Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
8 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2003/88/ЕО — Право на платен годишен отпуск — Член 7, параграф 1 — Член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) — Клауза 4, точка 1 — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4, точка 1 — Принцип на недопускане на дискриминация — Принцип pro rata temporis — Съвместяване на отделни трудови договори — Преподаватели, наети по безсрочни трудови договори на пълно работно време и срочни трудови договори на непълно работно време — Възнаграждение за платен годишен отпуск, изчислено въз основа само на безсрочния трудов договор на пълно работно време — Предоставяне на надбавка за храна с оглед на действително отработеното време в изпълнение само на безсрочния трудов договор на пълно работно време “
По дело C‑706/23
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Iaşi (Апелативен съд Яш, Румъния) с акт от 10 октомври 2023 г., постъпил в Съда на 17 ноември 2023 г., в рамките на производство по дело
Şcoala gimnazială „Mihai Eminescu“ Vaslui
срещу
Uniunea Sindicală „Didactica“ Vaslui, действаща от името и за сметка на своите членове,
KМ и др.,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, S. Gervasoni, A. Kumin, I. Ziemele (докладчик) и M. Bošnjak, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за румънското правителство, от E. Gane, R. Antonie и A. Wellman,
– за Европейската комисия, от C. Gheorghiu и D. Recchia,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 март 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3—13) и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г. (наричано по-нататък „Рамково споразумение за работа при непълно работно време“), което се съдържа в приложението към Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35), както и на клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение за срочната работа“), което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) (наричани по-нататък заедно „двете рамкови споразумения“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Şcoala Gimnazială „Mihai Eminescu „Vaslui (средно училище „Mihai Eminescu“ Васлуй, Румъния) (наричано по-нататък „работодателят“) и Uniunea Sindicală „Didactica“ Vaslui (Синдикална организация „Образование“, Васлуй, Румъния), действаща от името и за сметка на KM и др., четиринадесет нейни членове (наричани по-нататък „засегнатите работници“), относно изчисляването на имуществените права на тези лица във връзка с платения годишен отпуск и предоставянето на надбавка за храна, което следва да се прибави към възнаграждението им, в случай на съвместяване на безсрочен трудов договор на пълно работно време и срочен трудов договор на непълно работно време.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2003/88/ЕО
3 Член 7 от Директива 2003/88 предвижда:
„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.
2. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение“.
Рамковото споразумение за работа при непълно работно време
4 Клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време е озаглавена „Приложно поле“ и предвижда:
„Настоящото споразумение се прилага за работници на непълно работно време, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закона, колективен трудов договор или практика, която е в сила във всяка държава членка“.
5 Клауза 3 от Рамковото споразумение е озаглавена „Определения“ и гласи:
„По смисъла на настоящото споразумение:
1. Терминът „работник на непълно работно време“ се отнася до работник или служител, чиито нормални работни часове, изчислени на седмична основа или осреднени за времето на заетост до една година, са по-малко от нормалните работни часове на сравним работник на пълно работно време.
2. Терминът „сравним работник на пълно работно време“ означава работник или служител на пълно работно време в същото предприятие, който има същия вид трудов договор или правоотношение, който е нает за същата или подобна работа/професия, като се отдаде дължимото внимание на други съображения, които могат да включват [трудов стаж] и квалификация/умения.
Когато в същото учреждение няма сравним работник на пълно работно време, сравнението се прави чрез препращане към приложим колективен трудов договор или, когато няма приложим колективен трудов договор, в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или практиката“.
6 Съгласно клауза 4 от Рамковото споразумение, озаглавена „Принцип на недискриминация“:
„1. По отношение на условията за наемане на работа, работниците на непълно работно време не трябва да се третират по по-неблагоприятен начин, отколкото работниците на пълно работно време които са взети за сравнение, само поради това, че те работят на непълно работно време, освен ако различното отношение не е оправдано от обективни причини.
2. При необходимост, се прилага принципът pro rata temporis.
3. Редът и условията по прилагането на настоящата клауза се определят от държавите членки и/или социалните партньори, като се отчита европейското законодателство, националното законодателство, колективните трудови договори и практиката.
[…]“.
Рамково споразумение за срочната работа
7 Клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, озаглавена „Приложно поле“, предвижда:
„Настоящото споразумение се прилага за работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка.“.
8 Клауза 3 от Рамковото споразумение е озаглавена „Определения“ и гласи:
„1. По смисъла на настоящото споразумение терминът „работник на срочен трудов договор“ означава лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определен[о събитие].
2. По смисъла на настоящото споразумение терминът „работник на постоянен трудов договор за сравнение“ означава работник с трудов договор или правоотношение с неопределена продължителност, в същото ведомство, ангажиран със същата или подобна работа/занятие, като се отдава дължимото внимание на квалификациите/уменията. Когато няма „работник на постоянен трудов договор за сравнение“ в същото ведомство, сравнението се прави чрез препратка до приложимия колективен трудов договор или където няма приложим колективен трудов договор, според националното законодателство, колективните трудови договори или практики“.
9 Съгласно клауза 4 от Рамковото споразумение, озаглавена „Принцип на недискриминация“:
„1. По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор за сравнение, само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.
2. При необходимост, се прилага принципът pro rata temporis.
3. Редът и условията за прилагането на настоящата клауза се определят от държавите членки след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори, като имат предвид правото на Общността и националното законодателство, колективните трудови договори и практика
[…]“.
Румънското право
Закон № 1/2011
10 Член 254, параграф 1 от Legea nr. 1/2011 a educaţiei naţionale (Закон № 1/2011 за националното образование) от 5 януари 2011 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 18 от 10 януари 2011 г.), в редакцията му, приложима по спора в главното производство, отменен със Закон № 198/2023 и Закон № 199/2023, считано от 3 септември 2023 г., е гласял:
„В училищата […] могат да бъдат наемани учители на индивидуални безсрочни или срочни трудови договори за период, не по-дълъг от една учебна година, с възможност за продължаване на срока на действие на договорите, или за почасова работа съгласно предвидените в закона условия“.
11 Член 267 от този закон е предвиждал:
„(1) Учителите ползват платен годишен отпуск по време на училищната ваканция за период от 62 работни дни. В надлежно обосновани случаи ръководството на учебното заведение може да прекъсне законния отпуск и заинтересованите лица получават възнаграждение за положения труд.
[…]
(3) Неползваният годишен отпуск дава право на ползване на оставащия отпуск по време на ваканцията през следващата учебна година“.
12 Член 269 от посочения закон предвижда:
„Ръководният, висшият и контролният персонал в училищните инспекторати и ръководният персонал в учебни заведения в системата на училищното образование и в свързани с тях учебни заведения имат право на годишен отпуск в съответствие с Кодекса на труда“.
13 Член 270 от същия закон гласи следното:
„Правилата за прилагане относно ползването на законоустановения отпуск се изготвят от Ministerul Educației și Cercetării (Министерство на образованието и научните изследвания) след съгласуване с представителите на представителните синдикални организации на равнището на образователните сектори“.
Кодексът на труда
14 Член 35 от Legea nr. 53/2003 privind Codul muncii (Закон № 53/2003 относно Кодекса на труда) от 24 януари 2003 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 72 от 5 февруари 2003 г.), повторно обнародван в редакцията, която е приложима към спора по главното производство (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 345 от 18 май 2011 г.) (наричан по-нататък „Кодексът на труда“), гласи:
„(1) Всеки работник или служител има право да работи при различни работодатели или при един и същ работодател на индивидуални трудови договори, без да се припокрива работното време, като получава съответното възнаграждение за всеки един от тях. Никой работодател не може да третира неблагоприятно работник или служител, който упражнява това право.
(2) Разпоредбите на параграф 1 се прилагат, освен в случаите, когато законът предвижда несъвместимост по отношение на съвместяването на определени функции“.
15 Член 106 от Кодекса на труда гласи:
„(1) Работник или служител, който е нает на работа въз основа на договор на непълно работно време, има правата на работник или служител на пълно работно време при условията, определени от закона и приложимите колективни трудови договори.
(2) Възнаграждението се изплаща пропорционално на действително отработеното време, в съотношение с възнаграждението, определено за редовното работно време“.
16 Член 144, параграф 1 от този кодекс гласи:
„Правото на платен годишен отпуск се гарантира на всички работници и служители“.
17 Съгласно член 150 от посочения кодекс:
„(1) За периода на платен годишен отпуск работникът или служителят има право на обезщетение за платен отпуск, което не може да бъде по-малко от основното възнаграждение, обезщетенията и надбавките с постоянен характер, дължими за този период, предвидени в индивидуалния трудов договор.
(2) Обезщетението за платен отпуск е равно на средното дневно възнаграждение, посочено в параграф 1, през трите месеца, предхождащи месеца, през който се ползва отпускът, умножено по броя на дните отпуск.
[…]“.
Рамков закон № 153/2017
18 Член 18, буква i) от Legea-cadru nr. 153/2017 privind salarizarea personalului plătit din fonduri publice (Рамков закон № 153/2017 относно възнаграждението на работниците и служителите, на които се плаща с публични средства) от 28 юни 2017 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 492 от 28 юни 2017 г.), в редакцията му, приложима по спора в главното производство (наричан по-нататък „Рамков закон № 153/2017“), предвижда:
„(1) Считано от 1 декември 2018 г. разпоредителите с бюджетни средства са длъжни да плащат месечно обезщетение за храна в размер на една дванадесета от две гарантирани минимални брутни основни заплати за страната […]
(2) Обезщетението за храна, посочено в параграф 1, се изплаща пропорционално на действително отработеното време през предходния месец при спазване на член 25, параграф 1
[…]“.
19 Член 11 от приложение I, раздел B, озаглавен „Специфични правила за преподавателите“, към Рамков закон № 153/2017, гласи:
„Преподавателите имат право на годишен отпуск по силата на Закон [за националното образование] № 1/2011 […], като получават обезщетение за годишен отпуск, изчислено в съответствие със законовите разпоредби, приложими за служителите, на които се плаща с публични средства“.
20 Член 12 от това приложение предвижда:
„(1) Преподавателите, ръководният, управленският и контролният персонал, включително преподавателите с управленски функции в учебни заведения в системата на училищното образование, също могат да получават почасово или съвкупно възнаграждение в съответствие с разпоредбите на Закон № 1/2011, изменен и допълнен. Изчисляването на почасовото или съвкупно възнаграждение се извършва въз основа на отработеното време педагогическа дейност, предвидено в Закон № 1/2011, с последващите изменения и допълнения.
(2) Редът и условията за прилагане на разпоредбите по параграф 1 се определят с постановление на министъра на образованието и научните изследвания“.
Министерски постановления относно ползването на отпуск от преподаватели
21 Член 5 от Normele metodologice privind efectuarea concediului de odihnă al personalului didactic din învăţământ (Правила за прилагане при ползването на платен годишен отпуск от учителите), които се съдържат в приложението към Ordinul nr. 5559/2011 al ministrului Educației, Cercetării, Tineretului și Sportului pentru aprobarea Normelor metodologice privind efectuarea concediului de odihnă al personalului didactic din învățământ (Постановление № 5559/2011 на Министерството на образованието, научните изследвания, младежта и спорта за приемане на правила за прилагане при ползването на платен отпуск от учителите) от 7 октомври 2011 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 723 от 13 октомври 2011 г.), в редакцията им, приложима към спора по главното производство (наричани по-нататък „правилата за прилагане от 2011 г.“) е отменено с Постановление № 4050/2021 (вж. член 2 от него).
„(1) Практикуващите учители, които работят и при почасово заплащане, имат право на платен годишен отпуск само за основната длъжност, за която е сключен трудовият договор.
(2) Пенсионираните учители, наети на срочен трудов договор с почасово заплащане, на пълно или на непълно работно време, имат право на платен годишен отпуск, пропорционално на действителното отработеното време, изчислено в съответствие с член 2, параграф 5“.
22 Член 3 от Normele metodologice privind efectuarea concediului de odihnă a personalului didactic de predare, de conducere, de îndrumare şi control şi al personalului de cercetare din învăţământul de stat (Правила за прилагане при ползване на платен отпуск от учители, директори и служители с организационни и надзорни функции, както и от работещите в сектора на научните изследвания в държавните учебни заведения), които се съдържат в приложението към Ordinul № 4050/2021 al ministrului Educației pentru aprobarea Normelor metodologice privind efectuarea concecdiului de odihnă a personalului didactic de predare, de conducere, de îndrumare control i al personalului de cercetare din învământul de recurité (Постановление № 4050/2021 на Министерството на националното образование за приемане на правила за прилагане при ползване на платен отпуск от учители, директори и служители с организационни и надзорни функции, както и от работещите в сектора на научните изследвания в държавните учебни заведения) от 29 юни 2021 г. (Monitorul Oficial al României, бр. 688 от 12 юли 2021 г.) (наричано по-нататък „Постановление № 4050/2021“) предвижда в параграфи 2 и 5 следното:
„(2) Учителите, които са извършвали преподавателска дейност през част от учебната/академичната година имат право на платен годишен отпуск с продължителност, изчислена пропорционално на периода, в който са работили през тази учебна/академична година.
[…]
(5) Учителите на непълно работно време имат право на годишен отпуск пропорционално на действително отработеното време, изчислено в съответствие с параграфи 2—4. Учителите, които работят на непълно работно време в две или повече учебни заведения, имат право на платен отпуск във всяко учебно заведение пропорционално на отработеното време“.
23 Член 4 от това постановление предвижда:
„(1) На преподавателите, които през една учебна или академична година работят последователно в няколко учебни заведения, се предоставя годишен отпуск от учебното заведение, в което работят в началото на училищната ваканция. В тези случаи обезщетението за отпуск е за сметка на всички учебни заведения, в които са били наети, пропорционално на периода на полагане на труд във всяко от тях през съответната учебна или академична година.
[…]“.
24 Член 5 от посочения указ гласи:
„(1) Практикуващите учители, които работят и при почасово заплащане, имат право на платен отпуск само за основната длъжност, за която е сключен индивидуалният трудов договор.
(2) Пенсионираните учители, наети по трудов договор с почасово заплащане, на пълно или непълно работно време, имат право на платен отпуск, пропорционално на действително отработеното време, изчислено в съответствие с разпоредбите на член 3“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
25 Между 2019 г. и 2022 г. всеки от засегнатите работници сключва с работодателя срочни трудови договори на непълно работно време с почасово заплащане за периода от септември до юни на всяка от тези учебни години. Тези договори се съвместяват с безсрочни трудови договори на пълно работно време, които те са сключили като преподаватели или помощен преподавателски персонал с това учебно заведение или, за един от тях, с друго учебно заведение.
26 От акта за преюдициално запитване е видно, че през разглеждания период засегнатите работници са ползвали определен брой дни отпуск — между 27 и 62 дни. Имуществените права, свързани с периодите на годишен отпуск, както и надбавката за храна, са определени единствено въз основа на безсрочните трудови договори на пълно работно време, без да се взема предвид работата, изпълнявана по срочни трудови договори на непълно работно време.
27 Засегнатите работници, представлявани от синдикалната организация „Didactica“ на Васлуй, предявяват иск пред Tribunalul Vaslui (Окръжен съд Васлуй, Румъния) за осъждане на работодателя да им изплати, от една страна, обезщетенията за платен годишен отпуск и от друга страна, надбавките за храна, пропорционално на действително отработеното време, въз основа на възнагражденията, получени при почасовото заплащане.
28 С решение от 17 март 2023 г. Tribunalul Vaslui (Окръжен съд Васлуй) уважава иска.
29 Първо, що се отнася до имуществените права, свързани с периодите на годишен отпуск, за да остави без приложение нормативните административни актове, а именно Постановление № 5559/2011 и Постановление № 4050/2021, които ограничават предоставянето на платен годишен отпуск до трудовия договор, сключен за основната длъжност, а именно безсрочния трудов договор на пълно работно време, този съд отбелязва, че член 144, параграф 1 от Кодекса на труда, който гарантира правото на платен годишен отпуск, е правна норма от по-висок ранг в йерархията на правните норми. Той се основава и на прилагането на член 7 от Директива 2003/88 във връзка с клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време относно принципа на недопускане на дискриминация, така както са тълкувани от Съда, за да постанови, че националната правна уредба, която забранява предоставянето на платен годишен отпуск, е несъвместима с тези разпоредби.
30 Посочения съд отбелязва, че тази правна уредба нарушава релевантните разпоредби от правото на Съюза, съгласно които правото на платен годишен отпуск е безусловно и императивно право, а що се отнася до условията за наемане на работа, работниците на непълно работно време не трябва да бъдат третирани по по-неблагоприятен начин от работниците на пълно работно време.
31 Второ, за да разпореди изплащането на засегнатите работници на претендираната надбавка за храна в размер, пропорционален на действително отработеното време, първоинстанционният съд приема, че приложимата правна уредба, а именно член 18 от Рамков закон № 153/2017, не прави никакво разграничение в зависимост от естеството на трудовия договор, сключен от работника.
32 Ето защо той приема за необоснован както отказът да се признае правото на платен годишен отпуск, така и отказът да се предостави надбавката за храна, предвидена в националното законодателство при условия, които не правят никакво разграничение в зависимост от естеството на разглеждания трудов договор.
33 Работодателят обжалва това решение пред Curtea de Apel Iaşi (Апелативен съд Яш, Румъния), който е запитващата юрисдикция, като ограничава жалбата си до предоставянето на обезщетението за годишен отпуск.
34 Работодателят изтъква, че основната заплата на преподавател, нает на безсрочен трудов договор се използва като референция за изчисляване на почасовото възнаграждение за свободните или запазените позиции за преподаватели. Той счита, че упражняването на преподавателска дейност срещу почасово заплащане трябва да се счита за допълнителен акт към безсрочния трудов договор, и подчертава, че националният законодател е приел, че обезщетението за годишен отпуск трябва да се предоставя само за референтното работно време, което е това по безсрочния трудов договор на пълно работно време.
35 Запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че разглежданият в случая правен въпрос се отнася до дължимото възнаграждение за платения годишен отпуск, а не до продължителността на периода на почивка, тъй като националната правна уредба предвижда за засегнатите работници платен годишен отпуск, чиято продължителност надвишава минималната продължителност, гарантирана от Директива 2003/88.
36 От друга страна, запитващата юрисдикция счита, че тази правна уредба създава разлика в третирането между работниците и служителите, наети на един-единствен трудов договор, които получават възнаграждение за правото на платен годишен отпуск, изчислено спрямо получените доходи, и работниците и служителите, които съвместяват два отделни трудови договора, като засегнатите работници, чиито имуществени права във връзка с този отпуск се изчисляват в зависимост единствено от доходите, произтичащи от изпълнението на основния договор, съответстващ на безсрочния трудов договор на пълно работно време.
37 В този контекст запитващата юрисдикция изразява съмнения, на първо място, дали посочената национална правна уредба е в съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 и принципа на недопускане на дискриминация, прогласен в клауза 4 от двете рамкови споразумения, що се отнася до начина на изчисляване на възнаграждението за платения годишен отпуск на засегнатите работници.
38 На второ място, с оглед на текста на клауза 4 от двете рамкови споразумения запитващата юрисдикция иска да се установи дали работодателят е длъжен да изплати на засегнатите работници надбавката за храна във връзка с изпълнението на втория договор, а именно срочния договор на непълно работно време, при положение че понастоящем този работодател взема предвид само работата, извършвана по силата на основния договор.
39 Запитващата юрисдикция счита, че засегнатите работници са третирани по по-неблагоприятен начин и че мотивите, съдържащи се в член 18 от Рамков закон № 153/2017, който установява правото на надбавка за храна и определя нейния максимален размер, който вече е достигнат при работа на пълно работно време, както е предвидено в основния трудов договор, не могат да обосноват тази разлика в третирането по отношение на засегнатите работници.
40 Запитващата юрисдикция допуска, че когато работник или служител е сключил едновременно два трудови договора с един и същ работодател или с различни работодатели, какъвто е настоящият случай, предвиденото в член 7 от Директива 2003/88 право на годишен отпуск трябва да бъде гарантирано по силата на всеки от тези договори — безсрочния трудов договор на пълно работно време и срочния трудов договор на непълно работно време. Като се позовава на решение от 11 ноември 2015 г., Greenfield (C‑219/14, EU:C:2015:745), запитващата юрисдикция изтъква, че ако се приеме, че надбавката за храна е част от обичайното възнаграждение на преподавателя по срочен трудов договор на непълно работно време, тази надбавка също трябва да бъде включена при определянето на имуществените права, свързани с платения годишен отпуск.
41 При тези обстоятелства Curtea de Apel Iași (Апелативен съд Яш) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, член 31, параграф 2 от [Хартата], клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, съдържащо се в приложението към Директива 97/81/ЕО [и] клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за срочната работа […], съдържащо се в приложението към [Директива 1999/70], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че ако един и същ работник в областта на училищното образование е страна по няколко трудови договора — [по-специално] безсрочен трудов договор на пълно работно време [за] основната длъжност и срочен трудов договор на непълно работно време[, т.е.] договор с почасово заплащане — работникът има право на възнаграждение за платения отпуск, изчислено само за основната длъжност?
2) Трябва ли клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, съдържащо се в приложението към Директива 97/81, клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за срочната работа […], [съдържащо се в приложението] към [Директива 1999/70], и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика, съгласно които, когато учители са страни по няколко трудови договора — [по-специално] договор на пълно работно време за основната длъжност и срочен договор на непълно работно време[, т.е.] договор с почасово заплащане — не е допустимо да се предостави обезщетение за организирано хранене, пропорционално на действително отработеното време въз основа на срочния договор на непълно работно време, и това обезщетение да бъде включено при определяне на размера на обезщетението за платения годишен отпуск?“.
Производството пред Съда
42 С решение от 10 декември 2024 г. Съдът разпределя настоящото дело на шести състав и решава делото да бъде разгледано без провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания и без представяне на заключение.
43 На 28 октомври 2025 г. по искане на шести състав на Съда, подадено на основание член 60, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда, Съдът решава да преразпредели делото на първи състав. Освен това Съдът решава делото да бъде разгледано без провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, но с представяне на заключение от генералния адвокат.
44 С определение от 5 декември 2025 г., Şcoala gimnazială „Mihai Eminescu“ (C‑706/23, EU:C:2025:951), след изслушване на генералния адвокат Съдът разпорежда започване на устната фаза на производството в съответствие с член 83 от Процедурния правилник.
45 На 26 март 2026 г. генералният адвокат представя заключението си.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
46 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата, както и съответната клауза 4, точка 1 от двете рамкови споразумения трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че в случай на съвместяване от страна на работника на безсрочен трудов договор на пълно работно време и на срочен трудов договор на непълно работно време с почасово заплащане, дължимото на работника възнаграждение за платения годишен отпуск не отчита отработеното време и получените доходи във връзка с изпълнението на втория договор.
47 За да се даде полезен отговор на първия въпрос, най-напред следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици.
48 Това право, предоставено на всеки работник, отразява и уточнява закрепеното в член 31, параграф 2 от Хартата основно право на платен годишен отпуск (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2021 г., job-medium, C‑233/20, EU:C:2021:960, т. 25 и цитираната съдебна практика).
49 Следва да се припомни, че от една страна, правото на платен годишен отпуск е особено важен принцип на социалното право на Съюза, който не може да бъде дерогиран и чието прилагане от компетентните национални органи може да бъде осъществено само в рамките, изрично посочени от Директива 2003/88 (вж. в този смисъл решения от 26 юни 2001 г., BECTU, C‑173/99, EU:C:2001:356, т. 43, и от 25 ноември 2021 г., job-medium, C‑233/20, EU:C:2021:960, т. 24 и цитираната съдебна практика).
50 От друга страна, следва да се уточни, че правото на годишен отпуск е само една от двете части на правото на платен годишен отпуск. Това основно право включва и правото на заплащане (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2021 г., job-medium, C‑233/20, EU:C:2021:960, т. 29 и цитираната съдебна практика).
51 Всъщност Съдът е уточнил, че изразът „платен годишен отпуск“, съдържащ се в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, означава, че за периода на „годишния отпуск“ по смисъла на тази директива възнаграждението трябва да бъде запазено, и че с други думи, за този период на почивка работникът трябва да получава обичайното си трудово възнаграждение (решения от 13 декември 2018 г., Hein, C‑385/17, EU:C:2018:1018, т. 32 и цитираната съдебна практика, и от 9 декември 2021 г., Staatssecretaris van Financiën (Възнаграждение за платен годишен отпуск), C‑217/20, EU:C:2021:987, т. 26). Съгласно тази съдебна практика правото на платен годишен отпуск по принцип трябва да се определя в зависимост от периодите на действително полагане на труд по силата на трудовия договор (решение от 13 декември 2018 г., Hein, C‑385/17, EU:C:2018:1018, т. 27).
52 В това отношение Съдът е посочил, че целта на това изискване е, когато упражнява правото си на платен годишен отпуск, работникът да бъде поставен в положение, което по отношение на заплатата е подобно на периодите на полагане на труд (решения от 13 декември 2018 г., Hein, C‑385/17, EU:C:2018:1018, т. 33 и цитираната съдебна практика, и от 9 декември 2021 г., Staatssecretaris van Financiën (Възнаграждение за платен годишен отпуск), C‑217/20, EU:C:2021:987, т. 27).
53 Съдът също така е приел, че по силата на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 работодателят трябва да предостави дължимото за периода на платения годишен отпуск възнаграждение само за продължителността на минималния годишен отпуск, предвиден в тази разпоредба. Посочената разпоредба обаче не изисква обичайното трудово възнаграждение да бъде изплатено за частта от годишния му отпуск, която съгласно националното право надвишава минималната продължителност от четири седмици, предвидена в тази директива (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г., Hein, C‑385/17, EU:C:2018:1018, т. 41).
54 Освен това, макар националните мерки относно броя или условията за предоставяне на дни платен годишен отпуск да надхвърлят минималните изисквания, предвидени в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, те не могат да служат за компенсиране на отрицателния за работника ефект на намаляване на възнаграждението, дължимо за този отпуск, като в противен случай се поставя под въпрос правото на платен годишен отпуск по посочената разпоредба, неразделна част от което е правото на работника да се ползва през периода на своята почивка и отдих от икономически условия, сходни на тези, при които полага труд (вж. в този смисъл решения от 13 декември 2018 г., Hein, C‑385/17, EU:C:2018:1018, т. 43, и от 19 ноември 2019 г., TSN и AKT, C‑609/17 и C‑610/17, EU:C:2019:981, т. 35).
55 В това отношение Съдът е посочил, че когато възнаграждението за платен годишен отпуск, предвиден в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, е по-ниско от обичайното възнаграждение, получавано от работника през периодите на действително положен труд, има опасност същият да бъде насърчен да не вземе своя платен годишен отпуск, тъй като това би довело, през периода на годишния отпуск, до намаляване на неговото възнаграждение (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г., Hein, C‑385/17, EU:C:2018:1018, т. 44, и от 9 декември 2021 г., Staatssecretaris van Financiën (Възнаграждение за платен годишен отпуск), C‑217/20, EU:C:2021:987, т. 33).
56 В случая запитващата юрисдикция уточнява, че за засегнатите работници, които съвместяват безсрочен трудов договор на пълно работно време и срочен трудов договор на непълно работно време, възнаграждението, дължимо за платения годишен отпуск, предвиден в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, се определя единствено въз основа на доходите, свързани с безсрочния трудов договор на пълно работно време. Поради това доходите, съответстващи на периодите на действително положен труд по срочния трудов договор на непълно работно време не се вземат предвид при изчисляването на това възнаграждение.
57 Ето защо следва да се констатира, че поне що се отнася до продължителността на минималния годишен отпуск, предвиден в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, тази разпоредба не допуска национална правна уредба, която не позволява при изчисляването на възнаграждението за платен годишен отпуск да се вземат предвид доходите, съответстващи на действително отработеното от засегнатите работници време в рамките на техния срочен трудов договор на непълно работно време.
58 По-конкретно, размерът на възнаграждението, изплащано на работниците за минималния платен годишен отпуск, предвиден в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, не трябва да бъде по-малко от средния размер на обичайното възнаграждение, получавано от тях през периодите на действително положен труд.
59 В това отношение, както подчертава генералният адвокат в точки 46 и 47 от заключението си, макар фактът, че работникът на безсрочен трудов договор е обвързан с работодателя си и по срочен трудов договор, да няма никакво значение за прилагането на член 7 от Директива 2003/88, изключването на часовете, отработени по срочен договор на непълно работно време, при изчисляването на дължимото възнаграждение за платен годишен отпуск, все пак предполага да се постави въпросът за приложимостта на двете рамкови споразумения към положения на съвместяване на два трудови договора от едни и същи работници, както е в случая.
60 Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа обаче въвежда забрана работниците на срочни трудови договори да се третират — само защото извършват дейност по силата на срочен договор — по по-неблагоприятен начин по отношение на условията за наемане на работа спрямо работниците на постоянен трудов договор в сходно положение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини. Освен това в съответствие с целта да се премахне дискриминацията между работниците на непълно работно време и работниците на пълно работно време клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време не допуска работниците на непълно работно време да бъдат третирани по по-неблагоприятен начин по отношение на условията за наемане на работа, отколкото работниците на пълно работно време в сходно положение само поради това, че работят на непълно работно време, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини (решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 32 и 33).
61 Тази забрана за дискриминация е само специфичен израз на общия принцип на равенство, който е част от основните принципи на правото на Съюза (решения от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 58 и цитираната съдебна практика, и от 4 септември 2025 г., Gnattai, C‑543/23, EU:C:2025:653, т. 33 и 34 и цитираната съдебна практика).
62 Тъй като текстът на клауза 4, точки 1 и 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време и на клауза 4, точки 1 и 2 от Рамковото споразумение за срочната работа по същество са идентични, следва да се отбележи, че съображенията, изложени по отношение на едната от тези разпоредби, важат mutatis mutandis и по отношение на другата (решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 34).
63 За да се определи дали засегнатите работници са били третирани в нарушение на клауза 4, точка 1 от двете рамкови споразумения, следва да се анализира, първо, приложимостта на тези разпоредби ratione personae.
64 Съгласно клауза 3, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време терминът „работник на непълно работно време“ се отнася до „работник или служител, чиито нормални работни часове, изчислени на седмична основа или осреднени за времето на заетост до една година, са по-малко от нормалните работни часове на сравним работник на пълно работно време“. По смисъла на клауза 3, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа терминът „работник на срочен трудов договор“ означава лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определен случай.
65 Съгласно практиката на Съда Директива 1999/70 и Рамковото споразумение за срочната работа се прилагат за всички работници, полагащи труд срещу възнаграждение в рамките на възникнало с работодателя им срочно трудово правоотношение, независимо дали става въпрос за административни органи или други публичноправни образувания (решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso, C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 25 и 28, от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 42, 55 и 58, от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui, C‑72/18, EU:C:2019:516, т. 24, и от 4 септември 2025 г., Gnattai, C‑543/23, EU:C:2025:653, т. 37).
66 Що се отнася до въпроса дали клауза 4, точка 1 от двете рамкови споразумения е приложима в случай на съвместяване на договори с един и същ работодател, какъвто по-специално е настоящият случай, следва да се припомни, на първо място, че с оглед на преследваните с двете рамкови споразумения цели Съдът вече е постановил, че клауза 4 от тях трябва да се разбира като израз на принцип на социалното право на Съюза, който не може да се тълкува стеснително (вж. в този смисъл решения от 15 април 2008 г., Impact, C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 114, от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 32, и от 8 септември 2011 г., Rosado Santana, C‑177/10, EU:C:2011:557, т. 44).
67 На второ място, Съдът също така вече е постановил, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа има за цел да приложи принципа на недопускане на дискриминация спрямо работниците на срочен трудов договор, за да се попречи на работодателите да използват подобно трудово правоотношение като средство за лишаване на тези работници от права, признати на работниците на безсрочен трудов договор (решения от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 35 и цитираната съдебна практика, от 20 февруари 2024 г., X (Липса на основания за прекратяване), C‑715/20, EU:C:2024:139, т. 42, и от 4 септември 2025 г., Gnattai, C‑543/23, EU:C:2025:653, т. 42).
68 На трето място, Съдът отбелязва, че положението на съвместяване на последователни договори, а именно това на трудов договор на непълно работно време, последван от трудов договор на пълно работно време, не може да бъде автоматично изключено от приложното поле на Рамковото споразумение за работа при непълно работно време. Всъщност изначалното изключване на прилагането на това рамково споразумение към такова положение би означавало в нарушение на преследваната с клауза 4 цел да се стесни приложното поле на предоставената на засегнатите работници защита срещу дискриминация и би довело до неоснователно стеснително тълкуване на тази клауза 4 в противоречие с практиката на Съда (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2022 г., Zone de secours Hainaut-Centre (C‑377/21, EU:C:2022:530, т. 44 и 45).
69 Този извод следва да важи и в случай на съвместяване на безсрочен трудов договор на пълно работно време и срочен трудов договор на непълно работно време, тъй като, както подчертава генералният адвокат в точка 63 от заключението си, тълкуване на клауза 4, точка 1 от двете рамкови споразумения, което води до изключване от приложното поле на тези рамкови споразумения на положение на съвместяване на няколко трудови договора, каквото не е предвидено в текста на тези клаузи, би довело до ограничаване — в противоречие с текста и контекста на посочените клаузи, както и с възложената им цел — на приложното поле на предоставената на засегнатите работници закрила срещу дискриминация.
70 Освен това, макар клауза 2, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време несъмнено да допуска държавите членки или социалните партньори да изключат изцяло или частично от неговите разпоредби работниците на непълно работно време, които са на непостоянна работа, все пак следва да се отбележи, че такова изключване въобще не е автоматично, защото е обвързано с известен брой процедури и условия (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2022 г., Zone de secours Hainaut-Centre (C‑377/21, EU:C:2022:530, т. 48). Нищо обаче в преписката по делото, с която разполага Съдът, не позволява да се установи, че в румънската правна уредба се прилага такова изключване.
71 Поради изложените съображения следва да се приеме, че всеки от засегнатите работници попада в обхвата на понятието „работник на срочен трудов договор“ и „работник на непълно работно време“ по смисъла съответно на клауза 4, точка 1 във връзка с клауза 3, точка 1 от двете рамкови споразумения и следователно в приложното поле ratione personae на тези разпоредби.
72 Второ, що се отнася до въпроса дали възнаграждението, дължимо за платения годишен отпуск, попада в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“, посочено в клауза 4, точка 1 от двете рамкови споразумения, от съдебната практика следва, че това понятие включва условията, свързани с възнагражденията (вж. в този смисъл решения от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 36, и от 7 юли 2022 г., Zone de assistance Hainaut-Centre, C‑377/21, EU:C:2022:530, т. 52 и цитираната съдебна практика).
73 По-специално Съдът е постановил, че „условията за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа обхващат съставните елементи на възнаграждението, включително техния размер, правото на платен годишен отпуск, както и условията относно пенсиите за осигурителен стаж и възраст, които зависят от трудовото правоотношение (решения от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 38, и от 27 юни 2024 г., Peigli, C‑41/23, EU:C:2024:554, т. 43). Що се отнася до понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, Съдът се е произнесъл по аналогичен начин (решения от 10 юни 2010 г., Bruno и др. (C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 42, и от 19 октомври 2023 г., Lufthansa CityLine, C‑660/20, EU:C:2023:789, т. 41 и 42).
74 Като се има предвид, че правото на платен годишен отпуск включва право на получаване на заплащане, дължимото на това основание възнаграждение следователно попада в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4 от двете рамкови споразумения.
75 Поради това разглежданите в главното производство положения попадат в приложното поле ratione materiae на клауза 4 от двете рамкови споразумения.
76 Трето, следва да се прецени дали в рамките на срочния си договор на непълно работно време засегнатите работници извършват същата или подобна работа по смисъла на двете рамкови споразумения с тази на работниците, наети безсрочно от същия работодател на пълно работно време. В това отношение следва да се установи дали — предвид съвкупност от фактори, като естеството на работата, изискванията за квалификация и условията на труд — може да се приеме, че тези работници се намират в сходно положение (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2022 г., Presidenza del Consiglio dei Ministri и др. (Университетски изследователи), C‑40/20 и C‑173/20, EU:C:2022:985, т. 101 и цитираната съдебна практика).
77 По смисъла на клауза 3, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време терминът „сравним работник на пълно работно време“ означава „работник или служител на пълно работно време в същото предприятие, който има същия вид трудов договор или правоотношение, който е нает за същата или подобна работа/професия, като се отдаде дължимото внимание на други съображения, които могат да включват [трудов стаж] и квалификация/умения“. По същия начин по силата на клауза 3, точка 2 от Рамковото споразумение за срочната работа терминът „работник на постоянен трудов договор за сравнение“ означава работник с трудов договор или правоотношение с неопределена продължителност, в същото ведомство, ангажиран със същата или подобна работа/занятие, като се отдава дължимото внимание на квалификациите/уменията.
78 Съдът вече е постановил, че ако срочно наетите работници са изпълнявали същите функции като наетите от същия работодател работници по трудов договор за неопределено време на пълно работно време или са заемали същата длъжност като тях, по принцип следва да се приеме, че положението на тези две категории работници е сходно (решения от 15 декември 2022 г., Presidenza del Consiglio dei Ministri и др. (Университетски изследователи), C‑40/20 и C‑173/20, EU:C:2022:985, т. 102 и цитираната съдебна практика, и от 19 октомври 2023 г., Lufthansa CityLine, C‑660/20, EU:C:2023:789, т. 45).
79 От акта за преюдициално запитване е видно, че при съвместяването на безсрочен трудов договор на пълно работно време и срочен трудов договор на непълно работно време, засегнатите работници са покрили, посредством сключването на срочни договори, нуждата от други преподаватели на свободните позиции, като по този начин са изпълнявали техните функции.
80 От това следва, че в случай на съвместяване на няколко договора при обстоятелства като разглежданите в главното производство е изпълнен критерият за сходство на положенията, а именно че положението на засегнатите работници в качеството им на работници на срочен трудов договор на непълно работно време е сходно с това на работниците, наети безсрочно от същия работодател на пълно работно време.
81 Четвърто, що се отнася до разликата в третирането в ущърб на засегнатите работници, от акта за преюдициално запитване е видно, че тъй тези работници съвместяват основен договор в качеството си на работници на безсрочен трудов договор на пълно работно време, и втори договор, в качеството си на работници на срочен трудов договор на непълно работно време с почасово заплащане, член 5 съответно от Постановление № 5559/2011 и от Постановление № 4050/2021 не позволява при изчисляването на възнаграждението, дължимо за платения годишен отпуск, да се вземат предвид доходите, получени по този втори договор.
82 Следователно, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, следва да се приеме, че засегнатите работници са подложени на по-неблагоприятно третиране, що се отнася до изчисляването на възнаграждението, дължимо за платения годишен отпуск в случай на съвместяване на два трудови договора, единият от които — безсрочен на пълно работно време, а другият — срочен на непълно работно време.
83 Следва да се припомни, от една страна, че съответната клауза 4 от двете рамкови споразумения не допуска работниците на срочен трудов договор на непълно работно време да бъдат третирани по по-неблагоприятен начин спрямо работниците на постоянен трудов договор на пълно работно време, които се намират в сходно положение, само защото работят по срочен договор на непълно работно време, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини (вж. в този смисъл решения от 20 юни 2019 г., Ustariz Aróstegui, C‑72/18, EU:C:2019:516, т. 23, и от 5 май 2022 г., Universiteit Antwerpen и др., C‑265/20, EU:C:2022:361, т. 43).
84 От друга страна, понятието „обективни причини“ по смисъла на съответната клауза 4, точка 1 от двете рамкови споразумения не следва да се разбира в смисъл, че позволява разликата в третирането на работниците на срочен трудов договор и работниците на безсрочен трудов договор или на работниците на непълно работно време и работниците на пълно работно време да бъде оправдана с обстоятелството, че е предвидена от обща и абстрактна норма, като закон или колективен трудов договор. Напротив, посоченото понятие изисква констатираната разлика в третирането да бъде оправдана от наличието на точни и конкретни характеристики на съответното условие за наемане на работа в особения му контекст и въз основа на обективни и прозрачни критерии, за да се провери дали това тази разлика в третирането отговаря на реална потребност, дали е годна за постигане на преследваната цел и дали е необходима в това отношение. Посочените характеристики могат да произтичат по-специално от особеното естество на задачите, за чието изпълнение са сключени срочни трудови договори, и от присъщите на тези задачи особености или евентуално от преследването на законосъобразна цел на социалната политика на държава членка (решения от 5 май 2022 г., Universiteit Antwerpen и др., C‑265/20, EU:C:2022:361, т. 53 и 54, и от 20 февруари 2024 г., X (Липса на основание за прекратяване), C‑715/20, EU:C:2024:139, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика).
85 В случая, както е видно от акта за преюдициално запитване, националните съдилища приемат, че третирането на засегнатите работници не е дискриминационно, доколкото разглежданата правна уредба има за цел да гарантира непрекъснатост на преподавателската дейност както в случай на неработоспособност на титуляря на длъжността, така и в труднодостъпни райони, в които няма достатъчно преподаватели.
86 Що се отнася до въпроса дали разглежданата в главното производство разлика в третирането отговаря на реална потребност, допринася за постигането на преследваната цел и е необходима в това отношение, следва да се подчертае легитимността на самата цел, а именно да се осигури непрекъснатост на преподавателската дейност. Изглежда обаче, че разглежданата национална правна уредба не е обоснована с оглед на посочената цел. Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че неотчитането на положения труд и на доходите, получени в рамките на срочен трудов договор на непълно работно време при изчисляване на възнаграждението, дължимо за платения годишен отпуск на засегнатите работници, не е свързано с посочената цел.
87 Ето защо следва да се приеме, че разликата в третирането на засегнатите работници не е обоснована от обективни причини с оглед на съответната клауза 4, точка 1 от двете рамковите споразумения, що се отнася до изчисляването на възнаграждението, дължимо за платения годишен отпуск.
88 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата, и съответната клауза 4 от двете рамкови споразумения трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че в случай на съвместяване от страна на работника на безсрочен трудов договор на пълно работно време и на срочен трудов договор на непълно работно време с почасово заплащане, дължимото на работника възнаграждение за платения годишен отпуск не отчита отработеното време и получените доходи във връзка с изпълнението на втория договор.
По втория въпрос
89 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, както и съответната клауза 4, точка 1 от двете рамкови споразумения трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, съгласно които в случай на съвместяване от страна на работника на безсрочен трудов договор на пълно работно време и на срочен трудов договор на непълно работно време с почасово заплащане, от една страна, на работника се предоставя надбавка за храна само с оглед на действително отработеното време в изпълнение на безсрочния трудов договор на пълно работно време, и от друга страна, размерът на тази надбавка не се включва при изчисляване на възнаграждението, дължимо за платения годишен отпуск.
90 В самото начало следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция уточнява, че разглежданата в главното производство надбавка за храна е регламентирана в Рамков закон № 153/2017 относно възнаграждението на работниците и служителите, на които се плаща с публични средства, и представлява елемент от възнаграждението. За да се получи тази надбавка, не е необходимо да се доказва, че отпуснатата сума действително е предназначена за покриване на разходите за храна. Освен това посочената надбавка попада в категорията на месечните доходи от трудови възнаграждения, като се облага със същия данък и подлежи на същите удръжки като тези доходи.
91 Следователно въз основа на гарантираното с член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 право на платен годишен отпуск на работника или служителя предоставянето на надбавка за храна спада към правото му да разполага през периода отпуск с икономически условия, които са сходни на тези, при които полага труд, и както бе припомнено в точка 51 от настоящото решение, става въпрос за елемент от правото на платен годишен отпуск, който по принцип трябва да се определя в зависимост от периодите на действително полагане на труд. Именно в този контекст запитващата юрисдикция счита, че засегнатите работници са били третирани по по-неблагоприятен начин от гледна точка на възнаграждението, що се отнася до надбавката за храна, която се предоставя само за действително отработеното работно време по безсрочен трудов договор на пълно работно време, но не и за действително отработеното време по срочния трудов договор на непълно работно време.
92 В това отношение, първо, както бе посочено в точка 71 от настоящото решение, засегнатите работници попадат в приложното поле ratione personae на двете рамкови споразумения.
93 Второ, що се отнася до въпроса дали надбавката за храна попада в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“, предвидено в съответната клауза 4, точка 1 от двете рамкови споразумения, от акта за преюдициално запитване е видно, че надбавката за храна представлява доход от заплата. Освен това, както бе припомнено в точка 73 от настоящото решение, Съдът е постановил, че „условията за наемане на работа“ обхващат условията, свързани с възнагражденията (вж. в този смисъл решение от 19 октомври 2023 г., Lufthansa CityLine, C‑660/20, EU:C:2023:789, т. 41 и цитираната съдебна практика).
94 Ето защо следва да се приеме, че надбавката за храна като съставен елемент на възнаграждението попада в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на съответната клауза 4, точка 1 от двете рамкови споразумения.
95 Трето, що се отнася до сходството на положенията, както бе констатирано в точки 79 и 80 от настоящото решение, следва да се приеме, че засегнатите работници, в качеството им на работници на срочен трудов договор на непълно работно време, са в сходно положение с това на работниците, наети от същия работодател по безсрочен трудов договор на пълно работно време.
96 Четвърто, що се отнася до наличието на разлика в третирането, запитващата юрисдикция уточнява, че надбавката за храна е уредена в член 18 от Рамков закон № 153/2017 и представлява една дванадесета от две гарантирани брутни национални минимални работни заплати. Тази надбавка се предоставя пропорционално на действително отработеното време през предходния месец в рамките на ограничението, предвидено в член 25, параграф 1 от този рамков закон, или 30 % от основната заплата.
97 Както е видно от акта за преюдициално запитване, изплащането на надбавка за храна на засегнатите работници, които едновременно са сключили „основен договор“, съответстващ на безсрочен трудов договор на пълно работно време, и срочен трудов договор на непълно работно време, се извършва, като се вземе предвид единствено действително положения труд в рамките на този „основен договор“, и следователно получаваната на това основание „основна заплата“.
98 При тези условия, доколкото „основната заплата“ означава „заплата по основния договор“, което запитващата юрисдикция следва да провери, следва да се отбележи, че засегнатите работници са третирани по-неблагоприятно от работниците на безсрочен трудов договор на пълно работно време, тъй като при изчисляването на надбавката за храна не се включва нито действително положения труд в рамките на срочния договор на непълно работно време, нито получените на това основание доходи.
99 Запитващата юрисдикция посочва, че тази разлика в третирането се обоснова с прилагането на националната правна уредба, която установява правото на надбавка за храна и определя нейния максимален размер на 30 % от основната заплата, който обикновено се достига в рамките на изпълнението на „основен договор“.
100 Освен това според особеното мнение, изразено в първоинстанционното решение, на което се позовава запитващата юрисдикция, разглежданата разлика в третирането е обоснована от целта да се осигури балансирано хранене, а оттам и оптимално здравословно състояние на работниците. Според това мнение докато засегнатите работници получават надбавка за храна по „основния договор“, те не могат да получават такава надбавка и за действително положения труд по срочния договор на непълно работно време с почасово заплащане, тъй като надбавката се предоставя пропорционално на действително отработеното време, което се отнася до работния ден, а не до отработените часове.
101 Както обаче следва от точка 90 от настоящото решение, разглежданата в главното производство надбавка за храна представлява съставен елемент на месечните доходи от трудово възнаграждение, изплащани независимо от действително направените разходи за храна.
102 Както следва от точка 83 от настоящото решение, в качеството си на работници на срочен трудов договор на непълно работно време засегнатите работници не трябва да бъдат третирани по по-неблагоприятен начин от работниците на безсрочен трудов договор на пълно работно време, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.
103 Освен това Съдът вече е постановил, че заплащането на работниците на непълно работно време трябва да бъде еднакво с това на работниците на пълно работно време, без да се засяга прилагането на посочения в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за срочната работа принцип pro rata temporis (вж. в този смисъл решение от 19 октомври 2023 г., Lufthansa CityLine, C‑660/20, EU:C:2023:789, т. 53).
104 В случая засегнатите работници не получават надбавка за храна като елемент от възнаграждението за действително положен труд по срочен трудов договор на непълно работно време, тъй като, както бе посочено в точка 99 от настоящото решение, максималният размер на надбавката за храна обикновено се достигна в рамките на изпълнението на „основен договор“. При това положение изглежда, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, че принципът pro rata temporis, прогласен в съответната клауза 4, точка 2 от двете рамкови споразумения, не се прилага правилно.
105 С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 и съответната клауза 4, точка 1 от двете рамкови споразумения трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, съгласно които в случай на съвместяване от страна на работник на безсрочен трудов договор на пълно работно време и на срочен трудов договор на непълно работно време с почасово заплащане, от една страна, на този работник се предоставя надбавка за храна само с оглед на действително отработеното време в изпълнение на безсрочния трудов договор на пълно работно време, и от друга страна, размерът на тази надбавка не се включва при изчисляване на възнаграждението, дължимо за платения годишен отпуск.
По съдебните разноски
106 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което се съдържа в приложението към Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), и клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP),
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, която предвижда, че в случай на съвместяване от страна на работник на безсрочен трудов договор на пълно работно време и на срочен трудов договор на непълно работно време с почасово заплащане, дължимото на работника възнаграждение за платения годишен отпуск не отчита отработеното време и получените доходи във връзка с изпълнението на втория договор.
2) Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г., което се съдържа в приложението към Директива 97/81, и клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба и национална практика, съгласно които в случай на съвместяване от страна на работник на безсрочен трудов договор на пълно работно време и на срочен трудов договор на непълно работно време с почасово заплащане, от една страна, на този работник се предоставя надбавка за храна само с оглед на действително отработеното време в изпълнение набезсрочния трудов договор на пълно работно време, и от друга страна, размерът на тази надбавка не се включва при изчисляване на възнаграждението, дължимо за платения годишен отпуск.
Подписи
* Език на производството: румънски.