–

за г‑жа Plavec, от S. Schwab и J. P. Willheim, Rechtsanwälte,

–

за Rechtsanwaltskammer Wien, от R. Gerlach, Rechtsanwalt, и T. Simek,

–

за австрийското правителство, от A. Posch, A. Bell, G. Eberhard и P. Thalmann, в качеството на представители,

–

за хърватското правителство, от G. Vidović Mesarek, в качеството на представител,

–

за шведското правителство, от H. Eklinder, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и J. Szczodrowski, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Katharina Plavec и Rechtsanwaltskammer Wien (Виенска адвокатска колегия, Австрия) (наричана по-нататък „RAK“) по повод на отхвърлянето на молбата на г‑жа Plavec, от една страна, за вписване в регистъра на младшите адвокати, а от друга страна, за издаване на удостоверение, в което се посочва ограниченото ѝ право на представителство пред съд по смисъла на член 15, параграф 3 от Rechtsanwaltsordnung (Закон за адвокатурата) от 15 юли 1868 г. (RGBl., 96/1868), в редакцията му от 20 април 2023 г. (BGBl. I, 39/2023) (наричан по-нататък „RAO“).

3

Член 45 ДФЕС гласи:

„1.   Свободното движение на работници се гарантира в рамките на [Европейския съюз].

2.   Тази свобода на движение налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.

[…]“.

4

Съображение 1 от Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията (ОВ L 77, 1998 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 24), предвижда:

„като имат предвид, че съгласно член [26 ДФЕС] вътрешният пазар обхваща територия без вътрешни граници; като имат предвид, че съгласно член [4, параграф 2, буква a) ДФЕС] премахването на пречките между държавите членки за свободното движение на лица и услуги представлява една от целите на [Съюза]; като имат предвид в частност, че за гражданите на държавите членки това означава възможност да упражняват професия като […] заето лице или самостоятелно заето лице в държава членка, различна от държавата, в която са придобили професионалната си квалификация“.

5

Съгласно член 1, параграф 1 от тази директива:

„Целта на настоящата директива е да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия като свободна професия или на платена служба в държава членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация“.

6

Член 10, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Адвокат, който практикува под професионалното звание по произход и има най-малко три години действителна непрекъсната практика в приемащата държава членка съгласно правото на тази държава, включително съгласно правото на Общността, се освобождава от спазването на условията по член 4, параграф 1, буква б) от Директива 89/48/ЕИО [на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (OB L 19, 1989 г., стр. 16; Специално издание на българки език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 76)], с оглед достъпа му до професията на адвокат в приемащата държава членка. „Действителна непрекъсната практика“ е действителното упражняване на дейността, без прекъсване, освен по лични причини.

[…]“.

7

Съгласно член 2 от RAO:

„1)   Изискваният за упражняването на адвокатската професия практически стаж се състои задължително в юридическа дейност в юрисдикция или прокуратура и при адвокат; той може да се състои и в юридическа дейност при нотариус или, когато дейността е от полза за упражняването на адвокатската професия, при административен орган, университет, регистриран одитор или данъчен консултант. […] Практическият стаж при адвокат се зачита само ако тази дейност се осъществява като основна професионална дейност, без да се възпрепятства от друга професионална дейност; […].

2)   Практическият стаж по смисъла на параграф 1 трябва да е с продължителност от пет години, от които поне седем месеца в юрисдикция или прокуратура и поне три години при адвокат в Австрия.

3)   За практически стаж, който не е задължително да бъде положен в юрисдикция, прокуратура или при адвокат в Австрия, се зачита и:

[…]

Адвокатският съвет трябва да приеме насоки по въпроса при какви условия и в каква степен се зачитат практическите стажове по смисъла на точки 2 и 3; […]. Насоките се публикуват на уебсайта на адвокатската колегия и са постоянно налични на него.

[…]“.

8

Член 15, параграфи 3 и 4 от този закон гласи:

„3)   Когато законът не изисква представителство от адвокат, адвокатът може пред всяка юрисдикция или административен орган да бъде представляван на своя отговорност от младши адвокат, който провежда стажа си при него; младшият адвокат обаче няма право да подписва документи до юрисдикции или административни органи.

4)   На младши адвокат, който провежда стаж при адвокат, адвокатският съвет е длъжен да издаде удостоверение, в което да посочи […] [ограниченото му право] на представителство по смисъла на параграф 3“.

9

Член 30, параграф 1 от посочения закон предвижда:

„За да бъде вписан в регистъра на младшите адвокати, при започване на стажа си при адвокат младшият адвокат трябва да уведоми [адвокатския] съвет и да представи доказателства за австрийското си гражданство или за гражданството си на държава — членка на Европейския съюз, на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и доказателство за завършено висше образование по австрийско право […]. За начало на практическия стаж при адвокат се счита датата на получаване на посоченото уведомление.

[…]“.

10

От януари 2022 г. г‑жа Plavec е наета на работа в адвокатското дружество Jones Day във Франкфурт на Майн (Германия), където провежда стаж при KI, австрийски адвокат със статут на съдружник в това адвокатско дружество. С електронно писмо от 14 януари 2022 г. тя подава до RAK молба за вписване в регистъра на младшите адвокати и за издаване на удостоверение за ограничено право на представителство пред съд („kleine Legitimationsurkunde“) по смисъла на член 15, параграф 3 от RAO.

11

С писмо от 7 март 2022 г. по искане на RAK г‑жа Plavec дава следните уточнения. Тя живеела и обичайно пребивавала във Франкфурт на Майн, но имала второ местопребиваване във Виена (Австрия). Дейността ѝ била свързана само с австрийското право. Единствен можел да ѝ дава указания относно делата, свързани с австрийското право, адвокатът, при когото се провеждал стажът, а именно KI, който упражнявал дейност по консултиране на австрийски и други клиенти на Jones Day в областта на австрийското право и ги представлявал пред австрийските административни органи и юрисдикции. Така в хода на стажа си г‑жа Plavec имала контакти с австрийски административни органи и юрисдикции няколко пъти седмично, за да представлява клиентите на KI.

12

С решение от 14 юни 2022 г. на основание член 30, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 2 от RAO компетентният отдел на RAK отхвърля молбата на г‑жа Plavec с мотива, че стажът ѝ не протича при адвокат в Австрия.

13

На 31 август 2022 г. приключва трудовото правоотношение на г‑жа Plavec с адвокатското дружество Jones Day.

14

С решение от 6 септември 2022 г. адвокатският съвет на RAK отхвърля жалбата, подадена по административен ред срещу решението от 14 юни 2022 г. В това решение от 6 септември 2022 г. се посочва по-специално, че KI е член на изпитната комисия за достъп до адвокатската професия в Австрия и че може да действа като адвокат, определен да представлява правни субекти в Австрия по линия на механизма за правна помощ. Поради това освен във Франкфурт на Майн KI има и кантора във Виена, за която е определил друг австрийски адвокат да го замества в съответствие с RAO. Ето защо от 15 ноември 2016 г. той е отбелязан като отсъстващ поради постоянен престой в чужбина.

15

Г‑жа Plavec и KI обжалват решението от 6 септември 2022 г. пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), който е запитващата юрисдикция, и искат това решение да бъде отменено, а RAK да бъде задължена да впише г‑жа Plavec в регистъра на младшите адвокати за периода от 14 януари 2022 г. до 31 август 2022 г.

16

Запитващата юрисдикция уточнява, че след като г‑жа Plavec е напуснала адвокатското дружество Jones Day на 31 август 2022 г., предметът на висящия пред нея спор понастоящем обхваща само въпроса дали и евентуално през какъв период г‑жа Plavec е изпълнявала условията за вписване в регистъра на младшите адвокати. Освен това, тъй като KI няма самостоятелен правен интерес от вписването със задна дата на г‑жа Plavec в регистъра на младшите адвокати, запитващата юрисдикция отхвърля жалбата му като недопустима.

17

Запитващата юрисдикция отбелязва, че видно от член 2, параграф 2 във връзка с член 30, параграф 1 от RAO, от общата продължителност на петгодишния практически стаж, който е задължителен за придобиване на адвокатска правоспособност, поне три години и седем месеца трябва да преминат на австрийска територия, от които поне три години при адвокат. Тази юрисдикция отбелязва, че когато работното място на младши адвокат е извън Австрия, компетентната австрийска адвокатска колегия не може да отиде в кантората, където той работи, за да изпълни законовото си задължение за контрол спрямо младшия адвокат и адвоката, при когото се провежда стажът и който има задължение да осигури цялостна подготовка на въпросния младши адвокат за адвокатската професия.

18

Запитващата юрисдикция подчертава, че за сметка на това съгласно член 2, параграф 3, точка 2 от RAO частта от стажа на г‑жа Plavec, осъществена при KI, може да бъде зачетена в качеството ѝ на стаж, който може да бъде проведен в чужбина.

19

Що се отнася до фактите по висящия пред нея спор, запитващата юрисдикция отбелязва, че стажът на г‑жа Plavec не е бил проведен в Австрия, макар тя да е работила в областта на австрийското право и под ръководството на австрийски адвокат.

20

Според запитващата юрисдикция се поставя въпросът дали национални разпоредби, които предвиждат част от практическия стаж на младши адвокат да трябва да се проведе задължително на национална територия, са несъвместими със свободното движение на работници, при положение че друга част от този стаж може да се проведе в чужбина.

21

Тази юрисдикция счита, че при всички положения такива разпоредби са целесъобразни и съобразени с ценностите, защитавани от правото на Съюза. В това отношение тя подчертава по-специално, че член 10, параграф 1 от Директива 98/5 обуславя достъпа до адвокатската професия в приемаща държава членка на адвокат, който практикува под професионалното звание, предоставено му в неговата държава членка по произход, от наличието на действителна непрекъсната практика от поне три години в първата държава членка. Ако това изискване за практически опит в приемащата държава членка е приложимо спрямо адвокатите, които вече имат право да упражняват професията си в държавата членка по произход и които вече са я упражнявали там на практика, достъпът на младшите адвокати до адвокатската професия би могъл a fortiori също да бъде обусловен от такова изискване.

22

В допълнение, запитващата юрисдикция отбелязва, че дори като се вземат предвид модерните възможности за комуникация, дейност като упражняваната от г‑жа Plavec във Франкфурт на Майн не може да осигури същата степен на интензивност на контактите с австрийските юрисдикции и административни органи, която осигурява обучението в адвокатска кантора със седалище в Австрия. Освен това според тази юрисдикция не е реалистично да се предполага, че г‑жа Plavec е възнамерявала да се придвижва специално от Франкфурт на Майн, за да участва в заседания пред австрийските съдилища и административни органи, като се има предвид, че удостоверението, което тя иска да получи, предоставя само много ограничено право на представителство, а именно по гражданскоправни спорове основно от компетентността на Bezirksgerichte (районни съдилища, Австрия). Накрая, запитващата юрисдикция посочва, че адвокатът, при когото е стажувала г‑жа Plavec, работи основно в областта на австрийското арбитражно право, а адвокатите, при които се провежда стажът, са длъжни по силата на RAO да осигурят цялостна подготовка на младшите адвокати.

23

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 45 ДФЕС относно свободното движение на работници да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национална правна уредба, съгласно която като условие за вписването в регистъра на австрийските младши адвокати част от практическия стаж (период на обучение) на младши специалист задължително трябва да премине като стаж на младши адвокат при адвокат в Австрия, т.е. в страната […], при положение че за тази част от практическия стаж (период на обучение) не е достатъчна дейност при адвокат в друга държава — членка на ЕС, дори ако тази дейност там се извършва под контрола на правоспособен в Австрия адвокат в областта на австрийското право?“.

24

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която налага определена част от практически стаж, който е необходим за достъп до адвокатската професия и по време на който младшият адвокат има определено право на представителство пред юрисдикциите на тази държава членка, да бъде проведена при адвокат, установен в посочената държава членка, като се изключва възможността за провеждане на посочената част от стажа при адвокат, установен в друга държава членка, макар последният да е правоспособен адвокат в първата държава членка и извършваните в рамките на стажа дейности да са свързани с правото на първата държава членка.

25

В това отношение следва да се припомни, че при липса на хармонизация на условията за достъп до дадена професия държавите членки имат право да определят знанията и квалификациите, необходими за упражняването на тази професия (решение от 17 декември 2020 г., Onofrei,C‑218/19, EU:C:2020:1034, т. 24 и цитираната съдебна практика).

26

След като условията за достъп до адвокатската професия на лице, което няма правоспособност да я упражнява в нито една държава членка, към настоящия момент не са предмет на хармонизация в рамките на Съюза, държавите членки остават компетентни да определят тези условия (решение от 17 декември 2020 г., Onofrei,C‑218/19, EU:C:2020:1034, т. 25).

27

От това следва, че правото на Съюза допуска правната уредба на държава членка да обуславя достъпа до адвокатската професия от притежаването на знания и квалификации, които са преценени за необходими (решение от 17 декември 2020 г., Onofrei,C‑218/19, EU:C:2020:1034, т. 26), а това може да включва провеждането на практически стаж.

28

Държавите членки обаче трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на основните свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС, и националните разпоредби, приети във връзка с това, не могат да представляват необоснована пречка пред ефективното упражняване на основната свобода, гарантирана в частност от член 45 ДФЕС (решение от 17 декември 2020 г., Onofrei,C‑218/19, EU:C:2020:1034, т. 27 и цитираната съдебна практика).

29

Следва да се приеме, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство попада в приложното поле на член 45 ДФЕС, макар да урежда практически стаж, който е част от обучението, позволяващо достъп до адвокатската професия, тъй като съответните юристи упражняват стажантката си дейност като заети лица, получаващи възнаграждение (вж. по аналогия решение от 13 ноември 2003 г., Morgenbesser,C‑313/01, EU:C:2003:612, т. 60). В настоящия случай от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че г‑жа Plavec е получавала възнаграждение по време на стажа си в адвокатското дружество Jones Day.

30

Според постоянната съдебна практика всички разпоредби на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на хора, включително член 45 ДФЕС, целят да улеснят гражданите на Съюза при упражняването на професионална дейност от какъвто и да е характер на територията на Съюза, и не допускат мерки, които биха могли да поставят в неблагоприятно положение тези граждани, когато искат да извършват икономическа дейност на територията на друга държава членка (решение от 16 ноември 2023 г., Комисия/Нидерландия (Прехвърляне на стойността на пенсионните права),C‑459/22, EU:C:2023:878, т. 29 и цитираната съдебна практика).

31

Така национални разпоредби, които възпрепятстват или разубеждават работник, който е гражданин на държава членка, да напусне държавата си по произход, за да упражни правото си на свободно движение, представляват ограничения на тази свобода дори да се прилагат независимо от гражданството на засегнатите работници (решение от 11 юли 2019 г., A,C‑716/17, EU:C:2019:598, т. 17 и цитираната съдебна практика).

32

Освен това Съдът вече е постановил, че член 45 ДФЕС по принцип не допуска национална мярка относно условията за вземане предвид — за целите на достъпа до адвокатската професия — на професионален опит, придобит в държава членка, различна от приелата тази мярка държава членка, която може да затрудни или да направи по-малко привлекателно упражняването от гражданите на Съюза, включително тези на приелата посочената мярка държава членка, на гарантираните от Договора за функционирането на ЕС основни свободи (решение от 17 декември 2020 г., Onofrei,C‑218/19, EU:C:2020:1034, т. 30). Същото важи и за национална правна уредба, която изключва отчитането на професионалния опит, който трябва да се придобие в рамките на определена част от практически стаж, необходим за достъп до адвокатската професия, само защото тази част от стажа е проведена при установен в друга държава членка адвокат.

33

От горното следва, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага определена част от практическия стаж, необходим за достъп до адвокатската професия, да бъде проведена при адвокат, установен в тази държава членка, представлява ограничение на гарантираната в член 45 ДФЕС свобода на движение, тъй като може да затрудни или да направи по-малко привлекателно упражняването на тази свобода на движение, ограничавайки възможността за гражданите да упражняват професионалната си дейност като младши адвокати при адвокат, установен в друга държава членка.

34

Противно на твърденията в писменото становище на австрийското правителство, този извод не се опровергава от обстоятелството, че съгласно тази правна уредба стаж от няколко месеца в чужбина може да бъде признат за друга част от практическия стаж. Всъщност, щом като се счита, че трите години практически стаж при адвокат, които съответстват на разглежданата в главното производство част от стажа, трябва задължително да се проведат при установен в Австрия адвокат, посочената правна уредба възпрепятства юристите, които желаят да станат адвокати, да се възползват от правото си на свободно движение, гарантирано от член 45 ДФЕС, през въпросната част от практическия стаж.

35

Такова ограничение на свободата на движение е допустимо само ако, на първо място, е обосновано от императивно съображение от обществен интерес и ако, на второ място, спазва принципа на пропорционалност, което означава, че с това ограничение може съгласувано и последователно да се гарантира, без да се надхвърля необходимото, постигането на преследваната цел (решение от 17 декември 2020 г., Onofrei,C‑218/19, EU:C:2020:1034, т. 32 и цитираната съдебна практика).

36

Запитващата юрисдикция отбелязва по същество, че разглежданата в главното производство правна уредба преследва цели, свързани със защитата на получателите на правни услуги и с доброто правораздаване. Тези цели са сред целите, които могат да се считат за императивни съображения от общ интерес, годни да обосноват ограничаване на свободното движение на работници (решение от 17 декември 2020 г., Onofrei,C‑218/19, EU:C:2020:1034, т. 34 и цитираната съдебна практика).

37

Освен това национална правна уредба, която обуславя вписването в регистъра на младшите адвокати от провеждането на част от практическия стаж при адвокат, установен във въпросната държава членка, сама по себе си не е неспособна да гарантира постигането на посочените цели.

38

От една страна, такава правна уредба може да допринесе за това юристът, който желае да стане адвокат в дадена държава членка, да придобие — преди да може да упражнява тази професия — действителен опит относно прилагането на правото в тази държава членка, както и относно приложимите за адвокатите правила и практиките, уреждащи отношенията им с юрисдикциите и органите на посочената държава членка. От друга страна, по този начин компетентните органи обикновено ще могат лесно да упражнят контрол относно условията на протичане на такъв практически стаж, и в частност относно съответствието на съдържанието на стажа с произтичащите от националното право изисквания. По-конкретно, както отбелязва запитващата юрисдикция, правна уредба като разглежданата в главното производство е от естество да позволи на компетентната австрийска адвокатска колегия — в рамките на законовото си задължение за контрол спрямо младшия адвокат и адвоката, при когото се провежда стажът — да има достъп до кантората на последния, за да се увери, че обучението на младшия адвокат съответства на изискванията, свързани с упражняването на адвокатската професия.

39

Въпреки това се налага изводът, че щом като условието даден юрист да трябва да проведе определена част от практическия си стаж при адвокат, установен в съответната държава членка, има за цел да гарантира (както следва от преписката, с която разполага Съдът), че адвокатът е придобил задоволителен опит относно прилагането на националното право и относно контактите с австрийските юрисдикции и административни органи, така че да се гарантира постигането на целите за защита на получателите на правни услуги и за добро правораздаване, преследвани с разглежданата в главното производство национална правна уредба, то това условие надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

40

Всъщност провеждането от юристите на практически стаж при правоспособен в Австрия адвокат, който обаче е установен в друга държава членка, заедно с изискването да се докаже пред компетентните национални органи, че този стаж е от естество да предостави опит, който е равностоен на получения по време на практически стаж при установен в Австрия адвокат, представлява мярка, която позволява да се постигнат целите, преследвани с правна уредба като разглежданата в главното производство, но която е по-малко ограничителна от наложената с въпросната правна уредба.

41

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че не може да се предполага по общ начин, че юрист, който провежда практически стаж при правоспособен в Австрия адвокат, който обаче е установен в друга държава членка, не би могъл да получи адекватно обучение и достатъчно опит относно прилагането на австрийското право, които да са равностойни на получаваните от юрист, провеждащ практическия си стаж в Австрия. При такова положение задължение за предоставяне на достатъчно доказателства за това, че действително извършените дейности по време на такъв практически стаж са от естество да предоставят обучение и опит, равностойни на получените по време на практически стаж при установен в Австрия адвокат, може да гарантира, че целите на този стаж действително са постигнати.

42

На второ място, в рамките на правна уредба като посочената в точка 40 от настоящото решение компетентните органи запазват възможността за ефективен контрол по отношение на условията на протичане на стажа.

43

Най-напред, те имат право, ако преценят това за полезно с оглед на данните, с които разполагат, да поканят младшия адвокат и адвоката, при когото се провежда стажът, с цел да получат обяснения относно протичането на практическия стаж, като според случая разпоредят прекъсване на този стаж или откажат да го зачетат в случай на неприемане на тази покана. Впрочем от изявленията на RAK в заседанието пред Съда е видно, че тя отправя такива покани, когато са налице обосновани съмнения относно спазването в конкретни случаи на изискванията спрямо обучението на младшите адвокати за целите на упражняването на адвокатската професия.

44

По-нататък, при положение че в разглеждания от запитващата юрисдикция случай както младшият адвокат, така и адвокатът, при когото се провежда стажът, са вписани в адвокатска колегия на държавата членка, съгласно чието право се провежда обучението за целите на адвокатската професия, професионалните контролни органи по правило са компетентни да им наложат дисциплинарни санкции, ако се опитат да заблудят компетентните органи относно съдържанието на практическия стаж, или ако не се съобразят с контролните мерки, приети, за да се осигури надлежното протичане на стажа.

45

Накрая, макар да е вярно, че в рамките на правна уредба като посочената в точка 40 от настоящото решение компетентните органи нямат непременно възможност за достъп до кантората на адвоката, при когото се провежда стажът, за да осъществят контрол, такъв достъп не може да се счита за абсолютно необходим за постигането на целите на разглежданата в главното производство правна уредба. Впрочем, видно от информацията, предоставена от RAK в съдебното заседание, тя на практика има възможност да използва по-малко ограничителни контролни мерки от проверките на място в адвокатските кантори, за да провери дали целите на практическия стаж са постигнати.

46

Гореизложеното не може да се постави под въпрос от обстоятелството, че в австрийското право след период от 18 месеца на практически стаж при адвокат, установен в Австрия, младшият адвокат разполага с много широко право на представителство, тъй като при прилагане на правна уредба като посочената в точка 40 от настоящото решение опитът, който юрист би получил след този период на практически стаж при адвокат, установен в друга държава членка, би бил равностоен на придобития от младши адвокат след същия период на практически стаж при адвокат, установен в Австрия.

47

В допълнение, понеже запитващата юрисдикция счита, че разглежданата в главното производство правна уредба почива на логика, сравнима с тази на член 10, параграф 1 от Директива 98/5, следва да се отбележи, че изборът на законодателя на Съюза при приемането на тази директива, що се отнася до мерките, които държавите членки имат право да налагат на адвокатите, които, след като са придобили професионалната си квалификация в друга държава членка, желаят да упражняват професията си на тяхна територия, не може да ограничи прилагането на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС спрямо положение, което не попада в приложното поле на посочената директива.

48

С оглед на всички съображения, изложени по-горе, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която налага определена част от практически стаж, който е необходим за достъп до адвокатската професия и по време на който младшият адвокат има определено право на представителство пред юрисдикциите на тази държава членка, да бъде проведена при адвокат, установен в посочената държава членка, като се изключва възможността за провеждане на посочената част от стажа при адвокат, установен в друга държава членка, макар последният да е правоспособен адвокат в първата държава членка и извършваните в рамките на стажа дейности да са свързани с правото на първата държава членка, и като следователно не се позволява на съответните юристи да проведат тази част от стажа в друга държава членка, стига да докажат на компетентните национални органи, че така, както ще бъде проведена, въпросната част от стажа е от естество да им предостави обучение и опит, които са равностойни на получените по време на практически стаж при адвокат, установен в първата държава членка.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която налага определена част от практически стаж, който е необходим за достъп до адвокатската професия и по време на който младшият адвокат има определено право на представителство пред юрисдикциите на тази държава членка, да бъде проведена при адвокат, установен в посочената държава членка, като се изключва възможността за провеждане на посочената част от стажа при адвокат, установен в друга държава членка, макар последният да е правоспособен адвокат в първата държава членка и извършваните в рамките на стажа дейности да са свързани с правото на първата държава членка, и като следователно не се позволява на съответните юристи да проведат тази част от стажа в друга държава членка, стига да докажат на компетентните национални органи, че така, както ще бъде проведена, въпросната част от стажа е от естество да им предостави обучение и опит, които са равностойни на получените по време на практически стаж при адвокат, установен в първата държава членка.