–

за Beevers Kaas BV, от J. Janssen и F. Petillion, advocaten,

–

за Albert Heijn België NV, Koninklijke Ahold Delhaize NV, Albert Heijn BV и Ahold België BV, от H. Burez и M. Varga, advocaten,

–

за B. A. Coöperatieve Zuivelonderneming Cono, от L. Bersou, J.‑P. Fierens и P. Goffinet, avocats, и L. Goddeau, advocaat,

–

за белгийското правителство, от A. De Brouwer, C. Jacob, C. Pochet и M. Van Regemorter, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от P. Berghe, N. Cambien и D. Viros, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, буква б), подточка i) от Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 [ДФЕС] относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 102, 2010 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Beevers Kaas BV, от една страна, и Albert Heijn België NV, Koninklijke Ahold Delhaize NV, Albert Heijn BV и Ahold België BV (наричани по-нататък заедно „дружествата Albert Heijn“), от друга страна, по повод на допуснато от последните нарушение на споразумението за изключителна дистрибуция между Beevers Kaas и B. A. Coöperatieve Zuivelonderneming Cono (наричано по-нататък „Cono“) за дистрибуция на сиренето „Beemster“ в Белгия и Люксембург (наричано по-нататък „разглежданото в главното производство споразумение за изключителна дистрибуция“).

3

Регламент № 330/2010, който запитващата юрисдикция счита за приложим към спора по главното производство, заменя, считано от 1 юни 2010 г., Регламент (ЕО) № 2790/1999 на Комисията от 22 декември 1999 година за прилагането на член 81, параграф 3 от [ЕО] относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 336, 1999 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 66). Съгласно член 10, втора алинея от Регламент № 330/2010 срокът на действие на този регламент изтича на 31 май 2022 г.

4

Съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2022/720 на Комисията от 10 май 2022 година за прилагането на член 101, параграф 3 от [ДФЕС] относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 134, 2022 г., стр. 4) този регламент влиза в сила на 1 юни 2022 г. и изтича на 31 май 2034 г.

5

Член 2 от Регламент № 330/2010, озаглавен „Освобождаване“, предвижда в параграф 1 следното:

„В съответствие с член 101, параграф 3 [ДФЕС] и съгласно разпоредбите на настоящия регламент се постановява, че член 101, параграф 1 [ДФЕС] няма да се прилага към вертикалните споразумения.

Това освобождаване се прилага, доколкото такива споразумения съдържат вертикални ограничения“.

6

Член 4 от този регламент, озаглавен „Ограничения, които премахват ползите от груповото освобождаване (твърди ограничения)“, гласи:

„Освобождаването, предвидено в член 2, не се прилага за вертикални споразумения, които имат за предмет, пряко или косвено, независимо или в комбинация с други фактори, които страните могат да контролират:

[…]

[…]“.

7

Насоките за вертикалните ограничения (ОВ C 130, 2010 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките от 2010 г.“) са публикувани от Европейската комисия едновременно с приемането на Регламент № 330/2010.

8

Съгласно точка 25 от Насоките от 2010 г.:

„Определението на вертикално споразумение, посочено в параграф 24, съдържа четири основни елемента:

[…]“.

9

В точка 51 от Насоките от 2010 г. се посочва:

„Съществуват четири други изключения от твърдото ограничение в член 4, буква б) от Регламент [№ 330/2010]. Първото изключение в член 4, буква б), подточка i) позволява на доставчик да ограничава активните продажби от купувач, който е страна по споразумението, на територия или клиентска група, която е определена за изключителна за друг купувач или която доставчикът е запазил за себе си. Територия или клиентска група е определена за изключителна, когато доставчикът се съгласява да продава своите продукти само на един дистрибутор за разпространение на определена територия или на дадена клиентска група и изключителният дистрибутор е защитен срещу активна продажба на своята територия или на неговата клиентска група от всички други купувачи на доставчика в рамките на [Европейския съюз], независимо от продажбите на доставчика. Доставчикът има право да комбинира определянето на изключителна територия и изключителна клиентска група, като например определи изключителен дистрибутор за определена клиентска група на дадена територия. Тази защита на територии или клиентски групи, определени за изключителни, трябва обаче да позволява пасивни продажби на тези територии или клиентски групи. За прилагането на член 4, буква б) от Регламент [№ 330/2010] Комисията прави следното тълкувание на „активни“ и „пасивни“ продажби:

[…]“.

