1

С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателите Ville Kivikoski, Ottavia Maffia и Peter Pristovnik искат отмяна на решението на Съвета на Европейския съюз от 13 юли 2022 г. да не бъдат повишени в степен AST 8 в рамките на процедурата по повишаване за 2022 г. (наричано по-нататък „решението, с което се отказва повишаване“).

2

Жалбоподателите са длъжностни лица на Съвета и имат степен AST 7.

3

На 20 юни 2022 г. с известие до персонала № 30/22 Генералният секретариат на Съвета публикува списъка на подлежащите на повишаване длъжностни лица, които към 1 януари 2022 г. имат най-малко две години прослужено време в тяхната степен, както и броя на повишенията, които са на разположение за всяка функционална група и за всяка степен в рамките на процедурата по повишаване за 2022 г. Този списък съдържа имената на жалбоподателите наред с 81 подлежащи на повишаване в степен AST 8 длъжностни лица и обявява, че са открити 18 възможности за повишаване в тази степен.

4

На 13 юли 2022 г. с известие до персонала № 38/22 органът по назначаването на Съвета приема решението, с което се отказва повишаване, като публикува и одобрява списъка на членовете на персонала от функционална група AST, препоръчани за повишаване от консултативната комисия по повишаване. Имената на жалбоподателите не фигурират в този списък.

5

На 12 октомври 2022 г. жалбоподателите подават жалба по административен ред срещу решението, с което се отказва повишаване, на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).

6

В жалбата си по административен ред жалбоподателите изтъкват, че решението, с което се отказва повишаване, от една страна, противоречи на член 6, параграф 2 от Правилника във връзка с приложение I, раздел Б от него (наричани по-нататък „разпоредбите от Правилника“), тъй като в процедурата по повишаване за 2022 г. трябвало да бъдат открити 37 вместо 18 възможности за повишаване в степен AST 8, и от друга страна, това решение нарушава принципите на равно третиране, на предвидимост и на правна сигурност.

7

На 2 февруари 2023 г. генералният секретар на Съвета отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателите (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба“).

8

В решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба генералният секретар на Съвета приема, че тя е недопустима, тъй като жалбоподателите не са доказали, че са щели да имат перспектива за повишаване, ако е бил спазен броят на местата, които според тях е трябвало да бъдат открити за повишаване. При условията на евентуалност генералният секретар твърди, че не следва да се прилагат предвидените в раздел Б от приложение I към Правилника коефициенти (наричани по-нататък „коефициентите за еквивалентност“), като отбелязва, че прилагането им щяло да доведе до автоматичното повишаване на длъжностните лица със степен AST 7 след изтичането на две години в тази степен, което било в противоречие с принципа на повишаване въз основа на заслугите, установен в член 45 от Правилника. Накрая, генералният секретар на Съвета счита, че жалбоподателите не са били третирани неравно, тъй като не са се намирали в положение, сходно с това на длъжностни лица от различни степени.

9

Жалбоподателите молят Общия съд:

10

Съветът иска от Общия съд:

11

В рамките на първото и второто си искане жалбоподателите претендират отмяна на решението, с което се отказва повишаване, и ако е необходимо — на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба.

12

Тъй като изричното решение за отхвърляне на подадената по административен ред жалба няма самостоятелно съдържание, доколкото с него само се потвърждава решението, с което се отказва повишаване, следва да се приеме, че настоящите искания за отмяна целят единствено отмяна на решението, с което се отказва повишаване, чиято законосъобразност ще бъде преценявана, като се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба (вж. в този смисъл решение от 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент,293/87, EU:C:1989:8, т. 8, и решение от 6 юли 2022 г., MZ/Комисия,T‑631/20, EU:T:2022:426, т. 21).

13

Без формално да повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, Съветът по същество счита, че жалбата е недопустима. В това отношение, макар да не оспорва, че решението, с което се отказва повишаване, уврежда жалбоподателите, той все пак счита, по-специално въз основа на решение от 14 февруари 2017 г., Schönberger/Сметна палата (T‑688/15 P, непубликувано,EU:T:2017:76), че последните не са доказали, че имат правен интерес от отмяната на това решение. Според Съвета жалбоподателите трябва да докажат, че предвид личното им положение и при липса на твърдяното нарушение на член 6, параграф 2 от Правилника отмяната на посоченото решение е можела да им открие перспективата за повишаване в степен AST 8.

14

Жалбоподателите оспорват доводите на Съвета и твърдят, че жалбата е допустима.

15

Следва да се припомни, че жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага отмяната на този акт да може сама по себе си да породи правни последици и жалбата да може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 6 юли 2023 г., Julien/Съвет, C‑285/22 P, непубликувано, EU:C:2023:551, т. 47 и цитираната съдебна практика, и определение от 22 декември 2023 г., TB/ENISA, T‑322/21, непубликувано, EU:T:2023:877, т. 22 и цитираната съдебна практика).

16

Освен това от постоянната съдебна практика следва, че длъжностното лице няма право да предприема действия в интерес на закона или на институциите и може да изтъква в подкрепа на жалба за отмяна само твърдения за нарушения, които го засягат лично (вж. определение от 8 март 2007 г., Strack/Комисия,C‑237/06 P, EU:C:2007:156, т. 64 и цитираната съдебна практика). По-специално за увреждащи актове могат да се считат само актовете, които засягат пряко и непосредствено правното положение на заинтересованите лица, като тази преценка не трябва да се прави in abstracto, а с оглед на личното положение на жалбоподателя (вж. решение от 24 април 2009 г., Sanchez Ferriz и др./Комисия, T‑492/07 P, EU:T:2009:116, т. 26 и цитираната съдебна практика).

17

В този контекст, от една страна, списъкът на повишените длъжностни лица представлява съвкупност от актове с индивидуален характер, адресирани до повишените в съответната степен длъжностни лица. Тази съвкупност от актове обаче уврежда длъжностните лица, чиито имена не фигурират в списъка, доколкото представлява мълчалив отказ те да бъдат повишени (вж. решение от 24 април 2009 г., Sanchez Ferriz и др./Комисия, T‑492/07 P, EU:T:2009:116, т. 32 и цитираната съдебна практика).

18

От друга страна, когато длъжностно лице се базира на основание, в рамките на което се изтъква, че коефициентите за еквивалентност, приложими в рамките на процедура за повишаване, са несъвместими с член 6, параграф 2 от Правилника, това лице трябва да докаже интереса си да се позове на посоченото основание, като докаже, че с оглед на личното си положение то е щяло да има перспектива за повишаване, ако е бил спазен исканият брой места (вж. в този смисъл решение от 24 април 2009 г., Sanchez Ferriz и др./Комисия, T‑492/07 P, EU:T:2009:116, т. 34, и решение от 14 февруари 2017 г., Schönberger/Сметна палата, T‑688/15 P, непубликувано, EU:T:2017:76, т. 64—66).

19

В настоящия случай, първо, следва да се отбележи, че решението, с което се отказва повишаване, уврежда жалбоподателите, тъй като имената им не са включени в списъка, посочен в точка 4 по-горе, и поради това представлява мълчалив отказ те да бъдат повишени.

20

Второ, що се отнася до доказването на интереса на жалбоподателите да се позоват на несъвместимостта на приложените коефициенти за еквивалентност с член 6, параграф 2 от Правилника, следва да се припомни, че по силата на тази разпоредба, без да се засяга принципът на повишаване въз основа на заслугите, установен в член 45 от Правилника, към 1 януари на всяка година броят на свободните длъжности във всяка степен съответства на броя на активно заетите длъжностни лица на по-ниската степен към 1 януари на предходната година, умножен по стойностите, посочени за тази степен в раздел Б от приложение I към Правилника, или 25 % за степените AST 5—AST 8. Тези стойности се прилагат на петгодишна усреднена основа, считано от 1 януари 2014 г.

21

В това отношение изразът „активно заети длъжностни лица“ препраща към един от административните статути, посочени в член 35 от Правилника. От прочита на тази разпоредба във връзка с член 6, параграф 2 от Правилника следва, че при годишното определяне на броя свободни длъжности за всяка степен трябва да се вземе предвид само административният статут на активно заетите длъжностни лица на по-ниската степен към 1 януари на предходната година, без оглед на правото им на евентуално повишаване.

22

Така според жалбоподателите, в случай че бяха приложени коефициентите за еквивалентност, трябвало да бъдат открити 37 възможности за повишаване в степен AST 8 в рамките на процедурата по повишаване за 2022 г. вместо 18 възможности, обявени в известие до персонала № 30/22 18.

23

В този контекст въз основа на данните, представени от генералния секретар на Съвета в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, жалбоподателите изтъкват по-специално, че са прослужили най-малко две години в степен AST 7 и са представили задоволителни атестационни доклади с оценки, сходни с тези на другите подлежащи на повишаване длъжностни лица.

24

В това отношение е безспорно, че всички длъжностни лица, подлежащи на повишаване в степен AST 8, включително жалбоподателите, са прослужили най-малко две години в степен AST 7 към 1 януари 2022 г., в съответствие с член 45, параграф 1 от Правилника.

25

Действително в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба генералният секретар на Съвета отбелязва, без това да се оспорва от жалбоподателите, че всички подлежащи на повишаване длъжностни лица имат прослужено време, равно или по-голямо от това на г‑н Pristovnik, и че 49 от тях имат прослужено време, равно или по-голямо от това на г‑н Kivikoski и на г‑жа Maffia.

26

Следва обаче да се посочи, че подобно обстоятелство не изключва възможността жалбоподателите да са имали перспектива за повишаване в степен AST 8 в рамките на процедурата по повишаване за 2022 г. Всъщност, макар такова прослужено време само по себе си да не е достатъчно, за да се приеме, че е налице перспектива за повишаване (вж. в този смисъл определение от 30 септември 2015 г., Schönberger/Сметна палата, F‑14/12 RENV, EU:F:2015:112, т. 47), то не може и да я изключи. Освен това тази констатация отчита факта, че удвояването на броя на възможностите за повишаване в степен AST 8 при прилагане на коефициентите за еквивалентност би увеличило едновременно с това и шансовете, а оттам и перспективите на жалбоподателите за повишаване в рамките на процедурата по повишаване за 2022 г.

27

Същото се отнася и за факта, изтъкнат от генералния секретар на Съвета в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, че жалбоподателите не се различават от другите подлежащи на повишаване в степен AST 8 длъжностни лица по отношение на атестирането или на упражняваните от тях функции. Напротив, с тези обстоятелства се цели да се докаже, че ако коефициентите за еквивалентност бяха приложени, жалбоподателите щяха да имат, на същото основание като другите подлежащи на повишаване длъжностни лица и при спазване на предвиденото в член 45, параграф 1 от Правилника сравнително съпоставяне на заслугите, перспектива за повишаване в рамките на процедурата по повишаване за 2022 г. Това е вярно в още по-голяма степен, тъй като, както потвърждава Съветът в съдебното заседание, в процедурата по повишаване за 2022 г. не е предвиден никакъв конкретен критерий за повишаване в степен AST 8.

28

При тези условия следва да се направи извод, че жалбоподателите са доказали, че предвид личното си положение, ако е бил спазен претендираният от тях брой на възможностите за повишаване в степен AST 8 в рамките на процедурата по повишаване за 2022 г., са щели да имат перспектива за повишаване. Следователно те са доказали наличието на интерес да се позоват на несъвместимост на приложените коефициенти за еквивалентност с член 6, параграф 2 от Правилника, а следователно и на правния си интерес.

29

От това следва, че жалбата е допустима.

30

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват две основания: първото е неправилно прилагане на разпоредбите от Правилника, а второто — нарушение на принципите на равно третиране, на предвидимост и на правна сигурност.

31

В рамките на първото си основание жалбоподателите твърдят, че съгласно разпоредбите от Правилника броят на възможностите за повишаване в степен AST 8 в процедурата по повишаване за 2022 г. трябвало да съответства на броя на активно заетите длъжностни лица към 1 януари 2021 г. в степен AST 7, умножен по 0,25 (25 %). В тази връзка жалбоподателите посочват, че към 1 януари 2021 г. длъжностните лица със степен AST 7 са били 145 и поради това в рамките на тази процедура трябвало да бъдат открити 37 възможности за повишаване в степен AST 8.

32

Освен това жалбоподателите твърдят, че разпоредбите на Правилника системно не са били прилагани в хода на процедурите по повишаване, предхождащи процедурата за 2022 г.

33

Съветът счита, че член 6, параграф 2 от Правилника трябва да се тълкува във връзка с приложение I, раздел Б от Правилника, както и че институциите трябва да следят за това броят на свободните длъжности в рамките на всяка процедура за повишаване да се доближава на петгодишна основа до установените в това приложение коефициенти за еквивалентност, които отразяват средната кариера на длъжностните лица в рамките на тяхната функционална група. Така тези разпоредби оставяли на институциите свобода на преценка по отношение на средствата, с които разполагат за постигането на тази цел. Според Съвета, ако институцията установи значителен дисбаланс между броя на подлежащите на повишаване в определени степени длъжностни лица и средния период на изчакване в тези степени, тя била длъжна да предприеме корективни мерки за доближаване на действителното кариерно развитие на длъжностните лица до средната продължителност на изчакване за въпросните степени, предвидена в раздел Б от приложение I към Правилника.

34

В това отношение Съветът изтъква, че при липсата на корективни мерки, предприети между 2017 г. и 2022 г., прилагането на член 45 от Правилника било застрашено, доколкото консултативните комисии по повишаване и органът по назначаването не могат, след като възможностите за повишаване в конкретна степен вече веднъж са били определени, да коригират в рамките на сравнителното съпоставяне на заслугите броя на повишените длъжностни лица, така че той да съответства на коефициентите за еквивалентност.

35

При тези обстоятелства Съветът отбелязва, че механизмът на средната петгодишна стойност, предвиден в член 6, параграф 2 от Правилника, изпълнява своята цел, когато са налице промени в броя на длъжностните лица, които преминават в определена степен през различните години. Този механизъм обаче сам по себе си не можел да позволи се гарантира полезното действие на член 6, параграф 2 от Правилника във връзка с член 45 и раздел Б от приложение I към него, що се отнася до степен AST 7, в която през последните години имало постоянно натрупване на длъжностни лица, които не отговарят на условията за повишаване в по-високите степени. Това натрупване на длъжностни лица в степен AST 7 се дължало на извършените през 2004 г. и 2013 г. реформи на Правилника. В това отношение при последното атестиране, проведено през 2014 г., 238 длъжностни лица направили избор да останат в кариерния поток AST 1—AST 7 и в резултат на това да се откажат от бъдещо повишаване в степен AST 8. От това Съветът прави извод, че корективните мерки, приложени в степен AST 7, са били необходими, за да се гарантира полезното действие на посочените по-горе разпоредби.

36

Съгласно член 6, параграф 1 от Правилника в щатното разписание, приложено към раздела от бюджета, свързан с всяка институция, се посочва броят на длъжностите за всяка степен и за всяка функционална група. В съответствие с член 6, параграф 2 от Правилника, без да се засяга принципът на повишаване въз основа на заслугите, установен в член 45, това разписание гарантира, че към 1 януари на всяка година за всяка институция броят на свободните длъжности във всяка степен от щатното разписание съответства на броя на активно заетите длъжностни лица на по-ниската степен към 1 януари на предходната година, умножен по стойностите, посочени в раздел Б от приложение I към Правилника за тази степен, като тези стойности се прилагат на петгодишна усреднена основа, считано от 1 януари 2014 г.

37

В това отношение изразът „без да се засяга принципът на повишаване въз основа на заслугите, установен в член 45“ от Правилника, трябва да се тълкува като препращащ към постоянната практика на Общия съд, съгласно която Правилникът не предоставя право на повишаване, дори длъжностните лица да отговарят на всички условия, за да бъдат повишени. Длъжностните лица могат да бъдат повишавани единствено в съответствие с член 45 от Правилника. Всъщност решението за повишаване зависи не само от квалификацията и способностите на кандидата, но и от тяхната преценка в сравнение с тази на другите кандидати, които имат право да бъдат повишени, и то при всяка нова процедура за повишаване (вж. решение от 22 ноември 2023 г., QN/eu-LISA,T‑484/22, EU:T:2023:741, т. 71 и цитираната съдебна практика). При все това от този израз, който препраща към последващ етап от процеса по повишаване, не може да се направи извод, че принципът на повишаване въз основа на заслугите би могъл да се приложи — с цел да се дерогира прилагането на коефициентите за еквивалентност към броя на длъжностните лица, които са били активно заети на по-ниската степен към 1 януари на предходната година — при определянето на годишния брой свободни длъжности за всяка степен, а следователно и на възможностите за повишаване.

38

Раздел Б от приложение I към Правилника, озаглавен „Коефициенти за еквивалентност на средната кариера“, съдържа в първи параграф таблица, в която са определени коефициентите за еквивалентност на средната кариера във функционални групи AST и AD. За степен AST 8 коефициентът е 25 %.

39

В това отношение следва да се припомни, че тези коефициенти за еквивалентност трябва да се прилагат за броя на длъжностните лица, които са били „активно заети“ по смисъла на член 35 от Правилника, на по-ниската степен към 1 януари на предходната година (вж. т. 21 по-горе).

40

Освен това следва да се подчертае, че коефициентите за еквивалентност преследват две отделни цели. От една страна, съгласно член 6, параграф 2 от Правилника тези коефициенти имат за цел да се изчисли годишният брой на местата за повишаване във всяка степен и за тази цел те се прилагат на петгодишна усреднена основа (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2023 г., QN/eu-LISA,T‑484/22, EU:T:2023:741, т. 59 и 61 и цитираната съдебна практика).

41

От друга страна, тези коефициенти позволяват, независимо от член 6, параграф 2 от Правилника, да се определи и средната продължителност на кариерата в дадена степен. По този въпрос следва да се вземат предвид коефициентите за еквивалентност, приложими през годините, през които длъжностното лице се е намирало в съответната степен, и следователно предвиденото в член 6, параграф 2 от Правилника ограничение на петгодишна основа не се прилага (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2023 г., QN/eu-LISA,T‑484/22, EU:T:2023:741, т. 60 и 62 и цитираната съдебна практика).

42

От това следва, че въпросът за определянето на средната продължителност на кариерата в дадена степен трябва да се разграничава от въпроса за определяне на броя на местата, които трябва да бъдат открити за определена степен в рамките на дадена процедура по повишаване. Всъщност последният въпрос зависи по-специално от тълкуването на член 6, параграф 2, второ изречение от Правилника, което гласи, че посочените в приложение I, раздел Б от Правилника стойности се прилагат на петгодишна усреднена основа, считано от 1 януари 2014 г. (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2017 г., Schönberger/Сметна палата, T‑688/15 P, непубликувано, EU:T:2017:76, т. 121, и решение от 22 ноември 2023 г., QN/eu-LISA,T‑484/22, EU:T:2023:741, т. 61).

43

В този контекст съгласно постоянната практика на Съда тълкуването на разпоредба от правото на Съюза с оглед на нейния контекст и цел не може да има за резултат да лиши ясния и точен текст на тази разпоредба от всякакво полезно действие, тъй като в противен случай това тълкуване ще e contra legem и следователно несъвместимо с принципа на правната сигурност. Поради това, след като смисълът на разпоредба от правото на Съюза следва недвусмислено от самия ѝ текст, Съдът не може да се отклонява от това тълкуване (вж. в този смисъл решения от 13 юли 2023 г., Mensing,C‑180/22, EU:C:2023:565, т. 34 и цитираната съдебна практика, и от 16 юни 2021 г., Lucaccioni/Комисия,T‑316/19, EU:T:2021:367, т. 118 и цитираната съдебна практика).

44

Именно с оглед на изложените по-горе съображения следва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите, Съветът неправилно е приложил разпоредбите на Правилника.

45

В случая от преписката и от разискванията в съдебното заседание е видно, че към 1 януари 2021 г. Съветът е имал 145 активно заети длъжностни лица със степен AST 7 и че през 2022 г. изтича петгодишният период, през който по отношение на степен AST 7 редовно са били прилагани корективни мерки. В това отношение Съветът не е доказал, че в края на този петгодишен период и предвид приложените през този период корективни мерки е можел, от една страна, да приложи коефициент за еквивалентност, различен от предвидения в раздел Б от приложение I към Правилника и от друга страна, да се отклони от броя на активно заетите длъжностни лица в степен AST 7 към 1 януари 2021 г. по смисъла на член 35 от Правилника във връзка с член 6, параграф 2 от този Правилник (вж. т. 21 по-горе). Следователно тази институция е била длъжна да спазва посочените коефициент и брой, за да определи възможностите за повишаване в степен AST 8. От това следва, че като е обявил откриването на 18 възможности за повишаване в тази степен, Съветът е приложил неправилно разпоредбите на Правилника, припомнени в точки 36—39 по-горе, в рамките на процедурата по повишаване за 2022 г.

46

Този извод не може да бъде поставен под въпрос от следните два довода, изтъкнати от Съвета.

47

Първо, дори да се приемат за доказани особените обстоятелства, характеризиращи положението на длъжностните лица със степен AST 7, описани от Съвета в писмените му изявления и припомнени в точка 35 по-горе, те не могат да обосноват дерогиране чрез корективни мерки на ясния и точен текст на разпоредбите от Правилника, без да се застраши прилагането на разпоредби от по-висок ранг, каквито са разпоредбите на Правилника и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз или общите принципи на правото (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2023 г., QN/eu-LISA,T‑484/22, EU:T:2023:741, т. 42 и цитираната съдебна практика).

48

В това отношение е ирелевантен доводът на Съвета, че действителното кариерно развитие на длъжностните лица трябвало да се доближи до средната продължителност на изчакване във всяка степен, предвидена в раздел Б от приложение I към Правилника, в случай на дисбаланс между броя на подлежащите на повишаване в определени степени длъжностни лица и средния период на изчакване в тези степени. Всъщност, както следва от точка 42 по-горе, въпросът за определянето на броя на възможностите за повишаване в степен AST 8 в процедурата по повишаване за 2022 г. не може да се смесва с въпроса за установяване на средната продължителност на кариерата в степен AST 7, за което, за разлика от първия въпрос, не се прилага ограничението, произтичащо от предвидената в член 6, параграф 2 от Правилника петгодишна усреднена основа.

49

Второ, доколкото от материалите по делото е видно, че към 1 януари 2021 г. Съветът е наброявал 145 активно заети длъжностни лица със степен AST 7, в изпълнение на разпоредбите от Правилника теоретично е следвало да бъдат открити 36,25 възможности за повишаване в степен AST 8 за 81 подлежащи на повишаване длъжностни лица в рамките на процедурата по повишаване за 2022 г. При тези условия, противно на твърденията на Съвета, не е доказано, че прилагането на тези разпоредби по настоящото дело, по-специално с оглед на разликата между броя на подлежащите на повишаване длъжностни лица и броя на възможностите за повишаване, е било от естество да попречи на предвиденото в член 45, параграф 1 от Правилника сравнително съпоставяне на заслугите на длъжностните лица.

50

С оглед на гореизложеното първото основание, а именно неправилно прилагане на разпоредбите от Правилника, е обосновано и следователно трябва да бъде уважено. При това положение решението, с което се отказва повишаване, трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглежда второто основание, изтъкнато от жалбоподателите, нито Общият съд да се произнася по направеното от тях искане за събиране на доказателства, целящо да се представи списъкът на длъжностните лица със степен AST 7, повишени в степен AST 8 в рамките на процедурата по повишаване за 2022 г., като се уточни прослуженото време на всяко длъжностно лице, неговите заслуги и нивото на упражняваните функции.

51

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателите.

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши: