–

за Sumitomo Chemical Agro Europe SAS, от M. Grunchard, M. Ombredane, avocates, и K. Van Maldegem, advocaat,

–

за Agence nationale de sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail (ANSES), от F. Pinet, avocat,

–

за френското правителство, от M. de Lisi, B. Fodda, и B. Travard, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от R. Lindenthal, M. Noll-Ehlers и F. Thiran, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно пускането на пазара на биоциди (ОВ L 123, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 24, стр. 67), членове 66 и 67 от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 2012 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 334/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. (ОВ L 103, 2014 г., стр. 22) (наричан по-нататък „Регламент № 528/2012“), и член 4, параграф 2 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 2003 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Sumitomo Chemical Agro Europe SAS, от една страна, и Agence nationale de sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail (Национална агенция за безопасност на храните, околната среда и труда, ANSES) (Франция) и Compagnie européenne de réalisations antiparasitaires SAS France (CERA), от друга страна, по повод отказа да се предостави достъп до целия доклад на тази агенция, в който се заключава, че две активни вещества, съдържащи се в биоциди, предлагани на пазара от Sumitomo Chemical Agro Europe и CERA, са технически равностойни.

3

Член 4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 204, наричана по-нататък „Орхуската конвенция“) е озаглавен „Достъп до информация за околната среда“ и гласи:

„1.   Всяка страна гарантира, че при спазване на следващите параграфи на този член държавните органи в отговор на искане за предоставяне на информация за околната среда предоставят на обществеността тази информация в рамките на националното законодателство […]

[…]

4.   Искането за информация за околната среда може да бъде отказано, ако разкриването на информацията би се отразило неблагоприятно върху:

[…]

[…]

Гореспоменатите основания за отказ се тълкуват ограничително, като се отчита общественият интерес от разкриване на информацията и като се взема предвид дали исканата информация се отнася до емисии в околната среда.

[…]“.

4

При спазване на преходните разпоредби, посочени в точка 13 от настоящото решение, Директива 98/8 е отменена, считано от 1 септември 2013 г., с Регламент № 528/2012, в първоначалната му редакция, който се прилага от тази дата.

5

Член 19 от тази директива, озаглавен „Поверителност“, предвижда в параграф 1:

„Без да се засяга Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободата на достъп до информация за околната среда [(ОВ L 158, 1990 г., стр. 56)], заявителят може да посочи на компетентния орган информацията, която той счита за търговски чувствителна и разкриването на която може да го засегне промишлено и търговски и която той желае да запази поверителна от всички лиц[а], различни от компетентните органи и [Европейската комисия]. За всеки отделен случай трябва да бъдат представени пълни обосновки. Без да се засяга информацията, посочена в параграф 3 […], държавите членки предприемат необходимите стъпки за гарантиране на поверителността на пълното съдържание или формули на продукта, ако е поискано от заявителя“.

6

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 528/2012:

„1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

7

Член 19 от този регламент е озаглавен „Условия за издаване на разрешение“ и предвижда в параграф 1:

„Биоцид, различен от тези, за които е допустима опростената процедура по издаване на разрешение в съответствие с член 25, се разрешава, ако са изпълнени следните условия:

[…]

[…]“.

8

Член 30 от посочения регламент, озаглавен „Оценяване на заявленията“, предвижда в параграф 3, буква а):

„В рамките на 365‑дневния срок, посочен в параграф 1, приемащият компетентен орган:

9

Член 54 от същия регламент, озаглавен „Оценка на техническата равностойност“, гласи:

„1.   Когато е необходимо да се установи техническата равностойност на активните вещества, лицето, което желае да установи такава равностойност („заявителят“), подава заявление до [Европейската агенция по химикали (ECHA)].

2.   Заявителят предоставя всички данни, изисквани от [ECHA] за оценяване на техническата равностойност.

[…]

4.   След като даде възможност на заявителя да представи бележки, [ECHA] взема решение в рамките на 90 дни след приемане на заявлението, посочено в параграф 1, и го съобщава на държавите членки и на заявителя.

5.   Когато според [ECHA] е необходима допълнителна информация за оценяване на техническата равностойност, [ECHA] иска от заявителя да предостави такава информация в срок, определен от [ECHA]. [ECHA] отхвърля заявлението, ако заявителят не предаде допълнителната информация в определения срок. Посоченият в параграф 4 срок от 90 дни спира да тече от датата на отправяне на искането до датата на получаване на информацията. Спирането не надхвърля 180 дни, освен ако не е оправдано от естеството на поисканите данни или при изключителни обстоятелства.

6.   При необходимост [ECHA] може да се консултира с компетентния орган на държавата членка, който е действал в качеството на оценяващ компетентен орган за оценката на активното вещество.

[…]“.

10

Член 66 от Регламент № 528/2012 е озаглавен „Поверителност“ и предвижда:

„1.   Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията [(ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, глава 1, том 3, стр. 76)] и правилата на управителния съвет на [ECHA], приети в съответствие с член 118, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 [на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3)] се прилагат документите, притежавани от [ECHA] за целите на настоящия регламент.

2.   [ECHA] и компетентните органи отказват достъпа до информация, когато разкриването ѝ би накърнило защитата на търговските интереси или личната неприкосновеност или безопасност на заинтересованите лица.

Оповестяването на следната информация обикновено се счита за посегателство върху защитата на търговските интереси или върху личната неприкосновеност или безопасност на заинтересованите лица:

Когато обаче се налагат спешни действия за защита на здравето на хората, здравето на животните, безопасността или за опазване на околната среда, или по други причини от първостепенен обществен интерес, [ECHA] или компетентните органи оповестяват информацията, посочена в настоящия параграф.

3.   Независимо от параграф 2, след като бъде издадено разрешение, в никакъв случай не може да се отказва достъп до следната информация:

[…]

[…]

4.   Всяко лице, което предоставя на [ECHA] или на компетентния орган информация, свързана с дадено активно вещество или биоцид, за целите на настоящия регламент, може да поиска да не бъде предоставян достъп до информацията в член 67, параграфи 3 и 4, като включи обосновка защо оповестяването на информацията може да навреди на търговски интереси на това лице или на тези на друга заинтересована страна“.

11

Съгласно член 67 от Регламент № 528/2012, озаглавен „Електронен публичен достъп“:

„1.   Считано от датата, на която Комисията е приела регламент за изпълнение, както е посочено в член 9, параграф 1, буква а), при условие че дадено активно вещество е одобрено, следната актуална информация относно това активно вещество, съхранявана в [ECHA] или Комисията, следва да бъде предоставена публично, безплатно и по достъпен начин:

[…]

2.   Считано от датата, на която е разрешен даден биоцид, [ECHA] предоставя безплатен и лесен публичен достъп до следната актуализирана информация:

3.   Считано от датата, на която Комисията е приела регламент за изпълнение, както е посочено в член 9, параграф 1, буква а), при условие че дадено активно вещество е одобрено — освен ако подателят на данните представи обосновка в съответствие с член 66, параграф 4, която се приема за валидна от компетентния орган или [ECHA], относно причините, поради които такава публикация е потенциално вредна за търговските му интереси или за тези на друга заинтересована страна — [ECHA] предоставя безплатен публичен достъп до следната актуализирана информация относно същото активно вещество:

[…]

4.   Считано от датата, на която е разрешен даден биоцид, освен когато доставчикът на данните представи обосновка в съответствие с член 66, параграф 4, която се приема за валидна от компетентния орган или от [ECHA], относно причините, поради които такова публикуване е потенциално вредно за търговските му интереси или за тези на друга заинтересована страна, [ECHA] предоставя безплатен публичен достъп до следната актуализирана информация:

12

Член 91 от този регламент, озаглавен „Преходни мерки относно заявленията за разрешения за биоциди, подадени съгласно Директива 98/8/ЕО“, гласи:

„Заявленията за разрешения на биоциди, подадени за целите на Директива 98/8/ЕО, за които оценяването не е приключило към 1 септември 2013 г., продължават да бъдат оценявани от компетентните органи съгласно посочената директива.

[…]“.

13

Член 96, първа алинея от Регламент № 528/2012 гласи, че „[б]ез да се засягат членове 86, 89—93 и 95 от настоящия регламент, Директива 98/8/ЕО се отменя с действие от 1 септември 2013 г.“.

14

Съгласно член 97, втора алинея от Регламент № 528/2012 последният се прилага от 1 септември 2013 г.

15

Приложение III към този регламент, в редакцията му, произтичаща от Делегиран регламент (ЕС) 2021/525 на Комисията от 19 октомври 2020 година за изменение на приложения II и III към Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 106, 2021 г., стр. 3), в дял 2, озаглавен „Микроорганизми“, предвижда:

„Основни и допълнителни данни

В таблицата по-долу е изброена информацията, изисквана за обосновка на разрешаването на даден биоцид.

[…]

[…]“.

16

Приложение VI към посочения регламент, озаглавено „Общи принципи за оценка на досиетата за биоциди“, предвижда:

„[…]

Оценка

Общи принципи

[…]

[…]“.

17

Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2003/4:

„Държавите членки гарантират, че от публичните власти се изисква, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, да предоставят на разположение информацията за околната среда, съхранявана от или за тях, [н]а всеки заявител при поискване и без той да трябва да декларира интерес“.

18

Член 4, параграф 2 от тази директива гласи:

„Държавите членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако разкриването на информацията би могло да се отрази неблагоприятно върху:

[…]

[…]

Основанията за отказ, упоменати в параграфи 1 и 2, следва да се тълкуват ограничително, като се взема предвид за конкретния случай обслужваният обществен интерес от разкриването на информацията. Във всеки конкретен случай обслужваният обществен интерес от разкриването се преценява спрямо обслужвания интерес от отказа. Държавите членки не могат да регламентират право на отхвърляне на искане за предоставяне на информация на основание параграф 2, букви а), г), е), ж) и з), в случаите, когато искането се отнася [до информация] за емисии в околната среда.

[…]“.

19

Съображение 117 от Регламент № 1907/2006 гласи:

„Гражданите на ЕС следва да имат достъп до информация за химикалите, на чието въздействие могат да бъдат изложени, с цел да им се даде възможност да взимат информирани решения за употребата на съответните химикали. Прозрачност означава осигуряване на свободен и лесен достъп до основните данни от базата данни на [ECHA], включително кратки профили на опасни свойства, изисквания за етикетиране и съответното законодателство на Общността, включително разрешени употреби и мерки за управление на риска. [ECHA] и държавите членки следва да предоставят достъп до информация в съответствие с Директива [2003/4], Регламент [№ 1049/2001] и [Орхуската конвенция]“.

20

Член 6 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126) предвижда:

„Що се отнася до член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 с изключение на разследвания и по-специално тези, касаещи вероятни нарушения на законодателството на Общността, се счита, че съществува първостепенен обществен интерес при оповестяването на информация, когато исканата информация се отнася до емисии в околната среда. Що се отнася до другите изключения, описани в член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, основанията за отказ се тълкуват ограничително, като се взема предвид общественият интерес от разкриване и дали исканата информация се отнася до емисии в околната среда“.

21

От разпоредбите на членове L.300‑1, L.300‑2 и L.311‑1 от Code des relations entre le public et l’administration (Кодекс за отношенията между обществеността и администрацията) следва, че административните органи са длъжни да оповестяват административните документи, с които разполагат, освен в случаите, предвидени в книга III, дял I от този кодекс.

22

Съгласно член L.311‑6 от посочения кодекс:

„Предоставят се само на заинтересованото лице административните документи:

1° чието оповестяване би нарушило […] търговската тайна, която включва поверителност на процесите, икономическа и финансова информация и търговски или промишлени стратегии […]

[…]“.

23

Член L.124.4 от Code de l’environnement (Кодекс за околната среда) предвижда:

„I.-След като прецени интереса от оповестяване, публичният орган може да отхвърли искането за предоставяне на информация за околната среда, ако справката с тази информация или оповестяването ѝ би засегнало:

1° интересите, посочени в членове L.311‑5 — L.311‑8 от Кодекса за отношенията между обществеността и администрацията, с изключение на интересите, посочени в член L.311‑5, параграф 2°, букви e) и h);

[…]“.

24

Член L.124‑5 от Кодекса за околната среда гласи:

„[…]

II.-Публичният орган може да отхвърли искане за предоставяне на информация за емисии на вещества в околната среда само ако справката с тази информация или оповестяването ѝ би засегнало:

1° Провеждането на външната политика на Франция, обществената сигурност или националната отбрана;

2° Провеждането на съдебни производства или разследване на престъпления, за които могат да бъдат наложени наказателни санкции;

3° Правата върху интелектуалната собственост“.

25

Член L.521‑7 от този кодекс, който се прилага и за информацията за активни вещества и биоциди съгласно член L.522‑12 от посочения кодекс, чиито разпоредби транспонират член 19 от Директива 98/8, преди да бъде отменен след влизането в сила на Регламент № 528/2012, предвижда:

„I.-Лицето, което е предоставило на административния орган информация, за която твърди, че е търговска тайна, може да посочи информацията, която счита за чувствителна от търговска гледна точка, чието разкриване би могло да го засегне, и която иска да запази поверителна от всяко друго лице, различно от административния орган. В този случай на административния орган, който преценява основателността на молбата, се представят доказателства.

[…]

II.-Административният орган предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че информацията, призната от него или от компетентния орган на държава членка на Европейската общност или от [ECHA] като търговска тайна, е достъпна само за посочените от него лица. […]

[…]“.

26

Жалбоподателят в главното производство предлага на пазара биоцид, наречен „Vectobac“, предназначен за борба с комарите, чието активно вещество е Bacillus thuringiensis israelensis, серотип H14, щам AM65‑52 (Bti-AM65‑52). Последното е включено в списъка на активните вещества и изискванията спрямо тях, одобрени на равнище Общност за включване в биоциди, съдържащ се в приложение I към Директива 98/8.

27

Съгласно посоченото от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), запитващата юрисдикция, на 30 август 2013 г. CERA подава до ANSES заявления за издаване на разрешение за пускане на пазара на три биоцида, наречени „Aquabac XT“, „Aquabac DF3000“ и „Aquabac 200G“, чието активно вещество е със същия бацил от същия серотип като активното вещество, посочено в предходната точка, но чийто щам е BMP 144 (Bti-BMP 144). Предназначението на тези биоциди е идентично с това на „Vectobac“.

28

Исканите разрешения са издадени с три решения на ANSES от 19 август 2019 г. въз основа на доклад за оценка, в който се заключава, че е налице техническа равностойност на активните вещества Bti-BMP 144 и Bti-AM65‑52.

29

От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че с писмо от 11 февруари 2021 г. жалбоподателят в главното производство иска от ANSES да му предостави този доклад.

30

ANSES му изпраща страници 1, 2 и 23 от посочения доклад, съответстващи съответно на заглавната страница, резюмето и заключението под формата на таблица, но отказва да му предостави останалите страници, с мотива че те съдържат информация, представляваща търговска тайна.

31

Жалбоподателят в главното производство сезира Tribunal administratif de Melun (Административен съд Мелюн, Франция) с искане за отмяна на решението на генералния директор на ANSES от 8 август 2021 г., с което се отказва достъп до целия доклад, разглеждан в главното производство. С решение от 22 септември 2022 г. този съд отменя посоченото решение в частта, в която се отказва предоставянето на точка 2.2 от този доклад, съдържаща се на страници 21 и 22 от него, разпорежда на ANSES да ги предостави и отхвърля искането на жалбоподателя в главното производство в останалата му част.

32

Жалбоподателят в главното производство обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, като по-специално иска да се отмени посоченото съдебно решение в частта, в която отхвърля искането му в останалата част, да реши делото по същество и да уважи искането.

33

Тази юрисдикция уточнява, че непредоставените извлечения от разглеждания в главното производство доклад се отнасят до:

34

Запитващата юрисдикция подчертава, че поисканият доклад е изготвен при разглеждането на заявленията за разрешение за пускане на пазара на биоциди Aquabac, подадени от CERA преди 1 септември 2013 г., и че ANSES е приложила член 91 от Регламент № 528/2012 и следователно е разгледала тези искания, след което е издала разрешенията в съответствие с националните разпоредби за транспониране на Директива 98/8. При тези обстоятелства посочената юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали искането за достъп до този доклад трябва да се разгледа с оглед на правилата за поверителност, предвидени в националните разпоредби за транспониране на член 19 от тази директива, или с оглед на членове 66 и 67 от този регламент.

35

На второ място, при утвърдителен отговор на въпроса за приложимостта на Директива 98/8 запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува член 19, параграф 3, букви е) и к) от нея.

36

На трето място, дори да се предположи, че спорът в главното производство попада в приложното поле на Регламент № 528/2012, въпросите на тази юрисдикция се отнасят до тълкуването на член 66, параграф 3, буква й) и член 67, параграф 1, буква з), параграф 3, буква д) и параграф 4 от този регламент.

37

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че посочените членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012 не се позовават на Директива 2003/4, докато член 19 от Директива 98/8 предвижда, че той се прилага, без да се засяга Директива 90/313, която е отменена и заменена с Директива 2003/4. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали законодателят на Съюза е възнамерявал да определи в Регламент № 528/2012 специален и изчерпателен режим за публично разгласяване на информация за биоцидите и техните активни вещества и по този начин да остави без приложение разпоредбите на Директива 2003/4.

38

На четвърто място, разрешаването на спора в главното производство зависело и от това дали квалификацията „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4, ако се предположи, че е приложима, може да се приложи към информацията, притежавана от компетентния орган след проверката на техническата равностойност на дадено активно вещество с одобрено активно вещество.

39

При тези условия Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

40

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали когато заявлението за разрешение на биоцид е подадено съгласно Директива 98/8 и е било разгледано и впоследствие одобрено от компетентния национален орган в съответствие с националните разпоредби за транспониране на тази директива, искането за достъп до информация за този биоцид, и по-специално за техническата равностойност между съдържащото се в него активно вещество и одобрено активно вещество, трябва да се преценява с оглед на член 19 от Директива 98/8 или на членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012, в случай че искането за достъп е подадено след датата, от която се прилага този регламент.

41

В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че разглежданото в главното производство искане за достъп е подадено на 11 февруари 2021 г. То се отнася до биоцидите „Aquabac“, чието разрешение за пускане на пазара е поискано, по данни на запитващата юрисдикция, на 30 август 2013 г.

42

Доколкото в писменото си становище жалбоподателят в главното производство твърди, че в действителност заявленията за разрешение са подадени на 6 октомври 2013 г., тоест след влизането в сила на Регламент № 528/2012, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на преюдициалното производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и прецени фактите по спора в главното производство. В това производство Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на дадена разпоредба на Съюза с оглед на фактическата и правна обстановка, така както е описана от запитващата юрисдикция, за да ѝ предостави полезната информация за разрешаването на спора, с който е сезирана (решение от 24 октомври 2019 г., État belge, C‑35/19, EU:C:2019:894, т. 28 и цитираната съдебна практика).

43

Следователно на поставените въпроси следва да се отговори въз основа на фактическите обстоятелства, посочени от Conseil d’État (Държавен съвет) в акта за преюдициално запитване.

44

Съгласно член 97, втора алинея от Регламент № 528/2012 последният се прилага от 1 септември 2013 г. Считано от тази дата, Директива 98/8 е отменена съгласно член 96, първа алинея от този регламент, без да се засягат членове 86, 89—93 и 95 от посочения регламент.

45

Действително член 91, първа алинея от Регламент № 528/2012 предвижда, че заявленията за разрешение на биоциди, подадени за целите на Директива 98/8, за които оценяването не е приключило към 1 септември 2013 г., продължават да бъдат оценявани от компетентните органи съгласно тази директива.

46

Освен това от раздел 2.5, дял 2, от приложение III към Регламент № 528/2012, в редакцията му, произтичаща от Регламент за изпълнение 2021/525, следва, че когато в процедура по издаване на разрешение, провеждана съгласно този регламент, се изисква техническа равностойност, трябва да се представи доказателство, че тази равностойност е установена в съответствие с член 54 от него „или е установена вследствие оценка, започнала преди 1 септември 2013 г. от компетентен орган, определен в съответствие с член 26 от Директива 98/8“.

47

Тези разпоредби се отнасят до процедурата за издаване на разрешение за пускане на пазара на биоцид. За сметка на това, както подчертава генералният адвокат в точки 29 и 30 от заключението си, нито една от преходните мерки, предвидени в членове 89—93 и 95 от Регламент № 528/2012, не се отнася до искане като разглежданото в главното производство, т.е. искане за достъп до информация за разрешен биоцид и за активното вещество, което съдържа, по-конкретно за техническата му равностойност с одобрено активно вещество.

48

Освен това, както по същество отбелязва генералният адвокат и в точка 33 от заключението си, заявлението за разрешение за пускане на пазара на биоцид и искането за достъп до информация за разрешен биоцид се разглеждат от компетентния орган по две различни процедури.

49

Следователно при липсата на преходни разпоредби, приложими към искане за достъп до информация като разглежданото в главното производство, подадено след 1 септември 2013 г., за активно вещество, съдържащо се в биоцид, разрешен при действието на Директива 98/8, и по-специално относно техническата равностойност между такова активно вещество и друго одобрено активно вещество, преценката на посоченото искане се урежда от разпоредбите на този регламент.

50

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че членове 96 и 97 от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че искане за достъп до информация за съдържащо се в разрешен биоцид активно вещество, и по-специално за техническата му равностойност с одобрено активно вещество, което е подадено след датата, от която се прилага този регламент, трябва да се преценява с оглед на разпоредбите на посочения регламент дори когато искането се отнася до биоцид, разрешен в съответствие с Директива 98/8 или евентуално, съгласно същия регламент, въз основа на техническа равностойност, установена от компетентен орган, определен в съответствие с член 26 от тази директива.

51

Предвид отговора на първи въпрос не следва да се отговаря по втори въпрос.

52

Най-напред следва да се разгледа третият въпрос, буква в), а след това заедно, букви б) и г) от този въпрос, преди да се отговори на буква а) от него.

53

С третия си въпрос, буква в) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в отговор на искане за достъп на основание тази разпоредба компетентният орган е длъжен да предостави всяка подробна информация относно методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в) от този регламент, включително когато разкриването на тази информация би нарушило търговската тайна, или само обща информация относно естеството на тези методи и евентуално изводите, които те са позволили да се направят.

54

Съгласно член 66, параграф 2, първа алинея от Регламент № 528/2012 ECHA и компетентните органи отказват достъпа до информация, когато разкриването ѝ би накърнило защитата на търговските интереси, личната неприкосновеност или безопасност на заинтересованите лица. Втората алинея от тази разпоредба изброява информацията, чието оповестяване обикновено се счита за такова посегателство.

55

Член 66, параграф 3, буква й) от този регламент гласи, че независимо от член 66, параграф 2, след като бъде издадено разрешение, в никакъв случай не може да се отказва достъп до „методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в)“ от посочения регламент.

56

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 83 и 84 от заключението си, от недвусмисления текст на член 66, параграф 3 от Регламент № 528/2012, и по-специално от израза „в никакъв случай“, следва, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара, достъпът до информацията за методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в) от Регламент № 528/2012, не може да се отказва при никакви обстоятелства.

57

Последната разпоредба изисква като условия за издаване на разрешение за пускане на пазара на биоцид, различен от тези, за които е допустима опростената процедура по издаване на разрешение, по-специално химичната идентичност, количеството и техническата равностойност на активните вещества в състава на биоцида да могат бъдат определени съгласно съответните изисквания в приложения II и III към този регламент.

58

Следователно член 19, параграф 1, буква в) от Регламент № 528/2012 изрично посочва сред обстоятелствата, които са предмет на оценка, извършена в съответствие с методите за анализ, посочени в член 19 и които могат да доведат до издаване на разрешение за пускане на пазара на съответния биоцид, техническата равностойност на активните вещества в състава на биоцида. Следователно, тъй като член 66, параграф 3, буква й) от този регламент забранява всеки отказ на достъп до „методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в)“ от него, той по необходимост се отнася до методите, които са позволили да се установи, наред с друго, тази равностойност, както е определена в член 3, параграф 1, буква ц) от този регламент и посочена по-специално в раздел 2.5, дял 2 от приложение III към същия регламент.

59

Освен това, доколкото член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012 предвижда задължение за компетентния орган да осигури достъп до информацията относно методите за анализ, използвани за целите на издаването на съответното разрешение за пускане на пазара, тази разпоредба не може, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 82 от заключението си, да се тълкува в смисъл, че се отнася само до предоставянето на обща информация за естеството на тези методи. Напротив, тя трябва да се тълкува в смисъл, че изисква предоставянето на точна и пълна информация относно посочените методи. За сметка на това, както отбелязва и генералният адвокат, посоченото задължение е ограничено до методите за анализ и следователно не обхваща получените резултати или направените изводи посредством прилагането на тези методи.

60

С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос, буква в) следва да се отговори, че член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че след като е издадено разрешение за пускане на пазара на биоцид, компетентният орган не може да откаже поискан достъп до информация относно методите за анализ, които са позволили да се установи техническата равностойност на съдържащите се в този биоцид активни вещества. Тази информация трябва да е точна и пълна, но не обхваща резултатите или направените изводи посредством прилагането на тези методи.

61

С третия си въпрос, букви б) и г) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 67 от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че пълното или частично оповестяване на доклад, установяващ техническата равностойност между одобрено активно вещество и съдържащото се в биоцид активно вещество, изготвен при разглеждането на заявление за разрешение за пускане на пазара на този биоцид, попада в приложното поле на член 67, параграф 1, буква з), параграф 3, буква д) или параграф 4, буква б). Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали посоченият член 67, параграф 1, буква з), който изисква „аналитични[те] методи, посочени в […] раздел 4.2 от дял 2 от приложение II“ да бъдат предоставени публично, трябва да се тълкува в смисъл, че всъщност препраща към раздел 4.3, дял 2 от приложение II към Регламент № 528/2012, предишен раздел 4.2 от този дял, понастоящем раздел 4.3 от него, след влизането в сила на Делегиран регламент 2021/525.

62

В това отношение следва да се отбележи, че член 67 от Регламент № 528/2012 задължава ECHA, а в параграф 1 от него — Комисията, да предостави публично и безплатно определена информация и следователно не е адресирана до компетентните органи на държавите членки.

63

Посоченият член 67 обаче установява референтна правна уредба в областта на прозрачността, която също е релевантна за преценката от компетентния орган на държава членка, при действието на Регламент № 528/2012, на основателността на искането за достъп до информация за биоцид, разрешен в съответствие с Директива 98/8, или въз основа на техническа равностойност, установена съгласно раздел 2.5, дял 2 от приложение III към този регламент от компетентен орган, определен в съответствие с член 26 от тази директива.

64

Член 67 от Регламент № 528/2012 предвижда, че информацията се предоставя на публично и безплатно, от една страна, съгласно параграфи 1 и 3, „[с]читано от датата, на която Комисията е приела регламент за изпълнение […], че дадено активно вещество е одобрено“, и от друга страна, съгласно параграфи 2 и 4, „[с]читано от датата, на която е разрешен даден биоцид“.

65

В случая разглежданото искане за достъп до информация не попада в обхвата на първата, а на втората хипотеза. Всъщност това искане не се отнася до документи, свързани с процедурата за одобрение на активно вещество, уредена в разпоредбите на глава II от Регламент № 528/2012, а до документи, които са част от процедура за разрешаване на биоциди въз основа на техническа равностойност на съдържащо се в тях активно вещество с друго вещество, което вече е одобрено и включено в списъка на Съюза на одобрените активни вещества в съответствие с глави IV—VI от този регламент.

66

Поради това нито член 67, параграф 1, буква з), нито член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012 могат да се приложат към спор като разглеждания в главното производство.

67

Що се отнася до втората хипотеза, посочена в точка 64 от настоящото решение, и по-специално до член 67, параграф 4, буква б) от Регламент № 528/2012, който се отнася до „доклада за оценка“, следва да се отбележи, че това понятие е определено в член 30, параграф 3, буква а) от този регламент като „доклад [изготвен от приемащия компетентен орган], в който обобщава заключенията от оценката си и основанията за издаване на разрешение за биоцида или за отказа да издаде разрешение“.

68

Несъмнено преценката на техническата равностойност между съдържащото се в биоцид активно вещество и вече одобрено активно вещество представлява етап, предхождащ разрешаването на такъв биоцид, ако е подадено заявление в този смисъл. В това отношение, най-напред, член 54 от Регламент № 528/2012, който урежда оценяването на техническата равностойност, се отнася до „оценяване“, което трябва да доведе до приемането на решение относно техническата равностойност на активните вещества. По-нататък, от раздел 2.5, дял 2, от приложение III към този регламент, в редакцията му, произтичаща от Регламент за изпълнение 2021/525, следва, че такава техническа равностойност може да бъде установена след „оценка“, започнала преди 1 септември 2013 г. от компетентен орган, определен в съответствие с член 26 от Директива 98/8. Накрая, приложение VI към Регламент № 528/2012, което в съответствие със заглавието си определя общите принципи за оценка на досиетата за биоциди, в точка 21 уточнява, че „[к]огато е уместно, за всяко активно вещество, съдържащо се в биоцида се установява техническата равностойност спрямо активни вещества, които вече са включени в списъка на одобрените активни вещества“. От тези разпоредби обаче не следва, че решенията, взети от ECHA на основание член 54 от този регламент или от компетентния орган на държава членка за установяване на тази техническа равностойност, представляват „доклад за оценка“ по смисъла на член 30, параграф 3, буква а) от посочения регламент.

69

Така става ясно, че нито член 67, параграф 1, буква з), нито член 67, параграф 3, буква д), нито член 67, параграф 4, буква б) от Регламент № 528/2012 изискват публично предоставяне на доклад като разглеждания в главното производство.

70

При тези условия не следва да се отговаря на първата част от третия въпрос, буква г), припомнена във второто изречение на точка 61 от настоящото решение.

71

С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос, букви б) и г) следва да се отговори, че член 67, параграф 1, буква з), член 67, параграф 3, буква д) и член 67, параграф 4, буква б) от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че в приложното поле на тези разпоредби не попада оповестяването на доклад, установяващ техническата равностойност между съдържащо се в разрешен биоцид активно вещество и одобрено активно вещество, изготвен от компетентния орган на държава членка при разглеждането на заявлението за разрешение за пускане на пазара на този биоцид.

72

С третия си въпрос, буква а) запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че установяват специален и изчерпателен режим на достъп до информацията относно биоцидите, с която разполагат компетентните органи на държава членка, и по-специално до техническата равностойност между съдържащото се в тях активно вещество и одобрено активно вещество, така че да изключи прилагането от тези органи на националните разпоредби, с които се транспонира член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4.

73

Що се отнася, на първо място, до членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012, тъй като, както следва от точка 62 от настоящото решение, член 67 от този регламент не се отнася до компетентните органи на държавите членки, само член 66 от него е релевантен за разглеждането на третия въпрос, буква а).

74

Съгласно член 66, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 528/2012 оповестяването на „подробна информация за пълния състав на биоцида“ обикновено се счита за посегателство върху защитата на търговските интереси. По изключение от това правило, „когато обаче се налагат спешни действия за […] опазване на околната среда, или по други причини от първостепенен обществен интерес“, компетентните органи са длъжни, съгласно трета алинея от този параграф, да оповестят тази информация. Освен това след като бъде издадено разрешение, в никакъв случай не може да се отказва достъп до информацията, попадаща в една от тринадесетте категории, посочени в член 66, параграф 3 от Регламент № 528/2012, сред които в буква й) фигурират „методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в)“ от този регламент.

75

На второ място, съгласно на член 3, параграф 1 от Директива 2003/4 държавите членки гарантират, че от публичните власти по смисъла на член 2, точка 2 от нея се изисква да предоставят на разположение на всеки заявител, без той да трябва да декларира интерес, цялата информация за околната среда, която попада в една от шестте категории информация, посочена в посочения член 2, точка 1, съхранявана от тях или за тях, освен ако заявлението попада в обхвата на някое от изключенията, предвидени в член 4 от същата директива.

76

Съгласно член 4, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2003/4 държавите членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако разкриването на информацията би могло да се отрази неблагоприятно върху „поверителността на търговска или индустриална информация, когато тази поверителност е регламентирана от националното законодателство или от законодателството на [Съюза] с цел защита на легитимния икономически интерес“. В това отношение член 4, параграф 2, втора алинея, предпоследно изречение от тази директива предвижда, че „[в]ъв всеки конкретен случай обслужваният обществен интерес от разкриването се преценява спрямо обслужвания интерес от отказа“.

77

Освен това съгласно член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4 законодателят на Съюза е въвел изключение от дерогацията, предвидена в член 4, параграф 2, първа алинея, буква г) от тази директива. Така съгласно член 4, параграф 2, втора алинея, последно изречение от посочената директива поверителността на търговска или индустриална информация, не може да обоснове отхвърляне на искане за достъп до информация за околната среда, което се отнася до „информация за емисии в околната среда“.

78

Що се отнася, на трето място, до връзката между член 66 от Регламент № 528/2012 и член 4, параграф 2 от Директива 2003/4, следва да се отбележи, че за разлика от член 19, параграф 1 от Директива 98/8, който предвижда, че се прилага „[б]ез да се засяга Директива 90/313“, нито член 66 от Регламент № 528/2012, нито която и да е друга негова разпоредба съдържат аналогично уточнение относно Директива 2003/4, която отменя и заменя Директива 90/313.

79

Тази липса на уточнение обаче не може да се тълкува в смисъл, че се изключва прилагането на Директива 2003/4 към исканията за достъп до документите, изготвени за целите на изпълнението на този регламент, или евентуално в съответствие с предвидените в посочения регламент преходни мерки, на Директива 98/8.

80

Първо, Регламент № 528/2012 не уточнява, че разпоредбите му в областта на поверителността дерогират, ограничавайки го, общия режим на достъп до информация за околната среда. Напротив, член 66, параграф 1 от този регламент изрично предвижда, че Регламент № 1049/2001, както и правилата на управителния съвет на ECHA, приети в съответствие с член 118, параграф 3 от Регламент № 1907/2006, „се прилагат за документи, притежавани от [ECHA], за целите на настоящия регламент“.

81

В това отношение Съдът вече е отбелязал, че член 6 от Регламент № 1367/2006 добавя в Регламент № 1049/2001 специфични правила относно исканията за достъп до информация за околната среда (решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, C‑514/11 P и C‑605/11 P, EU:C:2013:738, т. 79). Член 6, параграф 1 обаче предвижда правило, аналогично на предвиденото в член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4.

82

Впрочем съображение 117 от Регламент № 1907/2006 гласи, че „[ECHA] и държавите членки следва да позволяват достъп до информацията в съответствие с Директива [2003/4], Регламент [№ 1049/2001] и [Орхуската конвенция]“.

83

Второ, употребата на наречието „обикновено“ в член 66, параграф 2, втора алинея от Регламент № 528/2012 навежда на мисълта, че информацията, попадаща в някоя от изброените в него четири категории, не трябва във всички случаи да бъде защитена срещу оповестяване и че компетентните органи на държавите членки разполагат със свобода на преценка в това отношение. Освен това параграф 2, трета алинея изрично изисква от тези органи да претеглят защитата на търговските интереси и защитата на обществените интереси от оповестяването на посочената информация.

84

Следователно не изглежда, че с разпоредбите на Регламент № 528/2012 в областта на поверителността законодателят на Съюза е възнамерявал да предвиди специален и изчерпателен режим, който да може да изключи достъпа до информация за емисии в околната среда в съответствие с националните разпоредби, приети за транспониране на Директива 2003/4. В това отношение от изложението на мотивите към предложението на Комисията от 12 юни 2009 г. за регламент относно пускането на пазара и употребата на биоциди (COM(2009) 267 окончателен) е видно, че разпоредбите в областта на поверителността на Директива 98/8 е трябвало да бъдат частично променени и уеднаквени с тези на Регламент № 1907/2006, за да се улесни прилагането им от ECHA.

85

Трето, както отбелязва генералният адвокат в точка 41 от заключението си, тълкуване в обратен смисъл би означавало да не се спазят международните ангажименти, поети от Съюза с подписването на Орхуската конвенция, която предвижда в член 4, параграф 4, първа алинея, буква d), че поверителността на търговска или промишлена информация не може да се противопостави на оповестяването на информация за емисиите, имаща отношение към опазването на околната среда.

86

От съображение 5 от Директива 2003/4 обаче следва, че приемането ѝ отговаря именно на необходимостта да се гарантира съответствие на законодателството на Съюза с Орхуската конвенция.

87

Така, като предвижда, че поверителността на търговска или индустриална информация не може да се противопостави на оповестяването на „информация за емисии в околната среда“, член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4 позволява конкретно прилагане на правилото, припомнено в точка 85 от настоящото решение, и на принципа за възможно най-широк достъп до информацията за околната среда, съхранявана от или за публичните власти (решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 57).

88

С оглед на изложените по-горе съображения на третия въпрос, буква а) следва да се отговори, че член 66 от Регламент № 528/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не установява специален и изчерпателен режим на достъп до информацията относно биоцидите, с която разполагат компетентните органи на държава членка, и по-специално до техническата равностойност между съдържащото се в тях активно вещество и одобрено активно вещество, така че да изключи прилагането от тези органи на националните разпоредби, с които се транспонира член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4.

89

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на тази разпоредба може да се приложи към информацията, съдържаща се в доклад, изготвен от компетентния орган след проверка на техническата равностойност на съдържащо се в разрешен биоцид активно вещество с одобрено активно вещество.

90

В това отношение Съдът е постановил, от една страна, че понятието „емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че включва по-специално изпускания в околната среда на продукти и вещества като продуктите за растителна защита или биоцидите и съдържащите се в тях вещества, при условие че изпускането е действително или предвидимо при нормални или реалистични условия на използване (решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 81).

91

От друга страна, той е уточнил, че понятието „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща не само информацията за самите емисии, а именно сведенията за естеството, състава, количеството, датата и мястото на тези емисии, но и данните за въздействието на тези емисии върху околната среда в относително дългосрочен план (решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 87).

92

За тази цел обществеността трябва да получи достъп не само до информацията за емисиите като такива, но и до информацията за относително дългосрочното въздействие на тези емисии върху състоянието на околната среда, като например въздействието на тези емисии върху нецелевите организми. Всъщност общественият интерес от достъпа до информация, свързана с емисиите в околната среда, се изразява именно в това да се установят не само настоящите и предвидимите изпускания в околната среда, но и да се разбере по какъв начин околната среда може да бъде засегната от съответните емисии (решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 86).

93

В този смисъл понятието „информация за емисии в околната среда“ обхваща данните от изследвания, чиято цел е да се оценят действителните или предвидими емисии на продукта или на съответното вещество в околната среда при нормални или реалистични условия на използване на този продукт или на това вещество, или анализа на въздействието на тези емисии, като например изследванията за определяне на токсичността, въздействието и други аспекти на продукт или вещество при най-неблагоприятните реалистични условия, които могат разумно да се предвидят, както и изследванията, извършени в условия, които са възможно най-близки до нормалната селскостопанска практика и които са налице в зоната, където този продукт или вещество ще бъде използван/о (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 89 и 91).

94

В обхвата на това понятие се включва и информацията относно остатъчните вещества, налични в околната среда след прилагането на съответния продукт, и изследванията относно степента на отклонение на веществото при това прилагане (решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 95).

95

Това понятие обаче не обхваща информацията, която не се отнася до емисии на съответния продукт или вещество в околната среда, както и данните относно хипотетични емисии, тоест емисии, които не са действителни или предвидими при нормални или реалистични условия на използване (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2016 г., Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, C‑442/14, EU:C:2016:890, т. 77—80 и 100).

96

Както обаче отбелязва френското правителство, оценката на техническата равностойност на съдържащо се в биоцид активно вещество с одобрено активно вещество няма за цел a priori да изследва евентуалните въздействия върху здравето или околната среда, свързани с емисията на дадено вещество в околната среда, а само сравнява две вещества, като взема предвид информация за точния им състав и за производствените процеси.

97

Освен това, както отбелязва също френското правителство, разрешението за пускане на пазара се предоставя на биоцид, който съдържа веществото, с оглед на рисковете или опасностите, които може да представлява при нормални или реалистични условия на използване. Тези условия не са тези, които се отнасят до емисиите на самото вещество, а тези, които съответстват на биоцида, в който то се съдържа.

98

Така изглежда, че доклад за техническа равностойност на съдържащо се в биоцид активно вещество с одобрено активно вещество като разглеждания в главното производство по принцип не може да съдържа „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4.

99

Все пак обаче запитващата юрисдикция следва да провери дали разглежданият в главното производство доклад съдържа такава информация.

100

По-специално тази юрисдикция следва да провери дали този доклад съдържа информация за естеството, състава, количеството, датата или мястото на емисии, предвидими при нормални или реалистични условия на използване на активното вещество, съдържащо се в биоцидите Aquabac, или евентуално информацията относно остатъчните вещества, които могат да присъстват в околната среда след прилагането на тези биоциди.

101

С оглед на всички изложени по-горе съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на тази разпоредба по принцип не може да се приложи към информацията, съдържаща се в доклад, изготвен от компетентния орган на държава членка след оценката на техническата равностойност на съдържащо се в разрешен биоцид активно вещество с одобрено активно вещество.

102

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: