–

за Halmer Rechtsanwaltsgesellschaft UG, SIVE Beratung und Beteiligung GmbH и Daniel Halmer, от M. Quecke и D. Uwer, Rechtsanwälte,

–

за Rechtsanwaltskammer München, от C. Wolf, Professor,

–

за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann, A. Sahner и J. Simon, в качеството на представители,

–

за испанското правителство, от Á. Ballesteros Panizo, M. Morales Puerta и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от R. Bénard, B. Fodda и T. Lechevallier, в качеството на представители,

–

за хърватското правителство, от G. Vidović Mesarek, в качеството на представител,

–

за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll, M. Aufner, A. Kögl и P. Thalmann, в качеството на представители,

–

за словенското правителство, от V. Klemenc и T. Mihelič Žitko, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Armati, M. Mataija и G. von Rintelen, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 49 и член 63, параграф 1 ДФЕС, както и на член 15, параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (OB L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Halmer Rechtsanwaltsgesellschaft UG (наричано по-нататък „HR“) и Rechtsanwaltskammer München (Адвокатска колегия Мюнхен, Германия) по повод на решението на последната да заличи вписването на HR в тази адвокатска колегия.

3

Съображения 6, 33, 39, 40, 55, 56, 73 и 101 от Директива 2006/123 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

4

Член 1, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Настоящата директива установява общи разпоредби за улесняване упражняването на свободата на установяване за доставчиците на услуги и свободното движение на услуги, като същевременно се запазва високото качество на услугите“.

5

Член 2, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Настоящата директива се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка“.

6

Съгласно член 4 от същата директива:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

7

Член 9, параграф 1 от Директива 2006/123 предвижда:

„Държавите членки не поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в зависимост от разрешителен режим, освен ако не са изпълнени следните условия:

8

Съгласно член 11, параграф 4 от тази директива:

„Настоящият член не влияе на възможността държавите членки да отменят разрешения, когато условията за тяхното издаване вече не се изпълняват“.

9

Член 15 („Изисквания, които подлежат на оценка“) от посочената директива гласи:

„1.   Държавите членки проверяват дали в техните правни системи съществуват някои от изискванията по параграф 2 и гарантират, че те са съвместими с условията, заложени в параграф 3. Държавите членки адаптират своите законови, подзаконови и административни разпоредби, така че да станат съвместими с тези условия.

2.   Държавите членки проверяват дали техните правни системи поставят достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуга в зависимост от спазването на някои от следните недискриминационни изисквания:

[…]

[…]

3.   Държавите членки удостоверяват, че изискванията, посочени в параграф 2, отговарят на следните условия:

[…]

5.   В доклада за взаимна оценка, предвиден в член 39, параграф 1, държавите членки посочват следното:

[…]

6.   След 28 декември 2006 г. държавите членки не въвеждат никакви нови изисквания от типовете, изброени в параграф 2, освен ако те не изпълняват изискванията на параграф 3.

[…]“.

10

Съгласно член 25 („Мултидисциплинарни дейности“), параграфи 1 и 2 от същата директива:

„1.   Държавите членки гарантират, че доставчиците не са обект на изисквания, които ги задължават да упражняват изключително определен вид дейност или ограничават съвместното или в партньорство упражняване на различни дейности.

Независимо от това, обект на подобни изисквания могат да бъдат следните доставчици:

[…].

2.   Когато мултидисциплинарните дейности между доставчиците, посочени в букви а) и б) на параграф 1 са разрешени, държавите членки гарантират следното:

11

Съгласно член 7 от Bundesrechtsanwaltsordnung (Федерален закон за адвокатурата), в редакцията му в сила до 31 юли 2022 г., която е приложима спрямо фактите в главното производство (наричан по-нататък „Федералният закон за адвокатурата (стара редакция)“), се отказва вписване в адвокатската колегия, ако съществуват съмнения относно способността на кандидата да упражнява дейността си като независим орган, свързан с правораздаването (Organ der Rechtspflege).

12

Член 59a, параграфи 1 и 2 от този закон има следния текст:

„(1)   Адвокатите могат да се сдружават с членове на адвокатска колегия, както и с представители по индустриална собственост, данъчни консултанти, данъчни представители, одитори и експерт-счетоводители за съвместно упражняване на дейност в рамките на съответните им професионални компетенции. […]

(2)   Адвокатите могат също така да упражняват професията си съвместно:

13

С решение от 12 януари 2016 г. Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия) постановява, че член 59а, параграф 1, първо изречение от Федералния закон за адвокатурата е несъвместим с член 12, параграф 1 от Grundgesetz (Основен закон), доколкото забранява на адвокатите да се сдружават с лекари и фармацевти в професионално дружество за целите на упражняването на техните професии.

14

Член 59с от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) разрешава упражняването на адвокатската професия от адвокатски дружества под формата на капиталови дружества.

15

Съгласно член 59d от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) се отказва вписването в адвокатската колегия на адвокатско дружество, което не отговаря на изискванията по член 59е от същия закон.

16

Член 59е от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) предвижда:

„(1)   Съдружници в адвокатско дружество могат да бъдат само адвокати и лица, които упражняват някоя от професиите, посочени в член 59а, параграф 1, първо изречение и параграф 2. Те трябва да упражняват професионална дейност в адвокатското дружество. Член 59а, параграф 1, трето и четвърто изречение и член 172а се прилагат mutatis mutandis.

(2)   По-голямата част от дружествените дялове и от правата на глас трябва да се притежава от адвокати. Съдружници в дружеството, които не притежават разрешение да упражняват някоя от професиите, посочени в параграф 1, първо изречение, нямат право на глас.

(3)   Дяловете от адвокатското дружество не могат да бъдат държани за сметка на трети лица и трети лица не могат да участват в разпределението на печалбата на адвокатското дружество.

(4)   За упражняване на правата на съдружници съдружниците могат да упълномощават само съдружници с право на глас, които принадлежат към същата професия или които са адвокати“.

17

За да се гарантира независимостта на управлението на адвокатското дружество, член 59f от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) предвижда:

„(1)   Адвокатското дружество трябва да се управлява отговорно от адвокати. Мнозинството от управителите трябва да бъдат адвокати.

(2)   Управители могат да бъдат само лица, на които е разрешено упражняването на някоя от професиите, посочени в член 59е, параграф 1, първо изречение.

(3)   Параграф 1, второ изречение и параграф 2 се прилагат mutatis mutandis спрямо прокуристите и търговските пълномощници за цялото предприятие.

(4)   Независимостта на адвокатите, които са управители или пълномощници съгласно параграф 3, трябва да бъде гарантирана при упражняване на адвокатската професия. Забранено е оказването на влияние от страна на съдружниците, по-конкретно чрез даване на указания или въз основа на договорни отношения“.

18

Член 59h, параграф 3 от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) гласи:

„Вписването в адвокатската колегия трябва да бъде заличено, ако адвокатското дружество вече не отговаря на условията по членове 59c, 59e, 59f, 59i и 59j, освен ако адвокатското дружество се съобрази с изискванията на закона в разумен срок, определен от адвокатската колегия […]“.

19

Gesetz zur Neuregelung des Berufsrechts der anwaltlichen und steuerberatenden Berufsausübungsgesellschaften sowie zur Änderung weiterer Vorschriften im Bereich der rechtsberatenden Berufe (Закон за въвеждане на нова уредба относно дружествата за упражняване на професията на адвокат и на данъчен консултант, както и за изменение на други разпоредби в областта на професиите, свързани с предоставяне на правни консултации) от 7 юли 2021 г. (BGBl. 2021 I, стр. 2363) изменя Федералния закон за адвокатурата, считано от 1 август 2022 г.

20

Съгласно член 59c („Дружества за упражняване на свободна професия заедно с лица, упражняващи други професии“) от така изменения закон (наричан по-нататък „Федералният закон за адвокатурата (нова редакция)“):

„(1)   На адвокатите се разрешава и сдружаването с цел съвместно упражняване на професионална дейност в дружество за упражняване на свободна професия по член 59b:

Сдружаване по смисъла на първа алинея, точка 4 може по-специално да бъде изключено, ако за другото лице е налице основание, което в случая на адвокат би довело до отказ на вписване в адвокатската колегия по член 7.

(2)   Предметът на дейност на посоченото в параграф 1 дружество за упражняване на свободна професия е консултации и представителство по правни въпроси. Освен това е възможно да се упражнява професия, различна от адвокатската професия. Членове 59d—59q се прилагат само за дружествата за упражняване на свободна професия, които служат за упражняване на адвокатска професия“.

21

Съгласно член 203, параграф 1, точка 3 от Strafgesetzbuch (Наказателен кодекс) адвокатът има задължение за поверителност по отношение на фактите, които е узнал заради професионалната си дейност. Съгласно параграф 3 на този член обаче той може да съобщава професионални тайни на лицата, с които си сътрудничи професионално или в рамките на публична служба, доколкото това е необходимо за дейността на тези лица.

22

Член 37, параграф 1 от Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung (Закон за дружествата с ограничена отговорност) гласи:

„Управителите имат задължение към дружеството да се съобразяват с ограниченията на представителната им власт, определени с дружествения договор, или, ако в този договор не е предвидено друго, с решенията на съдружниците“.

23

Видно от член 46, точки 5 и 7 от този закон, общото събрание на съдружниците се произнася относно избирането и освобождаването на управителите и прокуристите. В точка 6 от същия член 46 е предвидено, че съдружниците трябва да се произнесат относно мерките за проверка и контрол над управлението.

24

Съгласно член 51а от посочения закон:

„(1)   Управителите са длъжни незабавно да предоставят на всеки съдружник, който поиска това, информация относно работите на дружеството и да му позволят да прави справки в сметките и други документи.

(2)   Управителите могат да откажат да предоставят информация и справки, ако съществуват опасения, че съдружникът ще ги използва за чужди за дружеството цели и така ще нанесе вреди, които не са пренебрежими, на дружеството или на свързано предприятие. За този отказ е необходимо решение на съдружниците.

(3)   Отклонение от тези разпоредби може да се предвиди в дружествения договор“.

25

HR е адвокатско дружество със седалище в Хьоенмос (Германия), учредено под правната форма на Unternehmergesellschaft (UG), тоест капиталово дружество, уредено от Закона за дружествата с ограничена отговорност, но чийто минимален капитал е по-малък от сумата 25000 евро, която по принцип е предвидена за този вид дружества. Първоначално негов управител и единствен съдружник е г‑н Daniel Halmer, който упражнява адвокатска професия.

26

HR е създадено с учредителен акт от 30 януари 2020 г., вписано е в търговския регистър към Amtsgericht Traunstein (Районен съд Траунщайн, Германия) на 16 юли 2020 г., а с решение на Адвокатска колегия Мюнхен от 6 август 2020 г. е вписано и в тази колегия.

27

С договор от 31 март 2021 г. г‑н Halmer прехвърля 51 от 100‑те дружествени дяла от HR на SIVE Beratung und Beteiligung GmbH (наричано по-нататък „SIVE“), дружество с ограничена отговорност по австрийското право.

28

При това е изменен учредителният акт на HR, така че да стане възможно на капиталово дружество, което не е вписано в адвокатска колегия, да бъдат прехвърлени дружествени дялове, като обаче управлението на HR се запазва само за вписани в адвокатска колегия адвокати с цел да се гарантира независимостта на управлението. След това изменение релевантните разпоредби на учредителния акт гласят следното:

„Член 2 — Предмет на дейност на дружеството

(1)   Предмет на дейност на дружеството е работата по чужди правни въпроси, включително предоставянето на правни консултации, като се поемат функциите на адвокат, които се изпълняват само от адвокати, вписани в адвокатска колегия и работещи за дружеството, по независим начин, без указания и на собствена отговорност, при зачитане на правната уредба, уреждаща професията им. За целта дружеството създава необходимите условия, що се отнася до персонала, материалната база и помещенията, и извършва свързаните с това сделки; по-специално то сключва застраховка „Професионална отговорност“, предвидена в правната уредба на адвокатската професия.

(2)   Дружеството не трябва да нарушава действащите предписания и забрани по [Федералния закон за адвокатурата], както и другите разпоредби, уреждащи адвокатската професия. По-конкретно, то не трябва да накърнява свободата на упражняване на професията на работещите за него адвокати. Рекламата от страна на дружеството е разрешена само в границите, определени от правната уредба на адвокатската професия. На дружеството не е разрешено да извършва търговска и банкова дейност, както и всяка дейност с промишлен характер.

[…]

Член 8 — Прехвърляне на дружествени дялове

Прехвърлянето на дружествени дялове и на части от дружествени дялове е действително само с писменото съгласие на общото събрание на съдружниците. Съгласието се дава с решение на съдружниците, за приемането на което е необходимо мнозинство 75 % от гласовете (с право на глас).

Член 9 — Управление и представителство

(1)   Дейностите на дружеството се управляват отговорно и само от адвокати в съответствие със закона, приложимите професионални правила и настоящия учредителен акт. Дружеството има един или няколко управители. В седалището си дружеството разполага с кантора, в която работи по отговорен начин поне един адвокат — управител, за когото тази кантора представлява център на дейността му.

(2)   Ако е определен само един управител, той представлява дружеството сам. Ако са избрани няколко управители, дружеството се представлява съвместно от двама управители или от един управител заедно с прокурист.

[…]

(4)   Управителите упражняват адвокатската си професия независимо и на собствена отговорност. В това отношение е забранено влиянието, оказвано от съдружниците, общото събрание на съдружниците или другите управители върху упражняването на професията на управителите, например чрез указания, договорни връзки или заплахи или налагане на неблагоприятни последици (например освобождаване […] или мерките по смисъла на член 46, точка 6 от Закона за дружествата с ограничена отговорност). Това важи по-специално за конкретното приемане, отхвърляне и управление на упълномощаване на дружеството от определени клиенти. Освен това съдружниците, общото събрание на съдружниците или другите управители не трябва да пречат на управителя да упражнява по всяко време адвокатската си професия в съответствие с професионалните си задължения (в частност съгласно Федералния закон за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката). Освен в случай на освобождаване поради сериозна причина освобождаването на управител изисква единодушно решение на съдружниците. Дори самите те да не са вписани в адвокатска колегия, съдружниците поемат задължение при упражняването на правата си на съдружници винаги да действат по такъв начин, че собственото им поведение и следващото от това поведение на дружеството да бъдат в съответствие с правната уредба относно адвокатската професия (в частност с Федералния закон за адвокатурата и с Етичния кодекс на адвоката). Управителите консултират съдружниците по въпросите, произтичащи от правната уредба на адвокатската професия.

(5)   Само адвокати могат да бъдат прокуристи и пълномощници. Параграф 4 се прилага mutatis mutandis за прокуристите и пълномощниците; не се засяга правото за даване на указания, което управителите черпят от трудовото правоотношение или от упълномощаването спрямо прокуриста или пълномощника.

[…]

Член 11 — Вземане на решения

(1)   Решенията на съдружниците се вземат с обикновено мнозинство, освен ако е предвидено друго в закона или в настоящия учредителен акт. Всеки дружествен дял дава право на един глас. Решенията, които противоречат на член 9, параграф 4 или 5, са недействителни.

[…]

Член 13 — Упражняване на правото на информация и справки по смисъла на член 51а от Закона за дружествата с ограничена отговорност

Управителите, прокуристите и пълномощниците са длъжни да изпълняват адвокатското си задължение за поверителност, доколкото е възможно, и спрямо общото събрание на съдружниците и спрямо всеки съдружник, с когото не си сътрудничат професионално и който сам по себе си не е обвързан от задължение за поверителност, за неизпълнението на което се носи наказателна отговорност. Доколкото съдружник иска да направи справка в документи или да получи информация относно факти, обхванати от адвокатската тайна, той трябва да бъде представляван от лице, което по закон има задължение за поверителност (например адвокат, данъчен консултант, одитор), включително по отношение на него. Що се отнася до справките или информацията относно факти, обхванати от адвокатската тайна, самите съдружници са пряко и непосредствено обвързани от задължение за поверителност по силата на настоящия учредителен акт в съответствие с член 203, параграф 4, второ изречение, точка 1 от Наказателния кодекс. Във всеки случай, преди съдружник да може сам пряко да се запознае — чрез справка или получаване на сведения — с факти, обхванати от адвокатската тайна, той трябва сам да поеме задължение за поверителност пред съответния управител в съответствие с член 203, параграф 4, второ изречение, точка 1 от Наказателния кодекс. В отклонение от член 51а, параграф 2, второ изречение от Закона за дружествата с ограничена отговорност, за отказа да се предостави информация или справка, не е необходимо решение на съдружниците.

[…]

Член 17 — Изменение на учредителния акт, прекратяване на дружеството, задължение за информиране

(1)   Решенията относно измененията на настоящия учредителен акт и относно прекратяването на дружеството са действителни само ако са взети с мнозинство 75 % от гласовете, подадени на надлежно свикано общо събрание на съдружниците, за което е изпълнено изискването за кворум. Измененията на член 9, параграфи 4 и 5 и на член 13 от настоящия учредителен акт изискват единодушие.

(2)   За всяко изменение на учредителния акт, на съдружниците или на лицето с представителна власт, за всяко решение относно индивидуалната представителна власт на управителите, както и за откриването и закриването на клонове трябва незабавно да бъде информирана компетентната адвокатска колегия, като се представят необходимите доказателства“.

29

Изменението на учредителния акт на HR и прехвърлянето на дяловете от това дружество са вписани в търговския регистър към Amtsgericht Traunstein (Районен съд Траунщайн) на 6 април 2021 г.

30

С писма от 9 април 2021 г. и от 9 май 2021 г. HR информира Адвокатска колегия Мюнхен за изменението на учредителния акт и за прехвърлянето на 51 от 100‑те му дружествени дяла на SIVE.

31

С писмо от 19 май 2021 г. Адвокатска колегия Мюнхен уведомява HR, че прехвърлянето на дружествени дялове на SIVE е забранено съгласно членове 59а и 59е от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), поради което, в случай че се запази действието на това прехвърляне, вписването на HR в адвокатската колегия ще бъде заличено.

32

С писмо от 26 май 2021 г. HR уведомява Адвокатска колегия Мюнхен, че запазва действието на посоченото прехвърляне.

33

С решение от 9 ноември 2021 г., връчено на HR на 11 ноември 2021 г., Адвокатска колегия Мюнхен заличава вписването на това дружество в съответствие с член 59е, параграф 1, първо изречение във връзка с член 59h, параграф 3, първо изречение от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) с мотива по същество, че само адвокатите и лицата, които упражняват някоя от професиите, посочени в член 59а, параграф 1, първо изречение и параграф 2 от този закон, както и лекарите и фармацевтите могат да бъдат съдружници в адвокатско дружество. Според Адвокатска колегия Мюнхен разпоредбите на Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), които тя трябва да прилага без никаква свобода на преценка, не нарушават нито членове 49 и 63 ДФЕС, нито член 15 от Директива 2006/123, тъй като член 25, параграф 1, втора алинея, буква а) от тази директива разрешава равнозначни ограничения за регулираните професии.

34

На 26 ноември 2021 г. HR сезира Bayerischer Anwaltsgerichtshof (Съд на адвокатурата на Бавария, Германия), който е запитващата юрисдикция, с жалба срещу решението на Адвокатска колегия Мюнхен за заличаване на вписването. В подкрепа на жалбата си HR поддържа, че член 59е, параграф 1, първо изречение и член 59h, параграф 3, първо изречение от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) нарушават по-специално правото на свободно движение на капитали, гарантирано в член 63, параграф 1 ДФЕС, както и правата му по член 15 от Директива 2006/123. Това решение нарушавало и правото на SIVE на свобода на установяване, гарантирано в членове 49 и 54 ДФЕС.

35

Запитващата юрисдикция подчертава, че свободното движение на капитали, гарантирано в член 63 ДФЕС, обхваща придобиването на дружествени дялове в частноправно юридическо лице. За сметка на това свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги следва да надделеят, когато приобретателят има за цел чрез тази сделка да окаже влияние върху дадено предприятие, а това може да се установи въз основа по-специално на размера на придобиваните дружествени дялове и на договорената структура на сдружаване.

36

Тази юрисдикция посочва, че в настоящия случай 51 от 100‑те дружествени дяла на HR са прехвърлени на SIVE, което е позволило на последното да придобие мажоритарно участие в капитала на HR. При все това според нея учредителният акт на HR е в съответствие с член 59f, параграф 4 от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), който изисква независимостта на адвокатите, които като управители или по силата на учредителния договор са оправомощени да действат от името на дружеството, да бъде гарантирана при упражняването на адвокатската професия. Всъщност този учредителен акт съдържа редица разпоредби от естество да гарантират тази независимост, по-специално що се отнася до освобождаването на управителите, правомощията на общото събрание на съдружниците и недействителността на решенията, които не съответстват на тези разпоредби.

37

В този контекст, на първо място, запитващата юрисдикция има съмнения относно съвместимостта на членове 59a и 59e—59h от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) с член 63 ДФЕС.

38

Според тази юрисдикция, първо, член 59е, параграф 1, първо изречение от въпросния закон ограничава кръга от потенциални съдружници в адвокатските дружества до адвокати и лица, които упражняват някоя от свободните професии, посочени в член 59а, параграф 1, първо изречение и параграф 2 от посочения закон. Второ, член 59е, параграф 1, второ изречение от същия закон задължава съдружниците да упражняват професионална дейност в рамките на адвокатското дружество. Трето, съгласно член 59е, параграф 2, първо изречение от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), когато упражняващи свободни професии лица, различни от адвокатите, притежават част от капитала на адвокатско дружество, по-голямата част от дружествените дялове и от правата на глас трябва да принадлежат на адвокати. Четвърто, според член 59е, параграф 2, второ изречение от този закон съдружниците, на които не е разрешено да упражняват адвокатска професия или някоя от другите свободни професии, посочени в член 59а, параграф 1, първо изречение и параграф 2 от въпросния закон, нямат право на глас.

39

Запитващата юрисдикция се съмнява тези разпоредби, които според нея накърняват свободното движение на капитали, да могат да бъдат оправдани въз основа на член 65, параграф 2 ДФЕС, който разрешава правна уредба на държавите членки, насочена към запазването на обществения ред и обществената сигурност. Всъщност според нея е възможно ограниченията, предвидени в членове 59а, 59е и 59h от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), да не са необходими за гарантиране на независимостта на адвокатите, тъй като член 59f, параграф 4 от този закон забранява на съдружниците да оказват влияние върху дейността на адвоката по предоставяне на правни консултации, включително върху приемането или отхвърлянето на упълномощаване от клиенти, и тъй като независимостта на управлението може да се гарантира с учредителния договор на дружеството, какъвто е случаят с учредителния акт на HR. Освен това адвокатските колегии могат не само да поставят вписването на адвокатско дружество в зависимост от наличието на подходящи разпоредби в учредителния му договор, но и да заличат това вписване в случай на последващо изменение на посочения договор, което би намалило или премахнало защитата на независимостта на дейността на адвокатите, в съответствие с член 59h от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция).

40

Дори да се предположи, че забраната за участие на трети лица, които желаят единствено да реализират печалба, е подходящ начин за възпиране на влиянието на чисто финансови инвеститори върху оперативните дейности на адвокатско дружество, запитващата юрисдикция се съмнява в необходимостта на тази забрана, защото от нейна гледна точка националната правна уредба и учредителният договор позволяват да се избегне влияние на съдружниците върху адвокатската дейност на дружеството. При това положение чисто финансовият инвеститор трябва да реши дали желае да участва в такова дружество, макар в такъв случай той да не би могъл да оказва влияние върху неговото управление.

41

Запитващата юрисдикция поставя също така въпроса дали изискванията, произтичащи от членове 59a, 59e и 59h от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), представляват съгласувано и систематически последователно ограничение на свободното движение на капитали с цел да се гарантират независимостта на адвокатската дейност и доброто правораздаване. В това отношение тя подчертава, че макар ограничаването на кръга от съдружници да е от естество да попречи на третите лица, които не отговарят на тези изисквания, да оказват влияние върху адвокатското дружество като съдружници, все пак съдружниците, отговарящи на изискванията по член 59е от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), могат да влияят по същия начин на управлението на адвокатското дружество. Всъщност нито този член, нито член 59а от този закон съдържат изисквания относно степента, в която съдружниците са длъжни да сътрудничат. Следователно е възможно съдружник, дори да е адвокат, да преследва чрез участието си предимно финансови интереси и да има само второстепенно участие в осъществяването на предмета на дейност на дружеството.

42

В допълнение запитващата юрисдикция отбелязва, че Федералният закон за адвокатурата (нова редакция), в сила от 1 август 2022 г., е направил по-гъвкави условията за сдружаване в рамките на адвокатско дружество. Всъщност правните консултации могат да се предоставят от дружества за упражняване на свободна професия по смисъла на член 59с от Федералния закон за адвокатурата (нова редакция), в които занапред могат да участват — освен лицата, вече разполагащи с това право по силата на член 59а от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) — и лица, упражняващи професиите, изброени в член 1, параграф 2 от Закона за професионалните дружества, а именно инженери, архитекти, химици консултанти, оператори по акостиране, журналисти, дейци на изкуството или писатели. Следователно кръгът от лицата, които могат да участват в дружество за упражняване на свободна професия, става много разнороден.

43

Накрая, запитващата юрисдикция счита, че макар доверието в адвокатската тайна да трябва да се защити чрез налагане на задължение за поверителност на всички членове на органите на адвокатско дружество, а не само на адвоката, който практикува в неговите рамки, все пак възникват съмнения дали забраната за участие на трети лица може да се основава на обстоятелството, че тя пречи на трети лица да получат информация или документи, обхванати от адвокатската тайна. В това отношение член 13 от учредителния акт на HR съдържа много строги правила в смисъл, че правото на информация на съдружниците също е ограничено и че адвокатската тайна трябва да се пази и от съдружниците. Тъй като става въпрос за основно професионално задължение на адвокатите, за неизпълнението на което се носи и наказателна отговорност, адвокатската колегия още преди е можела да провери — на основание членове 59c и 59e от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) — учредителния договор на адвокатско дружество, за да установи дали изискванията относно адвокатската тайна са достатъчно спазени в него. Впрочем членове 59d и 59e от Федералния закон за адвокатурата (нова редакция) вече задължават адвокатската колегия да извърши тази проверка.

44

На второ място, запитващата юрисдикция отбелязва, че доколкото HR предоставя услуги по смисъла на член 4, точка 1 от Директива 2006/123, това дружество може да твърди, че ограниченията, предвидени в членове 59a, 59e и 59h от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), не са оправдани с оглед на член 15, параграф 2, буква в) и параграф 3, буква в) от тази директива. Посочената директива действително позволява да се предвидят ограничения, гарантиращи независимостта на правните консултации и доброто правораздаване, стига тези ограничения да бъдат пропорционални. Според запитващата юрисдикция обаче съществуват сериозни съмнения относно пропорционалността на предвидените в членове 59а и 59е от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) ограничения относно придобиването на дялове от адвокатско дружество. Всъщност независимостта на адвокатската дейност, доброто правораздаване, задължението за поверителност на адвоката и следователно доверието в правораздаването са достатъчно гарантирани чрез ограниченията на правата на съдружниците, предвидени в член 59f от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), както и чрез учредителния акт на HR. Участието на съдружници, които основно предоставят капитал, не позволява да се идентифицират по-големи рискове от свързаните с участието на лица, които могат да бъдат съдружници в дружество за упражняване на свободна професия съгласно Федералния закон за адвокатурата (нова редакция).

45

На трето място, ако се приеме, че SIVE цели да упражнява контролиращо влияние върху дейността на HR, следва да се направи извод, освен за нарушение на Директива 2006/123, и за накърняване на правото на SIVE на свобода на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС.

46

При това положение Bayerischer Anwaltsgerichtshof (Съд на адвокатурата на Бавария) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

47

В първия, третия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция посочва национална правна уредба, която предвижда заличаване на вписването в адвокатската колегия на адвокатско дружество, когато дял от това дружество е прехвърлен на лице, на което тази правна уредба не позволява да бъде съдружник в този вид дружества, когато съдружник не упражнява професионална дейност в адвокатското дружество или когато съдружниците адвокати не притежават по-голямата част от дружествените дялове или от правата на глас. От акта за преюдициално запитване е видно, че посочената правна уредба цели по същество да попречи на оказването на влияние върху оперативните дейности на адвокатско дружество от страна на чисто финансови инвеститори, които нямат намерение да упражняват професионална дейност в това дружество.

48

За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се приеме, че с въпросите си тя по същество иска да се установи дали член 49 и член 63, параграф 1 ДФЕС, както и член 15, параграф 2, буква в) и параграф 3 от Директива 2006/123 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която забранява дялове от адвокатско дружество да бъдат прехвърлени на чисто финансов инвеститор, нямащ намерение да упражнява в това дружество посочена във въпросната правна уредба професионална дейност, и която предвижда заличаване на вписването в адвокатската колегия на същото дружество в случай на нарушение на тази забрана.

49

Макар с третия си въпрос запитващата юрисдикция да визира и свободното предоставяне на услуги, от преписката, с която разполага Съдът, не следва SIVE да възнамерява да се възползва от тази свобода, за да предоставя правни услуги в Германия. Следователно посочената свобода е ирелевантна в главното производство.

50

Доколкото запитващата юрисдикция визира едновременно свободата на установяване и свободното движение на капитали, като начало следва да се определи коя основна свобода се прилага в главното производство, което предполага да се вземат предвид предметът на разглежданата в главното производство правна уредба и евентуално фактическите обстоятелства в конкретния случай (вж. в този смисъл решения от 13 ноември 2012 г., Test Claimants in the FII Group Litigation,C‑35/11, EU:C:2012:707, т. 90, 93 и 94, и от 24 февруари 2022 г., Вива Телеком България, C‑257/20, EU:C:2022:125, т. 78, 82 и 83).

51

В това отношение национална правна уредба, приложима единствено по отношение на дяловите участия, позволяващи да се упражнява безспорно влияние върху решенията на дадено дружество и да се определя неговата дейност, попада в приложното поле на свободата на установяване. За разлика от това, национални разпоредби, които се прилагат за дялови участия, придобити единствено с цел да се извърши финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието, трябва да се разглеждат изключително с оглед на свободното движение на капитали (решение от 24 февруари 2022 г., Вива Телеком България, C‑257/20, EU:C:2022:125, т. 79 и 80 и цитираната съдебна практика).

52

Следователно национално законодателство, което се прилага не само по отношение на дяловите участия, позволяващи да се упражнява безспорно влияние върху решенията на дружество и да се определя неговата дейност, но и независимо от размера на дяловото участие на акционера в дружеството, може да бъде обхванато както от свободата на установяване, така и от свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решения от 24 май 2007 г., Holböck,C‑157/05, EU:C:2007:297, т. 23 и 24, и от 21 октомври 2010 г., Idryma Typou,C‑81/09, EU:C:2010:622, т. 49).

53

При все това Съдът по принцип преценява разглежданата мярка с оглед само на една от тези две свободи, ако при обстоятелствата на спора в главното производство се окаже, че едната от тях е напълно второстепенна по отношение на другата и може да бъде свързана с нея (решения от 3 октомври 2006 г., Fidium Finanz,C‑452/04, EU:C:2006:631, т. 34, и от 17 септември 2009 г., Glaxo Wellcome,C‑182/08, EU:C:2009:559, т. 37).

54

В настоящия случай разглежданата национална правна уредба цели по-специално да се попречи на всякакво участие, независимо от значението му, в адвокатско дружество от страна на лица, които нито са адвокати, нито упражняват някоя от професиите, посочени в член 59а, параграф 1, първо изречение и параграф 2 от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция).

55

Освен това SIVE действително е придобило 51 % от капитала на HR. В материалното приложно поле на свободата на установяване попадат националните разпоредби, приложими спрямо участието на дружество от държава членка в капитала на дружество, установено в друга държава членка, което му позволява по принцип да упражнява безспорно влияние върху решенията на последното дружество и да определя неговата дейност (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2009 г., Glaxo Wellcome,C‑182/08, EU:C:2009:559, т. 47), какъвто е случаят с мажоритарно участие в капитала му (вж. в този смисъл определение от 10 май 2007 г., Lasertec,C‑492/04, EU:C:2007:273, т. 23, и решение от 21 декември 2016 г., AGET Iraklis,C‑201/15, EU:C:2016:972, т. 46 и 47).

56

При все това учредителният акт на HR е бил изменен с цел да се лиши SIVE от възможността да оказва влияние, от която то би могло да желае да се възползва въз основа на критерия за участие в капитала. Така, видно от преписката, с която разполага Съдът, такова изменение може да означава, че SIVE е придобило дружествени дялове от HR с единствената цел да осигури на последното дружество капитал, който да му позволи да финансира развиването на иновативен правен модел, основан на новите технологии.

57

Следователно главното производство се отнася както до свободата на установяване, така и до свободното движение на капитали, без някоя от тези свободи да може да се счита за второстепенна спрямо другата.

58

На първо място, що се отнася до свободата на установяване, от съображение 6 от Директива 2006/123 следва, че бариерите пред тази свобода не могат да бъдат премахнати единствено чрез прякото прилагане на член 49 ДФЕС, по-специално поради изключителната сложност на разглеждането им като отделни случаи. От това следва, че когато дадено положение попада в приложното поле на тази директива, то не следва да се разглежда и с оглед на член 49 ДФЕС (решение от 26 юни 2019 г., Комисия/Гърция, C‑729/17, EU:C:2019:534, т. 53 и 54).

59

От една страна, както следва от съображение 33 от Директива 2006/123, услугите по правни консултации, които включват предоставяните от адвокатите правни услуги, попадат в материалното приложно поле на тази директива (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2022 г., Minister Sprawiedliwości,C‑55/20, EU:C:2022:6, т. 88).

60

От друга страна, разглежданата в главното производство национална правна уредба — и по-специално ограничаването на кръга на лицата, които могат да се сдружават, и изискването за активно сътрудничество в рамките на дружеството, предвидени в член 59е, параграф 1, първо и второ изречение от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция) — съответства на „изисквания“ по смисъла на член 4, точка 7 от посочената директива, които по същество се отнасят до притежаването на капитала на дружество и следователно се обхващат от член 15, параграф 2, буква в) от същата директива.

61

В това отношение член 15, параграф 1 от Директива 2006/123 гласи, че държавите членки трябва да проверяват дали в техните правни системи съществуват изисквания като изброените в параграф 2 от същия член, и да гарантират, че посочените изисквания са съвместими с условията, заложени в параграф 3 от него. Освен това съгласно параграф 5, буква а) и параграф 6 от посочения член 15 на държавите членки е позволено да запазят или, при необходимост, да въведат изисквания от вида на посочените в параграф 2 от същия член, ако съответстват на условията, посочени в параграф 3 от него (вж. в този смисъл решения от 16 юни 2015 г., Rina Services и др., C‑593/13, EU:C:2015:399, т. 33, и от 29 юли 2019 г., Комисия/Австрия (Строителни инженери, представители по индустриална собственост и ветеринарни лекари), C‑209/18, EU:C:2019:632, т. 80).

62

Условията, предвидени кумулативно в член 15, параграф 3 от Директива 2006/123, се отнасят до: първо, липсата на дискриминация, тоест съответните изисквания не могат да дискриминират пряко или непряко на основата на гражданство, нито на основание на местоположението на адреса на управление по отношение на дружествата, второ, необходимостта, тоест изискванията трябва да са оправдани от императивно съображение от общ интерес, и трето, пропорционалността, тоест въпросните изисквания трябва да са подходящи за постигане на преследваната цел, да не надхвърлят необходимото за нейното постигане, а други, по-малко рестриктивни мерки, не трябва да постигат същия резултат (решение от 29 юли 2019 г., Комисия/Австрия (Строителни инженери, представители по индустриална собственост и ветеринарни лекари), C‑209/18, EU:C:2019:632, т. 81).

63

В настоящия случай, най-напред, що се отнася до първото условие, свързано с недискриминационния характер на разглежданите в главното производство изисквания, никое от тях не е дискриминационно, поради което това условие е изпълнено.

64

По-нататък, що се отнася до второто условие, свързано с необходимостта на тези изисквания, от акта за преюдициално запитване е видно, че те имат за цел да гарантират независимостта и почтеността на адвокатската професия, както и зачитането на принципа на прозрачност и на задължението за поверителност на адвокатите.

65

Тези цели безспорно се свързват със защитата на получателите на услуги, в случая — правни, и на доброто правораздаване, които представляват наложителни причини, свързани с обществения интерес, по смисъла на член 4, точка 8 във връзка със съображение 40 от Директива 2006/123. Освен това, тъй като този член 4, точка 8 само кодифицира практиката на Съда, следва да се отбележи, че в рамките на тълкуването на първичното право последният е квалифицирал като наложителни причини, свързани с обществения интерес, както защитата на правните субекти (вж. в този смисъл решения от 12 декември 1996 г., Reisebüro Broede,C‑3/95, EU:C:1996:487, т. 38, от 17 март 2011 г., Peñarroja Fa,C‑372/09 и C‑373/09, EU:C:2011:156, т. 55, и от 18 май 2017 г., Lahorgue,C‑99/16, EU:C:2017:391, т. 34 и 35), така и правилното упражняване на адвокатската професия (вж. в този смисъл решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др., C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 107).

66

В това отношение е важно да се припомни, че задачата по представителство от адвокат, която се изпълнява в интерес на доброто правораздаване, се състои преди всичко в това да се защитят по най-добрия начин интересите на доверителя при пълна независимост, както и при спазване на закона и на правилата на професионалната етика (вж. в този смисъл решения от 4 февруари 2020 г., Uniwersytet Wrocławski и Полша/REA, C‑515/17 P и C‑561/17 P, EU:C:2020:73, т. 62, и от 24 март 2022 г., PJ и PC/EUIPO, C‑529/18 P и C‑531/18 P, EU:C:2022:218, т. 64). На адвокатите е възложена основната задача в едно демократично общество да защитават правните субекти, която включва, от една страна, изискването всеки субект да може да се консултира свободно със своя адвокат, самата професия на когото по същността си включва задачата по предоставяне на независими правни консултации на всички, които имат нужда от тях, и от друга страна, съответстващото му изискване за лоялност на адвоката към неговия клиент (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2022 г., Orde van Vlaamse Balies и др., C‑694/20, EU:C:2022:963, т. 28 и цитираната съдебна практика).

67

Накрая, що се отнася до третото условие, свързано с пропорционалността на разглежданите в главното производство изисквания, то предполага тези изисквания да бъдат подходящи за постигане на преследваната цел, да не надхвърлят необходимото за нейното постигане и да не бъде възможно да бъдат заменени с други, по-малко рестриктивни мерки, които постигат същия резултат.

68

В настоящия случай, доколкото имат за цел да допринесат за зачитането на независимостта на адвокатите и на забраната за конфликти на интереси, като в частност изключват чисто финансови инвеститори да имат възможност да влияят на решенията и дейностите на адвокатско дружество, посочените изисквания се оказват подходящи за постигане на целта за защита на доброто правораздаване и на почтеността на адвокатската професия.

69

Всъщност желанието на чисто финансов инвеститор да извлече полза от инвестицията си, би могло да има въздействие върху организацията на дейността на адвокатското дружество. Така, ако такъв инвеститор счете приходите от инвестицията си за недостатъчни, той би могъл да се изкуши да поиска намаляване на разходите или търсене на определен вид клиенти под заплахата евентуално да оттегли инвестицията си, като тази заплаха е достатъчна, за да се установи способността му за влияние, макар и непряко.

70

Първо, докато целта, преследвана от чисто финансов инвеститор, се свежда до търсенето на печалба, адвокатите не упражняват дейността си само с икономическа цел, а са длъжни да спазват професионални и етични правила.

71

В това отношение е важно да се уточни, че липсата на конфликт на интереси е абсолютно необходима за упражняването на адвокатската професия, и по-специално предполага, че адвокатите се намират в положение на независимост, включително финансова, по отношение на публичните власти и другите оператори, от които те не следва да бъдат повлияни по никакъв начин (решение от 2 декември 2010 г., Jakubowska,C‑225/09, EU:C:2010:729, т. 61). Всъщност, от една страна, при липсата на такава финансова независимост чисто икономически съображения, насочени към краткосрочна печалба за чисто финансовия инвеститор, биха могли да надделеят над съображения, свързани изключително със защитата на интереса на клиентите на адвокатското дружество. От друга страна, съществуването на евентуални връзки между чисто финансов инвеститор и клиент също може да повлияе на отношението между адвоката и този клиент по такъв начин, че да не може да се изключи конфликт с професионалните и етичните правила.

72

Второ, при липсата на хармонизация на равнището на Съюза на професионалните и етичните правила, приложими спрямо адвокатската професия, всяка държава членка по принцип е свободна да регламентира упражняването на тази професия на своята територия. С оглед на това приложимите за посочената професия правила могат да се различават съществено от една държава членка в друга (вж. в този смисъл решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др., C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 99, от 2 декември 2010 г., Jakubowska,C‑225/09, EU:C:2010:729, т. 57, и от 7 май 2019 г., Monachos Eirinaios,C‑431/17, EU:C:2019:368, т. 31).

73

При това положение, с оглед на така предоставената ѝ свобода на преценка държавата членка има право да счете, че адвокатът няма да може да упражнява професията си независимо и при спазване на професионалните и етичните си задължения, ако е част от дружество, чиито съдружници са лица, които, от една страна, не упражняват адвокатската професия, нито друга професия, за която са налице смекчаващи елементи, произтичащи от професионални и етични правила, и от друга страна, действат като чисто финансови инвеститори, без да имат намерението да упражняват дейност, свързана с такава професия, в рамките на това дружество. Това важи в още по-голяма степен, когато, какъвто е случаят в главното производство, такъв инвеститор иска да придобие по-голямата част от дяловете в разглежданото адвокатско дружество.

74

С оглед на същата свобода на преценка държавата членка има право да счете, че съществува опасност мерките, предвидени в националната правна уредба или в учредителния договор на адвокатското дружество с цел да се запазят независимостта и почтеността на адвокатите, практикуващи в рамките на това дружество, на практика да се окажат недостатъчни за гарантиране на ефективното постигане на припомнените в точки 64—66 от настоящото решение цели в случай на участие на чисто финансов инвеститор в капитала на посоченото дружество, като се има предвид влиянието, макар и непряко, което този инвеститор би могъл да упражнява върху управлението и дейностите на същото дружество посредством решения да инвестира или да не инвестира, ръководени основно, дори изключително от реализирането на печалба.

75

На второ място, що се отнася до свободното движение на капитали, гарантирано в член 63 ДФЕС, в обхвата на този член попадат преките инвестиции под формата на участие в дружество чрез притежаване на акции, което позволява на акционера да участва ефективно в управлението или в контрола, както и придобиването на ценни книжа с единственото намерение да се инвестират средства, без желание да се влияе върху управлението и контрола на дружеството (вж. в този смисъл решения от 17 септември 2009 г., Glaxo Wellcome,C‑182/08, EU:C:2009:559, т. 40, и от 21 декември 2016 г., AGET Iraklis,C‑201/15, EU:C:2016:972, т. 58 и цитираната съдебна практика).

76

Мерките, забранени с член 63, параграф 1 ДФЕС като ограничения върху движението на капитали, по-специално обхващат мерките, които могат да възпрат чуждестранните дружества да инвестират в дадена държава членка (вж. в този смисъл решение от 6 март 2018 г., SEGRO и Horváth, C‑52/16 и C‑113/16, EU:C:2018:157, т. 65). Така като „ограничения“ по смисъла на член 63, параграф 1 ДФЕС следва да се квалифицират и националните мерки, които могат да възпрепятстват или ограничат придобиването на акции в местни дружества или да възпрат инвеститорите от останалите държави членки да инвестират в капитала на тези дружества (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 2010 г., Idryma Typou,C‑81/09, EU:C:2010:622, т. 55).

77

В настоящия случай разглежданата в главното производство национална правна уредба има за резултат да попречи на лицата, които нито са адвокати, нито упражняват някоя от професиите, посочени в член 59а от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), да придобиват дялове в адвокатско дружество, като по този начин тя лишава инвеститорите от други държави членки, които нито са адвокати, нито упражняват такава професия, от участие в този вид дружества (вж. в този смисъл решение от 19 май 2009 г., Комисия/Италия,C‑531/06, EU:C:2009:315, т. 47). Съответно тази национална правна уредба лишава адвокатските дружества от достъп до капитали, които биха могли да допринесат за създаването или развитието им. Следователно тя представлява ограничение на свободното движение на капитали.

78

Ограниченията на свободното движение на капитали, които се прилагат без дискриминация с оглед на гражданството, могат обаче да бъдат обосновани от императивни съображения от обществен интерес, при условие че са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната цел, и че не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел (вж. в този смисъл решение от 19 май 2009 г., Комисия/Италия,C‑531/06, EU:C:2009:315, т. 49).

79

В това отношение преценката, направена в точки 64—74 от настоящото решение с оглед на член 15, параграф 3 от Директива 2006/123, не води до различен извод с оглед на член 63 ДФЕС.

80

При това положение на първия, третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 15, параграф 2, буква в) и параграф 3 от Директива 2006/123, както и член 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която забранява дялове от адвокатско дружество да бъдат прехвърлени на чисто финансов инвеститор, нямащ намерение да упражнява в това дружество посочена във въпросната правна уредба професионална дейност, и която предвижда заличаване на вписването в адвокатската колегия на същото дружество в случай на нарушение на тази забрана.

81

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда съдружник без право да упражнява някоя от професиите, позволяващи да се стане съдружник в адвокатско дружество, да няма право на глас, при положение че учредителният договор на това дружество съдържа редица разпоредби, които са от естество да защитят независимостта на адвокатите и на адвокатската дейност на дружеството.

82

В отговор на въпрос на Съда германското правителство обяснява в съдебното заседание, че мярката за лишаване от право на глас, която се налага на съдружниците без право да упражняват някоя от професиите, посочени в член 59е, параграф 1, първо изречение от Федералния закон за адвокатурата (стара редакция), и до която конкретно се отнася вторият въпрос на запитващата юрисдикция, е предназначена да се прилага в преходни ситуации, предизвикани по-специално от смъртта на съдружник с право да упражнява някоя от посочените професии, или от приемането на мярка за лишаване на такъв съдружник от правото да упражнява професията си.

83

След като спорът в главното производство не е свързан с подобна ситуация, отговор на този въпрос не е обективно необходим за разрешаването на този спор и надхвърля рамките на правораздавателната функция, възложена на Съда по силата на член 267 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 16 декември 1981 г., Foglia,244/80, EU:C:1981:302, т. 18, и от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44).

84

Поради това вторият въпрос е недопустим.

85

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 15, параграф 2, буква в) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар, както и член 63 ДФЕС

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат национална правна уредба, която забранява дялове от адвокатско дружество да бъдат прехвърлени на чисто финансов инвеститор, нямащ намерение да упражнява в това дружество посочена във въпросната правна уредба професионална дейност, и която предвижда заличаване на вписването в адвокатската колегия на същото дружество в случай на нарушение на тази забрана.