Дело C‑159/23

Sony Computer Entertainment Europe Ltd

срещу

Datel Design and Development Ltd и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

Решение на Съда (първи състав) от 17 октомври 2024 година

„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Правна закрила на компютърните програми — Директива 2009/24/ЕО — Член 1 — Приложно поле — Обективирани форми на компютърна програма — Понятие — Член 4, параграф 1, буква б) — Изменяне на компютърна програма — Промяна в съдържанието на променливите, съхранявани в оперативната памет на компютъра и използвани при изпълняването на програмата“

Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2009/24 — Правна закрила на компютърните програми — Приложно поле — Обективна форма на компютърна програма — Понятие — Изменяне на компютърна програма — Промяна в съдържанието на променливите, съхранявани в оперативната памет на компютъра и използвани при изпълняването на програмата — Изключване — Условия — Съдържание, което не позволява възпроизвеждането или последващото създаване на програма — Преценка от националния съд

(член 1, параграфи 1—3 от Директива 2009/24 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 31—52 и диспозитива)

Резюме

Сезиран с преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Съдът се произнася по неразгледания досега въпрос за обхвата на закрилата с авторско право ( 1 ) на компютърните програми, и по-специално за съдържанието на променливите данни, съхранени от защитена компютърна програма в оперативната памет на компютър и използвани от тази програма при изпълнението ѝ.

Sony Computer Entertainment Europe Ltd (наричано по-нататък „Sony“) разпространява конзоли за видео игри PlayStation и игри за тези конзоли. До 2014 г. то разпространява по-специално конзолата PlayStationPortable (наричана по-нататък „конзолата PSP“) и играта MotorStorm: Arctic Edge, предназначена за тази конзола.

Sony иска от Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия) да прекрати разпространението на допълнителни продукти за конзолите му за игри, а именно софтуера Action Replay PSP, както и устройството и софтуера Tilt FX, произведени и разпространявани от Datel Design and Development Ltd и Datel Direct Ltd.

Тези продукти, които функционират изключително с оригиналните игри на Sony, позволяват по-специално да се променят някои параметри на играта, като на ползвателя се предлагат опции за игра, които не са предвидени на този етап от играта от Sony, а също така позволяват конзолата PSP да се управлява чрез движение в затворено пространство. Според Sony тези продукти позволяват на потребителите да изменят софтуера, който е в основата на игрите му, по незаконен начин с оглед на авторското право.

Областен съд Хамбург уважава частично исканията на Sony. В производството по въззивно обжалване обаче Oberlandesgericht Hamburg (Висш областен съд Хамбург, Германия) изменя решението на Областния съд и отхвърля изцяло иска на Sony.

Сезиран с ревизионна жалба срещу последното решение, Федералният съд пита Съда дали съдържанието на променливите, съхранени от защитена компютърна програма в оперативната памет на компютър и използвани от тази програма при изпълнението ѝ, попада в приложното поле на закрила с авторско право на компютърната програма, и ако това е така, дали съхраняването на променливи в тази оперативна памет представлява изменяне на компютърната програма по смисъла на Директива 2009/24.

Съображения на Съда

Съдът отбелязва, че от член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 2009/24 следва, че със закрила се ползва „обективираната в каквато и да е форма“ компютърна програма, с изключение на идеите и принципите, които са заложени в съставните ѝ елементи, при условие че подобна програма е оригинална, в смисъл че е собствена интелектуална творба на автора си. Той констатира, че от тези разпоредби следва, че изходният и обектният код попадат в обхвата на понятието „обективирана[…] в каквато и да е форма“ компютърна програма, доколкото позволяват възпроизвеждането или създаването на програмата на един по-късен етап, докато други нейни елементи, каквито са по-специално нейните функции, не се закрилят. Така закрилата, гарантирана от тази директива, се ограничава до буквалното обективиране на компютърната програма в изходния и обектния код.

Подобно тълкуване се потвърждава по-специално от приложимото международно право. Всъщност Споразумението ТРИПС ( 2 ) предвижда, че компютърните програми, независимо дали са изходни, или обектни, са защитени като литературни произведения по силата на Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения ( 3 ). По смисъла на тази конвенция и на Споразумението ТРИПС обаче обект на авторскоправна закрила могат да бъдат изразите, а не идеите, процедурите, методите на действие или математическите концепции като такива, което се потвърждава от преамбюла на Директива 2009/24 ( 4 ).

Освен това тълкуването, че само изходният и обектният код попадат в обхвата на понятието „обективирана[…] в каквато и да е форма“ компютърна програма, съответства на целите, преследвани от правната закрила на компютърните програми съгласно Директива 2009/24. Всъщност целта, преследвана с режима на закрила на компютърните програми, установен от законодателя на Съюза, се изразява в закрила на авторите на компютърните програми срещу неразрешено възпроизвеждане на тези програми, което е много улеснено и не е скъпоструващо в цифрова среда, както и срещу разпространение на „пиратски“ копия от тях. За разлика от това, както следва от генезиса му, правният режим на закрила на компютърните програми не предоставя монопол, който възпрепятства независимото създаване. Конкурентите на автора на компютърна програма — от момента, в който независим анализ им е позволил да определят използваните идеи, правила или принципи — имат пълна свобода да направят собствено приложение, за да създадат съвместими продукти.

В случая изглежда, че софтуерът на Datel Design and Development и Datel Direct, доколкото изменя единствено съдържанието на променливите, съхранени от защитена компютърна програма в оперативната памет на компютър и използвани от тази програма при изпълняването ѝ, не позволява като такъв програмата да се възпроизвежда, нито пък част от нея, а напротив, предполага, че програмата се изпълнява едновременно. Съдържанието на променливите представлява следователно елемент от тази програма, чрез който ползвателите използват функциите ѝ, който елемент не подлежи на закрила като „обективирана[…] в каквато и да е форма“ компютърна програма по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2009/24, което запитващата юрисдикция следва да провери.

В заключение Съдът постановява, че член 1, параграфи 1—3 от Директива 2009/24 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържанието на променливите данни, съхранени от защитена компютърна програма в оперативната памет на компютър и използвани от тази програма при изпълнението ѝ, не попада в обхвата на закрилата, предоставена с тази директива, доколкото това съдържание не позволява възпроизвеждането или последващото създаване на такава програма.

( 1 ) Член 1, параграфи 1—3 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, 2009 г., стр. 16).

( 2 ) Член 10, параграф 1 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (наричано по-нататък „Споразумението ТРИПС“), съдържащ се в приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3).

( 3 ) Бернска конвенция за закрила на литературни и художествени произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г., в редакцията си след Парижкия акт от 24 юли 1971 г.

( 4 ) Съображения 7, 11 и 15 от Директива 2009/24.