1.

Поради естеството на своята дейност организациите за колективно управление на авторски и сродни права често имат правен или фактически монопол на пазарите за предоставяне на разрешения за използване на различни категории закриляни обекти ( 2 ). Според Съда това е господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС ( 3 ), което води до забрана по-специално за тези организации да злоупотребяват с това положение.

2.

Проверката за липса на такава злоупотреба обаче трябва да се извърши, като се вземе предвид особеният характер на дейността на тези организации за колективно управление, и по-специално спецификата на управляваните от тях права. Настоящото дело ще даде възможност на Съда да развие и уточни съдебната си практика в тази област.

3.

Така Съдът ще трябва да отговори на основния въпрос в настоящия случай, а именно дали организация за колективно управление на авторски права с господстващо положение е длъжна — при определяне на размера на таксите, събирани от хотелите за получаването на лиценз за предоставяне на достъп до защитени произведения чрез радио- и телевизионни приемници в стаите — да отчита действителната заетост на стаите в тези хотели, тъй като в противен случай може да наложи нелоялна цена в нарушение на член 102 ДФЕС.

4.

Член 3 от Директива 2001/29/ЕО ( 4 ) е озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“ и параграф 1 от него предвижда:

„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.

5.

Член 23 от Zákon č. 121/2000 Sb., o právu autorském, o právech souvisejících s právem autorským a o změně některých zákonů (autorský zákon) (Закон № 121/2000 за авторското право и сродните му права и за изменение на някои закони), в редакцията му, в сила в периода от 19 май 2008 г. до 6 ноември 2014 г., е гарантирал на авторите правото на възнаграждение за използването на техните произведения, които се предоставят на хора, настанени в частни стаи, посредством устройства, които имат техническата възможност да приемат радио- или телевизионно предаване. Съгласно този член възнаграждението не може да надхвърля общо за всички организации за колективно управление 50 % от определения със специален закон размер на възнаграждението за дадено устройство.

6.

Член 11 от Zákon č. 143/2001 Sb., o ochraně hospodářské soutěže (Закон № 143/2001 за защита на конкуренцията), в приложимата му към спора в главното производство редакция, гласи:

„Забранява се злоупотребата с господстващо положение в ущърб на конкурентите и потребителите. Злоупотреба с господстващо положение е например

[…]“.

7.

OSA z.s., по-рано OSA — Ochranný svaz autorský pro práva k dílům hudebním, z.s. (Организация за закрила на авторски права върху музикални произведения, Чешка република, наричана по-нататък „OSA“) е организация за колективно управление на авторски права в Чешката република.

8.

С решение от 18 декември 2019 г. Úřad pro ochranu hospodářské soutěže (Служба за защита на конкуренцията, Чешка република) (наричана по-нататък „чешкият орган за защита на конкуренцията“) констатира, че в периода от 19 май 2008 г. до 6 ноември 2014 г. в рамките на предоставени лицензи на доставчиците на услуги за хотелско настаняване в Чешката република OSA е начислявала без обективно основание такси за авторски права за представянето и изпълнението на музикални, литературни, драматургични, музикално-драматургични, хореографски, пантомимни, аудио-визуални произведения, произведения на изобразителното изкуство и архитектурата, както и за картината на аудио-визуалните произведения, при ценообразуването на които не е била отчетена заетостта на съответните обекти. Според това решение OSA е изисквала от тези доставчици да плащат такси, включително за незаетите стаи, в които не са били използвани такива предоставени произведения.

9.

Чешкият орган за защита на конкуренцията констатира, че с тази практика OSA е наложила несправедливи условия за търговия на националния пазар за предоставяне на лицензи за използването на авторските права върху тези произведения чрез аудио- и аудио-визуални устройства за приемане на радио- и телевизионни предавания. Той приема, че разглежданата практика представлява злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС и от съответните разпоредби на чешкото законодателство относно конкуренцията. Поради това осъжда OSA да заплати имуществена санкция в размер на 10676000 чешки крони (CZK) (около 429000 евро), и ѝ забранява да прилага тази практика.

10.

OSA сезира Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно, Чешка република), който е запитващата юрисдикция, с жалба срещу решението от 23 ноември 2020 г., с което председателят на чешкия орган за защита на конкуренцията отхвърля жалбата ѝ, подадена по административен ред, срещу решението от 18 декември 2019 г.

11.

Според запитващата юрисдикция страните са единодушни, че OSA има фактически монопол в Чешката република в областта на колективното управление на авторски права. През разглеждания в главното производство период на нарушението OSA начислява на хотелите такси за възможността за използване на телевизия и радио в техните стаи, независимо дали последните са заети, или не. Страните обаче спорят за тълкуването на съдебната практика на Съда относно понятието „злоупотреба с господстващо положение“ и за нейното прилагане към фактите по спора в главното производство.

12.

Според OSA чешкият орган за защита на конкуренцията е трябвало да провери дали неговата ценова практика трябва да се счита за практика на прекомерни цени с оглед на критериите, посочени от Съда в решение United Brands и United Brands Continentaal/Комисия ( 5 ) и приложени в особения контекст на организациите за колективно управление в решения Autortiesību un komunicēšanās konsultāciju aģentūra — Latvijas Autoru apvienība ( 6 ) и SABAM ( 7 ).

13.

Запитващата юрисдикция обаче счита, че Съдът все още не се е произнесъл по въпроса дали неотчитането на заетостта на хотелските стаи в тарифата на авторските възнаграждения може да съставлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС.

14.

На първо място, тази юрисдикция се съмнява по същество в твърдението на OSA, че спорът в главното производство може да бъде решен чрез прилагане на принципите, изведени от Съда в решение SABAM. Според нея OSA счита, че и в делото, по което е постановено това решение, Съдът е трябвало да разгледа метод за изчисляване, включващ заплащането на авторски възнаграждения за произведения, които, въпреки че са били предоставени, не са били изпълнени по време на фестивал. Според OSA несъмнено може да е неразумно да се изисква заплащане на авторски възнаграждения във връзка с фестивал, при положение че на публиката на този фестивал не е предоставено нито едно произведение от репертоара на организацията за колективно управление. За сметка на това било разумно да се изисква заплащане на годишна такса за такова предоставяне в хотели, при това независимо от заетостта на хотела, освен за стаи, които остават незаети през цялата съответна година.

15.

На второ място, запитващата юрисдикция отбелязва също, че Съдът, изглежда, не е постановил конкретни критерии, позволяващи да се определи дали неотчитането на заетостта на стаите при изчисляването на таксата трябва, в светлината на член 102 ДФЕС, да се прецени като попадащо в обхвата на практика на прекомерни цени, както твърди OSA, или като попадащо в обхвата на практика, налагаща „несправедливи условия за търговия“ по смисъла на тази разпоредба, както твърди чешкият орган за защита на конкуренцията.

16.

Дори втората хипотеза да е правилна, запитващата юрисдикция счита, че все още остава да се определят критериите, позволяващи да се установи дали дадено условие за търговия е нелоялно. В това отношение OSA счита, че трябва да бъдат изпълнени три кумулативни критерия, а именно това условие: а) да не е свързано с целта на договора или да не е необходимо за осигуряване на очакваното му действие, б) да уврежда насрещната страна по договора и в) да не е нито подходящо, нито пропорционално. Чешкият орган за защита на конкуренцията обаче подчертава, че нито Европейската комисия, нито съдилищата на Съюза са прилагали тези критерии и че в настоящия случай е достатъчно да се провери дали разглежданото търговско условие е обосновано и пропорционално.

17.

По същия начин, ако се приеме първата хипотеза, запитващата юрисдикция счита, че би било необходимо да се определи дали ценовата практика на OSA може да се счита за противоречаща на член 102 ДФЕС, доколкото налага прекомерни цени. Според нея тълкуването на Съда ще позволи да се изясни дали и как критериите, изведени от решение United Brands, могат да бъдат приложени в контекста на настоящото дело.

18.

При тези обстоятелства Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19.

Писмени становища представят OSA, чешкият орган за защита на конкуренцията, испанското и френското правителство и Европейската комисия.

20.

Посочените страни вземат участие в съдебното заседание, проведено на 13 март 2025 г.

21.

В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се ограничи до анализа на първите два въпроса.

22.

С първите си два въпроса, които според мен следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи дали член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че неотчитането от организация за колективно управление с господстващо положение на действителната заетост на хотелите за определяне на размера на събираните такси за получаването на лицензи за предоставяне на достъп до защитени с авторско право произведения чрез радио- и телевизионните приемници, поставени в стаите, предназначени за частно настаняване на гости, попада в обхвата на практика на прекомерни цени или на налагане на други несправедливи условия за търговия.

