1

С жалбата си по дело T‑435/23 на основание член 270 ДФЕС жалбоподателят YL иска, на първо място, отмяната, първо, на няколко решения, приети от управителния съвет на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на 22 ноември 2022 г., а именно решението да не представи на Съвета на Европейския съюз предложение за удължаване на мандата му в качеството на изпълнителен директор на EUIPO (наричано по-нататък „решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя“) и решенията за започване на процедурата за подбор за длъжността изпълнителен директор, съдържащи етапите и примерния график на посочената процедура за подбор (наричани по-нататък „решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор“), второ, решение, прието от управителния съвет на EUIPO на 6 март 2023 г. за временно оттегляне на правомощията му на орган по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) и на орган, оправомощен да сключва договори за наемане на работа (наричан по-нататък „ООСД“) (наричано по-нататък „решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН“), и трето, решението на Съвета да не удължи мандата му, отразено в писмото от 30 май 2023 г. на председателя на Съвета до председателя на управителния съвет на EUIPO (наричано по-нататък „решението да не се удължи мандатът“), и на второ място, присъждането на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял.

2

С жалбата си по дело T‑224/24, подадена на основание член 270 ДФЕС, жалбоподателят иска отмяната на решението да не се удължи мандатът, както и обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял вследствие на посоченото решение.

3

На 18 септември 2018 г. жалбоподателят е назначен на основание член 158, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1) за изпълнителен директор на EUIPO (наричан по-нататък „изпълнителният директор“) за период от пет години от 1 октомври 2018 г. до 30 септември 2023 г.

4

С електронно писмо от 27 юли 2022 г. председателят на управителния съвет на EUIPO (наричан по-нататък „управителният съвет“) уведомява жалбоподателя, че на следващото си заседание през ноември 2022 г. управителният съвет ще бъде длъжен да вземе решение по евентуално удължаване на мандата му. В същото електронно писмо председателят на управителния съвет иска от жалбоподателя да го уведоми дали желае да продължи да изпълнява функциите си в EUIPO и дали е на разположение. С електронно писмо от 3 август 2022 г. жалбоподателят отговаря утвърдително.

5

На 27 октомври 2022 г. секретариатът на управителния съвет изпраща на жалбоподателя проект на докладна записка MB/22/S14/4.1/EN (O), озаглавена „Предложение за удължаване на мандата на изпълнителния директор на [EUIPO]“, в която се съдържа, от една страна, оценка на резултатите от работата по време на първия му мандат и от друга страна, описание на бъдещите задачи и предизвикателства пред EUIPO. В съпроводителното електронно писмо секретариатът на управителния съвет посочва, че същата вечер проектът ще бъде изпратен на председателя на посочения съвет за одобрение. Същия ден жалбоподателят отговаря с няколко коментара по проекта.

6

На 31 октомври 2022 г. председателят на управителния съвет представя на членовете на същия съвет окончателния текст на докладна записка MB/22/S14/4.1/EN(O) (наричана по-нататък „докладната записка от 31 октомври 2022 г.“). Тя започва с обяснението, от една страна, че целта ѝ е да предостави на членовете на управителния съвет необходимата информация, за да направи оценка изпълнението на служебните задължения на жалбоподателя, чийто мандат изтича на 30 септември 2023 г., и от друга страна, че членовете на управителния съвет се приканват да вземат решение за удължаване на мандата на жалбоподателя, което да се предложи на Съвета. В тази докладна записка е добавено, че ако при гласуването си управителният съвет не стигне до изискваното мнозинство, той ще бъде приканен да приеме решение за започване на процедурата за подбор чрез публикуването на обявлението за съответната свободна длъжност. В частта, озаглавена „Заключение“ от посочената докладна записка, се посочва, че според председателя на управителния съвет „оценката [може] да се приеме за положителна“.

7

На заседанието си от 22 ноември 2022 г. управителният съвет приема решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя. Текстът на това решение е следният:

„Решение да не се представи на Съвета на Европейския съюз предложение за удължаване на мандата [на жалбоподателя] като изпълнителен директор за допълнителен период от пет години, предвид оценката на резултатите от работата по време на първия му мандат, както и на бъдещите задачи и предизвикателства пред [EUIPO]. Решението не получи мнозинство от две трети от членовете с единадесет гласа „за“, седем гласа „против“ и дванадесет гласа „въздържал се“.

8

На заседанието си от 22 ноември 2022 г. управителният съвет приема и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор.

9

На 22 ноември 2022 г. няколко испански вестника съобщават, че управителният съвет е решил да не представи на Съвета предложение за удължаване на мандата на жалбоподателя като изпълнителен директор.

10

С електронно писмо от 7 декември 2022 г. управителният съвет изпраща на Съвета решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, като посочва следното:

„На [заседанието от 22 ноември 2022 г.] [управителният съвет] реши да не представи на Съвета на Европейския съюз предложение за удължаване на мандата [на жалбоподателя] като изпълнителен директор за допълнителен период от пет години, предвид оценката на работата му по време на първия му мандат, както и на бъдещите задачи и предизвикателства пред [EUIPO]. Това решение е взето в съответствие с член 158, параграф 3 от [Регламент 2017/1001] ([р]ешение MB-22‑19).

Ето защо на същото заседание [управителният съвет] реши да започне процедурата за подбор за длъжността изпълнителен директор, която се освобождава, считано от 1 октомври 2023 г., и да приеме обявлението за свободна длъжност ([р]ешение MB-22‑20). Предвидено е обявлението за свободна длъжност да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз на 8 декември 2022 г.

В съответствие с член 158, параграф 2 от [Регламент 2017/1001] [управителният съвет] ще вземе решение на следващото си заседание на 6 юни 2023 г. от списък с не повече от [трима] кандидати за предлагане на Съвета на Европейския съюз да назначи нов изпълнителен директор“.

11

На 8 декември 2022 г. обявлението за свободна длъжност за процедурата за подбор е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. То предвижда по-специално че кандидатът трябва да е в състояние да изпълни първия пълен мандат от пет години, преди да навърши пенсионна възраст от 66 години.

12

През януари 2023 г. жалбоподателят взема решение да не подновява изтичащите договори на шестима командировани в EUIPO национални експерти.

13

На 31 януари 2023 г. проектът на протокола от заданието на управителния съвет от 22 ноември 2022 г. е разпространен сред лицата, участвали в посоченото задание.

14

На 3 февруари 2023 г. жалбоподателят иска към протокола от заседанието на управителния съвет от 22 ноември 2022 г. да бъдат добавени изявленията, които е направил, след като е узнал за отказа на управителния съвет за евентуалното удължаване на мандата му.

15

Същия ден адвокатите на жалбоподателя искат от председателя на управителния съвет да им посочи мерките, приети в отговор на оповестяването на информация в пресата относно заседанието на управителния съвет от 22 ноември 2022 г. (вж. т. 9 по-горе).

16

На 17 февруари 2023 г. жалбоподателят подава до управителния съвет жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат, и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, като иска на това основание обезщетение за имуществени вреди в размер на 442561,11 евро, както и за неимуществени вреди в размер на 75000 евро.

17

На 18 февруари 2023 г. един от адвокатите на жалбоподателя изпраща с електронно писмо копие от жалбата му по административен ред до генералния секретар на Съвета, както и до генералния секретар и генералния директор на службата за вътрешен одит на Европейската комисия.

18

На 22 февруари 2023 г. в телефонен разговор жалбоподателят уведомява председателя на управителния съвет, че участието му в подготвителния подкомитет за подбор на бъдещия изпълнителен директор не го поставя в положение на конфликт на интереси.

19

На 24 февруари 2023 г. председателят на управителния съвет отговаря на писмото на адвокатите на жалбоподателя от 3 февруари 2023 г. (вж. т. 15 по-горе), като посочва, че не е имало изтичане на данни.

20

На 27 февруари 2023 г. председателят на управителния съвет изпраща поверителна докладна записка на членовете на този съвет във връзка със заседанието от 6 март 2023 г. Целите на тази докладна записка са, първо, да се уведоми управителният съвет, че жалбоподателят е подал жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, второ, да се приеме решение за изключване на жалбоподателя от подготвителния подкомитет за назначаването на нов изпълнителен директор, и трето, да се приеме решение, с което в съответствие с член 153, параграф 2 от Регламент 2017/1001 и член 4 от решение MB-17‑01 на управителния съвет от 21 март 2017 г. (наричано по-нататък „решение MB-17‑01“), уреждащи делегирането на правомощията на ОН и на ООСД (наричани по-нататък заедно „правомощията на ОН“), да се оттегли делегирането на тези правомощия на жалбоподателя, както и да се ограничат управленските правомощия на жалбоподателя до ежедневното управление на дейността на EUIPO.

21

На 1 март 2023 г. жалбоподателят изпраща докладна записка до членовете на управителния съвет, за да даде обяснения за подадената на 17 февруари 2023 г. жалба по административен ред срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор (вж. т. 16 по-горе) и за свързаните с това обстоятелства, както и да изрази становището си относно получената от него неофициална информация за планираните възможни решения. В тази докладна записка той посочва, че ще се съобрази с решението на управителния съвет, ако бъде прието предложение за изключването му от подготвителния подкомитет за подбора на бъдещия изпълнителен директор (вж. т. 20 по-горе).

22

На заседанието си от 6 март 2023 г. управителният съвет приема няколко решения, сред които решение MB-23‑03 за изключването на жалбоподателя от подготвителния подкомитет за подбора на бъдещия изпълнителен директор и решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН. Малко по-късно последното решение е доведено до знанието на персонала на EUIPO и в пресата са публикувани и статии в това отношение.

23

На 15 март 2023 г. генералният секретариат на Съвета потвърждава получаването на електронното писмо от 7 декември 2022 г., към което са приложени решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор (вж. т. 10 по-горе).

24

На 17 март 2023 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН и по този повод иска обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 50000 евро.

25

На 22 март 2023 г. Съветът изпраща електронно писмо, с което иска от управителния съвет в лицето на неговия председател да му представи извършената оценка по член 158, параграф 3 от Регламент 2017/1001 (вж. т. 5 по-горе).

26

В отговор на електронното писмо от 22 март 2023 г. на 25 април 2023 г. председателят на управителния съвет изпраща докладната записка от 31 октомври 2022 г. (вж. т. 6 по-горе), като в съпроводителното писмо посочва по същество, че след разглеждането на докладната записка управителният съвет е отхвърлил предложението за удължаване на мандата му. Той уточнява, че това предложение не е получило мнозинство от две трети от членовете на управителния съвет, тъй като единадесет членове са гласували за подновяването, седем против, а дванадесет членове са се въздържали.

27

Решението да не се удължи мандатът е отразено в писмо от 30 май 2023 г., връчено на EUIPO същия ден, в което председателят на Съвета посочва, че оценката, направена от управителния съвет, е взета предвид в рамките на Съвета и че не е постигнато обикновеното мнозинство, което се изисква за приемането на решение за удължаване на мандата на жалбоподателя. Съгласно текста на това писмо Съветът приканва управителния съвет да му изпрати списък с кандидати, от който да може да избере бъдещия изпълнителен директор.

28

На 12 юни 2023 г. управителният съвет приема да добави към проекта на протокол от заседанието на управителния съвет от 22 ноември 2022 г. резюме на изявленията, които жалбоподателят е поискал да бъдат добавени към посочения протокол (вж. т. 14 по-горе).

29

На 16 юни 2023 г. управителният съвет отхвърля жалбата по административен ред на жалбоподателя относно решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор (вж. т. 16 по-горе).

30

На 17 юли 2023 г. управителният съвет отхвърля жалбата по административен ред на жалбоподателя срещу решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН (вж. т. 24 по-горе) (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04“).

31

На 19 юли 2023 г. Съветът назначава [поверително] ( 1 ) за изпълнителен директор на EUIPO.

32

На 26 юли 2023 г. жалбоподателят подава жалба по дело T‑435/23 срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат, решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН и решението да не се удължи мандатът.

33

На 11 август 2023 г. жалбоподателят е уведомен от Съвета за нарушение във връзка отнасящите се до него лични данни, което е установено на 17 юли 2023 г. По-конкретно, лице, което няма разрешение за това, е изтеглило от компютърните сървъри на Съвета решението MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя, докладната записка от 31 октомври 2022 г., както и направената оценка относно първия мандат на жалбоподателя.

34

На 30 август 2023 г. жалбоподателят подава до Съвета жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението да не се удължи мандатът и на това основание иска обезщетение за имуществени вреди в размер на 364728,64 евро и за неимуществени вреди в размер на 125000 евро.

35

Тъй като липсва произнасяне по жалбата му по административен ред от 30 август 2023 г. срещу решението да не се удължи мандатът преди изтичането на четиримесечния срок по член 90, параграф 1 от Правилника, а именно към 30 декември 2023 г., жалбоподателят приема, че посочената жалба е мълчаливо отхвърлена от Съвета.

36

На 6 февруари 2024 г. по дело T‑435/23 жалбоподателят представя в секретариата на Общия съд документ, озаглавен „Писмено изявление за изменение на жалбата“, в който иска да се вземе предвид фактът, че жалбата по административен ред, подадена от него на 30 август 2023 г., е отхвърлена мълчаливо на 30 декември 2023 г.

37

На 27 февруари 2024 г. Съветът приема решение, с което изрично отхвърля жалбата на жалбоподателя по административен ред срещу решението да не се удължи мандатът.

38

На 22 април 2024 г. жалбоподателят подава жалбата по дело T‑224/24.

39

Жалбоподателят иска от Общия съд:

40

По дело T‑435/23 Съветът, подкрепян от Република Полша, Португалската република и Словашката република, и EUIPO, подкрепяна от Република Полша и Словашката република, и по дело T‑224/24, Съветът по същество искат от Общия съд:

41

По същото дело Република Латвия иска жалбата да бъде отхвърлена.

42

След изслушване на страните в това отношение Общият съд съединява настоящите дела за целите на постановяване на съдебното решение в съответствие с член 68 от Процедурния правилник на Общия съд.

43

Следва да се констатира, че жалбата по дело T‑435/23, с която се иска отмяна на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя, на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН и на решението да не се удължи мандатът, е подадена главно на основание член 270 ДФЕС и при условията на евентуалност, в частта относно решението да не се удължи мандатът — на основание член 263 ДФЕС.

44

Следва да се припомни и че жалбата по дело T‑435/23 е подадена, след като жалбоподателят е подал до управителния съвет жалби по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат, решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор и решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН и че посочените жалби по административен ред са отхвърлени (вж. т. 16, 24, 29 и 30 по-горе), но без жалбоподателят да е спазил досъдебното производство, що се отнася до решението да не се удължи мандатът.

45

Във връзка с това жалбоподателят обяснява, че решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат, решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор и решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН са приети в рамките на Правилника, тъй като управителният съвет е действал спрямо него в качеството на ООСД, както изрично е предвидено в член 153, параграф 1, буква з) от Регламент 2017/1001 и в членове 1 и 2 от решение MB-17‑01.

46

Що се отнася до решението да не се удължи мандатът, жалбоподателят изтъква, че изискването за сезиране на ОН или на ООСД преди подаването на жалба се отнася само до мерките, които посоченият орган може да измени, и че следователно не е било необходимо да се подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника, като се има предвид, че в качеството си на ООСД управителният съвет не може да преразгледа посоченото решение.

47

По отношение на жалбата по дело T‑224/24, с която също се иска отмяна на решението да не се удължи мандатът и която също е подадена на основание член 270 ДФЕС, следва да се припомни, че тя е подадена, след като жалбоподателят е подал до Съвета жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника и че тя е била отхвърлена мълчаливо, а след това и изрично (вж. т. 34—37 по-горе).

48

В това отношение жалбоподателят обяснява, че е постъпил по този начин предвид несигурността по въпроса дали при приемането на решението да не се удължи мандатът Съветът е действал и в качеството на ООСД, така че като допълнителна и превантивна мярка все пак е спазил досъдебното производство пред Съвета.

49

EUIPO, подкрепяна от Република Полша и Словашката република, и Съветът, подкрепян от Република Латвия, Република Полша, Португалската република и Словашката република, изтъкват, че жалбите по дела T‑435/23 и T‑224/24 неправилно се основават на член 270 ДФЕС, тъй като решенията, предмет на посочените дела, не попадат в приложното поле на Правилника.

50

По-специално решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя, решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор и решението да не се удължи мандатът били приети в рамките на специфичните правомощия, предоставени на управителния съвет и на Съвета по силата на член 158 от Регламент 2017/1001 за установяване на процедура sui generis за назначаването и освобождаването от длъжност на изпълнителния директор, докато решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН било прието на основание член 153, параграф 2 от Регламент 2017/1001 и на решение MB-17‑01, с което се установява отделна система за правомощията на ОН и за тяхното упражняване в рамките на EUIPO, и се предоставя пряко и изключително на управителния съвет правомощието да оттегли делегирането на изпълнителния директор на посочените правомощия.

51

Според EUIPO, подкрепяна от Република Полша и Словашката република, и според Съвета, подкрепян от Република Латвия, Република Полша, Португалската република и Словашката република, жалбите е трябвало да се основават на член 263 ДФЕС и доколкото исканията, насочени срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя, решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор и решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН не са били подадени в предвидените в този член срокове, тези решения са станали окончателни и следователно не подлежат на оспорване.

52

Следва да се припомни, че съгласно член 270 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен по всеки спор между Европейския съюз и негови служители, в границите и при условията, определени в Правилника и условията за работа на другите служители на Съюза (наричани по-нататък „УРДС“), и че в този контекст понятието „спор между Съюза и негови служители“ се разбира в широк смисъл в съответствие със съдебната практика (вж. решение от 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, EU:T:2004:289, т. 45 и цитираната съдебна практика).

53

Така член 270 ДФЕС създава способ за обжалване по спорове, свързани с публичната служба, който е различен от общите способи за обжалване, като уредената в член 263 ДФЕС жалба за отмяна (решение от 5 май 2022 г., Комисия/Missir Mamachi di Lusignano, C‑54/20 P, EU:C:2022:349, т. 39).

54

В това отношение, за да се определи компетентността на юрисдикцията на Съюза, сезирана на основание член 270 ДФЕС, следва да се вземат предвид, освен текстът на този член, и разпоредбите на Правилника, с оглед на препращането към него в посочения член, и по-специално членове 90 и 91 от Правилника, с които се прилага член 270 ДФЕС. Всички тези разпоредби определят посочената компетентност както ratione personae, така и ratione materiae (вж. решение от 5 май 2022 г., Комисия/Missir Mamachi di Lusignano, C‑54/20 P, EU:C:2022:349, т. 40 и цитираната съдебна практика).

55

Що се отнася до компетентността ratione personae на юрисдикциите на Съюза на основание член 270 ДФЕС, член 91, параграф 1 от Правилника уточнява, че Съдът е компетентен да се произнася по всеки спор между Съюза и „лице, за което се прилага [Правилникът]“, относно законосъобразността на акт, който засяга интересите на това лице по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника. В съответствие с последната разпоредба „[в]сяко лице, за което се прилага [Правилникът]“, може да сезира ОН с жалба по административен ред срещу акт, който засяга интересите му (решение от 5 май 2022 г., Комисия/Missir Mamachi di Lusignano, C‑54/20 P, EU:C:2022:349, т. 45).

56

Що се отнася до компетентността ratione materiae, съгласно постоянната съдебна практика всеки спор между длъжностно лице и институцията, в която то работи, попада в приложното поле на член 270 ДФЕС и на член 91, параграф 1 от Правилника, когато в основата на спора е служебното правоотношение между длъжностното лице и институцията (вж. решение от 5 май 2022 г., Комисия/Missir Mamachi di Lusignano, C‑54/20 P, EU:C:2022:349, т. 42 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл и определение от 11 юли 1996 г., Gomes de Sá Pereira/Съвет, T‑30/96, EU:T:1996:107, т. 24 и цитираната съдебна практика).

57

В случая следва да се констатира следното.

58

На първо място, що се отнася до компетентността ratione personae, от член 158, параграф 1 от Регламент 2017/1001 следва, че изпълнителният директор е назначен като срочно нает служител в съответствие с член 2, буква а) от УРДС. Следва също да се констатира, че изпълнителният директор е част от персонала на EUIPO, за който, както следва от член 143, параграф 1 от Регламент 2017/1001, се прилагат Правилникът и УРДС, както и правната уредба за прилагане на тези разпоредби. Освен това от член 153, параграф 1, буква з) от Регламент 2017/1001 и от членове 1 и 2 от решение MB-17‑01 следва, че управителният съвет е определен за ООСД на изпълнителния директор на основание член 6, първа алинея от УРДС, що се отнася до условията и реда за упражняване на правомощията на изпълнителен директор за целите на функционирането на EUIPO.

59

Нещо повече, член 1 от трудовия договор, подписан между EUIPO и жалбоподателя, предвижда изрично, че последният е назначен на работа като срочно нает служител на основание член 2, буква а) от УРДС.

60

Относно компетентността ratione materiae, следва да се припомни, от една страна, че решението за оттегляне на делегирането на изпълнителния директор на правомощията на ОН се взема от управителния съвет в съответствие с член 153, параграф 2 от Регламент 2017/1001 и член 4 от решение MB-17‑01, и от друга страна, че процедурата за удължаване на мандата на изпълнителния директор е поетапна процедура, в която участват както управителният съвет, така и Съветът, и в която първият извършва проверка, като взема предвид оценката на резултатите от работата на изпълнителния директор и бъдещите задачи и предизвикателства пред EUIPO в съответствие с член 158, параграф 3 от Регламент 2017/2001, а последният, като взема предвид тази оценка на работата на изпълнителния директор, може да удължи мандата на изпълнителния директор на основание член 158, параграф 4 от посочения регламент.

61

По отношение на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, следва да се припомни, че то има за предмет оттеглянето на правомощията на ОН, които управителният съвет е делегирал на жалбоподателя в качеството му на изпълнителен директор. Така, доколкото спорът се отнася до посоченото решение, той засяга служебното правоотношение между жалбоподателя и EUIPO.

62

Що се отнася до процедурата по удължаване на мандата на изпълнителния директор, следва да се добави, че макар действително последният да не е във формално служебно правоотношение със Съвета, тази институция все пак приема решение, което независимо от съдържанието му поражда последици за служебното правоотношение между изпълнителния директор и неговия работодател, EUIPO, и следователно за назначаването му като срочно нает служител. Така Съветът трябва да се счита за ООСД на изпълнителния директор по отношение на процедурата за удължаване на неговия мандат (вж. по аналогия определение от 11 юли 1996 г., Gomes de Sá Pereira/Съвет, T‑30/96, EU:T:1996:107, т. 29).

63

На второ място, следва да се констатира, че EUIPO не е обяснила в каква степен характеристиките на функциите на изпълнителния директор, както са определени по-специално в член 157 от Регламент 2017/1001, предполагат, че решението относно евентуалното удължаване на мандата му не попада в приложното поле на член 270 ДФЕС въпреки статута му на срочно нает служител. Всъщност в посочения член не се прави никакво разграничение в зависимост от естеството на функциите на съответното лице или равнището на отговорността, която то поема.

64

На трето място, следва да се констатира, че принципите, изведени по делото, по което е постановено определение от 13 юни 2022 г., Mendes de Almeida/Съвет (T‑334/21, EU:T:2022:375), отнасящо се до европейските прокурори, не могат да се прилагат в случая.

65

Всъщност, за разлика от изпълнителния директор (вж. т. 58 по-горе), съгласно разпоредбите на член 2, точка 4 и член 12 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 2017 г., стр. 1), европейските прокурори не са част от персонала на Европейската прокуратура и следователно не попадат в обхвата на Правилника (определение от 13 юни 2022 г., Mendes de Almeida/Съвет, T‑334/21, EU:T:2022:375, т. 37).

66

С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че за целите на настоящите жалби жалбоподателят действа в качеството си на служител на Съюза по смисъла на член 270 ДФЕС и на лице, за което се прилага Правилникът, по смисъла на членове 90 и 91 от него. Освен това, тъй като спорът има за предмет оттеглянето на някои от правомощията на жалбоподателя като изпълнителен директор, както и неудължаването на мандата му, в основата на този спор е служебното правоотношение, което го е свързвало с EUIPO.

67

От това следва, че разглеждането на настоящите жалби по член 270 ДФЕС е от компетентността на Общия съд.

68

Следва да се припомни, че съгласно член 90, параграф 2 от Правилника всяко лице, за което се прилага Правилникът, може да отнесе до ОН жалба срещу всеки акт, който нарушава неговите интереси, бил той под формата на решение на ОН или неприемането от негова страна на мярка, предвидена от Правилника. Освен това от член 91, параграф 2 от Правилника следва, че жалбата пред Общия съд е допустима само ако преди това е била подадена жалба до ОН по реда на член 90, параграф 2 от Правилника в предвидения срок и тази жалба е била отхвърлена изрично или мълчаливо.

69

Що се отнася до дело T‑224/24, следва да се констатира, че жалбоподателят е подал жалбата по това дело, след като е подал жалба по административен ред до Съвета на основание член 90, параграф 2 от Правилника и след като тази жалба е била отхвърлена.

70

Ето защо следва да се приеме, че досъдебната процедура е била спазена пред Съвета, който с оглед на спецификата на процедурата по удължаване на мандата на изпълнителния директор и както е видно от точка 60 по-горе е ООСД за нуждите на посочената процедура и е компетентен да се произнесе по подадената от жалбоподателя жалба по административен ред.

71

Относно дело T‑435/23, следва да се констатира, че на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателят е подал жалби по административен ред пред управителния съвет срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат, решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор и решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН и че жалбата му е подадена, след като свързаните с нея жалби по административен ред са били отхвърлени (вж. т. 44 по-горе).

72

Следователно досъдебното производство е било спазено пред компетентния ООСД, преди подаването на жалбата за отмяна по дело T‑435/23, доколкото тя се отнася до решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя, решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор и решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН.

73

По отношение на спазването на досъдебното производство във връзка с решението да не се удължи мандатът в рамките на жалбата по дело T‑435/23, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, тъй като допустимостта на жалбата се преценява към момента на подаването ѝ, на жалбоподателя може да бъде разрешено да измени своите искания и основания, така че да се отчете приемането на нови актове в хода на производството, само доколкото искането му за отмяна на първоначално оспорения акт само по себе си е било допустимо към датата на подаването му (вж. определение от 21 ноември 2019 г., ZW/ЕИБ, T‑727/18, непубликувано, EU:T:2019:809, т. 27 и цитираната съдебна практика).

74

В случая обаче, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали документът, подаден от жалбоподателя на 6 февруари 2024 г., може да се счита за писмено изявление за изменение на жалбата по смисъла на член 86, параграф 4 от Процедурния правилник, достатъчно е да се констатира, че към датата на подаване на жалбата по дело T‑435/23, а именно 26 юли 2023 г., жалбоподателят все още не е подал жалба по административен ред срещу решението да не се удължи мандатът, тъй като последната е подадена едва на 30 август 2023 г. От това следва, че към момента на подаване на жалбата по дело T‑435/23 искането на жалбоподателя за отмяна на посоченото решение не е било допустимо поради неспазването на досъдебното производство.

75

При всички положения този извод е без значение в случая, като се има предвид обстоятелството, че в точка 70 по-горе е прието, че жалбоподателят е спазил досъдебната процедура, преди да подаде жалбата по дело T‑224/24 срещу решението да не се удължи мандатът.

76

От това следва, че макар исканията за отмяна на решението да не се удължи мандатът да са недопустими по дело T‑435/23, това не е така по отношение на исканията, подадени срещу същото решение по дело T‑224/24.

77

В подкрепа на исканията за отмяна по дело T‑435/23 жалбоподателят изтъква, на първо място, незаконосъобразността на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат и на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, и на второ място, незаконосъобразността на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН.

78

В подкрепа на исканията си за отмяна по дело T‑224/24 жалбоподателят изтъква незаконосъобразността на решението да не се удължи мандатът.

79

Най-напред следва да се разгледат исканията за отмяна по дело T‑435/23, доколкото са насочени срещу, от една страна, решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя, и от друга страна, решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, след това да се анализират исканията за отмяна по дело T‑224/24, които се отнасят до решението да не се удължи мандатът, и накрая, да се разгледат исканията за отмяна по дело T‑435/23, доколкото са насочени срещу решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН.

80

Жалбоподателят иска отмяната на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат, което той счита за обжалваем акт.

81

В това отношение жалбоподателят изтъква, че като е приела решение, с което управителният съвет е уведомил Съвета, че не му предлага да удължи мандата на жалбоподателя, без обаче това да е от нейната компетентност, EUIPO de facto е възпрепятствала удължаването на мандата му и по този начин е приела решение, което засяга интересите му.

82

EUIPO обаче, подкрепяна от Република Полша и Словашката република, счита, че искането на жалбоподателя е недопустимо, тъй като в решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат се съдържала предвидената в член 158, параграф 3 от Регламент 2017/1001 оценка, поради което това решение имало само консултативна стойност, тъй като всъщност приемането акт, представляващ решение относно удължаването на такъв мандат, е от компетентността само на Съвета.

83

Що се отнася до допустимостта на искането за отмяна на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя, съгласно постоянната съдебна практика актовете, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна, са всички приети от институциите, органите или службите и агенциите актове, независимо от техния характер или форма, чиято цел е да породят задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено неговото правно положение. В това отношение обжалваеми актове по принцип представляват мерките, които определят окончателно становището на институция, орган, служба или агенция на Съюза в края на дадена административна процедура и целят да произведат задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, с изключение по-специално на междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, но нямат такива последици (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., SATCEN/KF, C‑14/19 P, EU:C:2020:492, т. 70 и цитираната съдебна практика).

84

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 158, параграф 3 от Регламент 2017/1001 в рамките на процедурата за удължаване на мандата на изпълнителния директор управителният съвет само извършва проверка, при която се взема предвид оценката на резултатите от работата на изпълнителния директор и бъдещите задачи и предизвикателства пред EUIPO, докато съгласно член 158, параграф 4 от посочения регламент Съветът трябва, като вземе предвид тази оценка, да приеме решение относно евентуалното удължаване на мандата.

85

Обстоятелството обаче, че в случая управителният съвет е озаглавил решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя „Решение да не се представи на Съвета на Европейския съюз предложение за удължаване на мандата на [жалбоподателя]“ и в текста на писмото си от 7 декември 2022 г. до Съвета е представил напускането на изпълнителния директор и назначаването на негов приемник като необратими (вж. т. 7 и 10 по-горе) само по себе си е без значение по въпроса за допустимостта на исканията за отмяна на посоченото решение.

86

Всъщност от член 158, параграфи 3 и 4 от Регламент 2017/1001 ясно следва, че процедурата за удължаване на мандата на изпълнителния директор се провежда на два етапа, първият от които се състои в извършването на оценка от управителния съвет, а вторият — в приемането на решение от Съвета, което взема предвид посочената оценка, без да се изисква Съветът да е обвързан от нея (вж. т. 60 по-горе).

87

Когато обаче актове или решения се приемат вследствие на процедура, състояща се от няколко фази на изготвяне, обжалваеми актове са само мерките, които определят окончателно позицията на институцията, но не и междинните мерки, които са ги предшествали и са имали за цел да ги подготвят (вж. решение от 2 февруари 2022 г., LU/ЕИБ, T‑536/20, непубликувано, EU:T:2022:40, т. 38 и цитираната съдебна практика).

88

Тъй като в случая окончателното решение за евентуално удължаване на мандата на изпълнителния директор трябва да бъде взето от Съвета с оглед на процедурата, припомнена в точка 86 по-горе, от това следва, че решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя е подготвителен акт, доколкото изобщо не произвежда обвързващо правно действие, което да може да засегне интересите на жалбоподателя (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9, и от 18 ноември 2010 г., NDSHT/Комисия, C‑322/09 P, EU:C:2010:701, т. 45 и цитираната съдебна практика), без да може да засегне свободата на избор на Съвета по отношение на удължаването на мандата на жалбоподателя.

89

Този извод не може да бъде поставен под въпрос от довода на жалбоподателя, че късното изпращане на докладната записка от 31 октомври 2022 г. на Съвета (вж. т. 26 по-горе) не е оставило на последния друг избор, освен да не удължава мандата на жалбоподателя. Всъщност при всички положения жалбоподателят изобщо не е представил доказателства, въз основа на които да може да се направи извод че оставащият период между посоченото изпращане на 25 април 2023 г. и края на мандата му на 30 септември 2023 г. не е бил достатъчен, за да даде възможност на Съвета да си изгради собствена преценка.

90

Ето защо следва да се приеме, че решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя изобщо не произвежда обвързващо правно действие, което да може да засегне интересите му, поради което искането за отмяна на посоченото решение е недопустимо.

91

Жалбоподателят изтъква, че решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор засягат неговите интереси, тъй като са неразривно свързани с решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат, доколкото, за да бъде публикувано обявление за свободна длъжност, трябва да е сигурно, че длъжността е свободна или ще бъде освободена в краткосрочен план.

92

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 76, буква г) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изтъкнатите основания. Това изложение трябва да е достатъчно ясно и точно, за да даде възможност на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по исковата молба или жалбата, евентуално без да разполага с друга информация. Поради това в исковата молба или жалбата трябва да се посочи изрично в какво се състои нейното основание, като само по себе си абстрактното му формулиране не отговаря на изискванията на Процедурния правилник (вж. решение от 4 юли 2017 г., Systema Teknolotzis/Комисия, T‑234/15, EU:T:2017:461, т. 139 (непубликувано) и цитираната съдебна практика). Всъщност от исковата молба или жалбата трябва недвусмислено да личи поддържаното от ищеца или жалбоподателя твърдение (вж. по-специално решение от 5 март 2019 г., Pethke/EUIPO, T‑169/17, непубликувано, EU:T:2019:135, т. 115).

93

Следва обаче да се констатира, че жалбоподателят не е изтъкнал никакъв довод, насочен конкретно към оспорване на законосъобразността на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор (вж. по-специално решение от 7 юни 2018 г., Winkler/Комисия, T‑369/17, непубликувано, EU:T:2018:334, т. 54).

94

Освен това, запитан по този въпрос в хода на съдебното заседание, жалбоподателят потвърждава, че прави извод за незаконосъобразността на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, като се позовава най-общо на доводите, които е изтъкнал по повод на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат. Никъде в жалбата обаче посочените доводи не са адаптирани към решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор.

95

Ето защо следва да се констатира, че условията по член 76, буква г) от Процедурния правилник не са изпълнени, тъй като подобно общо позоваване на други части от жалбата принуждава Общия съд да се опита да установи доводите, които според него могат да се отнасят до твърдяната незаконосъобразност на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор (вж. в този смисъл определение от 6 юни 2024 г., Lucaccioni/Комисия, T‑516/23, непубликувано, EU:T:2024:386, т. 24), така че от жалбата не следва недвусмислено какво поддържа жалбоподателят в това отношение.

96

Накрая, в случай, че жалбоподателят е смятал да изтъкне, че незаконосъобразността на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор произтича пряко от незаконосъобразността на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат, условията по член 76, буква г) от Процедурния правилник също не са изпълнени, тъй като при липсата на каквото и да било обяснение в това отношение (вж. т. 93 по-горе) не е доказано, че пороците, за които се твърди, че опорочават последното решение (вж. т. 80 по-горе), могат да поставят под въпрос законосъобразността и на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор предвид различното естество на тези решения.

97

С оглед на изложеното по-горе исканията за отмяна по дело T‑435/23 следва да се отхвърлят като недопустими, доколкото се отнасят до решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, тъй като, независимо дали представляват обжалваеми актове, условията по член 76, буква г) от Процедурния правилник не са изпълнени.

98

С единственото основание по дело T‑224/24 жалбоподателят иска отмяната на решението да не се удължи мандатът, като изтъква, първо, че то не е съобразено с процедурата, предвидена в член 158 от Регламент 2017/1001, тъй като е опорочено от липса на компетентност на автора на акта и от нарушение на правото на изслушване, второ, че е опорочено от явна грешка в преценката и трето, че противоречи на принципите на недопускане на дискриминация, на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания.

99

Що се отнася до твърдяното нарушение на правото на изслушване по член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, което следва да се разгледа най-напред, жалбоподателят изтъква, че не му е била дадена възможност да представи становището си преди приемането на решението да не се удължи мандатът.

100

Съветът поддържа, че не е налице нарушение на правото на изслушване, и в този контекст изтъква няколко довода.

101

Първо, Съветът посочва, че правото на изслушване не се прилага в случая, тъй като процедурата по назначаване на изпълнителния директор и тази за удължаване на мандата му не попадат в обхвата на Правилника и на УРДС. В замяна на това Съветът действал като политически орган, който се произнася по евентуалното удължаване на мандат, предполагащо „особена висока отговорност в институционалната система на Съюза“, в рамките на която оценил бъдещите задачи и предизвикателства пред EUIPO и решил кое лице според него е най-подходящо, за да се справи с тях през следващите пет години.

102

Съветът добавя, че процедурата за евентуално удължаване на мандата на изпълнителния директор се приравнява на процедурата за подбор на нов изпълнителен директор, с единствената разлика, че при процедурата за евентуално удължаване на мандата управителният съвет не е длъжен да изготвя списък с кандидати. При това положение и в двата случая неодобреният кандидат нямал никакво право да бъде изслушан.

103

Второ, Съветът счита, че жалбоподателят е бил изслушан, тъй като, на първо място, съобразно със задълженията си по член 157 от Регламент 2017/1001 в качеството си на изпълнителен директор той редовно се е отчитал пред управителния съвет за дейността си като изпълнителен директор, и на второ място, е участвал активно в изготвянето на докладната записка от 31 октомври 2022 г. Така жалбоподателят признал фактите и доказателствата, събрани от управителния съвет и представени на Съвета в рамките на оценката по член 158, параграф 3 от посочения регламент.

104

Трето, Съветът изтъква, че изходът на процедурата нямаше да бъде различен, ако жалбоподателят беше изслушан, тъй като е трудно да се установи какви допълнителни обстоятелства, които могат съществено да изменят решението да не се удължи мандатът, би могъл да представи жалбоподателят, при положение че в случая е трябвало да се направи двоичен избор между удължаването и неудължаването на мандата му с оглед на оценката на резултатите от работата му като изпълнителен директор за минал период и на бъдещите задачи и предизвикателства пред EUIPO.

105

В това отношение следва да се припомни най-напред, че член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушано, преди спрямо него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

106

Правото на изслушване изисква на адресатите на решения, които засягат чувствително техните интереси, да се даде възможност да изложат надлежно становището си по повод на доказателствата срещу тях, обосноваващи спорния акт в рамките на писмено или устно обсъждане, организирано от администрацията (решение от 19 декември 2019 г., Probelte/Комисия, T‑67/18, EU:T:2019:873, т. 86 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решения от 10 януари 2019 г., RY/Комисия,T‑160/17, EU:T:2019:1, т. 45 и цитираната съдебна практика, и от 9 февруари 2022 г., Van Walle/ECDC, T‑33/20, непубликувано, EU:T:2022:60, т. 133 и цитираната съдебна практика).

107

Освен това правото на изслушване означава също, че администрацията отделя цялото необходимо внимание на така представеното от заинтересованото лице становище, като тя разглежда грижливо и безпристрастно всички релевантни за случая обстоятелства, и че тя може да проучи преписката, за да вземе решение при пълно познаване на фактите и да го мотивира надлежно, така че при необходимост заинтересованото лице да може валидно да упражни своето право на жалба (вж. решение от 10 януари 2019 г., RY/Комисия, T‑160/17, EU:T:2019:1, т. 26 и 27 и цитираната съдебна практика).

108

На първо място, що се отнася до приложимостта в случая на правото на изслушване, следва да се припомни, че посоченото право се прилага за всяко производство, което е образувано срещу дадено лице и може да засегне неблагоприятно интересите му, макар приложимата правна уредба да не предвижда това (решение от 8 май 2019 г., PT/ЕИБ, T‑571/16, непубликувано, EU:T:2019:301, т. 164 и цитираната съдебна практика).

109

В това отношение следва да се констатира, че с електронно писмо от 3 август 2022 г. жалбоподателят изрично e потвърдил, че желае да запази длъжността си в EUIPO и че е на разположение за това (вж. т. 4 по-горе), така че решението да не се удължи мандатът трябва да се счита за прието вследствие на искане от негова страна за удължаване на мандата му (вж. в този смисъл решение от 25 септември 2024 г., Kirimova/EUIPO, T‑727/20 RENV, EU:T:2024:646, т. 76 и 77 и цитираната съдебна практика).

110

Като се има предвид обаче, че решението да не се удължи мандатът неизбежно води до неподновяване на договора на жалбоподателя като срочно нает служител на EUIPO (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2022 г., Van Walle/ECDC, T‑83/21, непубликувано, EU:T:2022:626, т. 33 и цитираната съдебна практика), то го засяга неблагоприятно, така че правото на изслушване е приложимо.

111

Този извод не може да бъде опроверган с доводите, изтъкнати от Съвета.

112

Най-напред, обстоятелството, че Съветът е действал като „политически орган“, който се е произнесъл по евентуалното удължаване на мандата на служител, упражняващ „особена висока отговорност в институционалната система на Съюза“, е без значение, тъй като правото на Съюза не предвижда такива изключения от правото на изслушване.

113

По-нататък, без значение е и въпросът дали предвидената в член 158, параграфи 2 и 4 от Регламент 2017/1001 процедура за назначаване на изпълнителен директор и за удължаване на неговия мандат попада в обхвата на Правилника и на УРДС. Всъщност, както бе посочено в точка 108 по-горе, правото на изслушване се прилага за всяко производство, което е образувано срещу дадено лице и може да завърши с увреждащ акт, независимо дали съответното производство е предвидено в Правилника или в УРДС, или приложимата правна уредба го предвижда.

114

Накрая, следва да се отхвърли доводът на Съвета, че жалбоподателят не разполага с никакво право на изслушване, като се има предвид, че процедурата за евентуално удължаване на мандата на изпълнителния директор се приравнява на процедурата за подбор на нов изпълнителен директор.

115

В това отношение е достатъчно да се констатира, че процедурата за подбор на нов изпълнителен директор, провеждана на основание член 158, параграф 2 от Регламент 2017/1001, обхваща само преценката на годността на различните кандидати с оглед на условията за подбор. За разлика от това, първо, процедурата за евентуално удължаване на мандата на изпълнителния директор, провеждана на основание член 158, параграфи 3 и 4 от посочения регламент, предполага, от една страна, оценка на резултатите от работата на действащия изпълнителен директор по време на неговия мандат, и от друга страна, приемане на решение, като се вземат предвид тази оценка и бъдещите задачи и предизвикателства пред EUIPO. Второ, за тази процедура е характерно, че приключва с приемането на индивидуална мярка по смисъла на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права.

116

На второ място, що се отнася до довода на Съвета, че във всички случаи жалбоподателят е имал възможност да изложи становището си, следва да се отбележи, че интересът на жалбоподателя да бъде изслушан се проявява най-вече след като при приключването на заседанието на управителния съвет от 22 ноември 2022 г. се оказва, че в посочения съвет не постигнато мнозинство в полза на удължаването на мандата му. Всъщност преди този момент жалбоподателят е бил запознат само с докладната записка от 31 октомври 2022 г., която е имала положително съдържание спрямо него и е съдържала препоръка от страна на председателя на управителния съвет за удължаване на мандата му. Така Съветът е трябвало да даде възможност на жалбоподателя да упражни надлежно правото си да бъде изслушан в подходящ момент между заседанието на управителния съвет от 22 ноември 2022 г. и приемането на решението да не се удължи мандатът.

117

По същата причина, противно на поддържаното от Съвета, редовните контакти между управителния съвет и жалбоподателя относно дейността му като изпълнителен директор и съдействието му при изготвянето на докладната записка от 31 октомври 2022 г. не са му дали възможност надлежно да изложи становището си по евентуалното неудължаване на мандата му, както изисква цитираната в точка 106 по-горе съдебна практика.

118

Всъщност правото на изслушване изисква на заинтересованото лице да бъде дадена възможност да изложи становището си по повод на доказателствата срещу него, обосноваващи спорния акт (вж. т. 106 по-горе). При все това, макар жалбоподателят да е имал възможност да представи становище по докладната записка от 31 октомври 2022 г., която е била благоприятна за него, следва да се отбележи, че за да приеме решението да не се удължи мандатът, Съветът е взел предвид и решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя, по което жалбоподателят не е бил изслушан.

119

С оглед на изложеното по-горе следва да се констатира, че правото на изслушване не е било зачетено.

120

На трето място, що се отнася до въпроса дали изходът на процедурата е можел да бъде различен, ако жалбоподателят беше изслушан, следва да се припомни, че дори в случай на нарушение на правото на изслушване, за да бъде прието основанието, трябва при липсата на това нарушение процедурата да е можела да доведе до различен резултат (вж. решение от 6 февруари 2007 г., Wunenburger/Комисия, T‑246/04 и T‑71/05, EU:T:2007:34, т. 149 и цитираната съдебна практика). В този контекст обаче не може да се изисква от жалбоподателя, който се позовава на нарушение на правото си да бъде изслушан, да доказва, че решението на съответната институция на Съюза е щяло да има различно съдържание, а само че такава хипотеза не е напълно изключена (вж. в този смисъл решение от 25 септември 2024 г., Kirimova/EUIPO, T‑727/20 RENV, EU:T:2024:646, т. 78 и цитираната съдебна практика).

121

Във връзка с това, противно на твърденията на Съвета, жалбоподателя е можел да му предостави обяснения или разяснения относно неудължаването на мандата му. Всъщност, макар решението относно евентуалното удължаване на мандата на изпълнителния директор да отразява не само личните качества и постиженията на посочения директор, но и съображения от общ, дори политически характер, това не поставя под съмнение факта, че по правило става въпрос за обстоятелства, по които жалбоподателят е могъл да даде потенциално релевантни обяснения. Следователно не е изключено процедурата да е можела да доведе до различен резултат.

122

Освен това от преписката е видно, че на етапа на оценката, извършвана на основание член 158, параграф 3 от Регламент 2017/1001, държавите членки, които са представени както в управителния съвет, така и в Съвета, са имали различни мнения за евентуалното удължаване на мандата на жалбоподателя. Всъщност в управителния съвет е имало единадесет гласа в подкрепа на такова удължаване на мандата, седем гласа „против“ и дванадесет гласа „въздържал се“. Като се има предвид обаче, че Съветът приема решението по член 158, параграф 4 от Регламент 2017/1001 с обикновено мнозинство, не може да се изключи възможността броят на държавите членки, необходим за пренасочване на мнозинството в полза на жалбоподателя, да се промени, след като тези държави се запознаят с допълнителното становище, което жалбоподателят е трябвало да може да представи в подходящ момент между заседанието на управителния съвет от 22 ноември 2022 г. и приемането на решението да не се удължи мандатът.

123

С оглед на изложеното по-горе решението да не се удължи мандатът трябва да се отмени, без да е необходимо произнасяне по останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на единственото основание по дело T‑224/24.

124

Жалбоподателят твърди, че решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, с което се оттегля делегирането на поверените му правомощия на ОН, а управленските му правомощия се ограничават до ежедневното управление на дейността на EUIPO, е незаконосъобразно, тъй като посоченото решение нарушавало, първо, правото му да бъде изслушан, второ, член 157 от Регламент 2017/1001 и трето, член 4 от решение MB-17‑01, както и принципа на пропорционалност.

125

Най-напред следва да се разгледа последният довод.

126

Следва да се припомни, че в решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, след като се посочва, че управителният съвет е решил да оттегли делегирането на жалбоподателя на правомощията на ОН, се упоменава, че „управителният съвет реши да ограничи […] правомощия[та на жалбоподателя] до ежедневното управление на дейността на [EUIPO], без това да влияе на бъдещето на [EUIPO], нито да поражда задължение за следващия изпълнителен директор“.

127

В решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04 обаче се уточнява, че само делегирането на правомощията на жалбоподателя като ОН е оттеглено и че всяка друга компетентност, предоставена на жалбоподателя, по-специално по член 157 от Регламент 2017/1001, се запазва.

128

Предвид решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04, мотивите на което трябва да се вземат предвид, за да се прецени законосъобразността на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН (вж. в този смисъл решения от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 32 и цитираната съдебна практика, и от 23 март 2022 г., NV/eu-LISA, T‑661/20, EU:T:2022:154, т. 31 и 33 (непубликувано) и цитираната съдебна практика), следва да се приеме, че е оттеглено само делегирането на жалбоподателя на правомощията на ОН. Освен това следва да се констатира, че жалбоподателят оспорва само законосъобразността на това оттегляне.

129

В случая EUIPO оспорва наличието на увреждащ акт, както и на правен интерес, представляващи условия, на които трябва да отговаря допустимостта на всяка жалба за отмяна.

130

Що се отнася до наличието на увреждащ акт, на първо място, трябва да се приеме, че предвид естеството и обхвата на правомощията на ОН, като оттегля делегирането им, решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН поражда задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение (вж. в този смисъл решения от 22 октомври 2002 г., Pflugradt/ЕЦБ, T‑178/00 и T‑341/00, EU:T:2002:253, т. 81, и от 1 септември 2021 г., KN/ЕИСК, T‑377/20, EU:T:2021:528, т. 74).

131

На второ място, в решението за отхвърляне на жалбата по административен срещу решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН управителният съвет изтъква загуба на доверие в способността на жалбоподателя да упражнява функциите си на ОН безпристрастно и обективно в интерес на EUIPO, като се позовава на пет инцидента, свързани с поведението на жалбоподателя, което може да има важни последици за заинтересованото лице както в професионален, така и в личен план (вж. по аналогия решение от 15 юни 2000 г., F/Комисия, T‑211/98, EU:T:2000:153, т. 30 и 31).

132

От това следва, че решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН може да засегне интересите на жалбоподателя по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника.

133

Що се отнася до правния интерес, EUIPO изтъква, че жалбоподателят е изгубил правния си интерес, тъй като решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН е било валидно до края на мандата му и вече не е в сила. Следователно жалбоподателят вече не можел да извлече никаква полза от отмяната му.

134

Жалбоподателят поддържа, че отмяната на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, което отразява ценностна оценка от страна на управителния съвет и е получило широк отзвук в и извън EUIPO, би могла да допринесе за реабилитацията му и да представлява форма на поправяне на претърпените от него неимуществени вреди.

135

В това отношение, макар от съдебната практика да следва, че правният интерес трябва да продължава да съществува, до произнасянето на решението, тъй като в противен случай няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага искът да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го е предявила (решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и 43), Съдът е признал, че правният интерес на жалбоподателя не отпада непременно, поради обстоятелството че в хода на съдебното производство обжалваният акт е престанал да поражда правни последици. Всъщност жалбоподателят може да продължи да има правен интерес от обявяването на съответния акт за незаконосъобразен за периода, през който той е бил приложим и е породил правни последици, като обявяването на незаконосъобразността може да служи най-малкото като основание за предявяване на евентуален иск за отговорност (вж. решение от 12 декември 2024 г., Nemea Bank/ЕЦБ и др., C‑181/22 P, EU:C:2024:1020, т. 41 и цитираната съдебна практика).

136

В случая следва да се констатира, че на 1 октомври 2023 г. мандатът на жалбоподателя е прекратен, така че решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН е престанало да поражда правни последици спрямо него. Следва обаче да се отбележи, от една страна, че исканията за обезщетение по дело T‑435/23 се основават отчасти на твърдяната незаконосъобразност на посоченото решение и от друга страна, че вредата, която жалбоподателят твърди, че е претърпял в това отношение, е свързана със засягането на професионалната му репутация.

137

От това следва, че отмяната на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН може да донесе полза на жалбоподателя, така че той е запазил правния си интерес да обжалва това решение и доводите, които е изтъкнал в това отношение, трябва да бъдат разгледани, като се започне с тези за нарушение на член 4 от решение MB-17‑01, както и на принципа на пропорционалност.

138

Както бе посочено в точка 124 по-горе, жалбоподателят изтъква по-специално, че решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН нарушава член 4 от решение MB-17‑01 и принципа на пропорционалност, тъй като управителният съвет може да реши да оттегли делегирането на правомощията на ОН само при изключителни обстоятелства, които били неприложими в случая.

139

По-специално жалбоподателят се позовава на петте инцидента, посочени в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04, за да обоснове оттеглянето на делегирането на поверените му правомощия на ОН (вж. т. 131 по-горе), а именно, първо, изпращането по електронна поща до един от адвокатите му, до генералния секретар на Съвета и до генералния секретар на Комисията с копие до генералния директор на нейната служба за вътрешен одит на копие от жалбата му по административен ред срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, второ, искането му за промяна на съдържанието на протокола от заседанието на управителния съвет от 22 ноември 2022 г., трето, писмото от 3 февруари 2023 г. на неговите адвокати до председателя на управителния съвет, с което се отправят въпроси относно мерките, предприети в отговор на оповестяването в различни испански вестници на резултата от заседанието на посочения съвет на 22 ноември 2022 г., четвърто, липсата на декларация за конфликт на интереси от негова страна относно участието му в подготвителния подкомитет за подбор на бъдещия изпълнителен директор и пето, решението му да не поднови през януари 2023 г. изтичащите договори на шестима командировани в EUIPO национални експерти.

140

Според жалбоподателя посочените в точка 139 по-горе инциденти не представляват изключителни обстоятелства по смисъла на член 4 от Решение MB-17‑01 и не могат да обосноват законосъобразността на оттеглянето на делегирането на поверените му правомощия на ОН.

141

В писмените си изявления EUIPO, подкрепяна от Република Полша и Словашката република, не оспорва доводите, изтъкнати от жалбоподателя по отношение на посочените пет инцидента, а твърди най-общо, че някои действия и изявления на жалбоподателя и някои инциденти, предизвикани от него, са породили риск за управлението на EUIPO.

142

Освен това EUIPO се позовава на други инциденти, настъпили след приемането на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, които свидетелствали за отмъстителност и враждебност в подхода на жалбоподателя спрямо управителния съвет.

143

Най-напред, жалбоподателят се опитал да използва ресурсите на EUIPO, за да оспори решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор и за да получи достъп до поверителни документи, като поискал от персонала на EUIPO да му подготви анализ относно евентуална жалба по административен ред срещу тези решения, включително на евентуален конфликт на интереси на някои членове на управителния съвет, и да проучи въпроса за облагането на обезщетението за вреди, платено в резултат на уреждане на спора по взаимно съгласие или въз основа на съдебно решение. По-нататък, той открито изразил липсата си на доверие в надеждността и професионализма на персонала на секретариата на управителния съвет. Накрая, предприел индивидуални ответни мерки срещу служителката, отговаряща за службата за институционални отношения, като разгледал възможността да не я запази на длъжността ѝ след изтичане на изпитателния ѝ срок, и отказал, след като първоначално го одобрил, участието ѝ в годишното заседание на Международната асоциация на търговските марки (INTA) през 2023 г.

144

Според EUIPO посочените в точка 143 факти, разгледани заедно, доказват, че независимостта и обективността на жалбоподателя в качеството му на изпълнителен директор са били накърнени, като по този начин значително е спаднало доверието на управителния съвет в способността му да управлява обективно правомощията на ОН.

145

Във връзка с това следва да се припомни най-напред, че член 4 от решение MB-17‑01 и член 153, параграф 2, трета алинея от Регламент 2017/1001 предвиждат, че делегирането на изпълнителния директор на правомощията на ОН може да бъде временно оттеглено, когато „изключителни обстоятелства“ налагат това.

146

В този смисъл управителният съвет разполага с широко право на преценка, когато оценява условието, свързано с изключителните обстоятелства, като приема решението за оттегляне на правомощията на ОН в рамките на организацията на службите си. Предвид обхвата на това право на преценка контролът на Общия съд за спазването на условието, свързано с изключителните обстоятелства, трябва да се ограничи до въпроса дали EUIPO е действала в разумни граници и не е упражнила явно неправилно правото си на преценка (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 7 юни 2018 г., OW/ЕААБ, T‑597/16, непубликувано, EU:T:2018:338, т. 41 и 42).

147

В този контекст в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04 се посочва най-общо, че някои действия и изявления на жалбоподателя и някои инциденти, предизвикани от него, като искания към персонала на EUIPO да отдаде предимство на личните му интереси, използвайки посочения персонал, за да получи в своя собствена полза достъп до документи и информация, са засегнали легитимната роля на управителния съвет, което е породило сериозни съмнения относно лоялността му към EUIPO като цяло, и в частност към управителния съвет, и е довело до загуба на доверие в способността на жалбоподателя да упражнява ролята си на ОН безпристрастно и обективно в интерес на EUIPO.

148

Според решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04 този извод произтичал по-специално от петте инцидента, посочени в точка 139 по-горе.

149

В това отношение, що се отнася до първия посочен инцидент (вж. т. 17 и 139 по-горе) следва да се припомни най-напред законното право, с което разполага всеки член на персонала на EUIPO, какъвто е изпълнителният директор, да подаде жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решение, което нарушава неговите интереси, право, което впрочем е изрично признато в решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, както и от EUIPO в писмената ѝ защита.

150

Така изпращането на жалбата по административен ред срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор до генералния секретар на Съвета, за което е упрекнат жалбоподателят в това отношение, не може да се счита за неподходящо, тъй като Съветът трябва да приеме, като вземе предвид оценката, извършена от управителния съвет на основание член 158, параграф 3 от Регламент 2017/1001, окончателното решение относно евентуалното удължаване на мандата на жалбоподателя (вж. т. 84 по-горе), така че жалбоподателят е имал законен интерес да се увери, че Съветът е бил запознат с твърдените нередности, опорочаващи посочените решения.

151

Що се отнася до изпращането на жалбата по административен ред срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор до генералния секретар на Комисията и до генералния директор на нейната служба за вътрешен одит, за което жалбоподателят също е упрекнат в това отношение, следва да се отбележи, че съгласно член 154, параграф 1 от Регламент 2017/1001 Комисията има двама представители в управителния съвет, така че във всички случаи тя е щяла да бъде уведомена за подаването на посочената жалба по административен ред и следователно посоченото изпращане до Комисията не е имало никакви практически последици.

152

Що се отнася до втория посочен инцидент (вж. т. 14 и 139 по-горе), в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04 е посочено, че жалбоподателят се е опитал да повлияе на съдържанието на протокола от заседанието на управителния съвет от 22 ноември 2022 г. и да заобиколи процедурата по приемането му, като е поискал към протокола да се добавят изявленията, които е направил в посоченото заседание, които не съответствали на записаното.

153

Достатъчно е обаче да се констатира, че от преписката е видно, че на 12 юни 2023 г., тоест преди приемането на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04, управителният съвет е допълнил протокола с резюме на изявленията, чието добавяне е било поискано от жалбоподателя, така че EUIPO е признала легитимността на исканията на жалбоподателя.

154

Що се отнася до третия посочен инцидент (вж. т. 9, 15 и 139 по-горе) следва да се припомни, че в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04 жалбоподателят е упрекнат, че с писмо от адвокатите си от 3 февруари 2023 г. е поискал от председателя на управителния съвет да уведоми Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) за оповестяването в различни испански вестници на резултата от заседанието на посочения съвет от 22 ноември 2022 г., като нарушение на сигурността на личните му данни на основание член 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стр. 39). По-конкретно посоченото писмо било изпратено със закъснение, а именно повече от два месеца след събитието, и това оповестяване не представлявало нарушение на сигурността на личните данни.

155

В това отношение следва да се припомни, че в писмото от 3 февруари 2023 г. адвокатите на жалбоподателя са поддържали, че разглежданото оповестяване представлява, от една страна, нарушение на задължението за поверителност, което членовете на управителния съвет носят съгласно член 15 от Процедурния правилник на управителния съвет, и от друга страна, нарушение на сигурността на личните данни по смисъла на член 3, точка 16 от Регламент 2018/1725.

156

В решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04 обаче не се оспорва, че резултатът от заседанието на управителния съвет от 22 ноември 2022 г. е бил оповестен в испанската преса още преди жалбоподателят да бъде уведомен за него, нито че това противоречи на член 15 от Процедурния правилник на управителния съвет. Независимо от това, без да се разглежда въпросът дали посоченото оповестяване представлява нарушение на сигурността на личните данни по смисъла на член 3, точка 16 от Регламент 2018/1725, в това решение се твърди, че оповестяването на този вид информация, включително удължаването на мандати като разглеждания, е установена практика на управителния съвет, въведена от самия жалбоподател, и че не става въпрос за лични данни.

157

Както обаче поддържа жалбоподателят, без това да се оспорва от EUIPO, разглежданото оповестяване не може да се сравнява с положението на други служители или длъжностни лица на EUIPO, чиито назначения са били съобщени на обществеността, след като назначаването им е станало окончателно и които са били уведомени за него, тъй като в конкретния случай става въпрос за отрицателно решение на управителния съвет, което е било оповестено преждевременно, тоест преди окончателното решение на Съвета за евентуалното удължаване на мандата му и дори преди той да е бил официално уведомен за него. Ето защо не може да се счита за неуместно от страна на жалбоподателя да уведоми председателя на управителния съвет за това оповестяване.

158

Що се отнася до четвъртия посочен инцидент (вж. т. 18, 21 и 139 по-горе), следва да се припомни, че след като в телефонен разговор с председателя на управителния съвет на 22 февруари 2023 г. жалбоподателят е посочил, че според него не се намира в положение на конфликт на интереси, в докладната си записка от 1 март 2023 г., отправена до членовете на управителния съвет, той е уточнил (вж. т. 131 по-горе), че ако посоченият съвет реши да го изключи от подготвителния подкомитет за подбора на бъдещия изпълнителен директор, той ще приеме това. Всъщност той не е подал жалба по административен ред срещу решение MB-23‑03, в което се съдържа изключването му от посочения подкомитет.

159

От това следва, че единственият упрек към жалбоподателя е, че той е бил на мнение, различно от това на председателя на управителния съвет, що се отнася до наличието на конфликт на интереси, което обаче не може да характеризира неподходящо поведение от страна на жалбоподателя.

160

Що се отнася до петия посочен инцидент (вж. т. 12 и 139 по-горе) жалбоподателят посочва, без това да се оспорва от EUIPO, че неподновяването на договорите на шестима командировани в EUIPO национални експерти е мотивирано не с факта, че тези национални експерти са от държави членки, които не са подкрепили удължаването на мандата му, а с бюджетни съображения. Следователно няма никакви доказателства, че жалбоподателят е действал неуместно в рамките на посоченото неподновяване.

161

От това следва, че нито един от петте инцидента, посочени в точка 139 по-горе, не сочи неподходящо поведение от страна на жалбоподателя, така че те не могат да представляват изключителни обстоятелства по смисъла на член 4 от решение MB-17‑01.

162

Що се отнася до инцидентите, посочени от EUIPO в писмената ѝ защита (вж. т. 142 и 143 по-горе) жалбоподателят изтъква, че става въпрос за нови обстоятелства, които не се съдържат в решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН.

163

Следва да се припомни обаче, че мотивите трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с решение, което нарушава неговите интереси. Само при наличието на изключителни обстоятелства могат да бъдат взети предвид допълнителни причини, представени в хода на производството, за да се прецени законосъобразността на посоченото решение (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 51 и 52 и цитираната съдебна практика).

164

EUIPO поддържа, че посочените в писмената ѝ защита инциденти поясняват в по-голяма степен тези, които се съдържат в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04, без обаче да уточнява към кои аспекти на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН се отнасят тези доказателства.

165

В този контекст следва да се констатира, че освен петте конкретни инцидента, упоменати в точка 139 по-горе, в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу решение MB-23‑04 са посочени само някои действия и изявления от страна на жалбоподателя, като искания към персонала на EUIPO да отдаде предимство на личните му интереси, използвайки посочения персонал, за да получи в своя собствена полза достъп до документи и информация (вж. т. 147 по-горе).

166

Първо, това общо посочване на действията на жалбоподателя обаче е непълно и не дава възможност на жалбоподателя да разбере, че се отнася до упрека на EUIPO, че „открито изразил липсата си на доверие в надеждността и професионализма на персонала на секретариата на управителния съвет“ (вж. т. 143 по-горе), което е равнозначно на липса на мотиви в това отношение (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 55 и цитираната съдебна практика).

167

Второ, същото се отнася и за упрека, че жалбоподателят е предприел ответни мерки срещу служителката, отговаряща за службата за институционални отношения (вж. т. 143 по-горе).

168

Освен това относно посочените ответни мерки жалбоподателят обяснява, без това да се оспорва от EUIPO, че от атестационните доклади на посочената служителка е видно, че нейната работа и поведението ѝ са създавали проблеми още от 2022 г., че участието ѝ в годишното заседание на INTA е отказано главно за да се спестят разходи и че при всички положения в крайна сметка EUIPO не е участвала в посоченото заседание.

169

Трето, що се отнася до инцидента, свързан с твърдяно искане на жалбоподателя до персонала на EUIPO да му подготви анализ относно евентуална жалба по административен ред срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор и да проучи въпроса за облагането на обезщетението за вреди, платено в резултат на уреждане на спора по взаимно съгласие или въз основа на съдебно решение (вж. т. 143 по-горе), не може да се изключи, че посочването на някои действия и изявления като искания към персонала на EUIPO, направено в решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, се отнася до този инцидент.

170

Само в изключителни случаи обаче мотивите на оспореното решение могат да бъдат допълнени с обяснения, представени в хода на производството (вж. в този смисъл решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 59). В това отношение е достатъчно да се констатира, че нито едно доказателство в преписката не дава възможност да се направи извод, че обстоятелствата по делото са били такива, че EUIPO не е била в състояние да посочи в достатъчна степен за кои „искания към персонала“ става въпрос в случая.

171

При всички положения следва да се констатира, че EUIPO не е представила нито едно доказателство в подкрепа на тези твърдения, докато в съдебното заседание за изслушване на устните състезания жалбоподателят изрично е оспорил посочените твърдения и е обяснил, че се е обърнал към външен адвокат за тази цел.

172

Освен това, дори да се допусне, че исканията на жалбоподателя към персонала на EUIPO са взети предвид в решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, следва да се отбележи, че това решение не съдържа никакви данни, от които да може да се направи извод, че оттеглянето на делегирането на жалбоподателя на правомощията на ОН е пропорционална мярка само поради този инцидент, тъй като всички други инциденти и поведение, за които е упрекнат, не могат да обосноват това оттегляне на правомощията, както следва от изложените по-горе съображения.

173

С оглед на изложеното по-горе трябва да се приеме доводът на жалбоподателя за нарушение на член 4 от решение MB-17‑01 и вследствие на това да се отмени решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, без да е необходимо произнасяне по останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя.

174

Относно имуществените вреди жалбоподателят иска от Общия съд да осъди съвместно EUIPO и Съвета по дело T‑435/23 и Съвета по дело T‑224/24 да заплатят обезщетение, възлизащо по всяко дело на 364728,64 евро В това отношение жалбоподателят изтъква по същество, че решенията, приети от EUIPO и Съвета, довели до неудължаването на мандата му като изпълнителен директор, съставляват тази вреда.

175

Относно неимуществените вреди, жалбоподателят иска да се осъдят EUIPO по дело T‑435/23 и Съветът по дело T‑224/24 да заплатят сумата от 125000 евро, тъй като решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат, решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН и решението да не се удължи мандатът, както и оповестяването на определена информация са засегнали неговата професионална репутация.

176

В това отношение следва да се припомни, че допустимостта на иск за обезщетение, предявен пред Общия съд на основание член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника, зависи от редовното протичане на досъдебното производство и от спазването на предвидените в него срокове (вж. определение от 7 февруари 2017 г., Stips/Комисия, T‑593/16, непубликувано, EU:T:2017:71, т. 23 и цитираната съдебна практика).

177

Посоченото производство е различно в зависимост от това дали вредата, чието поправяне се иска, произтича от увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника или от поведение на администрацията, което няма характер на решение (определение от 14 декември 2022 г., Baert/Комисия, T‑111/22, непубликувано, EU:T:2022:823, т. 66).

178

В първия от случаите, посочени в точка 177 по-горе, заинтересованото лице трябва да сезира ОН с жалба по административен ред срещу съответния акт в определените срокове. Съгласно постоянната съдебна практика исканията за обезщетение за имуществени или неимуществени вреди трябва да се отхвърлят, доколкото са тясно свързани с исканията за отмяна, които от своя страна са отхвърлени като недопустими или неоснователни (вж. решение от 24 ноември 2021 г., CX/Комисия, T‑743/16 RENV II, непубликувано, EU:T:2021:824, т. 417 и цитираната съдебна практика).

179

За разлика от това, във втория от случаите, посочени в точка 177 по-горе, административното производство трябва да започне с подаване на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника за получаване на обезщетение и да продължи евентуално с подаване на жалба по административен ред срещу решението за отхвърляне на искането (вж. решение от 24 март 2021 г., BK/EASO, T‑277/19, непубликувано, EU:T:2021:161, т. 124 и цитираната съдебна практика).

180

Именно с оглед на тези обстоятелства трябва да се преценят исканията за обезщетение, направени от жалбоподателя, на първо място, по дело T‑435/23, и на второ място, по дело T‑224/24.

181

Що се отнася до имуществените вреди, следва да се отбележи, че искането за обезщетение е тясно свързано с исканията за отмяна на решението да не се удължи мандатът, на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, които обаче са недопустими (вж. т. 74, 90 и 97 по-горе). От това следва, че посоченото искане също е недопустимо.

182

Що се отнася до неимуществените вреди, следва да се припомни, че искането за обезщетение се основава, от една страна, на незаконосъобразността на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, както и на оповестяването на резултата от гласуването на управителния съвет в пресата, и от друга страна, на незаконосъобразността на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, както и на съобщаването на съдържанието на това решение на персонала на EUIPO и последващото му оповестяване на пресата.

183

Доколкото искането за обезщетение се основава на твърдяната незаконосъобразност на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, то следва да се отхвърли като недопустимо по съображенията, посочени в точка 178 по-горе, доколкото исканията за отмяна на посочените решения също са недопустими (вж. т. 90 и 97 по-горе).

184

Освен това, доколкото искането за обезщетение се основава на оповестяването в испанската преса на резултата от гласуването в управителния съвет (вж. т. 9 по-горе) твърдяната вреда трябва да се счита за последица от поведение на EUIPO, различно от решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор.

185

В този контекст обаче следва да се отбележи, че макар в жалбата си по административен ред от 17 февруари 2023 г., подадена до EUIPO срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, жалбоподателят изрично да иска обезщетение за неимуществените си вреди, свързани с обстоятелствата по оповестяване в испанската преса на резултата от гласуването на управителния съвет, все пак след отхвърлянето на това искане на 16 юни 2023 г. той не е подал жалба по административен ред срещу това решение за отхвърляне в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника (вж. в този смисъл решение от 24 март 2021 г., BK/EASO, T‑277/19, непубликувано, EU:T:2021:161, т. 125 и цитираната съдебна практика).

186

При това положение, след като жалбоподателят не се е съобразил с двата етапа на досъдебната процедура, посочени в точка 179 по-горе, това искане за обезщетение следва да се отхвърли като недопустимо.

187

Освен това, доколкото искането за обезщетение, свързано с неимуществените вреди, се основава на твърдяната незаконосъобразност на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, то е тясно свързано с искането за отмяна на това решение, което е допустимо и обосновано (вж. т. 137 и 173 по-горе).

188

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато исканията за обезщетение се основават на незаконосъобразността на отменения акт, постановената от Общия съд отмяна може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно обезщетение за всяка неимуществена вреда, която може да е била причинена от този акт, освен ако жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна (вж. в този смисъл определение от 3 септември 2019 г., FV/Съвет, C‑188/19 P, непубликувано, EU:C:2019:690, т. 26 и решение от 28 април 2021 г., Correia/ЕИСК, T‑843/19, EU:T:2021:221, т. 86).

189

Следва обаче да се констатира, че жалбоподателят не изтъква конкретен довод, доказващ, че неимуществените му вреди не могат да бъдат напълно поправени с отмяната на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН.

190

Освен това, що се отнася до твърдените неимуществени вреди, произтичащи от съобщаването на персонала на EUIPO на съдържанието на решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН и последващото му оповестяване в пресата, следва да се констатира, че макар в жалбата си по административен ред от 17 февруари 2023 г., която е отправил до Съвета, жалбоподателят изрично да е поискал обезщетение за неимуществените си вреди, свързани с тези обстоятелствата, които нямат пряка връзка с жалбата за отмяна на това решение, все пак след отхвърлянето на това искане на 17 юли 2023 г. той не е подал жалба по административен ред срещу това решение за отхвърляне в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника (вж. в този смисъл решение от 24 март 2021 г., BK/EASO, T‑277/19, непубликувано, EU:T:2021:161, т. 125 и цитираната съдебна практика). При това положение, след като жалбоподателят не се е съобразил с двата етапа на досъдебната процедура, посочени в точка 179 по-горе, това искане за обезщетение следва да се отхвърли като недопустимо.

191

С оглед на изложеното по-горе исканията за обезщетение по дело T‑435/23 следва да се отхвърлят.

192

Що се отнася до имуществените вреди, следва да се припомни, че искането за обезщетение е тясно свързано с искането за отмяна на решението да не се удължи мандатът, което е допустимо и обосновано (вж. т. 123 по-горе).

193

В този контекст жалбоподателят изтъква, че е загубил възможността мандатът му да бъде удължен до момента на пенсионирането си с произтичащите от това материални последици.

194

В това отношение от съдебната практика следва, че за да бъде взета предвид, загубата на възможност трябва да бъде действителна и окончателна (вж. решение от 14 декември 2022 г., SU/ЕОЗППО, T‑296/21, EU:T:2022:808, т. 83 и цитираната съдебна практика).

195

За да се определи действителният характер на загубата на възможност, следва да се провери дали е надлежно установено, че жалбоподателят е бил лишен не непременно от удължаването на неговия мандат, което той изобщо не би могъл да докаже, а от сериозна възможност неговият мандат да бъде удължен, което му причинява имуществена вреда, състояща се в загуба на доходи (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2022 г., SU/ЕОЗППО, T‑296/21, EU:T:2022:808, т. 86 и цитираната съдебна практика).

196

Наличието на такава сериозна възможност не зависи от степента на вероятност тази възможност да се осъществи, а това обстоятелство се взема предвид впоследствие, ако наличието ѝ бъде признато, за да се определи обхватът на претърпените имуществени вреди и тяхното обезщетяване (вж. в този смисъл решение от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 119).

197

В случая следва да се констатира, че загубата на възможност на жалбоподателя е била действителна, доколкото резултатът от процедурата по удължаване на мандата му е можел да бъде различен при липсата на нарушение на правото на изслушване (вж. т. 121 и 122 по-горе), така че е надлежно установено, че той е бил лишен от сериозна възможност мандатът му да бъде удължен.

198

Освен това следва да се констатира, че загубата на възможност на жалбоподателя е окончателна, тъй като на 19 юли 2023 г. Съветът е назначил [поверително] за нов изпълнителен директор, така че длъжността, за която жалбоподателят кандидатствал, е била заета (вж. в този смисъл решение от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 50).

199

Що се отнася до обезщетението за загубата на възможност, от съдебната практика следва, че за да се определи размерът на обезщетението, което трябва да се изплати на това основание, след като се уточни, че е действителна и окончателна възможността, от която длъжностното лице или служителят е бил лишен, следва да се определи датата, от която то е можело да се ползва от тази възможност, след това посочената възможност да се изрази количествено и накрая, да се уточнят финансовите последици за лицето от тази загуба на възможност (вж. решение от 15 декември 2021 г., HB/ЕИБ, T‑757/19, непубликувано, EU:T:2021:890, т. 114 и цитираната съдебна практика).

200

Освен това съгласно съдебната практика възможността, от която длъжностното лице е било лишено, когато е допустимо, трябва да бъде обективно определена под формата на математически коефициент, който е резултат от прецизен анализ. Когато обаче посочената възможност не може да бъде изразена количествено по този начин, се допуска претърпените вреди да бъдат оценени ex æquo et bono (вж. решение от 15 декември 2021 г., HB/ЕИБ, T‑757/19, непубликувано, EU:T:2021:890, т. 115 и цитираната съдебна практика).

201

В случая, макар жалбоподателят да е дал цифрова оценка на сумата, която трябва да послужи като основа за изчисляване на обезщетението, свързано със загубата на възможност, в съответствие с нетното възнаграждение, което би получавал в случай на удължаване на неговия мандат до пенсионирането му, намалено с общия размер на пенсията, която би получавал за този период, Общият съд не може да определи математически коефициент, отразяващ възможността на жалбоподателя, доколкото аналитичните данни, представени от страните в това отношение, не са достатъчно точни, за да му позволят да определи този коефициент (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 120, и от 13 юни 2019 г., CC/Парламент, T‑248/17 RENV, непубликувано, EU:T:2019:418, т. 74).

202

При това положение, като се използва възможността за Общия съд да оцени претърпяната вреда ex æquo et bono, на жалбоподателя следва да се присъди еднократно платима сума като обезщетение за загубата на възможност, която той е претърпял вследствие на допуснатата от Съвета незаконосъобразност.

203

Така при обстоятелствата в конкретния случай справедливата преценка на всички претърпени от жалбоподателя имуществени вреди налага Съветът да бъде осъден да му заплати ex æquo et bono еднократната сума от 25000 евро. В съответствие с исканията на жалбоподателя в този смисъл, посочената сума трябва да бъде увеличена с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до датата на плащане на цялата дължима сума, по лихвен процент, равен на този на Европейската централна банка (ЕЦБ) за основните ѝ операции по рефинансиране, приложим към първия ден от месеца, в който настъпва падежът на плащането, увеличен с три пункта и половина.

204

Що се отнася до неимуществените вреди, следва да се констатира, че исканията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 125000 евро се основават, първо, на различни действия на EUIPO, а именно на приемането на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, второ, на нарушение на сигурността на личните данни, което било установено на 17 юли 2023 г., и трето, на въздействието на неудължаването на мандата на жалбоподателя в качеството му на изпълнителен директор върху професионалната му репутация.

205

В това отношение, първо, доколкото искането за обезщетение се основава на решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя, и на решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор, то следва да се отхвърли, тъй като посочените решения са приети не от Съвета, а от EUIPO.

206

Второ, доколкото нарушението на сигурността на личните данни е последица от поведение на Съвета, което няма характер на решение, следва да се констатира, че макар в жалбата си по административен ред от 30 август 2023 г., подадена до Съвета срещу решението да не се удължи мандатът, жалбоподателят изрично да е поискал обезщетение за неимуществените си вреди, свързани с тези обстоятелствата, които нямат пряка връзка с исканията за отмяна на този акт, все пак след отхвърлянето на това искане на 27 февруари 2024 г. той не е подал жалба по административен ред срещу това решение за отхвърляне в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника (вж. в този смисъл решение от 24 март 2021 г., BK/EASO, T‑277/19, непубликувано, EU:T:2021:161, т. 125 и цитираната съдебна практика).

207

При това положение, след като жалбоподателят не се е съобразил с двата етапа на досъдебната процедура, посочени в точка 179 по-горе, това искане за обезщетение следва да се отхвърли като недопустимо.

208

Освен това, доколкото искането за обезщетение се основава на незаконосъобразността на решението да не се удължи мандатът, следва да се констатира, че жалбоподателят не изтъква конкретен довод, доказващ, че неимуществените му вреди не могат да бъдат напълно поправени с отмяната на това решение.

209

С оглед на всички тези обстоятелства следва да се отхвърлят всички искания за обезщетение за неимуществени вреди по дело T‑224/24.

210

С оглед на изложеното по-горе следва да се отменят решение MB-23‑04 за оттегляне на делегирането на правомощията на ОН, доколкото с него временно се оттегля делегирането на жалбоподателя на правомощията на ОН, както и решението да не се удължи мандатът. Освен това Съветът следва да се осъди да заплати на жалбоподателя сумата от 25000 евро, заедно с мораторните лихви, считано от обявяването на настоящото решение до датата на изплащане на цялата дължима сума, по лихвен процент, равен на този на ЕЦБ за основните ѝ операции по рефинансиране, приложим към първия ден от месеца, в който настъпва падежът на плащането, увеличен с три пункта и половина. Жалбите следва да се отхвърлят в останалата им част.

211

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това съгласно член 134, параграф 2 от Процедурния правилник Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски, когато има няколко загубили делото страни. Накрая, в съответствие с член 135, параграф 2 от Процедурния правилник Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на тази страна, включително преди образуване на съдебното производство, по-специално ако прецени, че тя необосновано или злонамерено е причинила разходи на другата страна. Съгласно съдебната практика Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, когато с поведението си институция или служба на Съюза са способствали за възникването на спора (вж. решение от 8 юли 2015 г., European Dynamics Luxembourg и др./Комисия, T‑536/11, EU:T:2015:476, т. 391 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

212

В случая несъмнено част от исканията на жалбоподателя са отхвърлени, а именно исканията за отмяна, подадени по дело T‑435/23 срещу решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на неговия мандат, решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор и решението да не се удължи мандатът, както и исканията за обезщетение, подадени по същото дело, и искането за обезщетение за неимуществени вреди, подадено по дело T‑224/24, поради което EUIPO и Съветът могат да се считат в това отношение за спечелили делото страни.

213

Общият съд обаче може да осъди институция, чието решение не е отменено, да заплати съдебните разноски, тъй като нейното решение е непълно и това евентуално е накарало жалбоподателя да подаде жалба (вж. решение от 22 април 2016 г., Италия и Eurallumina/Комисия, T‑60/06 RENV II и T‑62/06 RENV II, EU:T:2016:233, т. 245 и цитираната съдебна практика).

214

Впрочем решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя и решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор създават погрешно впечатление, че управителният съвет е взел окончателно решение да не удължава мандата на жалбоподателя (вж. т. 83 и 84 по-горе). Всъщност решение MB-22‑19 да не се предложи удължаване на мандата на жалбоподателя, е озаглавено „Решение да не се представи на Съвета на Европейския съюз предложение за удължаване на мандата на [жалбоподателя]“, докато с решения MB-22‑20 и MB-22‑21 за процедурата за подбор управителният съвет е започнал процедурата за подбор на приемника на жалбоподателя. Това погрешно впечатление е могло да накара жалбоподателя да подаде жалбите срещу посочените решения.

215

Освен това, що се отнася до решението да не се удължи мандатът, жалбоподателят е имал основание да поиска отмяната на посоченото решение както в рамките на жалбата по дело T‑435/23, така и по дело T‑224/24.

216

С оглед на тези обстоятелства Общият съд счита, че справедливата преценка на обстоятелствата в случая налага EUIPO да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на жалбоподателя по дело T‑435/23, а Съветът да понесе направените от него съдебни разноски по дела T‑435/23 и T‑224/24 и да заплати тези на жалбоподателя по дело T‑224/24.

217

Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Република Латвия, Република Полша, Португалската република и Словашката република, които са встъпили по дело T‑435/23, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (междинен състав)

реши: