—

да обяви, че Комисията допуснала неправомерно бездействие по Дело SA.33828 — Гръцка схема за данък върху тонажа, като не е образувала официално производство срещу Гърция, и при всички положения, като не е заела ясна позиция в съответствие с член 23 от Процедурния регламент (1) и член 108 ДФЕС,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание, в което се посочва, че като не е образувала официално производство срещу Гърция, Комисията не се е съобразила с изводите си по Дело SA.33828 — Гръцка схема за данък върху тонажа и с насоките си от 2003 г. относно държавната помощ за морския транспорт („Насоките за морския транспорт“).

2.

Второ основание, в което се посочва, че Комисията е нарушила Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Процедурния регламент, член 23) и член 108 ДФЕС, като не е образувала официално производство по разследване седем години след решението по член 23, и че като е отказала да заеме ясна позиция в това отношение, Комисията е засегнала правата на заинтересованите страни в нарушение на Процедурния регламент (член 24), Хартата на основните права (членове 41 и 47) и принципите на ЕС (като този на оправданите правни очаквания).

3.

Трето основание, в което се посочва, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, защитен в Хартата на ЕС (членове 20 и 21), и задължението си за лоялно сътрудничество (член 4, алинея трета ДЕС), като ad vitam eternam е отказала да предприеме действия въз основа на член 107 ДФЕС срещу гръцката схема за данък върху тонажа, докато е премахнала подобни схеми за държавни помощи за пристанища в други държави членки в рамките на ограничен период от време.

4.

Четвърто основание, в което се посочва, че Комисията не е изпълнила международните данъчни стандарти, правото на ЕС и поетите от него задължения в данъчната област по отношение на минималните правила на облагане, които трябва да бъдат транспонирани във всички държави членки към 1 януари 2024 г. въз основа на Споразумението на ОИСР за втория стълб (декември 2021 г.) и на Предложението на Комисията за Директива на Съвета за гарантиране на минимално глобално данъчно облагане на многонационалните групи предприятия в Съюза (декември 2021 г.), както е уговорено в рамките на Съвета ECOFIN през декември 2022 г.