23.

Припомням, че в основата на спора в главното производство е решение на чешкия орган за защита на конкуренцията, с което на OSA е наложена имуществена санкция с мотива, че е злоупотребила с господстващото си положение, като при определянето на размера на таксите си не е отчела действителната заетост на хотелите. По-конкретно, този орган счита, че по този начин OSA е изискала заплащане на такси за услуга, която не е била предоставена, доколкото в незаетите стаи на тези хотели не е имало публично разгласяване на произведения, защитени с авторско право.

24.

С оглед на съдебната практика на Съда относно понятието „публично разгласяване“ обаче считам, че подобно съображение е неправилно и следователно не може да обоснове заключението на чешкия орган за защита на конкуренцията, че OSA е злоупотребила с господстващото си положение само поради това, че не е отчела действителната заетост на хотелите при определянето на размера на своите такси (А).

25.

Остава също да се прецени дали в светлината на член 102 ДФЕС това неотчитане все пак може да е релевантно и евентуално до каква степен, с оглед на анализа на практиката за определяне на размера на таксите, които OSA събира от хотелите, което ще се опитам да направя във втората част на анализа си (Б).

26.

Според чешкия орган за защита на конкуренцията OSA е злоупотребила с господстващото си положение, като е събирала такси без насрещна престация, доколкото в незаетите хотелски стаи не са били публично разгласявани защитени произведения.

27.

Въпреки това, както твърдят OSA и Комисията, такава преценка не съответства на понятието „публично разгласяване“ на защитени произведения по смисъла на Директива 2001/29, както е тълкувана в практиката на Съда.

28.

В това отношение припомням, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 предоставя на авторите превантивното по същността си право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения. Така авторите могат по-специално да реализират приходи от експлоатацията на произведенията им под формата на публично разгласяване ( 8 ).

29.

Както посочва Комисията, понятието „публично разгласяване на произведение“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза. Макар да не е определено в самите разпоредби на Директива 2001/29, в съображение 23 от нея се уточнява, че понятието „публично разгласяване“ обхваща всяко съобщаване на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването. Правото на публично разгласяване обхваща всяко предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване. В съображение 27 от тази директива се добавя, че самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си публично разгласяване.

30.

Освен това понятието „публично разгласяване“ е предмет на обширна съдебна практика. Така например Съдът много ясно е постановил, че има публично разгласяване, когато хотелиер предоставя на клиентите си достъп до закриляни обекти, като поставя в стаите телевизионни приемници и разпространява чрез тях уловения от централната антена телевизионен сигнал ( 9 ). При това положение според мен няма никакво съмнение, че поставянето от разглежданите в главното производство хотели на радио- или телевизионни приемници в стаите и разпространяването на сигнала им представляват публично разгласяване. В това отношение е без значение дали всички хотелски стаи са били заети.

31.

Чешкият орган за защита на конкуренцията твърди, че съответната публика всъщност не са гостите на хотела като цяло, а гостите на всяка стая поотделно. Тъй като обаче понятието „публично разгласяване“ предполагало не само акт на разгласяване на защитено произведение, но и публика, към която е насочено това разгласяване ( 10 ), следвало, че когато една хотелска стая остава незаета, няма публика, на която защитеното произведение да бъде разгласено.

32.

Съгласно постоянната практика на Съда публиката, към която е насочено разгласяването, трябва да се състои от потенциално неопределен, но достатъчно голям брой лица, а това означава, че съществува праг de minimis, който изключва от обхвата на това понятие кръг от лица, чийто брой е твърде малък, дори незначителен ( 11 ). Освен това Съдът подчертава, че следва да се вземат предвид кумулативните последици, които възникват от предоставянето на защитени произведения на разположение не само на едновременни, но и на последователни адресати ( 12 ).

33.

Що се отнася по-конкретно до гостите на хотелите, Съдът е постановил, че е необходим цялостен подход, който изисква, от една страна, да се вземат предвид не само гостите, които се намират в хотелските стаи, но и гостите, които се намират във всяко друго пространство на този хотел и имат в обсега си инсталиран там телевизор. Важно е също така да се вземе предвид обстоятелството, че гостите на хотелите обикновено се сменят в бърза последователност. По принцип става въпрос за значителен брой лица, поради което те трябва да се считат за публика ( 13 ).

34.

С други думи, публиката, към която е насочено разгласяването, състоящо се в използването от хотелите на радио- и телевизионни приемници в стаите, не са гостите на всяка отделна стая, а гостите на хотела като цяло.

35.

Освен това, дори да се предположи, че може да се допусне подобно раздробяване на гостите на хотел, за да се определи дали е налице публика по смисъла на понятието „публично разгласяване“, следва, както е постановил Съдът, да се вземат предвид кумулативните последици, възникващи от предоставянето на защитените произведения на последователни адресати. Що се отнася до дейността на хотелите и както е подчертал Съдът, гостите във всяка отделна стая обикновено се сменят в бърза последователност, така че дори при такава конфигурация броят на последователните гости е достатъчно голям, за да представлява публика по смисъла на понятието „публично разгласяване“.

36.

Накрая, от практиката на Съда е видно, че за да се установи наличието на „публично разгласяване“ на защитени произведения, не е определящо, че потребителите, които не са включили телевизора или радиото, както в главното производство, всъщност не са имали достъп до произведенията ( 14 ). По същия начин, за да се установи наличието на такова разгласяване, не е определящо да се провери дали всяка стая в съответния хотел действително е била заета. С други думи, публиката, на която се разгласяват защитени произведения, са именно гостите на хотела като цяло, без действителната заетост на стаите на този хотел да има значение в това отношение.

37.

От това следва, от една страна, че противно на поддържаното от чешкия орган за защита на конкуренцията, поставянето в хотелските стаи, предназначени за настаняване на гости, на радио- и телевизионни приемници и предоставянето на сигнала им действително представляват „публично разгласяване“ по смисъла на член 3 от Директива 2001/29. Предоставянето от OSA на лиценз за това публично разгласяване представлява услуга, предоставяна от този орган на хотелите. Следователно не може да става въпрос за събиране на такса срещу несъществуваща услуга.

38.

От друга страна, чешкият орган за защита на конкуренцията не може да обоснове констатацията за наличие на злоупотреба с господстващо положение от страна на OSA само с факта, че последната е изискала заплащане на такси при липсата на публично разгласяване на защитени произведения, без да отчете действителната заетост на хотелите, тъй като такова публично разгласяване се извършва дори когато дадена отделна стая остане незаета.

39.

Този извод, че неотчитането на действителната заетост на хотелите при определянето на размера на таксите от страна на OSA само по себе си не може да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, обаче не позволява да се определи дали това неотчитане все пак може да окаже влияние върху по-общия анализ на евентуална злоупотреба с господстващо положение, което ще разгледам във втората част на моя анализ.

40.

В член 102, втора алинея ДФЕС са изброени различни практики, които могат да представляват злоупотреба с господстващо положение, включително налагането на нелоялни цени или условия за търговия. Чешкият орган за защита на конкуренцията и OSA спорят дали определянето на размера на таксите от организация за колективно управление на авторски права трябва да се анализира като практика, свързана с налагането на нелоялни цени, или като налагане на други несправедливи условия за търговия, като се има предвид, че анализът на практиката се различава в зависимост от тази квалификация.

41.

Подобно на OSA, Комисията и френското правителство, според мен е ясно, че разглежданата практика се отнася до цените, които OSA в качеството си на организация за колективно управление прилага спрямо хотели за получаването на лицензи за предоставяне на достъп до защитени с авторско право произведения чрез радио- и телевизионните приемници, поставени в стаите на тези хотели.

42.

Изтъкнатото от чешкия орган за защита на конкуренцията обстоятелство, че методът за определяне на размера на тези такси е бил едностранно променен от OSA през 2008 г., не може да промени тази констатация, тъй като промяната в условията за търговия продължава да се отнася до прилаганите от OSA цени.

43.

Следователно разглежданата практика трябва да се прецени в светлината на съдебната практика относно нелоялните цени, в особения контекст на предоставянето на лицензи от организациите за колективно управление.

44.

Както отбелязва запитващата юрисдикция, в своето водещо решение United Brands Съдът е определил като „прекомерна“ по смисъла на член 102 ДФЕС цената, която „не е разумна с оглед на икономическата стойност на предоставяната услуга“ ( 15 ). За да се определи наличието на прекомерна цена, Съдът установява в това решение двустепенен тест, според който, от една страна, следва да се прецени дали е налице прекомерно несъответствие между действително направените разходи и действително исканата цена, и от друга страна, при утвърдителен отговор, да се определи дали е приложена несправедлива цена в абсолютна стойност, или в сравнение с конкурентни услуги ( 16 ).

45.

Определението на понятието „прекомерна цена“, което е неизменно от решение United Brands нататък, се прилага и по отношение на практиките за определяне на размера на таксите от организациите за колективно управление ( 17 ).

46.

Всъщност, както посочва Съдът, в този контекст следва да се провери дали таксите, изисквани от организация за колективно управление с господстващо положение, са разумни с оглед на икономическата стойност на предоставяната от тази организация услуга, която се състои в предоставянето на управлявания от нея репертоар от защитени с авторско право музикални произведения на разположение на потребителите ( 18 ).

47.

Съдът обаче не ограничава възможността за доказване на наличието на прекомерна цена до удовлетворяването на този критерий. Всъщност той ясно приема, че други методи могат да позволят да се установи евентуално прекомерният характер на дадена цена ( 19 ). Що се отнася по-специално до таксите, налагани от дружества за колективно управление, тези методи могат да произтичат от сравнение между цената, чиято справедливост се оспорва, и референтни показатели, като цените, прилагани в миналото от предприятието с господстващо положение за същите услуги на същия съответен пазар, цените, прилагани от това предприятие за други услуги, или пък цените, прилагани от други предприятия за същата услуга или за други сравними услуги на други национални пазари, стига обаче това сравнение да е направено на една и съща основа ( 20 ).

48.

С други думи, не съществува един-единствен метод за определяне на прекомерния характер на таксите, определени от организациите за колективно управление, тъй като изборът на най-подходящия метод за анализ и по-общо, преценката за наличието на прекомерни цени зависят от всеки отделен случай.

49.

В този смисъл е безспорно, че националният съд е този, който трябва да определи прекомерния характер на таксите с оглед на конкретния случай, по който е сезиран, и при отчитане на всички обстоятелства по делото ( 21 ).

50.

В рамките на това разглеждане и предвид контекста, в който то се извършва, Съдът подчертава, че националният съд следва да вземе предвид особената същност на авторското право и да потърси подходящото равновесие между интереса на авторите на защитени с авторско право произведения да получат възнаграждение за използването на тези произведения, и интереса на ползвателите да могат да използват посочените произведения при разумни условия ( 22 ).

51.

Следователно, за да се провери дали равнището на тарифите, наложени от дружество за колективно управление, е справедливо от гледна точка както на правото на авторите на подходящо възнаграждение, така и на законните интереси на ползвателите, следва да се отчете не само икономическата стойност на самата услуга за колективно управление, но и характерът и обхватът на използване на произведенията, както и генерираната от това използване икономическа стойност ( 23 ).

52.

Според практиката на Съда тази стойност е функция по-специално от действителния брой на лицата, които се възползват от защитените произведения, и от значението на използването на музикалните произведения за ползвателите на лиценза ( 24 ).

53.

С други думи, таксата, прилагана от организация за колективно управление, трябва да отчита количеството действително използвани произведения ( 25 ), защитени с авторско право, като обаче се уточнява, че определянето на размера на тази такса, което отчита количеството действително използвани музикални произведения, все пак винаги може да представлява злоупотреба, когато съществува алтернативен метод, който дава възможност по-точно да се определят видовите и количествените характеристики на използването на тези произведения ( 26 ).

54.

Отбелязвам все пак, че що се отнася до изискването за отчитане на количеството действително използвани произведения за определянето на размера на дадена такса, Съдът е въвел известна степен на пропорционалност поради особената същност на авторското право и на дейността на организациите за колективно управление. Всъщност наличието на алтернативен метод, позволяващ по-точно количествено определяне на използваните произведения, само по себе си не е признак за прекомерния характер на таксата. Този алтернативен метод обаче трябва да може да постигне същата легитимна цел за защита на интересите на авторите, без това да води до несъразмерно увеличаване на разходите за управлението на договорите и за контрола върху използването на защитените с авторско право музикални произведения ( 27 ).

55.

С оглед на тези съображения следва да се определи дали неотчитането от страна на организация за колективно управление на действителната заетост на хотелите при определянето на размера на таксите, събирани за получаването на лицензи за предоставяне на достъп до защитени с авторско право произведения чрез радио- и телевизионните приемници, поставени в стаите, предназначени за частно настаняване на гости, представлява релевантен фактор за установяване на наличието на злоупотреба с господстващо положение, състояща се в налагането на нелоялни цени.

56.

С други думи, както подчертават Комисията и френското правителство, следва да се провери дали методът за изчисляване на размера на таксите, който не отчита действителната заетост на стаите, а дава предимство на подход на фиксирана цена, може да представлява злоупотреба с господстващо положение, доколкото би довел до налагането на нелоялни цени.

57.

В това отношение припомням, че в крайна сметка подобна проверка е от изключителната компетентност на запитващата юрисдикция, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства по делото ( 28 ).

58.

Както посочват Комисията и френското правителство, поставянето от хотелите на радио- и телевизионни приемници в стаите и предоставянето на сигнала, даващ възможност на гостите да получат достъп до защитени произведения, представляват предоставяне на услуга, която е спомагателна спрямо основната дейност на тези хотели, а именно частното настаняване на гости. Това е предоставяне от хотелите на допълнителна услуга, която оказва влияние върху техния стандарт и следователно върху цената на стаите ( 29 ). Следователно това поставяне се извършва с цел извличане на определена печалба.

59.

При това положение не може да се оспорва, че използването от хотелите на защитени произведения от репертоара на организацията за колективно управление генерира определена икономическа стойност.

60.

Освен това, както вече посочих, от практиката на Съда ясно следва, че стойността на това използване в икономическия обмен зависи по-специално от количеството действително използвани произведения, защитени с авторско право.

61.

Въпреки това, противно на поддържаното от Комисията и OSA, не считам, че отчитането на действителната заетост на хотелските стаи прави определянето на количеството действително използвани произведения по-точно или дори допустимо.

62.

Всъщност, както посочих в точка 36 от настоящото заключение, защитените произведения трябва да се считат за публично разгласени, когато хотелите поставят радио- и телевизионни приемници в стаите, предназначени за настаняване на гости, и предоставят сигнала за тях, без в това отношение да е от значение дали гостите действително са имали достъп до произведенията.

63.

С други думи, количеството на действително използваните произведения, от което зависи икономическата стойност на тяхното използване, не е функция на количеството на гледаните или слушаните произведения, а на количеството на разпространените, т.е. разгласените на съответната публика произведения.

64.

Следователно отчитането на действителната заетост на хотелите при определянето на размера на таксите не позволява точно да се определят видовите и количествените характеристики на използването на защитените произведения.

65.

Това обаче не се отнася например до отчитането, при определянето на размера на таксите, на броя на телевизионните канали или радиочестотите, предоставени от хотелите на разположение на гостите, или на броя на стаите, в които са предоставени радио- и телевизионни приемници. Струва ми се, че тези два елемента могат да дадат точна представа за действително използваното количество защитени произведения и следователно да позволят да се актуализира размерът на таксите. Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на конкретния случай, по който е сезирана, дали методът, използван от OSA за определяне на размера на таксите, включва по-специално такива елементи.

66.

Поради това считам, че с оглед на всички релевантни обстоятелства по конкретния случай, неотчитането на действителната заетост на хотелите от страна на организация за колективно управление при определянето на размера на таксите, събирани за получаването на лицензи за предоставяне на достъп до защитени с авторско право произведения чрез радио- и телевизионните приемници, поставени в стаите, предназначени за частно настаняване на гости, не може да се счита за релевантен елемент за целите на констатирането на злоупотреба с господстващо положение, състояща се в налагането на нелоялни цени по смисъла на член 102 ДФЕС, което запитващата юрисдикция следва да провери.

67.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на първия и втория преюдициален въпрос, отправени от Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно, Чешка република), по следния начин:

„Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че неотчитането от организация за колективно управление с господстващо положение на действителната заетост на хотелите при определянето на размера на таксите, събирани за получаването на лицензи за предоставяне на достъп до защитени с авторско право произведения чрез радио- и телевизионните приемници, поставени в стаите, предназначени за частно настаняване на гости, само по себе си не представлява злоупотреба с господстващо положение и не може да се счита за релевантен елемент за целите на констатирането на злоупотреба с господстващо положение, състояща се в налагането на нелоялни цени“.