10

Член VI.104 от Wetboek van economisch recht (Кодекс на стопанското право, наричан по-нататък „WER“) гласи:

„Забранява се всяко действие, противоречащо на лоялните пазарни практики, с което дадено предприятие накърнява или може да накърни професионалните интереси на едно или повече предприятия“.

11

Beevers Kaas е изключителен дистрибутор в Белгия на сиренето „Beemster“, което това дружество купува от производителя Cono, на свой ред установен в Нидерландия.

12

На 1 януари 1993 г. Cono и Beevers Kaas сключват разглежданото в главното производство споразумение за изключителна дистрибуция.

13

Дружествата Albert Heijn извършват дейност в бизнеса със супермаркети в Белгия и Нидерландия. Те са купувачи на сиренето „Beemster“, което се произвежда от Cono за пазари извън Белгия и Люксембург.

14

Beevers Kaas упреква дружествата Albert Heijn, че като трети лица, са станали съучастници в нарушение на разглежданото в главното производство споразумение за изключителна дистрибуция, което според него представлява нарушение на член VI.104 от Кодекса на стопанското право. Това нарушение произтичало от дейностите по препродажба, които тези дружества извършвали на белгийска територия, въпреки че знаели, че Cono и Beevers Kaas са обвързани от споразумение за изключителна дистрибуция.

15

Според дружествата Albert Heijn Beevers Kaas и Cono се опитвали да им наложат недопустима забрана за препродажба. Следователно дружествата Albert Heijn считат, че разглежданото в главното производство споразумение за изключителна дистрибуция, доколкото не задължава Cono да защитава Beevers Kaas от активни продажби чрез други дистрибутори, не отговаря на строгите условия на конкурентното право, за да обоснове забрана за препродажба.

16

С решение от 9 юли 2021 г. председателят на Ondernemingsrechtbank Antwerpen (Търговски съд Антверпен, Белгия) отхвърля като неоснователен предявения от Beevers Kaas иск с мотива, че „от нито една договорна или законодателна разпоредба не следва забрана за предприятията да получават доставки директно от Cono в Нидерландия и да извършват дистрибуцията [им] в Белгия“. По-специално, в това решение е установено, че разглежданото в главното производство споразумение за изключителна дистрибуция единствено не позволява на Cono самостоятелно да продава на белгийски дистрибутори. Защитаваното от Beevers Kaas тълкуване следователно предполагало, че всички предприятия, независимо от мястото си на установяване, трябва да спазват това споразумение и да не продават произвежданото от Cono сирене „Beemster“ в Белгия. Също така Beevers Kaas не се ползвало от договорна защита на изключително предоставената му територия в Белгия срещу активната продажба на други дистрибутори, които се снабдяват от Cono.

17

Beevers Kaas обжалва посоченото решение пред Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия), който е запитващата юрисдикция.

18

Пред тази юрисдикция страните спорят по въпроса дали разглежданото в главното производство споразумение за изключителна дистрибуция е в съответствие с конкурентното право, и по-специално с условията, предвидени в член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010. Спорът се отнася до така нареченото „условие за паралелно задължение“, съгласно което доставчикът защитава изключителния дистрибутор срещу активните продажби, извършени от всички други купувачи на този доставчик на изключителната територия, разпределена на този дистрибутор.

19

Според посочената юрисдикция Beevers Kaas трябва да докаже, че твърдяната защита, предоставена му от Cono срещу активните продажби, попада в обхвата на изключението, предвидено в член 4, буква б), подточка i).

20

С междинно решение от 27 април 2022 г. запитващата юрисдикция приема, че Beevers Kaas е доказало, че дружествата Albert Heijn са се съгласили най-малкото мълчаливо със забрана на активните продажби. Според тази юрисдикция обаче Beevers Kaas трябва да докаже и че всички други търговци, които Cono снабдява, са приели тази забрана.

21

Запитващата юрисдикция се съгласява със становището на белгийския орган по конкуренцията, пред който е образувала с посоченото междинно решение производство amicus curiae и който счита, че условието за паралелно задължение трябва да се тълкува в светлината на понятието „споразумение“ по смисъла на член 101 ДФЕС.

22

В това отношение посочената юрисдикция отбелязва, че Регламент № 330/2010 и Насоките от 2010 г. не уточняват по какъв начин доставчикът трябва да защити изключителните си дистрибутори срещу активните продажби, извършени от другите купувачи на този доставчик в рамките на изключителната територия, разпределена на тези дистрибутори. По-специално, този регламент и тези насоки не предвиждали начина, по който посоченият доставчик трябва да съобщи за такава забрана за активни продажби на тези други купувачи, нито начина, по който последните трябва да приемат тази забрана.

23

В случая нямало данни, че всички други търговци на Cono изрично са приели забраната за активни продажби. Белгийският орган по конкуренцията счита, че запитващата юрисдикция би могла да направи извод за мълчаливото съгласие на тези търговци с тази забрана само поради факта, че в момента никой от тях не е продавал в Белгия стоките, закупени от Cono. Beevers Kaas се присъединява към тази гледна точка и поради това счита, че е доказало в достатъчна степен, че посочените търговци са приели тази забрана.

24

За сметка на това дружествата Albert Heijn считат, че подобно тълкуване нарушава възложената на Beevers Kaas тежест на доказване. Те считат, че за да е налице мълчаливо съгласие, Beevers Kaas трябва да докаже, че политиката на Cono, съгласно която сиренето „Beemster“, закупено в Нидерландия, не може да се продава активно в Белгия, към момента на предоставяне на изключителното право е била съобщена на всички одобрени към тази дата търговци, а след това и на всеки нов търговец и всеки от тях е бил длъжен да се съобрази с нея.

25

При тези обстоятелства Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

С молби, подадени в секретариата на Съда съответно на 11 и 28 февруари 2025 г., Beevers Kaas и Cono искат да бъде разпоредено възобновяване на устната фаза на производството в приложение на член 83 от Процедурния правилник на Съда.

27

В подкрепа на исканията си те изтъкват, че в заключението си генералният адвокат, на първо място, е отговорил на въпрос, различен от поставения от запитващата юрисдикция в рамките на втория преюдициален въпрос, и на второ място, се е основал на погрешни фактически и правни обстоятелства, за да отговори на преформулирания втори въпрос. При тези условия било необходимо страните в главното производство или другите заинтересовани субекти, посочени в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, да могат да изразят становището си по тези обстоятелства, за да защитят процесуалните си права и да се избегне Съдът да отговори на въпрос, който не е необходим за разрешаването на спора в главното производство.

28

Съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда във всеки един момент след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.

29

В това отношение обаче следва да се посочи, че само по себе си съдържанието на заключението на генералния адвокат не може да представлява такова ново обстоятелство, иначе чрез позоваване на такова обстоятелство страните биха могли да отговорят на посоченото заключение. Заключението на генералния адвокат обаче не може да бъде предмет на обсъждане от страните. В този смисъл Съдът вече е подчертавал, че съгласно член 252 ДФЕС задачата на генералния адвокат е да представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне, за да го подпомогне при изпълнението на неговата задача да гарантира спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите. Съгласно член 20, четвърта алинея от този статут и член 82, параграф 3 от Процедурния правилник с представянето на заключението на генералния адвокат приключва устната фаза на производството. Тъй като се представя независимо от обсъжданията между страните, заключението слага началото на фазата на разискванията от Съда. Ето защо не става въпрос за мнение, предназначено за съдиите или за страните, което произхожда от орган извън Съда, а за индивидуалното, мотивирано и публично представено становище на член на самата институция (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г.Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 21 и цитираната съдебна практика).

30

От това по-специално следва, че само обстоятелството, че генералният адвокат е разгледал преюдициален въпрос въз основа на преформулиране, не е основание за възобновяване на устната фаза на производството (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2003 г., Makedoniko Metro и Michaniki, C‑57/01, EU:C:2003:47, т. 33—36).

31

В случая, след изслушване на генералния адвокат Съдът установява, че представените от Beevers Kaas доказателства не разкриват никакво ново обстоятелство от решаващо значение за решението, което той трябва да постанови по настоящото дело, и че то не трябва да се решава въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Освен това след приключване на писмената и устната фаза на производството Съдът разполага с всички необходими доказателства и делото е изяснено в достатъчна степен, за да може той да се произнесе.

32

Поради това Съдът приема, че не се налага да постановява възобновяване на устната фаза на производството.

33

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че когато доставчик е предоставил изключителна територия на един от своите купувачи, самата констатация, че другите купувачи на този доставчик не извършват активни продажби на тази територия, е достатъчна, за да се установи наличието на споразумение между посочения доставчик и другите купувачи относно забраната за активни продажби на посочената територия за целите на прилагането на тази разпоредба.

34

Следва да се припомни, че член 2, параграф 1 от Регламент № 330/2010 предвижда групово освобождаване от забраната на споразуменията, попадащи в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС за вертикалните споразумения. Всъщност тази разпоредба гласи, че съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС член 101, параграф 1 ДФЕС няма да се прилага към вертикалните споразумения, които отговарят на предвидените в този регламент условия.

35

Това освобождаване обаче не се прилага за вертикални споразумения, които съдържат твърдите ограничения, изброени в член 4 от посочения регламент.

36

Така съгласно член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 посоченото освобождаване „не се прилага за споразумения, които имат за предмет, пряко или косвено, независимо или в комбинация с други фактори, които страните могат да контролират ограничаването на територията, на която купувач, който е страна по споразумението, може да продава договорните стоки или услуги, или ограничаването на клиентите, на които този купувач може да продава договорните стоки или услуги, без да се засяга ограничаването на мястото му на установяване“.

37

Съгласно член 4, буква б), подточка i) от този регламент вертикално споразумение, чиято цел е да ограничи територията или клиентелата на даден купувач, може все пак да се ползва от груповото освобождаване, предвидено в член 2, параграф 1 от посочения регламент, когато става въпрос за ограничаване на активните продажби на този купувач на изключителната територия или до изключителните клиенти, запазени за доставчика или предоставени от доставчика на друг купувач, когато това ограничаване не ограничава продажбите от страна на клиентите на първия купувач.

38

Следователно ограниченията на активните продажби на изключителната територия, които доставчик е предоставил на един от своите купувачи, могат да се ползват от това освобождаване, стига да са изпълнени условията, предвидени в Регламент № 330/2010.

39

Както обаче по същество подчертава генералният адвокат в точки 39—43 от заключението си и както следва по-специално от точка 51 от Насоките от 2010 г., предоставянето от доставчик на изключителна територия на един от неговите купувачи по необходимост се съпътства от паралелното задължение на този доставчик да защити купувача от активните продажби на другите купувачи на посочения доставчик. От това следва, че член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 цели да обхване ограниченията върху активните продажби, които доставчикът трябва да наложи на своите купувачи, за да гарантира ефективността на такова изключително право на територията, която е предоставил на един от своите купувачи.

40

За да се прецени дали споразумение за дистрибуция, сключено между доставчик и купувач, може да се квалифицира като вертикално споразумение, което може да попадне в обхвата на член 4, буква б), подточка i) от този регламент, следва да се вземе предвид понятието „споразумение“ по смисъла на член 101 ДФЕС.

41

Съгласно постоянната практика на Съда, за да има „споразумение“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е достатъчно съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение. Следователно дадено споразумение не може да се основава на израз на чисто едностранна политика на страна по договор за дистрибуция (решение от 29 юни 2023 г., Super Bock Bebidas, C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика).

42

Въпреки това един привидно едностранен акт или едно привидно едностранно поведение представлява „споразумение“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато е израз на съгласуваната воля на поне две страни, като формата, под която се проявява тази съгласувана воля, сама по себе си не е определяща (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2023 г., Super Bock Bebidas, C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 49).

43

Така, що се отнася до ограничаване на активните продажби на изключителната територия, предоставена на купувач, посоченото съгласуване на волята на страните може да произтича както от клаузите на договорите за дистрибуция, обвързващи доставчика с купувачите, които не се ползват от предоставянето на изключителна територия, когато тези договори съдържат изрична забрана за извършване на такива продажби, така и от изричното или мълчаливо поведение на страните, което позволява да се направи извод, че последните купувачи са се съгласили с поканата на доставчика да не извършват посочените продажби (вж. по аналогия решение от 29 юни 2023 г., Super Bock Bebidas, C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 50 и цитираната съдебна практика).

44

Що се отнася до доказването на наличието на „споразумение“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, от практиката на Съда следва, че ако в правото на Съюза не са предвидени правила относно принципите, уреждащи преценката на доказателствата или стандарта на доказване в рамките на национално производство по прилагане на член 101 ДФЕС, такива трябва да се установят във вътрешния правов ред на всяка държава членка по силата на принципа на процесуалната автономия, но при условие че тези правила не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право (принцип на равностойност), и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 29 юни 2023 г., Super Bock Bebidas, C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 55 и цитираната съдебна практика).

45

Принципът на ефективност изисква нарушенията на конкурентното право на Съюза да могат да бъдат доказвани не само с преки, но и с косвени доказателства, стига те да са обективни и непротиворечиви. Всъщност в повечето случаи съществуването на споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и други фактически обстоятелства, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушение на правилата на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2023 г.Super Bock Bebidas, C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 56 и цитираната съдебна практика).

46

От това следва, че наличието на „споразумение“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, което има за цел да ограничи активните продажби на изключителна територия, може да се установи не само въз основа на преки доказателства, но и въз основа на обективни и непротиворечиви улики, стига от тях да може с достатъчна сигурност да се заключи, че доставчикът е поканил своите купувачи да не извършват такива продажби на тази територия, и че последните на практика са се съгласили с тази покана (вж. по аналогия решение от 29 юни 2023 г., Super Bock Bebidas, C‑211/22, EU:C:2023:529, т. 57 и цитираната съдебна практика).

47

В случая от предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, от една страна, че сключените между Cono и неговите купувачи споразумения за дистрибуция не съдържат клауза, която да им налага забрана за активни продажби на изключителната територия, предоставена на Beevers Kaas. От друга страна, с изключение на дружествата Albert Heijn, нито един купувач на Cono не извършва такива продажби на посочената територия.

48

Запитващата юрисдикция следва да прецени обстоятелствата по спора в главното производство в светлината на съдебната практика, припомнена в точки 42—46 от настоящото решение.

49

Следователно, на първо място, тя ще трябва да определи с оглед на всички данни, с които разполага, дали може да се констатира, че в случая Cono е поканило под каквато и да било форма своите купувачи да не извършват активни продажби на изключителната територия, предоставена на Beevers Kaas.

50

Както подчертава генералният адвокат в точка 78 от заключението си, такава покана може да възприеме различни форми, като например специално съобщение от доставчика до неговите купувачи, с което изисква от тях да спазват изключителна територия, или специални условия или упоменавания в това отношение в общите условия на доставчика.

51

На второ място, трябва да се определи и дали купувачите на Cono са се съгласили изрично или мълчаливо с евентуална покана от този доставчик.

52

С оглед на двете изисквания, припомнени в точки 49 и 51 от настоящото решение, следва да се констатира, че само по себе си обстоятелството, че с изключение на дружествата Albert Heijn никой друг купувач на Cono не е извършвал активни продажби на изключителната територия на Beevers Kaas, не е достатъчно, за да се установи наличието на „споразумение“ по смисъла на член 101 ДФЕС.

53

От една страна, от това обстоятелство не може да се направи извод, че Cono е приканило своите купувачи да не извършват активни продажби на изключителната територия, предоставена на Beevers Kaas. В това отношение следва да се уточни, че самата констатация, че Cono е предоставило изключителна територия на Beevers Kaas и че останалите купувачи на Cono евентуално са знаели за съществуването на такава територия, не позволява да се направи извод, че Cono е приканило последните да не извършват активни продажби на посочената територия, по-специално ако няма специално съобщение до тези други купувачи, с което изисква от тях да спазват тази изключителна територия.

54

От друга страна, посоченото обстоятелство несъмнено може да е релевантен фактор, който трябва да се вземе предвид, за да се докаже евентуално мълчаливо съгласие на другите купувачи на Cono с поканата на последното да не извършват активни продажби на изключителната територия на Beevers Kaas. Само по себе си обаче то не е достатъчно, за да се установи наличието на такова съгласие.

55

Всъщност, разгледано самостоятелно, това обстоятелство не позволява да се докаже с достатъчна сигурност, че липсата на активни продажби на изключителната територия на Beevers Kaas е резултат от волята на другите купувачи да се съобразят с евентуална покана на Cono да не извършват такива продажби, или от самостоятелно търговско решение на посочените други купувачи да не продават на тази територия.

56

Посоченото обстоятелство обаче би могло да представлява доказателство за мълчаливо съгласие на съответните купувачи, когато, както следва от точка 25 от Насоките от 2010 г., успоредно с това съществуват по-специално изрична покана от доставчика за спазване на забраната за активни продажби на изключителната територия и средства, позволяващи на този доставчик да приложи тази забрана на практика, като например система за мониторинг и санкции, създадена от доставчика за санкциониране на купувачите, които не съблюдават неговата забрана.

57

С оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че когато доставчик е предоставил изключителна територия на един от своите купувачи, самата констатация, че другите купувачи на този доставчик не извършват активни продажби на тази територия, не е достатъчна, за да се установи наличието на споразумение между посочения доставчик и другите купувачи относно забраната за активни продажби на посочената територия за целите на прилагането на тази разпоредба.

58

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение се ползва за периода, за който е доказано, че купувачите на даден доставчик са се съгласили с поканата на последния да не извършват активни продажби на изключителната територия, предоставена на друг купувач.

59

От отговора на първия въпрос следва, че забраната за активни продажби попада в приложното поле на посочения член 4, буква б), подточка i), когато, от една страна, доставчикът е приканил своите купувачи да не извършват такива продажби на изключителната територия, предоставена на друг купувач, и от друга страна, съответните купувачи са се съгласили с тази покана.

60

Следователно страната, която се позовава на изключението, предвидено в посочения член 4, буква б), подточка i), трябва да представи, евентуално въз основа на обективни и непротиворечиви улики, доказателства за наличието на двете обстоятелства, припомнени в предходната точка. В такъв случай изключението се ползва за периода, за който е могло да бъде представено такова доказателство.

61

С оглед на гореизложеното, на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, буква б), подточка i) от Регламент № 330/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключение се ползва за периода, за който е доказано, че купувачите на даден доставчик са се съгласили с поканата на последния да не извършват активни продажби на изключителната територия, предоставена на друг купувач.

62

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: