1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Zalando SE, иска отмяна на Решение C(2023) 2727 final на Комисията от 25 април 2023 г., с което платформата му Zalando е определена за много голяма онлайн платформа на основание член 33, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2

Жалбоподателят управлява онлайн магазин, достъпен по-специално на уебсайта „www.zalando.de“, както и на съответните URL адреси с имена на домейни от първо ниво в други страни. В този магазин се продават модни артикули, както и козметични продукти. Клиентите на този магазин могат да купуват стоки, които или се продават пряко от жалбоподателя в рамките на услуга за продажба, наречена „Zalando Retail“, или се продават от трети лица продавачи, участващи в програмата, озаглавена „Partner Programm“.

3

На 17 февруари 2023 г. жалбоподателят публикува на основание член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 2022 г., стр. 1) две числа на своя уебсайт www.zalando.de, съответстващи на средномесечния брой на активните получатели на услугата в Европейския съюз (наричан по-нататък „СМБ“) на платформата Zalando. От една страна, той посочва, че СМБ на тази платформа като цяло (т.е. обхващащ Zalando Retail и Partner Programm) е 83,341 милиона. От друга страна, той посочва, че доколкото брутната стойност на продуктите, търгувани в рамките на Partner Programm, съответства на 37 % от брутната стойност на всички продукти, търгувани на посочената платформа, СМБ на тази платформа възлиза на 37 % от 83,341 милиона и следователно е равен на 30,836 милиона.

4

На 22 февруари 2023 г., от една страна, Европейската комисия съобщава на жалбоподателя предварителното си заключение, че платформата Zalando отговаря на условията, за да бъде определена за много голяма онлайн платформа на основание член 33, параграф 4 от Регламент 2022/2065. По-специално тя приема, че следва да се вземат предвид всички активни получатели на тази платформа, а не само делът им, съответстващ на дела от брутната стойност на продажбите, реализирани в рамките на Partner Programm. От това тя заключава, че СМБ е над прага от 45 милиона, посочен в член 33, параграф 1 от посочения регламент.

5

От друга страна, на основание член 33, параграф 4 от Регламент 2022/2065 Комисията уведомява Федерална република Германия за намерението си да определи платформата Zalando за много голяма онлайн платформа.

6

На 27 февруари 2023 г. Федерална република Германия уведомява Комисията, че няма да представи становище.

7

На 1 март 2023 г. жалбоподателят представя становището си по предварителните заключения на Комисията. Той отбелязва, че последната трябва да вземе предвид получателите на платформата Zalando само доколкото тази платформа представлява „онлайн платформа“ по смисъла на член 3, буква и) от Регламент 2022/2065. В тази връзка той отбелязва, че платформата Zalando представлява онлайн платформа само по отношение на Partner Programm. Така той приема, че Комисията трябва да вземе предвид само дела на получателите, съответстващ на дела от брутната стойност на продажбите, реализирани от трети лица продавачи в рамките на Partner Programm. От това той заключава, че СМБ на платформата Zalando е 30,836 милиона и следователно е под прага от 45 милиона, посочен в член 33, параграф 1 от посочения регламент.

8

В обжалваното решение Комисията приема, че по-специално от съображение 77 и от член 3, букви б) и п) от Регламент 2022/2065 следва, че понятието „активен получател на онлайн платформа“ включва всички получатели, които действително използват съответната платформа, по-специално като са изложени на разпространяваната на нея информация, и че то не се ограничава до тези, които извършват сделки на нея. В това отношение обаче тя констатира, че пряко продаваните от жалбоподателя стоки са показвани заедно с продаваните от третите лица продавачи, без да е възможно да ги разграничи на интерфейса. Така тя отбелязва, че стоките, продавани от третите лица продавачи и от жалбоподателя, можело да бъдат представени на едни и същи интернет страници и че когато третите лица продавачи и жалбоподателят предлагат на пазара една и съща стока, но с различни размери или цветове, самоличността на продавача се появява едва в момента, в който получателят на услугата избира размера или цвета на посочената стока.

9

Поради това Комисията констатира, че сред получателите на услугата не е възможно да се установят тези, които са изложени само на информацията относно продуктите на жалбоподателя, и тези, които са изложени само на информацията относно продуктите на третите лица продавачи. От това тя заключава, че поради тази причина жалбоподателят вероятно е изчислил броя от 30,836 милиона въз основа на броя от 83,341 милиона и се е основал на критерия, свързан с дела на стойността на продажбите, реализирани от третите лица продавачи. При все това Комисията приема, че този критерий не е подходящ, тъй като води до изключване на получателите на услугата, които, макар да са били изложени на информация от трети лица продавачи, в крайна сметка не са закупили стоки или са закупили само стоки, които се продават пряко от жалбоподателя. Така тя отбелязва, че СМБ на платформата Zalando е 83,341 милиона, а не 30,836 милиона, поради което тази платформа трябва да бъде определена като много голяма онлайн платформа по смисъла на член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065.

10

Жалбоподателят и Bundesverband E-Commerce und Versandhandel Deutschland eV (bevh) молят Общия съд:

11

Комисията и Европейският парламент молят Общия съд:

12

Съветът на Европейския съюз и European Information Society Institute o.z. (EISi) молят Общия съд да отхвърли жалбата.

13

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество три основания, изведени, първото, от нарушение на член 2, параграфи 1 и 2, член 3, букви ж) и и) и член 33, параграфи 1 и 4 от Регламент 2022/2065, второто, от възражението за незаконосъобразност на член 33, параграфи 1 и 4 във връзка с член 24, параграф 2 от посочения регламент, и третото, от нарушение на член 296 ДФЕС.

14

В рамките на първото основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 2, параграфи 1 и 2, член 3, букви ж) и и) и член 33, параграфи 1 и 4 от Регламент 2022/2065, като неправилно е приела, че платформата Zalando е много голяма онлайн платформа. Това основание се разделя на две части. С първата част жалбоподателят твърди, че посочената платформа не представлява онлайн платформа, хостинг услуга или посредническа услуга. С втората част той счита, че СМБ на тази платформа е под 45 милиона.

15

В първата част от първото основание жалбоподателят, подкрепян от bevh, твърди, че услугата му Zalando Retail не представлява посредническа услуга по смисъла на член 3, буква ж) от Регламент 2022/2065, нито a fortiori хостинг услуга или онлайн платформа по смисъла на член 3, букви ж) и и) от този регламент. Той добавя, че продажбата на стоки от трети лица продавачи в рамките на Partner Programm също не попада в обхвата на понятията „посредническа услуга“, „хостинг услуга“ или „онлайн платформа“, тъй като той системно контролира и евентуално изменя описанието и изображенията на стоките, предоставяни от тези трети лица продавачи. От това той заключава, че Комисията неправилно е определила платформата Zalando като много голяма онлайн платформа.

16

Комисията, подкрепена от EISi, оспорва доводите на жалбоподателя.

17

Член 2, параграф 1 от Регламент 2022/2065 гласи, че този регламент се прилага за посреднически услуги, предлагани на получатели на услугата, които са установени или се намират в Съюза, независимо от мястото на установяване на доставчиците на тези посреднически услуги.

18

В член 2, параграф 2 от Регламент 2022/2065 се предвижда, че този регламент не се прилага за услуга, която не е посредническа услуга, нито за изисквания, наложени по отношение на такава услуга, независимо дали услугата се предоставя чрез използването на посредническа услуга.

19

Член 3, буква ж) от Регламент 2022/2065 гласи, че посредническите услуги съответстват на някои услуги на информационното общество, тоест каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите. В този член се уточнява, че сред посредническите услуги са по-специално хостинг услугите, състоящи се в съхраняване на информация, предоставена от такъв получател по негово искане.

20

Съгласно член 3, буква и) от Регламент 2022/2065 онлайн платформа е хостинг услуга, която по искане на получателя на услугата съхранява и разпространява информация сред обществеността. При все това е уточнено, че хостинг услуга не е онлайн платформа, когато дейността по съхраняване и разпространение на информация сред обществеността е само „незначителна или изцяло спомагателна характеристика на друга услуга или незначителна функция на основната услуга и поради обективни и технически причини не може да бъде използвана без тази друга услуга, и ако интегрирането на характеристиката или функцията в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на [посочения] регламент“.

21

От това следва, както се посочва в съображение 13 от Регламент 2022/2065, че онлайн платформата по смисъла на този регламент е само „подкатегория“ в рамките на по-широката категория на хостинг услугите, които сами по себе си представляват само подкатегория на посредническите услуги. В съображение 13 от посочения регламент се уточнява също, че онлайн платформа може да бъде социална мрежа или онлайн платформа, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци (наричана по-нататък „място за търговия“).

22

Член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065 предвижда, че задълженията, предвидени в глава III, раздел 5 от този регламент, се прилагат за онлайн платформите, чийто СМБ е равен на или по-голям от 45 милиона и които са определени като много големи онлайн платформи съгласно член 33, параграф 4 от Регламент 2022/2065.

23

Съгласно член 33, параграф 4 от Регламент 2022/2065 Комисията приема решение за определяне на онлайн платформа за много голяма онлайн платформа, когато нейният СМБ е равен или по-голям от посочения в член 33, параграф 1 от този регламент. В него се добавя, че тя взема това решение въз основа на данните, докладвани от доставчика на съответната онлайн платформа съгласно член 24, параграф 2 от посочения регламент или на всякаква друга информация, с която разполага Комисията.

24

Освен това в член 3, буква б) от Регламент 2022/2065 се уточнява, че получателят на услугата е физическо или юридическо лице, което използва посредническа услуга, по-специално с цел търсене на информация или осигуряване на достъп до нея.

25

При тези условия следва да се отбележи, че съгласно Регламент 2022/2065, за да определи платформата Zalando като много голяма онлайн платформа на основание член 33, параграф 4 от този регламент, Комисията е трябвало предварително да установи, че тази платформа представлява онлайн платформа по смисъла на член 3, буква и) от този регламент и следователно, че представлява хостинг услуга, включена сред посредническите услуги, посочени в член 3, буква ж) от него.

26

В това отношение между страните е безспорно, че пряката продажба на стоки от жалбоподателя в рамките на услугата Zalando Retail не е част от хостинг услуга, включена сред посредническите услуги, посочени в Регламент 2022/2065, доколкото тази услуга не съхранява информация, предоставена от получател на услугата, а само информация, произхождаща от самия жалбоподател.

27

За сметка на това следва да се констатира, че в рамките на Partner Programm жалбоподателят използва информацията на трети лица продавачи, за да предлага на пазара техните продукти. Така в жалбата той обяснява, че тези продавачи му предоставят изображения на съответните продукти и че самите те съставят описанието на последните. Обстоятелството, че той впоследствие проверява дали тези изображения и описания отговарят на търговските му изисквания, че той съответно ги изменя или допълва, означава само, че той може, от една страна, да промени начина на представяне на информацията, произтичаща от трети лица продавачи, и от друга страна, да разпространи собствената си информация в допълнение към тази, произтичаща от тези продавачи. При все това подобно обстоятелство не поставя под съмнение факта, че тази информация поне отчасти произхожда от посочените продавачи.

28

Всъщност, на първо място, противно на поддържаното от жалбоподателя, от Регламент 2022/2065, нито дори от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), изменена с посочения регламент, не следва, че съхраняването и разпространението на информация по смисъла на член 3, буква и) от този регламент изключват съхраняването и разпространението на информация, чието представяне е било изменено или допълнено от доставчика на онлайн платформата.

29

В това отношение от самия термин „информация“, използван в Регламент 2022/2065, следва, че той се отнася по-специално до снимките, предоставени от третите лица продавачи на техните продукти, както и до информацията, съдържаща се в описанията на последните, а не само до текста на тези описания, така както е съставен от посочените продавачи. Впрочем следва също да се отбележи, както посочва генерален адвокат Saugmandsgaard Øe в заключението си по съединени дела YouTube и Cyando (C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2020:586, бележка под линия 134), че понятието „информация“ трябва да се разбира в широк смисъл, що се отнася до услугите по съхраняване на информация по смисъла на Директива 2000/31. Така за жалбоподателя е възможно да съобщи информация, произтичаща от трети лица продавачи, като в същото време измени редакцията на техните текстове, за да ги приведе в съответствие с търговските си изисквания, чиято цел е само „да се осигури уникално изживяване на покупката, което да се отличава напълно от това, което предлагат конкурентите“.

30

Освен това следва да се констатира, че данните относно офертите за стоки, предлагани на пазара от трети лица продавачи, представляват „информация“, както Съдът вече е постановил във връзка с Директива 2000/31 в решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 110 и 111). Както отбелязва Комисията, подобна констатация следва по-специално от определението „незаконно съдържание“, съдържащо се в Регламент 2022/2065. По-специално от член 3, буква з) от посочения регламент, тълкуван в светлината на съображение 12 от него, следва, че понятието „незаконно съдържание“ обхваща информацията, свързана с продажбата на незаконни продукти или предоставянето на незаконни услуги, независимо дали става въпрос по-специално за продажбата на несъответстващи на изискванията или фалшифицирани продукти или за продажбата на стоки или предоставянето на услуги в нарушение на правото за защита на потребителите. Следователно самото каталогизиране на даден продукт с цел пускането му на пазара може да представлява незаконно съдържание, по-специално когато този продукт е незаконен, и следователно трябва да се разглежда като информация по смисъла на посочения регламент. От това следва, че офертите за стоки на трети лица продавачи в рамките на Partner Programm трябва да се разглеждат като информация, предоставена от получателите на услугата по смисъла на член 3, буква и) от същия регламент.

31

На второ място, противно на поддържаното от жалбоподателя, от съображение 18 и членове 7 и 8 от Регламент 2022/2065, които се отнасят до отговорността на доставчиците на посреднически услуги, не следва, че законодателят на Съюза е възнамерявал да изключи от понятието „доставчици на онлайн платформи“ онези, които извършват контрол върху информацията, произтичаща от получателите на услугата, преди нейното разпространение.

32

Всъщност в съображение 18 от Регламент 2022/2065 се посочва, че доставчик на посреднически услуги, който „играе активна роля, която му позволява да се запознае […] или да […] контролира“ информацията, предоставена от получателя на услугите, не следва да се ползва от освобождаването от отговорност, предвидено в този регламент. В това отношение член 6 от посочения регламент, озаглавен „Хостинг“, предвижда освобождаване от отговорност, когато доставчикът на услугата не е запознат с незаконната дейност или незаконното съдържание. В член 7 от същия регламент при все това се уточнява, че не се счита, че доставчиците на посреднически услуги не могат да се ползват от това освобождаване от отговорност „само защото извършват, с дължимата грижа и добросъвестно, доброволни разследвания по собствена инициатива или предприемат други мерки, които имат за цел откриване, идентифициране и премахване или блокиране на достъпа до незаконно съдържание“.

33

Освен това член 8 от Регламент 2022/2065 предвижда, че „на доставчиците на посреднически услуги не се налага общо задължение за наблюдение на информацията, която те пренасят или съхраняват“.

34

Така, макар Регламент 2022/2065 да не задължава доставчиците на онлайн платформи да контролират съхраняваната от тях информация, той все пак изрично предвижда възможността тези доставчици по собствена инициатива да упражняват контрол върху посочената информация, за да определи тяхната отговорност. Следва, че посоченият регламент не може да се тълкува като изключващ възможността доставчиците да упражняват такъв контрол.

35

Нещо повече, следва да се отбележи, че в съображение 41 от Регламент 2022/2065 се уточнява, че „[з]адълженията за дължима грижа са независими от въпроса за отговорността на доставчиците на посреднически услуги, който поради това трябва да бъде разгледан отделно“. Така разпоредбите относно отговорността на доставчиците на посреднически услуги, част от които са членове 7 и 8 от посочения регламент, не могат да се използват, за да се определи дали на жалбоподателя трябва да се наложат задълженията за полагане на дължима грижа, предвидени в глава III от същия регламент, включително задълженията, наложени на доставчиците на много големи онлайн платформи на основание член 33, параграф 1 от въпросния регламент. Като последица от това разпоредбите относно отговорността на доставчиците на посреднически услуги не могат да се използват, за да се определи дали платформата Zalando трябва да бъде определена като много голяма онлайн платформа.

36

На трето място, противно на поддържаното от жалбоподателя, практиката на Съда относно освобождаването от отговорност, от което могат да се ползват доставчиците на услуги за съхраняване на информация, посочени в член 14 от Директива 2000/31, не позволява да се уточни понятието „посредническа услуга“ по смисъла на член 3, буква ж) от Регламент 2022/2065.

37

Всъщност член 14 от Директива 2000/31 предвижда, че доставчик на услуги за съхраняване на информация може да не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, по-специално когато той действително няма сведения за „незаконна дейност или информация“.

38

Наистина в решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 112 и 113), Съдът е постановил, че за да може доставчикът на услуга в интернет да попадне в приложното поле на член 14 от Директива 2000/31 „от съществено значение е той да бъде „междинен доставчик“ в смисъла, предвиден от законодателя в рамките на глава II, раздел 4 от тази директива“. Така Съдът приема, че доставчикът на услуга в интернет не е такъв междинен доставчик когато, вместо да се ограничава до неутрална доставка на тази услуга чрез чисто техническа и автоматична обработка на предоставените от неговите клиенти данни, той играе активна роля, позволяваща му да се запознае или да контролира тези данни.

39

При все това, от една страна, Съдът е уточнил, че при тълкуването на член 14 от Директива 2000/31 е взел предвид неговия контекст и целите на тази директива (решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 111). Така той отбелязва, че раздел 4 от глава II от посочената директива, част от който е член 14, е бил озаглавен „Отговорност на междинни доставчици на услуга“ и е имал за цел да ограничи случаите, в които съгласно приложимото в тази област национално право отговорността на доставчиците на междинни услуги може да бъде ангажирана (решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 107). Следователно, ограничавайки понятието „междинен доставчик“, Съдът е искал да ограничи и обхвата на освобождаванията от отговорност, от които могат да се ползват доставчиците на разглежданите услуги.

40

От друга страна, Съдът се позовава на предходно решение от 23 март 2010 г., Google France и Google (C‑236/08—C‑238/08, EU:C:2010:159, т. 112—116), за да определи понятието „междинен доставчик“ по смисъла на глава II, раздел 4 от Директива 2000/31. От това решение обаче следва, че тълкуването на това понятие се основава на съображение 42 от тази директива, съгласно което „[о]свобождаването от отговорност, което е предвидено в [по-специално в член 14 от тази директива], се отнася само за случаи, при които дейността на доставчика на услуги на информационното общество е ограничена до техническия процес на експлоатация“, като се уточнява, че „тази дейност има чисто технически, автоматичен и пасивен характер“.

41

От това следва, че даденото от Съда тълкуване на понятието „междинен доставчик“ се ограничава, както той изрично посочва, „в смисъла, предвиден от законодателя в рамките на глава II, раздел 4 от […] директива [2000/31]“ (решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 112) и че това тълкуване не може да се използва за целите на прилагането на Регламент 2022/2065, който, както бе посочено в точки 31—35 по-горе, предвижда свой собствен режим на отговорност. Това важи в още по-голяма степен, тъй като член 89, параграф 1 от посочения регламент премахва раздел 4 от глава II от Директива 2000/31, който е бил предмет на тълкуване от Съда.

42

Освен това, дори да се предположи, че жалбоподателят е възнамерявал да изтъкне в съдебното заседание, че от съображение 19 от Регламент 2022/2065 следва, че практиката на Съда по Директива 2000/31 трябва да бъде „транспонирана“ за целите на тълкуването на този регламент, следва да се отбележи, че това съображение се отнася до разликите между три категории посреднически услуги, а именно свързаните с дейностите по обикновен пренос, кеширане и хостинг. Така, макар законодателят на Съюза да е приел, че тези три категории посреднически услуги трябва да бъдат предмет на специфични правила в съответствие с практиката на Съда, той не е посочил, че понятието „посреднически услуги“, което Съдът е определил, позовавайки се на съображение 42 от Директива 2000/31, трябва да се запази за целите на прилагането на Регламент 2022/2065.

43

При тези условия следва да се приеме, че платформата Zalando съхранява и разпространява информация, предоставена от получателите на услугата по тяхно искане в рамките на Partner Programm.

44

Освен това не се твърди, че такава дейност по съхраняване и разпространяване представлява само „незначителна или изцяло спомагателна характеристика на друга услуга или незначителна функция на основната услуга и поради обективни и технически причини не може да бъде използвана без тази друга услуга“. Напротив, самият жалбоподател посочва, че продажбите, реализирани в рамките на Partner Programm, представляват 37 % от брутната стойност на продуктите, продавани на платформата Zalando.

45

При тези условия следва да се приеме, че платформата Zalando е онлайн платформа по смисъла на член 3, буква и) от Регламент 2022/2065, доколкото трети лица продавачи продават на нея продукти в рамките на Partner Programm. Впрочем именно това е посочено и от жалбоподателя в становището му по предварителното заключение на Комисията, както бе отбелязано в точка 7 по-горе.

46

От това следва, че платформата Zalando също представлява посредническа услуга и хостинг услуга по смисъла на член 3, буква ж), подточка iii) от Регламент 2022/2065.

47

Този извод не може да бъде поставен под съмнение от доводите на жалбоподателя.

48

Всъщност, първо, жалбоподателят поддържа, че предвид извършвания от него контрол информацията, която получава от трети лица продавачи в рамките на Partner Programm, трябва да се третира по същия начин като снимките, които той може да получи от ангажиран от него фотограф за целите на директната продажба на собствените му продукти в рамките на услугата Zalando Retail.

49

Достатъчно е обаче да се отбележи, че съгласно член 3, букви и) и к) от Регламент 2022/2065 онлайн платформа е хостинг услуга за съхраняване и разпространение сред обществеността на информация „по искане на получателя на услугата, който я е предоставил“. От една страна обаче, както признава жалбоподателят в съдебното заседание, описаният в неговия пример фотограф не е получател на платформата Zalando, тъй като не е лице, използващо тази платформа по смисъла на член 3, буква б) от посочения регламент. От друга страна, направените от този фотограф снимки не се съхраняват и разпространяват на посочената платформа по негово искане, а по инициатива на жалбоподателя.

50

Така, за разлика от третите лица продавачи в рамките на Partner Programm, фотографът в примера на жалбоподателя не използва онлайн платформа по смисъла на член 3, буква и) от Регламент 2022/2065. От това следва, че разликата в третирането между снимките, направени от фотограф, и тези, предоставени от третите лица продавачи в рамките на Partner Programm, произтича от самата структура на посочения регламент и следователно не може да доведе до незаконосъобразност на обжалваното решение.

51

Второ, жалбоподателят поддържа, че от решение от 22 декември 2022 г., Louboutin (Използване на нарушаващ знак на електронен пазар) (C‑148/21 и C‑184/21, EU:C:2022:1016), следва, че на основание член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1) той „използва“ марките, предлагани на пазара от трети лица продавачи в рамките на Partner Programm. Всъщност в това отношение той уточнява, че представянето на офертите е идентично в рамките на услугата Zalando Retail и в рамките на Partner Programm и че следователно той носи отговорност за евентуалните нарушения на правото на марките в резултат от търгуването на стоките в рамките на Partner Programm.

52

При все това е достатъчно да се констатира, че въпросът дали жалбоподателят използва марките, предлагани на пазара от трети лица продавачи в рамките на Partner Programm по смисъла на член 9, параграф 2 от Регламент 2017/1001, е ирелевантен, за да се определи дали платформата Zalando представлява онлайн платформа по смисъла на член 3, буква и) от Регламент 2022/2065.

53

От това следва, че първата част от първото основание трябва да се отхвърли.

54

Във втората част от първото основание жалбоподателят, подкрепян от bevh, упреква Комисията, че неправилно е приела, че платформата Zalando има СМБ над 45 милиона. Той уточнява, че съгласно член 3, буква п) от Регламент 2022/2065 Комисията е трябвало да вземе предвид само активните получатели на тази платформа, а именно получателите на услугата, които действително са били изложени на информацията, произтичаща от трети лица продавачи в рамките на Partner Programm, а не тези, които са били изложени на информацията, предоставена от самия него в рамките на услугата Zalando Retail. Така той счита, че при липсата на други средства, позволяващи да се идентифицират тези активни получатели, техният брой следва да се определи, като се вземе предвид делът на продажбите, реализирани от третите лица продавачи, и вследствие на това се констатира, че СМБ на посочената платформа възлиза едва на 30,836 милиона.

55

Комисията, подкрепена от EISi, оспорва доводите на жалбоподателя.

56

Съгласно член 3, буква п) от Регламент 2022/2065 активен получател на онлайн платформа означава получател на услугата, който ползва онлайн платформа, като иска от онлайн платформата да хоства съдържание или е изложен на съдържание, хоствано от онлайн платформата и разпространявано чрез нейния онлайн интерфейс.

57

Освен това от член 33, параграфи 1 и 4 от Регламент 2022/2065 следва, че Комисията определя като много големи онлайн платформи онлайн платформите със СМБ равен или по-голям от 45 милиона, като се основава по-специално на данните, предоставени от доставчиците на тези платформи по силата на член 24, параграф 2 от този регламент, или на всяка друга информация, с която тя разполага.

58

Накрая, член 24, параграф 2 от Регламент 2022/2065 предвижда, че до 17 февруари 2023 г., и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това доставчиците публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа информация за средномесечния брой на активните получатели на услугата в Съюза, изчислен като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3 от този регламент, когато тези делегирани актове са приети.

59

В случая, първо, на 17 февруари 2023 г. жалбоподателят е публикувал в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс информация относно средномесечния брой на активните получатели на услугата в Съюза. От една страна, той е посочил, че СМБ на платформата Zalando като цяло (т.е. Zalando Retail и Partner Programm) е 83,341 милиона. От друга страна, той е посочил, че доколкото брутната стойност на продуктите, търгувани в рамките на Partner Programm, съответства на 37 % от брутната стойност на всички продукти, търгувани на посочената платформа, СМБ, съответстващ на 37 % от 83,341 милиона, възлиза на 30,836 милиона.

60

Второ, следва да се констатира, както прави Комисията, че от член 3, буква п) от Регламент 2022/2065 следва, че за да бъде квалифициран като активен получател на онлайн платформа, получателят на услугата трябва само да е бил в контакт с тази платформа, по-специално като е бил изложен на информацията, хоствана от онлайн платформата и разпространена чрез нейния онлайн интерфейс. Така от тази разпоредба следва, че понятието „активен получател на онлайн платформа“ не се ограничава до лицата, сключили сделка на платформата Zalando. Напротив, то включва всички лица, които са били „изложени“ на предоставената от третите лица продавачи информация, включително като са се запознали с наименованията на продаваните от тях продукти, с техния производител, с тяхното описание и със снимката им.

61

Това тълкуване на член 3, буква п) от Регламент 2022/2065 се потвърждава и от съображение 77 от този регламент, в което се уточнява, че получателят може да бъде изложен на информация просто чрез „гледане или слушане“ и че „ползването не се ограничава до взаимодействие с информация чрез щракване, коментиране, свързване, споделяне, закупуване или извършване на сделки на онлайн платформа“.

62

В това отношение, противно на поддържаното от жалбоподателя, съображение 77 от Регламент 2022/2065 не може да се счита за ирелевантно за целите на тълкуването на член 3, буква п) от този регламент. Всъщност следва да се припомни, че е възможно преамбюлът на акт на Съюза да уточнява съдържанието на разпоредбите на този акт и да дава насоки за тълкуване, които могат да изяснят волята на автора на посочения акт, макар и той няма правнообвързваща стойност и да не може да бъде изтъкван като основание за неприлагане на самите разпоредби на съответния акт или за тълкуване на тези разпоредби в смисъл, който явно противоречи на текста им (вж. в този смисъл решение от 21 март 2024 г., LEA,C‑10/22, EU:C:2024:254, т. 51 и цитираната съдебна практика). В случая обаче следва да се отбележи, че посоченото съображение само уточнява съдържанието на този член, без да го дерогира или да му противоречи, както впрочем признава жалбоподателят в съдебното заседание, доколкото активен получател може да бъде „в контакт“ с информация и да бъде „изложен“ на информация, включително когато не взаимодейства с нея.

63

Трето, следва да се отбележи, както обяснява жалбоподателят, че за някои стоки, продавани както от него, така и от трети лица продавачи, „представянето на стоките винаги е еднакво и независимо от самоличността на съответния продавач“. Той уточнява, че „съществува само една страница с подробности за продукта, съдържаща идентични информация и изображения“ и че потребителят узнава самоличността на продавача едва когато избира спецификациите на съответния продукт, като например неговия размер за дрехи.

64

В това отношение, макар жалбоподателят да поддържа, че „в повечето случаи“ информацията за продуктите, продавани едновременно от него и от трети лица продавачи, произхожда от него, а не от последните, следва да се отбележи, че той не поддържа, че това е систематично.

65

Освен това не може да се изключи възможността потребителите да се запознаят с информацията относно продукти, продавани изключително от трети лица продавачи, преди в крайна сметка да изберат да закупят друг продукт, продаван пряко от жалбоподателя.

66

При тези условия следва да се отбележи, че броят на активните получатели по смисъла на член 3, буква п) от Регламент 2022/2065 не може да се определи в зависимост от дела на продажбите, реализирани от третите лица продавачи в рамките на Partner Programm. Поради това следва да се приеме, че жалбоподателят и bevh нямат основание да приемат, че платформата Zalando има СМБ, който възлиза на 30,836 милиона, и следователно, че този СМБ е под прага от 45 милиона, посочен в член 33, параграф 1 от посочения регламент.

67

Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателя, че член 3, буква п) от Регламент 2022/2065 предвижда, че за да бъде квалифициран като активен получател на онлайн платформа, същият трябва действително да е бил изложен на информацията, а не само да е можел да бъде изложен на нея. Всъщност достатъчно е да се отбележи, че в съответствие с член 24, параграф 2 от посочения регламент жалбоподателят е трябвало сам да определи лицата, които действително са били изложени на посочената информация. Доколкото жалбоподателят твърди, че не е бил в състояние да разграничи сред 83,341‑те милиона лица, взети предвид за изчисляването на СМБ, тези, които действително са били изложени на информацията, произтичаща от третите лица продавачи, от тези, които не са били изложени на тази информация, следва да се приеме, че Комисията основателно е приела, че всички тези лица се считат за действително изложени на посочената информация. От това следва, че Комисията с основание е приела и че СМБ на платформата Zalando възлиза на 83,341 милиона.

68

Освен това, доколкото жалбоподателят счита, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност, тъй като според възприетата от Комисията в това решение обосновка платформата Zalando е щяла да бъде определена за много голяма онлайн платформа, включително и в хипотезата, при която „99,99 % от информацията“, разпространявана на обществеността, произтича от него, достатъчно е да се констатира, че той не твърди, че тази хипотеза действително отговаря на действителността. Напротив, както бе посочено в точка 44 по-горе, той поддържа, че продажбите, реализирани в рамките на Partner Programm, представляват 37 % от брутната стойност на продуктите, търгувани на платформата Zalando, което предполага, че информацията, произтичаща от трети лица продавачи, представлява значителна част от разпространената на нея информация.

69

Освен това жалбоподателят не уточнява причината, поради която разпространението на информация, произтичаща от трети лица продавачи, която в примера му представлява само 0,01 % от информацията, разпространявана на платформата Zalando, не представлява незначителна или изцяло спомагателна характеристика на тази платформа по смисъла на член 3, буква и) от Регламент 2022/2065.

70

От това следва, че втората част от първото основание, а следователно и посоченото основание в неговата цялост, трябва да се отхвърлят.

71

В рамките на второто основание жалбоподателят прави възражение за незаконосъобразност на член 33, параграфи 1 и 4 във връзка с член 24, параграф 2 от този регламент. Това основание се състои от три части.

72

С първата част жалбоподателят поддържа по същество, че член 33, параграфи 1 и 4 от Регламент 2022/2065, във връзка с член 24, параграф 2 от същия регламент, нарушава принципа на правна сигурност.

73

С втората и третата част жалбоподателят поддържа, че член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065 във връзка с член 24, параграф 2 от този регламент нарушава съответно принципа на равно третиране и принципа на пропорционалност.

74

В първата част от второто основание жалбоподателят, подкрепян от bevh, твърди, че член 33, параграфи 1 и 4 от Регламент 2022/2065, във връзка с член 24, параграф 2 от този регламент, нарушава принципа на правна сигурност, тъй като понятието „активен получател на онлайн платформа“ не е достатъчно точно и поради това определянето като много голяма онлайн платформа не е достатъчно предвидимо.

75

Комисията, подкрепяна от Парламента, Съвета и EISi, оспорва доводите на жалбоподателя.

76

В това отношение следва да се припомни, че принципът на правна сигурност изисква по-специално правната уредба да е ясна и прецизна, за да могат правните субекти да установят недвусмислено какви са техните права и задължения и да действат съобразно тях (решения от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 68, и от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект),C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 46). Този принцип се налага с особена строгост, когато правната уредба може да доведе до финансови последици (вж. решение от 29 април 2021 г., Banco de Portugal и др., C‑504/19, EU:C:2021:335, т. 52 и цитираната съдебна практика), какъвто е случаят с Регламент 2022/2065.

77

Принципът на правна сигурност обаче не изисква правната норма да изключва каквото и да било съмнение относно тълкуването ѝ. Напротив, определящ е въпросът дали съответният правен акт съдържа двусмисленост, която да попречи с достатъчна сигурност да се отхвърлят евентуалните съмнения относно обхвата или смисъла на разпоредбата (заключение на генерален адвокат Kokott по дело FCD и FMB, C‑106/14, EU:C:2015:93, т. 55; вж. също в този смисъл решение от 14 април 2005 г., Белгия/Комисия,C‑110/03, EU:C:2005:223, т. 31). В този смисъл принципът на правна сигурност не може да бъде накърнен само защото съдът на Съюза трябва да прибегне до методи на тълкуване, различни от буквалното тълкуване на разпоредба с общо приложение (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Irish Ferries,C‑570/19, EU:C:2021:664, т. 167).

78

Освен това съгласно практиката на Съда обстоятелството, че дадена разпоредба не предписва конкретен метод или механизъм, не означава, че същата е приета в нарушение на принципа на правната сигурност (вж. решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 43 и цитираната съдебна практика), Всъщност при това обстоятелство съответният орган или съответните оператори следва да изберат надежден метод, който може да осигури спазването на изискването, произтичащо от тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2019 г., Planta Tabak,C‑220/17, EU:C:2019:76, т. 33).

79

В случая следва да се отбележи, подобно на Комисията, че понятието „активен получател на онлайн платформа“ е предназначено да се прилага към голямо разнообразие от положения. Всъщност от член 3, буква и) и съображение 13 от Регламент 2022/2065 следва, че понятието „онлайн платформа“ включва както социални мрежи, така и места за търговия. Освен това жалбоподателят признава наличието на „голямо разнообразие от онлайн платформи“, които „се различават […] по естеството на предлаганите от тях услуги“. В този смисъл понятието „активен получател на онлайн платформа“ трябва да може да се адаптира към различни видове онлайн платформи, които могат да излагат различни видове съдържание, включително звуково и визуално, по различни начини, например чрез използването на уебсайт или на приложение или като поставят или не достъпа до това съдържание под условие за предварителна регистрация и откриване на профил.

80

При тези условия следва да се приеме, че на понятието „активен получател на онлайн платформа“ е присъща известна степен на несигурност относно неговия смисъл и обхват (в този смисъл вж. по аналогия решение от 14 април 2005 г., Белгия/Комисия,C‑110/03, EU:C:2005:223, т. 31).

81

Жалбоподателят и bevh изтъкват, че предвид неточността на понятието „активен получател на онлайн платформа“ Комисията и доставчиците на онлайн платформи на практика са възприели различни методи за изчисляване на СМБ на тези платформи.

82

На първо място, жалбоподателят предполага, че доставчиците подценяват СМБ на техните онлайн платформи.

83

Така, първо, жалбоподателят твърди, че доставчиците на онлайн платформи не са взели предвид адресите по интернет протокол (IP адреси), които, макар да се намират в Съюза, не са в държава членка, в която тези доставчици извършват дейност или в която могат да се доставят техните продукти. В това отношение той добавя, че в член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065 само се посочват активните получатели в Съюза, без да се уточнява дали става въпрос за тези с местоживеене или обичайно пребиваване в Съюза или за тези, които имат друга „териториална връзка“ с него.

84

В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателя явно се основава на текста на немски език на член 2, параграф 1 от Регламент 2022/2065, съгласно който този регламент се прилага по-специално за посредническите услуги, предлагани на получатели на услугата, като например физически лица, които имат своето „Sitz“ (местоживеене) в Съюза. Текстовете на тази разпоредба на другите езици обаче само изискват тези получатели на услугата да се „намират“ в Съюза, без да се правят други уточнения.

85

Съгласно постоянната практика на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици (решения от 21 март 2024 г., Cobult,C‑76/23, EU:C:2024:253, т. 25, и от 17 януари 2023 г., Испания/Комисия,C‑632/20 P, EU:C:2023:28, т. 40).

86

При тези условия следва да се приеме, че единствено мястото, където се намират получателите на въпросната услуга, когато са изложени на съхраняваната от онлайн платформата информация, е релевантно, независимо от тяхното местоживеене или обичайно пребиваване. Така, противно на поддържаното от жалбоподателя в съдебното заседание, от текстовете на различните езици на член 2, параграф 1 от Регламент 2022/2065, взети в тяхната цялост, не следва, че законодателят на Съюза е трябвало да дефинира понятието „местоживеене“ за целите на прилагането на тази разпоредба. Впрочем от точка 41 от жалбата е видно, че жалбоподателят е тълкувал правилно посочената разпоредба, за да изчисли СМБ на платформата Zalando, доколкото е взел предвид само мястото, от което са били консултирани уебсайтовете и приложенията, свързани с тази платформа.

87

От друга страна, нито един от текстовете на различните езици на член 2, параграф 1 от Регламент 2022/2065 не позволява да се изключат получателите на услугата с мотива, че макар да се намират в Съюза, те са били в държава членка, в която доставчикът на онлайн платформата не извършва дейност или в която неговите продукти не могат да бъдат доставени.

88

От това следва, както отбелязва Комисията, че описаните от жалбоподателя действия за изчисляване на СМБ на онлайн платформа нарушава Регламент 2022/2065. Следователно фактът, ако се приеме за доказан, че някои доставчици на онлайн платформи са възприели такива действия, не позволява да се установи нарушение на принципа на правна сигурност поради неточността на понятието „активен получател на онлайн платформа“ в посочения регламент.

89

Второ, жалбоподателят твърди, че доставчиците на онлайн платформи вземат предвид само получателите, които са активни на техните уебсайтове, но не и на техните съответни приложения. Освен това той поддържа, че доставчиците на онлайн платформи, на които е достъпно както тяхното съдържание, така и това на трети лица продавачи, вземат предвид само „получателите на съдържание на трети страни“, включително когато тези доставчици представят собственото си съдържание на същия интерфейс. Той твърди също, че доставчиците на онлайн платформи не вземат предвид активните получатели, които не приемат използването на идентификатори („бисквитки“). Освен това той предполага, че доставчиците на онлайн платформи, които могат да се ползват само от регистрирани лица, но чието съдържание е достъпно за нерегистрирани лица, не вземат предвид последните. Накрая, той изтъква, че доставчиците на онлайн платформи приравняват активните получатели на ботове, когато те останат неактивни в продължение на 30 минути, и че следователно тези доставчици не ги вземат предвид за целите на изчисляването на СМБ.

90

Следва обаче да се отбележи, че така описаните от жалбоподателя поведения в случая също не са съобразени с Регламент 2022/2065, което той впрочем признава в съдебното заседание, и че следователно с тях не може да се докаже, че посоченият регламент не е достатъчно прецизен.

91

Всъщност, от една страна, в съображение 77 от Регламент 2022/2065 се уточнява, че получателят на услугата „следва, когато е възможно, да се брои само веднъж“, че този регламент „не изисква от доставчиците на онлайн платформи […] да извършват конкретно проследяване на физически лица онлайн“ и че тези доставчици могат, когато „са в състояние“ да направят това, „да изключат от броенето автоматизирани ползватели, например ботове или програми за извличане на данни [scrapers], без допълнително обработване на лични данни и проследяване“. От това обаче не може да се направи извод, че за целите на изчисляването на СМБ тези доставчици биха могли да не вземат предвид някои активни получатели с мотива, че те отказват използването на бисквитки и че следва ботовете да не се броят.

92

Напротив, от съображение 77 от Регламент 2022/2065 следва, че за доставчиците на онлайн платформи може да се наложи да отброяват ботове, когато не са в състояние да ги изключат без допълнително обработване на лични данни или проследяване, както и да отчитат няколко пъти един и същ активен получател, въпреки че целта е, „когато е възможно“, активните получатели да се отброяват само веднъж. Така при определени обстоятелства тези доставчици могат да бъдат принудени да надценяват СМБ на своята онлайн платформа в съответствие с посочения регламент. За сметка на това той не им позволява да подценяват посочения брой. Както следва от припомнената в точка 78 по-горе съдебна практика, именно посочените доставчици трябва да изберат надежден метод, който може да осигури спазването на изискването да не се подценява въпросният брой.

93

Изтъкнатият от жалбоподателя факт, че член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065 споменава СМБ, а не средния месечен брой консултации на съответната онлайн платформа, не може да постави под въпрос този извод. Всъщност тази разпоредба, тълкувана в светлината на съображение 77 от този регламент, не налага да се отчитат всички тези консултации, макар че тя може да доведе до надценяване на броя на активните получатели на съответната онлайн платформа.

94

От друга страна, както бе припомнено в точка 60 по-горе, за да бъде квалифициран като активен получател на онлайн платформа по смисъла на член 3, буква п) от Регламент 2022/2065, получателят на услугата трябва само да е бил в контакт с тази платформа, по-специално като е бил изложен на съхраняваната от нея и разпространената чрез нейния онлайн интерфейс информация.

95

От това следва, че доставчик на онлайн платформа не може да изключи, за целите на изчисляването на СМБ, получателите на услугата, които, макар да са били изложени на съхраняваната от нея информация, не са били регистрирани в нея, не са сключили сделка на нея, не са били активни за определен период от време, са отказали използването на бисквитки или са получили достъп до платформата чрез приложение.

96

На второ място, жалбоподателят изтъква, че доставчиците на онлайн платформи се опасяват, че ще отброят няколко пъти един и същ активен получател, ако се доверяват единствено на броя на консултациите на техните онлайн платформи. Той добавя, че те отчитат по различен начин броя на тези дублирания. При все това такива обстоятелства не са от естество да докажат нарушение на принципа на правна сигурност поради неточността на понятието „активен получател на онлайн платформа“ в Регламент 2022/2065.

97

На трето място, жалбоподателят твърди, че доставчиците не публикуват СМБ на своите онлайн платформи, а само посочват, че този брой е по-малък от 45 милиона, тъй като член 24, параграф 2 от Регламент 2022/2065 ги задължавал само да публикуват „информация за средномесечните активни получатели“, а не СМБ като такъв. При все това подобно обстоятелство не е от естество да докаже нарушение на принципа на правна сигурност поради неточността на понятието „активен получател на онлайн платформа“ в посочения регламент.

98

На четвърто място, жалбоподателят твърди, че за целите на изчисляването на СМБ доставчиците на онлайн платформи отчитат само получателите на услугата, които остават на тези платформи за достатъчно дълъг период от време. Той уточнява, че избраната минимална продължителност варира между 3 и 45 секунди в зависимост от съответния доставчик и че изборът на тази продължителност може да има значително отражение върху изчисляването на СМБ на техните онлайн платформи.

99

В това отношение наистина е безспорно, че СМБ на онлайн платформа може да варира в зависимост от това дали е определена минимална продължителност от 3 или от 45 секунди, през която получателите на услугата трябва да останат на тази платформа, за да бъдат преброени като активни получатели.

100

При все това в съображение 77 от Регламент 2022/2065 се уточнява, че изчисляването на СМБ и следователно на броя на лицата, изложени на информация, съхранявана от онлайн платформа, може да зависи от „естеството на услугата и начина, по който получателите на услугата взаимодействат с нея“. Така обстоятелството, че този регламент не определя абстрактно и за всички онлайн платформи минималната продължителност, която доставчиците на тези платформи трябва да приемат за целите на изчисляването на СМБ, не е достатъчно, за да се установи, че този регламент не позволява да се определи СМБ на дадена онлайн платформа, като се имат предвид присъщите ѝ характеристики.

101

Нещо повече, следва да се отбележи, както прави и Комисията, че жалбоподателят не твърди, че в случая му е било невъзможно да определи разглежданата минимална продължителност, за да изчисли СМБ на платформата Zalando. Напротив, от доводите му е видно, че той е приел минимална продължителност от 10 секунди, включително що се отнася до броя от 83,341 милиона, на който в крайна сметка се е спряла Комисията. Освен това той не излага никакви доводи, за да докаже, че с оглед на характеристиките на тази платформа такава продължителност не би позволила да се приеме, че получател на услугата е могъл да бъде изложен на информацията, произтичаща от трети лица продавачи, и че тази продължителност е била избрана произволно с единствената цел да се изпълни задължението за публикуване, предвидено в член 24, параграф 2 от Регламент 2022/2065.

102

На пето място, bevh изтъква, че някои активни получатели не са непременно изложени на съхраняваната от онлайн платформата информация, така че доставчиците на онлайн платформи трябва да могат да извършват „корекции“, за да изчислят СМБ на същите. Впрочем bevh отбелязва, че Комисията признава, че в случая жалбоподателят е можел да извърши такива корекции, по-специално, за да не брои няколко пъти един и същ активен получател или да не брои „неволно използване“ на платформата Zalando, което не предполага действително излагане на хостваното на нея съдържание. При все това bevh твърди, че Регламент 2022/2065 не изброява изчерпателно корекциите, които са разрешени. Така bevh упреква законодателя на Съюза, че е определил понятието „активен получател на онлайн платформа“, като се е позовал на понятието „излагане“, въпреки че то също е неточно.

103

В това отношение, от една страна, от член 3, буква п) от Регламент 2022/2065 следва, че активен получател на онлайн платформа е или лицето, което иска от тази платформа да хоства информация, или лицето, което е изложено на тази информация чрез интерфейса на посочената платформа. От това следва, че за да бъде отчетен като активен получател на платформата Zalando, в случая потребителят непременно трябва да е бил изложен на информацията, съхранявана на тази платформа по искане на третите лица продавачи. Така, противно на поддържаното от bevh, сред активните получатели не е възможно да се установят потребителите, които не са били изложени на посочената информация. Вследствие на това, ако е възможно да се „коригира“ броят на консултациите или броят на получателите на услугата, за да се определи броят на потребителите, които трябва да бъдат отчетени като активни получатели на тази платформа, не следва да се коригира броят на активните получатели, за да се изчисли СМБ на тази платформа.

104

От друга страна, следва да се отбележи, че целта на посочените от bevh корекции всъщност е била да се избегне многократно отчитане на един и същ активен получател или на лица, които се намират неволно на платформата Zalando, без действително да са изложени на информацията, произтичаща от третите лица продавачи. Следователно и противно на поддържаното от bevh, от това не може да се направи извод, че Комисията е признала, че е възможно активните получатели да не бъдат изложени на информация, произтичаща от третите лица продавачи. Накрая, bevh не доказва твърдението си, че понятието „излагане“ не е достатъчно точно, по-специално с оглед на обясненията в съображение 77 от Регламент 2022/2065.

105

На шесто място, жалбоподателят твърди, че самата Комисия е използвала различни методи за изчисляване на СМБ на платформата Zalando. Така той отбелязва, че с решение от 27 септември 2023 г., прието след обжалваното решение, Комисията определя размера на таксата за надзор, която той трябва да заплати на основание член 43 от Регламент 2022/2065. Той констатира, че тогава Комисията е приела, че СМБ на посочената платформа възлиза едва на 47,5 милиона, а не на 83,341 милиона, както е посочила в обжалваното решение. По аналогичен начин той констатира значителна разлика между данните, публикувани от други доставчици на много големи онлайн платформи на основание член 24, параграф 2 от посочения регламент, и данните, използвани от Комисията за целите на изчисляването на тази такса.

106

В това отношение, първо, следва да се отбележи, че член 43 от Регламент 2022/2065 предвижда по-специално, че доставчиците на посреднически услуги, определени като много големи онлайн платформи, трябва да заплащат на Комисията такса за надзор. Общият размер на тази такса съответства всяка година на оценка на разходите, които последната трябва да направи, за да изпълни възложените ѝ с посочения регламент задачи.

107

Освен това член 4, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2023/1127 на Комисията от 2 март 2023 година за допълнение на Регламент 2022/2065 с подробните методики и процедури по отношение на таксите за надзор, начислявани от Комисията на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки (ОВ L 149, 2023 г., стр. 16) предвижда, че основният размер на таксата за надзор се разпределя между доставчиците на съответните посреднически услуги въз основа по-конкретно на техните СМБ. Тази разпоредба предвижда също, че Комисията може да се позове по-специално на СМБ, публикуван на основание член 24, параграф 2 от посочения регламент от доставчика на въпросната много голяма онлайн платформа, или на „всяка друга информация“, налична към 31 август на годината, за която посочената такса трябва да бъде платена.

108

Ето защо следва да се отбележи, че член 4 от Регламент 2023/1127 изрично предвижда възможността Комисията да се позове на други източници на информация, като данни от трети предприятия, и по този начин за целите на изчисляването на основния размер на таксата за надзор да приеме СМБ, различен от публикувания от жалбоподателя на 17 февруари 2023 г. на основание член 24, параграф 2 от този регламент, за целите на определянето на платформата Zalando като много голяма онлайн платформа. В това отношение от точка 67 по-горе следва, че в обжалваното решение Комисията с основание е приела СМБ от 83,341 милиона, който е бил публикуван от жалбоподателя на основание на последната разпоредба.

109

Второ, Комисията действително посочва в решението от 27 септември 2023 г., както и в съобщението си до жалбоподателя, предхождащо това решение и посочено в член 6, параграф 3 от Регламент 2023/1127, че е предпочела да се основе на данните от трети предприятия, а не на данните от жалбоподателя, за да определи СМБ на платформата Zalando. Тя посочва, че изборът да се основе на данни на трети предприятия е обоснован, за да може да се приеме общ метод за изчисляване за всички 19 посреднически услуги, за които се дължи таксата за надзор през 2023 г., и по този начин да се разпредели справедливо сумата на тази такса между доставчиците на тези услуги в съответствие с принципа на равно третиране. Тогава тя приема, че СМБ на платформата Zalando възлиза едва на 47,5 милиона.

110

Следва обаче да се констатира, че Комисията признава също, че данните от трети предприятия са само оценки, които по естеството си са по-малко надеждни от данните, произтичащи от самите платформи, което не се оспорва от жалбоподателя. Независимо обаче от законосъобразността на решението от 27 септември 2023 г., което не е предмет на настоящата жалба, следва да се отбележи, че фактът, че Комисията се е основала на най-достоверните данни, за да определи СМБ в обжалваното решение, не може да докаже, че понятието „активен получател на онлайн платформа“ не е достатъчно точно с оглед на принципа на правна сигурност. От това следва, че подобен факт също не може да постави под въпрос законосъобразността на последното решение, още повече че в решението от 27 септември 2023 г. Комисията също е приела СМБ, надхвърлящ 45 милиона.

111

Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят и bevh нямат основание да твърдят, че наличието на различни методи за изчисляване на СМБ на платформите е от естество да докаже, че член 33, параграфи 1 и 4 от Регламент 2022/2065 във връзка с член 24, параграф 2 от този регламент нарушава принципа на правна сигурност.

112

На първо място, жалбоподателят отбелязва, че член 33, параграф 3 от Регламент 2022/2065 предвижда, че „Комисията може да приема делегирани актове […] за да допълни разпоредбите на [този] регламент, като определи методиката за изчисляване на [СМБ] за целите на [член 33, параграф 1] и член 24, параграф 2 [от посочения регламент], като гарантира, че методиката е съобразена с пазарното и технологичното развитие“.

113

Следва обаче да се припомни, че не е необходимо самият законодателен акт да съдържа уточнения от техническо естество, тъй като е допустимо законодателят на Съюза да въведе обща правна уредба, която по-нататък да подлежи евентуално на уточняване (решение от 4 октомври 2024 г., Литва и др./Парламент и Съвет (Пакет за мобилност), C‑541/20—C‑555/20, EU:C:2024:818, т. 160). Освен това, както следва от точка 78 по-горе, при липсата на такива уточнения съответните оператори могат да изберат надежден метод, който може да осигури спазването на изискванията, произтичащи от този законодателен акт.

114

Вследствие на това, противно на поддържаното от жалбоподателя, обстоятелството, че Регламент 2022/2065 предвижда възможност Комисията да приеме делегиран акт, не е достатъчно, за да се докаже, че при липсата на такъв делегиран акт двусмислеността на този регламент е такава, че прилагането му нарушава принципа на правна сигурност.

115

Освен това, доколкото bevh повдига възражение за незаконосъобразност на член 33, параграф 3 от Регламент 2022/2065 с мотива, че тази разпоредба предвижда, в нарушение на член 290, параграф 1 ДФЕС, приемането на делегиран акт, който не се ограничава до допълване или изменение на несъществени елементи от посочения регламент, достатъчно е да се припомни, че възражение за незаконосъобразност може да бъде валидно само за разпоредбите на акт с общо действие, които представляват правно основание на обжалваното индивидуално решение или които имат пряка правна връзка с това решение, но че е недопустимо възражение за незаконосъобразност, насочено срещу акт с общо действие, когато посоченото решение не представлява мярка за прилагане на този акт (вж. решение от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 69 и 70 и цитираната съдебна практика).

116

Следва обаче да се констатира, че член 33, параграф 3 от Регламент 2022/2065 няма никаква пряка правна връзка с обжалваното решение. Всъщност, тъй като Комисията не е приела делегиран акт, както позволява тази разпоредба, тя не е могла да приложи метода, който е щял да се съдържа в него за целите на изчисляването на СМБ на платформата Zalando. Следователно такова възражение за незаконосъобразност трябва да се отхвърли като недопустимо, при това независимо от твърдението на Комисията, че е просрочено.

117

На второ място, жалбоподателят констатира, че Регламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2022 година за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на директиви (EС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за цифровите пазари) (OB L 265, 2022 г., стр. 1) съдържа приложение, с което се уточнява методът за идентифициране и изчисляване на „активните крайни ползватели.“ Това обстоятелство обаче е ирелевантно, за да се установи дали Регламент 2022/2065 определя достатъчно точно понятието „активен получател на онлайн платформа“ с оглед на принципа на правна сигурност.

118

При тези условия следва да се констатира, че нито жалбоподателят, нито bevh са представили доказателства, позволяващи да се приеме, че съдържащите се в Регламент 2022/2065 уточнения не са достатъчни, за да може, като се вземат предвид всички обстоятелства по случая, и по-специално особеностите на разглежданата платформа, да се определи броят на лицата, които са били изложени на съхраняваната и разпространена от нея информация, и да се изчисли средната му стойност за шест месеца.

119

От това следва, че жалбоподателят и bevh нямат основание да твърдят, че член 33, параграфи 1 и 4 от Регламент 2022/2065 във връзка с член 24, параграф 2 от този регламент нарушава принципа на правна сигурност.

120

Вследствие на това първата част от второто основание следва да се отхвърли.

121

Във втората част от второто основание жалбоподателят, подкрепян от bevh, счита, че член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065 във връзка с член 24, параграф 2 от този регламент нарушава принципа на равно третиране, тъй като третира по различен начин сходни онлайн платформи и същевременно по еднакъв начин различни онлайн платформи.

122

Комисията, подкрепяна от Парламента, Съвета и EISi, оспорва доводите на жалбоподателя.

123

Принципът на равно третиране, закрепен в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 23 ноември 2023 г., Seven.One Entertainment Group,C‑260/22, EU:C:2023:900, т. 45 и цитираната съдебна практика). Съгласно постоянната съдебна практика, за да се определи дали е налице такова нарушение на посочения принцип, следва по-специално да се вземат предвид предметът и целта, преследвана с разпоредбата, за която се твърди, че нарушава този принцип (вж. решение от 6 септември 2018 г., Piessevaux/Съвет, C‑454/17 P, непубликувано, EU:C:2018:680, т. 79 и цитираната съдебна практика).

124

Освен това в област, в която законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка, принципът на равно третиране е нарушен само когато този законодател прави произволно или явно неподходящо разграничение с оглед на целта, преследвана от разглежданата правна уредба (вж. в този смисъл решения от 14 юли 2022 г., Комисия/VW и др., C‑116/21 P—C‑118/21 P, C‑138/21 P и C‑139/21 P, EU:C:2022:557, т. 127, и от 9 март 2023 г., Grossetête/Парламент, C‑714/21 P, непубликувано, EU:C:2023:187, т. 48).

125

В случая, на първо място, жалбоподателят твърди, че недостатъчната точност на понятието „активен получател на онлайн платформа“ кара доставчиците на онлайн платформи и Комисията да определят СМБ по различен начин в зависимост от съответната онлайн платформа.

126

При все това, от една страна, както следва от точки 118 и 119 по-горе, нито жалбоподателят, нито bevh са доказали, че съдържащите се в Регламент 2022/2065 уточнения са недостатъчни, за да може да се определи СМБ на онлайн платформа. От друга страна, жалбоподателят не посочва никаква онлайн платформа, сходна с платформата Zalando, която да не е била определена от Комисията като много голяма онлайн платформа поради твърдяната двусмисленост на посочения регламент.

127

На второ място, жалбоподателят поддържа, че доставчиците на онлайн платформи могат никога да не бъдат принудени да предоставят информация относно СМБ на своите онлайн платформи на Комисията или на координатора за цифровите услуги по държавата членка на установяване на основание член 24, параграф 3 от Регламент 2022/2065, ако последните не поискат това. Той обаче констатира, че доставчиците на онлайн платформи се ползват с конкурентно предимство, когато техните онлайн платформи не са определени като много големи онлайн платформи. От това той стига до извода, че посочените доставчици биха могли да се ползват от такова предимство, ако умишлено или не, подценят броя на активните получатели или ако не изпълнят задължението си по член 24, параграф 2 от този регламент да публикуват информация относно СМБ. В това отношение той уточнява, че макар законодателят на Съюза да е предвидил възможността Комисията да налага глоби на доставчиците, чиито онлайн платформи все още не са определени като много големи онлайн платформи, поради нарушение на посочения регламент, той не е предвидил „компенсаторно плащане,“ за да компенсира „неблагоприятното конкурентно положение“, понесено от доставчиците, чиито платформи вече са били определени като много големи онлайн платформи.

128

Следва обаче да се отбележи, че член 24, параграф 2 от Регламент 2022/2065 задължава доставчиците да публикуват за всяка от своите онлайн платформи информация за средномесечните активни получатели на последните най-късно до 17 февруари 2023 г. и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това.

129

От една страна обаче, дори да се приеме за установено, че доставчиците на онлайн платформи са нарушили член 24, параграф 2 от Регламент 2022/2065, това обстоятелство не може да докаже, че член 33, параграф 1 от този регламент нарушава принципа на равно третиране. Освен това жалбоподателят не обяснява причината, поради която предвидената в член 74 от този регламент глоба, която Комисията може да наложи в хипотезата на такова нарушение, е недостатъчна, за да компенсира твърдяното „неблагоприятно конкурентно положение“, понесено от другите доставчици, чиито платформи, след като те са се съобразили с член 24, параграф 2 от регламента, са били определени като много големи онлайн платформи.

130

От друга страна, макар да е вярно, че по силата на член 24, параграф 3 от Регламент 2022/2065 Комисията може да поиска от доставчиците на онлайн платформи да ѝ предоставят допълнителна информация към посочената в член 24, параграф 2 от този регламент, следва да се отбележи, че само по себе си обстоятелството, че тази разпоредба предоставя на Комисията свобода на преценка в това отношение, не позволява да се приеме, че последната непременно ще упражни правото си на преценка в нарушение на принципа на равно третиране.

131

На трето място, жалбоподателят отбелязва, че член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065 отчита само СМБ за целите на определянето като много големи онлайн платформи, а не естеството на съответните онлайн платформи, нито рисковете за обществото, до които те могат да доведат. Той обаче поддържа, че за разлика от социалните мрежи, за местата за търговия не би трябвало да се прилагат допълнителните задължения, наложени на много големите онлайн платформи по силата на тази разпоредба. Освен това той счита, че платформата Zalando, на която само избрани от него трети лица продавачи могат да предлагат продукти, е по-малко опасна от платформите, на които продавачите са анонимни или не подлежат на процедура за подбор. Впрочем той констатира, че до този момент на платформата Zalando не е бил предлаган никакъв фалшифициран продукт.

132

В това отношение следва да се отбележи, че член 34, параграф 1 от Регламент 2022/2065 съдържа списък на системните рискове, които могат да възникнат от много големите онлайн платформи.

133

По-специално, от една страна, член 34, параграф 1, буква а) от Регламент 2022/2065 предвижда, че системните рискове включват разпространението на незаконно съдържание чрез много големи онлайн платформи. Съгласно член 3, буква з) от този регламент става въпрос по-конкретно за рисковете, свързани с разпространението на „информация, която сама по себе си или във връзка с дадена дейност, включително продажбата на продукти […], не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на някоя държава членка, което е в съответствие с правото на Съюза, независимо от конкретния предмет или естество на това право“.

134

От друга страна, член 34, параграф 1, буква б) от Регламент 2022/2065 гласи, че системните рискове включват „всички действителни и предвидими отрицателни последици за упражняването на основните права, по-специално […] на високо равнище на защитата на потребителите, залегнало в член 38 от Хартата“.

135

Първо, жалбоподателят обаче не оспорва, че местата за търговия, и по-специално тези, на които продавачите не са преминали процес на подбор, могат да улеснят пускането на пазара опасни или незаконни продукти. Освен това фактът, че до този момент доставчици на пазари като жалбоподателя са избирали внимателно продавачите, извършващи дейност на техните места за търговия, не може да изключи вероятността в бъдеще последните да позволят продажбата на такива продукти на значителна част от населението на Съюза, стига техният СМБ да остане равен или по-голям от 45 милиона.

136

При тези условия следва да се констатира, че местата за търговия като цяло могат да разпространяват незаконно съдържание спрямо продажбата на стоки и да имат отрицателно въздействие върху основното право на високо равнище на защита на потребителите, закрепено в член 38 от Хартата.

137

От това следва, че законодателят на Съюза не е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че местата за търговия могат да породят системни рискове по смисъла на член 34, параграф 1 от Регламент 2022/2065. Освен това, противно на поддържаното от bevh, ако се приеме за доказан фактът, че тази разпоредба се отнася и до рискове, които няма вероятност да бъдат породени от местата за търговия, не е от естество да докаже, че последните не пораждат нито един от посочените в тази разпоредба рискове.

138

Второ, следва да се отбележи, че изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че някои онлайн платформи, сред които социалните мрежи, могат да породят повече рискове за обществото, отколкото местата за търговия, не е от естество да докаже, че наложените на последните задължения са явно неподходящи за постигане на целите на Регламент 2022/2065.

139

По-специално следва да се отбележи, че жалбоподателят не развива никакви доводи, за да докаже, че допълнителните задължения, наложени с член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065 на доставчиците на места за търговия, определени като много големи онлайн платформи, и които са посочени в членове 34—43 от този регламент, са явно неподходящи за намаляване на системните рискове, породени от тези места за търговия.

140

Наистина, bevh поддържа от своя страна, че членове 34—43 от Регламент 2022/2065 не позволяват да се увеличи защитата на потребителите. Тези доводи обаче следва да се отхвърлят като неотносими. Всъщност, както следва от точки 132—134 по-горе, предвидените в тези разпоредби допълнителни задължения не се отнасят само до защитата на потребителите, а преследват и други цели, сред които борбата срещу разпространението на незаконно съдържание. Така доводите на bevh не могат да докажат, че тези задължения са явно неподходящи, за да се намалят поне някои от системните рискове, породени от местата за търговия.

141

Нещо повече, при всички положения следва да се отбележи, че bevh не представя никакво доказателство, позволяващо да се приеме, че членове 34—43 от Регламент 2022/2065 не участват в защитата на потребителите. Всъщност той не доказва твърдението си, че членове 34—37 от този регламент не са достатъчно точни, за да защитят потребителите. Той не обяснява и причината, поради която член 38 от посочения регламент, който предвижда възможност за потребителите да изберат система от препоръки, която не се основава на профилиране, не е от естество да ги защити. Макар да изтъква, че членове 39—42 от същия регламент допринасят за разбирането на системните рискове и че следователно не защитават „пряко“ потребителите, bevh не изключва възможността те да позволят най-малкото „косвена“ защита на същите, доколкото разбирането на посочените рискове може да бъде етап, предхождащ тяхното предотвратяване. Накрая, член 43 от въпросния регламент, доколкото позволява на Комисията да разполага с необходимите ресурси за прилагането на същия регламент, по необходимост е от естество да защити потребителите.

142

Трето, ако се приеме, че жалбоподателят възнамерява да упрекне законодателя на Съюза, че не е възприел „качествени“ критерии за целите на определянето на много големи онлайн платформи, следва да се отбележи, че в оценката на въздействието, приложена към предложението за регламент, Комисията е посочила, че е предвидила други критерии, освен единствения критерий на СМБ, сред които „качествени“ критерии, отчитащи социалното и икономическото въздействие на разглежданата онлайн платформа. Комисията обаче отбелязва, че вземането предвид на такива качествени критерии би наложило индивидуален подход, който може да доведе до правна несигурност и дълъг и скъп процес за определяне на много големите онлайн платформи.

143

Жалбоподателят обаче не оспорва, че отчитането от страна на Комисията на естеството на онлайн платформите и на рисковете, които те могат да породят за целите на определянето им като много големи онлайн платформи, би направило подобен процес дълъг и скъп. При тези условия е достатъчно да се констатира, че „качествените“ критерии, на които се позовава жалбоподателят, са от естество да забавят изпълнението на задълженията, посочени в член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065, и да лишат Комисията от част от ресурсите ѝ, необходими за успешното изпълнение на възложените ѝ с този регламент задачи. Ето защо следва да се приеме, че такива критерии не позволяват посочените цели да бъдат постигнати по толкова ефикасен начин, колкото критерия за СМБ.

144

При тези условия следва да се отбележи, че с оглед на определянето като много голяма онлайн платформа критерият за СМБ не изглежда явно неподходящ за постигане на целите на Регламент 2022/2065.

145

Този извод не се поставя под съмнение от изтъкнатия от bevh факт, че по време на среща на експертна група в областта на електронната търговия, проведена на 14 юни 2018 г., представители на няколко държави членки са посочили „най-общо“, че „големите платформи са по-скоро активни и готови да сътрудничат“ с властите по отношение на разпространението на незаконно съдържание онлайн и че представителят на държава членка е посочил, че „малките доставчици на хостинг услуги“ напротив, „поначало“ не желаят да сътрудничат с властите.

146

Всъщност, от една страна, изказванията на представителите на държавите членки, присъствали на заседанието от 14 юни 2018 г., се отнасят до хостинг услугите като цяло, а не конкретно до местата за търговия. От друга страна, фактът, че някои предприятия искат да сътрудничат в по-голяма степен с властите, за да се борят срещу разпространението на незаконно съдържание, не би могъл да попречи на законодателя на Съюза да им наложи задължения за управление на рисковете, свързани с разпространението на такова съдържание, по силата на принципа на равно третиране. Това важи още повече, когато поради високия СМБ на техните онлайн платформи последните могат да изложат значителна част от населението на Съюза на посоченото съдържание.

147

При тези условия следва да се приеме, че жалбоподателят и bevh нямат основание да твърдят, че член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065 във връзка с член 24, параграф 2 от този регламент нарушава принципа на равно третиране.

148

Вследствие на това втората част от второто основание следва да се отхвърли.

149

В третата част от второто основание жалбоподателят, подкрепян от bevh, твърди, че член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065, във връзка с член 24, параграф 2 от същия регламент, нарушава принципа на пропорционалност.

150

Комисията, подкрепяна от Парламента, Съвета и EISi, оспорва доводите на жалбоподателя.

151

В това отношение следва да се припомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, които се преследват със съответната правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. решение от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за риболов на средиземноморската риба меч) (C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 55 и цитираната съдебна практика).

152

При все това, що се отнася до съдебния контрол върху условията за прилагането на принципа на пропорционалност, предвид широкото право на преценка, с което разполага законодателят на Съюза в области, в които действията му включват избор от политическо, както и от икономическо или социално естество, единствено явно неподходящият характер на приета в тези области мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на подобна мярка. По този начин въпросът е не дали приетата от законодателя на Съюза мярка е единствената или най-добрата възможна, а дали е явно неподходяща (вж. в този смисъл решения от 8 юни 2010 г., Vodafone и др., C‑58/08, EU:C:2010:321, т. 52, и от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за риболов на средиземноморската риба меч),C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 56).

153

В случая, първо, жалбоподателят счита по същество, че СМБ не е подходящ критерий за идентифициране на най-опасните онлайн платформи.

154

От точки 135—137 по-горе обаче следва, че местата за търговия могат да се използват за улесняване на продажбата на опасни или незаконни продукти на значителна част от населението на Съюза, стига техният СМБ да остава равен на или по-голям от 45 милиона.

155

Наистина, в това отношение жалбоподателят твърди, че от докладите за прозрачност, публикувани на основание членове 15, 24 и 42 от Регламент 2022/2065, следва, че платформата Zalando е била предмет на значително по-малък брой уведомления на основание член 16 от този регламент относно потенциално незаконно съдържание в сравнение с това, на което е била предмет платформата Amazon Store през някои месеци на 2023 г. Така той отбелязва, че за разлика от платформата Amazon Store, информацията, произтичаща от получателите на услугата, се проверява, преди да бъде публично разпространена на платформата Zalando.

156

При все това, както следва от точка 135 по-горе, дори да се предположи за доказан, фактът, че до момента жалбоподателят е извършвал ефективен контрол на информацията, преди тя да бъде публично разпространена на неговата платформа, не може да изключи възможността в бъдеще тази платформа да изложи значителна част от населението на Съюза на незаконно съдържание, стига нейният СМБ да остане равен на или по-голям от 45 милиона. Вследствие на това критерият за СМБ не изглежда явно неподходящ за постигане на целите на Регламент 2022/2065.

157

Освен това bevh изтъква, че законодателят на Съюза е можел да приеме „качествени“ критерии, както е направил в други области на правото на Съюза, сред които са съответствието на продуктите с изискванията или киберсигурността, или да възприеме подход, основан на оборима презумпция, както е направил в Регламент 2022/1925. Както обаче следва от точка 152 по-горе, само обстоятелството, че законодателят на Съюза е можел да приеме други критерии, не е релевантно, за да се определи дали критерият за СМБ, който в крайна сметка е възприет от него, е бил явно неподходящ за постигане на целите на Регламент 2022/2065. Нещо повече, от точки 142 и 143 по-горе следва, че „качествените“ критерии като посочените от bevh при всички случаи не позволяват посочените цели да бъдат постигнати по също толкова ефикасен начин, колкото критерия за СМБ.

158

Второ, жалбоподателят твърди, че преди влизането в сила на Регламент 2022/2065 за онлайн платформите и продавачите, осъществяващи дейност в областта на електронната търговия, са се прилагали задължения, които вече позволявали да се постигнат определените в него цели. От това той заключава, че задълженията, наложени с този регламент, не са необходими.

159

Следва обаче да се отбележи, че жалбоподателят не доказва доводите си. Освен това, както следва от точка 152 по-горе, въпросът не е дали приложимото право преди влизането в сила на Регламент 2022/2065 е било достатъчно за постигане на целите на този регламент, а дали новите задължения, предвидени в същия този регламент в съответствие с член 33, параграф 1 от него, са явно неподходящи или по-малко ефикасни за постигането на посочените цели. От това следва, че при всички положения с подобни доводи не може да се докаже нарушение на принципа на пропорционалност.

160

Трето, жалбоподателят счита, че е непропорционално да се вземат предвид всички получатели на услугата, за да се определи СМБ на онлайн платформа, включително, както е в настоящия случай, когато тези получатели не са били действително изложени на информация, произтичаща от трети лица продавачи.

161

В това отношение следва да се констатира, че както следва от точка 67 по-горе, жалбоподателят е можел да определи СМБ на платформата Zalando, като изключи получателите на услугата, които не са били действително изложени на информацията, произтичаща от трети лица продавачи, в съответствие с Регламент 2022/2065. Следва обаче да се припомни, че поради посочените в точки 63—66 по-горе причини броят от 30,836 милиона, на който се позовава жалбоподателят, не съответства на броя на активните получатели, които действително са били изложени на информацията, произтичаща от третите лица продавачи.

162

Освен това, доколкото bevh твърди, че задълженията, предвидени в членове 34—37 от Регламент 2022/2065, „надхвърлят правните уредби относно „офлайн средата“, достатъчно е да се констатира, че той не обяснява причината, поради която подобно сравнение с „физическите“ магазини позволява да се докаже, че критерият за СМБ нарушава принципа на пропорционалност.

163

При тези условия следва да се приеме, че жалбоподателят и bevh нямат основание да твърдят, че член 33, параграф 1 от Регламент 2022/2065 във връзка с член 24, параграф 2 от този регламент нарушава принципа на пропорционалност.

164

Освен това, ако се предположи, че жалбоподателят иска от нарушението на принципа на пропорционалност да се направи извод за накърняване на свободата на стопанска инициатива, на свободното движение на стоки и на свободното предоставяне на услуги, достатъчно е да се констатира, че наличието на такова накърняване не може да бъде установено, след като той не е доказал нарушението на посочения принцип. Накрая, доколкото bevh възнамерява да изтъкне и нарушение на свободата на стопанска инициатива, достатъчно е да се отбележи, че неговото твърдение за нарушение не е придружено с достатъчно уточнения, за да се прецени неговата основателност.

165

Следователно третата част от второто основание трябва да се отхвърли, а оттам и посоченото основание в неговата цялост, без да е необходимо произнасяне по неговата допустимост, която се оспорва от Комисията.

166

В рамките на третото основание жалбоподателят, подкрепян от bevh, упреква Комисията, че е нарушила член 296 ДФЕС и следователно не е спазила съществено процесуално изискване, тъй като обжалваното решение не било достатъчно мотивирано. По-специално, от една страна, той упреква Комисията, че не е обяснила причината, поради която счита, че платформата Zalando е услуга, посочена в член 3, буква ж), подточка iii) и буква и) от Регламент 2022/2065. От друга страна, той изтъква, че Комисията не е уточнила причината, поради която е взела предвид „получателите на чистата директна продажба“.

167

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

168

В това отношение следва да се припомни, че изискваното от член 296 ЕО мотивиране трябва да бъде съобразено с естеството на разглеждания акт и трябва да показва по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е автор на акта, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране съответно следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други заинтересовани лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 63, от 22 юни 2004 г., Португалия/Комисия,C‑42/01, EU:C:2004:379, т. 66, и от 15 април 2008 г., Nuova Agricast,C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 79).

169

В случая, първо, следва да се отбележи, следвайки Комисията, че в първото съображение от обжалваното решение тя е посочила, че платформата Zalando съхранява и разпространява публично информация по искане на получатели на услугата.

170

Освен това следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията припомня контекста, в който е било прието това решение. От този контекст обаче е видно, че преди приемането на посоченото решение жалбоподателят е разбрал причината, поради която платформата Zalando представлява онлайн платформа.

171

Всъщност, от една страна, в съображение 2 от обжалваното решение Комисията посочва, че жалбоподателят е публикувал информация относно средномесечния брой на активните получатели на платформата Zalando на основание член 24, параграф 2 от Регламент 2022/2065, потвърждавайки по този начин, че признава тази платформа за онлайн платформа, попадаща в обхвата на тази разпоредба.

172

От друга страна, в съображение 5 от обжалваното решение Комисията посочва по същество, че в становището си по предварителните заключения на Комисията жалбоподателят признава, че платформата Zalando представлява онлайн платформа по смисъла на член 3, буква и) от Регламент 2022/2065, що се отнася до Partner Programm. Така Комисията отбелязва, че в това отношение жалбоподателят само оспорва факта, че за целите на определянето като много голяма онлайн платформа са взети предвид получателите на услугата в рамките на услугата Zalando Retail.

173

При тези условия следва да се приеме, че с оглед на контекста, в който е прието обжалваното решение, както той е припомнен в това решение, Комисията е изложила достатъчно ясно и недвусмислено причината, поради която счита, че платформата Zalando представлява онлайн платформа по смисъла на член 3, буква и) от Регламент 2022/2065 и вследствие на това, хостинг услуга по смисъла на член 3, буква ж), подточка iii) от посочения регламент.

174

Второ, от точки 8 и 9 по-горе следва, че в обжалваното решение Комисията обяснява, че получателите на услугата, които купуват продукти в рамките на услугата Zalando Retail, са могли предварително да бъдат изложени на информация, произтичаща от трети лица продавачи в рамките на Partner Programm. По този начин тя достатъчно ясно и недвусмислено посочва причината, поради която СМБ на платформата Zalando не може да бъде определена въз основа на стойността на продажбите, реализирани от тези трети лица продавачи.

175

От това следва, че жалбоподателят и bevh нямат основание да твърдят, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви на основание член 296 ДФЕС, нито като последица от това, че Комисията не е спазила съществено процесуално изискване.

176

При тези условия третото основание следва да се отхвърли, а следователно и жалбата в нейната цялост.

177

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски на Комисията в съответствие с нейното искане.

178

Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Парламентът и Съветът понасят направените от тях съдебни разноски.

179

Също така на основание член 138, параграф 3 от Процедурния правилник EISi и bevh понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши: