1

С жалбата си жалбоподателите, Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE (наричано по-нататък „Hengshi“) и Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE (наричано по-нататък „Jushi“), искат отмяната на решение Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics и Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия на Общия съд на Европейския съюз от 1 март 2023 г. (T‑301/20, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:93), с което същият е отхвърлил като неоснователна жалбата им за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/492 на Комисията от 1 април 2020 година за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на определени тъкани от тъкàни и/или прошити стъклени влакна с произход от Китайската народна република и Египет (OB L 108, 2020 г., стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“), в частта му, която се отнася до тях.

2

С Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), Съветът на Европейския съюз одобрява Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г., както и споразуменията от приложения 1—3 към това споразумение, сред които е Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение“).

3

Член 2 от Антидъмпинговото споразумение е озаглавен „Определяне на дъмпинга“ и предвижда:

„2.1.   За целите на това споразумение една стока се счита за „дъмпингова“, т.е. въведена в търговията на друга държава на по-ниска от нормалната ѝ стойност, ако експортната цена на стоката, която се изнася от една държава в друга, е по-ниска от сравнимата с нея цена в обичайния ход на търговия за подобна стока, когато е предназначена за потребление в страната износител.

2.2.   Когато няма продажби на подобна стока при обичайния ход на търговията на вътрешния пазар на страната износител или когато в резултат на специфични пазарни условия или на малкия обем продажби на вътрешния пазар на страната износител […] такива продажби не позволяват да бъде направено точно сравнение, дъмпинговият марж трябва да се определя чрез съпоставяне със сравнима цена на подобната стока, когато е изнасяна в подходяща трета страна, при условие че тази цена е представителна, или чрез съпоставяне с производствената цена в страната на произход плюс разумна добавка за административни, продажни и други разходи и за печалба.

[…]“.

4

Член 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (OB L 176, 2016 г., стр. 21, наричан по-нататък „основният регламент“), озаглавен „Определяне на дъмпинг“, предвижда:

„1.   Нормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.

Когато обаче износителят в страната на износа не произвежда или не търгува със сходен продукт, нормалната стойност може да се определи на основата на цените на други продавачи или производители.

Цените по сделки между страни, които се считат за съдружници или които прилагат компенсационно споразумение помежду си, не се считат за част от обичайните търговски условия и не могат да служат като основа за определяне на нормалната стойност, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни.

За да се определи дали две страни са съдружници, може да се вземе предвид определението за свързани страни, съдържащо се в член 127 от [Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 558)].

[…]

5.   Разходите се определят обикновено въз основа на счетоводните книги, водени от разследваната страна, при условие че тези книги са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна и е видно, че те отразяват достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт.

Ако разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, обект на разследването, не са подходящо отразени в документите на съответната страна, те се коригират или установяват на базата на разходите на други производители или износители в същата страна или, когато такава информация не е на разположение или не може да се използва, на всяка друга приемлива основа, включително информация от други представителни пазари.

[…]

6.   Размерът на разходите за продажба, общите и административните разходи и размерът на печалбата се определят на основата на действителните данни за производството и продажбите на сходен продукт при обичайни търговски условия от разследвания износител или производител. Когато тези размери не могат да бъдат определени на основата на тези данни, те могат да се определят на основата на:

[…]“.

5

Член 9 от основния регламент, озаглавен „Прекратяване без налагане на мерки; налагане на окончателни мита“, гласи в параграф 4:

„Когато окончателно установените факти доказват, че е налице дъмпинг и причинена от него вреда, и интересът на [Европейския] [с]ъюз[…] изисква намеса в съответствие с член 21, [Европейската] [к]омисия[…] налага окончателно антидъмпингово мито, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 3. Когато са в сила временни мита, Комисията започва процедурата не по-късно от един месец преди изтичането на срока на прилагане на тези мита.

Размерът на антидъмпинговото мито не може да надхвърля установения дъмпингов марж, но следва да бъде по-малък от маржа, когато това по-ниско мито би било достатъчно, за да се отстрани вредата за промишлеността на [Европейския съюз]“.

6

Член 29, параграф 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (OB L 176, 2016 г., стр. 55) предвижда:

„Информацията, получена съгласно настоящия регламент, се използва само за целите, за които е била поискана“.

