–

за Centrul Român pentru Administrarea Drepturilor Artiștilor Interpreți (Credidam), от S. Brăileanu, A.‑M. Gheorghişan и M. Niculeasa, avocaţi,

–

за румънското правителство, от E. Gane, R. I. Hațieganu и A. Rotăreanu, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Armenia и M. Herold, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 24, параграф 1 и член 25, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Centrul Român pentru Administrarea Drepturilor Artiștilor Interpreți (Credidam), от една страна, и Guvernul României (румънско правителство) и Ministerul Finanțelor (Министерство на финансите, Румъния), от друга страна, по повод изменение в нормативната уредба, съгласно което с данък върху добавената стойност (ДДС) се облага дейността на организациите за колективно управление на авторски и сродни права във връзка със събирането, разпределянето и плащането на възнагражденията, дължими на носителите на тези права, когато тези възнаграждения не попадат в обхвата на Директивата за ДДС.

3

Член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС гласи:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

[…]

4

Член 9, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.

5

Съгласно член 24, параграф 1 от посочената директива:

„Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки“.

6

Член 25 от Директивата за ДДС гласи:

„Доставката на услуги, наред с другото, може да включва една от следните сделки:

[…]

7

Член 28 от тази директива гласи:

„Когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите“.

8

Съгласно член 73 от посочената директива:

„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“.

9

Член 3 от Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 2014 г., стр. 72), предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

10

Член 268 от Legea nr. 227/2015 privind Codul fiscal (Закон № 227/2015 за Данъчния кодекс, наричан по-нататък „Данъчният кодекс“), озаглавен „Облагаеми сделки“, гласи:

„1.   За целите на ДДС в Румъния подлежат на облагане сделките, които отговарят на следните кумулативни условия:

[…]“.

11

Съгласно член 271 от Данъчния кодекс, озаглавен „Доставка на услуги“:

„1.   Доставка на услуги означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки по смисъла на член 270.

2.   Когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите.

3.   Доставката на услуги включва сделки като:

12

Член 144 от Legea nr. 8/1996 privind dreptul de autor și drepturile conexe (Закон № 8/1996 за авторското право и сродните му права) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 489 от 14 юни 2018 г., наричан по-нататък „Закон № 8/1996“), гласи:

„1.   Авторът или носителят на авторско или сродно право упражнява правата, които са му признати индивидуално или колективно с настоящия закон, при спазване на разпоредбите на същия.

[…]“.

13

Съгласно член 145 от Закон 8/1996:

„1.   Колективното управление е задължително за упражняването на следните права:

2.   По отношение на посочените в параграф 1 права организациите за колективно управление представляват и носителите на права, които не са ги упълномощили за това“.

14

Член 150 от този закон гласи:

„1.   По смисъла на настоящия закон организациите за колективно управление на авторски права са юридически лица, учредени чрез свободно сдружаване, чиято единствена или основна дейност е управлението на авторски или сродните им права, категории права, видове произведения или други закриляни обекти, което им е поверено от няколко автори или носители на авторски права, в обща полза на последните.

2.   […] авторските и сродните им права или упражняването на тези права не могат да се прехвърлят или преотстъпват на организации за колективно управление на авторски права.

3.   За целите на параграф 1 колективното управление на права, категории права, видове произведения или други закриляни обекти включва лицензиране, контрол върху използването на правата или видовете управлявани произведения, гарантиране на спазването на тези права, събиране, разпределение и плащане на суми, дължими на автори или носители на авторски или сродни права, произтичащи от възнагражденията за използването на управлявани права или за инвестиране на приходите от такива права“.

15

Член 169 от посочения закон предвижда:

„1.   Колективното управление се осъществява в съответствие със следните правила:

[…]

[…]

[…]

16

Точка 8, параграфи 12 и 13 на раздел VII от Normele metodologice de aplicare a Legii nr. 227/2015 privind Codul fiscal, aprobate prin Hotărârea Guvernului nr. 1/2016 (Правила за прилагане на Закон № 227/2015 за Данъчния кодекс, утвърдени с Решение на правителството № 1/2016) от 6 януари 2016 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 22 от 13 януари 2016 г.), изменени с Hotărârea Guvernului nr. 354/2018 pentru modificarea și completarea Normelor metodologice de aplicare a Legii nr. 227/2015 privind Codul fiscal, aprobate prin Hotărârea Guvernului nr. 1/2016 (Решение на правителството № 354/2018 за изменение и допълнение на правилата за прилагане на Закон №o227/2015 за Данъчния кодекс, утвърдени с Решение на правителството № 1/2016) от 16 май 2018 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 442 от 25 май 2018 г.) гласи:

„12. Съгласно член 271 от Данъчния кодекс носителите на правото на възпроизвеждане не извършват доставка на услуги по смисъла на ДДС в полза на производителите и вносителите на празни информационни носители и на устройства за записване и възпроизвеждане, от които организациите за колективно управление на авторски и сродни права получават за сметка на носителите на права, но от свое име компенсационни възнаграждения за продажбата на тези устройства и носители. Член 271, параграф 2 от Данъчния кодекс не се прилага за получаването на компенсационното възнаграждение за копиране за лично ползване, тъй като то не представлява насрещна престация за доставка на услуги, попадаща в приложното поле на ДДС. Организациите за колективно управление извършват доставка на услуги, попадаща в приложното поле на данъка, в полза на носителите на правото на възпроизвеждане, чиято насрещна престация е удържаната върху получените суми комисиона за управление.

13. Член 271, параграф 2 от Данъчния кодекс се прилага за различни от посочените в параграф 12 суми, получавани от организациите за колективно управление на авторски и сродни права, които произтичат от управлявани права“.

17

Credidam е организация за колективно управление на авторски и сродни права, която осъществява дейността си под формата на сдружение на артисти изпълнители. Тя по-специално има за предмет да получава и разпределя дължимите на артистите изпълнители възнаграждения от ползвателите на техните творчески изпълнения. На това основание тя получава комисиона за управление, предназначена да покрива оперативните ѝ разходи, която се удържа върху тези възнаграждения.

18

На 20 юли 2018 г. Credidam сезира Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) с жалба срещу румънското правителство за отмяна на Решение на правителството № 354/2018 за изменение и допълнение на правилата за прилагане на Данъчния кодекс в частта, с която разпоредбите на параграфи 12 и 13 са включени в раздел VII, точка 8 от Правилата за прилагане на Закон № 227/2015 за Данъчния кодекс, утвърдени с Решение на правителството № 1/2016, разпоредби, посочени в точка 16 от настоящото решение (наричани по-нататък „спорните разпоредби“). Тези разпоредби предвиждат по-специално, че възнагражденията за копиране за лично ползване, получавани от организациите за колективно управление от името на носителите на права, не попадат в приложното поле на ДДС, но комисионите за управление, които тези организации удържат върху споменатите възнаграждения, се облагат с този данък.

19

В подкрепа на исканията си Credidam изтъква, че спорните разпоредби противоречат на Директивата за ДДС, както е тълкувана от Съда в решение от 18 януари 2017 г., SAWP (C‑37/16, EU:C:2017:22), и от националните юрисдикции, що се отнася до определянето на сделките на организациите за колективно управление, които подлежат на облагане с ДДС, по-конкретно включвайки в тях комисионите за управление, които тези организации удържат върху възнагражденията, дължими на носителите на права.

20

С решение от 21 май 2019 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) уважава жалбата на Credidam и отменя спорните разпоредби. Според този съд комисионите за управление на организациите за управление са акцесорни спрямо възнагражденията на носителите на права, върху които се удържат, така че когато тези възнаграждения не попадат в приложното поле на Директивата за ДДС, като например възнаграждението за копиране за лично ползване, същото трябва да важи и за съответните комисиони за управление.

21

Румънското правителство и Министерството на финансите, което встъпва в подкрепа на румънското правителство в първоинстанционното производство, подават касационна жалба пред Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Върховен касационен съд, Румъния), който е запитващата юрисдикция. В подкрепа на жалбата си те изтъкват, че спорните разпоредби определят правилно подлежащите на облагане с ДДС сделки на организациите за колективно управление, по-специално що се отнася до тези комисиони за управление.

22

Пред този съд румънското правителство и Министерството на финансите твърдят, че доколкото посочените разпоредби предвиждат, че организациите за колективно управление подлежат на облагане с ДДС и че комисионите за управление, които получават от носителите на права, представляват насрещна престация за извършена в полза на последните услуга, са в съответствие с правото на Съюза и впрочем съответстват и на насоките на Комитета по ДДС, приети на неговото сто и единадесето заседание от 30 ноември 2018 г. Освен това те отбелязват, че в решение от 18 януари 2017 г., SAWP (C‑37/16, EU:C:2017:22), Съдът не се е произнесъл по въпроса дали такива комисиони се облагат с ДДС.

23

От своя страна Credidam изтъква, че комисионите за управление, удържани върху възнаграждения, които не се облагат с ДДС — включващи освен това не само възнаграждението за копиране за лично ползване, но и справедливото възнаграждение за други категории авторски и сродни права — също не попадат в приложното поле на Директивата за ДДС, тъй като тези комисиони имат акцесорен характер по отношение на такива възнаграждения и следователно следват техния данъчен режим.

24

Според Credidam при всички положения, дори да се предположи, че посочените комисиони нямат акцесорен характер, те не могат да се считат за насрещна престация за услуга, тъй като между организациите за колективно управление и носителите на права не съществува правоотношение, в рамките на което да се разменят взаимни престации, защото задължението за плащане на същите комисиони е наложено със закона, който определя и размера им под формата на процент от тези възнаграждения.

25

Запитващата юрисдикция отбелязва, че макар въз основа на практиката на Съда тя да може да се произнесе по данъчния режим, който трябва да се приложи към възнагражденията, получавани от организациите за колективно управление от името на носителите на права, това не е така по отношение на режима, приложим за удържаните върху тези възнаграждения комисиони за управление.

26

В това отношение, на първо място, тя се основава на схващането, че организациите за колективно управление на авторски права имат качеството на данъчнозадължени лица по смисъла на Директивата за ДДС, тъй като извършват икономическа дейност, състояща се главно в това да представляват интересите на носителите на права, чийто репертоар управляват, и да служат за посредник в правоотношенията между носителите на права и крайните ползватели.

27

Тя обаче иска да се установи дали такива сделки по управление, извършвани по отношение на носителите на права, представляват доставка на услуги, извършвана възмездно, по смисъла на тази директива, като се има предвид, че удържаните за тези сделки комисиони за управление се дължат по силата на закона, независимо дали колективното управление на правата е задължително, или факултативно, и дали носителите на права имат, или нямат, качеството на членове на организацията за колективно управление.

28

Тази юрисдикция уточнява, на второ място, че в положение като разглежданото по делото, по което е постановено решение от 21 януари 2021 г., UCMR — ADA (C‑501/19, EU:C:2021:50), в което организация за колективно управление участва по смисъла на член 28 от Директивата за ДДС в доставка на услуги, извършена от носителя на правата в полза на крайния ползвател, организацията за колективно управление трябва да издаде на крайните ползватели фактура с включен ДДС, изчислен върху общия размер на полученото от тази организация възнаграждение, включително върху процента от това възнаграждение, съответстващ на комисионата за управление. При това положение комисионата за управление подлежи на облагане с ДДС като част от възнаграждението, получено от името на носителите на права.

29

Възниква обаче въпросът дали комисионата за управление попада в приложното поле на Директивата за ДДС и когато възнаграждението, за което се отнася, не е насрещна престация по облагаема с ДДС доставка на услуги, каквото е възнаграждението за копиране за лично ползване. Всъщност в този случай запитващата юрисдикция не изключва възможността организацията за колективно управление да може да ползва за тази комисиона същия данъчен режим като приложимия за самото възнаграждение по аналогия с разрешението, възприето в решение от 14 юли 2011 г., Henfling и др. (C‑464/10, EU:C:2011:489, т. 36), съгласно което правоотношението между доверителя и комисионера е освободено от ДДС, когато самата доставка на услуги, в която последният участва, е освободена от ДДС.

30

Така според запитващата юрисдикция е важно да се определи дали, ако се предположи, че комисионата за управление, удържана от организацията за колективно управление, представлява насрещна престация по сделка, различна от сделката, състояща се в събиране на дължимото на носителя на правата възнаграждение, първата сделка има по отношение на втората самостоятелен или акцесорен характер.

31

При тези обстоятелства Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

32

От обясненията на запитващата юрисдикция, обобщени в точки 28 и 29 от настоящото съдебно решение, е видно, че въпросите ѝ се отнасят до данъчното третиране, което трябва да се прилага за целите на Директивата за ДДС към дейността по управление, извършвана от организация за колективно управление на авторски и сродни права в полза на съответните носители на права, и то в случай че тази дейност няма никаква връзка с евентуалните облагаеми сделки, извършвани от тези носители на права.

33

При тези условия следва да се приеме, че с двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 25, буква в) от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че организация за колективно управление на авторски и сродни права извършва доставка на услуги по смисъла на тези разпоредби, когато, от една страна, тя получава, разпределя и плаща по силата на закона на носителите на права възнаграждения, дължими им от определените в закона ползватели, и от друга страна, удържа върху тези възнаграждения комисиона за управление, която ѝ се дължи от тези носители на права и която е предназначена да покрива произтичащите от тази дейност разходи, в случай че така получените възнаграждения от името на посочените носители на права не представляват насрещна престация за доставки на услуги по смисъла на тази директива, извършвани от същите носители на права в полза на тези ползватели.

34

Съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС на облагане с ДДС подлежи доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество. Освен това съгласно член 24, параграф 1 от тази директива всяка сделка, която не представлява доставка на стоки, трябва да се счита за доставка на услуги. В член 25 от посочената директива се изброяват примерно три сделки, представляващи доставка на услуги, сред които и посочената в буква в) сделка, състояща се в извършването на услуги съгласно поръчка, направена от публичноправен орган или от негово име или на основание на закон.

35

Тъй като запитващата юрисдикция приема, че разглежданите в главното производство сделки по събиране, разпределяне и плащане са част от икономическа дейност, извършвана от съответната организация за колективно управление в качеството ѝ на данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС, съмненията ѝ се отнасят, на първо място, до това дали така направените доставки на услуги са извършвани „възмездно“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от тази директива.

36

В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че възможността една доставка на услуги да бъде квалифицирана като възмездна предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (решение от 15 април 2021 г., Administration de l’Enregistrement, des Domaines et de la TVA, C‑846/19, EU:C:2021:277, т. 36).

37

В случая съгласно предоставените от запитващата юрисдикция данни, от една страна, съответната организация за колективно управление, а именно Credidam, извършва в полза на носителите на права, които представлява, по-специално услуги за управление по силата на предвидената в член 145 от Закон № 8/1996 задължителна схема за колективно управление, включително услуги, свързани с „правото на компенсационно възнаграждение за копиране за лично ползване“, посочено в член 145, параграф 1, буква а), сравними с услугите, разглеждани в делото, по което е постановено решение от 18 януари 2017 г., SAWP (C‑37/16, EU:C:2017:22). Тези услуги по колективно управление включват съгласно член 150, параграф 3 от този закон по-конкретно „събиране, разпределяне и плащане на сумите, дължими на автори или носители на авторски или сродни права“ на основание на техните права.

38

От друга страна, съгласно член 169, параграф 1, буква h) от посочения закон носителите на права дължат на организацията за колективно управление комисиона за управление, определена в размер на най-много 15 % от събраните суми, която е предназначена „за покриване на всички разходи, възникнали във връзка с функционирането на организацията за колективно управление, събирането, разпределянето и плащането на възнагражденията“ и която се удържа към момента на разпределянето на дължимите суми.

39

Така е видно — като това следва да се провери от запитващата юрисдикция — че по силата на горепосочените разпоредби от националното право между съответната организация за колективно управление и носителите на права, които тя представлява, е установено правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации и което по този начин установява пряка връзка между предоставяните от тази организация услуги за колективно управление и паричната престация, извършвана от тези носители на права, състояща се в плащането на комисионата за управление. Всъщност тази комисиона се дължи само доколкото тези услуги за колективно управление се извършват и действително представлява насрещна престация за тях.

40

Тази преценка не може да се постави под въпрос от обстоятелството, че доставката на съответните услуги за колективно управление и плащането на дължимата на това основание комисиона за управление са уредени от закона (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2021 г., UCMR — ADA, C‑501/19, EU:C:2021:50, т. 36 и 37). Всъщност, от една страна, както бе посочено в предходната точка от настоящото решение, в случая именно тази законова уредба установява пряка връзка между доставката на тези услуги и плащането на комисионата за управление. От друга страна, член 25, буква в) от Директивата за ДДС изрично предвижда, че доставката на услуги може по-специално да включва извършването на услуги на основание на закон.

41

В този контекст е без значение обстоятелството, че съответната организация за колективно управление е сдружение с нестопанска цел, тъй като комисионата за управление е предназначена само за покриване на разходите на това сдружение. Всъщност съгласно член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС „данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от тази дейност (вж. в този смисъл решение от 29 октомври 2015 г., Saudaçor, C‑174/14, EU:C:2015:733, т. 39 и 40).

42

При тези условия сделки за колективно управление като разглежданите в главното производство трябва да се квалифицират като доставка на услуги, извършвана възмездно, по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС във връзка с член 24, параграф 1 и член 25, буква в) от тази директива.

43

На второ място, запитващата юрисдикция уточнява, че сделките за колективно управление могат да се извършват и в контекста на доставки на услуги, извършвани от самите носители на авторски права, и в такъв случай трябва да се разглеждат като включващи участие на организацията за колективно управление в тези услуги — положение, към което се прилага член 28 от Директивата за ДДС.

44

Според тази юрисдикция обаче прилагането на посочения член 28, както е тълкуван от Съда в решение от 14 юли 2011 г., Henfling и др. (C‑464/10, EU:C:2011:489, т. 36), би довело до това комисионата за управление да се облага с ДДС като част от възнагражденията, получавани от името на носителите на права, и да следва приложимия за тях данъчен режим. В този контекст тя иска да се установи дали подобно разрешение не би било валидно по аналогия и когато, както в настоящия случай, възнагражденията, върху които се удържа комисионата за управление, не представляват насрещна престация за доставка на услуги, включена в обхвата на Директивата за ДДС, и следователно не се облагат.

45

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика отчитането на действителното икономическо и търговско положение представлява основен критерий при прилагане на общата система на ДДС (решение от 12 ноември 2020 г., ITH Comercial Timişoara, C‑734/19, EU:C:2020:919, т. 48).

46

Вярно е, че съгласно член 28 от Директивата за ДДС, когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите.

47

В този смисъл споменатата разпоредба създава правна фикция за наличието на две идентични доставки на услуги, осъществени последователно. По силата на тази фикция се счита, че стопанският субект, който участва в предоставянето на услуги и има качеството на комисионер, най-напред е получил въпросните услуги от стопанския субект, за чиято сметка действа, който има качеството на доверител, след което лично предоставя тези услуги на клиента (решение от 4 май 2017 г., Комисия/Люксембург, C‑274/15, EU:C:2017:333, т. 86 и цитираната съдебна практика).

48

Както обаче отбелязва запитващата юрисдикция и както също подчертават румънското правителство и Европейската комисия, член 28 от Директивата за ДДС не е приложим в случай като разглеждания в главното производство, тъй като носителите на права не извършват никаква доставка на услуги, в която да участва организацията за колективно управление.

49

Всъщност в настоящия случай, предвид действителното икономическо и търговско положение на съответната дейност, за целите на прилагането на Директивата за ДДС съществуват само доставките на услуги, предоставяни пряко на носителите на права от съответната организация за управление, които се състоят в събирането, разпределянето и плащането на възнагражденията, разглеждани в главното производство, и за които комисионата за управление представлява действителна насрещна престация.

50

Фактът, че тези доставки предполагат получаването, от ползвателите и от името на тези носители на права, на възнаграждения, произтичащи от съществуващо между тези страни правоотношение, което само по себе си не води до облагаеми сделки, и по-специално до доставки на услуги по смисъла на Директивата за ДДС — като тази, която дава на посочените носители по отношение на тези ползватели право на възнаграждение за копиране за лично ползване — и че по този начин те са „акцесорни“ спрямо извършването на необлагаеми с ДДС сделки, не може да лиши посочените доставки, извършвани от организацията за колективно управление, от техния облагаем характер за целите на ДДС.

51

В този контекст следва да се припомни, че макар Директивата за ДДС да очертава много широко приложно поле на ДДС, този данък се отнася единствено до дейностите с икономически характер. В това отношение Съдът уточнява, че определена дейност може да се квалифицира като икономическа по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС само ако съответства на някоя от сделките, посочени в член 2, параграф 1 от тази директива (решение от 15 април 2021 г., Administration de l’Enregistrement, des Domaines et de la TVA, C‑846/19, EU:C:2021:277, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика), сред които доставката на услуги, извършвана възмездно.

52

От това следва, че необлагаемите сделки като посочените в точка 50 от настоящото решение не могат да се квалифицират като „икономическа дейност“ за целите на Директивата за ДДС и следователно не попадат в нейното приложно поле (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2017 г., SAWP, C‑37/16, EU:C:2017:22, т. 32).

53

При тези обстоятелства, тъй като такива сделки не са обхванати от Директивата за ДДС, те не могат да се вземат предвид нито по аналогия с член 28 от тази директива, нито по друг начин, за да се постави под въпрос облагаемият характер на друга сделка, за която е безспорно, че представлява доставка на услуги, извършвана възмездно, по смисъла на посочената директива, при липсата на всякакво основание, предвидено за тази цел в същата директива.

54

Също така, предвид отбелязаното в точка 49 от настоящото решение, посочените сделки не следва да се вземат предвид и в светлината на практиката на Съда, произтичаща по-специално от точки 40—42 от решение от 4 март 2021 г., Frenetikexito (C‑581/19, EU:C:2021:167), относно възможността дадена икономическа сделка евентуално да се разглежда като съставена от основна доставка на услуги и от една или повече съпътстващи доставки на услуги.

55

От всичко гореизложено следва, че член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 25, буква в) от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че организация за колективно управление на авторски и сродни права извършва доставка на услуги по смисъла на тези разпоредби, когато, от една страна, получава, разпределя и плаща по силата на закона на носителите на права възнаграждения, дължими им от някои определени в закона ползватели, и от друга страна, удържа върху тези възнаграждения комисиона за управление, която ѝ се дължи от тези носители на права и която е предназначена да покрива произтичащите от тази дейност разходи, в случай че така получените възнаграждения от името на посочените носители на права не представляват насрещна престация за доставки на услуги по смисъла на тази директива, извършвани от същите носители на права в полза на тези ползватели.

56

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 25, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

следва да се тълкуват в смисъл, че

организация за колективно управление на авторски и сродни права извършва доставка на услуги по смисъла на тези разпоредби, когато, от една страна, получава, разпределя и плаща по силата на закона на носителите на права възнаграждения, дължими им от някои определени в закона ползватели, и от друга страна, удържа върху тези възнаграждения комисиона за управление, която ѝ се дължи от тези носители на права и която е предназначена да покрива произтичащите от тази дейност разходи, в случай че така получените възнаграждения от името на посочените носители на права не представляват насрещна престация за доставки на услуги по смисъла на тази директива, извършвани от същите носители на права в полза на тези ползватели.