произведения, член 2 от Директива 2006/116 позволява държавите членки да посочват и „други съавтори“ заедно с главния режисьор. Това е така в настоящия случай.

44.

Следователно може да се твърди, че когато няколко лица са автори или притежатели на авторски права върху кинематографично произведение, всички те се ползват от защита. Както тези лица, така и след смъртта им техните наследници са кредитори по отношение на авторските права върху съвместно създаденото кинематографично произведение.

45.

Подобно на областта „близнак“ — тази на индустриалната собственост ( 27 ), проблемът относно авторските права е как съпритежателите могат да защитят претенциите си при наличието на мълчание в правото на Съюза по отношение на процесуалните средства, годни да гарантират защитата на тези права.

46.

Член 4, буква а) от Директива 2004/48 признава следните лица като такива, които „имат право да търсят прилагане на […] мерки, процедури и средства за защита […]: а) притежателите на права върху интелектуалната собственост в съответствие с разпоредбите на приложимото законодателство“ ( 28 ).

47.

Съдът приема, че приложимото законодателство „следва да се разбира както в смисъл на съответното национално законодателство, така и евентуално на законодателството на Съюза“ ( 29 ).

48.

Законодателството на Съюза обаче не съдържа конкретни разпоредби относно предявяването на искове от съпритежатели на авторски права. В това отношение липсва хармонизация и държавите членки следва да приемат съответните норми, които да уреждат предявяването на такива искове пред съответните им съдебни органи. Правото на Съюза не определя условията за упражняване от страна на съпритежателите на съответните им права като такива ( 30 ).

49.

Следователно „приложимото законодателство“ към съдебната защита на авторските права върху съвместно създадено произведение по принцип е произтичащото от държавите членки.

50.

Според мен правилото на член L. 113‑3 от CPI е безспорно по отношение на своя текст. Не виждам причина да бъде укорявана разпоредба, която само предвижда, че съавторите на съвместно създадено произведение трябва да упражняват правата си по взаимно съгласие и в случай на несъгласие съдът постановява решение.

51.

Това правило е в съответствие с обичайното разбиране в отделните правни системи на съсобствеността на имущество и права ( 31 ). Още повече че съгласно националната правна уредба съвместно упражняване от съавторите на правата им се изисква само доколкото приносът на съавтор не може да бъде отделен от приноса на останалите съавтори ( 32 ).

52.

Тълкуването на това правило в процесуално отношение във френската съдебна практика е обусловило извеждането от него на основание за недопустимост на исковете: те се отхвърлят като недопустими, когато съавторът на произведение, предприел действия по съдебен ред за защита на правата си, не привлече като страни по делото останалите съпритежатели.

53.

Правилото, изведено от CPI във връзка с тълкуването в съдебната практика, води, както признава самото френско правителство ( 33 ), до ограничаване на достъпа до съд. Считам обаче, че само по себе си то не е неприемливо, с уговорката, която сега ще направя относно неговите граници.

54.

Правните системи на държавите членки могат да поставят допустимостта на иск, предявен от съпритежател на съвместно създадено произведение, в зависимост от това дали са конституирани по делото останалите съавтори. Подобно процесуално изискване е логично в случаите, когато законът предвижда „необходимо активно другарство“ ( 34 ). Няма пречка, както в настоящия случай, законът да изисква ако не задължителното участие на други ищци, то поне тяхното призоваване ( 35 ).

55.

Правило с такива характеристики, независимо дали произтича от съдебната практика, или не, попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки и следователно може да бъде прието, ако отговаря на легитимни цели и не превишава границите, които ще изложа по-нататък.

56.

В основата на това правило стоят легитимните цели, посочени от френското правителство и Комисията. То защитава правата на отсъстващите съпритежатели по отношение на равнопоставеността, като им позволява да разполагат с достатъчна информация, за да се конституират или не като страни по делото ( 36 ). В това отношение то допринася за правната сигурност и доброто правораздаване, като дава възможност да се избегнат проблемите, които могат да възникнат във връзка с другарството, последващото съединяване на искове, евентуалното постановяване на противоречиви съдебни решения, ако всеки съавтор действа самостоятелно, или да се избегнат последващи искове от непризованите съавтори ( 37 ).

57.

Ограничаването на съпритежателя на авторско право, произтичащо от това правило, обаче подлежи на двойна проверка чрез съпоставянето му с принципите на равностойност и ефективност, от една страна ( 38 ), и от друга страна, с изискванията на член 47 от Хартата. Посоченият член предвижда принципа на ефективна съдебна защита на правата, предоставени на правните субекти от правото на Съюза.

58.

Този двоен подход ще доведе до същия резултат, ако в крайна сметка запитващата юрисдикция приеме, че в случай като разглеждания упражняването на правото на съдебна защита на авторски права е обусловено от прекомерно трудно или невъзможно за изпълнение процесуално задължение.

59.

В настоящия случай прилагането на принципа на равностойност е безспорно и става въпрос единствено за принципа на ефективност. В това отношение френското правителство твърди, че спорното задължение не е прекомерно трудно за изпълнение и не надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели ( 39 ), тъй като:

60.

Безспорно тези модалитети на спорното процесуално задължение смекчават неговата строгост, но в случаи като разглеждания не изключват възможността прилагането на макар и смекченото правило да доведе до възпрепятстване на самото производство с последващата липса на защита на правата на ищците.

61.

Всъщност френското правителство признава, че конституирането по делото на всички съавтори може да представлява в определени случаи „[…] необосновано изискване, което може да направи невъзможно или прекомерно трудно упражняването на предоставените от правото на Съюза права“. То добавя, че в тези случаи „съдът може […] да възприеме не толкова ограничително тълкуване на предпоставката за допустимост“ ( 40 ).

62.

Безспорно запитващата юрисдикция следва да прецени дали с оглед на конкретните обстоятелства по спора прилагането на наложените на ищците процесуални изисквания нарушава принципа на ефективност и член 47 от Хартата.

63.

Това нарушение е налице, ако въпреки положените от тях усилия и дължима грижа ищците не са могли да уведомят всички съпритежатели по независещи от тях причини. При това положение неизбежното изискване за конституиране по делото на последните, тъй като в противен случай искът би бил недопустим, може да направи невъзможно или прекомерно трудно упражняването на предоставените от правото на Съюза права ( 41 ).

64.

Следователно запитващата юрисдикция има две възможности:

65.

Всяка от посочените две възможности трябва да води до един и същ резултат: правото на съпритежателите да предявят иск срещу лицата, които (както се твърди) са нарушили авторските им права, не може да бъде обусловено от невъзможни или прекомерно трудни за изпълнение процесуални изисквания, което на практика би било равнозначно на неутрализиране на посоченото право.

66.

Без да искам да заместя запитващата юрисдикция при извършването на нейната преценка, вероятно могат да ѝ бъдат дадени някои указания, с които да се улесни адаптирането на спорното процесуално правило към правото на Съюза и същевременно да се преустанови възпрепятстването на производството и да се избегнат допълнителни забавяния.

67.

При всички случаи, повтарям, само запитващата юрисдикция (която, логично, е по-добре запозната с националното право) е в състояние да извърши съответстващото тълкуване, което посочих по-горе.

68.

Въпреки че в настоящия случай ищците претендират в своя полза имуществените и неимуществените последици, произтичащи от авторските им права, те заявяват, че със своя иск „действат в общ интерес на съпритежателите“ ( 44 ) и искат „да защитят правата на всички съавтори на филмите“ ( 45 ).

69.

Ако ищците, както самите те признават, действат в защита на общата интелектуална собственост, от уважаването на техните искания ще се ползват всички съсобственици на филмите. Съдебното решение, с което се слага край на спора, като се потвърждава нарушението на авторските права, ще окаже положително въздействие (най-малкото непряко) върху правното положение на всички съсобственици.

70.

Следователно ищците не искат да ограничат авторските права върху съвместно създаденото произведение на други съсобственици. Напротив, с търсената от тях съдебна защита срещу (твърдяното) нарушение на посочените права те искат да подобрят правното положение на всички съавтори. На практика не става въпрос за даване на предимство на интересите на едни от съавторите пред интересите на други съавтори, като в този случай следва да се установи адекватната точка на равновесие.

71.

В този контекст на защита на право на общо носителство на права си задавам въпроса дали правилата относно съсобствеността на френското право не биха могли да обосноват възможността по изключение един от съсобствениците да предяви иск в защита на общата вещ без конституирането и изричното съгласие на всички съсобственици.

72.

Писменото становище на г‑н RB сочи за наличието на такава възможност. В него се припомнят правилата на френския Граждански кодекс относно неделимостта, както и предвидената в член 815‑2 от посочения кодекс възможност всеки собственик на неделима вещ да предприеме необходимите мерки за запазването на вещта дори ако те не са неотложни ( 46 ).

73.

От друга гледна точка, може би приложимото правило в случаите, когато някой от съсобствениците е възпрепятстван да изяви своята воля, би могло да се приложи по аналогия. В този случай друг съсобственик на общата вещ може с разрешение от съда да замести липсващото съгласие.

74.

Всъщност член L. 113‑3, трета алинея от CPI предвижда, че при несъгласие на съавторите на съвместно създадено произведение гражданският съд постановява решение. Запитващата юрисдикция следва да установи дали „несъгласието“, предвидено в посочената разпоредба, обхваща случаите, когато такова съгласие не е постигнато поради невъзможността за установяване на всички съавтори на съвместно създаденото произведение.

75.

Не изключвам и възможността да се прилага един от принципите, които съгласно гражданското право на немалко държави се прилагат по отношение на воденето на чужда работа без поръчка. Съгласно посочения принцип действията, извършени от управителя на чужда работа, без да му е възложена, в интерес и без противопоставяне на заинтересованото лице, могат да породят благоприятни последици за последното, като „гесторът“ има задълженията на довереник.

76.

Ако материалното право предоставя на съсобственик възможността да защити общо право в интерес на всички съсобственици, тази възможност трябва да има съответно процесуално отражение. По този начин препятствието, свързано със задължението за конституиране на собствениците, чието установяване в действителност е практически невъзможно, би било преодоляно.

77.

Следователно защитата на авторско право върху съвместно произведение би могла да се осъществи от един или няколко съсобственици, когато с оглед на конкретните обстоятелства призоваването на останалите съсобственици е било невъзможно въпреки положената дължима грижа за тяхното установяване и конституиране по делото.

78.

Тези указания, повтарям, нямат за цел да заместят запитващата юрисдикция при намирането на приемливи решения съобразно националното право. Ако никое от посочените по-горе правила, разпоредби и принципи не ѝ позволява да тълкува вътрешното право в съответствие с член 47 от Хартата във връзка със съответните разпоредби на директивите относно закрилата на авторските права, тя трябва да остави без приложение несъвместимата с правото на Съюза разпоредба. В това отношение няма значение, че несъвместимостта произтича от тълкуването на CPI от националните съдилища, а не пряко от посочения кодекс.

79.

С оглед на гореизложеното предлагам на Tribunal Judiciaire de Paris (Първоинстанционен съд Париж, Франция) да се отговори по следния начин:

„Член 8 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 3 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост във връзка с членове 1 и 2 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права и с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкуват в смисъл, че

по принцип не съдържат пречка допустимостта на иск за нарушение на авторски права върху съвместно произведение на няколко автори да се обуславя от това дали всички съавтори на произведението са конституирани по делото.

Прилагането на това изискване обаче не може да прави невъзможно или прекомерно трудно предявяването на иск само от един или няколко от съавторите, като в такъв случай националният съд следва да даде предимство на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата“.