Дело C‑400/23

ВБ

(Преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд)

Решение на Съда (четвърти състав) от 16 януари 2025 г.

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива (ЕС) 2016/343 — Право на лицата да присъстват на съдебния процес — Член 8, параграф 2 — Съдебен процес, водещ до постановяване на задочна осъдителна или оправдателна присъда — Условия — Член 8, параграф 4 — Задължение за уведомяване на задочно осъденото лице за наличните средства за правна защита — Член 9 — Право на нов съдебен процес или на друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество и може да доведе до отмяна на първоначалното решение — Член 10, параграф 1 — Право на ефективни правни средства за защита — Национална правна уредба, която обуславя признаването на правото на нов съдебен процес от подаването на искане за възобновяване на наказателното производство до съдебен орган, пред който трябва да се яви задочно осъденото лице“

Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство — Директива 2016/343 — Право на лицата да присъстват на съдебния процес — Производство, проведено в отсъствието на обвиняемия — Право на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита — Национална правна уредба, която обуславя признаването на правото на нов съдебен процес от подаването на искане за възобновяване на наказателното производство — Допустимост — Условия

(член 8, параграфи 2 и 4 и член 9 от Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 43—46, 59—69, 75; точка 1 от диспозитива)
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство — Директива 2016/343 — Право на лицата да присъстват на съдебния процес — Производство, проведено в отсъствието на обвиняемия — Право на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита — Задължение за уведомяване на задочно осъденото лице за правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита — Преценка за съществуването на това право от съда, който провежда задочно съдебен процес, и указание за посоченото право в решението, връчено на засегнатото лице — Допустимост

(член 8, параграфи 2 и 4, член 9 и член 10, параграф 1 от Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 85—87; точка 2 от диспозитива)
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство — Директива 2016/343 — Право на лицата да присъстват на съдебния процес — Производство, проведено в отсъствието на обвиняемия — Право на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита — Задължение за уведомяване на задочно осъденото лице за правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита — Обхват — Задочна оправдателна присъда — Включване

(член 8, параграфи 2 и 4 и член 9 от Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 90—95; точка 3 от диспозитива)

Резюме

Сезиран с преюдициално запитване от Софийски градски съд (България), Съдът уточнява задълженията на държавите членки в задочното наказателно производство.

Запитващата юрисдикция разглежда наказателно производство, образувано срещу ВБ за деяния, които съставляват престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. ВБ не е получил официално уведомление за обвиненията срещу него. Освен това той не е бил уведомен нито че обвинението е внесено за разглеждане от съд, нито, още повече, за датата и мястото на съдебното заседание или за последиците от неявяването си. Всъщност компетентните национални органи не са успели да установят местонахождението на ВБ, тъй като в досъдебното производство той се е укрил преди предприемането на полицейската операция по задържането на заподозрените лица.

Приемайки, че условията за провеждане на процеса в отсъствието на обвиняемия, предвидени в Директива 2016/343 ( 1 ), не са налице в случая, запитващата юрисдикция иска да се установи обхватът на задължението ѝ да уведоми задочно осъденото лице за наличните средства за правна защита ( 2 ). Тя посочва, че в България след изтичането на срока за обжалване на задочно постановената осъдителна присъда единственото налично средство за правна защита срещу тази осъдителна присъда се състои в подаване на искане за възобновяване на наказателното производство, което трябва да се подаде пред Върховния касационен съд. Това „право на нов процес или на друго средство за правна защита“ обаче нито се съобщава, нито дори се признава в момента, в който задочно осъденото лице бъде уведомено за осъдителната присъда. Освен това българското законодателство предвижда задължение за лицето, подало молба за възобновяване на наказателното производство, да се яви лично пред съда, който разглежда искането, защото в противен случай производството ще бъде прекратено.

Тъй като има съмнения относно съвместимостта на българския процесуален режим с Директива 2016/343, запитващата юрисдикция поставя на Съда няколко преюдициални въпроса.

Съображения на Съда

Най-напред, що се отнася до правото на задочно осъденото лице „на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита“ по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2016/343, Съдът уточнява, че тази директива допуска държава членка да въведе процесуален режим, който не води автоматично до възобновяване на наказателното производство, а изисква задочно осъдените и заинтересовани от такова възобновяване лица да подадат за тази цел искане до друг съд, различен от този, който задочно е постановил решението, за да може този друг съд да провери дали е изпълнено условието, от което зависи правото на нов съдебен процес, а именно това, че не са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от тази директива. Това следва по-специално от текста на член 8, параграф 4 от съответната директива. Всъщност, от една страна, посочването на възможността за оспорване на задочно постановеното решение като процесуален елемент, който е отделен и самостоятелен по отношение на „правото на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита“, показва, че държавите членки имат възможността да предвидят производство, предхождащо провеждането на нов съдебен процес или упражняването на другото средство за правна защита, като такова производство може да има за цел да се установи, че посочените по-горе условия не са изпълнени. От друга страна, от употребата на съчинителния съюз „или“ в частта от изречение „правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита“ следва, че държавите членки могат да изберат да предвидят възобновяване на наказателното производство под формата на провеждане на нов съдебен процес или да предвидят „друго средство за правна защита“, еквивалентно на нов съдебен процес.

Съдът приема, че такъв процесуален режим е съвместим с Директива 2016/343, доколкото, от една страна, производството по искане за възобновяване на наказателното производство позволява ефективно провеждането на нов съдебен процес във всички случаи, в които след проверка се установи, че не са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от тази директива, и от друга страна, задочно осъденото лице, когато бъде уведомено за присъдата, се уведомява и за съществуването на това производство.

По-нататък Съдът припомня, че запитващата юрисдикция следва да прецени дали въведеният от българския законодател процесуален режим е съвместим с Директива 2016/343, и по-специално дали производството за възобновяване на наказателното производство отговаря на всички изисквания, произтичащи от принципа на ефективност.

Що се отнася до преценката дали въведеният от българския законодател режим спазва принципа на ефективност, на първо място, Съдът посочва, че е необходимо да се гарантира, че производството по искане за възобновяване на наказателното производство води до признаване на правото на нов съдебен процес във всички случаи, в които не са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от тази директива.

На второ място, следва да се провери дали задочно осъденото лице получава в момента, в който е уведомено за съществуването на тази осъдителна присъда, или скоро след това препис от цялото задочно постановено решение и съобщение за процесуалните си права, включително относно възможността за подаване на искане за възобновяване на наказателното производство, както и относно съда, пред който трябва да подаде това искане, и срока, в който трябва да го направи.

На трето място, всяко производство по искане за нов съдебен процес трябва да бъде уредено по такъв начин, че това искане да се разглежда бързо, за да се определи в най-кратки срокове дали съдебният процес е проведен задочно, без да са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от Директива 2016/343. Това изискване за бързина е от още по-голямо значение, тъй като решенията, постановени задочно, могат да подлежат на изпълнение.

На последно място, принципът на ефективност изисква засегнатото лице да бъде в състояние да изрази лично или чрез адвокат становището си по въпроса дали съдебният процес е проведен задочно, въпреки че не са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от Директива 2016/343. Тази възможност не може да се разбира в смисъл, че предполага задължение за засегнатото лице да се яви лично пред съда, който разглежда това искане. Всъщност задължението на засегнатото лице, което е узнало за присъдата си, без да е било задържано, да се яви лично пред съда, пред който е подало искане за нов съдебен процес, означава да се принуди лице, което все още е на свобода, да стане затворник, за да може да се ползва от правото си на нов съдебен процес. Това би било несъвместимо с основното право на справедлив съдебен процес.

Освен това, що се отнася до задължението за уведомяване на задочно осъденото лице за правото му на нов съдебен процес, Съдът припомня ( 3 ), че законодателят на Съюза не е уточнил по какъв ред трябва да се предостави информацията относно „правото на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита“. Макар Директива 2016/343 да не може да се тълкува в смисъл, че задължава съда, който се произнася задочно, да изложи в решението си съображения по правото на нов съдебен процес ( 4 ), тя оставя широка свобода на преценка на държавите членки, що се отнася до нейното прилагане. Следователно тя не може да се тълкува и в смисъл, че забранява на този съд да разгледа в хода на задочно провеждан съдебен процес въпроса дали са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от тази директива, и когато тези условия не са изпълнени, да посочи в решението си, че засегнатото лице има право на нов съдебен процес. Все пак при проверката, извършвана в това отношение от съда, който провежда задочно съдебен процес, е необходимо този съд да изслуша адвоката, представляващ засегнатото лице, което в този случай отсъства. Наложените с Директива 2016/343 изисквания са спазени, когато самият съд, който провежда задочно съдебен процес, преценява, след като е изслушал в това отношение както обвинението, така и защитата, дали са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от посочената директива, и при отрицателен отговор на този въпрос посочва в задочно постановеното решение, от което трябва да се връчи пълен препис на засегнатото лице в момента, в който то е уведомено за съществуването на това решение, или скоро след това, че има право на нов съдебен процес.

( 1 ) Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB L 65, 2016 г., стр. 1). Така съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че съгласно буква a) от тази разпоредба заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от своето неявяване или, съгласно буква б) от посочената разпоредба, заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата.

( 2 ) Всъщност член 8, параграф 4 от Директива 2016/343 предвижда, че когато съдебният процес е проведен, без да са изпълнени условията по член 8, параграф 2 от Директивата, тъй като местонахождението на заподозрения или обвиняемия не може да бъде установено въпреки положените разумни усилия, държавите членки гарантират, че при информирането на заподозрения или обвиняемия за решението, по-специално когато лицето бъде задържано, то бива информирано и за възможността да обжалва решението, и за правото си на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита.

( 3 ) Решение от 8 юни 2023 г., ВБ (Информиране на задочно осъдения) (C‑430/22 и C‑468/22, EU:C:2023:458, т. 27).

( 4 ) Решение от 8 юни 2023 г., ВБ (Информиране на задочно осъдения) (C‑430/22 и C‑468/22, EU:C:2023:458, т. 31).