Преюдициално запитване от Bundesfinanzhof (Германия), постъпило на 8 февруари 2023 г. — M-GbR/Finanzamt O

(Дело C-68/23, Finanzamt O)

(2023/C 179/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: M-GbR

Ответник: Finanzamt O

Преюдициални въпроси

Налице ли е ваучер за конкретна цел по смисъла на член 30а, точка 2 от Директивата за ДДС (1), когато:

—	мястото на доставка на услугите, за които се отнася ваучерът, е всъщност известно, доколкото тези услуги следва да бъдат предоставени на крайни потребители на територията на дадена държава членка,

—

но вследствие на фикцията по член 30б, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директивата за ДДС, съгласно която прехвърлянето на ваучера между данъчнозадължени лица се счита за доставка на услугата, за която се отнася ваучерът, се стига до доставка на услуга на територията на друга държава членка?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен (и следователно в настоящия случай е налице ваучер за множество различни плащания), трябва ли да се приеме, че член 30б, параграф 2, първа алинея от Директивата за ДДС, съгласно който действителното предоставяне на услугите срещу представянето на ваучер за множество различни плащания, приет от доставчика като заплащане или част от заплащане, се облага с ДДС съгласно член 2 от посочената директива, докато всяко предходно прехвърляне на този ваучер за множество различни плащания не подлежи на облагане с ДДС, не допуска данъчно задължение на друго основание (решение на Съда на ЕС от 3 май 2012 г., Lebara, C-520/10, EU:C:2012:264)?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива (ЕС) 2016/1065 на Съвета от 27 юни 2016 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери (ОВ L 177, 2016 г., стр. 9).