7

Съображения 52, 312 и 331 от спорния регламент гласят:

[…]

[…]

8

Съображение 4 от Регламент (ЕО) № 1972/2002 на Съвета от 5 ноември 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета за защитата срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (OB L 305, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 30, стр. 38) гласи:

„Уместно е да се дадат известни насоки относно това какво да се прави, ако, съгласно член 2, параграф 5 от [Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (OB L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223)], документите не отразяват в приемлива степен разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, и по-конкретно в ситуации, при които поради особена пазарна ситуация продажбите на подобния продукт не позволяват надлежно сравнение. При такива обстоятелства съответните данни следва да се получат от източници, които не са повлияни от такива деформации. Такива източници могат да бъдат разходите на други производители или износители в същата държава или, когато не се разполага с такава информация или тя не може да бъде използвана, всяка друга приемлива база, включително информация от други представителни пазари. Съответните данни могат да се използват или за коригиране на определени точки от отчетните документи на заинтересованата страна или, когато това не е възможно, за установяване на разходите на тази страна“.

9

Обстоятелствата по спора са представени накратко в точки 2—15 от обжалваното съдебно решение по следния начин:

10

С жалбата си, постъпила в секретариата на Общия съд на 19 май 2020 г., жалбоподателите искат отмяната на спорния регламент.

11

С определение от 11 ноември 2020 г. Общият съд допуска встъпването на Tech-Fab Europe в подкрепа на исканията на Комисията.

12

Жалбоподателите излагат две основания в подкрепа на жалбата си за отмяна, изведени, първото — от това, че методологията на Комисията за определяне, от една страна, на производствените разходи за ТСВ на Hengshi, разходите за продажба, общите и административните разходи (наричани по-нататък „разходите ПОАР“) и от друга страна, на размера на печалбата, които да се вземат предвид при изчисляването на формираната нормална стойност, нарушава член 2, параграфи 3, 5, 6, 11 и 12, както и член 9, параграф 4 от основния регламент, а второто — от това, че методологията на Комисията за определяне на маржа на подбиване на цените и на маржа на занижаване на цените на жалбоподателите нарушава член 3, параграфи 1, 2, 3 и 6, както и член 9, параграф 4 от този регламент.

13

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля тези две основания, а следователно и жалбата в нейната цялост. Що се отнася до първото основание, Общият съд постановява по-конкретно, че Комисията е можела да приеме, без да е налице грешка при прилагане на правото или явна грешка в преценката, че тъй като цената на РСВ, съдържаща се в счетоводните книги на Hengshi, не е цена между несвързани лица при справедливи пазарни условия, не е можело да се приеме, че тя отразява обективно разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, и че поради това трябва да се пристъпи към нейното коригиране. Що се отнася до второто основание, Общият съд приема, че то е негодно. Всъщност, дори да се предположи, че жалбоподателите основателно са оспорили методологията, която Комисията е използвала, за да установи износната цена на Jushi в рамките на изчисляването на маржа на подбиване на цените и на маржа на занижаване на цените, Общият съд постановява, че такава грешка не е от естество да доведе до отмяната на спорния регламент, щом като — дори ако трябваше да се вземат предвид новите изчисления, направени от Комисията при отчитане на критиките на жалбоподателите — те във всички случаи нямаше да доведат до изменение на антидъмпинговото мито, наложено на жалбоподателите, което последните са признали.

14

С жалбата си жалбоподателите искат от Съда:

15

Комисията иска от Съда:

16

Tech-Fab Europe иска от Съда:

17

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три основания.

18

С първото си основание, което визира точки 31—34 и 36—43 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е нарушил член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент. Те поддържат в частност, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че тъй като цената на РСВ, фигурираща в счетоводните книги на Hengshi, не е цена между несвързани лица при справедливи пазарни условия, тя не може да се счита за обективно отчитаща разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, и че следователно трябва да се коригира.

19

В подкрепа на първото основание жалбоподателите поддържат, на първо място, че член 2, параграф 5 от основния регламент, тълкуван ограничително и с оглед на своя контекст, не позволява на Комисията да изключи посочените в счетоводните книги на производителя износител разходи само поради факта, че един елемент от разходите не е осъществен между несвързани лица при справедливи пазарни условия.

20

Вследствие на това Общият съд, като приел, че поради широкото си право на преценка Комисията може — за да пристъпи към коригиране — да се отклони от разходите, записани в счетоводните книги на разследваната страна, когато цените на суровината, използвана за производството на разглеждания продукт, не са договорени като цени между несвързани лица при справедливи пазарни условия, допуснал грешка при прилагане на правото, придавайки на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент обхват, какъвто той нямал. Затова Общият съд също неправилно постановил в точка 29 от обжалваното съдебно решение, че поради наличието на тази широка свобода на преценка неговият контрол се свежда в този контекст до проверката дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт от страна на Комисията.

21

Всъщност, щом като второто условие, посочено в член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, представлява режим на изключение, това условие трябва да се тълкува стриктно, така че за целите на прилагането му Комисията трябва да се основе на обективни фактори, без да разполага със свобода на преценка по отношение на тях. Така, доколкото изключението, предвидено във второто условие по член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, визира изрично случаите, в които счетоводните книги не отразяват достоверно разходите, направени от разглеждания производител, и обхваща ситуациите, в които разходите са повлияни от особена пазарна ситуация, това изключение не може да бъде разширено към други обстоятелства — като например факта, че разглежданите разходи не са направени между несвързани лица при справедливи пазарни условия поради наличието на вътрешногрупови отношения — освен изчерпателно предвидените в тази разпоредба.

22

По-нататък, в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно разширил приложното поле на член 2, параграф 5 от този регламент, който се отнася до качеството на счетоводните книги, като се основал по аналогия на член 2, параграф 1 от посочения регламент, който се отнася до качеството и разумността на разходите, направени от свързаните лица.

23

На второ място, жалбоподателите изтъкват, че грешката, допусната от Общия съд при тълкуването на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, се потвърждава от съдебната практика на Органа за уреждане на спорове на СТО. Всъщност тази разпоредба трябвало да се чете в светлината на член 2.2.1.1. от Антидъмпинговото споразумение, съобразно тълкуването, дадено му от Органа за уреждане на спорове на СТО. Последният обаче вече бил приел в доклад от 12 септември 2019 г., че второто условие, обявено в първото изречение на член 2.2.1.1., е свързано с въпроса дали официалните документи, съхранявани от износителя или производителя, който е обект на разследване, в достатъчна степен отразяват разходите, направени от износителя или производителя, който е обект на разследване, които наистина са свързани с производството и продажбата на разглежданата конкретна стока. Също така в доклад, приет на 26 октомври 2016 г., Апелативният орган на СТО посочил в частност, че това второ условие изисква съпоставка между разходите, посочени в официалните документи, съхранявани от производителя или износителя, и разходите, направени от този производител или износител.

24

Поради това според жалбоподателите член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че Комисията трябва да се ограничи до това да провери дали официалните документи, съхранявани от разследвания производител, „съответстват и в достатъчна степен“ отразяват разходите, направени от този производител за производството и продажбата на разглеждания продукт. Следователно тази институция не била оправомощена да проверява дали счетоводните книги на въпросния производител отразяват в разумна степен някои хипотетични разходи, които е можело да бъдат направени, ако не беше закупил суровината от свързано лице. В случая обаче от посоченото в точка 37 от обжалваното съдебно решение обстоятелство, че Jushi е продавало на Hengshi РСВ, като е реализирало печалба, Общият съд трябвало да направи извода, че всички разходи, направени за производството на РСВ и на ТСВ, са били правилно отразени в счетоводните книги на Hengshi. Следователно Общият съд неправилно постановил, че Комисията основателно е изключила счетоводните книги на Hengshi, за да установи производствените му разходи по силата на член 2, параграф 5 от основния регламент.

25

Комисията и Tech-Fab Europe считат, че първото основание трябва да се отхвърли по същество.

26

На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че член 2, параграф 5 от основния регламент съдържа изключение, което трябва да се тълкува ограничително, следва да се припомни, че съгласно текста на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент разходите се определят обикновено въз основа на счетоводните книги, водени от разследваната страна, при условие че тези книги са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна и е видно, че те отразяват достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт.

27

Както Общият съд посочва в точка 27 от обжалваното съдебно решение и както правилно поддържат жалбоподателите, този режим представлява изключение от общо правило и следователно трябва да се тълкува ограничително.

28

Това не променя факта, че член 2, параграф 5 от основния регламент не задължава Комисията да приеме безусловно и без да извършва необходимите проверки, информацията, съдържаща се в счетоводните книги на разследвания производител или износител.

29

Както Общият съд правилно припомня в точка 29 от обжалваното съдебно решение, в областта на мерките за търговска защита институциите разполагат с широка свобода на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Поради това контролът на Съда на Съюза върху приетите от институциите при упражняване на тази широка свобода на преценка актове се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт. Този ограничен съдебен контрол обхваща по-специално избора между различните методи за изчисляване на дъмпинговия марж и оценката на нормалната стойност на даден продукт (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2007 г., Ikea Wholesale, C‑351/04, EU:C:2007:547, т. 40 и 41 и цитираната съдебна практика).

30

В настоящия случай Общият съд отбелязва в точки 34 и 40 от обжалваното съдебно решение, че Комисията се е отклонила от разходите, записани в счетоводните книги на разследваната страна, защото цените на суровината, използвана за производството на разглеждания продукт, не изглеждат договорени като цени между несвързани лица при справедливи пазарни условия поради наличието на вътрешногрупови отношения. По-нататък, както посочва Комисията в съображение 312 от спорния регламент, цените, на които Hengshi купува РСВ от Jushi, са неизменно и значително под цените, на които Jushi продава същия продукт на независими клиенти, действащи на египетския пазар.

31

Жалбоподателите считат по същество, че предвиденото в член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент изключение трябва да се тълкува в смисъл, че само ако счетоводните книги, съхранявани от разследвания производител, „не съответстват на и не отразяват в достатъчна степен“ разходите, направени от този производител за производството и продажбата на разглеждания продукт, Комисията може да изчисли разходите, свързани с производството и продажбата, по друг начин, а не само на базата на счетоводните книги на въпросния производител.

32

Съгласно постоянната съдебна практика, при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст и целите ѝ, но също и нейният контекст, както и всички разпоредби на правото на Съюза. Генезисът на разпоредбата от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ (решения от 10 декември 2018 г., Wightman и др., C‑621/18, EU:C:2018:999, т. 47 и цитираната съдебна практика, и от 1 октомври 2019 г., Planet49, C‑673/17, EU:C:2019:801, т. 48).

33

Що се отнася до целта на член 2, параграф 5, първа и втора алинея от основния регламент, следва да се отбележи, че тя е да се гарантира, че разходите, свързани с производството и продажбата на сходен продукт, взети предвид при определянето на нормалната стойност на посочения продукт, отразяват разходите, които даден производител би направил на вътрешния пазар на страната износител.

34

Що се отнася до контекста, разпоредбите на член 2, параграф 1, трета и четвърта алинея от основния регламент, които изрично посочват ситуациите, при които цените са повлияни поради вътрешногрупови отношения, служат като база за останалите разпоредби на член 2, отнасящи се до определянето на нормалната стойност, включително предвидените в член 2, параграф 5. Липсата на повторение на тези елементи в член 2, параграф 5 не означава, че законодателят на Съюза е възнамерявал да изключи тази ситуация.

35

По-нататък, следва да се припомни, че текстът на член 2, параграф 5 от Регламент № 384/96, отменен и заменен с основния регламент, по същество е същият като този на член 2, параграф 5 от последния.

36

Същевременно от съображение 4 от Регламент № 1972/2002, с което тази разпоредба е включена в Регламент № 384/96, е видно, че намерението на законодателя на Съюза е по този начин да даде указания какво да се предприеме, ако документите на производителя не отразяват в приемлива степен разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, и по-конкретно в ситуации, при които поради особена пазарна ситуация продажбите на подобния продукт не позволяват надлежно сравнение. В подобни случаи според същото съображение съответните данни следва да се получат от източници, които не са повлияни „от такива деформации“.

37

От това следва, че Комисията трябва да може да оцени разходите, свързани с производството и продажбата на продукт, предмет на разследване, на основание член 2, параграф 5 от основния регламент, по-специално когато продажбите на сходния продукт не позволяват надлежно сравнение поради деформация.

38

Следователно Общият съд не е нарушил обхвата на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, като е приел, че тази разпоредба не е пречка Комисията да се отклони от разходите, записани в счетоводните книги на разследваната страна, когато цените на суровината, използвана за производството на разглеждания продукт, не изглеждат договорени като цени между несвързани лица при справедливи пазарни условия поради наличието на вътрешногрупови отношения.

39

На второ място, жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е взел надлежно предвид практиката на Органа за уреждане на спорове на СТО по член 2.2.1.1. от Антидъмпинговото споразумение.

40

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че предимството на сключените от Съюза международни споразумения пред разпоредбите на вторичното право на Съюза повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения, и от друга страна, че Съдът вече се е позовавал на доклади на специална група или на Апелативния орган на СТО в подкрепа на тълкуването си на разпоредби от споразумения, фигуриращи в приложението към Споразумението за създаване на СТО (вж. в този смисъл решение от 28 април 2022 г., Yieh United Steel/Комисия, C‑79/20 P, EU:C:2022:305, т. 101 и 102 и цитираната съдебна практика).

41

Следователно в точка 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно се е позовал на доклад на Апелативния орган на СТО по дело „Европейски съюз — Антидъмпингови мерки по отношение на биодизела от Аржентина“ (WT/DS 473/AB/R), приет на 26 октомври 2016 г., в който, наред с останалото, е уточнен обхватът на член 2.2.1.1. от Антидъмпинговото споразумение, за да се направи тълкуване на разпоредбата на член 2, параграф 5 от основния регламент, която по същество е идентична, за да се потвърди, че последната разпоредба не изключва възможността Комисията да се отклони от разходите, записани в счетоводните книги на разследваната страна, когато цената на суровината, използвана за производството на разглеждания продукт, не е договорена като цена между несвързани лица при справедливи пазарни условия.

42

Всъщност, за разлика от поддържаното от жалбоподателите, точка 6.33 от този доклад показва, че може да се констатира, че счетоводните книги не отчитат разумно разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, когато сделките с някои материали за влагане, свързани с производството и продажбата на този продукт, не са сключени между несвързани лица при справедливи пазарни условия.

43

От всичко изложено по-горе следва, че Общият съд не е нарушил член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, като е приел, че тази разпоредба не е пречка Комисията да се отклони от разходите, записани в счетоводните книги на разследваната страна, когато цените на суровината, използвана за производството на разглеждания продукт, не изглеждат договорени като цени между несвързани лица при справедливи пазарни условия поради наличието на вътрешногрупови отношения.

44

С оглед на гореизложеното първото основание следва да бъде отхвърлено по същество.

45

Второто основание, което се отнася до точки 72—76, 80 и 82—88 от обжалваното съдебно решение, се подразделя на две части.

46

С първата част от второто основание на жалбата си жалбоподателите упрекват Общия съд, че в точка 84 от обжалваното съдебно решение погрешно е тълкувал и приложил член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, като е приел, че Комисията правилно е коригирала разходите на Hengshi за РСВ на „всяка друга приемлива основа“. По-конкретно, Общият съд не спазил обхвата на условията за прилагане на член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, според които Комисията по принцип трябва да коригира разходите, които не са подходящо отразени в документите на този производител. Щом като тази разпоредба обаче уточнява, че само „когато такава информация не е на разположение или не може да се използва“, Комисията може да се опре на „всяка друга приемлива основа“, това правило имало характер на изключение, поради което подлежало на стриктно тълкуване.

47

В това отношение жалбоподателите изтъкват, че Общият съд въз основа на погрешно тълкуване на тази разпоредба е приел в точка 86 от обжалваното съдебно решение, че макар да е необходимо, в съответствие с член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, когато разходите, свързани с производството и продажбата на продукт, обект на разследване, не са подходящо отразени в документите на съответното лице, те да бъдат коригирани или установени „на базата на разходите на други производители или износители в същата страна“, в случая Комисията основателно е извършила това изчисление на „всяка друга приемлива основа“, с мотива, че разходите на другите производители не били „сравними“ помежду си, като се имат предвид връзката между Jushi и Hengshi и структурата на разходите на Jushi, което е вертикално интегрирано дружество. Според жалбоподателите „сравнимостта“ на разходите на другите производители не е част от дерогациите от установеното в член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент правило за коригиране на разходите, които не са приемливо отразени в документите.

48

Грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, като приел, че Комисията правилно е приложила изключението по член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, била потвърдена в точка 87 от обжалваното съдебно решение. Всъщност в нея Общият съд неправилно приел, че е ирелевантен фактът, че за формиране на нормалната стойност на ТСВ на Hengshi Комисията е използвала разходите ПОАР и печалбата на Jushi от неговите продажби на ТСВ на вътрешния пазар, в съответствие с член 2, параграф 6, буква a) от основния регламент, с мотива, че член 2, параграф 5 от този регламент урежда различен въпрос. Тези разпоредби обаче уреждали същия въпрос, а именно определянето на елементите на разходи, които трябва да се използват за формиране на нормалната стойност. Вследствие на това производствените разходи на Jushi би трябвало да могат да се използват и по член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, за да се определят производствените разходи на Hengshi.

49

Впрочем според жалбоподателите Общият съд е трябвало да направи извода, че разходите на Jushi за производството на РСВ могат валидно да се използват за определяне на производствените разходи на Hengshi в изпълнение на член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент. Всъщност би било неточно да се твърди, както прави Общият съд в точка 83 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е „приела“ производствените разходи за РСВ на Jushi, въпреки че тази институция използвала самите производствени разходи за ТСВ, произведени от Jushi, които по дефиниция обхващали производствените разходи на последното за РСВ, за да изчисли неговия дъмпингов марж. Фактът, че Jushi и Hengshi са свързани, нямал никакво въздействие върху производствените разходи за РСВ, произведени от Jushi, доколкото този производител не бил закупил нито суровини, нито материали за влагане от Hengshi.

50

Комисията и Tech-Fab Europe считат, че първата част от второто основание на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлена по същество.

51

В съответствие с член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, ако разходите, свързани с производството и продажбата на продукт, обект на разследване, не са подходящо отразени в документите на съответното лице, те се коригират или установяват на базата на разходите на други производители или износители в същата страна или, когато такава информация не е на разположение или не може да се използва, на базата на всяка друга приемлива основа, включително информация от други представителни пазари.

52

В настоящия случай Комисията е използвала това изключение, за да коригира разходите на Hengshi за РСВ, като е коригирала тези разходи на „всяка друга приемлива основа“, вместо да направи корекция „на базата на разходите на други производители или износители в същата страна“, а именно на базата на разходите, направени от Jushi, което е единственият друг производител на РСВ в Египет, за производството на посочените РСВ.

53

Най-напред, трябва да се приеме, че Общият съд правилно е констатирал в точка 79 от обжалваното съдебно решение, че тъй като изборът да се използва „всяка друга приемлива основа“, представлява режим на изключение от общото правило, предвидено в член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, той трябва да се тълкува ограничително, както впрочем поддържат жалбоподателите в подкрепа на тази първа част от второто си основание. Така, за да се отклони от правилото, че когато разходите, свързани с производството и продажбата на продукт, предмет на разследване, не са подходящо отразени в документите на съответното лице, те трябва да бъдат коригирани или установени на базата на разходите на други производители или износители в същата страна, Комисията трябва да се основе на доказателства или поне на индиции, позволяващи да се установи съществуването на фактора, с оглед на който се извършва корекцията.

54

В случая Общият съд е констатирал в точка 80 от обжалваното съдебно решение, че за да обоснове решението си да не използва производствените разходи за РСВ на Jushi с цел да коригира разходите за РСВ на Hengshi, и следователно да използва друга приемлива основа, Комисията изтъква факта, че Jushi е свързано с Hengshi дружество и че Jushi е вертикално интегрирано дружество, т.е. че то произвежда и потребява своите РСВ, за да произвежда ТСВ, какъвто не е случаят с Hengshi, което се снабдява с РСВ от Jushi и други свързани китайски доставчици, за да произвежда ТСВ.

55

Същевременно въз основа на такива фактически констатации, които жалбоподателите не оспорват, Общият съд е могъл валидно да направи извода, че Комисията не е можела да използва производствените разходи за РСВ на Jushi за целта на въпросното коригиране. Всъщност, както Общият съд посочва в точка 86 от обжалваното съдебно решение, при такива обстоятелства тази институция не е можела да вземе предвид тези разходи, щом като Jushi, за разлика от Hengshi, е вертикално интегрирано дружество. Следователно Общият съд правилно е постановил, че Комисията основателно — предвид тези фактически обстоятелства — е изключила производствените разходи за РСВ на Jushi и е извършила корекция на „всяка друга приемлива основа“.

56

По-нататък, жалбоподателите поддържат, че ако разходите ПОАР и печалбата на Jushi са могли да бъдат използвани за формиране на нормалната стойност на ТСВ на Hengshi в изпълнение на член 2, параграф 6, буква a) от основния регламент, производствените разходи на Jushi са могли да бъдат използвани и на основание член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, за да се определят производствените разходи на Hengshi.

57

Обратно на поддържаното от жалбоподателите, Общият съд не е допуснал грешка в точка 87 от обжалваното съдебно решение, като е изключил този довод с мотива, че въпросните разпоредби уреждат различни въпроси. Всъщност Общият съд правилно е припомнил, че член 2, параграф 5 от основния регламент се отнася до изчисляването на разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, докато член 2, параграф 6 от този регламент има за предмет изчисляването на разходите ПОАР и на размера на печалбата, основан на продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар в контекста на обичайните условия. Става въпрос за отделни елементи за формирането на нормалната стойност.

58

Накрая, що се отнася до точка 83 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите оспорват направената от Общия съд преценка на фактите, според която Комисията не е „приела“ производствените разходи за РСВ на Jushi. Тази грешка в преценката ясно се виждала от представените пред Общия съд материали по делото, в които Комисията заявявала, че „собствените производствени разходи на Jushi Egypt са били използвани“ за формирането на нормалната стойност на непродадените видове на продукта в представителни количества.

59

В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, при обжалване Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност, щом като тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде дадено на доказателствата, които са му били представени, освен ако не са били изопачени (решение от 11 януари 2024 г., Foz/Съвет, C‑524/22 P, EU:C:2024:23, т. 37 и цитираната съдебна практика).

60

Подобно изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна. Въпреки това изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата. Впрочем, когато жалбоподателят твърди изопачаване на доказателствата, той трябва точно да посочи доказателствата, за които се твърди, че са били изопачени от Общия съд, и да покаже грешките в анализа, които по негова преценка са довели Общия съд до това изопачаване (решение от 11 януари 2024 г., Foz/Съвет, C‑524/22 P, EU:C:2024:23, т. 38 и цитираната съдебна практика).

61

В настоящия случай от представената на Съда преписка е видно, че при изчисляването на разходите за РСВ на Hengshi Комисията е решила да не използва производствените разходи за РСВ на Jushi и че вследствие на това тя е използвала друга приемлива основа. Същевременно в документа по делото, на който се позовават жалбоподателите и в който Комисията заявява, че „собствените производствени разходи на Jushi Egypt са били използвани“, се споменават разходите за РСВ, произведени не от Hengshi, а от Jushi. В това отношение, както Общият съд констатира в точка 80 от обжалваното съдебно решение, към която изрично препраща точка 83 от същото, Комисията не приема производствените разходи за РСВ на Jushi поради съществуващите между тези две дружества връзки, а именно това, че макар да е единственият друг производител на ТСВ в Египет, Jushi, от една страна, е свързано с Hengshi дружество и от друга страна, е вертикално интегрирано дружество, каквото не е Hengshi.

62

В това отношение обаче жалбоподателите се ограничават до твърдението, че тази констатация на Общия съд в точка 83 от обжалваното съдебно решение е опорочена от фактическа неточност, без да установяват по-подробно изопачените от Общия съд доказателства, нито да доказват грешките в анализа, които са довели Общия съд до това изопачаване. Поради това следва да се констатира, че като не са представили никакви доказателства, подкрепящи твърдението им за изопачаване на разглежданите факти от Общия съд, жалбоподателите не са изпълнили възложената им в това отношение доказателствена тежест.

63

Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

64

Предвид гореизложените съображения първата част от второто основание трябва да се отхвърли по същество.

65

В подкрепа на втората част от второто си основание жалбоподателите упрекват Общия съд, от една страна, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е нарушила задължението си за мотивиране, и от друга страна, че неправилно е уважил мотиви, изтъкнати от тази институция за първи път пред него. Според жалбоподателите съображение 331 от спорния регламент не обяснява защо Комисията е трябвало да използва изключението по член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, за да определи производствените разходи на Hengshi. По-нататък, в нормативния текст на спорния регламент Комисията не обяснявала причината, поради която, от една страна, тази разпоредба съдържала изискване за „сравнимост“ и от друга страна, Jushi при това положение не било сравнимо с Hengshi, като по този начин обосновавала използването на това изключение. За първи път в писмената си защита пред Общия съд Комисията изложила причината, поради която е решила да приложи изключението, предвидено в член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент.

66

Според Комисията тази част от второто основание е, главно, неоснователна, а при условията на евентуалност — неотносима.

67

Tech-Fab Europe поддържа, че втората част от второто основание трябва да се отхвърли по същество.

68

Що се отнася до липсата на мотиви, изтъкната от жалбоподателите, следва да се отбележи, че от съображение 331 от спорния регламент е видно, че в него Комисията посочва, че след като е оценила дали счетоводните книги на Hengshi отразяват обективно разходите, свързани с производството на ТСВ, тя е установила, че трансферните цени за покупката от Hengshi на РСВ от Jushi са значително намалени спрямо пазарната цена за същите видове на продукта в Египет, което показва, че те не са договорени между несвързани лица при справедливи пазарни условия.

69

Тъй като по този начин Комисията е изложила причините, поради които е използвала член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, Общият съд правилно е решил в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че оплакването във връзка с неизпълнение на задължението за мотивиране трябва да бъде отхвърлено.

70

Накрая, доводът за сравнимостта, който Комисията е изложила за първи път в писмената си защита, е неотносим с оглед на това, че съображение 331 от спорния регламент вече съдържа изложение на мотивите за използването от Комисията на „друга приемлива основа“ по смисъла на посочения член 2, параграф 5, втора алинея.

71

Предвид гореизложените съображения втората част от второто основание на жалбоподателите трябва да се отхвърли отчасти като неоснователно и отчасти — като неотносимо. Поради това второто основание следва да се отхвърли изцяло.

72

С третото си основание, което се отнася до точки 97 и 98 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите изтъкват, че Общият съд неправилно е приел, че Комисията не е нарушила член 9, параграф 4 от основния регламент, като е наложила на жалбоподателите окончателно антидъмпингово мито в размер на 20 %, надхвърлящо дъмпинговия марж. В подкрепа на това основание те поддържат, че видно от оплакванията им, изложени в рамките на първото и второто основание, Общият съд неправилно е приел, че жалбоподателите не са доказали, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото или явни грешки в преценката. Следователно Общият съд допуснал и грешка при прилагане на правото, като приел, че Комисията не е наложила антидъмпингово мито, което надвишава дъмпинговия марж, и в резултат на това не е нарушила член 9, параграф 4 от основния регламент.

73

Според Комисията и Tech-Fab Europe третото основание е неотносимо.

74

Както изтъкват жалбоподателите, третото основание предполага първото и второто основание да са били уважени по същество. Тъй като обаче те са отхвърлени, третото основание, дори и да е основателно, не може само по себе си да доведе до отмяната на обжалваното съдебно решение, така че то трябва да бъде обявено за неотносимо.

75

Тъй като по нито едно от основанията за обжалване твърденията на жалбоподателите не са уважени, жалбата им следва да се отхвърли изцяло.

76

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

77

Тъй като Комисията и Tech-Fab Europe са поискали Hengshi и Jushi да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, и те са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Комисията и Tech-Fab Europe.

Поради изложените съображения Съдът (седми състав) реши: