1.

Настоящото заключение се отнася до жалбата, подадена от дружеството BNP Paribas Public Sector SA, жалбоподател по това дело, с която иска отмяна на решение на Общия съд от 25 октомври 2023 г., BNP Paribas Public Sector/ЕСП (T‑688/21, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:675).

2.

С това решение Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя на основание член 272 и член 340, първа алинея ДФЕС, с която по същество се цели възстановяването от страна на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) на обезпеченията, предоставени във връзка с неотменимите ангажименти за плащане, поети от жалбоподателя между 2016 г. и 2021 г. в съответствие със задълженията, наложени с Регламент (ЕС) № 806/2014 ( 2 ) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 ( 3 ). С жалбата на жалбоподателя на основание член 340, втора алинея ДФЕС се цели също да се установи, че отказът да му бъдат възстановени тези обезпечения, както що се отнася до споменатите по-горе ангажименти, така и относно предварително поетия през 2015 г. от него самия ангажимент, представлява неоснователно обогатяване, за което трябва да бъде обезщетен за претърпените вреди.

3.

Общият съд е постановил по-специално, че нито приложимите в случая разпоредби, по-точно членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014 и член 7 от Регламент за изпълнение 2015/81, нито клаузите на сключения между жалбоподателя и ЕСП договор противоречат на изразеното от ЕСП становище в писмото, адресирано до жалбоподателя след искането за възстановяване на въпросното обезпечение. Според ЕСП такова възстановяване може да се осъществи само след плащане на сума, съответстваща на вноската, която са заместили неотменимите ангажименти за плащане. Общият съд приема също, обратно на поддържаното от жалбоподателя становище, че решението на ЕСП не води до неоснователно обогатяване за него.

4.

Настоящата жалба дава възможност на Съда да тълкува разпоредби, които имат основно значение в рамките на регламентите, приети от Европейския парламент и от Съвета в отговор на финансовата криза от 2008 г., и които целят да гарантират стабилността и сигурността на банковата дейност в Европейския съюз. Според жалбоподателя, подкрепян от Френската република и от Fédération bancaire française (Френска банкова федерация), предвид ясния текст на приложимите разпоредби — една от които е член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, Общият съд е трябвало да даде предимство по-скоро на тяхното граматическо тълкуване вместо на контекстуалното и телеологичното им тълкуване. При това положение Съдът ще трябва да определи какъв смисъл следва да се придаде на тези разпоредби, като уточни правилния херменевтичен подход при тяхното тълкуване.

5.

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени от Общия съд в точки 2—15 от обжалваното съдебно решение и могат да се обобщят, както следва.

6.

Жалбоподателят е френска кредитна институция, получила лиценз до 24 март 2021 т., дата, на която лицензът ѝ е отнет от Европейската централна банка (EЦБ).

7.

Преди въвеждането на единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) с Регламент № 806/2014 жалбоподателят прави една част от предварителната си вноска за 2015 г. под формата на неотменим ангажимент за плащане (наричан по-нататък „НАП 2015 г.“), който е договорен с ЕСП, с Органа за пруденциален надзор и преструктуриране (ОПНП) и с Фонда за гарантиране на депозитите и преструктуриране (ФГДП).

8.

За периодите на плащане на вноска от 2016 г. до 2021 г. жалбоподателят прави поне една част от предварителните си вноски под формата на неотменим ангажимент за плащане. За тази цел той сключва с ЕСП за всеки от тези периоди договори за поемане на неотменими ангажименти за плащане (наричани по-нататък „НАП 2016—2021 г.“).

9.

С електронно съобщение от 1 април 2021 г. жалбоподателят уведомява ЕСП, че по негово искане ЕЦБ е оттеглила лиценза му. Със същото писмо жалбоподателят иска от ЕСП да му предостави информация относно действията, които трябва да предприеме, за да му бъдат възстановени обезпеченията, свързани с поетите от него неотменими ангажименти за плащане.

10.

С писмо от 14 април 2021 г. ЕСП уведомява жалбоподателя за формалните условия, които трябва да изпълни, за да му бъдат възстановени обезпеченията по поетите от него неотменими ангажименти за плащане.

11.

След неколкократна размяна на съобщения, на 29 юли 2021 г. жалбоподателят уведомява ЕСП, че прекратява НАП 2015 г. и НАП 2016—2021 г.

12.

След размяна на допълнителна кореспонденция, с писмо от 13 август 2021 г. ЕСП уведомява жалбоподателя, че ще му възстанови обезпеченията за НАП 2015 г. и НАП 2016—2021 г., след като получи паричните средства, съответстващи на сумите по тези ангажименти.

13.

В това писмо ЕСП припомня, че жалбоподателят е сключил с него няколко договора за поемане на неотменими ангажименти за плащане. ЕСП уточнява размера на сумата по всеки от тези ангажименти. След изброяването на тези суми той посочва по-специално, че с оглед на член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014, съгласно който правомерно получените вноски не се възстановяват на субектите, и на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, съгласно който използването на неотменимите ангажименти за плащане по никакъв начин не трябва да засяга финансовия капацитет и ликвидността на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), отмяната на НАП 2016—2021 г. и последващото възстановяване на обезпеченията за тези ангажименти могат да се осъществят едва след превеждането на парични средства, равни по размер на сумата по съответния неотменим ангажимент за плащане. При тези обстоятелства ЕСП приканва жалбоподателя да му прехвърли определена сума и да го уведоми за това чрез изпращане на електронно съобщение. След получаването на сумата той ще му възстанови обезпеченията, намалени с размера на натрупаните отрицателни лихви, след изтичането на срок от четиринадесет работни дни за банката след деня на получаването на уведомлението за прекратяване.

14.

На 25 октомври 2021 г. жалбоподателят по същество уведомява ЕСП, че доколкото според разбирането си за приложимата правна уредба не дължи прехвърляне на паричните средства, съответстващи на общата сума по поетите НАП 2015 г. и НАП 2016—2021 г., за да му бъдат възстановени обезпеченията, той няма да извърши посоченото прехвърляне.

15.

На 25 октомври 2021 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата си, която се основава по-специално на член 272 и на член 340, първа алинея ДФЕС. С тази жалба жалбоподателят иска Общият съд да установи, че позицията, изложена от ЕСП в писмото от 13 август 2021 г., противоречи на клаузите на НАП 2016—2021 г., и да разпореди на ЕСП да му възстанови сумите, съответстващи на паричните обезпечения за тези ангажименти. Жалбоподателят иска също Общият съд да разпореди плащането на всички свързани с това разходи, лихви за забава и съответни акцесорни плащания от всякакво естество. От друга страна, единствено на основание член 340, втора алинея ДФЕС жалбоподателят прави същото искане за възстановяване, макар и като се основава на непозволено увреждане, както за НАП 2015 г., така и за НАП 2016—2021 г.

16.

От своя страна Общият съд, като отхвърля всички искания на жалбоподателя, отхвърля изцяло жалбата.

17.

На първо място, що се отнася до искането му, основаващо се на член 272 и член 340, първа алинея ДФЕС, Общият съд първо подчертава, че от член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 следва, че за всяка година на плащане на вноска кредитните институции, установени в участваща в ЕМП държава членка, какъвто е случаят с жалбоподателя, са длъжни да плащат обичайната вноска в ЕФП, докато излязат от приложното поле на този регламент ( 4 ). Общият съд отбелязва също, че съгласно член 69, параграф 1 от посочения регламент годишното набиране на предварителните вноски от кредитните институции е въведено, за да се гарантира, че след изтичането на първоначалния срок наличните финансови средства на ЕФП достигат целевото равнище ( 5 ). С оглед на тази цел в член 70, параграф 4 от същия регламент законодателят на Съюза уточнява, че „правомерно получените“ предварителни вноски не се възстановяват ( 6 ).

18.

След това Общият съд приема, че за да изпълнят задължението си за вноски в ЕФП, в съответствие с член 70, параграф 3 от Регламент № 806/2014 кредитните институции имат възможност или да платят незабавно вноската си, или да поемат неотменим ангажимент за плащане ( 7 ). Според Общия съд за тези ангажименти, за които е характерно, че представляват сключени за неопределен срок договори, позволяващи на институциите да отложат плащането на вноската си, законодателят на Съюза установява специфичен режим в член 7 от Регламент за изпълнение 2015/81 ( 8 ).

19.

От друга страна, Общият съд посочва, че както подчертава пред него жалбоподателят, действително в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 не се уточнява изрично, че институциите трябва първо да заплатят вноските си, за да им бъде върнато впоследствие обезпечението. Според Общия съд обаче през първоначалния срок установените в участваща в ЕМП държава членка институции са длъжни да правят годишна вноска в ЕФП, така че последният да достигне целевото равнище в края на този срок ( 9 ). От това следвало, че ако обезпечението за неотменимия ангажимент за плащане бъде върнато без предварително получаване на вноската, за която е поет този ангажимент, не само че институцията не би изпълнила задължението си да изплати цялата вноска, дължима за периода, през който попада в приложното поле на Регламент № 806/2014, но и предварителната вноска под формата на неотменим ангажимент за плащане не би постигнала целта да се предоставят на ЕФП финансови средства, съответстващи на предвиденото от законодателя на Съюза целево равнище ( 10 ).

20.

Накрая Общият съд приема, че обстоятелството, че даден субект престава да упражнява дейността си като кредитна институция през периода на плащане на вноските поради отнемането на лиценза му, не оказва влияние върху задължението му да изплати цялата предварителна вноска, дължима за периода на плащане на вноска ( 11 ). Следователно член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 няма за цел да позволи на институциите, които излизат от приложното поле на този регламент, да се освободят от задължението си да изплатят цялата дължима вноска, а цели да се гарантира, че финансовите средства на ЕФП ще бъдат на разположение на ЕСП във възможно най-кратък срок в случай на преструктуриране, тоест да се запазят финансовият капацитет и ликвидността на ЕФП ( 12 ).

21.

С оглед по-специално на изложеното по-горе Общият съд заключава, че изразената от ЕСП позиция в писмото от 13 август 2021 г., че може да върне паричните обезпечения, отнасящи се до неотменимите ангажименти за плащане, едва след изплащането на сума, съответстваща по размер на вноската, за която са използвани тези инструменти, не противоречи нито на приложимите в случая разпоредби, една от които е член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, нито на клаузите на сключения между жалбоподателя и ЕСП договор ( 13 ). Общият съд също анализира и отхвърля поради това, че според него не са убедителни, допълнителните доводи, наведени от жалбоподателя в подкрепа на предложеното от него тълкуване ( 14 ).

22.

На второ място, що се отнася до искането на жалбоподателя, основано на член 340, втора алинея ДФЕС, Общият съд счита, че решението на ЕСП да задържи сумите, съответстващи на паричните обезпечения за неотменимите ангажименти за плащане, поети от жалбоподателя, се основава на валидно правно основание и следователно не може да представлява неоснователно обогатяване, обосноваващо обезщетение за вреди ( 15 ).

23.

С жалбата си до Съда, подадена на 10 януари 2024 г., жалбоподателят, подкрепян от Френската република и от Fédération bancaire française, иска от Съда:

24.

ЕСП иска от Съда:

25.

На 4 декември 2024 г. е проведено съдебно заседание.

26.

В подкрепа на жалбата си, с която цели да оспори извода на Общия съд относно изложеното пред първата инстанция искане на основание член 272 и член 340, първа алинея ДФЕС, жалбоподателят повдига две основания, първото — грешка при прилагане на правото при тълкуването на Регламент № 806/2014 и на Регламент за изпълнение 2015/81, и второто — липса на мотиви.

27.

С първото си основание жалбоподателят цели да оспори направеното от Общия съд тълкуване на приложимите по настоящото дело разпоредби, сред които са член 69, параграф 1 и член 70, параграфи 1—4 от Регламент № 806/2014, както и член 7, параграфи 1—3 от Регламент за изпълнение 2015/81. По същество жалбоподателят изтъква, че обратно на тълкуването, което се извежда от обжалваното съдебно решение, Общият съд е трябвало да заключи, че излизането на кредитна институция от приложното поле на Регламент № 806/2014 трябва да бъде основание за ЕСП да възстанови обезпеченията, отнасящи се до неотменимите ангажименти за плащане, договорени от тази институция, без да ѝ бъде налагано никакво допълнително задължение.

28.

Това основание е разделено на пет части, първата — нарушаване на принципите на тълкуване на правото на Съюза, втората — нарушаване на член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014, на член 7, параграфи 2 и 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 и на принципа на равно третиране, третата — липса на правна основа на съображенията на Общия съд относно член 69, параграф 1 и член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014, четвъртата — изопачаване и лишаване от полезно действие на член 7, параграфи 2 и 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, и петата, изложена при условията на евентуалност — нарушаване на принципа lex specialis generalibus derogat.

29.

Следва всички тези части да се разгледат в посочения ред.

30.

Жалбоподателят оспорва тълкуването на Общия съд, изложено в точки 17—21 от настоящото заключение, като изтъква, че Общият съд неправилно пропуснал да направи граматически анализ на текста на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 в нарушение на принципите на тълкуване на правото на Съюза. Жалбоподателят отбелязва по-специално, че текстът на тази разпоредба е ясен и точен, като предвижда, че в случай на излизане на кредитна институция от приложното поле на Регламент № 806/2014 неотменимите ангажименти за плащане, сключени от тази институция, „се отменят“, без тази отмяна да е свързана с каквото и да е условие. Разпоредбата посочвала освен това произтичащите от отмяната последици, а именно че обезпечението, свързано с тези ангажименти, „се връща“, също без каквото и да е условие да е свързано с това връщане. Тъй като Общият съд предпочел контекстуално и телеологично тълкуване на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, което измествало ясния и точен текст на тази разпоредба, обжалваното съдебно решение било опорочено от грешка при прилагане на правото.

31.

ЕСП оспорва тези доводи.

32.

Съдът многократно е припомнял херменевтичните правила, на които следва да се основава тълкуването на разпоредба от правото на Съюза. Според постоянната съдебна практика за целта трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част ( 16 ).

33.

В самото начало ще отбележа, че в точка 34 от обжалваното съдебно решение Общият съд цитира пълния текст на член 7 от Регламент за изпълнение 2015/81, включително параграф 3 от него, приложим към неотменимите ангажименти за плащане.

34.

Въз основа на това в точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня общоприетия смисъл на думата „неотменим“, която според него се използва за нещо, което не може да бъде оспорено. Пак според Общия съд това налагало да се приеме, че неотменимите ангажименти за плащане по член 7 от Регламент за изпълнение 2015/81 предполагат наличие на неподлежащо на оспорване задължение за изплащане на сумата, за която тези ангажименти са били поети.

35.

Накрая, в точка 37 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че макар действително в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 да не се уточнява изрично, че институциите, които искат да излязат от приложното поле на Регламент № 806/2014, трябва първо да заплатят вноските си, за да им бъде върнато впоследствие обезпечението, съгласно членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014, през първоначалния срок тези институции са длъжни да правят годишна вноска в ЕФП, така че последният да достигне целевото равнище в края на срока. В този контекст Общият съд не приема предложеното от жалбоподателя тълкуване.

36.

От това следва, че обратно на изтъкваното от жалбоподателя, Общият съд не е пропуснал да направи граматическо тълкуване на текста на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81. Общият съд обаче приема, че при липсата на изрична формулировка за освобождаване, предвидено в регламента за изпълнение, задължението за вноски в ЕФП остава в сила с оглед на установените в неговия основен регламент предписания — а именно Регламент № 806/2014 — което според него същевременно потвърждавало общоприетия смисъл на ангажимент за плащане, изрично квалифициран от самата правна уредба за изпълнение като „неотменим“.

37.

При това положение критиката на жалбоподателя относно липсата на граматическо тълкуване на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 трябва да се отхвърли.

38.

От друга страна, що се отнася до обосноваността на извода на Общия съд, следва да се отбележи, както прави жалбоподателят, че Съдът е постановил, че дори по принцип да е възможно тълкуване на дадена разпоредба „с оглед на“ правната уредба, от която тя е част, за да се изясни неяснота във формулировката ѝ, такова тълкуване не следва да води до пълно премахване на полезното действие на ясния и точен текст на тази разпоредба ( 17 ).

39.

Вярно е в това отношение, че различните методи на тълкуване на дадена норма, като се изключи граматическото тълкуване, в никакъв случай не трябва да водят до тълкуване contra legem на ясна и точна разпоредба. Когато обаче нормата, която трябва да се тълкува, е от регламент за изпълнение, нейната яснота и точност могат да бъдат преценени само с оглед на правната уредба, в която се вписва тази разпоредба, както и на целите на тази правна уредба, на върха на която е основният регламент. Това предполага, че граматическото тълкуване на дадена норма, която е част от регламент за изпълнение, колкото и ясна и точна да изглежда, не може да противоречи на структурата и на целите на своя основен регламент. Практиката на Съда в това отношение е ясна, като предвижда въз основа на трайно установен херменевтичен принцип, който се отнася до йерархията на нормите, че регламент за изпълнение трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с разпоредбите на основния регламент ( 18 ).

40.

От това следва, че не може да се счита, че тълкувателният подход на Общия съд, както се установява от точки 36 и 37 от обжалваното съдебно решение, е опорочен от грешка. Всъщност, от една страна, Общият съд е разгледал текста на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, включително и по-специално смисъла на думата „неотменим“ и мълчанието относно условията, които трябва да се изпълнят за връщането на обезпеченията на кредитните институции при отмяна на неотменимите ангажименти за плащане. От друга страна, той свързва констатациите си с относимите разпоредби от Регламент № 806/2014, а именно членове 69 и 70 от този регламент, за да прецени дали видимата яснота и точност на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, на които се позовава жалбоподателят, могат да се потвърдят. Общият съд обаче счита, че задълженията, произтичащи от споменатите членове от Регламент № 806/2014, както и от целите на предварителните вноски, не позволяват да се направи такъв извод ( 19 ).

41.

С оглед на изложеното по-горе и независимо от разглеждането на следващите втора и трета част от настоящото основание, които целят именно да оспорят тълкуването на Общия съд на членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014 във връзка с различните параграфи на член 7 от Регламент за изпълнение 2015/81, смятам, че не може Общият съд да бъде упрекван за нарушаване на принципите на тълкуване на правото на Съюза, както поддържа жалбоподателят.

42.

Първата част от първото основание според мен трябва да се отхвърли.

43.

С втората част от първото основание жалбоподателят поддържа по същество, че дори да се приеме, че член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 трябва да се тълкува въз основа на член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014, както приема Общият съд в обжалваното съдебно решение, тази последна посочена разпоредба допуска тълкуване, съгласно което при излизането на институция от приложното поле на Регламент № 806/2014 ЕСП трябва да възстанови обезпеченията, съответстващи на неотменимите ангажименти за плащане, без да ѝ бъде налагано никакво допълнително задължение.

44.

В това отношение жалбоподателят подчертава, че обратно на становището на Общия съд, член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 не предвижда „задължение за плащане“ за кредитните институции, подчинени на ЕМП, а само „задължение за набиране“ в полза на ЕФП, като това набиране според жалбоподателя може да се осъществи под формата на плащане на парични вноски или под формата на поемане на неотменим ангажимент за плащане. Според жалбоподателя прочитът на няколко разпоредби от Регламент № 806/2014 и от Регламент за изпълнение 2015/81 потвърждава това разграничение. Единственото задължение за плащане на парична сума във връзка с неотменимите ангажименти за плащане било предвиденото в член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81, а именно, когато ЕФП участва в действие по преструктуриране. Ставало въпрос за условно задължение, което би възникнало само ако изрично предвиденото в Регламент за изпълнение 2015/81 условие е изпълнено. Жалбоподателят отново твърди, че член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 не предвижда задължение за възстановяване на паричните обезпечения, съответно на неотменимите ангажименти за плащане, което означавало, че Общият съд е обусловил прилагането на тази разпоредба от несъществуващи условия, нарушавайки по този начин постоянната практика на Съда.

45.

ЕСП оспорва тези доводи.

46.

В началото следва да се отбележи, че съгласно член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 „[и]ндивидуалната вноска на всяка институция се набира най-малко веднъж годишно“. Вярно е при това положение, както отбелязва жалбоподателят, че член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 използва термина „набирам“, а не „плащам“, за да опише предварителните вноски, които са задължени да правят кредитните институции, попадащи в приложното поле на Регламент № 806/2014.

47.

От своя страна в точка 28 от обжалваното съдебно решение Общият съд установява, че от член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 следва, че за всяка година на плащане на вноска установените в участваща държава членка кредитни институции, какъвто е случаят с жалбоподателя, са длъжни да „плащат“ обичайната вноска в ЕФП. Въз основа на това Общият съд прави извода, по-специално в точки 37—39 от обжалваното съдебно решение, че институциите, поели неотменим ангажимент за плащане, остават задължени да платят предварителната си парична вноска, когато решат да напуснат приложното поле на Регламент № 806/2014. Според Общия съд такова тълкуване освен това съответства на целта, преследвана с член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81.

48.

При това положение въпросът, който се поставя в случая, е дали посоченото от жалбоподателя терминологично разграничение може да се отрази на тълкуването на член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 във връзка с член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, като по този начин се потвърди, както изтъква жалбоподателят, че отмяната на обезпеченията, съответстващи на неотменимите ангажименти за плащане, не е обусловена от задължение за предварително плащане на парична сума.

49.

Според мен, в съответствие с поддържаната от ЕСП в писмените му изложения позиция, Съдът не би трябвало да приеме доводите на жалбоподателя.

50.

Всъщност, от една страна, използването на термина „набирам“ в текста на член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 и на термина „плащам“ в обжалваното съдебно решение ми се струва, че се отнася до двете страни на едно и също задължение. Единствената разлика в това отношение се състои във факта, че в текста на член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 е използван страдателен залог на глагола „набирам“, за да се наблегне на предварителните вноски като активен подлог на изречението ( 20 ). В точка 28 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче използва глагола „плащам“ в деятелен залог точно за да изтъкне факта, че кредитните институции, установени в участваща държава членка, са обвързани от задължението, произтичащо от член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014. При това положение според мен направеното семантично разграничение между термина „набирам“, от една страна, и термина „плащам“, от друга страна, не може да има твърдяното от жалбоподателя правно значение.

51.

От друга страна, бих искала да отбележа, че в съответните текстове от Регламент № 806/2014 и от Регламент за изпълнение 2015/81 няма основание за това разграничение. Вярно е, както твърди жалбоподателят, че в няколко от разпоредбите от тези два регламента е използван глаголът „набирам“, спрегнат по различен начин, във връзка с предварителните вноски. В нито един от регламентите обаче използването на термина „плащам“ не е запазено за плащането на паричните вноски, така че биномите „набиране — неотменим ангажимент за плащане“ и „плащам — парична вноска“, създадени от жалбоподателя, не би трябвало да се приемат. От друга страна, налага се изводът, както с основание посочва ЕСП, че в правото на Съюза има посочване на неотменимите ангажименти за плащане, където терминът „плащам“ е използван във връзка с тях, както изобщо във връзка с предварителните вноски, не само с паричните вноски, което показва, че както глаголът „набирам“, така и глаголът „плащам“ могат да се използват, без да се прави разграничение, дори във връзка с този вид инструменти ( 21 ).

52.

От това следва, че доколкото неотменимите ангажименти за плащане представляват предварителни вноски, което жалбоподателят не оспорва, използването на глагола „набирам“ в текста на член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 само по себе си не може да изключи възприетото от Общия съд тълкуване, че кредитните институции, които използват неотменими ангажименти за плащане, са длъжни да платят сумата по паричната си вноска, когато решат да излязат от приложното поле на този регламент ( 22 ).

53.

Що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81, достатъчно е да се отбележи, че тази разпоредба не е относима в случая, както с основание отбелязва Общият съд в точка 54 от обжалваното съдебно решение. Настоящото дело не е относно последствията от покана за плащане при преструктурирането на кредитна институция, а относно последствията, до които трябва да доведе отмяната на неотменим ангажимент за плащане от страна на институция, която напуска ЕМП. Освен това обстоятелството, че член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 предвижда задължение за плащане, когато действие по преструктуриране става причина за намесата на ЕФП, не може само по себе си да означава, че сходно задължение не може да се счита за приложимо в съответствие с член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014 за други случаи, както при отмяната на неотменим ангажимент за плащане след излизането на дадена институция от приложното поле на този регламент. При това положение не може Общият съд да бъде упрекван, че „не се е съобразил с условния характер“ на неотменимите ангажименти за плащане, както твърди жалбоподателят.

54.

От друга страна, при положение че жалбоподателят упреква Общия съд, че с тълкуването си създава „по-неблагоприятно положение“ за институциите, излизащи от приложното поле на Регламент № 806/2014, в сравнение по-специално с това на институциите, които остават в него, налага се да се отбележи, че по силата на поетите неотменими ангажименти за плащане последните остават задължени да внесат сумата, съответстваща на тези ангажименти, или в случай на решение за преструктуриране, по силата на член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81, или в случай на излизане от приложното поле на Регламент № 806/2014. Следователно става въпрос за същото положение като това, в което се намира жалбоподателят, от една страна, поради принадлежността си към ЕМП в периода между 2016 г. и 2021 г., както правилно отбелязва Общият съд в точка 46 от обжалваното съдебно решение, и от друга страна, поради решението си да излезе от този механизъм. При това положение твърдението на жалбоподателя, изведено от нарушаването на принципа на равно третиране, не може да се приеме.

55.

Накрая, доколкото жалбоподателят препотвърждава видимата яснота и точност на текста на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, както и липсата на предвидено в тази разпоредба условие за плащане, за да бъдат отменени обезпеченията, съответстващи на неотменим ангажимент за плащане, препращам към съображенията, изложени в рамките на анализа на първата част от първото основание, според които Общият съд не е допуснал грешка, като е дал тълкуване на този член във връзка с член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014, което води до тълкуване в обратен смисъл.

56.

С оглед на изложеното по-горе считам, че като стига до извода, че излизането на дадена институция от приложното поле на Регламент № 806/2014 не трябва да бъде основание за ЕСП да възстанови обезпеченията, съответстващи на неотменимите ангажименти за плащане, без да бъде платена съответстващата на тези ангажименти парична сума, Общият съд не е нарушил член 70, параграф 1 от Регламент № 806/2014, член 7, параграфи 2 и 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 или принципа на равно третиране в твърдения от жалбоподателя смисъл.

57.

Втората част от първото основание според мен трябва да се отхвърли.

58.

С третата част от първото основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд греши, като се основава на член 69, параграф 1 и на член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014, за да направи констатацията за наличието на задължение за плащане за кредитните институции, които излизат от приложното поле на този регламент.

59.

От една страна, жалбоподателят поддържа, че съгласно член 3, параграф 1, точка 34 от Регламент № 806/2014 „налични финансови средства“ означава паричните средства, депозитите, активите и неотменимите ангажименти за плащане, с които разполага ЕФП. От това следвало, че наличните финансови средства, посочени в член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014, включват самите неотменими ангажименти за плащане, независимо от каквато и да е покана за плащане във връзка с тези ангажименти и следователно от каквото и да е плащане на парични суми. Следователно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 не би могъл да служи за правна основа на някакво безусловно задължение за плащане на паричните суми. В този контекст жалбоподателят поддържа по същество, че целта на тази разпоредба не би била нарушена, ако кредитните институции, които излизат от приложното поле на Регламент № 806/2014, не са задължени да заплащат парични суми при анулирането на техните неотменими ангажименти за плащане.

60.

От друга страна, според жалбоподателя Общият съд е нарушил член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014, тъй като в обжалваното съдебно решение разглеждал неотменимите ангажименти за плащане като „правомерно получени“ вноски по смисъла на тази разпоредба. Както личало от името им обаче, тези ангажименти били споразумения с ЕФП и обективирани в договор, сключен от институцията. Жалбоподателят поддържа, че договор може да бъде сключен, анулиран или развален, но не би могло да бъде „платен“ или „получен“, още по-малко „върнат“ като парична сума. От това следвало, че член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014, налагащ забрана за връщане на „правомерно“ получените вноски, може да се прилага само към вноските, получени под формата на парични суми. Това тълкуване се потвърждавало от клаузите на сключения между жалбоподателя и ЕСП договор.

61.

ЕСП оспорва тези доводи.

62.

На първо място, съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 след изтичането на първоначален осемгодишен срок, считано от 1 януари 2016 г., или, в противен случай — от датата, на която започва да се прилага посоченият параграф 1, съгласно член 99, параграф 6 от този регламент, наличните финансови средства на ЕФП трябва да достигнат най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани във всички участващи държави членки кредитни институции.

63.

В обжалваното съдебно решение Общият съд се основава на тази разпоредба, за да обясни, по-специално в точки 29 и 37 от това съдебно решение, главната цел на годишното набиране на предварителните вноски. Според него тази цел била да се гарантира, че след изтичането на предвидения срок наличните финансови средства на ЕФП достигат целевото равнище. Въз основа на това в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че ако член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 се тълкува по начин, който да позволи на институция като жалбоподателя да не внесе парична сума в размер, равняващ се на неговия неотменим ангажимент за плащане, посоченият член нямало да отговаря на целта за достигане на целевото равнище, преследвана по-специално от член 69 от Регламент № 806/2014.

64.

Според мен преценката на Общия съд може да се приеме. Всъщност, както се установява от точка 41 от обжалваното съдебно решение, където във връзка с това се цитира заключението на генерален адвокат Kokott по дело ABLV Bank/ЕСП ( 23 ), с което аз съм съгласна, отмяната на неотменим ангажимент за плащане, поради факта че институцията вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014, и връщането на съответстващото му обезпечение, предвидени в член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, не могат да се извършват във вреда на ЕФП. Такъв би бил случаят, както генерален адвокат Kokott също отбелязва в заключението си, ако тази отмяна и връщането на обезпечението предполагаха, че вноската, за която е предвиден неотменимият ангажимент за плащане, не трябва да бъде направена. По тази причина и както Общият съд констатира, за да не се попречи на целта, преследвана от член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014, излизането от ЕМП задължително води до покана за изпълнение на неотменимия ангажимент за плащане ( 24 ).

65.

Освен това, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, изведено от тълкуването на дефиницията на израза „налични финансови средства“, от една страна, от член 3, параграф 1, точка 34 от Регламент № 806/2014 и от друга страна, от член 69, параграф 1 от този регламент, това твърдение по-скоро може да подкрепи съображенията на Общия съд, отколкото да им противоречи. Всъщност, след като неотменимите ангажименти за плащане съгласно Регламент № 806/2014 се считат за налични финансови средства и поради това се вземат предвид за достигане на целевото равнище на ЕФП, тяхната отмяна задължително трябва да е съпътствана от компенсация, равняваща се на размера на паричната сума, съответстваща на тези ангажименти. Иначе, както вече беше посочено, отмяната на ангажиментите и връщането на обезпеченията биха се осъществили във вреда на ЕФП и в нарушение на целта за достигане на предвиденото в член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 целево равнище.

66.

Накрая, доколкото жалбоподателят поддържа, че излизането на кредитна институция от приложното поле на Регламент № 806/2014 би трябвало по-скоро да се компенсира чрез изменения на предварителните вноски на институциите, оставащи в посоченото приложно поле, достатъчно е да се посочи, че по делото, по което е постановено решение ABLV Bank/ЕСП ( 25 ), цитирано във връзка с това от Общия съд в точка 30 от обжалваното съдебно решение, Съдът вече е изключил тази възможност.

67.

От това следва, че Общият съд с основание е могъл да основе извода си относно задължението за плащане в тежест на кредитните институции, излизащи от ЕМП, на член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014, както и на целта, преследвана от тази разпоредба.

68.

На второ място, що се отнася до член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014, тази разпоредба предвижда, че правомерно получените вноски от всеки субект, посочен в този регламент, не се възстановяват на тези субекти. Общият съд приема, че посочената разпоредба също може да подкрепи тълкуването му, съгласно което връщането на обезпеченията, свързани с неотменими ангажименти за плащане, може да се осъществи едва след плащане на сума, съответстваща на размера на вноската, която тези ангажименти са заместили.

69.

В това отношение доводите на жалбоподателя, изложени срещу предходната констатация, не ми изглеждат убедителни, доколкото той само поддържа, че договорите, сключени между кредитните институции и ЕСП за поемането на неотменимите ангажименти за плащане, поради естеството си не могат да бъдат „получени“. Тази терминологична тънкост обаче не е достатъчна, за да се поставят под въпрос съображенията на Общия съд, още повече че при всяко положение ми се струва спорно ангажимент да не може сигурно да се счита за „получен“.

70.

Във всеки случай, налага се да се припомни, че както Съдът е отбелязал в практиката си, чрез ясния текст на член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014 законодателят на Съюза е искал да изключи по принцип възстановяването на предварителните вноски, получени в надлежна форма ( 26 ). Следователно, както поддържа ЕСП, ако изразът „правомерно получени“ се отнася, без да се прави разграничение, до предварителните вноски, той трябва да се прилага независимо от вида на вноската, включително по отношение на неотменимите ангажименти за плащане.

71.

При тези обстоятелства отново считам, че Общият съд правилно е използвал член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014, за да достигне до тълкуването му, съгласно което на кредитните институции, които излизат от приложното поле на ЕМП, е наложено задължение за плащане при отмяната на поетите от тях неотменими ангажименти за плащане.

72.

С оглед на изложеното по-горе, обратно на поддържаното от жалбоподателя, в изложените в обжалваното съдебно решение съображения Общият съд не е нарушил нито член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014, нито член 70, параграф 4 от този регламент.

73.

Третата част от първото основание според мен би трябвало да се отхвърли.

74.

Жалбоподателят изтъква, че Общият съд тълкува член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 по начин, който изопачава и лишава от полезно действие параграфи 2 и 3 от този член. Според него съображенията на Общия съд водят до това да се приеме, че отмяната на неотменимите ангажименти за плащане и възстановяването на свързаните с тях обезпечения в съответствие с член 7, параграф 3 от регламента за изпълнение сами по себе си могат да навредят на финансовия капацитет или на ликвидността на ЕФП. В този контекст жалбоподателят твърди, че посоченият член 7, параграф 3 не би могъл никога да бъде приложен. Той допълва, че възприетото от Общия съд тълкуване изопачава също член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, тъй като тази разпоредба не предвижда никакво условие за възстановяването на обезпеченията, свързани с неотменимите ангажименти за плащане. Ако законодателят беше искал да приложи същото задължение за плащане, както в случаите на приемане на действие по преструктуриране по силата на член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81, параграф 3 от последната посочена разпоредба би трябвало да предвиди това или поне да направи изрично позоваване на споменатия параграф 2.

75.

ЕСП оспорва тези доводи.

76.

В началото бих искала да отбележа, доколкото в тази част само се оспорва направеното от Общия съд тълкуване на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, като по същество се изтъква, че това тълкуване лишавало от полезно действие параграфи 2 и 3 от тази разпоредба, тя би трябвало да се отхвърли като неотносима. Всъщност с оглед на анализа, направен в рамките на предишните части от това основание, се налага констатацията, че дори да се приеме, че тази част е основателна, тълкуването на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, направено от Общия съд, пак ще бъде валидно с оглед на тълкуването на тази разпоредба във връзка с други разпоредби, които се съдържат в норма от по-горен ранг, като членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014.

77.

Като се вземе предвид това, считам, че настоящата част, която съдържа доводи, отчасти вече разгледани в предишните части от това основание, би трябвало да се отхвърли като неоснователна.

78.

Всъщност следва да се отбележи, че в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 изрично предвижда, че използването на неотменимите ангажименти за плащане по никакъв начин не трябва да засяга финансовия капацитет и ликвидността на ЕФП. Такова изискване се съдържа и в съображение 16 от посочения регламент за изпълнение. Въз основа на това Общият съд постановява, че отмяната на неотменим ангажимент за плащане и връщането на съответстващото му обезпечение в никакъв случай не могат да се извършват във вреда на ЕФП.

79.

Обратно на това, което твърди жалбоподателят, обаче аз не смятам, че това тълкуване противоречи на контекста и на целта на член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 или че то може да лиши тази разпоредба от нейното полезно действие. Напротив, ако член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 се тълкува в смисъл, че позволява на кредитните институции да не плащат вноската си, преди да им бъде върнато обезпечението, ясният изричен принцип, установен от законодателя в член 7, параграф 1 от регламента за изпълнение, който е в съответствие с установеното в член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 изискване, ще бъде нарушен. Във връзка с това е достатъчно да се отбележи, че както вече беше разгледано при анализа на третата част от настоящото основание, използването на неотменимите ангажименти за плащане, без да са обвързани с последващо задължение за плащане при излизане от приложното поле на Регламент № 806/2014, ще намали финансовия капацитет на ЕФП и ще може да засегне неговата ликвидност, което член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 цели точно да избегне.

80.

Поради това Общият съд не е допуснал грешка, като приема в точка 42 от обжалваното съдебно решение, че член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 се прилага към третирането на неотменимите ангажименти за плащане, поети от институция, която вече не попада в обхвата на Регламент № 806/2014, и следователно член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 трябва да се тълкува с оглед на тази разпоредба.

81.

Що се отнася до допълнителните доводи във връзка с член 7, параграфи 2 и 3 от Регламент за изпълнение 2015/81, че по същество тези разпоредби предвиждали условие за плащане само в случай на решение за преструктуриране, ще си позволя да препратя към съображенията, изложени вече в точки 40 и 53 от настоящото заключение.

82.

С оглед на изложеното по-горе и обратно на твърдяното от жалбоподателя, тълкуването от Общия съд на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 не изопачава, нито лишава от полезно действие параграфи 2 и 3 от тази разпоредба.

83.

Четвъртата част според мен би трябвало да се отхвърли като неотносима или при всяко положение, като неоснователна.

84.

С петата част от първото основание, която е изложена при условията на евентуалност, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил принципа lex specialis generalibus derogat. Според него Общият съд греши, като дава предимство на общата разпоредба на член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014 пред специалните разпоредби на член 7, параграфи 2 и 3 от Регламент за изпълнение 2015/81. Във връзка с това той отбелязва по-специално, че съгласно постоянната съдебна практика специалните разпоредби имат предимство пред общите норми в положенията, които те конкретно целят да уредят. При това положение, обратно на логиката, която следва от обжалваното съдебно решение, съдържанието на цитираните по-горе на второ място разпоредби би трябвало да има предимство пред съдържанието на първите.

85.

ЕСП оспорва тези доводи.

86.

В началото следва да се отбележи, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 не може да се счита за lex specialis, който дерогира по-специално член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014.

87.

Всъщност, както беше обяснено основно в рамките на анализа ми на първата част от настоящото основание, Регламент № 806/2014, като основен регламент, има по-висок нормативен ранг от Регламент за изпълнение 2015/81, така че при липсата на дерогация или на изрично предвиждане в този смисъл, съдържащите се в Регламент за изпълнение 2015/81 разпоредби, ако трябва да се разглеждат като такива с обратно съдържание, не могат да имат предимство пред разпоредбите, които са част от Регламент № 806/2014.

88.

Тази констатация е още по-очевидна с оглед на член 70, параграф 7 от Регламент № 806/2014, който оправомощава Съвета да приема актове за изпълнение, какъвто е Регламент за изпълнение 2015/81, с цел определяне на условията на прилагане на параграфи 1—3 от този член, но не за да прилага, или още по-малко, да изменя параграф 4 от посочения член.

89.

При всяко положение, както поддържа ЕСП, с оглед на анализа, направен в рамките на третата част от настоящото основание, се налага изводът, че е възможно тълкуване на член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014 във връзка с член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81. При това положение, като изходим от постулата, че двете разпоредби се допълват и могат да се прилагат успоредно, както беше предложено в настоящото заключение, втората от тези разпоредби не би могла да бъде дерогация от първата. В този контекст и поради липсата на противоречие между тези две норми, които изглеждат приложими, никоя разпоредба не може да бъде дерогирана или да не бъде приложена, без това да бъде изрично предвидено в Регламент № 806/2014.

90.

С оглед на изложеното по-горе не считам, обратно на твърдяното от жалбоподателя, че Общият съд е нарушил принципа lex specialis generalibus derogat.

91.

Петата част според мен би трябвало да се отхвърли.

92.

Тъй като нито една част от изложеното от жалбоподателя първо основание не може да бъде уважена, следва първото основание да се отхвърли изцяло.

93.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното съдебно решение е опорочено от липса и противоречие на мотивите. Той посочва противоречия по-специално в точки 30, 36, 41 и 43 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд съответно установява:

94.

ЕСП оспорва тези доводи.

95.

В случая смятам, първо, обратно на твърдяното от жалбоподателя, че няма никакво противоречие в констатацията, направена от Общия съд в точка 30 от обжалваното съдебно решение, че неотменимите ангажименти за плащане не са вноски, които се плащат „незабавно, а такива, плащането на които е „отложено“. Няма никакво противоречие и в твърдението на Общия съд, че поет от дадена институция неотменим ангажимент за плащане представлява „правомерно получена“ вноска, като се има предвид, както беше обяснено в точка 70 от настоящото заключение, че предвидената в член 70, параграф 4 от Регламент № 806/2014 забрана за възстановяване включва всички налични финансови ресурси, при това положение включително неотменимите ангажименти за плащане.

96.

На следващо място, няма противоречие и в това да се иска плащането на задължението в основата на неотменимия ангажимент за плащане, дори ако той е отменен. Както вече посочих в рамките на моя анализ на първото основание, правното задължение за плащане на предварителните вноски остава и неотменимите ангажименти за плащане са допълнителни облекчения, поставени на разположение на кредитните институции на това основание. Твърдението на жалбоподателя, основано на противоречивите според него мотиви на Общия съд, според мен почива на предубеден прочит на обжалваното съдебно решение.

97.

От друга страна, като твърди, че член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 позволява да се поставят средства на разположение на ЕФП „в случай на преструктуриране“, Общият съд, струва ми се, не отрича собствената си позиция в обжалваното съдебно решение, съгласно която съответната институция има безусловно задължение за плащане на сумата, съответстваща на неотменимия ангажимент за плащане. Всъщност, както правилно посочва ЕСП, точно защото има безусловно задължение, няма освобождаване на сумата, за която са поети неотменимите ангажименти за плащане, и средствата на разположение на ЕФП „в случай на преструктуриране“ бързо са налични. В случая става въпрос за обосновката на ЕФП, както и за целта за достигане на въведеното от законодателя на Европейския съюз целево равнище на този фонд.

98.

Накрая, както е обяснено в рамките на анализа на първото основание, Общият съд надлежно е обяснил какъв е рискът за ЕФП и за целта за достигане на целевото равнище, ако предварителни вноски под формата на неотменим ангажимент за плащане изчезнат поради непредвидимото освобождаване, произтичащо от излизането от приложното поле на Регламент № 806/2014.

99.

При положение че нито един от доводите, изложени, за да се докажат липсата на мотиви на обжалваното съдебно решение и противоречивостта на тези мотиви, не се оказва основателен, второто основание според мен би трябвало да се отхвърли.

100.

Тъй като нито едно от основанията, изложени от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му, не беше уважено, тя трябва да се отхвърли изцяло.

101.

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

102.

Съгласно член 138, параграф 1 от този процедурен правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия процедурен правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

103.

След като ЕСП е направил искане за осъждането на жалбоподателя и основанията му са отхвърлени, следва той да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

104.

С оглед на направения в настоящото заключение анализ и в светлината на предложенията, съдържащи се в точки 100 и 103 от настоящото заключение, предлагам на Съда: