–

за X, от V. Matilainen, asianajaja,

–

за Maahanmuuttovirasto, от I. Haahtela и M. Montin, в качеството на представители,

–

за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,

–

за датското правителство, от D. Elkan, M. Jespersen и C. A. Maertens, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от J. Möller, R. Kanitz и N. Scheffel, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. M. Hoogveld, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Azéma, A. Katsimerou, T. Simonen и I. Söderlund, в качеството на представители,

–

за швейцарското правителство, от L. Lanzrein и V. Michel, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между X, сирийска гражданка, и Maahanmuuttovirasto (Национална имиграционна служба, Финландия) (наричана по-нататък „Имиграционната служба“) относно решение на този национален орган, с което се отхвърля подадената от X молба за международна закрила, разпорежда се прехвърлянето ѝ в Дания и ѝ се налага забрана за влизане във Финландия.

3

Член 1 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, който е приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС (наричан по-нататък „Протоколът относно позицията на Дания“), гласи:

„Дания не участва в приемането от Съвета [на Европейския съюз] на мерките, предложени въз основа на дял V, трета част от Договора за функционирането на [ЕС]. […]

[…]“.

4

Член 2 от този протокол предвижда:

„Никоя от разпоредбите на дял V, трета част от Договора за функционирането на [ЕС], никоя мярка, приета съгласно посочения дял, никоя разпоредба от което и да е международно споразумение, сключено от [Европейския съюз] по силата на посочения дял и никое решение на Съда на Европейския съюз за тълкуване на която и да е такава разпоредба или мярка, или на която и да е изменена или подлежащата на изменение мярка съгласно посочения дял, не обвързва или не се прилага към Дания. Никоя такава разпоредба, мярка или решение не засягат по какъвто и да е начин компетентността, правата и задълженията на Дания. Никоя такава разпоредба, мярка или решение не засягат по какъвто и да е начин достиженията на правото на Общността или на Съюза, нито съставляват част от правото на Съюза поради факта, че се прилагат към Дания. […]“.

5

Член 1 от Споразумението между Европейската общност и Кралство Дания относно критериите и механизмите за определяне на държава, която е компетентна за разглеждане на молба за убежище, подадена на територията на Дания или друга държава членка на Европейския съюз, и системата „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци за ефективното прилагане на Дъблинската конвенция (ОВ L 66, 2006 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 271, наричано по-нататък „Споразумението между Съюза и Дания“), одобрено от името на Съюза с Решение 2006/188/ЕО на Съвета от 21 февруари 2006 г. (ОВ L 66, 2006 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 270), предвижда:

„1.   Целта на настоящото споразумение е разпоредбите на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. относно критериите и механизмите за определяне на държава членка, компетентна за разглеждане на молба за убежище, която е подадена [в една от държавите членки от гражданин на трета държава (OВ L 50, 2003 г., стр. 1)], Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 г. за създаване на системата „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с цел ефективно прилагане на Дъблинската конвенция [(OВ L 316, 2000 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламент Евродак“)] и мерките за прилагането им на практика да се приложат към отношението между Общността и Дания в съответствие с член 2, параграфи 1 и 2.

2.   Цел на договарящите страни е прилагането и тълкуването на разпоредбите на регламентите и на мерките за прилагането им да бъдат еднакви във всички държави членки.

[…]“.

6

Съгласно член 2, параграф 1 от това споразумение:

„Разпоредбите на Регламент [№ 343/2003], който е приложен към настоящото споразумение и образува част от него, заедно с мерките за прилагането му […] се прилагат за отношенията между Общността и Дания“.

7

Член 3 от посоченото споразумение, озаглавен „Изменения към Регламент [№ 343/2003] и Регламент Евродак“, предвижда:

„1.   Дания не участва в приемането на изменения към Регламент [№ 343/2003] и Регламент Евродак и тези изменения не се прилагат от Дания и не я задължават по никакъв начин.

2.   Когато измененията в регламентите се приемат, Дания уведомява Комисията за взетото от нея решение, независимо дали то е да се прилага или не съдържанието на такива изменения. Нотификацията трябва да се извърши в момента на приемането на измененията или в рамките на 30 дни след това.

[…]“.

8

В съответствие с последната разпоредба Дания уведомява Комисията за решението си да прилага Регламент № 604/2013.

9

Член 2 от Регламент № 604/2013 гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

[…]“.

10

Член 3 от този регламент е озаглавен „Достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила“ и предвижда:

„1.   Държавите членки разглеждат всяка молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбите се разглеждат от една-единствена държава членка, а именно от онази, за която критериите, предвидени в глава III, сочат, че е компетентна за това.

2.   Когато не може да бъде посочена компетентна държава членка, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава членка, пред която е представена молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането ѝ.

[…]“.

11

Глава III от посочения регламент е озаглавена „Критерии за определяне на компетентната държава членка и включва членове 7—15. Член 12 от същия регламент е озаглавен „Издаване на документи за пребиваване или на визи“ и гласи:

„1.   Ако кандидатът притежава валиден документ за пребиваване, държавата членка, която е издала документа, е компетентна за разглеждането на молбите за международна закрила.

2.   Ако кандидатът притежава валидна виза, държавата членка, която е издала визата, е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила […]

[…]

4.   Когато кандидатът притежава само един или няколко документа за пребиваване, чиято валидност е изтекла по-малко от две години преди това или една или няколко визи, чиято валидност е изтекла по-малко от шест месеца преди това и които на практика са му позволили да влезе на територията на държава членка, параграфи 1, 2 и 3 се прилагат дотогава, докато кандидатът не напусне територията на държавите членки.

Когато кандидатът притежава един или няколко документа за пребиваване, чиято валидност е изтекла повече от две години преди това или една или няколко визи, чиято валидност е изтекла повече от шест месеца преди това и които на практика са му позволили да влезе на територията на държава членка и ако той не е напуснал територията на държавата членка, компетентна е държавата членка, в която е подадена молбата за международна закрила.

[…]“.

12

Съгласно член 18 от Регламент № 604/2013, озаглавен „Задължения на компетентната държава членка“:

„1.   Компетентната държава членка по смисъла на настоящия регламент, е длъжна:

[…]

[…]“.

13

Член 48 от Регламент № 604/2013 предвижда, че Регламент № 343/2003 се отменя и че позоваванията на този регламент се считат за позовавания на Регламент № 604/2013.

14

Член 2, буква з) от Директива 2011/95 определя израза „молба за международна закрила“ за целите на тази директива като „искането, отправено от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, за закрила от държава членка, което може да бъде разглеждано като лице, искащо да получи статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, и което лице не иска изрично друг тип закрила извън приложното поле на [тази] директива, която може да бъде предмет на отделна молба“.

15

Член 19 от тази директива, озаглавен „Отнемане, прекратяване или отказ за подновяване на статут на субсидиарна закрила“, предвижда:

„1.   По отношение на молбите за международна закрила, […], държавите членки отнемат статута на субсидиарна закрила, предоставен от правителствен, административен, съдебен или квазисъдебен орган на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, прекратяват го или отказват да го подновят, когато съответното лице престане да отговаря на условията за субсидиарна закрила […]

[…]

4.   Без да се засяга задължението на гражданина на трета държава или на лицето без гражданство […] да декларира всички относими факти и да предоставя всички относими документи, с които разполага, държавата членка, която е предоставила статута на субсидиарна закрила, доказва за всеки отделен случай, че съответното лице е престанало да отговаря или не отговаря на условията за субсидиарна закрила […]“.

16

Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60) предвижда в член 11, озаглавен „Изисквания към решенията на решаващия орган“:

„1.   Държавите членки гарантират, че решенията по молбите за международна закрила се постановяват в писмена форма.

2.   Държавите членки гарантират при отхвърляне на молба по отношение на статут на бежанец и/или статут на лице под субсидиарна закрила решението да е фактически и правно мотивирано и в писмена форма да е посочен начинът за обжалване на отрицателно решение.

Не е нужно държавите членки да съобщават писмено за възможностите за обжалване на отрицателно решение във връзка с решение, по което на кандидата предварително е предоставена информация за тези възможности в писмен вид или по електронен път, до който той има достъп.

[…]“.

17

Съгласно член 103, параграф 2 от Ulkomaalaislaki (301/2004) (Закон за чужденците (301/2004) от 30 април 2004 г. молба за международна закрила, която е подадена във Финландия, може да бъде отхвърлена като недопустима, ако лицето, подало молбата, може да бъде прехвърлено в друга държава членка, която е компетентна да разгледа молбата съгласно Регламент № 604/2013.

18

Член 7 от Udlændingeloven (Закон за чужденците) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за чужденците“), гласи:

„[…]

2.   По молба на чужденец му се издава разрешение за временно пребиваване, ако при връщането му в неговата страна на произход е налице опасност от смъртно наказание, изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. […]

3.   В случаите по параграф 2, при които опасността от смъртно наказание или изтезания, или от нечовешко или унизително отношение или наказание се дължи на особено тежко положение в страната на произход, характеризиращо се с безогледно насилие и нападения над цивилното население, по молба на заинтересованото лице се издава временно разрешение за пребиваване. […]

[…]“.

19

Член 11, параграф 2 от този закон предвижда:

„[…] Имиграционната служба удължава служебно разрешенията за временно пребиваване по член 7 […], ако основанията за първоначалното им предоставяне все още са налице. […]“.

20

Жалбоподателката в главното производство е сирийска гражданка.

21

На 1 юли 2016 г. тя подава молба за международна закрила в Кралство Дания.

22

На 29 август 2016 г. компетентният в тази област датски орган ѝ издава разрешение за временно пребиваване на основание член 7, параграф 3 от датския Закон за чужденците. Разрешението за пребиваване влиза в сила в деня на издаването му и първоначално е валидно за срок от една година. Впоследствие същият орган неколкократно го удължава служебно за същия срок. На 17 ноември 2020 г. обаче на основание член 11, параграф 2 от Закона за чужденците този орган решава, отново служебно, да не поднови разрешението за временно пребиваване.

23

На 27 юли 2021 г. жалбоподателката в главното производство подава молба за международна закрила във Финландия.

24

На 29 юли 2021 г. имиграционната служба, която е компетентният в тази област финландски орган, отправя до компетентния датски орган искане Кралство Дания да приеме обратно жалбоподателката в главното производство на основание член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013.

25

На 5 август 2021 г. Кралство Дания уважава искането.

26

На 12 ноември 2021 г. имиграционната служба, считайки че Кралство Дания е държавата членка, която е компетентна да разгледа молбата за международна закрила, подадена до нея от жалбоподателката в главното производство, приема решение, с което отхвърля молбата като недопустима, разпорежда прехвърлянето на жалбоподателката в Дания и ѝ налага забрана за влизане във Финландия за срок от две години.

27

Жалбоподателката обжалва това решение пред Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки, Финландия), който отхвърля жалбата.

28

Впоследствие тя сезира запитващата юрисдикция, Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия), с искане да допусне жалба срещу решението на административния съд.

29

За да може да се произнесе по това искане, запитващата юрисдикция счита по същество, че трябва да се установи дали член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013 е приложим в положение като това на жалбоподателката в главното производство и за тази цел дали подадената от нея в Кралство Дания молба за международна закрила може да се счита за „молба [която] е била отхвърлена“ по смисъла на тази разпоредба.

30

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, на първо място, че първоначално по тази молба са издадени поредица от решения, с които тя е уважена частично, като компетентният датски орган е издал на жалбоподателката в главното производство разрешение за временно пребиваване, което впоследствие е удължавано няколко пъти. Тази юрисдикция добавя, че едва на по-късен етап този орган служебно е издал решение за неподновяване на разрешението за временно пребиваване. С оглед на тези обстоятелства посочената юрисдикция иска да се установи дали е възможно да се приеме, че тази молба е била „отхвърлена“ по смисъла на член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013.

31

На второ място, запитващата юрисдикция припомня, че Кралство Дания се ползва, така както му позволява Протоколът относно позицията на Дания, от специален статут във връзка с общата европейска система за убежище. Всъщност по силата на Споразумението между Съюза и Дания тази държава членка се задължава да прилага Регламент № 604/2013. Тази държава членка обаче не се задължава да прилага актовете на вторичното право на Съюза, към които препраща този регламент. По-конкретно тя не прилага Директива 2011/95, към която препраща по-специално член 2, буква б) от посочения регламент. Следователно според запитващата юрисдикция единствените форми на международна закрила, за които може да се кандидатства надлежно и които могат да се предоставят от компетентния датски орган, са предвидените във вътрешното право форми, без формите, посочени в тази директива, като по същество се отбелязва, че в случая на жалбоподателката в главното производство не е предоставена приложимата за бежанците закрила, а предвидената в Закона за чужденците субсидиарна закрила. Според запитващата юрисдикция с оглед на този специален статут следва да се установи дали молба за международна закрила, подадена от гражданин на трета държава до този орган, може да се счита за „молба [за международна закрила]“ по смисъла на член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013.

32

При тези обстоятелства Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 18, параграф 1, буква г) от Регламент [№ 604/2013“] да се тълкува в смисъл, че отхвърлянето на молбата по смисъла на тази разпоредба включва положение, при което не е подновено разрешение за временно пребиваване на съответното лице, издадено преди това по негова молба в Дания поради уязвимост, ако решението за неподновяването не е постановено по молба на това лице, а служебно от органа?“.“.

33

На 1 юли 2025 г. датското правителство подава в секретариата на Съда искане за възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда. В подкрепа на искането си то изтъква по същество, че в мотивите, залегнали в заключението на генералния адвокат, не е отчетена надлежно цялата правна уредба относно участието на Кралство Дания в Регламент № 604/2013.

34

В това отношение следва да се посочи от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник не предвиждат възможност за страните в главното производство и за заинтересованите лица да представят становища в отговор на представеното от генералния адвокат заключение. От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на страна в главното производство или на заинтересовано лице със заключението на генералния адвокат само по себе си не основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до запазени на мобилен телефон лични данни),C‑548/21, EU:C:2024:830, т. 38 и цитираната съдебна практика).

35

Действително, съгласно член 83 от неговия процедурен правилник във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално ако счита, че делото не е напълно изяснено, или когато след закриване на тази фаза страна в главното производство или заинтересовано лице посочи нов факт от решаващо значение за решението, което Съдът трябва да постанови.

36

В случая обаче, след като изслуша генералния адвокат, Съдът счита, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе, и че в искането на датското правителство за възобновяване на устната фаза на производството не се посочва никакъв нов факт от решаващо значение за решението, което Съдът трябва да постанови.

37

Поради това не следва да се постановява възобновяване на устната фаза на производството.

38

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че непродължаването или неподновяването на издаден по-рано на гражданин на трета държава документ за пребиваване може да се приравни на отхвърляне на молбата за международна закрила, подадена от този гражданин по смисъла на тази разпоредба.

39

Най-напред следва да се подчертае, че запитващата юрисдикция иска от Съда тълкуване на член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013 в специфичен правен контекст.

40

Всъщност предметът на спора в главното производство е да се определи дали Кралство Дания е длъжно да приеме обратно гражданка на трета държава, която, след като е подала молба за международна закрила в тази държава членка и е получила предвидената в нейното национално право субсидиарна закрила, е подала нова молба за международна закрила във Финландия.

41

Както обаче Съдът вече е отбелязал, по силата на членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания Кралство Дания се ползва със специален статут, който го отличава от останалите държави членки, що се отнася до дял V, трета част от Договора за функционирането на ЕС, в чийто обхват попадат по-специално политиките относно контрола по границите, убежището и имиграцията (решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Молба за убежище, отхвърлена от Дания), C‑497/21, EU:C:2022:721, т. 35).

42

В контекста на този специален статут член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Споразумението между Съюза и Дания предвиждат, че разпоредбите на Регламент № 343/2003 се прилагат и от Кралство Дания. След приемането на Регламент № 604/2013, който отменя Регламент № 343/2003, на основание член 3, параграф 2 от това споразумение Кралство Дания уведомява за решението си да прилага и Регламент № 604/2013.

43

Член 18, параграф 1 буква г) от последния регламент предвижда, че държава членка е длъжна да приеме обратно гражданин на трета държава или лице без гражданство, чиято молба е била отхвърлена и който е подал молба в друга държава членка или който се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване. Следователно в случай като разглеждания в главното производство, в който гражданин на трета държава е подал молба за международна закрила в Кралство Дания, друга държава членка, в която този гражданин е подал нова молба за международна закрила, може да поиска от Кралство Дания да приеме обратно този гражданин, ако са изпълнени предвидените в тази разпоредба условия.

44

Съгласно Протокола относно позицията на Дания обаче, Директива 2011/95 не се прилага за Кралство Дания (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Молба за убежище, отхвърлена от Дания), C‑497/21, EU:C:2022:721, т. 43).

45

Така по-специално определението на понятието „молба за международна закрила“ по член 2, буква б) от Регламент № 604/2013 не се прилага за тази държава членка, тъй като самото определение препраща към член 2, буква з) от Директива 2011/95, съгласно който с това понятие се обозначава искането, отправено от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, за закрила от държава членка, което може да бъде разглеждано като лице, искащо да получи статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила.

46

Следователно на поставения от запитващата юрисдикция въпрос относно предвиденото в член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013 изискване, съгласно което молбата за международна закрила, подадена от гражданин на трета държава като жалбоподателката в главното производство, трябва да бъде отхвърлена, следва да се отговори именно с оглед на този специфичен правен контекст, който произтича от специалния статут на Кралство Дания.

47

В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че що се отнася до Кралство Дания, молбата, която трябва да се отхвърли по този начин, може да бъде само молба, подадена до компетентните органи на тази държава членка за получаване на една от формите на международна закрила, предвидени във вътрешното право на тази държава, както отбелязва генералният адвокат в точка 47 от заключението си.

48

Всъщност, след като Директива 2011/95 не се прилага за посочената държава членка, както следва от точка 44 от настоящото решение, не е възможно молбите, които са подадени до компетентните ѝ органи да са насочени валидно към получаването на една от формите на международна закрила, предвидени в тази директива (решения от 22 септември 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Молба за убежище, отхвърлена от Дания), C‑497/21, EU:C:2022:721, т. 43, и от 19 декември 2024 г., Khan Yunis и Baabda, C‑123/23 и C‑202/23, EU:C:2024:1042, т. 60).

49

Следователно в този смисъл прилагането на член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013, когато трябва да се определи дали Кралство Дания има задължение за обратно приемане, се различава от прилагането на тази разпоредба по отношение на всяка друга държава членка, което изисква да е налице молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2011/95.

50

При това положение, след като Съюзът и Кралство Дания са сключили международно споразумение, чиято цел е да позволи на тази държава членка да участва в прилагането на Регламент № 604/2013, молбите, подадени в посочената държава членка, за да се ползва от една от формите на международна закрила, предвидени във вътрешното ѝ право, трябва да се приравнят за целите на член 18, параграф 1, буква г) от този регламент на молбите, които могат да бъдат подадени във всяка друга държава членка, за да се ползва една от формите на международна закрила, предвидени в Директива 2011/95. Всъщност това приравняване е необходимо, за да се гарантира полезното действие на това международно споразумение, което отразява общата воля на Съюза и на Кралство Дания да се позволи на тази държава членка да участва в прилагането на Регламент № 604/2013.

51

На второ място, посочената в член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013 молба трябва да е била отхвърлена от компетентния орган.

52

Тъй като във връзка с думата „отхвърлена“, която се съдържа в тази разпоредба, няма никакво изрично препращане към вътрешното право на държавите членки, трябва да се приеме, че понятието „отхвърляне“ по смисъла на тази разпоредба е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което съгласно постоянната практика на Съда трябва да получи еднакво тълкуване (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Характер на правото на пребиваване по член 20 ДФЕС),C‑624/20, EU:C:2022:639, т. 19 и цитираната съдебна практика), при което да се отчита не само съдържанието на самото понятие, но и контекстът на член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013 и целта, преследвана с правната уредба, от която е част тази разпоредба.

53

Що се отнася най-напред до думата „отхвърляне“, следва да се отбележи, че според обичайния ѝ смисъл тази дума се отнася до действие, което се изразява в отказ да се уважи дадена молба. Следователно тази дума не може да се отнася до действие, което се изразява в уважаване на такава молба, независимо дали приемането и уважаването са временни или окончателни.

54

Ето защо от строго буквална гледна точка понятието „отхвърляне“ по член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013 не може да се тълкува в смисъл, че включва непродължаването или неподновяването на разрешение за пребиваване, издадено по-рано на гражданин на трета държава, който е подал молба за международна закрила. Напротив, това непродължаване или неподновяване по необходимост предполага, че тази молба е била уважена на по-ранен етап, макар и временно.

55

От тази гледна точка запитващата юрисдикция счита по същество, че за целите на спора в главното производство решение, с което компетентният датски орган издава разрешение за временно пребиваване на гражданин на трета държава, който е подал молба за международна закрила в Кралство Дания на основание член 7, параграфи 2 и 3 от Закона за чужденците, трябва да се приравни с оглед на съдържанието на този закон на решение, с което на този гражданин се предоставя временна субсидиарна закрила. Датското правителство от своя страна обяснява в писменото си становище пред Съда, че има съответствие между тези два вида решения. То подчертава по-специално, че издаденото на жалбоподателката в главното производство разрешение за временно пребиваване материализира предоставянето на субсидиарна закрила, която съгласно вътрешното право съответства на субсидиарната закрила, предвидена в Директива 2011/95.

56

По-нататък, от гледна точка на контекста трябва да се констатира, че както анализът на самия Регламент № 604/2013, така и анализът на други актове от вторичното право на Съюза, в съответствие с които трябва да се тълкува този регламент, доколкото е възможно съответните им разпоредби да се прилагат заедно, потвърждават буквалното тълкуване, съдържащо се в точка 54 от настоящото решение.

57

Що се отнася, от една страна, до Регламент № 604/2013, следва да се отбележи по-специално, че член 2, буква л) от този регламент определя понятието „документ за пребиваване“ за целите на посочения регламент като всяко разрешение, издадено от компетентните органи на държава членка, с което се разрешава на гражданин на трета държава или на лице без гражданство да пребивава на нейна територия, с изключение на визи и разрешения за пребиваване, издадени по време на необходимия срок за определяне на компетентната държава членка, установен в същия регламент или по време на разглеждането на молба за международна закрила или на молба за разрешение за пребиваване.

58

По този начин това определение потвърждава, че издаването на документ за пребиваване на гражданин на трета страна материализира даденото на този гражданин разрешение да остане на територията на съответната държава членка в резултат на предоставянето на международна закрила в тази държава. От тази гледна точка е без значение дали предоставянето и издаването се извършват в зависимост от приложимото вътрешно право с отделни и последователни правни актове, с отделни и едновременни правни актове или пък с един и същ правен акт, какъвто е настоящият случай, както следва от обясненията на датското правителство, припомнени в точка 55 от настоящото решение. Само по себе си издаването предполага, че молбата за международна закрила на посочения гражданин е или е била уважена, поради което то не може да се приравни, дори когато има временен характер, на форма на „отхвърляне“ на тази молба по смисъла на член 18, параграф 1, буква г) от посочения регламент.

59

Освен това, както подчертава генералният адвокат в точка 43 от заключението си, изложеното в точки 54 и 58 от настоящото решение тълкуване се потвърждава от това, че положението на гражданин на трета държава, който подобно на жалбоподателката в главното производство притежава документ за пребиваване с изтекъл срок, от една страна, и не е напуснал територията на държавите членки, от друга страна, е изрично посочено в член 12, параграф 4 от Регламент № 604/2013, тоест в разпоредба, различна от член 18, параграф 1, буква г) от този регламент. Посоченият член 12, параграф 4 урежда именно условията за определяне на компетентната в такава хипотеза държава членка. В това отношение от последната разпоредба следва, че определянето на компетентната държава членка зависи от времето, което е изминало от датата на изтичане на издадения на съответния гражданин документ за пребиваване — обстоятелство, което единствено запитващата юрисдикция следва да провери.

60

От друга страна, трябва да се припомни, че както ясно следва от член 1, параграф 2 от Споразумението между Съюза и Дания, спазването на изискването за еднакво тълкуване и прилагане на Регламент № 604/2013 трябва да бъде гарантирано и в случаите, в които засягат Кралство Дания.

61

Това изискване предполага, че Регламент № 604/2013 следва да се тълкува като се отчитат разпоредбите на Директива 2011/95 и на Директива 2013/32, доколкото отчитането на тези разпоредби само изяснява обхвата на понятието „отхвърляне“, съдържащо се в член 18, параграф 1, буква г) от този регламент.

62

Тези две директиви обаче провеждат ясно разграничение между хипотезата, в която молба за международна закрила е „отхвърлена“ от компетентния орган на държава членка, и хипотезите, в които този орган прекратява, оттегля, отнема или не подновява предоставената на гражданин на трета държава международна закрила. Що се отнася по-специално до субсидиарната закрила, предвидена в Директива 2011/95, член 19 от тази директива уточнява по-специално в параграфи 1 и 4 условията, при които статутът, предоставен с тази закрила, може да бъде отнет, когато гражданинът на трета държава, на когото е предоставен този статут, престане да отговаря на условията за него. Аналогичен механизъм е предвиден в други разпоредби на посочената директива по отношение на статута на бежанец.

63

Освен това взетите в тази област решения, които предполагат, че преди това е била уважена молбата на този гражданин за международна закрила, се различават както от материална, така и от процесуална гледна точка от решенията, с които се отхвърля такава молба за международна закрила, известни още като „отрицателни решения“, които от своя страна са посочени в член 11, параграф 2 от Директива 2013/32.

64

Така анализът на контекста, в който се вписва член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013, потвърждава, че понятието „отхвърляне“, което се посочва в тази разпоредба, не може да се тълкува в смисъл, че включва непродължаването или неподновяването на документ за пребиваване, издаден преди това на гражданин на трета държава, който е подал молба за международна закрила.

65

Накрая, анализът на текста и контекста на понятието „отхвърляне“ по член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013, изложен в точки 53—64 от настоящото решение, отговаря на целта на този регламент, която, както следва от член 3, параграфи 1 и 2, е молбите за международна закрила да се разглеждат от една и съща държава членка, определена за компетентна съобразно единните критерии по глава III от посочения регламент. Впрочем, както следва от точка 60 от настоящото решение, тази цел е припомнена в Споразумението между Съюза и Дания.

66

С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 18, параграф 1, буква г) от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че непродължаването или неподновяването на издаден по-рано на гражданин на трета държава документ за пребиваване не може да се приравни на отхвърляне на подадената от този гражданин молба за международна закрила по смисъла на тази разпоредба.

67

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 18, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство,

трябва да се тълкува в смисъл, че

непродължаването или неподновяването на издаден по-рано на гражданин на трета държава документ за пребиваване не може да се приравни на отхвърляне на подадената от този гражданин молба за международна закрила по смисъла на тази разпоредба.