1

С жалбата си International Management Group (IMG) иска отмяната на решението на Общия съд на Европейския съюз от 28 юни 2023 г., IMG/Комисия (T‑752/20, наричано по-нататък обжалваното съдебно решение, EU:T:2023:366), с което Общият съд отхвърля иска ѝ за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла поради противоправното поведение на Европейската комисия и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) вследствие на изготвен от OLAF доклад, който я засяга.

2

Членове 3 и 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 2013 г., стр. 1) се отнасят съответно до външните разследвания, изразяващи се в проверки и инспекции, които OLAF извършва на място в държавите членки и — в съответствие със споразуменията за сътрудничество и взаимопомощ, както и с всички останали действащи правни инструменти — в трети държави и в помещенията на международни организации, както и до вътрешните разследвания, провеждани в рамките на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз.

3

Член 9, параграф 4 от този регламент предвижда, че след приключване на разследването и преди да се изготвят заключения, назоваващи поименно засегнато лице, на това лице се дава възможността да изрази становище по засягащите го факти.

4

Член 10, параграфи 1—3 от посочения регламент гласи:

„1.   Информацията, предадена или получена в хода на външни разследвания, в каквато и форма да е тя, е защитена от съответните разпоредби.

2.   Информацията, изпратена или получена в хода на вътрешните разследвания, в каквато и форма да е тя, е предмет на професионална тайна и се ползва от защитата, предвидена в разпоредбите, приложими за институциите на Съюза.

3.   Засегнатите институции, органи, служби или агенции осигуряват спазването на поверителността на разследванията, провеждани от [OLAF], наред със законните права на засегнатите лица, а когато е образувано съдебно производство—спазването на всички национални разпоредби, приложими към това производство“.

5

Член 11, параграфи 1 и 3—6 от същия регламент предвижда:

„1.   След завършване на дадено разследване от [OLAF] се изготвя доклад под разпореждането на генералния директор. В доклада се представя правното основание за разследването, предприетите процесуални действия, установените факти и първоначалната им правна квалификация, оценка на финансовите последици от установените факти, спазването на процесуалните гаранции в съответствие с член 9 и заключенията от разследването.

Докладът е придружен от препоръки на генералния директор за това дали да се предприемат действия или не. В тези препоръки при необходимост се посочват евентуални дисциплинарни, административни, финансови и/или съдебни действия на засегнатите институции, органи, служби и агенции и на компетентните органи на засегнатите държави членки и се прави по-конкретно оценка на размера на сумите, които следва да бъдат възстановени, и предварителна правна квалификация на установените факти.

[…]

3.   Докладите и препоръките, изготвени след провеждането на външно разследване, както и съответните свързани документи се изпращат на компетентните органи на засегнатите държави членки в съответствие с правилата, свързани с външните разследвания и при необходимост на компетентните служби на Комисията.

4.   Докладите и препоръките, изготвени след провеждането на вътрешно разследване, както и съответните свързани документи се изпращат на засегнатата институция, орган, служба или агенция. Тази институция, орган, служба или агенция предприемат такива действията, по-специално дисциплинарни или правни, каквито резултатите от тези разследвания налагат, и докладват за тях на [OLAF] в срока, определен в препоръките, придружаващи доклада, и по искане на [OLAF].

5.   Когато в доклада, изготвен след вътрешно разследване, се разкрива наличието на факти, които могат да доведат до наказателно производство, тази информация се предава на съдебните органи на засегнатата държава членка.

6.   При поискване от [OLAF] компетентните органи на засегнатите държави членки своевременно изпращат на [OLAF] информация за предприетите действия, ако има такива, след предаването от генералния директор на неговите препоръки в съответствие с параграф 3 и след предаване от [OLAF] на информацията в съответствие с параграф 5“.

6

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—18 от обжалваното съдебно решение и за нуждите на настоящото производство могат да бъдат обобщени, както следва.

7

Жалбоподателят е учреден на 25 ноември 1994 г., за да могат участващите във възстановяването на Босна и Херцеговина държави да действат чрез специално създадено за тази цел образувание. В рамките на своята дейност той сключва с Комисията няколко споразумения в приложение по-конкретно на начина на изпълнение на бюджета на Съюза, известен като „при непряко или съвместно управление“, предвиден от финансовите правила на Съюза. Този начин на изпълнение на бюджета предвижда, че когато Комисията изпълнява бюджета на Съюза чрез съвместно управление, квалифицирано от 2012 г. като непряко управление, някои задачи по изпълнението се делегират на международни организации.

8

На 31 януари 2012 г. генералният директор на OLAF започва разследване (разследване OF/2011/1002) на правния статут на жалбоподателя като „международна организация“ по смисъла на финансовите правила на Съюза.

9

На 9 декември 2014 г. OLAF изготвя своя окончателен доклад (наричан по-нататък „докладът на OLAF“), в който приема по същество, че жалбоподателят не е „международна организация“ по смисъла на финансовите правила на Съюза и че дори е възможно да няма самостоятелна правосубектност. Поради това OLAF препоръчва на Комисията да наложи на жалбоподателя административни и финансови санкции и да пристъпи към възстановяване на сумите, които са му били изплатени.

10

На 12 декември 2014 г. докладът на OLAF е официално предаден на Комисията и на френските и белгийските съдебни органи.

11

На 16 декември 2014 г. Комисията приема Решение за изпълнение C(2014) 9787 final, с което изменя своето Решение за изпълнение C(2013) 7682 относно годишната програма за действие за 2013 г. в полза на Мианмар/Бирма, финансирана от общия бюджет на Съюза (наричано по-нататък „решението от 16 декември 2014 г.“). По силата на решението от 16 декември 2014 г. изпълнението на програмата за развитие на търговията в Мианмар/Бирма, финансирана от Съюза, ще се осъществява не от жалбоподателя, както се е предвиждало до този момент, а от друго образувание. Жалбоподателят сезира Общия съд с жалба за отмяна на това решение, по която е образувано дело T‑29/15.

12

На 18 февруари 2015 г. жалбоподателят изпраща на OLAF писмо, в което посочва възможно изтичане на информация в пресата относно съдържанието на посочения доклад, по-специално относно заключенията в него, и за разпространението на тази информация в статия, която е публикувана на 13 февруари 2015 г. в германското списание „Der Spiegel“.

13

На 13 март 2015 г. генералният директор на OLAF изпраща писмо на председателя на Европейския парламент, като посочва, че е бил уведомен за факта, че докладът на OLAF е бил оповестен в комисията по бюджетен контрол на Парламента. В това писмо генералният директор на OLAF припомня, че докладът не е официално оповестен на Парламента, и моли председателя на тази институция да предприеме необходимите мерки, за да сложи край на разпространението на документа.

14

С писмо от 20 март 2015 г. OLAF отговаря на жалбоподателя, че докладът ѝ е бил изпратен само на компетентните национални органи и на генералния секретариат на Комисията.

15

На 8 май 2015 г. Комисията изпраща на жалбоподателя писмо, с което го уведомява за действията, които възнамерява да предприеме във връзка с доклада на OLAF. С това писмо Комисията приема по-специално решение (наричано по-нататък „решението от 8 май 2015 г.“), съгласно което „докато няма абсолютна сигурност по въпроса за статута на международна организация на [жалбоподателя]“, нейните служби няма да сключват с него нови споразумения за делегиране при непряко управление по смисъла на финансовите правила на Съюза.

16

Жалбоподателят сезира Общия съд с жалба, по която е образувано дело T‑381/15, и иска по-специално отмяна на решението от 8 май 2015 г., както и обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

17

На 11 декември 2015 г. докладът на OLAF е публикуван, без приложенията към него, на уебсайта на вестник New Europe. Жалбоподателят е уведомен, че към този момент генералният секретар на Комисията и OLAF започват две разследвания, за да установят източника на това изтичане на информация.

18

На 30 януари 2017 г. генералният секретар на Комисията изпраща на жалбоподателя писмо, с което го уведомява, че разследванията са приключили и че те не са позволили да се установи източникът на изтичането на информация.

19

С решения от 2 февруари 2017 г., International Management Group/Комисия (T‑29/15, EU:T:2017:56), и от 2 февруари 2017 г., IMG/Комисия (T‑381/15, EU:T:2017:57), Общият съд отхвърля жалбите на жалбоподателя, посочени в точки 11 и 16 от настоящото решение.

20

На 5 юни 2018 г. докладът на OLAF, ведно с приложенията към него, е предоставен на жалбоподателя.

21

С решение от 31 януари 2019 г., International Management Group/Комисия (C‑183/17 P и C‑184/17 P, EU:C:2019:78), Съдът отменя решенията, посочени в точка 19 от настоящото решение, решението от 16 декември 2014 г. и решението от 8 май 2015 г. Той връща дело T‑381/15 на Общия съд за произнасяне по искането за обезщетение на жалбоподателя във връзка с евентуално причинените му вреди с решението от 8 май 2015 г. При произнасянето си след връщането на делото с решение от 9 септември 2020 г., IMG/Комисия (T‑381/15 RENV, EU:T:2020:406), Общият съд отхвърля иска за обезщетение на жалбоподателя. Това решение е отменено с решение от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия (C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722).

22

С искова молба, подадена в секретариата на Общия съд на 21 декември 2020 г., жалбоподателят предявява иск за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял вследствие на изтичането в пресата на съдържанието на доклада на OLAF, което според жалбоподателя било свързано с редица неправомерни действия. Жалбоподателят изтъква имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на обема на дейностите, които са му възложени от неговите партньори и обичайни дарители, и неимуществени вреди, изразяващи се в усещането за несправедливост и разочарование, което е изпитал, от една страна, и от много сериозно засягане на честта, имиджа и репутацията му, от друга страна.

23

От точка 22 от обжалваното съдебно решение е видно, че в първоинстанционното производство Комисията оспорва допустимостта на иска, тъй като счита, че е погасен по давност. Както е видно от точка 24 от това решение обаче Общият съд решава да разгледа основателността на искането за обезщетение на жалбоподателя, без предварително да се произнася по основанието за недопустимост, изведено от погасяване по давност на иска.

24

В точки 25 и 26 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня съдебната практика, съгласно която Съюзът носи извъндоговорна отговорност по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС при наличието на съвкупност от условия, а именно, първо, противоправно поведение на институция на Съюза, второ, наличие на вреди и трето, наличие на причинно-следствена връзка между поведението на институцията и твърдените вреди, а когато едно от условията не е изпълнено, искът трябва да се отхвърли изцяло, без да е нужно да се разглеждат останалите условия.

25

В точки 27—31 от това решение Общият съд посочва, че жалбоподателят изтъква четири форми на противоправно поведение, които били в основата на причинената му вреда. Първата форма на противоправно поведение се изразявала в нарушение от страна на OLAF на членове 1 и 5 от Регламент № 883/2013, на член 2 от Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28 април 1999 година за създаване на Европейска служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, 1999 г., стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 148) и на задължението за полагане на дължимата грижа. Втората форма на противоправно поведение се изразявала, на първо място, в нарушение от страна на OLAF на членове 53 и 53 г от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), на член 58 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1), на член 43 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1), и на задължението за полагане на дължимата грижа, и на второ място, в грешка, допусната от OLAF при избора на правното основание за отправянето на съдържащите се в доклада ѝ препоръки. Третата форма на противоправно поведение се изразявала в нарушение от страна на OLAF на принципа на добра администрация, предвиден в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и по-специално на принципа на безпристрастност, на правилата за събиране на доказателства, които са предвидени и в член 8.5 от Насоките относно процедурите на разследване, прилагани от персонала на OLAF, на правото на изслушване, уредено с член 9 от Регламент № 883/2013, както и на задължението за полагане на дължимата грижа и на принципа на презумпцията за невиновност. Накрая, четвъртата форма на противоправно поведение се изразявала в нарушение от страна на OLAF и на Комисията на задължението за поверителност, предвидено в член 10 от Регламент № 883/2013, в член 8 от посочените по-горе насоки и в член 339 ДФЕС, поради изтичането на информация от доклада на OLAF в пресата, и в нарушение от страна на Комисията на задължението за полагане на дължимата грижа и на задължението за оказване на съдействие.

26

Доколкото Комисията твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между изтъкнатите от жалбоподателя форми на противоправно поведение и вредите, които се твърди, че е претърпял, в точка 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд решава да разгледа най-напред третото условие, което следва да е изпълнено, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, а именно условието за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на въпросната институция и твърдяната вреда.

27

В това отношение Общият съд припомня в точка 35 от обжалваното съдебно решение, че съгласно член 10, параграф 3 и член 11, параграфи 3—6 от Регламент № 883/2013 докладите, изготвени от OLAF в рамките на нейните разследвания, по принцип са поверителни и имат за цел да предоставят на националните органи и на органите на Съюза информация и доказателства, предназначени да им позволят да преценят възможността за приемането на мерки на равнището на Съюза или за започването на наказателно преследване от националните съдебни органи. Въз основа на това Общият съд стига до извода в точка 36 от това решение, че единствената вреда, която би могла да произтече пряко от доклада на OLAF, е вредата, причинена евентуално вследствие на пълно или частично оповестяване на този доклад, по-специално поради изтичане на информация в пресата.

28

От точка 37 от обжалваното съдебно решение е видно, че според Общия съд първата от формите на противоправно поведение, които изтъква жалбоподателят, припомнени в точка 25 от настоящото решение, се отнася до липсата на компетентност на OLAF да започне разследването, а това е в състояние да причини на жалбоподателя твърдените вреди само при изтичане на информация в пресата за разследването и за доклада на OLAF. Поради това според Общия съд тази първа форма на противоправно поведение не е в достатъчно пряка връзка с твърдените от жалбоподателя вреди.

29

Според съображенията на Общия съд, изложени в точки 38 и 39 от обжалваното съдебно решение, същото се отнася и за втората и третата форма на противоправно поведение, изтъкнати от жалбоподателя, които също не са в достатъчно пряка връзка с изтичането в пресата на доклада на OLAF.

30

За сметка на това, що се отнася до четвъртата форма на противоправно поведение, в точки 40 и 41 от това решение Общият съд отбелязва, че тя се отнася до нарушението от страна на OLAF и на Комисията на задължението им за поверителност, както и до неизпълнението от страна на Комисията на задължението ѝ за полагане на дължимата грижа и за оказване на съдействие, след изтичането на доклада на OLAF в пресата. Общият съд приема обаче, че фактът, че поради това изтичане партньорите и обичайните дарители на жалбоподателя са се запознали с поверителната информация, съдържаща се в този доклад, е могъл да породи у тях съмнения относно честността, както и относно юридическата правосубектност и правоспособност на жалбоподателя, и следователно да му причини вредите, чието обезщетение се иска. Поради това Общият съд приема за установено наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между твърденията на жалбоподателя, свързани с четвъртата форма на противоправно поведение, и тези вреди. При това положение, както следва от точка 42 от обжалваното съдебно решение, Общият съд решава да разгледа въпроса за законосъобразността на поведението, в което са упрекнати Комисията и OLAF, само що се отнася до четвъртата форма на противоправно поведение, изтъкната от жалбоподателя.

31

В това отношение Общият съд разглежда поотделно, първо, нарушението на задължението за поверителност от страна на Комисията и на OLAF и второ, нарушението на задълженията за полагане на дължимата грижа и за оказване на съдействие от страна на Комисията.

32

На първо място, що се отнася до нарушението на задължението за поверителност, Общият съд отбелязва в точка 47 от обжалваното съдебно решение, че преди да се разгледа въпросът дали твърдените от жалбоподателя нарушения отговарят на първото условие за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, свързано с противоправния им характер, следва да се определи дали OLAF или Комисията могат да носят отговорност за изтичането на доклада на OLAF в пресата.

33

В това отношение в точка 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня съдебната практика, съгласно която в производство по иск за обезщетение ищецът трябва да докаже, че условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза са изпълнени. Общият съд обаче добавя в точка 49 от това решение, че съгласно съдебната практика съществува смекчаване на този принцип и че когато вредоносно събитие е можело да бъде предизвикано от множество различни причини и когато институцията на Съюза, макар да е била в най-подходяща позиция да събере доказателства в това отношение, не е привела никакво доказателство, което да установи коя от тези причини е довела до това деяние, несигурността, която остава, трябва да бъде в нейна тежест.

34

След като в точки 51—60 от обжалваното съдебно решение прави анализ на фактическите обстоятелства по случая, в точки 61 и 62 от това решение Общият съд стига до извода, че към датата на първото изтичане в пресата на доклада на OLAF, OLAF и Комисията вече не са единствените институции, разполагащи с този доклад, и съответно не може да се счита, че Комисията е в най-подходяща позиция по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 49 от посоченото решение и припомнена в предходната точка, да представи доказателства, позволяващи да се установи причината за изтичането на информация и за причинената от него вреда.

35

В точка 66 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, от една страна, че на 14 декември 2017 г. вследствие на подадена от жалбоподателя жалба Европейският омбудсман е приел Решение 220/2015/ANA (наричано по-нататък „решението на Европейския омбудсман“), в което подчертава, че OLAF е провел сериозно и задълбочено разследване и не са налице доказателства, че тази служба е в основата на изтичането на информация, а от друга страна, че Комисията също е провела вътрешно разследване, за да установи източника на изтичане, но то не е позволило да се приеме, че източникът на изтичането на информация е вътрешен за институцията.

36

Поради това Общият съд приема в точки 67—69 от обжалваното съдебно решение, че несигурността относно източника на изтичането на информация не може да доведе, при липса на индиции в този смисъл, до носене на отговорност за това от Комисията и от OLAF, както и че доколкото твърдяната противоправност, породена от изтичането на информация, не може да бъде вменена в отговорност на Съюза, не следва да се проверява дали това представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти. Съответно Общият съд счита, че първото условие за ангажиране на отговорността на Съюза не е изпълнено, що се отнася до твърдяното нарушение на задължението за поверителност.

37

На второ място, в точки 71—101 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда доводите на жалбоподателя, изведени от неизпълнение от страна на Комисията на задълженията ѝ за полагане на дължимата грижа и за оказване на съдействие. В резултат на това той приема в точка 102 от това решение, че четвъртата форма на противоправно поведение, изтъкната от жалбоподателя, не представлява съществено нарушение, що се отнася до твърдяното нарушение на задълженията за полагане на дължимата грижа и за оказване на съдействие от страна на Комисията, поради което в точки 103 и 104 от посоченото решение стига до извода, че първото условие за ангажиране на отговорността на Съюза не е изпълнено, и съответно искът следва да се отхвърли.

38

На трето място, в точки 107—123 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда искането на Комисията да изключи от материалите по делото становището на правната ѝ служба от 16 януари 2015 г., което е приложено към исковата молба (наричано по-нататък „становището на правната служба“). В това отношение, след като припомня в точки 117—121 от посоченото решение изводите от практиката на Съда, по-специално решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет (C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 54—56), Общият съд отбелязва в точка 122 от това решение, от една страна, че е безспорно, че правното становище не е издадено в законодателна процедура, и от друга страна, че жалбоподателят не твърди, че представянето на правното становище е оправдано от по-висш обществен интерес. Поради това в точка 123 от същото решение Общият съд стига до извода, че искането на Комисията следва да се уважи.

39

Жалбоподателят моли Съда:

40

Комисията моли Съда да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна, и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

41

Комисията твърди, че предявеният от жалбоподателя иск вече е бил погасен по давност към момента на подаването му, поради което жалбата пред Съда е недопустима. Тя припомня, че в исковата си молба пред Общия съд жалбоподателят твърди, че причинената му вреда е настъпила „най-рано при изтичането на доклада на OLAF“, а именно на 11 декември 2015 г., когато докладът е публикуван на уебсайта на вестник New Europe. Според Комисията от това следва, че давностният срок е изтекъл на 11 декември 2020 г., а искът на жалбоподателя е предявен десет дни по късно, на 21 декември 2020 г.

42

Освен това Комисията счита, че твърдяната от жалбоподателя вреда се е конкретизирала не най-рано, а най-късно при изтичането на доклада на OLAF. Всъщност изтъкнатото от жалбоподателя противоправно поведение било свързано с въпроса за неговия правен статут. Жалбоподателят обаче бил уведомен много преди 11 декември 2015 г. за съмненията, изразени в това отношение от OLAF и Комисията.

43

Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията и твърди, че искът му не е погасен по давност.

44

Съгласно член 56, първа и втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз окончателните решения на Общия съд подлежат на обжалване пред Съда от „всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени“.

45

Освен това от практиката на Съда следва, че погасителната давност представлява процесуална предпоставка, която за разлика от процесуалните срокове не е абсолютна, а погасява правото на иск за отговорност единствено по искане на ответника, като спазването на давностните срокове не може да се разглежда служебно от съда на Съюза, а трябва да бъде повдигнато от заинтересованата страна (решение от 5 септември 2019 г., Европейски съюз/Guardian Europe и Guardian Europe/Европейски съюз, C‑447/17 P и C‑479/17 P, EU:C:2019:672, т. 99 и цитираната съдебна практика).

46

В случая действително от точка 22 от обжалваното съдебно решение е видно, че пред Общия съд Комисията е повдигнала основание за недопустимост поради погасяване по давност на предявения от жалбоподателя иск за обезщетение.

47

Въпреки това Общият съд припомня в точка 23 от това решение, че съгласно практиката на Съда (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 52, и от 24 март 2022 г., GVN/Комисия, C‑666/20 P, EU:C:2022:225, т. 24), той има право да прецени според обстоятелствата в конкретния случай дали доброто правораздаване оправдава отхвърлянето по същество на иска на жалбоподателя, без да се произнася по основанията на Комисията за неговата недопустимост.

48

След като приема, че това е така, в точка 24 от обжалваното съдебно решение Общият съд решава да разгледа основателността на искането на жалбоподателя за обезщетение, без предварително да се произнася по възражението за недопустимост, изведено от погасяването по давност на иска му. След извършването на тази проверка, в точка 104 от това решение Общият съд приема, че искът на жалбоподателя следва да се отхвърли, като се произнася в този смисъл в точка 2 от разпоредителната част на решението.

49

При това положение жалбоподателят, който е загубил делото пред Общия съд, има право съгласно член 56, първа и втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да обжалва пред Съда решението на Общия съд.

50

Следователно жалбата пред Съда е допустима.

51

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания, изведени, първото, от нарушения на член 340 ДФЕС, на задължението за мотивиране и на принципа omnia petita; второто, от грешка при прилагането на правото, от неправилна правна квалификация на фактите, от нарушение на член 340 ДФЕС и на понятията за противоправно поведение и за отговорност, както от изопачаване на доказателствата по делото; третото, от неизпълнение на задължението за оказване на съдействие и на задължението за мотивиране; четвъртото, от нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа, на член 10, параграф 3 от Регламент № 883/2013, на член 340 ДФЕС и на понятието за противоправно поведение и петото, от нарушение на принципите за състезателност и на равни процесуални възможности, що се отнася до искането на Комисията от материалите по делото да се изключи становището на правната служба.

52

В рамките на петото основание, което трябва да се разгледа най-напред, жалбоподателят оспорва мотивите, изложени в точки 116—123 от обжалваното съдебно решение, които са накарали Общия съд да уважи искането на Комисията за изключване от материалите по делото на становището на правната служба. Той подчертава, че цитираното от Общия съд решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет (C‑156/21, EU:C:2022:97), се отнася до становище от съвсем друго естество, а именно, както е видно от точка 35 от това решение, правно становище, което е издадено в рамките на законодателна процедура, отнасяща се до политически чувствителна тема по дело от изключителна важност.

53

За сметка на това становището на правната служба вече било станало обществено достояние поради изтичането на информация в пресата, и именно по тази причина не било подадено заявление за достъп до документи. Следователно жалбоподателят не бил заобиколил правната уредба относно достъпа до документи. Според него поради естеството си и условията на оповестяването му това становище не накърнявало поверителността, нито по-висш обществен интерес. Ставало въпрос за определящ документ, отнасящ се изключително до разглеждания случай.

54

Жалбоподателят упреква Общия съд и за това, че в точки 118 и 119 от обжалваното съдебно решение се е основал на ирелевантна съдебна практика и е пренебрегнал правото на жалбоподателя да обсъди документ, който самият той не е оповестил. В този контекст жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил принципите на състезателност и равни процесуални възможности. Всъщност било в разрез с тези принципи, ако жалбоподателят няма право да обсъжда всички доказателства под претекст, че тяхното оповестяване е убягнало от вниманието на Комисията.

55

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

56

Както правилно припомня Общия съд в точка 117 от обжалваното съдебно решение, по принцип допускането на възможността жалбоподател да приложи към преписката правно становище на институция, която не е разрешила оповестяването му, нарушава изискванията за справедлив съдебен процес и води до заобикаляне на процедурата за искане на достъп до такъв документ, въведена с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 54 и цитираната съдебна практика).

57

Действително Съдът е приел, че следва да се вземе предвид принципът на прозрачност, закрепен в член 1, втора алинея ДЕС и член 10, параграф 3 ДЕС, както и в член 15, параграф 1 ДФЕС и член 298, параграф 1 ДФЕС, който позволява по-специално да се гарантира по-голяма законност, ефективност и отговорност на администрацията по отношение на гражданите в демократична система. Освен това прозрачността допринася за повишаване на доверието на тези граждани, като осигурява открито обсъждане на различните гледни точки (решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 55 и цитираната съдебна практика).

58

Съдът обаче е постановил, че принципът на прозрачност може само по изключение да обоснове оповестяване в рамките на съдебно производство на документ на институция, който не е оповестен публично и който съдържа правно становище. Ето защо Съдът е приел, че запазването в преписката по дело на документ, съдържащ правно становище на институция, не може да бъде обосновано от по-висш обществен интерес, когато, от една страна, това правно становище не се отнася до законодателна процедура, за която се налага по-голяма прозрачност, и от друга страна, интересът от това запазване за страната, която го представя, се състои само във възможността ѝ да се позове на посоченото правно становище в рамките на спор. При такива обстоятелства представянето на такова правно становище изглежда продиктувано от собствените интереси на жалбоподателя да подкрепи своите доводи, а не от някакъв по-висш обществен интерес като публично оповестяване на процедурата, приключила с приемането на обжалвания акт (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 56 и цитираната съдебна практика).

59

В случая в точка 122 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че е безспорно, че правното становище на правната служба не е издадено в рамките на законодателна процедура. Тази констатация не е поставена под въпрос от жалбоподателя при обжалването.

60

В посочената точка 122 Общият съд констатира също, че жалбоподателят не сочи, че представянето на правното становище е оправдано от по-висш обществен интерес. Жалбоподателят обаче не твърди пред Съда, че се е позовал на такъв интерес, но Общият съд го е пренебрегнал.

61

При това положение в съответствие с изводите, произтичащи от съдебната практика, припомнена в точки 56—58 от настоящото решение, Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е решил да изключи правното становище от материалите по делото.

62

Доводите на жалбоподателя в рамките на петото основание не променят този извод.

63

Първо, припомнената в точки 56—58 от настоящото решение съдебна практика се отнася не само до правно становище в рамките на законодателна процедура, но до всяко правно становище на институция. Следователно изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че правното становище не се отнася до законодателна процедура, е без значение.

64

Второ, изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства, че правното становище е изтекло в пресата преди представянето му пред Общия съд, както и че самият жалбоподател не е отговорен за това изтичане, не са от значение за отговора на въпроса дали правното становище може да остане по делото. От значение е единствено дали оповестяването на този документ е било разрешено от посочената институция или разпоредено от съда на Съюза (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 53 и цитираната съдебна практика), което, както установява Общият съд, не е така в случая.

65

Трето, не може да се уважи и доводът на жалбоподателя, изведен от принципите на състезателност и на равни правни възможности.

66

По общо правило принципът на състезателност се изразява в предоставяне на право на всяка от страните в процеса да се запознае с доказателствата и със становищата, представени на съда от противната страна, и да ги обсъди, като не допуска съдът на Съюза да основе решението си върху факти и документи, с които страните или само една от тях не са се запознали и по които следователно не са били в състояние да вземат отношение. По общо правило той предполага също правото на страните да се запознаят с правните основания, които съдът разглежда служебно и върху които възнамерява да основе своето решение, и да ги обсъдят. Всъщност, за да бъдат изпълнени изискванията, свързани с правото на справедлив процес, е необходимо страните да са се запознали и да могат да обсъждат в състезателно производство както фактическите, така и правните обстоятелства, които са от решаващо значение за изхода на спора (решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 55 и 56).

67

Въпросът обаче дали някоя от страните е в правото си да представи пред съда на Съюза правно становище, изготвено по искане на институция на Съюза, което е оповестено без разрешението на тази институция, възниква преди извършването на преценката дали е спазен принципът на състезателност. Както е видно от съдебната практика, цитирана в предходната точка, принципът на състезателност се отнася не до самото представяне на доказателства пред съда на Съюза, а до правото на всяка от страните да се запознае с доказателствата и със становищата, представени на съда от противната страна, както и евентуално с правните основания, които съдът повдига служебно, и да представи своето становище по тях.

68

Що се отнася до принципа на равни процесуални възможности, който произтича от самото понятие за справедлив процес, гарантиран по-специално в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, той предполага задължение за осигуряване на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна (решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 128 и цитираната съдебна практика).

69

От практиката на Съда също така следва, че приложимият в правото на Съюза принцип е принципът на свободата при преценката на доказателствата, от който следва, че допустимостта на навременно представено доказателство може да се оспорва пред съдилищата на Съюза само на основанието, че то е придобито неправомерно (решения от 30 септември 2021 г., Сметна палата/Pinxten, C‑130/19, EU:C:2021:782, т. 104, и от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 129).

70

При наличието на доказателства, представени неправомерно от някоя от страните, каквито са посочените в Регламент № 1049/2001 вътрешни документи, чието представяне не е било нито разрешено от съответната институция, нито разпоредено от съдилищата на Съюза, трябва да се претеглят интересите на съответните страни в производството, свързани с правото им на справедлив съдебен процес, като се вземат предвид интересите, защитени от нарушените или заобиколени правила при придобиването на такива доказателства (решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 130).

71

В точки 116—121 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд претегля именно интересите на съответните страни в производството пред него, като по този начин се съобразява с изводите от практика на Съда. В този контекст той по-специално държи сметка за факта, както е видно от точка 121 от обжалваното съдебно решение, че представянето на правното становище от жалбоподателя изглежда се ръководи от неговите собствени интереси да подкрепи доводите си, а не от някакъв по-висш обществен интерес.

72

Поради това с оглед на гореизложените съображения петото основание следва да се отхвърли.

73

С второто основание, което следва да се разгледа на второ място, жалбоподателят твърди, че обосновката, която Общият съд е изложил в точки 47—69 от обжалваното съдебно решение, е опорочена от грешки при прилагането на правото и от изопачаване на доказателствата по делото.

74

На първо място, жалбоподателят твърди, че правилото за смекчаването на доказателствената тежест за ищеца, на което се позовава Общият съд в точка 49 от обжалваното съдебно решение, изисква от институцията ответник да даде достоверно обяснение или предположение за обстоятелствата, при които е могло да се стигне до изтичане на информация. Простото споменаване от тази институция на възможността противоправното поведение, което е в основата на изтичането на информация, да е осъществено от лице извън институциите на Съюза, не било достатъчно. При това положение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и не се съобразил с изводите от решение от 8 октомври 1986 г., Leussink/Комисия (169/83 и 136/84, EU:C:1986:371), като приел единствено въз основа на това посочване от страна на Комисията, че тя не е в най-подходящата позиция да докаже изтичането на информация, и че следователно делото, с което е сезиран, се различава от делото, по което е постановено решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257).

75

На второ място, жалбоподателят поддържа по същество, че Общият съд не е взел предвид някои улики, с които се цели да се докаже, че изтичането на информация е от вътрешно за институциите на Съюза лице.

76

На трето място, жалбоподателят твърди, че именно вследствие на изопачаване на писмото на Комисията от 30 януари 2017 г., посочено в точка 18 от настоящото решение, както и на решението на Европейския омбудсман, Общият съд е приел, че няма доказателства за това, че OLAF е в основата на изтичането на информация. В това отношение жалбоподателят добавя, че нищо в преписката по делото не сочи, че националните органи, на които е бил изпратен докладът на OLAF, са били запитани относно източника на изтичане на информацията в рамките на разследванията на OLAF и на Комисията. Освен това Общият съд пропуснал да провери дали тези разследвания са проведени с дължимата грижа, и не отговорил на довод на ищеца, че случаят не е такъв.

77

На четвърто и последно място жалбоподателят твърди, че дори да се приеме, че изтичането на информацията може да се обясни с редица вътрешни и външни за институциите причини, Общият съд е следвало да прецени, с оглед на теорията за „еквивалентност на условията“ и теорията за „адекватна каузалност“, каква е ролята на всяка от тези причини, което Общият съд не направил в случая.

78

Комисията счита, че второто основание следва да се отхвърли по същество. Що се отнася до доводите на жалбоподателя относно правилото за смекчаване на доказателствената тежест, Комисията посочва, че става въпрос за изключение от правилото, поради което то трябва да се тълкува ограничително. Тя подчертава, че за разлика от настоящото дело, по делата, по които е постановено решение от 8 октомври 1986 г., Leussink/Комисия (169/83 и 136/84, EU:C:1986:371), както и в решенията, цитирани в точки 48 и 49 от обжалваното съдебно решение, са били налице конкретни доказателства, които са позволили дадено неправомерно поведение да се вмени в отговорност на ответника. От това според Комисията следва, че в случая Общият съд не се е задоволил с това само да посочи, че е възможно неправомерното поведение да се дължи на лице извън институциите Съюза.

79

Освен това Комисията посочва, че в точка 66 от обжалваното съдебно решение Общият съд достоверно е обобщил решението на Европейския омбудсман, като не го е изопачил.

80

Още в самото начало следва да се отбележи, че докладите от разследванията на OLAF може да съдържат силно увреждащи твърдения по отношение на лицата, посочени в тях.

81

Действително член 9, параграф 4 от Регламент № 883/2013 предвижда задължение след приключване на разследването и преди да се изготвят заключения, назоваващи поименно засегнато лице, OLAF да даде на това лице възможност да изрази становище по засягащите го факти. Тази разпоредба привежда в изпълнение закрепеното в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата право на всяко лице да бъде изслушано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него (вж. в този смисъл решение от 30 септември 2021 г., Сметна палата/Pinxten, C‑130/19, EU:C:2021:782, т. 167 и 168).

82

Лицата, за които се отнася разследване на OLAF, обаче не разполагат с право на достъп до материалите по преписката на OLAF преди приемането на окончателния доклад по разследването (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2023 г., Sistem ecologica/Комисия, C‑787/22 P, EU:C:2023:940, т. 155).

83

Освен това Съдът е постановил, че докладите на OLAF не пораждат задължителни правни последици (решение от 30 ноември 2023 г., Sistem ecologica/Комисия, C‑787/22 P, EU:C:2023:940, т. 66). Следователно лицата, посочени в такъв окончателен доклад, също не разполагат с правото да подават жалба за отмяна на доклада на основание член 263 ДФЕС, с която да оспорят евентуално съдържащите се в този доклад твърдения с неблагоприятни последици за тях.

84

Именно затова спазването на задължението за поверителност на докладите на OLAF, произтичащо от член 339 ДФЕС и член 10, параграфи 1—3 от Регламент № 883/2013 придобива особено значение за лицата, за които се отнасят свързаните с тези доклади разследвания.

85

Всъщност оповестяването на отнасящите се до тях твърдения, съдържащи се в такива доклади, може сериозно да накърни тяхната репутация, въпреки че, докато не бъдат предприети конкретни мерки по отношение на тях, за се да изпълнят съдържащите се в тези доклади препоръки, лицата, за които се отнасят тези твърдения, не са в състояние да ги оспорят по съдебен ред.

86

Следователно Комисията, към която спада OLAF, не може само да гарантира, че нейните служби предоставят докладите на OLAF само на тези, които имат правото да ги получат, и не ги оповестяват публично. Тя трябва също така да се увери, че адресатите на такива доклади, независимо дали става въпрос за други институции на Съюза или за компетентни органи на държавите членки, са наясно със задължението си да не ги оповестяват.

87

Освен това Комисията трябва също така да предприеме мерки, като например специално маркиране на физическите или електронните копия на доклада на OLAF, който се изпраща извън Комисията, за да се позволи, в случай на изтичане на такъв доклад, да се идентифицира източникът на това изтичане.

88

Предвид съображенията, изложени в точки 80—87 от настоящото решение, не може да се приеме, че в случай на изтичане на доклад на OLAF, съдържащ увреждащи твърдения по отношение на дадено лице, за да може това лице да поиска от Комисията обезщетение за вредите, които му е причинило публикуването на доклада, то трябва да представи доказателства, че изтичането действително произхожда от Комисията, към която спада OLAF, а при липсата на такива доказателства искът за обезщетение на това лице да се отхвърли като неоснователен.

89

Действително, що се отнася до правилата относно тежестта на доказване и събирането на доказателствата, свързани с ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза на основание член 340, втора алинея ДФЕС, по принцип страната, която търси защита по реда за реализиране на тази отговорност, трябва да представи убедителни доказателства за изпълнението на условията за нейното ангажиране. В този смисъл тази страна е длъжна, по-специално, да представи такива доказателства за наличието и обхвата на твърдяната от нея вреда. За тази цел посочената страна има възможността да привежда доказателствени средства от всякакво естество, тъй като принципът в правото на Съюза е този на свобода при събирането на доказателствата (решение от 18 декември 2025 г., Hamoudi/Frontex, C‑136/24 P, EU:C:2025:977, т. 71 и цитираната съдебна практика).

90

Съдът обаче вече е постановил, че прилагането от Общия съд на правилата относно тежестта на доказване и събирането на доказателствата не може да накърни ефективността на съдебната защита на правата, които правото на Съюза предоставя на частноправните субекти. Такова прилагане не може по-специално да доведе до налагане на една от страните на прекомерна, дори невъзможна за изпълнение тежест на доказване (probatio diabolica) или до поставяне под въпрос на принципа на равни процесуални възможности, който предполага задължението да се осигури на всяка от страните разумна възможност да представи своята позиция при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна. Така при прилагането на тези правила Общият съд трябва да осигури пълното зачитане на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 47 от Хартата, като вземе предвид конкретните обстоятелства по делото, с което е сезиран. Ако с оглед на тези обстоятелства се окаже, че прилагането на посочените правила възлага на страна по спора прекомерно трудна, дори невъзможна за удовлетворяване доказателствена тежест, се налага тези правила да бъдат адаптирани (решение от 18 декември 2025 г., Hamoudi/Frontex, C‑136/24 P, EU:C:2025:977, т. 77 и 78).

91

Както е добре известно обаче, изтичането на поверителни документи, какъвто е докладът на OLAF, в повечето случаи се случва, без да е налице възможност за широката общественост, включително за посочените в тези документи лица, да узнаят кой е източникът на този теч.

92

Поради това, когато тези лица считат, че са претърпели вреди вследствие на неразрешеното оповестяване на доклад на OLAF, съгласно съдебната практика, цитирана в точки 89 и 90 от настоящото решение, се налага да се адаптират правилата относно тежестта на доказване и събирането на доказателствата.

93

По-конкретно, с оглед на задълженията, които поверителният характер на такъв доклад поражда за Комисията, уточнени в точки 86 и 87 от настоящото решение, следва да се приеме, че Комисията е в най-подходяща позиция да представи доказателства, с които да се установи източникът на изтичането на доклад на OLAF, или поне да се докаже, че не би могло разумно да се приеме, че изтичането е от нейните собствени служби, в това число и OLAF. Ако Комисията не представи такива доказателства, тя трябва да понесе тежестта за несигурността относно източника на изтичането на информацията, поради което следва да се счита, че изтичането се дължи на нея и тя носи отговорността (вж. по аналогия решение от 8 октомври 1986 г., Leussink/Комисия, 169/83 и 136/84, EU:C:1986:371, т. 17).

94

В случая в точка 49 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително припомня по същество съдебната практика, изведена от решение от 8 октомври 1986 г., Leussink/Комисия (169/83 и 136/84, EU:C:1986:371).

95

Въпреки че в точка 61 от това решение Общият съд констатира, че към датата на първото изтичане на доклада на OLAF в пресата Комисията и OLAF вече не са единствените институции, разполагащи с доклада, в точка 62 от посоченото решение Общият съд постановява, че не може да се счита, че Комисията е в най-подходяща позиция по смисъла на съдебната практика, посочена в предходната точка, да представи доказателства, позволяващи да се установи причината за изтичането на информация и за причинената от него вреда, и съответно, че смекчаване на правилото за доказателствената тежест е неприложимо в случая.

96

При това положение Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото.

97

Всъщност от съображенията, изложени в точки 88—93 от настоящото решение, следва, че именно в случай на неразрешено оповестяване на доклад на OLAF, с който към момента на оповестяването са разполагали не само Комисията и OLAF, е необходимо правилата относно тежестта на доказване да бъдат адаптирани. Ако към този момент единствените, които са разполагали с този доклад, са били Комисията и OLAF, от само себе си се разбира, че неразрешеното оповестяване на този доклад може да им бъде вменено в отговорност, без да е необходимо да се адаптират правилата относно тежестта на доказване и събирането на доказателства за доказване на това обстоятелство.

98

По същите съображения Общият съд е допуснал и грешка при прилагането на правото, като е приел по същество в точка 65 от обжалваното съдебно решение, че е достатъчно Комисията просто да се позове на възможността източникът на изтичането на доклада на OLAF да е бил външен за институциите на Съюза, за да се обори презумпцията, че OLAF е източникът на изтичането на информацията.

99

При това положение второто основание следва да се уважи и да се отмени обжалваното съдебно решение, без да е необходимо да се разглежда останалата част от доводите на жалбоподателя в подкрепа на това основание, както и първото, третото и четвъртото основание за обжалване.

100

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато фазата на производството позволява Съдът да се произнесе по целия спор или по част от него, Съдът може сам да постанови окончателно решение, според случая, по цялото дело или по частта от него, по която фазата на производството позволява това, като, ако е необходимо, върне на Общия съд за ново разглеждане тази част, по която не е възможно да постанови окончателно решение.

101

В случая фазата на делото позволява произнасяне в частта относно изтъкнатото от Комисията основание за недопустимост поради погасяване по давност на иска за обезщетение на жалбоподателя.

102

С повдигнатото пред Общия съд възражение за недопустимост Комисията твърди, че искът за обезщетение на жалбоподателя е погасен по давност основно по същите съображения като обобщените в точки 41 и 42 от настоящото решение.

103

Съгласно член 46, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз исковете срещу Съюза по дела в областта на извъндоговорната отговорност се погасяват след изтичането на срок от пет години от датата на възникване на събитието, което ги обуславя. Давността се прекъсва с предявяването на иск пред Съда на Европейския съюз или ако преди образуването на това производство увредената страна е предявила претенцията си пред съответната институция на Съюза. В последния случай производството се образува в двумесечен срок, предвиден в член 263 ДФЕС; разпоредбите на член 265, втора алинея ДФЕС се прилагат, когато е уместно.

104

Съгласно практиката на Съда давностният срок, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз започва да тече, след като са изпълнени всички условия за възникване на задължението за поправяне на вреди, и по-специално когато подлежащата на поправяне вреда се конкретизира (решение от 8 ноември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, EU:C:2012:705, т. 34 и цитираната съдебна практика). Член 60 от Процедурния правилник на Общия съд, който предвижда, че процесуалните срокове се считат за удължени еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост, не се прилага към давностния срок, който не представлява процесуален срок (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, EU:C:2012:705, т. 49 и 59).

105

В случая с иска си за обезщетение жалбоподателят иска поправяне на вредите, които е претърпял вследствие на публикуването на уебсайта на вестник New Europe на пълния текст на доклада на OLAF. Тези вреди се изразявали, от една страна, в имуществени вреди, които жалбоподателят претърпял поради намаляването на обема на дейностите, които са му били възложени от неговите обичайни партньори и дарители, и от друга страна, в неимуществени вреди поради чувството на несправедливост и неудовлетвореност, което жалбоподателят изпитвал, както и поради накърняването на честта, имиджа и репутацията му.

106

Няма спор, че пълният текст на доклада на OLAF, без приложенията към него, е бил публикуван на уебсайта на вестник New Europe на 11 декември 2015 г., както и че след тази дата с него е можел да се запознае всеки, който прояви интерес, включително партньорите и дарителите на жалбоподателя. Запознаването със съдържанието на доклада от различни лица би могло да доведе до отделни неимуществени вреди за жалбоподателя поради накърняването на доброто му име пред лицето, което се е запознало с доклада — неимуществени вреди, за които трябва да се счита, че са се конкретизирали по смисъла на цитираната в точка 104 от настоящото решение съдебна практика към момента на това запознаване със съдържанието на доклада.

107

Що се отнася до твърдените от жалбоподателя имуществени вреди, тези вреди биха могли да се считат за настъпили във връзка с всеки един от партньорите и дарителите на жалбоподателя едва в момента, в който съответният партньор или дарител на жалбоподателя е взел решение да не подпомага повече дейността на жалбоподателя.

108

Искът за обезщетение на жалбоподателя е предявен на 21 декември 2020 г., тоест пет години след 11 декември 2015 г., датата на публикуването на доклада на OLAF относно жалбоподателя на уебсайта на вестник New Europe. Следователно искът следва да се счита за погасен по давност в частта за всякакви претърпени от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди, настъпили преди 21 декември 2015 г. и да се отхвърли като недопустим в частта относно тези вреди.

109

От материалите по делото не е видно обаче, че докладът на OLAF е престанал да бъде достъпен на уебсайта на вестник New Europe, считано от 21 декември 2015 г. Следователно не може да се изключи възможността заинтересовани лица да са се запознали с този доклад за първи път след тази дата и по този начин да са си изградили отрицателно мнение за жалбоподателя, с което му е причинена неимуществена вреда, която се е конкретизирала след 20 декември 2015 г.

110

Освен това възможно е също така след 20 декември 2015 г. партньорите и дарителите на жалбоподателя, независимо от датата, на която са се запознали с доклада на OLAF, да са взели решение повече да не подпомагат дейността на жалбоподателя, което би представлявало претърпяна имуществена вреда за жалбоподателя, настъпила след 20 декември 2015 г.

111

Що се отнася обаче до евентуалните вреди, посочени в точки 109 и 110 от настоящото решение, давностният срок не е бил изтекъл към момента на подаването на иска за обезщетение на жалбоподателя. Поради това в частта относно обезщетяването на тези евентуални вреди искът не е погасен по давност и следва да се разгледа по същество.

112

Съгласно постоянната съдебна практика Съюзът носи извъндоговорна отговорност на основание член 340, втора алинея ДФЕС при наличието на съвкупност от условия, а именно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти, действителното наличие на вреда и наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на автора на акта и претърпяната от увредените лица вреда (решение от 18 декември 2025 г., WS и др./Frontex (Съвместна операция по връщане), C‑679/23 P, EU:C:2025:976, т. 60 и цитираната съдебна практика).

113

Що се отнася до първото условие, наличието на нарушение, което е достатъчно съществено, зависи от правото на преценка, с което разполагат институцията, органът, службата или агенцията на Съюза, които са нарушили тази норма, и от това дали те са допуснали явно и тежко нарушение на пределите на това право на преценка, по-специално с оглед на степента на яснота и прецизност на посочената норма, на произтичащите от това трудности при тълкуването и прилагането, както и на сложността на подлежащото на уреждане положение (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия, C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722, т. 146 и цитираната съдебна практика).

114

Освен това, що се отнася до въпроса дали нарушената правна норма има за цел да се предоставят права на частноправните субекти, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика правата на частноправните субекти възникват не само когато са изрично уредени в разпоредби на правото на Съюза, но и вследствие на позитивни или негативни задължения, които последните налагат по ясно определен начин както на частноправните субекти, така и на държавите членки или на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (решение от 5 март 2024 г., Kočner/Европол, C‑755/21 P, EU:C:2024:202, т. 119 и цитираната съдебна практика).

115

Нарушаването на тези задължения може да засегне правата, които имплицитно са предоставени на частноправните субекти по силата на съответните разпоредби на правото на Съюза. Пълната ефикасност на тези разпоредби и защитата на правата, които те имат за цел да предоставят, изискват частноправните субекти да имат възможност да получат обезщетение (решение от 5 март 2024 г., Kočner/Европол, C‑755/21 P, EU:C:2024:202, т. 120 и цитираната съдебна практика).

116

В случая следва да се констатира, че макар да е безспорно, че IMG не е отговорна за изтичането на доклада OLAF и че Комисията правомерно е предала този доклад само на френските и белгийските съдебни органи, поради което само Комисията или последните биха могли да са отговорни за това изтичане, Комисията не е представила никакво доказателство, с което да се докаже, че тя е изпълнила задълженията си, посочени в точки 86 и 87 от настоящото решение, или поне да се установи, че не може разумно да се приеме, че изтичането на доклада на OLAF е от собствените ѝ служби. Поради това от точка 93 от настоящото решение следва, че отговорността за това изтичане следва да се вмени на Комисията.

117

Освен това от членове 10 и 11 от Регламент № 883/2013, както и от съображенията, изложени в точки 80—87 от настоящото решение, следва, от една страна, че Комисията, към която спада OLAF, не може да оповестява публично доклад на OLAF, като в това отношение не разполага с никакво право на преценка. Следователно оповестяването на доклад на OLAF, което независимо от причината може да се вмени в отговорност на Комисията, по смисъла на цитираната в точка 113 от това решение съдебна практика трябва да се счита за достатъчно съществено нарушение на правната норма, която забранява неразрешеното разкриване на докладите на OLAF.

118

От друга страна, в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 114 и 115 от настоящото решение, следва да се приеме, че тази забрана, която има за цел да защити частноправните субекти от отрицателните последици от неразрешеното оповестяване на доклад на OLAF, който може да съдържа увреждащи твърдения по отношение на тях, срещу които те не са в състояние да се защитят, представлява правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти.

119

Предвид съображенията, изложени в точки 116—118 от настоящото решение, следва да се приеме, че в случая е установено наличието на допуснато от Комисията достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти.

120

При това положение първото условие, свързано с неправомерно поведение на съответната институция, с което съгласно цитираната в точка 112 от настоящото решение съдебна практика е обвързано ангажирането на отговорността на Съюза, трябва да се счита за изпълнено в случая, без да е необходимо произнасяне по останалите изтъкнати от жалбоподателя нарушения, припомнени в точка 25 от настоящото решение, които предхождат неразрешеното оповестяване на доклада на OLAF.

121

Третото от тези условия, което е свързано с наличието на причинно-следствена връзка между, от една страна, неразрешеното оповестяване на този доклад, и от друга страна, неимуществените вреди, евентуално претърпени от жалбоподателя поради накърняването на неговата чест, имидж и репутация пред лицата, които са се запознали за първи път с този доклад след 20 декември 2015 г., както и имуществените вреди, претърпени от жалбоподателя поради взето след тази дата от неговите партньори и дарители вероятно решение да не подпомагат повече дейността му, също трябва да се счита за изпълнено.

122

Що се отнася обаче до второто условие, свързано с наличието на твърдяната вреда, следва да се отбележи, че макар искът за обезщетение на жалбоподателя като цяло да е бил предмет на писмено и устно обсъждане пред Общия съд при условията на състезателност, тази юрисдикция не се е произнесла по наличието на твърдяната от жалбоподателя вреда. Освен това от анализа на материалите по делото в първоинстанционното производство става ясно, че на този етап Съдът не разполага с всички необходими фактически обстоятелства, за да може с достатъчна степен на сигурност да извърши сложната фактическа преценка, която предполага този анализ, за наличието на вреда и евентуално нейният размер.

123

Поради това делото следва да бъде върнато на Общия съд, който да се произнесе по наличието, а при необходимост и по размера на евентуално претърпените от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди, които са настъпили след 20 декември 2015 г.

124

Тъй като делото се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски, направени в настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: