1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, на член 325, параграф 1 ДФЕС, на член 2, параграф 1 от Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности, подписана в Брюксел на 26 юли 1995 г. (ОВ C 316, 1995 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 12, стр. 51, наричана по-нататък „Конвенцията за ЗФИ“), на Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията (ОВ L 354, 2006 г., стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 51, стр. 55), на член 49, параграф 1, последно изречение и член 53 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на принципа на предимство на правото на Съюза.

2

Запитването е отправено в рамките на производство по извънредни молби за отмяна, подадени от C.A.A. и C.V. с искане да се отменят влезлите в сила присъди, с които C.A.A е признат за виновен за престъпленията търговия с влияние, пасивна корупция и злоупотреба със служебно положение, а C.V. — злоупотреба със служебно положение.

3

Решение 2006/928 е прието в контекста на присъединяването на Румъния към Европейския съюз, предвидено за 1 януари 2007 г., на основание в частност на членове 37 и 38 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 203), влязъл в сила на 1 януари 2007 г.

4

Съображения 1—6 и 9 от това решение гласят:

[…]

5

Член 1 от Решение 2006/928 предвижда:

„До 31 март всяка година, а за първи път — в срок до 31 март 2007 г., Румъния докладва на Комисията за напредъка, направен по отношение на постигането на всяка от целите, посочени в приложението.

Комисията може по всяко време да предоставя техническа помощ посредством различни дейности и да събира и обменя информация във връзка с наблюдаваните цели. Комисията може също така по всяко време да организира експертни мисии в Румъния за тази цел. Румънските власти оказват необходимата подкрепа в този контекст“.

6

Приложението към това решение има следния текст:

„Показатели, които Румъния трябва да постигне, посочени в член 1:

7

Принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) е закрепен в член 15, параграф 2 от Constituția României (Конституция на Румъния), който гласи, че „[з]аконите действат занапред, с изключение на по-благоприятните наказателни и административно- наказателни закони“.

8

Член 147, параграфи 1 и 4 от Конституцията на Румъния предвижда:

1.   Обявените за противоконституционни разпоредби на действащите закони и делегирани законодателни актове, както и на парламентарните правилници, престават да пораждат правно действие 45 дни след публикуването на решението на Curtea Constituțională [Конституционен съд, Румъния], освен ако в този срок парламентът или съответно правителството не приведе противоконституционните разпоредби в съответствие с Конституцията. През този срок действието на обявените за противоконституционни разпоредби се спира по силата на закона.

[…]

4.   Актовете на Curtea Constituțională [Конституционен съд] се публикуват в Monitorul Oficial al României. От датата на публикуването им тези актове са задължителни за всички и произвеждат правно действие само за в бъдеще“.

9

На 1 февруари 2014 г. влиза в сила Legea nr. 286/2009, privind Codul penal (Закон № 286/2009 — Наказателен кодекс) от 17 юли 2009 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 510, 24 юли 2009 г., наричан по-нататък „Наказателният кодекс“).

10

Обхватът на принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), закрепен в член 15, параграф 2 от Конституцията на Румъния, е конкретизиран в член 5, параграф 1 от Наказателния кодекс, съгласно който:

„Ако между извършването на престъплението и влизането в сила на присъдата последват един или повече наказателни закони, прилага се най-благоприятният от тях“.

11

Член 154, параграф 1 от Наказателния кодекс предвижда:

„Давността за наказателно преследване е:

12

Преди влизането в сила на Наказателния кодекс разпоредбата за прекъсването на наказателната давност е предвиждала следното:

„Давността по член 122 се прекъсва с всяко предприето по делото действие, което съгласно закона подлежи на съобщаване на разследвания или обвиняемия в хода на наказателното производство“.

13

В редакцията си със Закон № 286/2009 член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс е предвиждал:

„Давността за наказателно преследване се прекъсва с всяко процесуално действие, предприето по делото“.

14

Посоченият член 155, параграф 1 е изменен по следния начин с Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 71/2022, pentru modificarea articolului 155 alineatul (1) din Legea nr. 286/2009 privind Codul penal (Извънредно правителствено постановление № 71/2022 за изменение на член 155, параграф 1 от Закон № 286/2009 — Наказателен кодекс) от 30 май 2022 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 531, 30 май 2022 г., наричано по-нататък „OUG № 71/2022“):

„Давността за наказателно преследване се прекъсва с всяко предприето по делото процесуално действие, което съгласно закона подлежи на съобщаване на заподозрения или обвиняемия“.

15

Член 426 от Legea nr. 135/2010, privind Codul de procedură penală (Закон № 135/2010 — Наказателно-процесуален кодекс) от 1 юли 2010 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 486, 15 юли 2010 г.), в приложимата му в главното производство редакция, е озаглавен „Случаи на допускане на извънредни молби за отмяна“ и буква b) от него предвижда:

„Извънредна молба за отмяна може да се подава срещу влезли в сила присъди в следните случаи:

[…]

16

С присъда от 30 април 2020 г. на Tribunalul Brașov (Окръжен съд Брашов, Румъния), влязла в сила с присъда на Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов, Румъния) от 1 февруари 2022 г., C.A.A. и C.V. са признати за виновни, съответно — C.A.A. — за търговия с влияние, пасивна корупция и злоупотреба със служебно положение, а C.V. — за злоупотреба със служебно положение, във връзка с процедури за възлагане на обществени поръчки в Румъния. C.A.A. е осъден на 7 години и 10 месеца лишаване от свобода и наред с това е лишен от правото за срок от 5 години да упражнява някои права. C.V. е условно осъден за злоупотреба със служебно положение на 2 години лишаване от свобода, като изпитателният му срок е 3 години.

17

На 1 февруари 2022 г. въз основа на осъдителната присъда Tribunalul Brașov (Окръжен съд Брашов) издава заповед за изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на C.A.A.

18

В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция излага национална съдебна практика по член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс, в редакцията му със Закон № 286/2009, която може да има решаващо значение за положението на молителите по главното производство.

19

Тази юрисдикция отбелязва, първо, че с решение № 297 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) от 26 април 2018 г., публикувано на 25 юни 2018 г. (наричано по-нататък „решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд)“), е уважено искане за установяване на противоконституционност на тази разпоредба в частта, в която предвижда давността за наказателно преследване да се прекъсва с „всяко процесуално действие“.

20

Curtea Constituțională (Конституционен съд) в частност изтъква, че разпоредбата не осигурява предвидимост и не е съобразена с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, тъй като изразът „всяко процесуално действие“ обхваща и действия, които не се съобщават на заподозрения или обвиняемия, а това е пречка той да узнае за обстоятелството, че във връзка с наказателната му отговорност започва да тече нова давност.

21

Посоченият съд също така констатира, че член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс, в редакцията му преди да влезе в сила Закон № 286/2009, е отговарял на условията за предвидимост, въведени от съответните конституционни разпоредби, тъй като е предвиждал, че давността за наказателно преследване се прекъсва само с действия, които съгласно закона подлежат на съобщаване на разследвания или обвиняемия.

22

Второ, от дадените от запитващата юрисдикция разяснения следва, че след решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) националният законодател в продължение на години не предприема действия за заместването на обявената за противоконституционна разпоредба на член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс.

23

Трето, запитващата юрисдикция пояснява, че с решение № 358 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) от 26 май 2022 г., публикувано на 9 юни 2022 г. (наричано по-нататък „решение № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд)“), е уважено ново искане за установяване на противоконституционност на член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс. В това решение Curtea Constituțională (Конституционен съд) изяснява, че по своето правно действие постановеното от него решение № 297/2018 е просто установително решение за противоконституционност. Като подчертава, че законодателят не е предприел действия след постановяването на решение № 297/2018 и като съвкупна последица от това конституционно решение и липсата на действия от страна на законодателя отново се е стигнало до неяснота и непредвидимост на правното положение във връзка с приложимите правила за прекъсването на давността за наказателно преследване, което пък е довело до непоследователност в съдебната практика, Curtea Constituțională (Конституционен съд) констатира, че между датата на публикуване на решение № 297/2018 и влизането в сила на нормативен акт, който да закрепва приложимата норма, румънското „позитивн[о] право не съдържа нито една хипотеза на прекъсване на давността за наказателно преследване“.

24

Четвърто, от преюдициалното запитване следва, че на 30 май 2022 г., тоест след постановяването, но преди публикуването на решение № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), въз основа на делегираните си законодателни правомощия румънското правителство приема OUG № 71/2022, в сила от същия ден, и с него изменя член 155, параграф 1 от Наказателния кодекс в смисъл, че давността за наказателно преследване се прекъсва с всяко процесуално действие, което подлежи на съобщаване на заподозрения или обвиняемия.

25

Пето, запитващата юрисдикция посочва, че с решение № 67/2022 от 25 октомври 2022 г., публикувано на 28 ноември 2022 г., Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) изяснява, че в румънското право правилата за прекъсването на давността за наказателно преследване са част от материалното наказателно право и следователно попадат в обхвата на принципа за недопускане на обратно действие на наказателния закон, освен доколкото не следва друго от принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), така както е гарантиран в частност в член 15, параграф 2 от Конституцията на Румъния.

26

Затова Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) постановява, че по принцип е допустимо подаването на извънредни молби за отмяна на влезли в сила осъдителни присъди въз основа на решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), които се явяват по-благоприятен наказателен закон (lex mitior). Такава възможност обаче според посочения съд е изключена, когато в производството, в което е постановена влязлата в сила осъдителна присъда, въззивният съд вече е разгледал въпроса дали наказателното преследване не е изключено по давност.

27

На основание член 426, буква b) от Закон № 135/2010 — Наказателно-процесуален кодекс, в приложимата му редакция към спора по главното производство, C.A.A. и C.V. подават до Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов), запитващата юрисдикция, извънредни молби за отмяна на осъдителната присъда от 30 април 2020 г., спомената в точка 16 от настоящото определение, като посочват, че са били осъдени, въпреки че е имало доказателства за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, а именно изтичането на наказателната давност. Към деня, в който подава извънредна молба за отмяна — 21 юни 2022 г. — C.A.A. е лишен от свобода.

28

Въз основа на принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) молителите изтъкват, че за тях наказателното преследване е изключено по давност вследствие на решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд).

29

По същество те твърдят, че между датата на публикуване на решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), а именно 25 юни 2018 г., и датата на публикуване на решение № 358/2022 на същия съд, а именно 9 юни 2022 г., румънското право не е предвиждало нито едно основание за прекъсване на давността за наказателно преследване.

30

След като през времето между тези две дати позитивното право не е предвиждало нито едно основание за прекъсване на давността за наказателно преследване, това само по себе си съставлявало по-благоприятен наказателен закон, който трябва да се приложи спрямо тях по силата на принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), закрепен в частност в Конституцията на Румъния.

31

Ако се възприеме това тълкуване, запитващата юрисдикция констатира, че предвид момента на извършване на престъпленията, довели до осъждането на молителите по главното производство, предвидената за тези престъпления давност ще е изтекла преди влизането в сила на присъдата на тези молители, което ще доведе до прекратяване на наказателното производство и до невъзможност за осъждането им.

32

Именно в този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали е съвместимо с правото на Съюза тълкуването, защитавано от молителите в главното производство. Тази юрисдикция отбелязва най-напред, че въпросното тълкуване би довело до освобождаването на тези лица от наказателна отговорност за престъпления, съставляващи корупция, при все че Решение 2006/928 задължава Румъния да се бори ефикасно с тези престъпления и да налага наказания с възпиращ ефект за тях.

33

Тя подчертава също, че предмет на делото по главното производство са както престъпления, съставляващи корупция, в тесния смисъл на думата, тоест престъпленията пасивна корупция и търговия с влияние, във връзка с процедури за възлагането на обществени поръчки, така и престъпления, приравнени на престъпления, съставляващи корупция — злоупотреба със служебно положение, също извършени в рамките на обществени поръчки от държавни служители, един от които е заемал особено важна длъжност в орган на местната администрация.

34

По-нататък, запитващата юрисдикция посочва, че защитаваното от молителите в главното производство тълкуване, което би довело до освобождаването им от наказателна отговорност, трябва да се разгледа през призмата и на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, на член 325, параграф 1 ДФЕС и на член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ. Според нея тези разпоредби, които се отнасят до защитата на финансовите интереси на Съюза, са приложими в случая, защото престъпленията по главното производство са извършени във връзка с процедури за възлагане на обществени поръчки, които са финансирани с обществени средства и са довели до начисляването на данък върху добавената стойност (ДДС).

35

В тази насока същата юрисдикция отбелязва, че бюджетът на Съюза в частност се финансира от преведените от държавите членки суми, които са процент от брутния национален доход. Ето защо тя счита, че действията, които увреждат националния бюджет, имат значение за размера на вноската на държавата членка в бюджета на Съюза, като така косвено засягат финансовите интереси на Съюза.

36

Накрая, запитващата юрисдикция посочва, че преюдициалното ѝ запитване трябва да се разгледа през призмата и на член 49, параграф 1, последно изречение и на член 53 от Хартата, доколкото — с оглед на дадения от Съда отговор — на националния съд може да се наложи да приложи принципа на по-благоприятния наказателен закон, както и да провери дали националните стандарти за защита, резултат от последиците, които имат решенията на Curtea Constituțională (Конституционен съд), са съобразени с принципа на предимство на правото на Съюза.

37

Запитващата юрисдикция уточнява, че последиците от решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) за давността за наказателно преследване са довели до прекратяването на наказателното производство по особено голям брой дела, от което са възникнали значителни вреди, както и до възобновяването на дела, окончателно решени през периода между 25 юни 2018 г., когато е публикувано решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), и 30 май 2022 г., когато влиза в сила OUG № 71/2022; това направило по-неефикасна работата на цялата съдебна система, която се лишила от едно от основните си средства за борбата с корупцията.

38

В допълнение, тя посочва, че в доклада си от 22 ноември 2022 г. до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на Румъния по механизма за сътрудничество и проверка (COM(2022) 664 final) Комисията споделя опасенията си за голямото отражение, което има тази съдебна практика за висящите наказателни дела, и особено за делата за корупция.

39

При тези обстоятелства Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

40

С решение на председателя на Съда от 30 март 2023 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяването на решение по дело Lin (C‑107/23 PPU).

41

След като на 24 юли 2023 г.Съдът постанови решение по дело Lin (C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606), в същия ден председателят на Съда разпореди производството да бъде възобновено.

42

Запитващата юрисдикция, на която секретариатът изпрати това решение, уведоми Съда, че поддържа преюдициалното си запитване.

43

В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция иска настоящото дело да се разгледа по реда на бързото производство, предвидено в член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

44

Предвид решението за произнасяне с мотивирано определение съгласно член 99 от Процедурния правилник, липсва основание за произнасяне по това искане.

45

Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 21 март 2023 г., Mercedes-Benz Group (Отговорност на производителите на превозни средства, снабдени с измервателно-коригиращи устройства), C‑100/21, EU:C:2023:229, т. 52 и цитираната съдебна практика).

46

От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 21 март 2023 г., Mercedes-Benz Group (Отговорност на производителите на превозни средства, снабдени с измервателно-коригиращи устройства), C‑100/21, EU:C:2023:229, т. 53 и цитираната съдебна практика).

47

В настоящия случай предмет на първия въпрос на запитващата юрисдикция е по-специално тълкуването на член 325, параграф 1 ДФЕС и на член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, които се отнасят до защитата на финансовите интереси на Съюза.

48

Видно от точка 16 от настоящото определение, спорът по главното производство се отнася до престъпленията пасивна корупция, търговия с влияние и злоупотреба със служебно положение, извършени във връзка с процедури за възлагане на обществени поръчки в Румъния.

49

За разлика от престъпленията, съставляващи корупция, по някои от споровете по делото, по което е постановено решение 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др. (C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034), които са извършени във връзка с процедури за възлагане на обществени поръчки, отчасти финансирани с европейски средства, в преписката на разположение на Съда по настоящото дело не се открива никаква индиция, че финансовите интереси на Съюза са накърнени от престъпленията, предмет на спора в главното производство.

50

По-специално фактът, че в съответните процедури за възлагане на обществени поръчки е начислен ДДС, не е достатъчен, за да се приеме, че са накърнени финансовите интереси на Съюза. Аналогично, не е достатъчно и посоченото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че извършените престъпления са можели да увредят националния бюджет, което на свой ред би могло да има значение за размера на вноската на Румъния в бюджета на Съюза.

51

От предходното следва, че първият въпрос, доколкото се отнася до тълкуването на член 325, параграф 1 ДФЕС и на член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство. Ето защо в тази си част посоченият въпрос е явно недопустим.

52

Съгласно член 99 от Процедурния правилник когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

53

Уместно е да се припомни също, че съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, се основава на ясно разделение на функциите между Съда и националните юрисдикции. От една страна, Съдът е оправомощен не да прилага правилата на правото на Съюза към конкретни случаи, а само да се произнася по тълкуването на Договорите и на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 18 май 2021 г., Asociația Forumul Judecătorilor din România и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 201 и цитираната съдебна практика). От друга страна, съгласно точка 11 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C 380, 2019 г., стр. 1), националните юрисдикции трябва да направят по делата, висящи пред тях, конкретните изводи от насоките за тълкуване, дадени от Съда (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2018 г., Roche Lietuva, C‑413/17, EU:C:2018:865, т. 43).

54

Въпреки съмненията, изразени от запитващата юрисдикция, в случая Съдът счита, че исканото от нея тълкуване на правото на Съюза се налага недвусмислено от решения от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др. (C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034), и от 24 юли 2023 г., Lin (C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606). Ето защо по настоящото дело следва да се приложи член 99 от Процедурния правилник.

55

Както следва от точка 53 от настоящото определение, запитващата юрисдикция трябва да направи по спора в главното производство конкретните изводи от насоките за тълкуване, които произтичат от тази практика на Съда.

56

Доколкото са допустими, въпросите на запитващата юрисдикция, които следва да се разгледат заедно, се отнасят до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, на член 49, параграф 1, последно изречение и член 53 от Хартата, както и на Решение 2006/928.

57

От мотивите на акта за преюдициално запитване обаче личи, че съмненията на запитващата юрисдикция, породили тези въпроси, по същество се отнасят до тълкуването на разпоредбите от правото на Съюза, които задължават държавите членки да водят ефективна борба с корупцията, от една страна, и до тълкуването на гаранциите, произтичащи от принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, от друга.

58

При тези условия посочените въпроси следва да се разгледат през призмата само на Решение 2006/928 и на член 49, параграф 1 и член 53 от Хартата.

59

Следователно с въпросите си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали цитираните в предходната точка разпоредби от правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка са длъжни да оставят без приложение, от една страна, решенията на конституционния съд на тази държава членка, с които националната законодателна разпоредба относно основанията за прекъсване на наказателната давност е обезсилена поради противоречие с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията с изискванията му за предвидимост и точност на наказателния закон, и от друга страна, решението на върховния съд на тази държава членка, от което следва, че произтичащите от тази конституционна практика правила относно основанията за прекъсване на наказателната давност могат да се прилагат с обратна сила като по-благоприятен наказателен закон (lex mitior), за да се преразглеждат влезли в сила осъдителни присъди, като се има предвид, че като последица от посочените решения ще бъдат прекратени по давност значителен брой наказателни дела, в това число дела във връзка с корупция.

60

Съдът вече е имал случай да постанови, че докато не бъде отменено, Решение 2006/928 е задължително в своята цялост за Румъния и че показателите, които са упоменати в приложението към него, са насочени към това да се гарантира зачитането от тази държава членка на правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС, и имат задължителен характер за посочената държава членка, в смисъл че последната е длъжна да предприеме подходящи мерки за постигането на тези цели, като по силата на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, надлежно вземе предвид изготвените от Комисията въз основа на посоченото решение доклади, и в частност формулираните в тези доклади препоръки (решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 175).

61

Сред показателите, упоменати в приложението към Решение 2006/928, са „[к]ато се опира на вече постигнатия напредък, да продължи провеждането на професионални и безпристрастни разследвания по твърдения за корупция на високо равнище“ (трети показател), както и да „предприеме по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, по-специално на равнище местно управление“ (четвърти показател).

62

Видно от тези показатели, които са обвързващи за Румъния, Решение 2006/928 въвежда задължение за Румъния да се бори ефективно с корупцията по принцип и в частност с корупцията на високо равнище, по-специално на равнище местно управление. В тази насока от акта за преюдициално запитване става ясно, че C.A.A. е заемал важна ръководна длъжност в орган на местната администрация в Румъния.

63

За да изпълни изискванията на това решение, съгласно които е необходимо предотвратяване и борба с корупция като посочената в предходната точка, Румъния е длъжна да предвиди ефективни и възпиращи наказателни санкции (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др. (C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 190 и 191).

64

Освен това Румъния трябва да гарантира, че нейните наказателни и наказателно-процесуални норми позволяват ефективно санкциониране на престъпленията, които съставляват корупция. В този смисъл, макар че предвижданите санкции и установяваните наказателни производства за борба с тези престъпления са от компетентността на тази държава членка, тази компетентност е ограничена не само от принципите на пропорционалност и на равностойност, но и от принципа на ефективност, който изисква посочените санкции да имат ефективен и възпиращ характер. Това изискване за ефективност по необходимост обхваща както наказателните производства и санкциите за престъпленията, които съставляват корупция, така и прилагането на наложените наказания, тъй като, ако не се изпълняват ефективно, санкциите не могат да са ефективни и възпиращи (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др. (C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 192).

65

В настоящия случай от обяснението на запитващата юрисдикция, обобщено в точки 18—26 от настоящото определение, следва, че от една страна, вследствие на решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) през периода от 25 юни 2018 г., датата на публикуване на решение № 297/2018, до 30 май 2022 г., датата на влизане в сила на OUG № 71/2022, румънското право не е предвиждало нито една хипотеза на прекъсване на давността за наказателно преследване, а от друга страна, съгласно решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) правилото, произтичащо от тази конституционна практика, може да се изтъква като по-благоприятен наказателен закон (lex mitior), и то включително за да се преразглеждат влезли в сила осъдителни присъди.

66

Що се отнася до конкретните последици, които би могла да има тази съдебна практика, запитващата юрисдикция посочва, че ако по делото в главното производство се приложи като по-благоприятен наказателен закон (lex mitior) правилото, произтичащо от решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), а именно че през описания в предходната точка период румънското право не е предвиждало основания за прекъсване на давността за наказателно преследване, като последица от това давността за обсъжданите в главното производство престъпления ще е изтекла преди влизането в сила на осъдителните присъди на молителите в главното производство, което ще доведе до прекратяване на наказателното производство и до невъзможност за осъждането им.

67

Запитващата юрисдикция също така подчертава, че решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) биха могли да се отразят на „особено голям брой дела“, включително дела, приключили с влезли в сила осъдителни присъди, които ще могат да бъдат оспорени с извънредни молби за отмяна като разглежданите в главното производство.

68

Също така данните, представени от Комисията в доклада ѝ, споменат в точка 38 от настоящото определение и изготвен в изпълнение на член 2 от Решение 2006/928, потвърждават наличието на риск да не могат да бъдат наказани множество случаи на корупция поради изключването по давност на наказателното преследване за тях. Всъщност според този доклад, изтъкнат от запитващата юрисдикция, решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) биха могли да доведат „до прекратяване на наказателното производство и снемане на наказателната отговорност при значителен брой дела“, а „прекратяването на наказателното производство при такъв голям брой дела за корупция може да има значително въздействие върху усилията за борба с корупцията по високите етажи на властта“.

69

От изложените обстоятелства може да се заключи, че правното положение, което произтича от прилагането на решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) и решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), поражда системен риск от безнаказаност за престъпленията, които съставляват корупция, особено при делата, чиято сложност изисква по-дълго събиране на доказателства от страна на органите на наказателното производство (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2023 г., Lin,C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 91).

70

Наличието на такъв системен риск от безнаказаност обаче е несъвместимо с изискванията на Решение 2006/928, припомнени в точки 59—61 от настоящото определение.

71

В това отношение е задача на първо място на националния законодател да вземе необходимите мерки, за да изпълни тези изисквания, като приеме необходимите разпоредби или измени съществуващите разпоредби, за да гарантира, че приложимият ред при преследването и санкционирането на престъпленията, които съставляват корупция, в това число правилата за давността за наказателно преследване, ще са в съответствие с разпоредбите на Решение 2006/928. Този ред трябва да е така организиран, че да не води поради присъщи за него особености до системен риск от безнаказаност за деянията, съставляващи такива престъпления, а същевременно да осигурява защитата на основните права на обвиняемите лица (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 93).

72

Правно положение, при което в дадена държава членка уредбата на прекъсването на давността за наказателно преследване е обезсилена и съответно лишена от действие от конституционния съд на тази държава членка, без националният законодател да коригира това положение в продължение на близо четири години, е несъвместимо с припомненото в точки 59—61 от настоящото определение задължение да се гарантира, че престъпленията, които съставляват корупция и са извършени на територията на страната, ще се наказват с ефективни и възпиращи наказателни санкции. Всъщност подобно положение — което се отразява на разпоредба с общо действие, която се е прилагала към целия наказателен процес и чието незаместване след обявяването ѝ за противоконституционна не е било предвидимо нито за органите на наказателното преследване, нито за наказателните съдилища — съдържа присъщия риск поради изтичането на давността да не могат да бъдат наказани множество случаи на корупция, особено при делата, чиято сложност изисква по-дълго събиране на доказателства от страна на органите на наказателното производство (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 94).

73

Има постоянна съдебна практика в смисъл, че съгласно принципа на предимство на правото на Съюза, ако му е невъзможно да даде тълкуване на националната правна уредба, което да е в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на това право по отнесения до него спор, като при необходимост сам вземе решение да остави без приложение всяка национална уредба или практика, дори да е по-късна, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на тази национална уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред (решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 95).

74

В настоящия случай показателите, упоменати в приложението към Решение 2006/928, са формулирани ясно и точно и не са обвързани с никакви условия, поради което имат директен ефект (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 253).

75

Ето защо по принцип задачата на националните съдилища е да осигурят пълното действие на задълженията, произтичащи от това решение, и да оставят без приложение вътрешните разпоредби, които в рамките на производствата по дела за корупция са пречка за прилагането на ефективни и възпиращи санкции за борба с такива престъпления (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 194).

76

Това съответно сочи, че по принцип националните съдилища са длъжни в съответствие с Решение 2006/928 да оставят без приложение решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), от които следва, че през периода от 25 юни 2018 г., датата на публикуване на решение № 297/2018, до 30 май 2022 г., датата на влизане в сила на OUG № 71/2022, румънското право не е предвиждало нито едно основание за прекъсване на давността за наказателно преследване, доколкото като последица от тези решения се стига до изключване по давност на наказателното преследване за голям брой случаи на корупция и съответно се създава системен риск от безнаказаност за такива престъпления, както бе констатирано в точка 66 от настоящото определение (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 98).

77

Също така националните съдилища по принцип са длъжни в съответствие с тези разпоредби да оставят без приложение решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), доколкото това решение дава възможност изключването на наказателното преследване по давност като последица от решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) да се изтъква като по-благоприятен наказателен закон (lex mitior) в случаи на корупция и съответно увеличава системния риск от безнаказаност за такива престъпления (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 99).

78

Необходимо е обаче да се провери и дали задължението да се оставят без приложение подобни съдебни решения, не е в противоречие със защитата на основните права в случай като обсъждания в главното производство (решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 100).

79

В тази насока следва да се отбележи, на първо място, че наказателните производства, образувани за престъпления, съставляващи корупция, представляват прилагане на задълженията на Румъния съгласно Решение 2006/928, и следователно на правото на Съюза, по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Ето защо основните права, гарантирани от Хартата на съответните лица по главното производство, трябва да бъдат спазвани (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др. (C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 204).

80

Както постановява Съдът в точка 109 от решение от 24 юли 2023 г., Lin (C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606), задължението на националните съдилища да оставят без приложение решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) и решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), не е годно по естеството си да засегне нито принципа на предвидимост, точност и недопускане на обратно действие при престъпленията и наказанията, нито принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), така както са гарантирани в член 49, параграф 1 от Хартата.

81

На второ място, следва да се припомни, че когато юрисдикция на държава членка трябва да провери — както в настоящия случай — дали национална разпоредба или мярка, с която се прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, е съвместима с основните права в хипотеза, при която действията на държавите членки не се регламентират изцяло от това право, националните органи и юрисдикции запазват възможността да прилагат националните стандарти за защита на основните права, стига прилагането им да не накърнява равнището на защита, предвидено от Хартата съгласно тълкуването ѝ от Съда, нито предимството, единството и ефективността на правото на Съюза (решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 110).

82

В точка 111 от решение от 24 юли 2023 г., Lin (C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606), Съдът установява, че постановките, възприети в решения № 297/2018 и № 358/2022 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), както и в решение № 67/2022 на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), почиват на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията и на принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), така както са гарантирани от Конституцията на Румъния, като тези принципи трябва да се разглеждат като националния стандарт за защита на основните права.

83

От точка 118 от решение от 24 юли 2023 г., Lin (C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606), по същество следва, че румънските съдилища не са длъжни да оставят без приложение националната съдебна практика, упомената в предходната точка, в съответствие с Решение 2006/928, въпреки наличието на системен риск от безнаказаност за престъпленията, съставляващи корупция, доколкото тази национална съдебна практика се основава на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, така както е гарантиран в националното право, с изискванията му за предвидимост и точност на наказателния закон, в това число на режима на наказателната давност.

84

От друга страна, предвид необходимостта да се постигне равновесие между националния стандарт за защита, свързан с принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), и разпоредбите на Решение 2006/928, прилагането на въпросния стандарт от страна на националния съд, за да преразгледа въпроса за прекъсването на давността за наказателно преследване с процесуални действия, извършени преди 25 юни 2018 г., датата на публикуване на решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд), трябва да се смята за годно по естеството си да накърни предимството, единството и ефективността на правото на Съюза по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 76 от настоящото определение (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 123).

85

Ето защо следва да се приеме, че в съдебни производства, в които се санкционират по наказателен път престъпления, съставляващи корупция, националните съдилища не могат да прилагат упоменатия в точка 62 от настоящото определение национален стандарт за защита, свързан с принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), за да преразглеждат въпроса за прекъсването на давността за наказателно преследване с процесуални действия, извършени преди 25 юни 2018 г., датата на публикуване на решение № 297/2018 на Curtea Constituțională (Конституционен съд) (вж. в този смисъл решение от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 124).

86

При това положение на отправените въпроси следва да се отговори, че Решение 2006/928 трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка не са длъжни да оставят без приложение решенията на конституционния съд на тази държава членка, с които националната законодателна разпоредба относно основанията за прекъсване на наказателната давност е обезсилена поради противоречие с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, така както е гарантиран в националното право, с изискванията му за предвидимост и точност на наказателния закон, включително ако като последица от посочените решения ще бъдат прекратени по давност значителен брой наказателни дела, в това число дела във връзка с престъпления, съставляващи корупция. За сметка на това цитираното решение трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка са длъжни да оставят без приложение национален стандарт за защита, свързан с принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), който позволява включително при оспорването на влезли в сила присъди да се преразглежда въпросът за прекъсването на давността за наказателно преследване по такива дела с процесуални действия, извършени преди обезсилването на разпоредбата.

87

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията

трябва да се тълкува в смисъл, че

съдилищата на държавата членка не са длъжни да оставят без приложение решенията на конституционния съд на тази държава членка, с които националната законодателна разпоредба относно основанията за прекъсване на наказателната давност е обезсилена поради противоречие с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, така както е гарантиран в националното право, с изискванията му за предвидимост и точност на наказателния закон, включително ако като последица от посочените решения ще бъдат прекратени по давност значителен брой наказателни дела, в това число дела във връзка с престъпления, съставляващи корупция.

За сметка на това цитираното решение трябва да се тълкува в смисъл, че

съдилищата на държавата членка са длъжни да оставят без приложение национален стандарт за защита, свързан с принципа за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), който позволява включително при оспорването на влезли в сила присъди да се преразглежда въпросът за прекъсването на давността за наказателно преследване по такива дела с процесуални действия, извършени преди обезсилването на разпоредбата.