1

С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателят VA иска, от една страна, отмяна на решенията на служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) на Европейската комисия от 11 май 2022 г., с които се отменя правото му да получава, считано от 1 юли 2021 г., надбавките за дете на издръжка и за образование, както и данъчното облекчение, свързано с надбавката за дете на издръжка, и от 13 юни 2022 г., с което се обявява възстановяването на основание член 85 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) на неговите имуществени права и от друга страна, поправянето на вредите, които той твърди, че е претърпял вследствие на това.

2

Жалбоподателят е длъжностно лице в генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.

3

Дъщеря му следва в белгийски университет. По-конкретно, на 18 юни 2021 г. тя полага последния изпит от своята степен на висше образование, на 2 юли 2021 г. узнава, че е издържала изпитите си, и на 27 август 2021 г. получава академична справка за успех. Учебната година приключва на 13 септември 2021 г.

4

До месец септември 2021 г. жалбоподателят получава за дъщеря си надбавката за дете на издръжка и надбавката за образование, предвидени в членове 2 и 3 от приложение VII към Правилника, и ползва данъчното облекчение, свързано с надбавката за дете на издръжка, предвидено в Регламент (EИО, EВРАТОМ, EОВС) № 260/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно определяне на условията и процедурата за прилагане на данъка в полза на Европейските общности (OB L 56, 1968 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 165) (наричани по-нататък заедно „разглежданите имуществени права“).

5

На 16 септември 2021 г. жалбоподателят подава в информационното приложение „Sysper 2“ декларацията за завършване на образованието на дъщеря си, като посочва, че последният ѝ изпит е бил на 18 юни 2021 г.

6

По силата на Решение (ЕС) 2019/792 на Съвета от 13 май 2019 година за възлагане на Европейската комисия — Службата за управление и плащане по индивидуални права (РМО) — на упражняването на определени правомощия, предоставени на органа по назначаване и на органа, оправомощен да сключва договори за назначаване (OB L 129, 2019 г., стр. 3), на PMO се възлагат управлението и плащането по индивидуалните имуществени права на персонала на генералния секретариат на Съвета, включително разглежданите имуществени права.

7

На 24 септември 2021 г. PMO уведомява жалбоподателя, че предвид неговата декларация от 16 септември 2021 г. разглежданите имуществени права ще бъдат отменени със задна дата, считано от 1 юли 2021 г. (наричано по-нататък „решението от 24 септември 2021 г.“). В това решение се уточнява и че всяка неоснователно получена сума ще бъде възстановена по силата на член 85 от Правилника и че ще му бъде изпратен отделен документ за реда и начина на възстановяване на посочените неоснователно получени суми от 1 юли 2021 г. насетне. Решението от 24 септември 2021 г. съдържа удръжка в размер на 2619,66 евро от фиша му за заплата за октомври 2021 г., съответстваща на размера на разглежданите имуществени права за периода от юли до септември 2021 г. (наричан по-нататък „спорният период“).

8

На 3 януари 2022 г. жалбоподателят подава административна жалба по реда на член 90, параграф 2 от Правилника срещу този фиш за заплата (наричана по-нататък „първата жалба по административен ред“).

9

С решение от 5 май 2022 г. органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) отменя решението от 24 септември 2021 г., както и произтичащото от него възстановяване, материализирано във фиша за заплата за октомври 2021 г., и изпраща досието на жалбоподателя на компетентната служба за преразглеждане на случая, с мотива, че жалбоподателят не е бил изслушан преди приемането на последното решение.

10

След решението от 5 май 2022 г. PMO изплаща аванс в размер на 3500 евро в полза на жалбоподателя. Тази сума съответства на четири месечни плащания за разглежданите имуществени права.

11

С решение от 11 май 2022 г. PMO потвърждава отмяната със задна дата на разглежданите имуществени права, считано от 1 юли 2021 г. (наричано по-нататък „първото обжалвано решение“), като едновременно с това уведомява жалбоподателя, че неговите права могат да бъдат преразгледани, ако е в състояние да представи официален документ, удостоверяващ, че „последният изпит, изпращане и/или защита на дипломна работа“ на дъщеря му са били след юни 2021 г., и че може да изпрати своите коментари в 15‑дневен срок от получаването на това решение. Освен това PMO указва на жалбоподателя, че всяка неоснователно получена сума ще бъде възстановена по силата на член 85 от Правилника и че ще му бъде изпратен отделен документ за реда и начина на възстановяване на неоснователно получените имуществени права от 1 юли 2021 г. насетне.

12

На 13 юни 2022 г. жалбоподателят получава известие за възстановяване в изпълнение на член 85 от Правилника (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“). Това решение сочи, че общата сума, която жалбоподателят дължи, възлиза на 3500 евро, че тази сума ще бъде събрана на три месечни вноски, считано от август 2022 г., и че той разполага с 15 дни от получаването на същото решение, за да изрази становище.

13

След това решение се разменят електронни писма между жалбоподателя, неговия адвокат и PMO с цел да се изясни съдържанието на първото и второто обжалвано решение (наричани по-нататък заедно „обжалваните решения“).

14

По-конкретно, с електронно писмо от 22 юни 2022 г. PMO уведомява жалбоподателя, че понеже дъщеря му е издържала изпитите си през юни 2021 г., по време на първата изпитна сесия, той нямал право повече да получава разглежданите имуществени права от юли 2021 г. нататък. По-нататък, тя подчертава, че жалбоподателят не е представил други документи, които могат да обосноват факта, че дъщеря му е продължила висшето си образование след 30 юни 2021 г. Що се отнася до възстановяването на сумата от 3500 евро, PMO уточнява по-специално, че жалбоподателят е получил по погрешка четири месечни плащания за разглежданите имуществени права вместо три (вж. т. 10 по-горе).

15

На 9 август 2022 г. жалбоподателят подава административна жалба по реда на член 90, параграф 2 от Правилника срещу обжалваните решения (наричана по-нататък „втората жалба по административен ред“), като иска и възстановяването на разноските за адвокат, направени в рамките на първата жалба по административен ред.

16

Втората жалба по административен ред е отхвърлена с решение на ОН от 9 декември 2022 г.

17

По същество жалбоподателят иска от Общия съд:

18

В съдебното заседание за изслушване на устните състезания жалбоподателят уточнява, че иска отмяна на второто обжалвано решение само за 2619,66 евро, съответстващи на размера на разглежданите имуществени права, а не в размер на 3500 евро, което е отразено в протокола от съдебното заседание.

19

Комисията иска от Общия съд:

20

Жалбоподателят повдига пет основания в подкрепа на исканията си за отмяна, първите три от които са насочени срещу първото обжалвано решение, а останалите две — срещу второто обжалвано решение.

21

Тези основания са: първото — нарушение на членове 2 и 3 от приложение VII към Правилника, второто — нарушение на принципа за равно третиране, и третото — нарушение на принципа на правна сигурност и на принципа на добра администрация.

22

С първото си основание жалбоподателят поддържа, че Комисията не е спазила членове 2 и 3 от приложение VII към Правилника (наричани по-нататък „разглежданите разпоредби“), като е приела, че дъщеря му е завършила образованието си на 18 юни 2021 г., датата на последния ѝ изпит, и че при това положение той вече не отговаря на условията за получаване на разглежданите имуществени права за спорния период. Според него датата на завършване на образованието на дъщеря му, на която дата в случая се преустановява предоставянето на разглежданите имуществени права, е тази на края на учебната година, а именно 13 септември 2021 г., или най-малкото — тази, на която дъщеря му е получила своята академична справка за успех, т.е. 27 август 2021 г.

23

При условията на евентуалност, жалбоподателят счита, че датата на завършване на образованието трябва да бъде най-рано в момента, в който детето узнае резултатите от изпитите, в конкретния случай — 2 юли 2021 г., като се има предвид, че от този момент насетне то знае резултата от своята последна учебна година и при това положение може да започне да си търси работа.

24

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

25

Първо, тя отговаря, че тъй като разглежданите разпоредби предоставят право на финансови надбавки, те трябва да се тълкуват стриктно. Тя добавя, че разглежданите имуществени права зависят от ефективното продължаване на образованието или посещаването на професионален курс на обучение и от редовното посещаване на учебно заведение. Второ, от практиката на съдилищата на Европейския съюз следвало — в частност от решения от 21 ноември 1991 г., Costacurta/Комисия (C‑145/90 P, EU:C:1991:435), и от 19 септември 2018 г., HD/Парламент (T‑604/16, непубликувано, EU:T:2018:562), че разглежданите имуществени права трябва да се преценяват месец по месец и трябва да се прекратят в момента, когато детето на издръжка вече не посещава редовно висшето учебно заведение. По-нататък, детето, което спира да посещава това учебно заведение, би могло да работи, да разполага с доход и така реално да се издържа. Трето, тя припомня, че член 6 от нейното решение от 16 декември 2013 г. за приемане на общи разпоредби за изпълнение относно предоставянето на надбавката за образование провежда разграничение между училищните ваканции в края на дадена учебна година и тези след последната учебна година, с приключването на която детето завършва образованието си. Четвърто, жалбоподателят не бил доказал, че при липсата на университетска диплома, на дъщеря му е отказан достъп до определена работа или че тя не е намерила подходяща работа. Пето, понятието „завършване на образованието“ било самостоятелно и трябвало да му се даде еднакво тълкуване, приложимо във всички държави членки, в които се обучават децата на членовете на персонала. Шесто, доводът на жалбоподателя за твърдяно нарушение на член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз изобщо не бил доказан.

26

Накрая, що се отнася до довода, повдигнат при условията на евентуалност, Комисията изтъква, че датата на узнаване на резултатите от изпитите също не може да се вземе предвид, тъй като след последния изпит студентите спират да посещават курсове и следователно — да посещават редовно висшето учебно заведение.

27

Общият съд отбелязва, че с първото основание жалбоподателят се позовава на нарушение на разглежданите разпоредби, изразяващо се в това, че Комисията изтълкувала неправилно условието, свързано със „завършване на образованието“, за да прекрати разглежданите имуществени права.

28

По-конкретно, страните не са съгласни относно датата, на която това условие се счита за изпълнено, а именно момента на полагането на последния университетски изпит, на узнаването на резултатите от последните изпити, на издаването на академичната справка за успех или пък този на края на учебната година. В настоящия случай тези четири момента са съответно между юни и септември 2021 г.

29

В самото начало следва да се припомнят условията за възникване на правото на разглежданите имуществени права, по-специално надбавката за дете на издръжка и надбавката за образование, както и връзката между тези две надбавки.

30

Относно надбавката за дете на издръжка член 2 от приложение VII към Правилника предвижда следното:

„1.   Длъжностно лице, което има едно или повече деца на своя издръжка, получава в съответствие с параграфи 2 и 3 по-долу месечна надбавка в размер на […] за всяко дете на издръжка.

[…]

3.   Надбавката се отпуска:

[…]“.

31

Относно надбавката за образование член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника гласи:

„1.   При условията, предвидени в общите разпоредби по прилагането, длъжностното лице може да получи надбавка за образование, равна на действителните разноски за образование, направени от него, но не повече от […] на месец за всяко дете на издръжка по смисъла на член 2, параграф 2 от настоящото приложение, което е навършило най-малко 5‑годишна възраст и посещава редовно основно или средно учебно заведение, за което се дължи такса, или висше учебно заведение. […]

Правото на тази надбавка се поражда в първия ден на месеца, през който детето започва да посещава основното училище, и се прекратява в края на месеца, през който детето завърши образованието си, или в края на месеца, през който детето навърши 26 години, като се взема по-ранната дата. […]“.

32

От тези разпоредби следва, че надбавката за образование е само следствие от надбавката за дете на издръжка, тъй като първата не може да бъде предоставена, ако условията, позволяващи да се получи втората, не са предварително изпълнени. Всъщност, уточнявайки, че надбавката за образование се изплаща „за всяко дете на издръжка по смисъла на член 2, параграф 2 от [посоченото] приложение, което е навършило най-малко 5‑годишна възраст“, законодателят е целял да обуслови правото на тази надбавка от предварителното спазване на условията, предвидени за отпускането на надбавката за дете на издръжка. С други думи, надбавката за образование може да се изплаща само ако длъжностното лице има дете на издръжка, навършило най-малко 5‑годишна възраст, за което получава такава надбавка.

33

По-нататък, правото на надбавката за образование е обусловено от спазването на второ кумулативно условие, това за редовно посещаване на учебно заведение от това дете.

34

Тъй като надбавката за образование може да бъде предоставена — както беше уточнено в точка 32 по-горе — само ако условията, позволяващи да се получи надбавката за дете на издръжка, са предварително изпълнени, от това следва, че преценката на условието за редовно посещаване на учебно заведение (наричано по-нататък „условието за посещаване“) трябва да се извърши на втори етап, след като се установи, че детето, за което е поискана надбавката за образование, е на издръжка на длъжностното лице.

35

С оглед на тези съображения Общият съд ще анализира, на първо място, дали през спорния период са били изпълнени условията за получаване на надбавката за дете на издръжка и на второ място, дали дъщерята на жалбоподателя е отговаряла и на условието за посещаване, предвидено в член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника, за да възникне правото на надбавката за образование.

36

Следва да се припомни, че в случаи като настоящия, когато дете продължава университетското си образование, правото на надбавката за дете на издръжка зависи от изпълнението на три условия, а именно действителната издръжка от длъжностното лице на детето му, факта, че то е на възраст между 18 и 26 години, и факта, че то получава образование или професионално обучение (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2021 г., KR/Комисия, T‑408/20, непубликувано, EU:T:2021:788, т. 24).

37

В настоящия случай следва да се констатира, че първото и второто условие, както и „училищният“ характер на обучението, в което е записана дъщерята на жалбоподателя, не се оспорват от Комисията. За разлика от това третото условие, засягащо продължаването на училищното образование, според нея липсва, при положение че дъщерята на жалбоподателя вече не получава такова образование от 18 юни 2021 г., датата на последния си изпит.

38

В това отношение следва да се отбележи, че дадено „образование“ се състои от редица етапи, като участието в курсовете, предвидени в програмата на обучение, и явяването на изпитите, свързани с тези курсове, оценката на последните и, след последния от тези изпити — обявяването от учебното заведение, в което се провежда въпросното образование, на окончателните резултати, удостоверяващи успеха в същото. Тези етапи са неделими един от друг, тъй като явяването на изпитите позволява да се оцени придобиването от студента на знанията и уменията, предадени в рамките на преподаваните курсове.

39

Същевременно, тъй като студентът може да узнае за успешното завършване на образованието си едва след като всички изпити са приключили и след като резултатите от тези изпити са били обявени от учебното заведение, трябва да се счита, че студентът вече не продължава образованието си по смисъла на член 2, параграф 3, буква б) от приложение VII към Правилника именно от момента, в който са обявени окончателните резултати.

40

Така, обратно на изтъкваното от Комисията, детето на възраст между 18 и 26 години, което продължава образованието си или посещава професионален курс на обучение, остава на издръжка на длъжностното лице не до момента, в който това дете положи последния си изпит, а до момента, в който окончателните резултати бъдат обявени от учебното заведение.

41

Това тълкуване впрочем е в съответствие със съдебната практика, като тази, изведена от решение от 17 април 2002 г., Sada/Комисия (T‑325/00, EU:T:2002:101, т. 37), според която разпоредбите на правото на Съюза, които предоставят право на финансови надбавки, трябва да се тълкуват стриктно, както и като тази, произтичаща от решения от 21 ноември 1991 г., Costacurta/Комисия (C‑145/90 P, EU:C:1991:435, т. 6), и от 19 септември 2018 г., HD/Парламент (T‑604/16, непубликувано, EU:T:2018:562, т. 133), според която поради месечния характер на разглежданите имуществени права въпросът дали условията за предоставянето им са изпълнени, трябва да се оценява месец по месец.

42

Действително, тъй като надбавката за дете на издръжка е надбавка, изплащана месечно, а за дете на възраст между 18 и 26 години — по „мотивирано заявление“, задължение на длъжностното лице е да уведоми администрацията за завършването на образованието на детето си, като ѝ съобщи незабавно датата, на която учебното заведение е обявило окончателните резултати, за да може тя веднага след това да спре изплащането на тази надбавка.

43

В случая както от приложение A.9 към жалбата, което съдържа академична справка за успех от 27 август 2021 г., издадена от университета, в който е била записана дъщерята на жалбоподателя, така и от електронното писмо на правната служба на същия университет, представено от жалбоподателя в рамките на процесуално-организационното действие от 7 декември 2023 г., е видно, че окончателните резултати са били обявени от университета на 2 юли 2021 г. — дата, на която впрочем дъщерята на жалбоподателя вече е можела да изтегли академична справка за успех. Вследствие на това, предвид съображенията, изложени в точки 38—40 по-горе, следва да се приеме, че считано от месеца, следващ датата, на която окончателните резултати са били обявени от учебното заведение, а именно август 2021 г., вече не може да се счита, че дъщерята на жалбоподателя е на негова издръжка, и същият вече не отговаря на условията за отпускане на надбавката за дете на издръжка.

44

От гореизложеното следва, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е отказала да предостави на жалбоподателя надбавката за дете на издръжка за юли 2021 г. Обратно, тя правилно му е отказала тази надбавка за август и септември 2021 г.

45

Такъв отказ не може да бъде поставен под въпрос от останалите доводи на жалбоподателя, с които той цели да докаже, че е имал право на надбавката за дете на издръжка както за август, така и за септември 2021 г. Първо, доколкото жалбоподателят поддържа, че според университета, посещаван от дъщеря му, както и белгийските власти, последната е запазила качеството на студент до края на септември 2021 г., следва да се приеме, както прави Комисията, че разглежданите разпоредби трябва да се тълкуват самостоятелно. Същевременно, както беше отбелязано в точки 38—40 по-горе, член 2, параграф 3, буква б) от приложение VII към Правилника трябва да се тълкува в смисъл, че трябва да се счита, че детето вече не продължава „образованието си“ по смисъла на тази разпоредба, именно от момента, в който окончателните резултати са били обявени от учебното заведение. Така е напълно възможно детето да завърши образованието си преди края на учебната година, дори и според университета или законодателството на държавата, в която се намира седалището му, това дете все още да може да се ползва от статута на студент до края на тази година.

46

Второ, твърдението, че за да се получи достъп до определени професии, е необходима университетска диплома, не е подкрепено по никакъв начин и най-вече изглежда в противоречие с претенциите в настоящата жалба. Всъщност следва да се констатира, че макар тази диплома да е била връчена на дъщеря му на 8 октомври 2021 г. (вж. т. 12 от жалбата), жалбоподателят не претендира, че отговаря на условията за предоставяне на разглежданите имуществени права и за октомври 2021 г. Освен това в точка 93 от жалбата жалбоподателят потвърждава, че дъщеря му си е намерила работа от 1 октомври 2021 г., т.е. една седмица преди връчването на дипломата.

47

Трето, що се отнася до твърдението на жалбоподателя в репликата, че даденото от Комисията тълкуване на разглежданите разпоредби противоречи на член 52 от Хартата на основните права и на принципа на равно третиране, следва да се отбележи, от една страна, че то изобщо не е подкрепено с доказателства, нито с доводи, и от друга страна, че във всички случаи подобен довод е изтъкнат и в рамките на второто основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, който ще бъде анализиран по-долу.

48

В самото начало следва да се отбележи, че тъй като жалбоподателят няма право на надбавката за дете на издръжка за август и септември 2021 г. (вж. т. 44 по-горе), той не може да претендира, както следва от точка 32 по-горе, и за надбавката за образование за тези месеци.

49

Следователно Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е отказала на жалбоподателя и надбавката за образование за август и септември 2021 г.

50

Що се отнася до останалата част, следва да се анализира, както бе посочено в точка 35 по-горе, дали условието за посещаване е изпълнено за юли 2021 г.

51

Според Комисията по същество това условие вече не е изпълнено, когато детето положи последния изпит, тъй като от този момент нататък то може да си намери работа и да се издържа. Това тълкуване изхожда от предпоставката, както и при надбавката за дете на издръжка, че детето завършва образованието си след полагането на последния изпит.

52

Такава предпоставка обаче е погрешна.

53

Всъщност, както беше отбелязано в точки 38—40 по-горе в рамките на анализа на условията за отпускане на надбавката за дете на издръжка, датата, която бележи края на обучението, е тази, на която учебното заведение е обявило окончателните резултати.

54

Така съображенията, изложени в точки 38—44 по-горе във връзка с надбавката за дете на издръжка, следва да се пренесат към анализа на условието за посещаване, предвидено в член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за отпускането на надбавката за образование.

55

От това произтича, че именно от момента, в който учебното заведение обяви окончателните резултати, трябва да се счита, че детето на длъжностното лице вече не посещава редовно учебно заведение по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника.

56

Тъй като обаче в случая окончателните резултати са били обявени още на 2 юли 2021 г. — дата, на която дъщерята на жалбоподателя вече е можела да изтегли академична справка за успех, следва да се констатира, че до тази дата трябва да се счита, че същата е посещавала редовно учебното заведение, в което се провежда образованието ѝ, така че жалбоподателят е отговарял на изискванията за отпускане на надбавката за образование за юли 2021 г.

57

Поради това следва да се направи изводът, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е отказала да отпусне на жалбоподателя надбавката за образование за юли 2021 г.

58

С оглед на гореизложените съображения първото обжалвано решение следва да се отмени в частта си, с която на жалбоподателя се отказват разглежданите имуществени права за юли 2021 г.

59

Сега следва да се определи дали другите основания, насочени срещу първото обжалвано решение, са от естество да доведат до отмяната на същото решение и в частта му, с която на жалбоподателя се отказват разглежданите имуществени права за август и септември 2021 г.

60

Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, тъй като той е дискриминиран спрямо длъжностно лице, чието дете завършва образованието си по време на втората изпитна сесия.

61

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

62

Според постоянната съдебна практика принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. По-конкретно, изискването положенията да са сходни, за да може да се определи дали е налице нарушение на принципа на равно третиране, трябва да се преценява с оглед на всички характерни за тези положения обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 8 март 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Директен ефект) (C‑205/20, EU:C:2022:168, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика).

63

Налага се обаче изводът, че положението на студент, който е положил успешно изпитите си по време на първата изпитна сесия, се различава от това на студент, който ще трябва да се яви на втората изпитна сесия с възможност отново да не успее и следователно да не завърши образованието си през същата академична учебна година. Всъщност в първия случай може да се приеме, че студентът вече е завършил образованието си, докато във втория студентът ще продължи обучението си и ще трябва да положи нови изпити, преди да може да завърши образованието си.

64

Следователно положението на жалбоподателя, чиято дъщеря е могла да се осведоми за окончателните си резултати на 2 юли 2021 г. (вж. т. 43 по-горе), не може валидно да се приравни на това на длъжностно лице, чието дете трябва да се яви след 2 юли 2021 г. на втората изпитна сесия.

65

При това положение второто основание следва да се отхвърли по същество.

66

Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на правна сигурност, жалбоподателят изтъква, че тълкуването от Комисията на разглежданите разпоредби създава правна несигурност, тъй като води служебно до възстановяване със задна дата на разглежданите имуществени права. Всъщност длъжностното лице не би могло да знае към момента на полагането на последния изпит на детето му дали то ще издържи успешно първата изпитна сесия, защото резултатите се съобщават едва впоследствие.

67

Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на добра администрация, жалбоподателят поддържа, че има объркване при обработването на досието му, тъй като в първото обжалвано решение Комисията е възприела позиция, идентична на тази в решението от 24 септември 2021 г., което обаче е отменено. В това отношение жалбоподателят уточнява, че Комисията не може да се позовава на факта, че тъй като решението, с което се уважава първата жалба по административен ред, не го уврежда, тя не е била длъжна да мотивира същото. Това объркване принудило жалбоподателя да подаде втора жалба по административен ред, със същия предмет като първата.

68

Комисията оспорва тези доводи.

69

Що се отнася, първо, до оплакването, изведено от нарушение на принципа на правна сигурност, следва да се отбележи, че то се отнася до положението, при което длъжностно лице, което декларира завършването на образованието на детето си в момента, в който узнае резултатите му, може да се наложи да възстанови със задна дата на основание член 85 от Правилника, какъвто би бил настоящият случай, ако жалбоподателят беше декларирал като крайна дата на обучението 2 юли 2021 г. Същевременно, доколкото нарушението на принципа на правна сигурност, ако се приеме за основателно, в случая би довело до отмяната на обжалваното решение само за юли 2021 г., но не и за август и септември 2021 г. (вж. т. 59 по-горе), настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено като неотносимо (вж. в този смисъл решение от 1 юни 2022 г., Cristescu/Комисия, T‑754/20, непубликувано, EU:T:2022:316, т. 171).

70

Що се отнася, на второ място, до оплакването, изведено от нарушение на принципа на добра администрация, следва да се отбележи най-напред, че доколкото жалбоподателят твърди липса на мотиви на решението, с което се уважава първата жалба по административен ред, и неадекватно разглеждане на неговото досие, което го принудило да се обърне към адвокат, за да изготви първата жалба по административен ред, тези доводи също са неотносими, тъй като се отнасят до законосъобразността на решението от 24 септември 2021 г., което обаче не е предмет на настоящата жалба.

71

По-нататък, фактът, че след отмяна поради нарушение на правото на изслушване администрацията приема идентично по същество решение, не противоречи на принципа на добра администрация, при положение че такова нарушение предполага само административното производство да бъде възобновено от етапа, засегнат от незаконосъобразността, а не непременно резултатът от това производство да бъде различен.

72

Накрая, както правилно поддържа Комисията, жалбоподателят при всички положения не е доказал, че твърдяното нарушение на принципа на добра администрация е имало въздействие върху основателността на първото обжалвано решение, което е от естество да доведе до неговата отмяна.

73

Затова настоящото основание трябва да бъде отхвърлено по същество.

74

С оглед на всичко гореизложено първото обжалвано решение следва да се отмени в частта, с която на жалбоподателя се отказват разглежданите имуществени права за юли 2021 г.

75

Тези основания са изведени, по същество, първото — от нарушение на правото на жалбоподателя да получи разглежданите имуществени права, а второто — от нарушение на член 85 от Правилника.

76

Жалбоподателят поддържа, че тъй като второто обжалвано решение се основава на първото обжалвано решение, което е незаконосъобразно поради причините, изложени в рамките на първите три основания, насочени срещу първото обжалвано решение, това второ решение трябва също да бъде отменено.

77

Комисията възразява, че тъй като първото обжалвано решение е законосъобразно, второто обжалвано решение не трябва да се отменя.

78

Тъй като в точка 74 по-горе Общият съд констатира, че първото обжалвано решение трябва да се отмени в частта, с която на жалбоподателя се отказват разглежданите имуществени права за юли 2021 г., същото важи и за второто обжалвано решение. Всъщност, тъй като това месечно плащане, видно от анализа на първото основание, насочено срещу първото обжалвано решение, не е „неоснователно получено“ по смисъла на член 85 от Правилника, от това произтича, че второто обжалвано решение трябва да бъде отменено в частта относно разглежданите имуществени права за юли 2021 г.

79

Сега трябва да се определи дали второто основание, насочено срещу второто обжалвано решение, е от естество да доведе до отмяна на същото решение и в частта относно разглежданите имуществени права за август и септември 2021 г.

80

Жалбоподателят поддържа, че е бил твърдо убеден, че може да получава разглежданите имуществени права до септември 2021 г., по-специално поради факта, от една страна, че няма разпоредба, нито съдебна практика, която да потвърждава практиката на PMO, и от друга страна — че администрацията му е изплатила 3500 евро „за отмяната“ на решението от 24 септември 2021 г. Освен това Комисията не била представила доказателства нито че той наистина е знаел, че изплащането на разглежданите имуществени права е неоснователно, нито че тази неоснователност е била до такава степен очевидна, че той не е могъл да не знае за нея.

81

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

82

Член 85 от Правилника гласи, че „[в]сяка неоснователно получена сума подлежи на възстановяване, при условие че получателят е знаел, че плащането е направено неоснователно или надплащането е толкова явно, че той не е могъл да не знае“. От този текст произтича, че за да може неоснователно платена сума да бъде възстановена, е необходимо да се докаже, че получателят действително е знаел за неоснователността на плащането или че надплащането е било толкова явно, че получателят не е могъл да не знае за него (вж. решение от 14 юни 2018 г., Spagnolli и др./Комисия (T‑568/16 и T‑599/16, EU:T:2018:347, т. 145 и цитираната съдебна практика).

83

В настоящия случай следва да се отбележи, че както е видно от решението за отхвърляне на втората жалба по административен ред и както Комисията уточнява в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, ОН е възнамерявал да основе второто обжалвано решение на втората хипотеза, предвидена в член 85 от Правилника.

84

Затова в анализа си Общият съд ще се ограничи до това да провери дали Комисията е можела да приеме, че надплащането е толкова явно, че жалбоподателят не е могъл да не знае за него.

85

Съгласно постоянната съдебна практика изразът „толкова явно“, който характеризира надплащането по смисъла на член 85, първа алинея от Правилника, не означава, че получателят на неоснователно платените суми е напълно освободен от всякакво усилие за разсъждение или проверка. Напротив, това възстановяване се дължи, когато става въпрос за грешка, която полагащо обичайно дължимата грижа длъжностно лице, за което се счита, че познава правилата относно възнагражденията, не може да не забележи (вж. решение от 18 юни 2019 г., Quadri du Cardano/Комисия (T‑828/17, непубликувано, EU:T:2019:422, т. 47 и цитираната съдебна практика).

86

По-нататък, не е необходимо съответното длъжностно лице да може при упражняването на своето задължение за полагане на дължимата грижа да определи с точност обхвата на допуснатата от администрацията грешка. В това отношение е достатъчно то да има съмнения в основателността на въпросните плащания, за да е длъжно да се обърне към администрацията с цел тя да извърши необходимите проверки (решение от 18 юни 2019 г., Quadri du Cardano/Комисия (T‑828/17, непубликувано, EU:T:2019:422, т. 49 и цитираната съдебна практика).

87

В случая следва да се отбележи, че както следва от точка 43 по-горе, окончателните резултати от обучението, което е преминала дъщерята на жалбоподателя, са обявени от учебното заведение още на 2 юли 2021 г. — дата, на която тя впрочем вече е можела да изтегли академична справка за успех. Освен това от преписката, с която разполага Общият съд, не е видно дъщерята на жалбоподателя да е продължила въпросното обучение или каквото и да било друго образование след 2 юли 2021 г., което би могло да обоснове правото на разглежданите имуществени права от август 2021 г. насетне.

88

С оглед на тези обстоятелства жалбоподателят е могъл да се съмнява, че считано от август 2021 г., вече не отговаря на условията за получаване на разглежданите имуществени права.

89

Следователно, тъй като неоснователността на плащането е очевидна, жалбоподателят не е могъл да не знае за нея.

90

С оглед на гореизложеното настоящото основание следва да се отхвърли, а второто обжалвано решение — да се отмени само в частта си относно разглежданите имуществени права за юли 2021 г.

91

Жалбоподателят поддържа по същество, че е претърпял имуществени вреди в размер на 2441,84 евро, съответстващи на сумата на разноските за адвокат, направени за изготвянето на първата му жалба по административен ред, поради нарушаването от страна на Комисията на принципите на добра администрация, правна сигурност и „предвидимост“, тъй като обжалваните решения са идентични на тези, които са били отменени с решението, с което е уважена първата жалба по административен ред.

92

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

93

Следва да се припомни, че разноските за адвокат, направени в хода на досъдебното производство, освен при изключителни обстоятелства, не могат да представляват поправима имуществена вреда, доколкото ангажирането на адвокат не е наложено от нормите на Правилника в досъдебната фаза и поради това то е от обхвата на личната отговорност на съответното длъжностно лице. Нищо в преписката по настоящото дело обаче не позволява да се установи наличието на такива изключителни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 23 февруари 2022 г., OA/ЕИСК, T‑671/20, непубликувано, EU:T:2022:82, т. 58 и цитираната съдебна практика).

94

Освен това, както беше посочено в точка 71 по-горе, фактът, че след отмяна поради нарушение на правото на изслушване администрацията приема идентично решение по същество, не противоречи на принципа на добра администрация, нито впрочем на принципа на правна сигурност и на „принципа на предвидимост“, по отношение на които жалбоподателят не е изложил никакви доводи, и следователно не може да представлява незаконосъобразност, позволяваща да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза.

95

Следователно искането на жалбоподателя за поправяне на имуществените вреди, които той твърди, че е претърпял, трябва да се отхвърли като неоснователно.

96

С оглед на всичко гореизложено обжалваните решения следва да се отменят в частта си относно разглежданите имуществени права за юли 2021 г., а жалбата следва да се отхвърли в останалата си част.

97

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

98

След като Комисията е загубила делото по основната част от исканията си, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

Поради изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав)

реши: